Решение № 6031 от 23.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закон за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Б. М. М. от [населено място] с посочен съдебен адрес: [населено място], • подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № ЗСП/Д-Х/149 от 31.01.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0001 от 19.02.2025г. на За Директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Хасково. От изложеното в жалбата става ясно, че заповедта се оспорва в частта й относно размера на отпуснатата месечна помощ. Жалбоподателката счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, необоснована и издадена при неправилна преценка на обстоятелствата по случая. Изразява недоволство от размера на отпуснатата с оспорената заповед социална помощ. Твърди, че не отговаря на действителното фактическо положение обстоятелството, че съжителствала с майка си. Действително живеели в триетажна кооперация на един адрес, но в самостоятелни обекти в същата - жалбоподателката живеела на първи етаж в сградата, а майка ѝ на трети етаж. Всеки самостоятелен обект бил с отделен вход, санитарни помещения и др. изисквания за самостоятелност. Това обстоятелство било известно на социалните работници, извършили проверка, но те неправилно приели, че било налице общо съжителство между двете, още повече, че извършили проверката в отсъствие на лицето. Моли за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания за отпускане на съответната помощ в пълния ѝ размер, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от ППЗСП. Претендира се присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата. Навежда доводи, че Б. М. М. била подпомагана от 2023 година като в първото заявление декларирала, че съжителства с майка си, а при последващи анкети било установено описаното в констативния протокол. Предвид, че било установено съжителство и поради казаното от вуйчо й, че тя живее с майка си, нямало как да се отпусне максималния размер на помощта. Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Б. М. М. е подала до Директора на ДСП - Хасково Заявление – декларация с вх.№ ЗСП/Д-Х/149 от 24.01.2025г. за отпускане на месечна помощ за студент редовно обучение за допълване на доходите. В заявлението е декларирала настоящ адрес: [населено място], [улица], като посочила, че не съжителства с други лица. Декларирала също, че брутните ѝ доходи през предходния месец са общо 0 лв., а обитаваното жилище е собственост на родители, както и други данни. Към заявлението приложила Уверение №4527/20.01.2025г., издадено от Тракийски университет – Стара Загора, филиал Хасково. Видно от същото, Б. М. М. с постоянен адрес: [населено място], [улица], е записана през 2024/2025 учебна година в зимен семестър на трети курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „медицинска сестра“. В уверението е отбелязано, че студентката не получава стипендия за м. декември 2024г. Във връзка със заявлението, на 31.01.2025г. е изготвен Социален доклад. В същия е прието, че въз основа на извършената социална анкета на 28.01.2025г., направената служебна справка от системата за междурегистров обмен и въз основа на декларираните данни, се установило, че Б. М. М. е неосигурена, неомъжена, на 32 години. Съжителства с майка си при добри битови условия. Посочено е също, че е студентка, редовна форма на обучение в трети курс, не е получила стипендия през месец декември 2024г. От изготвилия доклада социален работник е предложено отпускане на месечна помощ по реда на чл.9, ал.1, ал.2, т.2 от ППЗСП за допълване на доходите и задоволяване на основни жизнени потребности, в размер на 191.40 лв. Посочено е, че Б. М. М. отговаря на условията на чл.10 и чл.11 от ППЗСП. Със Заповед №ЗСП/Д-Х/149 от 31.01.2025г. на Директора на ДСП – Хасково, на основание чл.13, ал.2 и ал. 3 от ЗСП, във връзка с чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, на Б. М. М. е била отпусната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП – месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 191.40 лв., считано от 01.01.2025г. Заповедта е изпратена на Б. М. М. и е получена лично на 0 7.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01LGS9 T. С жалба №2606-94Б-00-0313/07.02.2025г., Б. М. М. е обжалвала заповедта. Във връзка с постъпилата жалба, с цел изясняване на фактите, изнесени в същата, комисия от социални работници е извършила две посещения на адрес като за резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (от проверка на място) на 12.02.2025г. Видно от същия, на база на видяното по време на посещението, комисията е счела, че дори и да не обитава апартамента на третия жилищен етаж заедно с майка си, Б. М. М. не е обособена в самостоятелно домакинство на приземното ниво. Посочено е, че в предложението за отпускане на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП правилно е определен процент за лице, съжителстващо с друго лице или семейство, и отпуснатата помощ съответства на диференцирания доход за групата, към която принадлежи лицето. Не се предлага преразглеждане на заповед на Директора на ДСП – Хасково с № ЗСП/Д-Х/149/31.01.2025г. С Решение №26-РД06-0001 от 19.02.2025г., издадено от За Директор на РДСП – Хасково, е потвърдена Заповед №ЗСП/Д-Х/149 от 31.01.2025г. на Директора на ДСП. Решението е изпратено на адреса на Б. М. М. и е получено лично от лицето на 21.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01LWXR W. Жалбата срещу Заповед №ЗСП/Д-Х/149 от 31.01.2025г. на Директор на ДСП - Хасково е подадена на 06.03.2025г., чрез РДСП – Хасково. По делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Н. И. Р. и Д. И. Л.. Свидетелката Р. заявява, че е приятелка на Б. и я познава от 2022 година. Знае, че тя живее на ••, къщата до горичката. Тази къща била кооперация на три етажа. Б. била на партера, сама. Имало стая с кухничка, която била с преддверие към стаята, баня и тоалетна. Свидетелката сочи, че е влизала там и е виждала помещението, можело да се живее нормално. В сградата, на горния етаж живеел вуйчото на Б., а на последния живеела майка ѝ. Б. била на над 30 години, нормално било да иска да е сама, а и малко им били по-хладни отношенията с майка ѝ. Б. се издържала сама - сама си плащала и свидетелката виждала това, заедно ходили да плащат. На приземния етаж имало баба, която починала преди 2 месеца. Б. и бабата не били в едно помещение. Бабата била в друга стая и за нея се грижел по принцип вуйчото на Б.. Свидетелят Д. И. Л. заяви, че знае къде живее Б., на •••. Живеели в един квартал. От около 3-4 години живеела сама, доколкото знаела свидетелката. Тъй като къщата била кооперация, живеели няколко семейства там, майка ѝ и вуйчо ѝ. Преди години живяла при майка си, но последните 3-4 години не живеели заедно, защото отношенията им били хладни. Относно собствеността на отделните етажи, свидетелката сочи, че знае, че са няколко семейства, но кое на кого е собственост не може да каже. Знаела, че Б. живее на приземния етаж. Знаела, че е стая със самостоятелен санитарен възел, за да е самостоятелна, понеже тя желаела да живее сама. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в случая е частта от заповедта, в която е определен размера на отпуснатата месечна помощ. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Същата е обективирана в писмена форма като са посочени правни основания за издаването й, а фактическите такива се съдържат в потвърждаващото я решение на горестоящия административен орган, което допустимо с оглед разпоредбата на чл.97, ал.1, изр.2 от АПК Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на администартивно производствените правила. Спазено е изискването на чл. 13, ал. 2 от ЗСП вр. с чл. 26, ал. 1 от ППЗСП, изпълнено е и задължението по чл. 27 от ППЗСП за провеждане на социална анкета, включваща проверки в дома на заявителя по настоящ адрес, проучване и анализиране на документи и събиране на информация. При преценка на оспорената заповед за съответствието й с материалния закон, съдът намира следното: Заповедта е издадена на основание чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/, според който право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Начинът на определяне на диференцирания доход е посочен в чл. 9, ал. 2 от ППЗСП, който предвижда, че диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. Разпоредбата на чл.10 от ППЗСП въвежда допълнителни условия, на които следва да отговаря лицето или семейството, за да получава месечна помощ, а тази на чл.11 от ППЗСП визира лицата, които нямат право на месечна помощ. В случая няма спор между страните, че жалбоподателката отговаря на изискванията на чл.10 от ППЗСП за получаване на поисканата месечна помощ, както и че по отношение на нея не са налице основания по чл.11 от ППЗСП такава да се откаже. Предмет на оспорване в настоящия случай е размерът на отпуснатата помощ като жалбоподателката претендира да й бъде отпусната такава при условията на чл.9, ал.2, т.1 от ППЗСП. С оспорената заповед месечната помощ е отпусната в размер на 191, 40 лв. като диференцираният доход на жалбоподателката е изчислен при съобразяване с линията на бедност за страната за 2025г., определена в чл.1 от ПМС 328/30.09.2024г. в размер от 638 лв, намален с 30 % и коригирана със 100%, доколкото е прието, че лицето попада в хипотезата на чл.9, ал.2, т. 2 от ППЗСП - лице, съжителстващо с друго лице, а именно съжителства с майка си /според отразеното в т.3 от изготвения на 31.01.2025г. социален доклад/. По смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗСП, " Съжителстващи лица " са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един настоящ адрес. В случая, съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал не обуславя извод, че жалбоподателката съжителства с друго лице. Установява се от събраните по делото доказателства, че последната живее на адрес [населено място], [улица], където се намира триетажна жилищна кооперация, от която приземният и първите два етажа са собственост на вуйчо й, а третият етаж е