Решение № 13460 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1393/2025 г.

Производството е по реда на чл.197 ал.2 и сл. ДОПК. Образувано е по жалба на А. А. Г., [ЕГН], като бивш собственик на предприятието ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“, против Решение № 122/11.06.2025г. на директора на ТД на НАП Варна, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Жалбоподателят оспорва публичните задължения, които се обезпечават с налагане на обжалваните обезпечителни мерки, като твърди, че не са негови, а на трето лице, тъй като на 25.10.2010г. е прехвърлил предприятието си по реда на чл.15 от Търговския закон, след което не е упражнявал търговска дейност, нито е упълномощавал някого в качеството си на едноличен търговец. Твърди, че събирането на публичното задължение по наказателно постановление /НП/ № 03-0000000897/24.06.2005 г. е погасено по давност. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление, и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Оспорва размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за редуцирането му до законоустановения минимум. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се Решение № 122/11.06.2025г. на директора на ТД на НАП Варна, в частта, с която е потвърдено ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в ТБ/доставчик на платежни услуги „Изипей“ АД, в размер на 6 715, 66 лева. А. А. Г. е физическо лице с дейност като едноличен търговец /ЕТ/ „ФОРЕСТ – А. А.“, регистриран по ф.д. № 2612/1998г. на Окръжен съд – Варна, пререгистриран в Търговски регистър на 16.07.1998 година. В ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело № 3060004431/2006г. против жалбоподателя за събиране на изискуемо публично задължение, възникнало от НП № 03-0000000897/24.06.2005г. на ОИТ – Варна. До длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 ДОПК изх. № 4431/2006/000001/30.05.2007 година. С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 25.10.2010г. А. А. Г. като продавач е продал на А. И. А. – купувач, правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“ със седалище и адрес на управление: обл. Варна, гр. Варна, [жк], [улица], като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му дейност, срещу цена в размер на 50, 00 лева. Съгласно чл.1, ал.3 от договора търговското предприятие се продава с фирменото си наименование ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“, като новият собственик има право да го промени. Прехвърлянето на търговското предприятие е вписано в Търговския регистър на 01.02.2011 година. С уведомление вх. № 1000021328/25.10.2010г., на основание чл.77, ал.1 ДОПК, А. А. Г. е уведомил ТД на НАП Варна за извършеното прехвърляне на предприятието на ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“ по чл.15 ТЗ. От представената по делото преписка се установява, че към изп.дело № 3060004431/2006г. са присъединени публични задължения, както следва: -с Разпореждане за присъединяване изх. № С160003-105-0079226/05.10.2016г. – задължения за здравно осигуряване, ДОО, УПФ, ФГВРС, ДДС, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2007г. до 31.10.2015г.; -с Разпореждане за присъединяване изх. № С170003-105-0262236/01.11.2017г. – две глоби в размер на 200 лева всяка по НП № 16-235958/23.12.2016г. и по НП № 17-238385/09.01.2017г.; -с Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0240644/15.08.2018г. – глоба в размер на 200 лева по НП № 16-235977/23.12.2016 година. От постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0017086/17.03.2022г. се установява, че за обезпечаване на вземанията по изп.д. № 3060004431/2006г. с е наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент, самостоятелен обект в сграда с площ по документи 54.430кв.м., сграда № 1 в ПИ с [идентификатор], находящ се в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, [улица], ••••, придобит с нотариален акт, с данъчна оценка в размер на 92 162, 00 лева. Постановлението е вписано в Служба по вписванията – Варна на 25.03.2022 година. Постановлението е обжалвано от Г. пред директора на ТД на НАП Варна, който с решение № 70/05.04.2022г. е отхвърлил жалбата. Не са налице данни, а и твърдения, че решението на директора на ТД на НАП Варна да е обжалвано по съдебен ред. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в ТБ/доставчик на платежни услуги „Изипей“ АД, в размер на 6 715, 66 лева, от които 3 549, 41 лева – главница, и 3 166, 25 лева – лихва. Постановлението е връчено на А. А. Г. по електронен път на 13.05.2025 година. На 13.05.2025г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“. С жалба от 19.05.2025г. А. А. Г. е обжалвал ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г. пред директора на ТД на НАП Варна. Видно от становище на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна към 21.05.2025г. задължението по ИД № 3060004431/2006г. възлиза на 6 724, 15 лева, от които 3 549, 41 лева – главница, и 3 174, 74 лева – лихва, а към момента на издаване на ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г. задълженията са били общо в размер на 6 715, 66 лева, от които 3 549, 41 лева – главница, и 3 166, 25 лева – лихва. Изискуемите публични задължения са за здравно осигуряване и ДОО по декларации образец 6 за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2015г. и за глоби по наказателни постановления, издадени от ТД на НАП Варна. От справка от НАП за общите задължения на А. А. Г., актуални към 10.06.2025г., се установява, че същите са за здравно осигуряване, ДОО и УПФ по подадени декларации образец 6, както и за глоби по три наказателни постановления. От Решение № 122/11.06.2025г. на Директора на ТД на НАП Варна се установява, че ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г. е отменено в частта, с която е наложен запор относно публичното вземане по НП № 16-235958/23.12.2016г. в размер на 200 лева, по НП № 16-235977/23.12.2016г. в размер на 200 лева и НП № 17-238385/09.01.2017г. в размер на 200 лева, и е потвърдено в останалата част. В мотивите си, в частта, с която е потвърдено ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г., решаващият орган е приел, че по отношение на задълженията за ДОО, здравно осигуряване и УПФ по декларации образец 6 за периода 01.01.2015г. – 31.10.2015г. не е изтекла погасителната давност по чл.171, ал.2 ДОПК. За неоснователно е прието възражението на А. А., че отговорността му за публичните задължения е изключена поради прехвърляне на търговското му предприятие. Решаващият орган е приел, че независимо, че е извършено прехвърляне на търговското предприятие с фирма ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“, с договор от 25.10.2025г., няма данни за заличаването на фирмата от Търговския регистър, като дори ЕТ да беше заличен от Търговския регистър, това действие има за правна последица единствено загубване качеството на търговец от физическото лице А. А. Г., но не и погасяване на неговата отговорност спрямо кредиторите от извършваната в миналото търговска дейност. Прието е в решението, че на основание чл.15 ТЗ отчуждителят А. А. Г. отговаря за задълженията солидарно с правоприемника и доколкото се касае за публични задължения, кредитор е държавата и нейно право е да търси данъчните задължения от всяка от страните по прехвърлителната сделка. Решението е връчено на А. А. Г. по електронен път на 12.06.2025 година. От справка от НАП за задълженията на А. А. Г., се установява, че към 24.07.2025г. същите са за здравно осигуряване, ДОО и УПФ по подадени декларации образец 6 и са в общ размер на 6 189, 99 лева, от които 2 949, 41 лева – главница, и 3 240, 58 лева – лихва. От представените в с.з. декларации образец 6 за периода м.01.2015г. – м.10.2015г., подадени чрез електронен носител, е видно, че относно осигурено лице са посочени три лица. Представена е и справка за задълженията на осигурител по декларация образец 6 за период на входиране от 12.05.2015г. до 20.01.2016 година. Представени са и протоколи от извършените проверки на жалбоподателя- като физическо лице и като ЕТ“Форест –А. А.“, както и подавани от него молби, в които твърди, че задълженията за 2015г. по декларации обр.6 не са негови, предвид това, че е прехвърлил предприето си още през 2010г. Представена е и изисканата преписка по ДП № 497/2014г. по описа на ОД на МВР-Варна. При така установената фактическа обстановка Варненският административен съд приема за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съдът с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. В случая обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. На обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания на задължените физически и юридически лица – арг. от чл.195 ал.1 вр. чл.14 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, без едноличните търговци да са посочени като отделен вид задължени лица. От посочените разпоредби следва, че обезпеченията се налагат върху имуществото на задълженото лице. Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че задълженията, които се обезпечават с наложената обезпечителна мярка, са по декларации обр.6 за данъчни периоди от 2015г., като възникнали от дейността на ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“. Безспорно е установено по делото, че на 25.10.2010г., на основание чл.15 ал.1 ТЗ, жалбоподателят е продал предприятието си - ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на А. И. А., както и че прехвърлянето е вписано в Търговския регистър на 01.02.2011 година. Съгласно чл.15 ал.3 ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. В чл. 16, ал. 1 ТЗ е предвидено вписването на прехвърлянето на предприятието да бъде едновременно по партидата на прехвърлителя и правоприемника, като за това първият от тях е необходимо да представи декларация, че няма изискуеми задължения по чл. 15, ал. 4 ТЗ по трудови правоотношения с наети от него работници и служители. Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето – чл.16а ал.1 ТЗ. Посочената правна норма регламентира обезпечение на кредиторите, а не създава последователност или ограничение при търсене изпълнението на задълженията. Именно поради солидарността в отговорността между отчуждителя и приобретателя, приходната администрация /т.е. нейните органи/, в случаите на непогасени публични задължения, може да претендира изпълнението на всяко данъчно задължение, възникнало преди прехвърлянето на предприятието, както към отчуждителя, така и към приобретателя, в срок от 6 месеца след вписване на промяната по партида на предприятието. Съгласно и чл.16а, ал.2 ТЗ в срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. Солидарността обаче обхваща само вземанията, възникнали преди датата на вписване на прехвърлянето, както е посочил и решаващият орган в обжалваното решение. В случая не се установи, че задълженията за здравни осигуровки, ДОО и УПФ по подадените декларации образец 6, обезпечени с наложената с постановление изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г. обезпечителна мярка, които са за периода 01.01.2015 г. – 31.10.2015 г. и са възникнали след прехвърлянето на предприятието на ЕТ „ФОРЕСТ – А. А.“ на 25.10.2010г., вписано в Търговския регистър на 01.02.2011 година, са задължения на жалбоподателя. Обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на установените и изискуеми публични вземания ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Разпоредбата на чл.195 ал.2 ДОПК поставя като изискване за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда от налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство – принципът на съразмерност по чл.6 АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 ДР ДОПК. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. В случая публичният изпълнител не е извършил преценка за наличието на обезпечителна нужда. Не са съобразени размерът на обезпеченото задължение, както и наложената обезпечителна мярка с постановление изх. № С220003-022-0017086/17.03.2022г., която обезпечава напълно размера на вземанията и повече от десет пъти го надхвърля. Безспорно се установи, че за обезпечаване на вземанията от А. А. Г. с ПНОМ изх. № С220003-022-0017086/17.03.2022г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, с данъчна оценка в размер на 92 162, 00 лева. При наличието на наложена обезпечителна мярка върху имущество, чиято стойност надхвърля многократно обезпеченото публично държавно вземане /6 715, 66 лева/, необходимостта от налагане на още една обезпечителна мярка във връзка със същото публично задължение – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, е следвало да бъде обосновано от публичния изпълнител. Наличие на обезпечителна нужда не е обосновано нито в ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г., нито от решаващия орган в обжалваното решение. Липсата на мотиви относно необходимостта от налагане на мярката съставлява нарушение на изискването на чл.195 ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителната мярка да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на жалбоподателя и противоречи на преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително затруднено. В обжалваното решение и в потвърденото с него постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на жалбоподателя, като такива не се установяват и от събраните по делото доказателства. С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителната мярка настоящият съдебен състав счита, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи както на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, така и на преследваната от закона цел. Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 122/11.06.2025г. на директора на ТД на НАП Варна, в частта, с която е потвърдено ПНОМ изх. № С250003-022-0050117/13.05.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, следва да се отмени като се отмени и наложената обезпечителна мярка, като на основание чл.197, ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка. При този изход на спора и с оглед направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1050 лева, от които 50 лева – ДТ, и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид осъществената по делото защита -подаване на жалба и осъществяване на процесуално представителство в проведените открити съдебни заседания, както и е съобразено с регламентирания в чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер, поради което възражението на ответника е неоснователно. Водим от горното, съдът