Решение № 424 от 21.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2123/2022 г.

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК. В исковата молба дружеството-ищец „М.Е.“ АД твърди, че в качеството на изпълнител е сключил с ответника - в качеството на възложител, Договор № -ДГ55- 133/21.03.2018 година, въз основа на който се задължил да доставя електрическа енергия за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ (ОП СИТО). Договорът е сключен след проведена открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки и е със срок на действие 24 месеца, считано от 01.04.2018 г. - датата на регистриране на първия товаров график на възложителя в системата на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД (ECO ЕАД). С допълнително Споразумение № СОА19-ДГ55-97/20.02.2019 година към процесния договор, от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. договорената цена била променена от 83, 00 лв. без ДДС за Mwh на 107, 90 лева без ДДС за 1 Mwh нетна активна електроенергия за средни и за високо напрежение. Сочи се, че страните изпълнявали задълженията си по сключения договор добросъвестно през целия първоначален срок. На 30.03.2020 г. било сключено Допълнително споразумение за удължаване срока на договора с един месец - до 01.05.2020 г. С последващо допълнително споразумение към договора, срокът му бил удължен с още три месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка на електрическа енергия. Ищецът твърди, че в течение на трите месеца изпълнителят доставял електроенергия на договорената първоначална цена от 83 лева, без ДДС, за един мегаватчас нетна активна електроенергия за високо и средно напрежение. След изтичане на уговорения тримесечен срок и при условие, че ответникът не е сключил нов договор за доставка на електрическа енергия, считано от 30.07.2020 г. „М.Е.“ АД започнал да снабдява с електрическа енергия обектите на ОП СПТО в условията на фактическа доставка и по актуални борсови цени, определени за платформата „ден напред” на Българска независима енергийна борса (БНЕБ), за което ответникът бил надлежно уведомен. Сочи, че между страните била разменена допълнителна кореспонденция в периода октомври-ноември 2020 г., в която всяка от тях тълкува сключеното допълнително споразумение от 23.04.2020 година по различен начин по отношение на изменението на срока на действие на договора. За периода след 01.08.2020 година доставката на електрическа енергия не била преустановена, поради обществената значимост на дейността на ответника и невъзможността същият да прекрати дейността си дори временно. За доставените количества енергия били издадени съответно фактури, като тяхната стойност била определяна по действителни пазарни цени за периода на доставката. Всички фактури били приети от ответника без възражение и са осчетоводени от него по тяхната пълна стойност. Същевременно, плащанията по тези документи е извършвано по преценка на Столична община по цена от 83.00 лева/MWh. Това обстоятелство се потвърждава от писмо от Столично предприятие за третиране на отпадъци до Столична община с № ПТ021- BK08- 2Q8-1/ 25.05.2021 г. В резултат на извършените частични плащания по издадени фактури се формирало неплатено задължение в общ размер на 715 946, 18 лв., за което от страна на „М.Е.“ АД до Столична община била изпратена нотариална покана от 19.05.2021 г. В отговора на Столична община от 27.05.2021 г. е изложено становище, че процесният договор между страните и действието на Допълнителното споразумение от 23.04.2020 г. е прекратен на 02.04.2021 г. От ищеца била изпратена още една нотариална покана от 11.06.2021 г. относно съществуващите задължения на “Столично предприятие за третиране на отпадъци” ЕАД, включително и за тяхното плащане. Твърди, че ответникът е извършил частични и пълни плащания по фактури, издадени от ищеца, извън сроковете на падеж на съответните задължения, а именно: сума по фактура с № 5000074766/ 30.09.2020 г. за извършени услуги за периода 01.09.2020-30.09.2020 г. Ищецът твърди, че от цялата дължима сума в размер на 284 429, 64 лева на 13.11.2020 година са заплатени 253 777, 12 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 30 652, 52 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 05.11.2020 г.-31.10.2022 г. е 6 173, 08 лв. и 632, 07 лв. за просрочие за периода 05.11.2020 г.-13.11.2020 г. върху сумата от 284 429, 64 лв.; По фактура с № 6000003393/01.11.2020 г. за извършени услуги за периода 01.09.2020-30.09.2020 г. от цялата дължима сума в размер на 282 640, 46 лева на 18.11.2020 година са заплатени 262 086, 13 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 20 554, 33 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 18.11.2020 г.-31.10.2022 е 4013, 80 лв.; По фактура с № 6000003393/01.11.2020 г. за извършени услуги за периода 01.09.2020-30.09.2020 г. от цялата дължимата в размер на 282 640, 46 лева на 18.11.2020 година са заплатени 262 086, 13 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 20 554, 33 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 18.11.2020 г.-31.10.2022 е 4013, 80 лв.; По фактура с № ••••••••••/01.12.2020 г. за извършени услуги за периода 01.09.2020-30.09.2020 г. от цялата дължимата в размер на 282 640, 46 лева на 18.11.2020 година са заплатени 262 086, 13 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 20 554, 33 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 18.11.2020 г. - 31.10.2022 г. е 4013, 80 лв.; По фактура с № 6000003465/01.01.2021 г. за извършени услуги за периода 01.12.2020-31.12.2020 г. от цялата дължимата в размер на 342 335, 77 лв. на 12.01.2021 г. са заплатени 260 924, 11 лв., останалата непогасена сума е в размер на 81 411, 66 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 12.01.2021 г. - 31.10.2022 г. е 14 314, 88 лв.; По фактура с № 6000003548/01.02.2021 г. за извършени услуги за периода 01.01.2021-31.01.2021 г. от цялата дължимата в размер на 344 022, 23 лв. на 15.02.2021 г. са заплатени 274 414, 46 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 69 607, 77 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 15.02.2021 г. - 31.10.2022 г. е 11 697, 97 лв.; По фактура с № 6000003623/01.03.2021 г. за извършени услуги за периода 01.02.2021-28.02.2021 г. от цялата дължимата в размер на 284 532, 73 лв. на 09.03.2021 са заплатени 251 416, 04 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 33 116, 69 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 09.03.2021 г. -31.10.2022 г. е 5 317, 07 лв.; По фактура с № 6000003702/01.04.2021 г. за извършени услуги за периода 01.03.2021- 31.03.2021 г. от цялата дължимата в размер на 335 091, 80 лв. на 09.03.2021 са заплатени 273 146, 53 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 61 945, 27 лв., а дължимата лихва за просрочие за периода 12.04.2021 г. - 31.10.2022 г. е на 9 429, 45 лв.; По фактура с № ••••••••••/01.05.2021 г. за извършени услуги за периода 01.04.2021-30.04.2021 г. от цялата дължимата в размер на 360 480, 50 лв. на 12.05.2021 г. са заплатени 256 816, 89 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 103 663, 61 лв., която ответникът е заплатил на 05.07.2021 г., а дължимата лихва за просрочие за периода 12.05.2021 г. – 21.05.2021 г. е в размер на 901, 20 лв., а за периода 12.05.2021 г. - 05.07.2021 г. – 1 554, 95 лв.; По фактура с № 6000003854/01.06.2021 г. за извършени услуги за периода 01.05.2021-31.05.2021 г. от цялата дължимата в размер на 401 873, 80 лв. на 15.06.2021 са заплатени 260 312, 12 лв., като останалата непогасена сума е в размер на 141 561, 68 лв., която ответникът е заплатил на 05.07.2021 г., а дължимата лихва за просрочие за периода 14.06.2021 г. - 15.06.2021 г. е в размер на 111, 63 лв., а за периода 14.06.2021 г. - 05.07.2021 г. - 825, 78 лв. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 398 835, 20 лв., от които 336 230, 39 лв. - главница, формирана от неплатени суми по договор за продажба на активна електрическа енергия и сумата в размер на 62 604, 91 лв. - обезщетение за забава към 31 октомври 2022 г., както и обезщетение за забава върху сумата на главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното заплащане. Претендира разноски. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Столична община в установения срок за това, в който оспорва предявените искове. Излагат се доводи, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на процесните искови претенции. В подкрепа на възражението си по основателността на предявените искове излага, че за плащане на всяка издавана от изпълнителя фактура било изпращано на ОП „Столично общинско предприятие за третиране на отпадъци“ (ОП СПТО) уведомление за цесия на съответното вземане, а като цесионер е посочено третото лице „Уни Кредит Факторинг“ ЕАД. Твърди, че е заплащал сумите по сметка на цесионера в размер на договорената цена – 83 лв. за мегават час. С платежно нареждане с № BOARD 00045731 от 02.07.2021 г. е заплатена сумата от 245 225, 29 лева, представляваща разликата от сумите по фактури с номера 3778 от 01.05.2021 г. и 3854 от 01.06.2021 г. за цената надвишаваща сумата 83 лв. за мегават час, поради вероятността от спиране на електрозахранването на ОП СПТО. С Уведомление от 21.09.2021 г. Уни Кредиг Факторинг е уведомило ОП СПТО, че плащанията по фактури издадени от М.Е. не следва да се извършват повече по сметка на „УниКредит Факторинг“ ЕАД. Сочи, че съгласно допълнително споразумение СОА20- ДГ55-201 от 30.03.2020 г. към договора между страните срокът му на действие, в случай че не е възложена конкретната дейност по реда на ЗОП за срок от 3 месеца, е до сключването на нов такъв. Оспорва да е налице основание за промяната на цената за използвана електроенергия и начина на формиране в процесните фактури. Счита, че ако се приеме прекратяване на договора, цената следва да се определи по средните цени за мегават час от докладите на Българската независима енергийна борса (БЕНБ). Ответникът твърди, че за исковия период цените на ел. енергията на БЕНБ са значително по-ниски от начислените от изпълнителя. Излага твърдения, че в периода на издаване на фактурите, на които основава исковата си претенция, ищецът е участвал в процедури по ЗОП за избор на доставчик на електрическа енергия за нуждите на ОП СПТО, предлагайки по-ниска от фактурираната цена, а именно 89, 70 лв. Намира, че цената за мегават час не съответства, нито на тази в договора, нито на средната пазарна, за който и да е от сегментите на борсовия пазар за ел. енергия, където единичната цена за мегават час за всеки от процесиите периоди по месец е доста по- ниска от фактурираната за мегават час. Сочи, че с писмо от 23.07.2021 г. на ОП СПТО е заявила, че не признава изцяло вземанията по процесните фактури, както и моли по същите да бъдат издадени кредитни известия за сума, представляваща цената на ел. енергия надвишаваща 83, 00 лв. за мегават час. В случай че бъде определена цена за мегават час за процесния период по-ниска от фактурираната, да бъде извършено прихващане, като бъде взето под внимание плащането на сумата от ОП СТПО в размер на 245 225, 29 лв., представляваща сбора от твърдените остатъци по фактура № 3778/01.05.2021 г. и 3854/01.06.2021 г. от „М.Е.“, и заплатени от ответника на 05.07.2021 г., при цена за мегават час съответно - 149, 45 лв. за месец 04.2021 г. и 104, 57 лв. за месец 05.2021г., като бъде отчетен и размерът на законната лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност да бъде извършено прихващане със заплатените от ОП СПТО изцяло фактури в размер на 245 225, 29 лв. Претендира разноски. По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът излага становище, че съгласно договора му за факторинг с „Уни Кредит Факторинг“, последният поема финансовия риск от неизпълнение на задълженията на Столична община към „М.Е.“АД за извършени доставки на електрическа енергия, като задължението на купувача към доставчика не се погасява. Оспорва доводите на ответника относно срока на второто допълнително споразумение и приложимата цена по доставките на електроенергия. Намира, че както към датата на сключване на предходните две споразумения, така и при подписване на спорното споразумение, нито една от страните не е имала за цел да удължи срока неограничено във времето или поне неопределяемо във времето. Излага, че единствената цел да приеме удължаване на срока на доставка е осигуряване на дейността на ответника, която без съмнение е социално значима, но не и нарушаване на законови норми или приемане на неблагоприятни за него последици за неопределен срок от време. По тази причина в текста на допълнителното споразумение е фиксиран конкретен срок, който да ограничи настъпването на посочените обстоятелства. По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок, в който поддържа изложеното вече от него по оспорване на иска, като същевременно оспорва доводите на ищеца в допълнителната искова молба. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „М.Е.“ АД срещу Столична община с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представения по делото Договор от 21.03.2018 г., сключен между Столична Община – в качеството на възложител и „М.Е.“АД – в качеството на изпълнител, според предмета по същия изпълнителят се задължава да доставя електрическа енергия по свободно договорени цени за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /ОП СПТО/. В чл. 4/1/ от договора е предвидена цена за доставяната ел. енергия в размер на 83 лв., без ДДС, за 1мегаватчаст нетна активна електроенергия за високо напрежение. В чл. 4/7/ е предвидено плащането да се извършва в срок до 30 календарни дни, считано от датата на издаване на данъчната фактура. В договора е посочено, че същият е сключен в изпълнение решение за класиране № СОА18-РД92- 37/08.02.2018 г. на зам.кмета на СО по открита процедура на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Приложена е Техническа спецификация от ОП СПТО за предмета на обществената поръчка, както и таблица на обектите, включени в процедурата, на потреблението на отделните обекти и на прогнозното количество за доставка на ел.енергия за срока на действие на договора /24 месеца/, а именно 50 000 МWh. С Допълнително споразумение от 20.02.2019 г. към договора с рег. № СОА18-РД55- 133/21.03.2018 г. страните по него са постигнали съгласие относно цената за 1 мегаватчас нетна активна електроенергия за средно и високо напрежение, а именно в размер на 107.90 лв., без ДДС, като е предвиден срок на действие на споразумението – не по-късно от 30.06.2019 г. В чл. 3 от споразумението е предвидено задължението на възложителя в срок до 2-ро число на месеца да представя справка за цените за доставка на ел.енергия на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ за предходния месец, като в случай, че според справката цената „в рамките на деня“ е равна или по-ниска от първоначалната цена по договора, споразумението се прекратява, считано от началото на следващия месец. С Допълнително споразумение от 30.03.2020 г. към договора с рег. № СОА18-РД55- 133/21.03.2018 г. страните по него са постигнали съгласие относно удължаване срока на договора с 1 месец, с оглед открита процедура по възлагане на обществена поръчка с Решение СОА19-РД93-213/13.12.2019 г. за сключване на договор с изпълнител със същия предмет, като смяната на координатора може да влезе в сила най-рано на 01.05.2020 г., като при това положение за м. 04.2020 г. ОП СПТО би останало без доставчик на електрическа енергия. С Допълнително споразумение от 23.04.2020 г. към договора с рег. № СОА18-РД55- 133/21.03.2018 г. страните по него са постигнали съгласие относно удължаване срока на договора с 3 месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите ОП СПТО. В писмо от Столична Община с изх. № СОА20-ТД26-8976-1 от 17.10.2020 г., адресирано в отговор на искане за заплащане на по-висока цена /103.93 лв. за м. 09 и 116.73 лв. за м. 10/, е заявен отказ за актуализиране цената по договора от 21.03.2018 г. в размер на 83 лв., с оглед сключването му по реда на ЗОП и допускане на промени само при предвидените в закона условия. В писмо от М.Е. АД с изх. № МЕ-6630/11.11.2020 г. се сочи, че след изтичане на срока от 3 месеца, с който е продължен срокът на договора въз основа на допълнително споразумение от 23.04.2020 г., договорът следва да се счита за прекратен в приложение на първата хипотеза по чл. 1 от споразумението, поради което доставката на ел.енергия в периода след това се извършва при условията на „фактическа доставка“, като не е обвързано с условията и клаузите по договора. По делото е представена Нотариална покана от 19.05.2021 г. от М.Е. АД чрез нотариус В.М., с район на действие СРС, в която е отправена такава за плащане от адресата – Столична Община на сумата от 730 415.79 лв. – дължима по фактури за доставка и продажба на ел.енергия и сумата в размер на 14 469.91 лв. – законна лихва за забава на плащанията. Изложени са фактически твърдения, че договорът между двете страни ги е обвързвал с действието си до 31.07.2020 г. при доставка електроенергия на цена от 83 лв. без ДДС. Въпреки разногласията между страните относно действието на договора след тази дата и приложимите цени на доставките, М.Е. АД е продължило да доставя и да издава фактури на средни цени на Българска независима енергийна борса за съответния месец, които фактури СО е приемала, но сумите по тях са заплащани частично – до размера, съответен на чл. 4, ал. 1 от Договора. Удостоверено е връчването на поканата на 20.05.2021 г. В отговор на нотариалната покана е адресирано писмо от СО от 27.05.2021 г., в което се излагат фактически твърдения, че приключването на процедурата за избор на доставчик, обявена след сключване на допълнително споразумение, представлява прекратително условие и съответно договорът е прекратен на 02.04.2021 г. /датата на влизане в сила на решението за прекратяване на процедурата/, като до тогава няма основание за заплащането на друга цена, освен предвидената в договора. Изложено е, че оспорва да дължи претендираните суми по фактурите. С последваща Нотариална покана от 11.06.2021 г. М.Е. АД е отправило повторно покана за плащане на сумата от 882 687.06 лв. – незаплатени суми по фактурите и лихва за забава, като е определен срок от три работни дни за това. Удостоверено е получаване на поканата на 14.06.2021 г. По делото са представени издадените през процесния период фактури за извършената доставка на електроенергия, а именно от 01.09.2020 г. до 31.05.2021г., както и приложенията към тях с описание на основанията за начислените стойности. Приложено е и Кредитно известие № 5000076027/31.10.2020 г. към фактура № 5000074766/30.09.2020 г. за сумата /-19 235.29 лв./. Представени са и платежни нареждания за извършените частични плащания в полза на М.Е. АД по фактурите, а именно, съответно от дата 23.03.2021 г. за сумата от 251 416.04 лв. по фактура № 6000003623/01.03.2021 г.; от дата 26.02.2021 г. за сумата от 274 414.46 лв. по фактура № 6000003548/01.02.2021 г.; от дата 04.02.2021 г. за сумата от 260 924.11 лв. по фактура № 6000003465/01.01.2021 г.; от дата 21.12.2020 г. за сумата от 267840.49 лв. по фактура № ••••••••••/11.12.2020 г.; от дата 27.11.2020 г. за сумата от 262 086.13 лв. по фактура № 6000003393/01.11.2020 г.; от дата 26.02.2021 г. за сумата от 274 414.46 лв. по фактура № 6000003548/01.02.2021 г.; от дата 12.11.2020 г. за сумата от 253 777.12 лв. по фактура № 5000074766/30.09.2020 г.; от дата 02.07.2021 г. за сумата от 245 225.29 лв. по фактура № ••••••••••/01.05.2021 г. С Придружително писмо изх. № 52211/18.05.2018 г. от УниКредит Факторинг ЕАД до СПТО е отправено уведомление за цесия по фактури, издадени от доставчик М.Е. АД и цедирани на УниКредит Факторинг ЕАД, по които платец е СПТО, а именно по фактура № 5000025247/31.03.2018 г. на стойност от 256 987.87 лв. и по фактура № 5000027344/30.04.2018 г. на стойност от 282 481.12 лв., както и уведомление от 10.05.2018 г. за цесия на вземания по фактура № 5000027344/30.04.2018г. С Уведомление от 21.09.2021 г. от УниКредит Факторинг е отправено волеизявление до СПТО и М.Е. АД за прекратяване на цесията на вземанията, като се сочи, че от този момент плащанията не следва да бъдат превеждани по сметка на цесионера. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. От заключението по експертизата се установява, че от справка в счетоводството на Столична община се установява, че е осчетоводила процесните фактури на стойност от 2 942 189.57 лв., като същите са включени в дневниците за покупки и са подадени със справка декларация в ТД на НАП. Начислен е ДДС за покупките. Отразено е в счетоводството и кредитното известие с № 5000076027/31.10.2020 г. В заключението по експертизата се сочи, че в счетоводството на СО са отразени плащания по фактурите в общ размер на 2 605 959.18 лв., като неплатената част по фактурите възлиза на 336 230.39 лв. Според датите на падеж на всяка от фактурите, по които плащането е било забавено, размерът на обезщетението за забава върху главниците по всяка от тях възлиза общо на 62 881.66 лв. От справка в счетоводството ищцовото М.Е. АД е установено, че дружеството не е подавало цена за мегават час към ЕСО за процесния период по отношение на ОП СПТО, като са отчетени и подадените от ищеца графици на потребление на основание Правилника за търговия на електрическа енергия. Според експертизата банковата сметка на ищеца е заверена със сумата от 245 225.29 лв. – представляваща сбора от твърдените остатъци по фактура № 3778/01.05.2021 г. и фактура № 3854/01.06.2021 г., като сумата е платена от СПТО чрез УниКредит факторинг въз основа на договора за цесия, като фактурите са осчетоводени от М.Е. АД и са включени в дневниците за продажба. Средните цени на ел.енергия по сегмент „Ден напред“ изчислени на месечна база съгласно предоставената информация от БНЕБ са съответно – за м. 09.2020 г. – 90.45 лв.; за м. 10.2020 г. – 84.40 лв.; за м. 11.2020 г. – 93.28 лв.; за м. 12.2020 г. – 110.95 лв.; за м. 01.2021 г. – 104.08 лв.; за м. 02.2021 г. – 91.58 лв.; за м. 03.2021 г. – 101.81 лв.; за м. 04.2021 г. – 120.65 лв.; за м. 05.2021 г. – 117.42 лв., а по сегмент „Двустранни договори“, съответно - за м. 09.2020 г. – 102.05 лв.; за м. 10.2020 г. – 100.31 лв.; за м. 11.2020 г. – 100.24 лв.; за м. 12.2020 г. – 100.16 лв.; за м. 01.2021 г. – 99.77 лв.; за м. 02.2021 г. – 103.39 лв.; за м. 03.2021 г. – 99.07 лв.; за м. 04.2021 г. – 100.57 лв.; за м. 05.2021 г. – 102.66 лв. В заключението по експертизата се сочи, че в счетоводството на М.Е. АД се установява, че дружеството е търговец и координатор на балансираща група на ел.енергия, регистриран на борсовия пазар и формира крайна цена според почасовото потребление на клиента умножено по почасовите цена на пазар „Ден напред“, администриран от БНЕБ плюс разходи за балансиране. Прието е допълнително заключение по ССЕ, от което се установява, че продажната цена на ел.енергия за МВч прилагана от М.Е. АД на сегмент „Двустранен договор“ за всеки месец от процесния период 01.09.2020 г. – 30.06.2021г. възлиза на 86.99 лв. за всеки месец от периода. Според изложено в становище от М.Е. АД, така продадената ел.енергия касае производители на ВЕИ енергия, които съгласно чл. 100, ал. 4 ЗЕ за задължени да реализират енергията си на организира борсов пазар чрез координатора на балансиращата група – в конкретния случай Българска независима енергийна борса – сегмент Двустранен договор. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане в производството е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 336 230, 39 лв. - главница, формирана от неплатени суми за цена по сключен между страните договор за продажба на активна електрическа енергия, както и сумата в размер на 62 604, 91 лв. - обезщетение за забава към 31 октомври 2022 г. По делото са безспорни фактите относно възникнало между страните правоотношение по сключен между тях Договор от 21.03.2018 г., по който Столична Община – е възложител, а ответното „М.Е.“АД е изпълнител и е с предмет доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /ОП СПТО/. Безспорно е и договорената цена за доставяната ел. енергия в размер на 83 лв., без ДДС, за 1мегаватчас нетна активна електроенергия за високо напрежение. Тези факти се установяват и от приложените по делото писмени доказателства, а именно Договора рег. № СОА18-РД55-133/21.03.2018 г. Спорни между страните са фактите относно периода на действие на договора и в този смисъл датата на прекратяването му и основанието за това, както и цената, която е дължима срещу доставяната ел.енергия за процесния период. От писмените доказателства по делото се установи предоговаряне срока на действие на договора с две двустранно подписани допълнителни споразумения – неразделна част от договора, а именно от 30.03.2020 г. за продължаване срока на договора с 1 месец, с оглед открита процедура по възлагане на обществена поръчка с Решение СОА19-РД93- 213/13.12.2019 г. за сключване на договор с изпълнител със същия предмет, както и такова от 23.04.2020 г., в което е предвидено допълнително продължаване срока с три месеца /до 23.07.2020 г./ или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите ОП СПТО. Първото от допълнителните споразумения е подписано с оглед изтичане на първоначалния предвиден срок по договора от 21.03.2018 г., а именно 24 месеца от датата на регистриране в системата на ЕСО ЕАД на началото на доставката на ел.енергия. По делото е безспорно наличието на инициирана процедура по възлагане на обществена поръчка в края на 2019 г., с оглед осигуряване на доставчик предвид изтичане на срока по договора и необходимостта от технологично време за провеждането й. Безспорно е също, че двукратното продължаване срока на договора е било наложено именно с оглед необходимостта от осигуряване на изпълнител, който да доставя на ОП СПТО ел.енергия по договорни цени, като недопустимо е прекъсване на дейността му, с оглед обществената й значимост. Съгласие за това страните са постигнали и в подписаното от тях споразумение от 23.04.2020 г., в което се сочи, че целта на сключването му е да се осигури непрекъсваемост на доставката на ел.енергия за обектите на общинското предприятие. Прекратяването на договора е уредено в чл. 25-27 от същия, като в общите хипотези по чл. 25 е предвидено, че това може да стане с изтичане на срока на договора. В чл. 113 ЗОП се съдържа уредба относно приложимите срокове при сключване на договорите по този ред, като в общия случай същите не могат да надхвърлят 5 години. При това положение, продължаването на договора в периода на доставките по процесните фактури, е в съответствие със специалните регулиращи го нормативни разпоредби, като се касае за изменение на договора по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗОП, доколкото промяната в срока на договора не може да бъде възприета като изменение в договорната клауза, което да е съществено и в този смисъл е допустимо. Това е така, защото основните условия и предмета на договора между същите страни се запазват, като единствено промяна има в срока на договора и което се дължи на възникнало след сключването му обстоятелство, което възложителят не е могъл да предвиди изначално и каквото представлява незавършила процедура по ЗОП за избор на нов изпълнител към края на срока на договора. В този смисъл и съобразно приложимите разпоредби по ЗОП страните са договорили чрез допълнителното споразумение между тях да продължат действието на договора и извършването на доставките в приложение на условията, правата и задълженията за всяка от тях по сключения Договор рег. № СОА18- РД55-133/21.03.2018 г. до приключването на процедурата по ЗОП и избор на нов доставчик на електроенергия. Неприемлиево според съдебния състав се явява изложеното от ищеца в подкрепа основателността на предявените искове и изложено от него в кореспонденцията между страните, че договорът следва да се счита прекратен след изтичане на последно договорения тримесечен срок в допълнителното споразумение между страните. Волята на страните при определяне на срока следва да бъде тълкувана с възприетата като констатации в споразумението фактическа обстановка и нуждата от продължаване на срока до провеждане на процедура по обществена поръчка за определяне на нов изпълнител. Именно в този смисъл е и възпроизведеното в клаузата от споразумението от 23.04.2020 г., в която е предвидено, че срокът се продължава до три месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставчик на ел.енергия за ОПСПТО, като според съдебния състав двете възможности следва да бъдат тълкувани като алтернативни, като тримесечният срок е предвиден като минимален такъв, след изтичането на който срокът остава отворен до приключване на процедурата по ЗОП. Следва да се има предвид, че предвид необходимостта от осигуряване на доставчик, волята на страните следва да бъде тълкувана в смисъл на успешно проведена процедура, а не приключила такава без избор на изпълнител по договора. По делото не се твърди, а и не се и установява до края на процесния период по издаваните фактури /01.09.2020 г. – 30.06.2021г./ да е налице решение за избор на изпълнител въз основа на реализирана процедура по ЗОП. Въпреки така възприетото като правно и фактическо положение, следва да бъде взето предвид заявеното от ответника Столична община в кореспонденцията между страните относно прекратяване на договора между тях на 02.04.2021 г. /датата на влизане в сила на решението за прекратяване на процедурата по ЗОП/, доколкото се явява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт. Освен това, волеизявленията на страните за този период след 02.04.2021 г. относно липсата на облигационна връзка между тях съвпадат и в този смисъл този се факт се явява безспорен между тях. Сумите по фактура с № ••••••••••/01.05.2021 г. за извършени услуги за периода 01.04.2021-30.04.2021 г. и фактура с № 6000003854/01.06.2021 г. за извършени услуги за периода 01.05.2021- 31.05.2021 г. не са предмет на исковата претенция, като с оглед забава в плащането, претендира се обезщетение в размер на законната лихва за това. В този смисъл, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава да плати, като с плащането на сумите в пълния размер по фактурите е признал тяхната дължимост, като в това число основанието за начисляването им /действително доставената електроенергия в съответното количество/, както и дължимия размер, равняващ се на посочения във фактурите такъв, който е съответен при остойностяването. Във всяка от фактурите е посочен падежът на плащане на сумите по тях, който съвпада с началната дата на периода по акцесорната претенция върху съответната част от сумата по главницата. Края на периода на начисляване на лихвата е съобразно датата на извършеното доплащане в погасяване на пълния размер от сумата. От заключението по експертизата се установява размерът на мораторната лихва върху главницата по фактура с № ••••••••••/01.05.2021 г. от 360 480, 50 лв. за периода на забавата /13.05.2021 г. – 02.07.2021 г./ възлиза на 2110.78 лв., а мораторната лихва върху главницата по фактура с № 6000003854/01.06.2021 г. от 401 873, 80 лв. за периода на забавата /15.06.2021 г. – 02.07.2021 г./ възлиза на 780.18 лв. За регулиране пазара на електрическа енергия са установени Правила за търговия на електрическа енергия. Страните по процесния договор са участници по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Правилата, като правоотношението между тях е уредено чрез двустранен договор извън борсовия пазар, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Правилата. Съдебният състав намира за неоснователни изложените от ответника възражения срещу активната материално правна легитимация на ищеца по предявените искове. В този смисъл изложените доводи за прехвърляне на вземания по договора не касаят такива, начислени през процесния период, доколкото видно от приложеното уведомление за цесия, същата касае вземания по две фактури, издадени за отчетен период през 2018 г., а предметът на исковата претенция касае вземания за период след м. 09.2020 г. От представеното уведомление може да се приеме за установен фактът, че предметът на цесията касае конкретни вземания, които са индивидуализирани по основание и размер, а не изобщо вземанията дължими от ОП СПТО по процесния договор и начислени, и непогасени в периода му на действие. В хода на производството не са ангажирани доказателства за прехвърляне на вземанията по процесните фактури, като недоказаните факти съдът приема за неосъществили се. Не са представени доказателства относно възникналото правоотношение във връзка с цедиране на вземанията, от които да бъде установен предметът на цесията, правата и задълженията на страните по него. При това положение, според съдебния състав не следва да бъдат излагани последващи мотиви относно действителния предмет на договора, а именно дали касае прехвърляне на вземане в общата хипотеза по смисъла на чл. 99 ЗЗД или договор за факторинг като инструмент за цялостно управление на търговско вземане като част от услугите, предоставяни от съответната банка. По делото е безспорно, че ответникът е извършил плащане по процесните фактури в размера на стойността по всяка от тях, остойностена по цената според процесния договор от 83 лв. за 1 МвЧ, в какъвто смисъл са еднопосочни твърденията и на двете насрещни страни. При това положение и доколкото според изложеното по-горе в мотивите, това е цената, дължима от възложителя за доставката на ел.енергия за процесния период, същият се явява изправна страна по договора, като не дължи плащане на начислената над тази стойност цена за доставката. В подкрепа на това е и изложеното в ССЕ, според заключението по която от общата стойност по фактурите, издадени в периода м. 09.2020 г. – м. 06.2021 г., възлизаща на 2 961 424.86 лв. е заплатена сумата от 2 605 959.18 лв., като непогасеният остатък по фактурите възлиза на 336 230.39 лв. По делото е безспорно, че незаплатената част по така начислените задължения е именно разликата над размера на договорената цена за доставка на електроенергия в размер на 83 лв. за 1 мегаватчас нетна активна електроенергия за високо и средно напрежение за процесния период 01.09.2020 г. – 31.05.2021 г. С оглед всичко гореизложеното, предявеният иск за главницата 336 230, 39 лв. - главница, формирана от неплатени суми по договор за продажба на активна електрическа енергия, следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен, доколкото не се доказа дължимост на сумата и начисляването й на годно правно основание в правоотношението между страните. С оглед установената недължимост на вземането по главницата, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва, начислена върху нея. Частично основателна се явява претенцията за мораторна лихва, начислена върху главниците по фактура с № ••••••••••/01.05.2021 г. на стойност от 360480.50 лв. за извършени услуги за периода 01.04.2021-30.04.2021 г. и фактура с № 6000003854/01.06.2021 г. на стойност от 401873.80 лв. за извършени услуги за периода 01.05.2021-31.05.2021 г., като следва да бъде уважена за сумата от 2890.96 лв. и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 62 604, 91 лв. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството, съразмерно на уважената част от предявените искове. Своевременно заявено и основателно се явява възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като според съдебния състав същото следва да бъде намалено до установения минимум, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и възлизащ според материалния интерес по предявените искове на сумата от 24 764 лв. /с вкл. ДДС/. В тази връзка съдът съобрази извършените от процесуалния представител на ищеца действия, които счита за обичайни такива в развитието на едно съдебно производство по излагане на исковата претенция и ангажиране на доказателствени искания в подкрепа на основателността й, като разглеждането на делото е приключило в две открити съдебни заседания. В този смисъл от общия размер на разноските от 41117.41 лв., от които 15 953.41 лв. – заплатена държавна такса; 400 лв. – депозит за ССЕ и 24 764 лв. – адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени 411.17 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски в размер съответно на отхвърлената част от предявените искове, като от общия размер на сторените от него разноски от 1060 лв., от които 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 800 лв. – депозити за ССЕ и 10 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, следва да му бъдат присъдени 1059 лв. Така мотивиран, съдът