собственост на майка й. Установява се също от приложения Констативен протокол от проверка на място от 12.02.2025г., че на приземния етаж са обособени няколко стаи, една от които се обитава от жалбоподателката. Последното обстоятелство е установено в хода на контролното административно производство, но е преценено неправилно при произнасянето на горестоящия административен орган. Първоначалната преценка на Директора на ДСП - Хасково, че жалбоподателката съжителства с друго лице, е направена въз основа на отразеното в т.3 от социалния доклад от 31.01.2025г., че съжителства с майка си, но не е ясно как е установено това. От посоченото в т. 7 от социалния доклад, че оспорващата съжителства с майка си при добри битови условия, се налага извод, че анкетата по чл.27, ал.1 от ППЗСП е извършена при проверка на третия жилищен етаж на сградата на адрес [населено място], [улица]. Едва след оспорване на процесната заповед по административен ред е извършена проверка на приземния етаж на жилищната сграда. Констатациите от тази проверка обаче не доказват твърдяното от органа съжителство на жалбоподателката с майка й. Това твърдение на ответника се опровергава от една страна от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелските показания, които съдът кредитира, са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, и категорично сочат, че жалбоподателката живее сама в помещение на приземния етаж на сградата на адрес [населено място], [улица], което е с обособена в преддверието му кухненска част и със самостоятелен санитарен възел – баня и тоалетна. От друга страна, не се установява жалбоподателката да съжителства с друго лице, в какъвто смисъл насочват констатациите по протокола от 12.02.2025г. За да причисли жалбоподателката към лицата по чл.9, ал.2, т.2 от ППЗСП, решаващият административен орган е възприел извода на проверяващите, обективиран в констативния протокол от 12.02.2025г., че последната дори и да не обитава апартамента на третия етаж на сградата заедно с майка си, не е обособена в самостоятелно домакинство. Така приетото сочи, че според административния орган жалбоподателката не живее в жилището на третия етаж заедно майка си, но доколкото не е обособена в самостоятелно домакинство, то не е лице живеещо само т.е. съжителства с друго лице, различно от майка й. Не се конкретизира обаче кое е това лице. Посоченото в констативния протокол от 12.02.2025г., че от стаята, в която жалбоподателката въвела проверяващите, предишния ден излязла възрастна жена, а именно баба й, не е достатъчно да обуслови извод, че съжителства с баба си, а няма и такова твърдение от административния орган. Наред с горното, извод, че жалбоподателката не е обособена в самостоятелно домакинство т.е., че не живее сама, не може да се направи и въз основа на констатациите, че обитаваното от нея помещение е с малки размери, че личните вещи се съхраняват в пластмасов шкаф с три чекмеджета, че няма други вещи за обичайно потребление /не се конкретизира какви/, че липсвали достатъчно учебни помагала и учебници, че диванът, на който твърдяла да спи всяка нощ бил твърд, къс и тесен дори за лице с ръст около 140 см. Следва да се отбележи, че начинът на организация на домакинството е въпрос на субективно разбиране, обусловено от представата на конкретния индивид за битовите условия, съотв. материалните блага, необходими за посрещане на ежедневните му нужди, поради което горевизираните констатации няма как да бъдат кредитирани. Не на последно място следва да се посочи, че заявеното в съдебно заседание от процесуалния представите на ответника, че по думите на вуйчото на жалбоподателката, тя живеела с майка си, не е подкрепено с каквито и да било доказателства. Подобна констатация няма отразена нито в социалния доклад, нито в протокола от 12.02.2025г., нито в решението на горестоящия административен орган. Предвид изложеното, съдът счита за недоказано приетото от ответника, че жалбоподателката съжителства с друго лице. Напротив, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извод, че оспорващата е лице, живеещо само, поради което размерът на исканата месечна помощ неправилно е определен в хипотезата по чл.9, ал.2, т.2 от ППЗСП. По изложените съображения, оспорената заповед в частта й относно определения размер на месечната помощ, е издадена при неправилно приложение на материалния закон и е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, поради което следва в тази ѝ част да се отмени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне относно размера на поисканата и отпусната месечна помощ, при правилна преценка на относимите към определянето му обстоятелства, необходими за изчисляване на диференцирания доход на жалбоподателката. При този изход на производството, на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв, а на процесуалния й представител, за оказаната безплатна правна защита и съдействие, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000.00 лв. по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът