Решение № 307 от 4.10.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 352/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ДАМТН - гр. София, чрез • – Ф.Г.Г., против Решение № 260146 от 27.04.2021 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 5 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № ИПТ-13/10.12.2020 г., издадено от Главен Директор на ГД“НП“ към ДАМТН /Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор/ - гр. София. С цитираното НП на ответника „В.И.“ООД-••• за извършени три нарушение на чл.11 ал.1 от НСИОСИ /Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствията на играчките/ и на основание чл.53а от ЗТИП /Закон за техническите изисквания към продуктите/ са наложени три „имуществени санкции в размер на по 1 000 лв. всяка. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно за което се излагат съображения. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски. Не се явява представител пред съда в съдебно заседание. Ответникът по касация – „В.И.“ООД-•••, чрез • Л.В. •••, е ангажирал Отговор по касационната жалба същата да се остави без уважение и решението на РС Враца, да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи затова в отговор на касационната жалба. Претендират се разноски. В с.з. пред съда становището се поддържа от пълномощника. Представителят на ОП-Враца дава заключение за основателност на жалбата. Посочва, че решението е неправилно и иска уважаване на жалбата. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 260146 от 27.04.2021г. на Районен съд-Враца, постановено по АНД № 5 по описа на съда за 2021 г., е отменено наказателно постановление № ИПТ-13/10.12.2020 г., издадено от Главен Директор на ГД“НП“ към ДАМТН, с което за извършени три нарушение на чл. 11 ал.1 от НСИОСИ и на основание чл.53а от ЗТИП на „В.И.“ООД-Враца са наложени три „имуществени санкции в размер на 1 000 лв. всяка. За да отмени НП, въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, но е нарушен материалния закон, тъй като процесните надуваеми пояси попадат в законовото изключение съгласно т.7 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от НСИОСИ и същите не са „играчки“, поради което не са годен предмет на административно нарушение. Посочено е и друго законово нарушение, а именно на чл.18 от ЗАНН, като е прието, че е налице един и същ продукт, т.е. налице е едно, а не три деяния. Административно-наказателната отговорност на ответника по касация „В.И.“ООД-••• е ангажирана затова, че при проверка на 08.07.2020 г. в търговски обект стопанисван от дружеството, находящ се в •••, е било установено, че се предлагат за продажба 3бр. продукта – надуваеми играчки – пояси, с размери външен диаметър 43 см. и вътрешен 15 см., външен диаметър 47 см. и вътрешен 20 см., и външен диаметър 84 см. и вътрешен 28 см., с надписи на чужд език, опаковани и с обявена цена. Прието е от проверяващите и наказващия орган, че тези надуваем пояси са „играчки“ и попадат в обхвата на НСИООСИ, като нямат нанесени специфични предупреждения на български език „ Внимание“ – “Да се използва само във вода с дълбочина под ръста на детето и под надзора на възрастен“. Затова и за нарушение по чл.11 ал.1 вр. чл.9 и чл.7 ал.2 и ал.3 т.6 от Приложение № 2 от НСИОСО и чл.53а от ЗИТП са наложени три „имуществени санкции“ от по 1 000 лв. всяка. Решението на РС Враца е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция в частта им за допуснато нарушение на материалния закон, а именно процесните надуваеми пояси попадат в законовото изключение съгласно т.7 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от НСИОСИ и същите не са „играчки“, поради което не са годен предмет на административно нарушение. В тази част същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са неоснователни в тази им част. В частта им за нарушение на чл.18 от ЗАНН, където е прието, че е налице един и същ продукт, т.е. налице е едно, а не три деяния не се възприемат мотивите на въззивния съд и жалбата се явява основателна. Допълнително настоящия съд приема, че наказуемостта при нарушение е по чл.52б от ЗТИП, а не по чл.52а от ЗТИП. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. Налице е нарушение на материално-правни норми. В конкретния случай, настоящия касационен състав споделя изложеното от районния съд, че поясите, открити при проверката, не са „играчки“, а фактически учебни съоръжения за плуване и за тях не следва да се прилага изискването за поставяне на специфично предупреждение. Самите текстове на т.7 от Приложение № 1 и т.6 от Приложение № 2 на Наредбата / НСИОСИ / не са достатъчно ясни, като оставят място за субективни интерпретации по отношение на едни и същи обекти – дали са съоръжения за забавление /“играчки“/ или са учебни пособия, изключени от обхвата на този нормативен акт. От друга страна не се доказа от касатора, че поясите са предназначени само за игра. При описанието на нарушението в НП наказващия орган е посочил какво е отразено върху поясите на чужд език, вероятно английски, от производителя, но не е посочил на български какво е съдържанието на този надпис, тъй като българския език е езика на процеса. Страните в административно-наказателното производство и съдът не са длъжни да разбират и ползват чужд език при произнасянето си по спорните въпроси в процеса. В случая съдът споделя становището на РС, че процесните пояси не са „играчки“, поради което не са годен предмет на административно нарушение. Не е налице нарушение по чл.18 от ЗАНН. В случая са налице три артикула, макари от един вид, а именно надуваеми пояси, но същите са с различни размери и не е налице едно деяние, а три отделни деяния. Съдебния състав констатира наличие на конкретна санкционна норма, приложима в хипотезата на нарушение/нарушения на чл.11 ал.1 вр. чл.7 ал.2 от НСИОСИ вр. т.6 от Приложение № 2 на наредбата. Това е нормата на чл.52 б. от ЗТИП, според която „ Търговец, който предлага продукти без маркировка за съответствие или без допълнителна маркировка, когато такава се изисква в наредбите по чл.7 и/или в мерките по прилагането на чл.26а се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв.“. Разпоредбата на чл.53а от ЗТИП е обща санкционна норма и неправилно е била приложена. Решението на РС-Враца е валидно – постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, в частта им за допуснато нарушение на материалния закон, но не и в частта за нарушение по чл.18 от ЗАНН. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни, в частта им на възражението, че процесните три вида пояси са играчки и нарушенията са безспорно установени.. Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е мотиви в подкрепа на доводите си за допуснато нарушение и е обсъдил доводите и възраженията на касатора. Решението на РС Враца е правилно, като краен резултат, както в частта за отмяна на НП, като незаконосъобразно, така и в частта за присъдените разноски. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като краен резултат, е правилно и следва да бъде оставено в сила. От страните по делото са претендирани разноски и с оглед оставяне на решението в сила следва касатора ДАМТН-София да се осъди да заплати разноските по делото на ответника по касация „В.И.“ООД-••• – сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение пред Административен Съд – Враца. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът