Решение № 195 от 10.7.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1469/2022 г.

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от Н. С. К., родена на ••••••••г., чрез своя родител и законен представител Г. Н. Ф. ЕГН •••••••• - частен обвинител, против Присъда №10 от 31.10.2022г., постановена по НОХД № 335/ 2022г. по описа на Районен съд-Айтос. С присъдата подс. С. В. К. ЕГН •••••••••• от гр.••••••• бил признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК, като при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК му било наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, с приложение на пробационните мерки по чл. 42а ал.1 т.1 и т.2 от НК, и на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. К. бил осъден да заплати сторените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 265.02 лева.

С жалбата се оспорва единствено вида и размера на наложеното наказание, във връзка с което са изложени аргументи, че подс. К. системно не изпълнява задълженията си да изплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря в течение на години, и нито възрастта, нито здравословните му проблеми могат да служат като аргумент за неизпълнение на това задължение. Акцентира се върху факта, че подсъдимият вече е осъждан два пъти за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, както и че за целия период от раздялата с частния обвинител Ф. не е проявявал никакъв интерес и грижа за детето Н., извън факта, че не е заплащал и присъдената й издръжка. Застъпена е теза за липса на изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, оспорва се правния извод на районния съд в обратната насока, и се поддържа становище за незаконосъобразност на присъдата относно определеното наказание, което според жалбата е необосновано снизходително и няма да постигне целите по чл.36 от НК. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, при която наказанието на подсъдимия да не се определя по реда на чл.55 ал.1 от НК, така че санкцията да съответства на обществената опасност на дееца и деянието. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, което аргументира с съобразеността на първоинстанционната присъда с всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Представителят на частния обвинител поддържа жалбата с аргументите, изложени в нея, като добавя, че в течение на много години подсъдимият, макар да е бил в добро здравословно състояние и годен да работи, не е заплащал дължимата на дъщеря им издръжка, макар да е знаел, че е осъден да я заплаща. Настоява присъдата да бъде променена, като на подсъдимия бъде наложено по-строго наказание, което да съотвества на извършеното от него престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.К. се явява лично и със защитника си. Защитникът оспорва жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като обоснована и справедлива. Акцентира на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително влошеното му здравословно състояние и невъзможността да си намери постоянна работа, както и че разчитал за издръжката си на пълнолетния си син. Поддържа, че при определяне на наказанието районният съд е съобразил в нужната степен всички обстоятелства и е постановил присъда, изцяло съобразена с разпоредбите на закона.

Подс. К. в последната си дума твърди, че имал желание да заплаща издръжка, но не успявал поради здравословни проблеми и липсата на постоянна работа, тъй като му предлагали само почасова работа без договор, което не го удовлетворявало. След като получил инсулт, вече не работел и нямало как да плаща издръжка поради липсата на доходи. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект – представител на частния обвинител, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подс.К. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Въззивният съд констатира, че първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, включително да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Стореното от подс.К. самопризнание на фактите е изразено ясно, недвусмислено, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подс.С. К. по отношение на изложените в обстоятелствената част на обвинителния инструмент факти е доказателствено обезпечено в нужната степен, и солидно подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателствени материали - показанията на свидетелите Г. Ц. и Т. Р. - К., обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем, от решенията по гр.д. № 115/ 2015 г. и по гр.д. № 200/2018 г., двете по описа на Районен съд – Айтос, от заключенията на извършените в досъдебното производство съдебномедицинска и съдебноикономическа експертизи, и от събраните по делото множество писмени доказателства – справка за съдимост на К., справки за имущество от Службата по вписвания и от СИС при Районен съд - Айтос, писма, служебни бележки и други.

Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

Подс. С. В. К. ЕГН •••••••••• е роден на ••••••• г. в гр. ••••••, община ••••••, област ••••, и е с постоянен и настоящ адрес в гр. •••••••, жк. „•••••••“ № ••, вх.• ет.• ап.••. Той е ••••••••, ••••••• гражданин, със •••••• образование, •••••••, ••••••••, ••••••••.

Подс. С. К. и свид. Г. Ц. съжителствали на семейни начала в продължение на около шест години. От съвместния им живот на 08.06.2006 г. се родила дъщеря им Н. С. К.. През 2011 година двамата се разделили и свид. Ц. продължила сама да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното детето. Тъй като подсъдимият, освен че не полагал лични грижи, не участвал и в издръжката на детето, по искова молба на свид. Ц. било образувано гр.д. № 115/ 2015 г. по описа на Районен съд – Айтос. С Решение № 64/18.05.2015 г. по същото дело, в сила от 25.06.2015 г., подс. С. К. бил осъден да заплаща на дъщеря си Н. С. К. ЕГН ••••••••••, чрез нейната майка и законен представител Г. Н. Ц., издръжка в размер на 100.00 лева ежемесечно, начиная от 04.03.2014 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването. Впоследствие, с Решение № 99/21.05.2018 г. по гр.д. № 200/2018 г. по описа на Районен съд - Айтос, в сила от 12.06.2018 г., издръжката на детето била увеличена на 140.00 лева месечно.

B периода август 2017 – март 2022 година подс.С. К. не изпълнявал регулярно и точно задължението да заплаща на дъщеря си присъдената издръжка. В частност, подсъдимият не заплатил 8 месечни вноски, всяка от по 100 лева, равняващи се на сума в общ размер 800.00 лева, дължими за периода месец август-месец септември 2017 год., за месец декември 2017 г., и за периода месец януари - месец май 2018 г., както и общо 46 месечни вноски, всяка от по 140 лева, равняващи се на сума в общ размер на 6 440.00 лева за периода месец юни 2018 г. - месец март 2022 г. Установено е, че подсъдимият К. притежава 1/6 идеална част от недвижим имот в гр.

Айтос, област Бургас, т.е. притежава имущество, което е възбранено по образуваното изпълнително дело за събиране на задълженията в СИС при РС-Айтос.

От заключението на извършената в досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза се установява, че подсъдимият страда от артериална хипертония, вероятно е преживял мозъчно-съдов инцидент, чиято давност не може да се установи от представената документация към момента на изготвяне на заключението- 24.06.2019 г. Констатирани са двустранно стеснени гръбначно мозъчни канали, състояние след старо счупване на лява ябълчна кост и девиация /изкривяване/ на носната преграда. Представените медицински документи са издадени в края на 2018 г., като макар да сочат наличие на отделни здравословни проблеми, не установяват подсъдимият да е бил подложен на болнично лечение, нито тези отделни здравословни проблеми да са довели до състояние на временна или трайна нетрудоспособност, което да не му позволява да полага труд по начин, че да не е в състояние да осигури средства за издръжка на непълнолетната си дъщеря за продължителния период от пет години, обхванат от обвинителния акт. По делото липсват данни подс. К. да е бил подложен на експертно медицинско изследване по реда, предписан в Наредбата за медицинската експертизи, съответно не е било установено той да е с трайно намалена трудоспособност, или въобще да не притежава трудоспособност, при която да не е в състояние да полага труд и да получава съответни доходи.

От изисканата справка за съдимост на подс. К. се установява, че той е осъждан с присъда № 46/26.11.2013 г. по НОХД № 747/2013 г. на Pайонен съд - Ботевград, влязла в сила на 12.12.2013 г., за извършено в периода 18.04.2013 г. - 20.09.2013 г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, с наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и с присъда № 16/14.07.2017 г. по НОХД № 32/2017 г. по описа на Районен съд – Айтос, влязла в сила на 01.08.2017г., за извършено в периода от 25.06.2015 г. до 25.11.2016 г. престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, с наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „обществено порицание“.

