Решение № 22 от 12.12.2024 г. на Районен съд - Трън по дело № 46/2024 г.

При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да: 1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч; " Начина на маркиране на подлежащите на сеч дървета подробно е описан в чл. 50, ал. 3-5 от Наредба № 8 за сечите в горите: "3) Определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им.

Освен по начина, посочен в ал. 3, определените за сеч дървета с диаметър 14 см и по-голям от 14 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с контролна горска марка.

Контролната горска марка по ал. 4 се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима. По решение на собственика или лицата, които стопанисват горската територия, се допуска и допълнително отбелязване или номериране на дърветата, предвидени за сеч. В ал. 6 на чл. 50 от наредба № 8 са изброени случаите, при които се позволява изключение от забраната за сеч на немаркирани дървета: " Забранява се сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато: 1. е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена площ; 2. сечта се извършва за предотвратяване или своевременно потушаване на пожари; 3. се извършва сеч на дървета, създаващи опасност за функционирането на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората; 4. сечта се извършва при възникване на природни бедствия и аварии; 5. се извършва сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите. Само при тези изключения съгласно ал. 7 "Ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета. Текста на чл. 108.

от ЗГ визира основанието, въз основа на което се провеждат сечи в горите, а именно наличие на писмено позволително по образец. В три точки е упоменато кой може да издаде това писмено позволително: - директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор; - оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор; - лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което горско сдружение е сключило договор; Позволително за сеч № 0772453 от 16.05.2024г. е издадено от инж.Станислава Костова –Иванова - Директор на ДГС Трън – т.е лице по чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ. Текста на ал.2 от чл.108 от ЗГ визира лицата, на които се издава позволително заа сеч: „

Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Ал.3 на чл.108 от ЗГ въвежда задължение за контролни функции на лицензирания лесовъд, на името на когото е издадено ПС: „Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“ Изписването на ал.3 от чл.108 от ЗГ за първи път в НП е процесуално нарушение от категорията на съществените, които водят до ограничаване на правото на защита на въззивника. Настоящия съдебен състав намира, и че цифровата квалификация не съответства на описаното с думи изпълнително деяние на нарушението. Същото би следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.108 ал.3 от ЗГ, вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а не както е описано в АУАН - чл.108, ал.1 и ал.3, вр. с чл.104, ал.1 т.5 от ЗГ и чл.47, ал.1 т.1 от Наредба №8 за сечите в горите, вр. с чл.257, ал.1 т.1 от ЗГ. В случая административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана, за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ – лице, регистрирано да упражнява лесовъдска практика (Удостоверение № 3312 от 20.09.2011 г. ), на което като лицензиран лесовъд на "РУМАСИЯ -2005“ ЕООД, е издадено Позволително за сеч № 0772453 от 19.05.2024г. за отдел 469, подотдел "о", в землище с. Горочевци, не е изпълнил контролните си правомощия по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, като на 25.07.2024г. е допуснал изсичане на дървета, които не са отбелязани и не фигурират в ПС. От това описание следва, че лицето е наказано за конкретно посочено деяние – неосъществени контролни правомощия по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, относимо към санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП е основан на КП с вх. №РДГ 07-5127/26.07.2024г., а по административно-наказателната преписка и по делото са приобщени два КП – с вх.№ 10-03-36/25.07.2024г., и КП вх.№ КП1 - 1683/19.08.2024г. серия ПК07 № 145406/09.08.2024г. В обжалваното НП е посочен КП № РДГ 145406 от 09.08.2024г. и КП № 10-03-36/25.07.2024г. Констатираното в КП № РДГ 145406 от 09.08.2024г. от служители на РДГ Кюстендил на 09.08.2024г. е, че дървесината липсва от обекта. Същевременно разпитаните по делото свидетели ясно заявиха, че те са съставили и връчили АУАН въз основа на който е издаденото атакуваното НП само по представените от колегите си документи, а именно КП № РДГ 07-5127/26.07.2024г. А такъв по делото не е представен. Липсата на яснота въз основа на какви констатирани действия или бездействия е привлечен към административно наказателна отговорност въззивникът сочи за съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на въззивника. За пълнота обвинението е и недоказано – фиксирана е дата на извършване на деянието 25.07.2024г., но не са налице доказателства, че на въпросната дата въззивникът не е упражнил контролните си правомощия и е допуснал изсичането на описаните в АУАН и НП дървета извън разрешените по ПС. Въззиваемата страна претендира съдът при потвърждаване на обжалваното НП да определи възнаграждение за участие на юрисконсулт в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноските за адвокат, участвал в производството в размер на 500 лв. С оглед обема и характера на делото съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатския хонорар. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, и да няма минимални размери на възнагражденията, които биха се явили само ориентир и съда да не е длъжен да се съобразява с тях, в възнаграждението от 700 лева е прекомерно. В конкретния случай делото се раазгледа в едно съдебно заседание при разпит на трима свидетели, същото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването им от представителя му в с. з. – следва да останат за нейна /на тази страна/ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса. При така установените нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.