Решение № 358 от 18.10.2019 г. на Софийски окръжен съд по дело № 690/2018 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 506, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал.1, т. 1 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република Б. с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента на територията на Република Б. на застрахователя на виновния водач. В този случай увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако кореспондентът не се е произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението – ал. 3 на същата разпоредба. В този случай, съгласно чл. 513, ал. 1 от КЗ пасивно процесуално легитимирано по иска за обезвреда от настъпилото застрахователно събитие е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно чл. 506, ал. 2 от КЗ бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република Б. в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите-членки и в държавите подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от КЗ. В случая, предвид твърденията в исковата молба за настъпило на територията на Република Б. застрахователно събитие по вина на водач на МПС, застраховано при конкретен застраховател в държава – членка, пасивната легитимация на ответника НББАЗ не се основава на качеството й на компенсационен орган по смисъла на чл. 506, ал. 3 от КЗ, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл. 515, ал.2 и ал. 3 на чл. 515 от КЗ, при които бюрото като компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо на територията на Република Б. при наличие на някоя от хипотезите ал. 1 от същата разпоредба. Правната квалификация на предявената претенция е по чл. 513, ал. 1 от КЗ, която разпоредба установява процес у ална легитимация на НББА З да отговаря пред съда по претенцията на увреденото лице при наличие на специфичните условия, предвидени в чл. 511, ал. 1 от КЗ, които включват и изискването за провеждане на рекламационно производство /пред кореспондента, а ако няма такъв – пред бюрото/ като предпоставка за допустимост на претенцията пред съда /чл. 511, ал. 3/. В случая, възприемането от съда с доклада по делото на цифрово непрецизна квалификация на предявената претенция като такава по чл. 516, ал 8, вр. чл. 515, ал. 2 от КЗ, не се отразява на упражняването на процесуалните права на страните, свързани с възможността им да сочат доказателства за относимите към спора факти. Ангажирането на отговорността на НББАЗ по КЗ за репариране на вреди от настъпило застрахователно събитие и в двете хипотези /по чл. 511 и по чл. 515 от КЗ/ се основава на деликтната отговорност на виновния водач, т.е. възникването й е предоставено от установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С доклада по делото са посочени подлежащите на доказване факти, съставляващи елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, на които се основава претенцията за репариране на твърдените от ищеца вреди, и доказателствената тежест е разпределена съобразно направените твърдения и възражения, относими към фактическия състав на деликта, на който се основава отговорността на ответника. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ предвижда като условие за допустимост на съдебната претенция на увреденото лице срещу НББАЗ отправянето на претенцията пред кореспондента на застрахователя на виновния водач на територията на Република Б., респ. пред бюрото, когато няма кореспондент, при съответно прилагане на процедурата по чл. 380 от КЗ. Правото на иск по чл. 513, ал. 1 от КЗ възниква само, ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. В случая по делото е установено, че преди подаване на исковата молба / на 04.05.2018 г./ ищецът е отправил пред кореспондента за територията на Република Б. на застрахователя на виновния водач „A.S. D.D ” – ЗАД „А. Б.” АД писмена покана за заплащане на обезщетение, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ дружеството – кореспондент не се е произнесъл по така предявената претенция. С оглед на това предявеният иск по чл. 513, ал.1, вр. чл. 511, ал. 3 от КЗ е допустим. Разгледан по същество, искът е частично основателен. За да се ангажира отговорността на ответника НББАЗ в хипотезата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, освен специфичните предпоставки на чл. 511, ал. 1 от КЗ, следва да се установят и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в държава – членка, а именно: че застрахованият водач на МПС е осъществил спрямо ищеца деяние, съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД- противоправно негово поведение, настъпване на твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, като вината се презумира. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен извод, че на 23.03.2018 г. на 9-ти километър от първокласен път І-8 /Калотина – София” е настъпило ПТП с участието на Б. П. / B=P=/, гражданин на Б.Х., при което управляваното от него МПС – т.а. автомобил „Мерцедес”, модел „ Актрос ”, с рег. № CE-FZ-020, с ремарке рег. № Z2-40-CE, поради неправилно извършена маневра заобикаляне на специализиран автомобил и при движение с несъобразена с пътните условия скорост, е навлязло в лентата за насрещно движение и е ударило движещия се л.а. „Мерцедес Ц 220” с рег. № СА 3222 РХ, управляван от св. Т. К., в който автомобил на предната седалка е пътувал ищецът Г.М.. Механизмът на настъпване на ПТП е установен от приетия като неоспорен от ответника констативен протокол за ПТП, съставен на 23.03.2018 г. от служител на ОДМВР- София област след посетено от него местопроизшествие. Констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и като такъв, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като взаимното разположение двете МПС непосредствено след ПТП, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на мястото на произшествието и др. Констатациите на съставителя на протокола на ПТП относно неспосредствено възприетите от него факти при посещението му на местопроизшествието се подкрепят напълно от останалите събрани по делото доказателства - протокол за оглед на ПТП, съставен на 23.03.2018 г. по ДП № 2/2018 на ОСлО при СОП, и фотоалбум към него, който протокол следва да се цени в настоящото производство като писмено доказателство, както и показанията на свидетеля Т. К. /участник в процесното ПТП/. Въз основа на констатациите в така приетите писмени и гласни доказателства вещото лице по назначената в настоящото производство комплексна автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от ответника, е направило категоричен експертен извод за механизма на настъпване на ПТП, поведението на участниците в него и причините за ПТП.От експертното заключение се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес „ Актрос ”, който поради неправилно извършена маневра заобикаляне на специализиран автомобил и при движение с несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил движещия се л.а. „Мерцедес Ц 220”. Изводът на вещото лице е направен след подробно и детайлно изследване на механизма и причините за настъпване на ПТП при отчитане на скоростта на движение на управлявания от Б. П. автомобил в конкретната пътна обстановка и поведението на водача. От този експертен извод следва, че водачът на „Мерцедес „ Актрос ” Б. П. е нарушил общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, установяваща задължение на водачите на ППС при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и специалната разпоредба на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, установяваща задължение преди започване на каквато и да била маневра, водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, а при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. С оглед на това следва да се приеме, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправно поведение на водача на т.а. „Мерцедес „ Актрос ”, а презумпцията за вина не е опровергана по делото. Установено от представените писмени доказателства, че към 23.03.2018 г. за управлявания от Б. П. т.а. т.а. автомобил „Мерцедес”, модел „ Актрос ”, с рег. № CE-FZ-020, с ремарке рег. № Z2-40-CE е действал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със словенско застрахователно дружество „A.S. D.D ”, както и че кореспондент на посочения застраховател на територията на Б. е ЗАД „А. Б.” АД. В резултат на процесното ПТП ищ ецът е получил телесни увреждания, описани в неоспореното заключение на комлексната експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация. След анализ на данните в представените медицински документи, експертът е дал категоричен извод за естеството на уврежданията и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Предвид причиняването на ищеца на телесни уреждания, безспорно той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и емоционален и психически дискомфорт. С оглед на горното, налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника НББАЗ за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД и задължителните за съдилищата предписания, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определянето на размера на обезщетението на неимуществени вреди следва да се вземат предвид съществуващите обективни обстоятелства – вид, характер и степен на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия, начин на причиняване на увреждането, вид и продължителност на проведеното лечение, интензитет на претърпените болки и страдания към момента на причиняване на увреждането и след това, период на възстановяване, наличие на усложнения и прогнози за бъдещо здравословно състояние на пострадалия в резултат на уреждането, наличието на намалена трудоспособност, възрастта на пострадалия, причинената му психическата травма и др. Наред с тези обстоятелства ри определяне на размера на обезщетението следва да се отчетат и икономическите показатели в страната към момента на увреждането. В случая с оглед броя и естеството на причинените на ищеца телесни увреждания /мозъчно сътресение, кръвонасядане в лявата подбедрица и охлузвания в областта на лявата длан/, и механизма на причиняване на уврежданията /чрез ПТП с тежкотоварен автомобил/, ищецът безспорно е претърпял физически болки, както и психически стрес от инцидента. Установено е, че във връзка с полученото мозъчно сътресение ищецът е бил приет в болнично заведение за период от четири дни. Според свидетелските показания, около два месеца след инцидента, а и понастоящем ищецът изпитвал главоболие, световъртеж, замаяност, повръщал - симптоми, които според експертното заключение са типични за мозъчното сътресение. За продължителността на изявата на тези симптоми свидетелства и установеният по делото продължителен период на временна нетрудоспособност на ищеца /51 дни/. Същевременно, по делото не са налице медицински данни за това претърпяното от ищеца мозъчно сътресение да е довело да загуба на съзнанието. Такива данни не се съдържат в представената епикриза от МИ на МВР, където ищецът е бил хоспитализиран за периода от 25.03.2018 г. до 28.03.2018 г. По време на хоспитализацията на ищеца е било проведено медикаментозно лечение, като не са установени усложнения, и същият е изписан с подобрение. Според експертното заключение, няма клинични данни за форма на полученото мозъчно сътресение, при което симптомите да са налице за по-дълъг от обичайния период на възстановяване при липса на усложнения от 2-3 седмици. Според заключението, възстановителният период на останалите мекотъканни травми е в рамките на 7-10 дни, като няма данни за остатъчни последици от травмите. С оглед на всички тези обстоятелства относно броя и вида на причинените травми и съобразявайки липсата на данни за усложнения в здравословното състояние на ищеца от тези травми и за претърпени от него негативни психически последици извън обичайните такива, и при отчитане на икономическите стандарти в страната към момента на уреждането, съдът намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева е справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни увреждания и съпътстващите ги обичайни негативни психически изживявания. По делото не се установи допринасяне от страна на пострадал ия за настъпване на причинените им вреди, каквото възражение е направено от ответника. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В тежест на направилия възражение за съпричиняване ответник е да ангажира доказателства в подкрепа на обосноваващото това възражение твърдение, че ищ ецът не е бил с поставен предпаз ен колан в момента на настъпване на ПТП. От приетото по делото експертно заключение по категоричен начин се установява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в момента на настъпване на ПТП, който извод е направен на база установената локализация на получените от ищеца травми. С оглед на това възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца е неоснователно. С оглед на горното, предявеният от ищца иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000 лева искът следва да се отхвърли. Върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ от предявяването на претенцията пред представителя на застрахователя за уреждане на претенции – арг. от чл. 511, ал. 3 от КЗ. Претенцията не ищеца е предявена пред кореспондента на чуждестранния застраховател – ЗАД „А. Б.” АД на 04.05.2018 г., като тримесечния срок за произнасяне е изтекъл на 04.08.2018 г., от която дата на ищеца се дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение. С оглед на диспозитивното начало в процеса обаче, ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава върху присъденото обезщетение от претендирания с исковата молба начален момент 28.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото и направените от страните искания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. Г.Й. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38 от ЗА в размер на 830 лева, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да заплати на ищеца Г.М. сумата 400 лева за заплатена държавна такса, и сумата 114 лева за внесен депозит за експертиза – съобразно уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и внесен депозит за експертиза – съобразно отхвърлената част от иска. Неоснователно е направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1932 лева, тъй като същото отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от ответника процесуални действия във връзка със защитата му по предявения иск. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата 1384 лева за разноски по делото, от които 1198 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 186 лева за внесен депозит за експертиза – съобразно отхвърлената част от иска. Воден от горното съдът