Правилно районният съд е приел, че събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства са процесуално редовни, приобщени са по надлежния ред и отговарят на изискванията за форма и реквизити, предвидени в НПК. Обосновано е посочено, че взети поотделно и в цялост, доказателствата са непротиворечиви и взаимно се допълват, свидетелските показания са добросъвестни, последователни и логични, като отсъстват доказателства, които да разколебаят или изключат фактите, приети за установени от първата инстанция. Депозираните в досъдебното производство експертни заключения са изготвени от компетентни вещи лица и съдържат подробни, еднозначни и научно обосновани отговори на поставените задачи, при което не възниква съмнение за тяхната правилност.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства първата инстанция е изпълнила точно и в пълнота задълженията си в диференцираната процедура по Глава XXVII от НПК, доказателствената й преценка е законосъобразна и изцяло основана върху наличните в досъдебното производство доказателства, подкрепящи обвинението и самопризнанието на подсъдимия.

При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението, като съзнателно неплащане на издръжка в условията на повторност по смисъла на чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК. Несъмнено, в периода август- септември 2017 год., декември 2017 г., и януари - май 2018 година включително, подс. К. не заплатил на дъщеря си присъдените с решението по гр.д. № 115/ 2015 г. по описа на Районен съд – Айтос, общо 8 месечни издръжки, всяка в размер на 100 лева, възлизащи общо на 800 лева. След това, в периода юни 2018 г. - март 2022 г. включително, подсъдимият не заплатил на дъщеря си присъдените с решението по гр.д. № 200/2018 г. по описа на Районен съд – Айтос, общо 46 месечни издръжки, всяка в размер на 140 лева, възлизащи общо на 6 440.00 лева При наличието на осъдителни решения за издръжка, последвалото неплащане на повече от две месечни издръжки осъществява обективния състав на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а в случая неплатените издръжки са общо 54, обхващащи период от близо 5 календарни години. По делото отсъстват доказателства твърдените от подс. К. здравословни проблеми обективно да са го препятствали да полага труд и получава доходи. Тъкмо напротив - и пред настоящия съд подсъдимият заяви в последната си дума, че е имал възможности за почасова работа, но те не му били по вкуса. Тук изрично следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК вменява на родителите безусловното задължение да издържат ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а по делото са налице доказателства, че К. разполага и с имущество - идеална част от недвижим имот в гр.Айтос. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие - неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане - предаване лично на законния представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който кредиторът може да разполага безусловно с нея. Подсъдимият не е изпълнил задължението си повече от две месечни вноски, а фактът, че е бил осъден с присъда № 46/26.11.2013 г. по НОХД № 747/2013 г. по описа на Районен съд - Ботевград, в сила на 12.12.2013 г. за извършено в периода от 18.04.2013 г. до 20.09.2013 г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, обосновава квалификацията на настоящото деяние като извършено повторно по смисъла на чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като е осъществено в рамките на 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК.

Правилно и в съгласие със закона районният съд е отбелязал, че липсата на постоянен трудов ангажимент или наличието на спорадични здравословни проблеми в инкриминирания период не освобождава подсъдимия от задължението да заплаща издръжка на детето си. В случая наистина не е налице никое от обстоятелствата, упоменати в ППВС № 5/70 г. Пленум на ВС - продължителна болест, довела до временна или трайна неработоспоспособност, отбиване на военна служба, изтърпяване на наказание лишаване от свобода, т. е. обективни причини извън волята на задълженото лице, които да наложат извод за невъзможност подсъдимия да дава издръжка.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено, но за разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция счита, че в случая е налице „евентуален“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. второ от НК като форма на умишлена вина. В интелектуален план, при осъществяване на престъплението у дееца са били налични осъзнати представи за съществуващото за него задължение да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното и впоследствие непълнолетно дете въз основа на влязло в сила съдебно решение, както и относно конкретния размер на това задължение и периодичния му характер, изразен в установените с решението ежемесечни платежи. Липсват доказателства във волеви план подс. К. да е имал за конкретна цел специално да увреди интересите и да затрудни задоволяването на потребностите на дъщеря си чрез неплащане на издръжката. Във всички случаи подсъдимият е съзнавал, че бездействието му може, и вероятно би довело до този резултат, като се е примирявал с него, т.е. допускал е настъпването на общественоопасните последици от престъплението. Възприетата от настоящата инстанция различна форма на умисъла, обаче, не води да промяна на правната квалификация и не изисква изменение на присъдата в тази част.

В дейността по индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до несъответствие на определеното наказание с установената по делото обществена опасност на деянието и на личността на дееца.

Най-напред, първата инстанция е достигнала до доказателствено обоснованият извод, че обществената опасност на конкретно извършеното престъпление е висока, с оглед факта, че подсъдимият е осъждан вече два пъти за деяния по чл.183 от НК, периодът на неизпълнение на задължението за издръжка е изключително продължителен време, размерът на задължението е значителен, и К. не е предприел дори опит да заплати поне част от дължимите суми, с което е поставил в опасност за дълго време издръжката и благосъстоянието на детето си. Въз основа на казаното съдът приел, че тежестта на извършеното престъпление изисква подсъдимият да бъде санкциониран с по-тежкото и предвидените за престъплението по чл.183 ал.4 от НК алтернативни наказания – „лишаване от свобода“.

Веднага след това, обаче, съдът огласил наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – възрастта и недоброто здравословно състояние на подсъдимия, затрудняващи социалната и трудовата му реализация, и разкаянието и съдействието, което К. проявил, както и фактът, че той бил осъждан само за престъпления по чл.183 от НК.

След тези констатации, държейки сметка на факта, че делото се движи по диференцираната процедура на чл.371 т.2 и следващите от НПК, районният съд е бил длъжен да съобрази първо, дали са налице предпоставките на чл.55 от НК, и в случай на положителен отговор, по силата на чл.58а ал.4 от НК е следвало да съпостави вида и размера на наказанието, определено при условията на чл.55 от НК, с наказанието, определено по реда на чл.58а ал.1 от НК, за да прецени кой вариант е по-благоприятен за дееца. В случая преценката по чл.58а ал.4 от НК не е извършена въобще, а определянето на вида на наказанието и последващата му замяна с по-леко по вид наказание е извършена в директно нарушение на изискванията на чл.55 ал.1 от НК. Цитираната разпоредба въвежда две предпоставки за своето приложение – 1.съществуването на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, и 2.констатация, че при наличието на такива обстоятелства, и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Когато за престъплението законът предвижда две или повече алтернативни наказания, на редукция или замяна по реда на чл.55 от НК подлежи само най-лекото измежду предвидените за престъплението наказания, и това ясно е отразено в текста на разпоредбата, който изисква и най-лекото предвидено за престъплението наказание да се окаже несъразмерно тежко. В конкретния случай, за престъплението по чл.183 ал.4 от НК алтернативно са предвидени наказания „лишаване от свобода“ до 2 години или „пробация“, т.е. при наличие на условията по чл.55 ал.1 от НК, на замяна е подлежало по-лекото наказание „пробация“, което съгласно чл.55 ал.1 т.2 б. „в“ от НК е следвало да бъде заменено с „глоба“ от 100 до 500 лева. Районният съд е предприел замяна на по-тежкото наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“ в нарушение на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, но без при това да постигне никакъв правен ефект, тъй като наказанието „пробация“ бездруго е предвидено като алтернатива на лишаването от свобода за това престъпление.

Посочените нарушения на процесуалния и материалния закон са очевидни и съществени, но не дават основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция като съд по фактите и правото.

При индивидуализация на наказанието въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че интензитетът, тежестта и обществената опасност на престъплението са по- високи от обичайните случаи на престъпления от същия вид, предвид дългия период и значителния размер на непратените издръжки, фактът, че К. е двукратно осъждан преди настоящото деяние за същите по вид престъпления, и липсата на каквато и да е активност от страна на дееца да заплати поне част от задълженията си. Прочее, изявлението му, че е разполагал с възможности за работа, ако и да е почасова, които отказал, тъй като не го устройвали, по мнението на съда доказва категорично, че подсъдимият и сега отказва да поеме отговорност във връзка със неизпълнените си задължения за издръжка, и упорито продължава да не ги изпълнява дори частично. Същевременно, самият подсъдим не твърди понастоящем да страда от заболявания, които да са обективна пречка пред трудовите му способности, и по мнението на съда той разполага със съответен за възрастта му потенциал да полага труд срещу възнаграждение.

Фактът, че подсъдимият е осъждан само за престъпления по чл.183 от НК, като второто му осъждане също е за повторно престъпление, няма как да бъде интерпретирано като смекчаващо обстоятелство, тъй разкрива утвърдената нагласа на К. системно да не изпълнява установеното със съдебни решения задължение да заплаща издръжка, което сочи на завишена степен на лична опасност на дееца. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая следва да се приемат само зрялата му възраст, направеното самопризнание и ангажиментът му да отглежда детето на пълнолетния си син от предходна връзка, които обаче нито са многобройни, нито някое от тях разкрива изключителен характер, за да изисква приложение на привилегирования режим по чл.55 от НК. Следователно, следващото се на К. наказание подлежи на определяне по реда на чл.58а ал.5 вр. чл.54 от НК.

Доколкото за престъплението по чл.183 ал.4 от НК са предвидени алтернативно наказания „лишаване от свобода“ до 2 години или „пробация“, съдът съобрази, че наказанието „лишаване от свобода“ е по-тежко по вид, но наказанието „пробация“ има комплексно съдържание, предвидените пробационни мерки са с различна насоченост, и такова наказание в значително по-голяма степен ще ангажира личността и вниманието на подсъдимия в корекционно-възпитателния процес, без да го лишава от свобода и от контакт със социалната му среда. Поради това съдът счете, че на подс. К. следва да се определи и наложи наказание по вид „Пробация“, с приложение на следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. ••••••••, жк. „•••••••“ № ••, вх.• ет.• ап.••, за срок от 2 (две) години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 3 (три) пъти седмично, на основание чл.42б ал.1 вр. чл.42 а ал.2 т.1 и ал.3 т.1 от НК;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 (две) години, на основание чл.42б ал.2 вр. чл.42 а ал.2 т.2 и ал.3 т.1 от НК;

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 (двеста) часа годишно, за срок от 2 (две) поредни години, на основание чл.42б ал.5 вр. чл.42 а ал.2 т.6 и ал.3 т.3 от НК.

Така определено, наказанието „пробация“ от гледна точка на съдържание, срок и начин на изпълнение, изцяло съответства на интензитета и обществената опасност на деянието, както и на личната опасност на подсъдимия. Изпълнението на това наказание по убеждението на съда съдържа потенциал да способства за постигане в пълнота на упоменатите в чл.36 от НК цели, с акцент върху поправителния, превъзпитателния и предупредителния му ефект спрямо подсъдимия, както и за стимулирането и убеждаването му да преосмисли ценностите и стереотипите си в насока спазване на законите и добрите нрави. Личното ангажиране на К. с периодични посещения и срещи с пробационни служители, както и с полагането на общополезен труд, позволява и постигане на генералната превенция спрямо останалите граждани.

Предвид обстоятелството, че наказанието на подсъдимия се определя по реда на чл.54 от НК, на К. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото по-леко наказание „Обществено порицание“, което на основание чл.52 от НК и чл.239 от ЗИНЗС следва да се изпълни чрез поставяне на настоящото решение, след обезличаване на всички лични данни, с изключение на тези на подсъдимия К., на видно място в сградата на Община Ботевград за срок от 1 месец.

Така мотивиран, на основание чл.337 ал.2 т.1 във връзка с чл.334 т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав