Решение № 2000 от 23.12.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215 ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.156 ал.7 от същия закон. Образувано е по жалба от Г. Д. В., [ЕГН], [улица], 5782, [населено място] срещу Заповед № ДК-11-ЛЧ-4 от 08.10.2024 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Ловеч, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г., издадено от главния архитект на Община Луковит, за строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ XI, кв. 35 по регулационния план на [населено място], поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на [населено място], община Луковит, област Ловеч, с административен адрес: [улица], ведно с одобрения инвестиционен проект. В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на ЗУТ, както и в несъответствие с целта на закона, с искане съдът да я отмени изцяло като незаконосъобразна, поради наличието на отменителни основания по чл.146, т.3-5 от АПК, с всички законни последици и присъди направените съдебно-деловодни разноски. Счита за неправилен извода на административният орган, че визата за проектиране е издадена в нарушение на §8, ал.5, във връзка с ал.2 от ЗУТ, и че съгласно действащия ПУП, дворищнорегулационният план в частта между УПИ XI и XII не е приложен и строителството не може да бъде разрешено до реализиране на една от възможностите по §8, ал. 2 от ЗУТ. С доводи че е направен въз основа на комбинираната скица №110 от 29.08.2024 г. на Община Луковит, върху която е издадена виза за проектиране от 30.08.2024 г. на Главния архитект на общината, в която са съвместени границите по действащата кадастрална карта и действащия регулационен план и няма отразена разлика между действащия към 2001 г. (когато е приет Закона за устройатво на територията) дворищнорегулационен план. Според жалбоподателката необосновано административният орган /АО/ приема несъответно на фактите и обстоятелствата от значение за издаването на оспорваната заповед, че разрешението за строеж е издадено в несъответствие с чл. 145, ал. 2, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и че в случая не е задължително проекта да включва част „електро“. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не изпраща представител. Ответника Дирекция за национален строителен надзор /ДНСК/ [населено място], чрез надлежно упълномощения си процесуален представител изразява становище за законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата, в подкрепа на което ангажира съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Излага, че издадената виза е в нарушение на §8, ал.5, във връзка с ал.2 от ЗУТ, както и, че липсва част електро към проектната документация, което също е съществено нарушение. Счита, че процесното разрешение за строеж не е издадено към момента на влизане в сила на ЗУТ, а към 2024 г. и може тогава да е нямало неуредени сметки по регулация, но сега фактическата обстановка е различна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованата страна - Главният архитект на Община [населено място], чрез надлежно упълномощения си процесуален представител в хода на процеса и в депозирани писмени бележки, твърди че оспорената заповед е незакосъобразна, по съображенията изложени в жалбата. Счита за неправилен извода на административния орган, че визата за проектиране е издадена в нарушение на §8, ал. 5, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, и че съгласно действащия ПУП, дворищнорегулационният план в частта между УПИ XI и XII не е приложен и строителството не може да бъде разрешено до реализиране на една от възможностите по §8, ал. 2 от ЗУТ. С доводи че е направен въз основа на комбинираната скица №110 от 29.08.2024 г. на Община Луковит, върху която е издадена виза за проектиране от 30.08.2024 г. на Главния архитект на общината, в която са съвместени границите по действащата кадастрална карта и действащия регулационен план и няма отразена разлика между действащия към 2001 г. (когато е приет Закона за устройатво на територията) дворищнорегулационен план. Твърди, че необосновано административният орган /АО/ приема несъответно на фактите и обстоятелствата от значение за издаването на оспорваната заповед, че разрешението за строеж е издадено в несъответствие с чл. 145, ал. 2, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Излага, че съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения може да включва и проектна част „електро“, но не е задължително да включва такава част, което не е съобразено от административния орган. По делото е представена административната преписка по издаденият административен акт, събрани са писмени доказателства, назначена е съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед № ДК-11-ЛЧ-4 от 08.10.2024 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Ловеч, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г., издадено от главния архитект на Община Луковит, за строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ XI, кв. 35 по регулационния план на [населено място], поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на [населено място], община Луковит, област Ловеч, административен адрес: [улица], ведно с одобрения инвестиционен проект. Административното производство по издаване на оспорената заповед е иницирано със заявление вх. №02-2288/14.06.2024 г. на оспорващата Г. Д. В. за одобряване на инвестиционен проект за строеж на постройка към съществуваща жилищна сграда в УПИ XI, кв.35 по Регулационния план на [населено място], съответстващ на ПИ с [идентификатор] по Кадастралната карта на града /на лист 40 от делото/, към което е приложил съответните документи, включително инвестиционен проект №19/14.08.2024г. /лист 46/ и документ за собственост - [нотариален акт], том IV, дело №679/2003г. по описа на Служба по вписванията към Районен съд Луковит, установяващ собствеността й върху имота, ведно с построената в него жилищна сграда/ на лист 34 от делото/. Внесения за съгласуване и одобряване със заявлението инвестиционен проект за обект „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ е изработен на основание скица №110/29.08.2023г. с виза за проектиране, издадена от главният архитект на община Луковит на 30.08.2023г., за горепосочения обект, на посочено правно основание чл.140 от ЗУТ. Инвестиционният проект е за пристройка към съществуваща жилищна сграда. Проекта съдържа части: “Архитектура”, “Конструкции”, “Геодезия”, Енергийна ефективност /ЕЕ/ с оценка за съответствие и ПБЗ. Оспорващата е подала до Главния архитект на община Луковит заявление с вх. №02-3729/18.09.2024 г. с искане за издаване на разрешение за строеж за постройка към съществуваща жилищна сграда /на лист 31 от делото/. Общинският експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при община Луковит с Решение № 5 по Протокол № 6/26.06.2024 г. е приел представения инвестиционен проект по заявление с вх. №02-2288/14.06.2024 г. за обект „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ в УПИ XI, кв.35 по Регулационния план на [населено място], съответстващ на ПИ с [идентификатор] по Кадастралната карта на града с оценка за съответствие на представения инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите и е предложил на главния архитект на община Луковит да одобри инвестиционния проект и издаде разрешение за строеж. Издадено е на името на Г. Д. В., в качеството й на възложител, Разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г., на основание чл. 148 от ЗУТ, Решение № 5 по Протокол № 6/26.06.2024 г. на ОЕСУТ при О. Л. съгласно одобрен от главния алхитект на О. Л. технически проект под №19/14.08.2024г. с части: “Архитектура”, “Конструкции”, “Геодезия”, Енергийна ефективност /ЕЕ/ с оценка за съответствие и ПБЗ. Разрешено е строителството на обект „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ в УПИ XI, кв.35 по Регулационния план на [населено място], съответстващ на ПИ с [идентификатор] по Кадастралната карта на града при изпълнение на одобрения инвестиционен проект с части: архитектура, конструкции, геодезия, енергийна ефективност с оценка за съответствие и план за безопасност и здраве /ПБЗ/. Строежа е квалифициран като такъв от пета категория. Съгласно чл.149, ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, органът издал разрешението за строеж, а именно Главният архитект на О. Л. е уведомил с писмо вх.№ РС- ЛТ/604/-01-002/26.09.2024г. РДНСК - Ловеч за издаването на разрешението като е изпратил и необходимите изискващи се документи. В съответствие с чл.156 ал.1 предложение второ от ЗУТ, длъжностни лица от РДНСК Ловеч извършили служебна проверка в законоустановения 14-дневен срок на издаденото разрешение за строеж, за резултатите от която е съставен Констативен протокол №Л-РС-ЛТ-22/01.10.2024 г. / на л.19 от делото/ на основание на който е издадена оспорената Заповед № ДК-11-ЛЧ-4 от 08.10.2024 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Ловеч. В същия контролните органи са констатирали, че Разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г. за извършване на пристрояване към съществуваща жилищна сграда е издадено в несъответствие с чл. 145, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗУТ, без да е извършена проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Констатирано е, че не е изпълнено изискването на § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, съгласно който строителството не може да бъде разрешено до реализиране на една от възможностите по §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Установено е, че е нарушен и чл. 144, ал. 1 от ЗУТ по отношение на изискуемите части на инвестиционния проект, като в случая липсва част „Електро“ и съществува несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“ по отношение на покрива на съществуващата сграда. Извършилите проверката служители са предложили да бъде отменено издадено разрешение за строеж като незаконосъобразно, поради допуснатите нарушения, констатирани в констативният протокол. На 08.10.2024 година, началника на РДНСК Ловеч е издал оспорената заповед, като се е позовал на правомощията, предоставени му със Заповед № РД-13-177/20.06.2044г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, приложена на лист 66 от делото. Заповедта е мотивирана, като началника на РДНСК-Ловеч е възприел резултатите от извършена служебна проверка на основание чл.156 от ЗУТ, обективирани в Констативен протокол №Л-РС-ЛТ-22/01.10.2024 г. Видно от приложената административна преписка заповедта е съобщена на оспорващата с писмо обратна разписка, получена на 15.10.2024г. /лист 18/. Между страните не се спори, че жалбоподателката е собственик на посоченият в процесната заповед поземлен имот, ведно с построената в нея жилищна сграда, за което се легитимира с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №68, том IV, дело №679/2003г. по описа на Служба по вписванията към Районен съд Луковит / на лист 34 от делото/. Представената с административната преписка обяснителна записка /л.48/ установява, че инвестиционният проект предвижда пристройка към съществуваща жилищна сграда. По приложения инвестиционен проект: премахва се съществуващия вход с антрето на съществуващата жилищна сграда и на негово място се пристроява дневна-трапезария през която са достъпни помещенията в съществуващата жилищна сграда. Съгласно проектната документация, строежът ще се изпълни на един етаж без сутерен, по монолитен начин-стоманобетонова плоча и греди на коти +2.74 и стоманобетонови колони. Покривът ще се изпълни с трикскатна дървена конструкция с наклон 30%, покрити с керемиди-дървени ребра с размери 8/10 см., лягащи на столици 14/14см. От страна на оспорващата по делото е представена скица с виза за проектиране и скица от кадастралната карта /л.л.12-13/. От главния архитект на община Луковит е представена комбинирана скица с нанесен стар недействащ кадастрален план и действащия регулационен такъв, одобрен със Заповед №180/1986г. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и допълнителна такава с вещо лице архитект, заключенията по които са приети без възражение от страните. Съдът кредитира същите като компетентно, обективно и безпристрастно дадени, съответстващи на останалите доказателства по делото, без правните изводи по приложението на закона. От писмения текст на основното и допълнително заключение и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че дворищно регулационния план между УПИ XI и XII в кв.35, [населено място] не е приложен и издадената виза е за обект пристройка към жилищна сграда с [идентификатор], която е без режим на застрояване. Според експерта от сравнението на имот с планоснимачен номер 2021 и имот по КККР 44327.502.2021 се вижда, че имотът по кадастрална карта е по-голям, а ПИ с идентфикатор 44327.502.2020 с площ от 364 кв. е по-малък от имот с планоснимачен номер 2020 с площ от 380 кв.м. По допълнителната СТЕ вещото лице дава заключение, че очевидно има промяна на имотната граница между двата поземлени имота от кадастралния план и тази по кадастралната карта, с видима разлика в графичната част в границата. Вещото лице не е намерило данни и доказателства за уреждане на сметки по регулация по одобрения регулационен план от 1986г. защото такива и не се налагат тъй като регулационната граница съвпада с имотната граница между двата имота. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е в предвидената законова форма и е насочена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Подадена е пред надлежден съд, от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 ал.1 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспорената Заповед № ДК-11-ЛЧ-4 от 08.10.2024 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Ловеч е издадена на основание и в хипотезата на чл.156 ал.5 от ЗУТ - за констатирани нарушения при извършена служебна проверка на издадени строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗУТ, при констатиране на нарушения при извършена служебна проверка за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на действащ подробен устройствен план, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-13-177/20.06.2044г., от която е видно, че Началникът на „Национален строителен контрол“ /ДНСК/ е делегирал правомощията си за издаване на заповеди по чл.156 ал.5 от ЗУТ на началниците на Регионалните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК). Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган, съобразно делегираните му правомощия по чл.156 ал.3 от ЗУТ. Спазена е установената писмена форма, като същата съдържа изискуемите за съдържание реквизити, визирани в чл.59 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.228 от ЗУТ, включително фактически и правни основания за издаването й. Не се установява в хода на административното производство, завършило с издаване на процесната заповед, да са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, респективно да представляват основания за отмяната й. Спазен е срокът по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ за извършване на проверка по случая – Разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г. е било съобщено на РДНСК – Ловеч на 26.09.2024 г. с писмо вх. № РС-ЛТ-604-01-002 от същата дата, а служебната проверка е била извършена на 01.10.2024 г. от екип на РДНСК – Ловеч, като с оглед датата на издаване на заповедта/на 08.10.2024 г./, съответно преди влизане в сила на Разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г., съдът приема, че проверката по смисъла на чл. 156, ал. 1 – 3 от ЗУТ е била извършена в 14-дневен срок от уведомяването на РДНСК по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Спазена е и разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ЗУТ, предвид установяване обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 на чл. 156 от ЗУТ с констативен протокол, съставен от органите на РДНСК (КП № Л-РС-ЛТ-22 от 01.10.2024г.). Законосъобразността на разрешението за строеж е изследвана съгласно фактическата и правна обстановка, вложените в преписката документи и вписаните основания към момента на издаването му. При служебната проверка не се установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, с оглед на което не са налице отменителните основания по чл.146 т.1-3 от АПК. Не са нарушени разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК - административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е събрал служебно (в случая съставил) относимите по спора доказателства. Въз основа на тях са направени обосновани фактически и правилни правни заключения, което обуславя извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Оспореният административен акт е издаден от орган на ДНСК, на основание втората от алтернативно предвидените хипотези в чл. 156 ал. 1 от ЗУТ, при служебно извършена проверка, в рамките на указания срок, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. От събраните по делото доказатества, вкл. приетите първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи се установява по безспорен начин, че изработването на инвестиционния проект започва с виза на гл. архитект на община Луковит върху скица №110/29.08.23г. издадена от община Луковит, която е комбинирана между кадастрална карта и план за регулация на [населено място]. Действащия регулационен и застроителен план е одобрен със Заповед №180/1986 г., видно от скицата, визата и заключенията на вещото лице, приети като доказателства по делото. Според графичната част на скица №110/29.08.23г. и заключението на вещото лице дворищната регулация между поземлени имоти 44327.502.2021 и 44327.502. 2020 не е приложена. От сравнението на имот с планоснимачен номер 2021 по регулациония план и имот по КККР 44327.502.2021 се установява, че имотът по кадастрална карта е по-голям, а ПИ с идентфикатор 44327.502.2020 с площ от 364 кв. е по-малък от имот с планоснимачен номер 2020 с площ от 380 кв.м. В тази връзка по допълнителната СТЕ вещото лице дава заключение, че очевидно има промяна на имотната граница между двата поземлени имота от кадастралния план и тази по кадастралната карта, с видима разлика в графичната част в границата. С оглед на факта, че дворищната регулация между поземлени имоти 44327.502.2021 и 44327.502.2020 не е приложена, административният орган правилно приема, че по отношение на УПИ XI, в кв. 35 е налице неприложен дворищнорегулационен план. Неоснователни и недоказани са твърденията в писмените бележки на заинтересованата страна, че в случая не е налице неприложен регулационен план. Както и позоваването на практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 3131 от 25.03.2025 г. по адм. д. № 11937/2024 г., което видно от съдържанието му е постановено при различни фактически обстоятелства, обосновали съответните правни изводи според тях. Видно от скицата, върху която е написана визата за проектиране има различие между двата плана (кадастрален план и регулационен план), одобрени през 1986 година. Разпоредбата на §8, ал. 5, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, ангажирана от началника на РДНСК в основанията му за отмяна на издаденото от Главния архитект на общината разрешение за строеж се отнася за хипотези, когато планът не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, отчуждителното му действие е прекратено и придадените по силата на този план части към съседни урегулирани имоти не са заети. С оглед на факта, че дворищната регулация между поземлени имоти 44327.502.2021 и 44327.502.2020 не е приложена, административният орган правилно е приел, че в случая е налице план, който следва да бъде приложен в тези срокове по отношение на УПИ XI, в кв. 35, поради което и попада в обхвата на §8 от ПР на ЗУТ. Следва да се отбележи, че при действието на § 8 от ПР ЗУТ, границите на поземлените имоти по неприложени дворищнорегулационни планове, се установяват не по регулационните линии на неприложения план, а по имотните граници в кадастралната основа на регулационния план. С тези граници поземлените имоти се отразяват в КК и тези имотни граници се имат предвид при изработването на нови или изменения на действащите подробни устройствени планове. Когато са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, собствениците на имоти с неприложен дворищнорегулационен план, могат да реализират правата си по § 8, ал. 2, т. 1-3 ПР ЗУТ, което по делото не е установено да е сторено. Не са приложени доказателства, установяващи упражняване на права по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ. Предвидената в тази ал. 2 процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие. Непровеждането на тази административна процедура е пречка за застрояването на бившия парцел. Следователно в случая, след като не са упражнени правомощията по § 8, ал. 2, то важи ограничението по § 8, ал. 5 ПР ЗУТ. Установено с доказателствата и съдебно техническата експертиза съгласно действащия ПУП, дворищнорегулационният план в частта между УПИ XI и УПИ XII не е приложен и строителството не може да бъде разрешено до реализиране на една от възможностите по §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране се издаване върху комбинирана скица от действаща кадастрална карта и действащ план за регулация и застрояване като върху нея се означават предвижданията и за съседните имоти с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания ако има такива. В случая това изискване не е изпълнено, както и това на какво основание се издава визата, предвид факта, че е издадена за обект пристройка към жилищна сграда без режим на застрояване. В съответствие с чл.21, ал.2 от ЗУТ сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, поради което бъдещо свързано застрояване не може да се извърши по неприложената дворищна регулация. Затова, съгласно §8, ал.5 от ПР на ЗУТ строителството не се разрешава преди реализиране на една възможностите по ал.2. От събраните по делото доказателства и СТЕ се установява, че не е извършена проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, поради което издаденото PC № 22/20.09.2024 г. е в несъответствие с чл. 145, ал. 2, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според доказатествата и заключението на вещото лице визата е издадена за обект пристройка към жилищна сграда с [идентификатор], която е без режим на застрояване. С оглед на установеното относно съществуваващата сграда, че е без режим на застрояване, не може да бъде пристроявана и проектното решение се явява недопустимо, тъй като не съответства на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели за УПИ XI, кв.35 на [населено място]. Според действащия застроителен план одобрен със Заповед №180/1986 г. застрояването в урегулиран поземлен имот XI от кв.35 е свободно като ограничителната линия на застрояване към [имот номер] е съобразена с регулационната граница между двата урегулирани поземлени имота, която не е приложена. Установеният начин и характер на застрояване и в съседните имоти е свободно застрояване с малка височина. При това правно необосновано се разрешава пристрояване към жилищна сграда без режим на застрояване. Проектното решение не попада в хипотезите на чл.49 и чл.50 от ЗУТ. Доколкото по реда на чл.49, ал.2 от ЗУТ се разрешават строежи когато за поземлените имоти е установен нов начин и характер на застрояване, какъвто в случая нямаме, като пристрояването се явява недопустимо и по този ред. От огледа на място вещото лице установява, че съществуващата жилищна сграда предмет на пристрояване е изградена на граница с ПИ с [идентификатор] и на около 2, 5 м от границата с [ПИ]. Сградата е с четирискатен покрив и същата геометрия като показаната в скица №15-875260-14.08.20223г. на СГКК-Ловеч. В обяснителна записка по част „Архитектура“ е предвидено изграждане на нов двускатен покрив, а в част „Конструкции“ липсва проект за такъв, поради което обосновано административният орган е приел наличието на несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“ по отношение на покрива на съществуващата сграда. Според заключението на вещото лице, ако приемем границата по регулационния план и по недействащия кадастрален план/ от представената скица от 13.03.2025г./ съществуващите сгради в УПИ УПИ XI и УПИ XII ще се окажат на недопустимо разстояние от нея, съгласно изискването на чл.31 от ЗУТ. Като тези сгради и сега са на недопустимо отстояние от имотните граници, затова жилищните сгради в двата поземлени имота са без режим на застрояване. Видно от разпределението в част Архитектура, установяващо функционалното предназначение на пристройката, а именно за дневна – трапезария, то за нея задължително трябва да се изготви част Електро, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, буква „б“ от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като правилно в оспорената заповед административният орган е приел липсата на такава в отразените части на технически проект № 19/14.08.2024 г., поради което съдът не споделя извода на вещото лице по т.4 от основното заключение, при липса и на изложени мотиви в тази връзка, като необоснован. Анализа на доказателственият материал и приложимото право налага извода, че PC № 22/20.09.2024 г. е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ при липса на всички необходими документи и съгласуваност на отделните части по чл. 144, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал.2 от ЗУТ. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Изводите на административният орган се потвърждават със събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и на заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза. В заключение на изложеното безспорно се установява, че Разрешение за строеж № 22/20.09.2024 г. за извършване на пристрояване към съществуваща жилищна сграда е издадено в несъответствие с чл. 145, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като не е извършена проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Не е изпълнено изискването на § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, съгласно който строителството не може да бъде разрешено до реализиране на една от възможностите по §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Нарушен е и чл. 144, ал. 1 от ЗУТ по отношение на изискуемите части на инвестиционния проект, като в случая липсва част „Електро“ и съществува несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“ по отношение на покрива на съществуващата сграда. Съобразно приложените книжа, разглеждани в производството по чл. 156 от ЗУТ, административния орган е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж и правилно го е отменил с мотивирана заповед. Предвид гореизложеното за издаденото разрешение за строеж не са налице установените нормативни изисквания, поради което оспорената заповед за отмяната му ведно с одобрения инвестиционен проект се явява съответна на материалния закон и на целта на закона, поради което не са налице основание за отмяна по чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника – Дирекция за национален строителен контрол своевременно поисканите по делото разноски за юрисконсуртско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горните мотиви и на основание чл.143, чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ от Административно - процесуалния кодекс във вр. с чл.228 от Закона за устройство на територията, Ловешки административен съд, четвърти състав