Решение № 444 от 29.6.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 635/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена „Карат 119“ ЕООД с ЕИК 121075459 със седалище и адрес на управление с. К., ул. "П. Д." №, представлявано от управителя В. В. С. против Наказателно постановление № 695814-F694069/16.03.2023 г, издадено от директор офис за обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което на дружеството на основание чл.355, ал.1 КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 във вр. ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н- 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В жалбата се релевират доводи за нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, както и че наказващият орган не е изложил мотиви за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че санкционираното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, не се представлява от процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Манасиева, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че доказателствената съвкупност по делото установявала по несъмнен начин, че дружеството не е изпълнило предвиденото с чл. чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. задължение. Сочи, че с неподаването на процесната декларация в законоустановения срок, дружеството е препятствало упражняването на осигурителните права от наетите на трудово правоотношение при него лица. Акцентира, че за проверявания период - януари 2022г. – декември 2022 г. дружеството редовно не е подавало Декларация образец 6 в предвидения за това срок. Прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 30.09.2022 г. в 14.37ч., чрез квалифициран електронен подпис „Карат 119“ ЕООД, в качеството на работодател и осигурител, подало по електронен път декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец юли 2022 г. На 20.12.2022 г. свидетелката С. Р. извършила проверка в данъчно- осигурителната сметка на „Карат 119“ ЕООД, при която установила, че дружеството е подало декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец юли 2022 г. след изтичането на установения срок с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Наредба Н-13/17.12.2019г /, а именно 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. До дружеството е изпратена покана с изх.№ 9744/20.12.2022 г. за явяване на негов представител за съставяне на АУАН, в седемдневен срок, считано от получаването на поканата, която е връчена по електронен път на 19.01.2023 г. Свидетелката Р. приела, че на 26.08.2022 г. дружеството е извършило нарушение на чл.4, ал.3, т.1 във вр. ал.1, т.1, б.“а“ Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.2 КСО, поради което на 30.01.2023 г., в присъствието на свидетелите Ч. и Б. и в отсъствието на представител на дружеството, съставила срещу последното АУАН F694069. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 06.02.2023 г. без в него да са обективирани възражения. Такива не са депозирани и в определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. Въз основа на АУАН № F694069/30.01.2023 г. при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 16.03.2023 г. директорът на офис Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на дружеството на 04.04.2023 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Р., Ч. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства: Писмо от ТД на НАП София с изх. №8681#3/10.05.2023 г. с приложение Протокол с изх. №01000223300278/30.09.2022 г. и заверено копие на известие с бар код №210013978474 на куриерска служба М и БМ Експрес ЕООД, удостоверяващо връчване на наказателно постановление №695814-F694069/16.03.2023 г., Писмо от ТД на НАП София с изх. №8681#1/20.04.2023 г.; Заверено копие на АУАН с №F694069/30.01.2023 г.; Заверено копие на разпечатка за извършено връчване по електронен път от 19.01.2023 г.; Заверено копие на покана с изх. №9744/20.12.2022 г.; Заверено копие на справка за подадени декларации образец 1 и образец 6; Заверено копие на справка за задължения на осигурител по Декларация обр. 6 за период на задължението от 1/2022 до 10/2022; Заверено копие на писмо с изх. №428/30.01.2023 г.; Заверено копие на писмо с изх. №1424-20-48#1/16.02.2023 г.; Заверено копие на заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации относно факта на неподаване на процесната декларация обр.6 от дружеството жалбоподател в законоустановения срок се изясняват посредством показанията на свидетелката Р., Протокол изх.№ 01000223300278/30.09.2022 г. и съставения АУАН. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 04.04.2023 г., а жалбата е от 10.04.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл. 355, ал.5 КСО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на НАП съгл. чл. чл.355, ал.5 КСО и т.1.2. от същата заповед. На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението. Спазени са и правилата, регламентиращи връчването на АУАН на представител на дружеството. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. - в случая на 26.08.2022 г., която дата е посочена коректно като дата на нарушението в АУАН и НП. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление декларативно е посочено, че нарушението не представлява маловажен случай, без да са изложени аргументите, на които се основава така направеният извод, като липсва и анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието. Горното макар и да представлява нарушение на предвиденото с чл. 58, ал.1, т.8 ЗАНН правило, не може да бъде прието като съществено такова, предпоставящо отмяна на издадения санкционен акт. Предвид изложеното районният съд не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяна на наказателното постановление. Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно. По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството си на осигурител дружеството е нарушил изискванията на чл. 4, ал.3, т.1 във вр. ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., Декларация образец № 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1, която съгласно чл.4, ал.1, т.1 б. „а” от същата наредба се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. „Карат - 119” ЕООД има качеството на работодател и осигурител по смисъла на Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО, поради което е и адресат на регламентираното чл.5, ал.4, т.1 и т.2 КСО задължение да подава периодично в НАП 1.данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е осъществен от обективна страна съставът на административното нарушение, тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения", при които фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици – достатъчно е изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде процесната декларация в посочения чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (в случая до 25.08.2022 г.) и с неспазването на този срок е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат. Доколкото отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда. Санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда, че който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 се наказва с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от 500 лв, като според съда са отчетени предвидените в чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии и обстоятелството, че дружеството не е санкционирано за други нарушения на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Съдът приема, че индивидуализираната в законоустановения минимум имуществена санкция съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнала, визираните в ЗАНН цели. Съставът на районния съд, счита че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното дружество не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, процесното нарушение е формално такова и същото е довършено с факта на неизпълнение на предвидените в ЗКПО задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна на наказаното дружество е засегнало държавна политика по проследяване на данните за осигурените лица и дължимите за тях вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ. По тази причина и предвид констатираното едномесечно закъснение, обществената опасност, според съда е с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото право на разноски възниква за административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. На основание ал. 5 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за производството пред Районен съд Благоевград на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд Благоевград, НО, 7-ми състав