Решение № 47 от 8.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2513/2024 г.

Софийски градски съд08.01.2025 г.докладчик Гергана Живкова Троянова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.С.Ч. - управител на „Б.П.“ ЕООД ЕИК ••••, срещу отказ № 20241201190351-2/05.12.2024 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за обявяване на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството по чл. 149 ТЗ за намаляване на капитала. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от връчването му. Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, както и на Агенция по вписванията (чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е по жалба на Н.С.Ч., в качеството му на управител на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ••••, срещу отказ № 20241201190351-2/05.12.2024г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за обявяване на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството по чл. 149 ТЗ за намаляване на капитала. Изложени са доводи за незаконосъобразност на отказа с твърдения, че към заявление образец Г 1 са приложени всички изискуеми документи, вкл. решение на едноличния собственик на капитала, от което е видно, че се намалява капитала на дружеството, поради което длъжностното лице по регистрацията неправилно е постановило отказ за обявяване на акта, като е излязъл извън правомощията си по закон. Агенция по вписванията, на основание чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, приложените писмени доказателства и след служебна справка по партидата на търговеца, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания отказ № 20241201190351-2/05.12.2024г., длъжностното лице по регистрацията е приело, че в представеното за обявяване решение не е посочен способа, по който се извършва намаляване на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност и не е приложено това решение със заличени лични данни, каквото изискване произтича от чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Видно от приложените документи, на 01.12.2024г. жалбоподателят е депозирал заявление образец Г1 (№20241201190351), с което е заявил за обявяване решение на компетентния орган за намаляване на капитала на търговското дружество. Към заявлението е представено решението на едноличния собственик на капитала на „Б.П.“ ЕООД от 28.11.2024г., в текста на който (т.1) е отразено, че на основание чл.149 ТЗ капиталът на дружеството се намалява ефективно от 861 000 лева на 561 600 лева чрез връщане на 2994 дяла на стойност 100 лева всеки от капитала на дружеството на едноличния му собственик Н.С.Ч.. Съгласно чл.149 ТЗ капиталът на ООД, съответно ЕООД, може да бъде намален до законоустановения минимум, като се спази реда за това, предвиден в закона, който ред е уреден в защита интереса на кредиторите на дружеството. Този ред изисква обявяване на решението на компетентния орган за намаляване на капитала, съответно вписване на намалението след изтичане на тримесечния срок от обявяване на решението за това с приложена декларация на управителя, че вземанията на кредиторите, които не са били съгласни с намалението, са били обезпечени или погасени. Решението на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, следва изрично да посочва по кой от способите по чл.149, ал.3 ТЗ се извършва намалението, в какъв размер е то и каква е неговата цел. Именно решение с така посочените от закона задължителни реквизити подлежи на обявяване в търговския регистър (чл.150 ТЗ), от който момент законът счита, че кредиторите на търговеца са уведомени надлежно за извършеното намаление, поради което е гарантирано правото им в срок от три месеца да поискат изплащане на дълга или предоставяне на обезпечение за него. В този срок кредиторите следва да преценят дали да упражнят правото си, която преценка е пряко свързана с целта на намаляването (причината за това – напр.покриване на загуби), размера и способа за намалението. В настоящия случай решението от 28.11.2024г. не съдържа посочване на способа, по който ще се извърши намалението, съобразно предвидените по чл.149, ал.3 от закона, т.е. липсва негов задължителен реквизит. Направеното от компетентния орган волеизявление е за връщане на сума от капитала на дружеството на едноличния му собственик. Не е отразено изявление, че това се извършва чрез намаляване стойността на дела му в капитала – чл.149, ал.3, т.1 ТЗ, както твърди жалбоподателят. От една страна, намаляване чрез връщане на дружествен дял е възможен способ само в хипотеза на прекратяване участието на съдружник, неприложимо при ЕООД. От друга страна, не може връщането на дял да се приравни от съда на намаляване стойността на дела по смисъла на чл.149, ал.3, т.1 ТЗ. Способът следва да е резултат от изрично, ясно и недвусмислено решение на едноличния собственик, а не да се извежда по тълкувателен път, както се домогва да обоснове жалбоподателя. Тълкуване на волята на едноличния собственик на капитала не е задължение нито на съда, нито на длъжностното лице по регистрацията. Липсата на посочен способ на намаление на капитала, съобразно чл.149, ал.3 ТЗ, е пречка за обявяване на акта в търговския регистър, поради което преценката на длъжностното лице да откаже обявяването му е законосъобразно и цели обезпечаване ролята на регистъра да обявява само актове, които подлежат на обявяване с определена цел, а представеното решение не би могло да я постигне, тъй като съдържанието му не може да обезпечи последващото вписване на намаляването на капитала. Предвид изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ в тези производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящото производство има характер на охранително, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК, поради което разноски не се присъждат. Така мотивиран, Съдът

Цитирани разпоредби

9