Решение № 4072 от 20.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4170/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № ||-55-20006582/24.01.2022г. по гр.д. № 13758 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 55-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 22004955/09.03.2021г. на В.А., Булстат •••• със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• срещу Г. М. М., ЕГН•••••••••• с адрес: гр. София, ул. •••• с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване за признаване за установено, че Г. М. М., ЕГН•••••••••• дължи на В.А., Булстат •••• заплащане на сумата от 700лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 26.07.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена стойност на предоставена медицинска услуга за периода от 14.10.2015г. До 16.10.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43399/2019г. по описа на Софийски районен съд. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25013714/17.02.2022г. по регистъра на СРС от ищеца В.А., Булстат •••• в частта, в която исковете са отхвърлени. Навело е твърдения, че решението в тази част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Посочило, че на 14.10.2015г. Ответникът постъпил като пациент в Спешното отделение на ВМА с диагноза „токсично въздействие на алкохол“, извършен му бил преглед от лекар – токсиколог и бил насочен към хоспитализация, защото било преценено, че състоянието му не може да бъде успешно овладяно в спешен кабинет. Същият ден ответникът бил пирет за болнично лечение в Клиниката по спешна токсикология в МБАЛ-София към ВМА, лечението продължило 3 дни. През този период ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, до изписването му не бил възстановил същите, поради което и на основание на чл. 109, ал.1 от ЗЗО дължал заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ. Установено било че ответникът бил уведомен че ако до напускане на болницата не възстанови здравноосигурителните си права ще трябва да заплати медицинската услуга по ценоразписа на болницата, че стойността на същата е 700лв. Неправилно районният съд тълкувал разпоредбата на чл. 7 от наредба № 25/04.11.1999г. За оказване на спешна медицинска помощ. Разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране се поемали от държавата-аргумент от чл. 99 от Закона за здравето. Спешно е онова състояние, което е остро и внезапно възникнала промяна на здравето на човека, изискваща незабавна медицинска помощ. Тази помощ целяла предотвратяване на смърт или на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. Дейностите, включващи се в спешната медицинска помощ били посочени в чл. 2 от Наредба № 25/1999г. В хипотези, в които състоянието на пациента изисква хоспитализация, извършените медицински дейности се заплащали по общия ред – от бюджета на НЗОК за здравноосигурени лица и от самите пациенти, ако не са здравноосигурени или са с прекъснати здравноосигурителни права. Така спешната медицинска помощ била безплатна само ако пациент не се хоспитализира. Максималният допустим период за престой на пациент в спешно отделение бил 24 часа съгласно т.1.1.1. от Глава четвърта, раздел 1 на Наредба № 3/06.10.2017г. За утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. В случая ответникът бил приет в Спешното отделение на 14.10.2015г., веднага след прегледа е напуснал спешното отделение, насочен е за стационарно болнично лечение и в 19: 22ч. На 14.10.2015г. Бил приет в Клиниката по спешна токсикология. За прегледа в спешния кабинет ответникът не дължал заплащане, но дължал заплащане на стойността на медицинските услуги осъществени в клиниката по токсикология след хоспитализацията му в периода от 14.10.2015г. До 16.10.2015г. Претендирало е разноски. Въззиваемият- ответник по исковете Г. М. М., ЕГН•••••••••• не е изразил становище. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22004955/09.03.2021г. на В.А., Булстат •••• със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• срещу Г. М. М., ЕГН•••••••••• с адрес: гр. София, ул. •••• с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване да признае за установено, че Г. М. М., ЕГН•••••••••• дължи н а В.А., Булстат •••• заплащане на сумата от 700лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 26.07.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена стойност на предоставена медицинска услуга за периода от 14.10.2015г. до 16.10.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43399/2019г. по описа на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че в периода от 14.10.2015г. До 16.10.2015г. Ответникът бил лекуван в Клиниката по спешна токсикоглогия по клинична пътека № 293, диагнозата била „токсично въздействие на алкохол, подписал декларация за информирано съгласие, като бил запознат с финансовите условия за болничното му лечение. При проверка било установено, че към 16.10.2015г. Бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което и направените за лечението му разходи от 700лв. следвало да бъдат заплатени от него. ДСП Лозенец отказало да заплати тези разходи, защото ответникът не отговарял на условията на Постановление № 17/2017г. За определяне на условията за разходите на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход. Така на основание на чл. 109 от ЗЗО ответникът следвало сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Справката от НАП за 2017г. Не се отразявала на процесния случай, който бил от 2015г. Действително имало дело за плащане на стойност на лечение на ответника при ищеца през 2017г., но същото ищецът поискал да се прекрати, защото било установено че тогава ответникът е бил здравно осигурен. Претендирало е разноски. Ответникът Г. М. М., ЕГН•••••••••• е оспорил исковете. Посочил е, че за всичките си престои във ВМА бил платил всичко на болницата, секретарят на ВМА при искани от него проверки го уведомила, че няма дължими суми, болницата пак започнала някакво дело, но се оказало че е грешка, защото не проверили правилно. Квитанцията от НАП доказвала, че бил платил всичко. За посочения от ищеца период здравноосигурителните му права не били прекъснати. По делото е приложено заповедно дело № 43399/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3053823/26.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Г. М. М., ЕГН•••••••••• да заплати на В.А., Булстат •••• сумата от 700лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 26.07.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена стойност на предоставена медицинска услуга за периода от 14.10.2015г. до 16.10.2015г., за който период не бил здравноосигурен, за което била издадена фактура от 16.12.2015г., както и съдебни разноски от 25лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 01.12.2019г., на 16.12.2019г. е подал възражение, сочещо че си бил платил здравните вноски и всичко което е трябвало на ВМА на каса, на 11.02.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.03.2021г. По делото е прието неоспорено от страните направление за хоспитализация издадено от доктор Детелина П. от ВМА-МБАЛ София, съгласно което на 14.10.2015г. на Г. М. М. е издадено направление за хоспитализация по клинична пътека № 293 с насочваща диагноза „етанол“, приемащото заведение е ВМА-МБАЛ-София, като е приет по „спешен“ с приемна диагноза „токсично въздействие на алкохола“, постъпил е в стационара на 14.10.2015г., изписан е в 14, 00ч. на 16.10.2015г., направени са ЕКГ, изследване на кръв, токсикологично изследване на кръв, стомашна промивка, инжекция на антидот, инжекция на др.ин.средство. Приети са лист на история на болестта, анамнеза, общ статус, , диагностично-лечебен план, резултати от лабораторни изследвания, фиш за информация от химичен анализ, лист за ход на болестта, съгласно които на 14.10.2015г. в 19: 22ч. Г. М. М. е приет за лечение във ВМА по клинична пътека 293, диагнозата му е била „токсично въздействие на алкохола“, постъпил е по спешност докаран от близки с частен транспорт, настанен е на легло, дрегер е показвал 3, 05 промила алкохол в кръвта, като е приет за наблюдение, лечение и контрол, бил е с увредено общо състояние, направена е била спешна промивка, кръвни изследвания, , изследване на урината, , на протромбиново време, , биохимични изследвания, както и химичен анализ. Вечерта на 14.10.2015г. при визитацията в 20, 30ч. е бил алкохолно повлиян в 20, 30ч., на сутринта на 15.10.2015г. при визитация е бил в съзнание, контактен и ориентиран за място, време, собствена личност, с тремор на крайници, направена е консултация с психолог и с психиатър, в 20: 30ч. е бил спокоен, на 16.10.2015г. в 14 ч. е изписан. На първа страница на листа за история на болестта е изписан ръкописан текст без посочен автор и без положен подпис и дата „с прекъснати здравноосигурителни права“. Приета е неоспорена от страните епикриза от 16.10.2015г., издадена от ВМА-МБАЛ София, съгласно която на 14.10.2015г. Г. М. е постъпил с диагноза „токсично въздействие на алкохол“, постъпил е по спешност, клинична пътека № 293, МКБ: Т51.0., с изследвания от дрегер сочещи 3, 05 промила алкохол в кръвта, приет е за детоксикация, лабораторен контрол и клинично наблюдение, направени са изследвания на кръв, урина, биохимия, хемостаза, ТХА, ЕКГ, консултации с психолог и с психиатър. Проведенто лечение било стомашна промивка, форсирана диуреза, антидотно, гастропротективна, витамин от гр. В, хепатопротективна; дормикум; депакин; хлорпротиксен; тритико; беталок; еналаприл, изписан е на 16.10.2015г. Приет е лист за информирано съгласие за болнично лечение, носещо подпис, положен за ответника, съгласно който на 14.10.2015г. ответникът е информиран от ищеца за това какво ще стане след постъпването в болницата и за лечението и се е съгласил със същото. Приета е декларация за информирано съгласие, носеща подпис, положен за ответника, съгласно която на 14.10.2015г. ответникът е бил уведомен от ищеца за финансовите условия за болничното му лечение от доктор П. - дежурен лекар, като е декларирал, че знае, че като социално слаб не дължи заплащане на потребителска такса, като не е отбелязал дали е с непрекъснати здравноосигурителни права в специално място за същото в образеца на документа, нито е направил такива отбелязвания и за това, че ще възстанови прекъснати такива права до края на болничния му престой, че в противен случай ще следва да заплати стойността на оказаната медицинска помощ съгласно чл. 109 от ЗЗО. Приета е молба от 16.10.2015г., декларации, спецификация, съгласно които на 16.10.2015г. ответникът е подал чрез ВМА молба до Дирекция „Социално подпомагане“ - София за отпускане на средства за заплащане на стойността на оказаната му болнична помощ от ищеца, като е посочил, че не е здравноосигурен, няма доходи и имущество, спецификацията съставена от ищеца сочи, че дейността по клинична пътека 293-отравяне и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица над 18г., оказана на ответника е на стойност от 700лв. Прието е писмо изх. № 92-638/03.12.2015г. от Дирекция „Социално подпомагане“, с което е отказано да се предоставят целеви средства за диагностика и лечение на Г. М., защото не отговарял на условията по чл. 1, ал.4, т.1 и т. 4 на ПМС № 17/31.01.2007г. за определяне на условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и / или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. Приета е издадена от ищеца на ответника фактура № 1000029267/16.12.2015г. За сумата от 700лв. Като стойност на лечението му в периода от 14.10. до 16.10. 2015г. Прието е извлечение от регистъра на НАП, съгласно което Г. М. към 15.10.2015г. е с прекъснати здравноосигурителни права, няма данни да са правени здравни осигуровки за периода от септември 2012г. до август 2015г. включително. Прието е извлечение от регистъра на НАП, съгласно което към 24.08.2017г. Г. М. е с прекъснати здравноосигурителни права, няма данни да са правени здравни осигуровки за периода от юли и август 2012г., от септември 2015г. до юни 2017г. Приет е договор № РД-НС-01-2/29.12.2014г. За приемане на обеми и цени на медицинска помощ за 2015г., сключен между ВЗОС и лекарския съюз, съгласно който по клинична пътека 293 – отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица над 18г. цената е 700лв., като тази цена е за болнична помощ по клиничната пътека. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Съдът приема за установено по делото че на 14.10.2015г. ищецът в 19: 22ч. е постъпил по спешност за болнично лечение по клинична пътека 293 при ищеца, в момента на приема му е бил със силно алкохолно повлияване, поставената му диагноза е била „токсично въздействие на алкохол“, изследвания от дрегер сочещи 3, 05 промила алкохол в кръвта, приет е за детоксикация, лабораторен контрол и клинично наблюдение, направени са изследвания на кръв, урина, биохимия, хевмостаза, ТХА, ЕКГ, консултации с психолог и с психиатър, проведенто лечение е било стомашна промивка, форсирана диуреза, антидотно, гастропротективна, витамин от гр. В, хепатопротективна; дормикум; депакин; хлорпротиксен; тритико; беталок; енаприл, изписан е на 16.10.2015г., като стойността на това лечение като болнична помощ съгласно договора сключен между НЗОК и Лекарския съюз е в размер на 700лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото неоспорени от страните писмени доказателства – история на заболяване, епикриза, резултати от изследвания. Съдът приема за установено по делото, че ответникът е сред лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 вр. с чл. 34 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, като е следвало да внася за своя сметка здравните вноски. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и изявления за тези обстоятелства ответникът е направил в приетите по делото декларации до ДСП при искането разходите за лечението му да бъдат заплатени със средства, предоставени от Дирекция „Социално подпомагане“. Съдът приема, че за установено по делото, че към 15.10.2015г. ответникът не е бил платил здравните вноски за периода от септември 2012г. до август 2015г. Тези обстоятелства се установяват от прието по делото неоспорено от страните извлечение от регистъра на НАП към 15.10.2015г. Справките от НАП от 2017г. установяват, че в последствие здравноосигурителните вноски на ответника за периода от септември 2012г. до август 2015г. включително са били платени. Съдът приема, че от приетото по делото неоспорено от страните писмо на Дирекция „Социално попомагане“ - Лозенец се установява, че това плащане на вноските е било направено преди 03.12.2015г. и преди този момент здравноосигурителните права на ответника са били възстановени. Това е така, защото една от посочените причини за отказа на Д“СП“-Лозенец да предостави средства за погасяване на стойността на лечението на ответника при ищеца през 2015г. е че той не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т.1 от ПМС № 17/3.01.2017г., тоест поради това, че е бил здравноосигурен при условията и по реда на ЗЗО. Съдът приема, че по делото не е установено ищецът да може да се възползва от правата по чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ЗЗО. Това е така, защото по делото не е установено ищецът да е уведомил ответника, че е с прекъснати здравноосигуртелни права, за стойността на всяка една от медицинските дейности, които ще му бъдат извършвани, съответно и за възможността да откаже да бъде лекуван при ищеца или тези дейности да бъдат извършени изцяло или отчасти. Действително, приетата по делото декларация за информирано съгласие сочи, че ответникът е получил изчерпателна информация от д-р П. за финансовите условия за болничното му лечение. Съдът приема, че тази декларация не установява информиране на ответника за всяка една от медицинските дейности, която ще бъде извършена и за стойността на същата, както и че е с прекъснати здравноосигурителни права и ще следва да ги заплати сам. Такава информация не се съдържа в тази декларация, нито се съдържа в приетия по делото лист за съгласие за болничното лечение. Други доказателства, че ищецът е предоставил на ответника тази информация по делото не са ангажирани. Отделно, установява се по делото, че двата документа са подписани от ответника на 14.10.2015г. - при приемането му за лечение от ищеца. Към този момент от приетите по делото история на заболяването се установява, че ответникът е бил в състояние, изискващо приемане по спешност, че е с 3, 05 промила алкохол в кръвта, като на 14.10.2015г. в 20, 30ч. по време на вечерната визитация е бил алкохолно повлиян. Това състояние на ответника не предпоставя извод, че при подписването на декларациите от 14.10.2015г. той е бил в състояние да разбира в достатъчна степен указанията на лекаря за финансовите условия за лечението му. В подкрепа на извода на съда е и обстоятелство, че нито едно от обозначените квадратчета за избор на пациента в декларацията за информирано съгласие не е попълнено. При така установеното съдът приема, че при приемането за лечение на ответника ищецът е нарушил правата му по чл. 86, ал.2, т. 6 от Закона за здравето, съгласно който при приемане в болница пациентът има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. След като не е установено ищецът да е уведомил ответника при хоспитализирането му или в последващ момент преди изписването му, че е с прекъснати здравноосигурителни права, нито че е изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ при хоспитализирането да му даде информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в болничната помощ, то съдът приема, че ищецът е лишил ответника от възможността да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента вноски преди да напусне лечебното заведение, да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. Така съдът приема, че ищецът не би могъл да се възползва от собственото си виновно поведение за сметка на ответника, поставяйки го в крайно неблагоприятно положение и лишавайки го от възможност да изпълни задължението си за плащане на дължимите здравноосигурителни вноски и възстановяване на здравноосигурителните си права преди да напусне болничното заведение – нещо което е установено, че е направил преди 03.12.2015г., съображения, за което съдът изложи по-горе. За бездействието си ищецът следва да понесе разноските за лечението на ответника. Съществува връзка между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1, изр. 1 от Закона за здравното осигуряване за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. ( В този смисъл Определение № 37814.04.2016г. По 903/2016г. На 4-го Г.О. на ВКС/. Нормата на чл. 86, ал.2, т. 6 от ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението й съдът следи служебно. В случая в деня на приема ответникът не би могъл да възприеме информацията по чл. 86 от ЗЗ, но не е имало пречка на следващия ден – 15.10.2016г., когато съгласно историята на заболяването ответникът вече е бил ориентиран, тази информация да му бъде предоставена от ищеца. Не е установено това да е направено от ищеца, а се установява от представена от него справка, че ищецът е знаел към 15.10.2015г. за неплатените здравноосигурителни вноски от ответника. С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователен предявения иск. За пълнота на изложението съдът приема, че следва да добави следно Съгласно разпоредбата на чл. 99 от Закона за здравето държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.2 вр. с чл. 82, ал.1, т.1 от ЗЗО неосигурените лица не заплащат стойността на предоставяните им медицински и други услуги при “ спешни медицински състояния“. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999г. За оказване на спешна медицинска помощ /Наредба № 25/1999г/ спешната медицинска помощ до хоспитализация на пациента се финансира от държавата. Тази разпоредба изрично урежда финансиране от държавата на спешната медицинска помощ до хоспитализация, но не изключва възможността такава да се финансира от държавата и в последствие. В случая няма съвпадение в терминологията, ползвана от Наредба № 25/1999г. и от Закона за здравето в частта за „спешно медицинско състояние“. Новата уредба в Закона за здравето, който е и нормативен акт от по-висок ранг от наредба № 25/1999г., а и по-нов изрично пояснява съдържанието на „спешно медицинско състояние“ и медицинската помощ при същото. При тълкуване на разпоредбата на чл. 99 от ЗЗдравето се налага извод, че пациент може да бъде приет в болница в „спешно състояние“ по смисъла на чл. 99 от ЗЗдравето, лечението на което на основание на тази разпоредба се финансира от държавата. Така доводът на въззивника, че след хоспитализация не може да има финнасиран4е на лечението от държавата, защото състоянието не е спешно, съдът приема за неоснователен. С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на възизвния съд с тези на райониня съд решението следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника, въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват. Мотивиран от гореизложеното, съдът