Решение № 1241 от 12.7.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2358/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от М. Т. Г., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. Д. А. срещу Наказателно постановление № 23-6207-000079/28.02.2023 г., издадено от Б.Д.Д. – •••, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление да страдат от съществени пороци, тъй като да са издадени извън материалната компетентност на съответните органи, да липсва пълно и надлежно описание на приетото за извършено нарушение, както и неправилно да е определена правната квалификация на деянието. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди още вмененото й в отговорност деяние да не е доказано. Взема становище да не е обсъдено дали случаят е маловажен или малозначителен, да не са изложени конкретни мотиви в тази насока, което счита за основание за отмяна. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. С писмено становище с вх. № 43794/12.05.2023 г. от адв. Д. А. се поддържа жалбата. Излагат се съображения жалбоподателката да не е уведомена за прекратяването на регистрацията на автомобила. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище от началника на РУ Труд при ОДМВР – Пловдив, приложено на лист 2 от делото, се взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и вината й да са категорично доказани. Позовава се на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, като поддържа извършването на нарушението да е доказано при проверката по преписката, образувана пред Районна прокуратура – Пловдив. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Възразява се за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от М. Т. Г., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 29.03.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: Жалбоподателката М. Т. Г. била собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6“ с рег. № •••. На 30.06.2022 г. в автоматизираната информационна система на МВР било отбелязано прекратяване на регистрацията на автомобила „Фолксваген Голф“ с рег. № ••• на основание получено в сектор „Пътна полиция“ – Хасково с № 17482/03.06.2022 г. уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ от Гаранционния фонд. Жалбоподателката Г. не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила с рег. № ••• от сектор „Пътна полиция“ – Хасково. На 27.01.2023 г. около 15: 50 часа в с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив на ул. „Карловска“ жалбоподателката Г. управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6“ с рег. № •••, когато била спряна за извършване на проверка от свид. Т. Х. Г. – •••. В хода на проверката и след направена служебна справка свид. Г. установил, че за управлявания от жалбоподателката автомобил в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На място свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 776613 от 27.01.2023 г. срещу жалбоподателката Г., в нейно присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка. По случая била образувана преписка с № 1437/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С постановление от 22.02.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство, а материалите били изпратени на началника на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив за преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. В постановлението от фактическа страна изрично било прието, че към датата на деянието жалбоподателката не е уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. Х. Г.. От тях се установяват мястото на извършване на деянието – в с. Граф Игнатиево, както обстоятелствата относно регистрацията на автомобила, разкрити в хода на проверката. Свидетелят изяснява, че на място е извършил служебна дистанционна справка, при която е получил информация, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация. Установява се и причината за дерегистрацията на МПС, а именно липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Показанията са последователни и вътрешно непротиворечиви, изцяло намират подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка, поради което достоверността им е доказана. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на свид. Г.. От справка от АИС на МВР (лист 14 и лист 37 от делото) се установява, че регистрацията на МПС с рег. № ••• е прекратена служебно на дата 30.06.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление с № 17482/03.06.2022 г. от Гаранционния фонд за липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От справка за собственост от АИС на МВР (лист 15 от делото) се изяснява, че МПС с рег. № ••• е собственост на жалбоподателката М. Т. Г.. От справка за нарушител/водач за жалбоподателката М. Т. Г. (лист 17 от делото) се установява, че тя е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № 283394757, валидно до 30.08.2027 г. и с налични 39 контролни точки. От застрахователна полица № BG/03/123000358576 при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ (лист 18 от делото) се изяснява, че застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „Фолксваген Голф 1.6“ с рег. № ••• е сключена на 27.01.2023 г. с период на застрахователното покритие от 17: 13 часа на същата дата до 23: 59 часа на 26.01.2024 г. От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 27.01.2023 г. около 15: 50 часа в с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, на ул. „Карловска“ жалбоподателката Г. е управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6“ с рег. № •••. Доказа се и че към тази дата в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на това моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6“ с рег. № •••, което е било управлявано от жалбоподателката Г.. Вписаното основание за прекратяване е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Установява се, че дерегистрацията на автомобила е извършена въз основа на получено от органа по регистрация уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ. По тези съображения обстоятелствата от обективната страна на състава на нарушението са доказани по делото. Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото деянието, осъществено от жалбоподателката Г., не е виновно извършено, а следователно е несъставомерно от субективна страна. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което е задължително за съдилищата, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В постановлението е изяснено още, че уведомяването на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Настоящият съдебен състав приема, че предвид изричното предвиждане в закона на задължение за известяване на собственика, то в случая е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за органа по регистрация за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и това обстоятелство е отразено в неговото съзнание. В тази връзка изпращаното от Информационния център на Гаранционния фонд уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ до собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е прекратен и не е подновен, не замества уведомителното задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, нито е годно да преодолее доказателствения дефицит относно субективната съставомерност на деянието при липсата на изрично доказателство за уведомяване на собственика за прекратената регистрация на МПС. Това е така, защото задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е различно по своята правна природа от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к.а.н.д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС: „Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Следва да бъде проведено разграничение между уведомлението, което изпраща Информационният център на Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ, и дължимото съдържание на известието по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП до собственика на МПС с прекратена регистрация. Когато Гаранционният фонд изпраща уведомлението си дерегистрацията на автомобила все още не е настъпила като факт в обективната действителност. Това уведомление представлява и своеобразна покана към собственика за сключване на задължителната застраховка в предоставения му 14-дневен срок. С получаването на уведомлението от Гаранционния фонд собственикът не е уведомен, че неговото МПС е с прекратена регистрация, а че предстои да бъде отправено уведомление до органа по регистрация, въз основа на което последният в рамките на своята компетентност да прецени дали да дерегистрира превозното средство. Както беше посочено, в задължителното тълкувателно постановление изрично е изяснено, че за реализиране на отговорността на собственика той трябва да знае точната дата на прекратяване на регистрацията, а не просто да бъде уведомен, че такова събитие е възможно в един бъдещ, неуточнен момент. Именно от конкретната дата на дерегистрацията за лицето възниква задължение да съобразява поведението си с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Затова и в съдебната практика е прието, че отговорността на собственика е предпоставена от уведомяване за факта на прекратяването на регистрацията на МПС, а не само за сезирането на компетентния орган. За да се приеме, че едно известие уведомява своя адресат за конкретен факт от обективната действителност, то трябва да съдържа описание на този факт с посочване на конкретната дата, на която е настъпил. В случая с уведомлението по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за да бъде то редовно, трябва минимум да съдържа информация, че регистрацията на конкретно моторно превозно средство е прекратена, считано от определена дата нататък. Известието по чл. 574, ал. 10 от КЗ от Информационния център на Гаранционния фонд обективно не би могло да съдържа тази информация, тъй като към момента на изпращането му все още не е уведомен самият орган по регистрацията на МПС, поради необходимостта първо да бъде предоставен 14-дневният срок по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Едва след изтичането му се уведомява и органът по регистрация. Той на свой ред извършва дерегистрацията въз основа на полученото известие от Гаранционния фонд. Следователно прекратяването на регистрацията на МПС в обсъжданата хипотеза не настъпва автоматично. То се предпоставя от извършване на действия от Гаранционен фонд по реда на чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от КЗ и изпращане на уведомление до компетентния орган. След прекратяването на регистрацията се дължи уведомяване на собственика по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП - така Решение № 50 от 01.03.2022 г. по к.а.н.д. № 496/2021 г. на Административен съд – Стара Загора. При така изяснената процедура съдът приема, че уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ, което изпраща Информационният център на Гаранционния фонд, не представлява надлежно уведомление за факта на прекратяването на регистрацията съгласно изведените указания по приложението на закона с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Тези общи, принципни постановки са важими и спрямо процесния казус. Установява се, че Гаранционният фонд е изпълнил задълженията си да изпрати последователно първо уведомление, имащо характера на покана до собственика на автомобила, след това друго – до органа по регистрация на МПС. Уведомлението до жалбоподателката Г., приложено на лист 28 от делото, не съдържа информация за това регистрацията на процесния автомобил с рег. № ••• да е прекратена, нито за точната дата на дерегистрацията. От факта на получаването на уведомлението от Гаранционния фонд за жалбоподателката може да се обоснове единствено умисъл за управление без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за това МПС. По отношение на прекратяването на регистрацията се съдържа единствено указание, че ще бъде сезиран компетентният орган, който допълнително да се произнесе. По този начин ангажирането на отговорността на собственика въз основа на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ би почивало на предположение за знание – за знанието на факт от обективната действителност, който е включен в състава на нарушението, а именно че е прекратена регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Такава хипотеза е разгледана и изключена като законосъобразна в цитираното тълкувателно постановление. Субективната съставомерност на деянието изисква знанието за факта на прекратената регистрация да обхваща и точната нейна дата, за да може за в бъдеще лицето да съобразява поведението си с тези новонастъпили правни последици. По тези съображения съдът приема, че уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ, приложено на лист 28 от делото, не доказва знанието на жалбоподателката за факта на прекратената регистрация на процесния автомобил и не обосновава умишлено, виновно нейно поведение от субективна страна. По делото не са събрани и никакви други доказателства за конкретно уведомяване на жалбоподателката Г. за дерегистрацията на автомобила преди датата на процесното деяние. Основателно жалбоподателят сочи, че тежестта да докаже това обстоятелство е за наказващия орган. След като по преписката не са представени доказателства, то с Разпореждане № 2624 от 12.04.2023 г. (лист 7 от делото) е указано на въззиваемата страна, че не се сочат доказателства за уведомяването на жалбоподателката за факта на дерегистрацията, което обстоятелство е включено в предмета на доказване. Допълнително, служебно е изискано да се представят доказателства за изпратено и получено уведомление, включително и за дата на неговото връчване. До приключване на съдебното следствие такива доказателства не са ангажирани. В писмото на лист 36 от делото се твърди уведомление да е изпратено до жалбоподателката Г., но органът по регистрация да няма информация дали то реално е получено и евентуално кога, сочи се още, че писмото не е изпращано с обратна разписка, нито да е известен индивидуалният номер на пратката с оглед възможност за нейното проследяване. При тези факти съдът приема, че по делото остава недоказано прекратяването на регистрацията на лекия автомобил „Фолксваген Голф 1.6“ с рег. № ••• да е узнато от жалбоподателката Г. преди датата на процесното деяние. Относно процесуалната стойност на твърденията за изпратено до собственика уведомление, но за липсващи доказателства за неговото връчване следва да се посочи, че в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС ясно е изяснено съдържанието на уведомителното задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП за органа по регистрацията. Задължението не е просто за изпращане на едно писмо, а за съобщаване на собственика на определена информация. В този смисъл задължението ще е изпълнено едва когато уведомлението реално достигне до своя адресат. От този момент нататък и наказващият орган ще може да се позовава на факта на уведомяването и на следващите се от него правни последици. Сред материалите по делото връчване на уведомление по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП до жалбоподателката Г. никъде не се и твърди. В съпроводителното писмо се посочва, че нарушението е доказано още в проверката по преписката пред Районна прокуратура – Пловдив. Същевременно тази проверка е приключило с постановлението за отказ за образуване на наказателно производство, в което изрично е прието, че жалбоподателката не е уведомена за прекратяването на регистрацията на собствения си автомобил. Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е изследвал субективната страна на нарушението, а при липсата на доказателства по преписката не е проявил дължимата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН процесуална активност за разследване на спорните и недоказани обстоятелства. В хода на съдебното следствие от въззиваемата страна отново е проявена пасивност и доказателственият дефицит не е преодолян, като вместо това в постъпилите отговори по отправените указания за представяне на доказателства съдът е насочен сам да събира тези материали чрез изискването им от трети лица. При проявената служебна активност за изясняване на делото от фактическа страна обаче отново не е събрано пряко доказателство за факта на уведомяване на жалбоподателката за прекратената регистрация на автомобила й, което определя обжалваното наказателно постановление като почиващо на предположения. В случая е налице единствено предположение за знанието на жалбоподателката Г. на фактическо обстоятелство, което е включено в състава на нарушението – извършеното прекратяване на регистрацията на процесното МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Писмото на лист 36 от делото не е годно да докаже уведомяване, узнаване от жалбоподателката на релевантната информация относно субективната страна. В него никъде не се твърди уведомлението да е реално връчено, като изрично се отбелязва, че доказателство за връчването не е налично поради изпращането му без обратна разписка. Този доказателствен дефицит също следва да остане в тежест на наказващия орган. В писменото становище по делото жалбоподателката изрично възразява уведомление от сектор „Пътна полиция“ – Хасково някога да й е връчвано, поради което разкриването на обективната истина и отстраняването на този спорен въпрос е изисквало страната, носеща доказателствената тежест, да ангажира в процеса надлежно доказателство за спорния факт, което в случая не е сторено. Заявената невъзможност за проследяване на пратката поради липса на неин номер или на друго индивидуализиращо я обстоятелство представляват все непълноти в доказателствата, последиците от които не следва да се преразпределят в тежест на жалбоподателката. Наказващият орган, издавайки санкционен акт, е бил длъжен да обезпечи събирането на доказателства за всяко обстоятелство, включено в състава на нарушението, включително и за субективната му страна. При липсата на доказателства отговорността остава да почива на предположения, което е основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, в което е прието, че: „ когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“. В случая наказателното постановление е издадено в хипотезата по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и материалите са препратени по компетентност на административнонаказващия орган. В обстоятелствената част на НП има изрично позоваване на постановлението за отказ на прокурора. В него от фактическа страна е прието, че уведомление по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не е връчвано на жалбоподателката Г. към датата на деянието. В наказателното постановление наказващият орган не е описал приета нова, различна фактическа обстановка, включително липсва описание на факта на връчване на уведомлението, който е включен в предмета на доказване. Така описаното в наказателното постановление деяние е изначално несъставомерно, тъй като никъде не се твърди деянието да е умишлено извършено, нито са описани конкретни обстоятелства, от които да се направи такъв извод. Съдът би могъл да потвърди наказателното постановление единствено, ако приеме, че деянието е умишлено извършено от дееца, но същевременно това не се твърди от наказващия орган, който възприемайки изцяло доводите на прокурора, е приел и неговото заключение за непредпазливо деяние. Съдът не разполага с правомощие да потвърди наказателното постановление, като за пръв път със съдебното решение приеме, че деянието е извършено при по- тежка форма на вината спрямо посоченото в НП, тъй като това би представлявало недопустимо на тази фаза от процеса съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Накрая съдът намира за значим за делото фактът, че своевременно, още на датата на узнаването от жалбоподателката Г. за прекратената регистрация – на 27.01.2023 г., когато е извършена проверката от свид. Г., тя е предприела дължимото поведение и регистрацията на превозното средство е възстановена по реда на чл. 143, ал. 10, изр. 2-ро от ЗДвП на същия ден, установено от справката от АИС на МВР на лист 14 и от застрахователната полица на лист 18 от делото. Това поведение ясно демонстрира, че в случай на изпълнение на задължението на администрацията за уведомяване на собственика, то би се избегнал общественоопасният резултат по управление на автомобил с прекратена регистрация. Жалбоподателката е демонстрирала добросъвестност и липсват основания неблагоприятните последици, които са резултат от бездействието на администрацията при изрично регламентирано в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП задължение за уведомяване, да бъдат преразпределяни в тежест на собственика на автомобила, който не е действал виновно. По тези съображения съдът намери жалбата за основателна, а наказателното постановление за издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да бъде отменено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 43-гръб от делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание. В хода на съдебното следствие е разпитан само един свидетел. Размерът на претендираното възнаграждение надвишава повече от четири пъти имуществения интерес по делото, определен от наказанието глоба. Жалбоподателят не е ангажирал и други доказателствени искания. По тези съображения и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените следствени действия и материалния интерес съдът намира, че претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да бъде присъден по-нисък размер на разноските в тази част, а именно сумата от 500 лева, която се явява справедлива, определена е в съответствие с чл. 36 от Закона за адвокатурата, като включително надвишава предвидения най-нисък размер. Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР - така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 7758/2018 г. на ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът