Решение № 2344 от 9.6.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 433/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационната жалба, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора против Решение № 2 от 13.01.2025г, постановено по АНД №178/23г по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление №24/ 29.08.2023г, издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон с доводи, че не е налице форсмажорно обстоятелство, което да изключва обществената опасност на деянието – несъхранение на видеозаписите за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г. Според касатора токовият удар е обичайно и предвидимо събитие и операторът има задължението да предприеме мерки против настъпване на вредите, които то може да причини. Санкционираното дружество нито твърди, нито доказва да е предприело мерки за осигуряване на непрекъснато електрическо захранване на системата по чл.18д от ЗЧАВ така, че да изпълни задължението си в случай на настъпване на предвидими аварийни ситуации. Еднократното прекъсване на записа, поради токов удар, не изключва административнонаказателната отговорност, ако операторът не е предприел мерки за предотвратяване на подобни събития и за бързо възстановяване на системата за видеонаблюдение. Задължението за непрекъснат запис изисква от оператора да осигури постоянната и надеждна работа на системата за видеонаблюдение, като предвиди и предотврати възможни рискове, каквито са и токовите удари. Съдът е следвало да изисква от дружеството да представи доказателства за това дали е сторено всичко необходимо за осигуряване работата на системата за видеонаблюдение при настъпване на предвидими аварийни ситуации. На следващо място се сочи за неправилно прието от съда, че не е ясна датата на нарушението. Обвинението е ясно за това, че в периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г дружеството не е извършвало видеозаписи на графични изображения от камерите за наблюдение. Това представлявало нарушение на чл.18д от ЗЧАВ, а причината за липсата на записи няма правно значение на обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. От съда се иска след отмяна на въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба - БРИКЕЛ ЕАД, в съдебно заседание чрез пълномощника си по делото и в представена писмена защита, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че НП е издадено в противоречие с изискванията начл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН относно неговото съдържание и без да е установено извършено от дружеството нарушение на чл.18д от ЗЧАВ. Претендира се присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция. Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на „БРИКЕЛ“ ЕАД против Наказателно постановление №24 от 29.08.2023г, издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв на основание чл. 38 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за това, че на 27.01.2023г не е осигурило за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г непрекъснат запис на графични изображения върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите събития, посредством използваната система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото, с което виновно е нарушен чл.18д ал.2 т.3 вр. с ал.1 и ал.2 т.4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух: „Операторите на Големи горивни инсталации /ГГИ/ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 20MW, използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредствено подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото, както и непрекъснат запис на графични изображения /видео изображения/ върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите /заснетите/ събития“. В обстоятелствената част на НП е описано, че за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г на площадката в град Гълъбово не е осигурен непрекъснат запис на графични изображения върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите събития посредством използваната система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото. Неизпълнението на това задължение е установено по повод искане от 17.01.2023г за представяне на записи на видео изображенията върху цифров регистратор от монтираните камери на всички точки на подаване на гориво към котелен цех и въглищно стопанство за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г. Информацията е следвало да се представи в срок до 27.01.2023г. На 27.01.2023г в РИОСВ Стара Загора е постъпило писмо от БРИКЕЛ ЕАД, с което дружеството уведомява РИОСВ Стара Загора, че при опита да бъде извлечена информацията от цифровия регистратор за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г е установено, че в следствие на токов удар на Главната разпределителна уредба и последващи смущения във вътрешно площадковото захранване, че цифровия регистратор е изгорял и не дава възможност да бъде извлечена записаната и съхранявана информация. Въз основа на тази проверка е установено, че БРИКЕЛ ЕАД не е изпълнило задължението си по чл.18д ал.2 т.3 вр. с ал.1 и ал.2 т.4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Административното нарушение се сочи за извършено и установено на 27.01.2023г. С въззивната си жалба дружеството е възразило против правното заключение за извършено административно нарушение с твърдение, че е изпълнило задължението си по чл.18д от ЗЧАВ още през месец 09.2019г. като е изградило система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото, която осигурява проследяване в реално време на вида на подаваното гориво, визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане на вида на използваното гориво; непрекъснат запис на графични изображения върху цифров регистратор –сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите събития и съхранение на записите по т.3 от чл.18в ал.2 от ЗЧАВ за срок не по-малък от 6 месеца. По същността си системата е сложна и многокомпонентна поради изискванията на чл.18д ал.2 от ЗЧАВ. Състои се от 10 камери, всяка от тях снабдена с рутер и мобилна карта за предоставяне на заснетите изображения в реално време към РИОСВ Стара Загора и отделно от това цифров регистратор-сървър, на който да бъдат записани и съхранявани записите от камерите. С писмо от 17.01.2023г РИОСВ Стара Загора изисква записи на видео изображенията за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г, но при опит да бъде извлечена исканата информация от цифровия регистратор е установено, че поради токов удар на Главната разпределителна уредба и последващи смущения във вътрешно площадковото захранване, цифровият регистратор е изгорял и не дава възможност да бъде извлечена записаната и съхранена информация. Изградената в изпълнение на чл.18д от ЗЧАВ система осигурява проследяване в реално време и визуален контрол в реално време, както и запис със съхранение на видео изображенията. РИОСВ при ежедневното проследяване на системата са установили, че има технически проблем, но не са информирали дружеството, за да бъде отстранен. След установяване на проблема са предприети мерки за отстраняване на повредите, за което РИОСВ Стара Загора е информирана. Дружеството е възразило и против датата на извършване на нарушението, защото обвинението е за това, че в периода от 03.01.20223г до 17.01.2023г не е осигурен непрекъснат запис на графични изображения върху цифров регистратор-сървър, с което е нарушен чл.18д ал.2 т.3 вр. с ал.1 и ал.2 т.4 от ЗЧАВ, поради което обективно невъзможно е датата на нарушението да бъде 27.01.2023г, когато е постъпило писмото от БРИКЕЛ ЕАД в отговор на искането от 17.01.2023г, отправено от контролиращата администрация. Не е посочена и виновно нарушената административно наказателна разпоредба по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, защото тази на чл.168 от Закона за опазване на околната среда е за реда за съставяне на НП и за компетентността на административно наказващите органи. Поради това тя не може да бъде основание, както е посочено в последното изречение от обстоятелствената част на НП преди разпореждането за налагане на имуществена санкция. В диспозитива за определяне вида и размера на имуществената санкция е вписана нормата на чл.38 от ЗЧАВ, която според АНО е приложима към случаите на нарушения на чл.18д от същия закон. С разпоредбата на чл.43 от ЗЧАВ се определя административнонаказателната компетентност за нарушения на ЗЧАВ, в зависимост от ведомствената принадлежност на актосъставителите към МОСВ, МВР, МЗХ или МИТС като се изисква оправомощаване от съответния министър. По силата на чл.43 ал.3 и ал.4 от ЗЧАВ за конкретно определени нарушения на ЗЧАВ министърът на околната среда и водите или директора на РИОСВ, съответно оправомощени от тях длъжностни лица, могат да съставят АУАН и да издават НП, но нарушението на чл.18д от закона не е сред изброените. Незаконосъобразно е определен и размера на имуществената санкцията, защото минималния е 15 000лв, а в НП отсъства обосноваване на наложения по-висок от 20 000лв, както и защо не се приема, че е налице обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, въз основа на изпълненото и прието като писмено доказателство по делото заключение на вещо лице, че на 16.01.2023г, в оперативен дневник на електрически цех, е регистрирано късо съединение в кабелна кутия на електрическия двигател на димен вентилатор А2. В резултат на това късо съединение се е изключил ФСН 2 ШР / фидер собствени нужди, втори шинен разединител/, който захранва Главната разпределителна уредба. На ФСН 2 ШР са захранени цифрови регистратори и записващи устройства /ДВР/ и камери, свързани към тях на точките за наблюдение, изисквани от РИОСВ Стара Загора. Димният вентилатор е основно съоръжение на котел №2 в котелен цех. Токовият удар тръгва от късото съединение в кабелната кутия на димния вентилатор 2А на територията на котелен цех и се разпростира до ФСН 2 ШР, поради което засяга не само котелния цех. Токовият удар е дал отражение върху общото функциониране на всички съоръжения, намиращи се на територията на БРИКЕЛ ЕАД. В конкретния случай токовият удар нанася щета в кабелната кутия на димен вентилатор 2А, като е изключил ФСН 2 ШР, а именно той системата по чл.18д от ЗЧАВ. Поради внезапно възникналото събитие, посочено от БРИКЕЛ ЕАД в отговор на изискването за предоставяне на записаните видео изображения за периода 03.01.2023г до 17.01.2023г, съдът е приел, че липсва съставомерно деяние. Форсмажорното обстоятелство, а не човешко поведение на физическите лица, които изпълняват вменените на юридическото лице задължения, е причината да не бъдат съхранени видео записите по чл.18д от ЗЧАВ за посочения период. Възприел е за основателно възражението за неяснота на обвинението относно датата на извършване на нарушението, поради посочения период, в който не са съхранени видеозаписите и датата, спрямо която АНО е приел, че е налице съставомерно бездействие, поради това, че на същата е постъпил отговор на искането за представянето им. Прието е от въззивният съд, че и нарушената административнонаказателна разпоредба, която на основание чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН се вписва като основание за наложеното административно наказание, не е еднозначно посочена. Едновременно като основание за налагане на имуществената санкция са посочени разпоредбата на чл.168 от ЗООС и тази на чл.38а от ЗЧАВ. За неоснователни са определени останалите възражения на дружеството за неяснота относно длъжностното лице, установило нарушението, поради липса на протокол за извършена проверка и не вписване на трите имена на издателя на наказателното постановление. Решението на Гълъбовския районен съд е валидно, допустимо и правилно, при следните мотиви, дължими в отговор на изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Задължението по чл.18д, ал.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 от ЗЧАВ, е за използване на система за видеонаблюдение и контрол, която трябва да осигурява непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития и съхранението на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца. Следователно използването по чл.18д, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЧАВ, включва освен проследяване и визуален контрол в реално време / т.1 и т.2/, но и кумулативно създаване и съхранение на записи. Несъздаването на записи отрича изпълнение на задължението в пълнота и представлява административно нарушение по чл.18д, ал.2 т.3 вр. с ал.1 от ЗЧАВ, както и несъхраняването на създадените за срок от 6месеца /т.4/, но за това бездействие в издаденото наказателно постановление липсва формулирано словесно обвинение, а за отправеното отсъстват доказателства. Според обстоятелствената част на НП дружеството не извършва непрекъснат запис на видео изображения, посредством системата за видеонаблюдение и контрол в периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г, защото на 27.01.2023г и след поискване не са представени записите на видео изображенията върху цифровия регистратор. Непредставянето на поисканите записи в срок до 27.01.2023г има признаците на неизпълнение на задължението по чл.18д, ал.4 от ЗЧАВ – при поискване операторите предоставят копия на записите по чл.18д, ал.2 т.3 от същия закон. На 17.01.2023г са поискани записи на видео изображенията от цифровия регистратор за периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г, като е определен и срок до 27.01.2023г. Следователно за дружеството е възникнало задължението по чл.18д, ал.4 от ЗЧАВ, поради отправеното от компетентен контролен орган искане. С непредставянето на записите по чл.18д, ал.2, т.3 от ЗЧАВ е осъществено обективно административно нарушение на чл.18д, ал.4 от същия закон. С отправянето на обвинение обаче, че дружеството не извършва записи за минал период, защото не ги представя, е допуснато ограничение на правото на защита. Действително с представянето им се отрича с категоричност обвинението, че те не са създавани и съхранявани, но непредставянето им може да се дължи и на други причини, какъвто е настоящият случай. Ето защо непредставянето не може да бъде единствено доказателство за обвинението, че не е изпълнено задължението за непрекъснати записи, защото може да се дължи и на други причини. Доказването на съставомерното деяние е задължение на АНО, а за неговото извършване той се е позовал на друго деяние по смисъла на чл.18д, ал.4 от ЗЧАВ, за което несъздаването на записи не е единствената възможна причина. Като е достигнал до извод, че не е доказано обвинението за неизвършване на непрекъснат запис на графични изображения върху цифров регистратор в периода от 03.01.2023г до 17.01.2023г, въззивният съд е отменил наказателното постановление при правилно приложение на материалния закон. При този изход от спора на ответника по касация се дължи възнаграждение за един адвокат в размер на 2 640лв с ДДС, което е уговорено с договор за правна помощ и съдействие, като е изплатено по банков път до приключване на устните състезания по делото с представени към този момент доказателства за плащане. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора