Решение № 538 от 28.4.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 248/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по две въззивни жалби, съответно от „Рубитам“ ЕООД, ЕИК 102899910 (ответник по делото пред ВРС) и съответно от Ц. Н. Р., ЕГН•••••••••• (трето лице – помагач на ответника), и двете срещу Решение №3687/28.11.2022г. по гр. д. №14653/2021г. на ВРС, 20-ти с-в, с което по иска на Д. П. Г., ЕГН••••••••••, по чл.54, ал.2 от ЗКИР, е признато за установено в отношенията между страните, че Д. Г. е собственик, по силата на договор за замяна от 01.02.2005г., на реална част от ПИ №10135.2517.975 по КК и КР на гр. Варна, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма – Дъбравата, одобрени със заповед от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с граници на реалната част югозапад – ПИ №10135.2517.974, югоизток – ПИ №10135.2517.9517, североизток – останалата част от ПИ №10135.2517.975, северозапад – ПИ №10135. 2517.9512, заключена между линията на т. Г1-Г2 и линията на т. Г3-А1-А2 на комбинирана скица № 7 към заключението на СТЕ, на л.173 от делото на ВРС, която скица, приподписана от съда съставлява неразделна част от решението, и която реална част поради грешка не е заснета като част от собствения на ищеца ПИ №10135.2517.974 по действащи КК и КР; както и е осъден ответникът за разноски; като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника- Ц. Н. Р.. Въззивните жалби са с аналогични съдържание и искания. В тях се сочи, че обжалваното решение на ВРС е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на ответника и липса на интерес от иска срещу ответника, с оглед прехвърляне на спорното право в полза на третото лице след исковата молба, но преди вписване на същата в АВп. Решението е освен това необосновано и постановено при неправилен анализ на събраните доказателства. Ищецът не е подавал възражения в предходни административни производства. Ищецът дал съгласие с декларация, за строежа в имота на ответника на законово отстояние от регулационната граница, по която да бъде поставена и оградата. На място оградата съвпада с реалната граница между съседните имоти. Не са преценени предходните действали за местността планове. Вещото лице било посочило, че в действащите КК и КР границата между терените на страните били отразени вряно и според титулите за собственост. Неприложени планове не следвало да се вземат предвид от съда. Издаденият ПНИ за местността не е бил обжалван от ищеца и така е влязъл в сила, като между него и актуалните КК и КР има пълно съвпадение на границите на спорните имоти. Наличната сега ограда е нова, за което свидетелстват гласните доказателства и снимките към СТЕ. Показанията на всички разпитани свидетели следва да се анализират по твърдяния от въззивниците начин, който доказва правата им и отрича тези на ищеца, по отношение на спорната реална част. Със заповедта от 12.06.2019г. на кмета на район Приморски по пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ отделно били придобити от ответника още 50кв.м., като сумарно имотът му е с площ 650кв.м. Евентуално поддържа придобиването им по давност. Измерено на място дори ищецът ползвал повече терен от полагаемия му се. Тези доводи, изложени и пред ВРС, както и събраните доказателства, се сочи да водят до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което се моли да се обезсили или да се отмени с отхвърляне на предявения иск. Моли се и за присъждане на разноски за двете инстанции. В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият депозира отговор, с който оспорва жалбите. Счита решението за допустимо, правилно и обосновано, като в тази връзка излага съображения относно анализа на доказателствата и следващите се от него правни изводи. Моли за потвърждаване на решението и за разноски пред въззивната инстанция. При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. П. Г., ЕГН••••••••••, срещу „Рубитам” ЕООД, ЕИК102899910, иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик, по договор за замяна от 01.02.2005г., на реална част от ПИ №10135.2517.975 по КК и КР на гр. Варна, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма – Дъбравата, одобрени със заповед от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с граници на реалната част югозапад – ПИ №10135.2517.974, на югоизток – ПИ №10135.2517.9517, на североизток – останалата част от ПИ №10135.2517.975, и на северозапад – ПИ №10135.2517.9512, която реална част е повдигната окомерно в цват на скицата на л.42 от делото на ВРС и която част следва да е включена в площта на собствения на ищеца ПИ №10135.2517.974 по КК и КР на гр. Варна, но поради грешка неправилно е включена в КККР на гр. Варна като част от съседния собствен на ответника ПИ №10135.2517.975. Ищецът Д. П. Г. твърди, че по силата на договор за замяна, обективиран в НА №35, том I, peг. №404, дело №29 от 01.02.2005г. на нотариус Св. Ст., е собственик на ПИ №10135.2517.974 в кв.57 по плана на с.о. „Бялата чешма и Дъбравата”, гр. Варна, при граници имоти с №№ 973, 975 и от две страни гора. Поддържа, че праводателите му Д. Г.а Т., ЕГН •••••••••• и Т.Д.Т, ЕГН •••••••••• са придобили правото на собственост върху поземления имот в режим на СИО чрез продажба, обективирана в НА № 77, том 2, peг. № 5079, дело № 236 от 28.04.2004 г. на нотариус Ж.К.. Твърди, че същият ПИ №974, в кв. 57, по плана на с.о. „Бялата чешма и Дъбравата”, с площ от 929 кв.м., е възстановен с решение № 320/29.08.1995 г. на наследниците на Д. Й.Хр. и същите са въведени във владение с протокол за въвод № 89 от 04.04.1997 г. от ПК гр. Варна. На това основание наследниците М.П.Д. и Й.Д.Й. са се снабдили КНА №139, том XV, дело №10169 от 08.07.1997г. Към тези момент имотът му е бил отразяван в КК и КР като ПИ №10135.2517.974, с адрес гр.Варна, Приморски, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ с площ 929 кв.м. Към подаване на исковата молба обаче имотът му е вписан с площ от 824 кв.м. и с неправилна граница със съседния ПИ №10135.2517.975. Поддържа, че ответното дружество е собственик на съседния ПИ №975 с площ от 600 кв.м., а по скица с площ от 500 кв.м., саходящ се в същото СО и с граници гора, ПИ № 977, ПИ № 978, ПИ № 974, път и гора, по силата на покупко – продажба, обективирана в НА №11, том IX, per. № 10445, дело № 1579 от 15.11.2004г. на нотариус О.Ш.. Продавачите му Т.Б.Н. и Н.К.Н. са закупили имота по силата на НА № 185, том I, per. № 3070, дело № 199 от 26.05.1999 г. от К.Ат.Ил. и съпругата му С.П.Ил.. При продажбата са представени КНА за права на ползвателя К.Ил. по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно КНА № 83, том VII, дело № 5575 от 1996г. и скица на имота №975. В КНА и скицата сочи, че въпросният ПИ №975 е с площ от 600 кв.м. Ищецът сочи, че владее имот №974 от 01.02.2005г., а оградата, която е изградена на място между имот № 975 и имот № 974, съвпада с имотната граница, посочена в КП, действал към датата на придобиване на имотите от страните по делото. Ищецът закупил имота след ответника и повече от 16г. не е имал спорове с него, като оградата при закупуването е била на същото място. Поддържа, че за ПИ974 към юни 2005г. има влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед Г-237/13.05.2005 г. на Кмета на Община Варна, р-н Приморски, въз основа на който ищецът входирал инвестиционен проект и е изградил жилищна сградам йатитрасирал имота, преди започване на строителството на къщата си. На 15.09.2021г. ответникът му се обадил и го уведомил да присъства на 16.09.2021г. в имота, защото уговорил геодезист, който да трасира имот №975 като твърдял, че има разминаване в имотната граница. Ищецът останал учуден когато видял, че геодезистът забива колчетата навътре в имота му. Ответникът представил на ищеца скица, от която било видно, че имотът му не е с площта и формата, в която същият е закупен и владян, а имотната граница между двата имота е преместена значително в имота му. В тази връзка твърди, че е налице грешка в действащата кадастрална карта, в резултат на което е намалена с около 105 кв.м. площта на имота на ищеца №974, като имотът е нанесен в КККР на гр. Варна с площ от само 824 кв.м., а не с площ от 929 кв.м. Същата грешка се съдържа и в ПНИ на с.о ’’Манастирски рид. Бялата чешма и Дъбравата”. Счита, че в момента имотната граница в КК не отговаря на фактическото местоположение на изградената ограда между двата имота и на документите за собственост, с които разполагат страните. Поддържа, че с оглед презумпцията по чл.2, ал. 5 от ЗКИР за вярност на кадастралните данни, самото заснемане и нанасяне в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника, както и неправилно отразената граница между двата имота, формира правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част от около 105 кв.м. е собственост на ответника. Последното претендира да отрече чрез установяване на правата му в сочения от него обем. С молба от 02.11.2021г. посочва, че ответникът „Рубитам“ ЕООД продал ПИ 10135.2517.974 по КК и КР на Ц. Н. Р. чрез НА № 65 от 22.10.2021г., т.е. в хода на делото. По изложените причини моли за уважаване на иска и за разноски. В о.с.з. поддържа искането и твърденията си. В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК ответникът „Рубитам” ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Сочи, че ищецът не е обжалвал в срок заповедта, с която е извършено изменението на КК през м. март 2020 г. и през септември 2021г., че същата е влязла в законна сила и че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е недопустим, като заобикалящ преклузивни срокове. Поддържа, че искът е недопустим или неоснователен и защото ищецът не твърди лично да е инициирал процедура за изменение на КК на гр.Варна за процесните имоти, по която да е налице произнасяне или отказ. Излага, че не е налице твърдяната грешка - неправилно нанесена имотна граница между имота на ищците и имота, с които ответното дружество се е разпоредило. Сочи, че няма разлика между материализираната на терена ограда и заснетата в картата граница между собствения на ищеца и този на ответника. Поддържа, че имотът се е владял от ответника в границите по КК, а понастоящем владението е предадено в същия обем на купувача на имота. Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на процесната реална част и поддържа, че за периода от 2004г. до продажбата на имота на 22.10.2021г. e бил неин собственик. Ответникът твърди, че по негова инициатива е одобрен ПУП-ПРЗ за имота, издадена е виза за проектиране, одобрен е проект и е получено разрешение за строеж на еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.2517.975.4 по КККР с последно изменение от 01.09.2021г. Излага, че ищецът е бил наясно къде са регулационните граници на имота на ответника като активно е съдействал по застрояването му. Счита за извънсъдебно признание на неизгоден факт декларация от 13.07.2006г. с нотариално заверен подпис на ищеца, с която е дал съгласие за строителство на сградата на 3.5 м. от регулационната граница и изграждане на ограда юг и за сметка на „Рубитам” ООД. Излага, че регулационната граница съвпада с тази по действащата КК. Поддържа, че е извършено трасиране на имота през август 2006г. Поддържа, че изградената в имота, по силата на Разрешение за строеж № 6023/05.10.2006г. на гл.архитект на Район „Приморски”, сграда, е нанесена в КККР и е изпълнена според предвижданията за отстояние от съседния имот, даденото от ищеца съгласие и по сключен договор за строителство от 2006г. Излага още, че след влизане в сила на ПНИ за м. „Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата” през 2008г., площта на имота на ответника е вече 650 кв.м. Отделно е издадена и Заповед № 204/25.04.2019г. на Кмета на район „Приморски” за одобряване на оценка на част от ПИ 10135.2517.975 и Заповед №286/12.06.2019г. на Кмета на р-н Приморски за придобиване на право на собственост по реда на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След което дружеството е декларирало и е заплащало данъци на имот с площ 650 кв.м. Дори само поради тези обстоятелства предявеният иск счита за неоснователен. В евентуалност поддържа, че от придобиването на имота през 2004г. е манифестирал, включително и спрямо ищеца, правата си на собственост върху 650 кв. м. площ от ПИ 10135.2517.975, а ищецът не е обжалвал извършените от ответното дружество процедури по изменение на КК по отношение на този имот и нанесените в КК сгради. След като от 2004г. до 2021г. е владял и процесната реа; ма част от имота добросъвестно и необезпокоявано, счита че я е придобил и по кратка, евентуално 10-годишна давност. По тези съображения моли за прекратяване на делото или за отхвърляне на иска, както и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа твърденията си. Третото лице – помагач на страната на ответника (придобило имот №975 от ответника след подаването на исковата молба) оспорва своята пасивна по делото легитимация. Евентуално моли за отхвърляне на иска. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Видно от представените на л.300-304 от делото на ВРС материали, с Решение №320/29.08.1995г. на ПК-Варна на наследници на Д. Й.Хр. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на два имота, включително нива от общо 15.400 дка в м-ст Мешелика, съставляваща имоти от КП „Краибрежието“ 1956г. с пл. № № 7078, 7100, 7101, 7082 при граници: север – пл. № 7083, изток – пл. № 7079, юг – пл. № 7076, 7077, запад – пл. № 7110, 7108, 7103, 7107, 7115, 7099, на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ. Посочено е в решението, че по КП „Бялата чешма и дъбравата“ от 1989г. имотът представлява пл. № 979, 978, 977, 975, 976, 983, 960, 959, 958, 957 и части от пл. № № 974, 980, 981, 982, 984, 807, при граници: изток – обслужващ път и частта от пл. 807, юг – части от пл. № 957, 958, 959, 960, запад – частта от пл. № № 987, 988, част от пл. № 984 и гора. Въз основа на решението на ПК е издадена скица №89/04.04.1997г. на имот с пл. № 974 по КП на „Бялата чешма и дъбравата“ с площ 929 кв.м., при граници от запад имот № 973, от изток имот № 975, а от две страни – гора, като скицата е съгласувана от председателя на ПК. С протокол № 89/04.04.1997г. за въвод във владение, неразделна част от който е скица № 89/04.04.1997г. на имот с пл. № 974 по кадастрален план „Бялата чешма и дъбравата“ с площ 929 кв.м. с регистър на координатите на граничните имотни точки, наследениците на Д. Й.Хр. са въведени във владение на имота във Виница по Решение №320/29.08.1995г. на ПК-Варна, на осн. чл. 32, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С КНА №139, том XV, дело №10169/1997г. на нотариус Св. Ст., М.П.Д. и Й.Д.Й. са признати за собственици, на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и наследяване по закон, на „земеделска земя/лозе” цялата с площ 929 кв.м. находяща се в землището на гр. Варна, м-ст „Мешелика” представляваща имот пл. № 974 по КП „Бялата чешма и дъбравата“, при граници имоти №975, №973 и от две страни – гора, а имотът е индивидуализиран по скицата към реституционното решение. С отразената в НА №77/28.04.2004г., том 2, рег. №5079, нот. дело № 236 за 2004г. на н-с Ж. К. сделка, М.П.Д. и Й.Д.Й. са продали на Д. Г.а Т. имот – „място” с площ 929 кв. м. находящо се в гр.Варна, м-ст „Бялата чешма и дъбравата“ (бивша м-ст „Мешелика”) представляващо ПИ-974, кв.57 по плана на местността, с граници имоти №975, №973 и от две страни- гора. Имотът е индивидуализиран по скица по действащ към момента КП. С обективираната в НА №35/01.02.2005г., том I, рег. №404, нот. д. №29 за 2005г. на н-с Ст. сделка (замяна), Д. Г.а Т. и Т.Д.Т са прехвърлили на Д. П. Г. техния терен, съставляващ поземлен имот №974, кв. 57 по плана на селищното образувание, при граници имоти №975, №973 и от две страни – гора, срещу друг собствен на ищеца имот. Полученият терен е индивидуализиран по скица по действащ към момента КП и по предходен акт за собственост. По приетите два броя скици от 2005г. и от 2007г. на ПИ №974 в кв.57 по плана на гр.Варна, м-ст „Бялата чешма и дъбравата”, имотът е с площ 929кв.м. Представен е и инвестиционен проект за застрояване на ПИ №974. С КНА №83, том VII, дело № 5575/1996 г. на нотариус Ал. Г., К.Ат.Ил. е признат, на осн. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за собственик на 600 кв.м., представляващи имот с пл. № 975 по КП „Бялата чешма и дъбравата”, землище Виница, община Варна, м-ст „Мешелика”, при граници: на северозапад - гора; на североизток - пл. № 978 и пл. № 977; на юг - път и гора; на запад - пл. № 974, ведно с построената в него вилна постройка със ЗП от 35 кв. м., като теренът е индивидуализиран по скица по действащия към момента КП със същата площ от 600кв.м., заверена от председателя на ПК. Преписката относно евентуалното изкупуване не е представена. С отразената в НА №185/26.05.1999г., том I, рег. №3070, нот. дело №199 за 1999г. на нотариус Я. Несторов сделка, К.Ат.Ил. и съпругата му С.П.Ил. са продали на Т.Б.Н. техния недвижим имот – „овощна градина” с площ 600 кв.м., находяща се в землището на кв. Виница, община Варна, м-ст „Мешелика” и представляваща ПИ №975 по КП „Бялата чешма и дъбравата”, при граници/съседи: на северозапад - гора; на североизток — пл. № 978 и пл. № 977; на юг - път и гора; на запад - пл. №974, ведно с построената в него „вилна постройка” със застроена площ 35 кв.м. С обективираната в НА №11/15.11.2004г., том IХ, рег. №10445, нот. дело №1579/2004г. на нотариус Шарабански сделка, Т.Б.Н. и Н.Б.Н. са продали на „Рубитам” ЕООД техния „поземлен имот” с площ 600 кв.м. находящ се в землището на гр. Варна, кв. Виница, м-ст „Мешелика”, съставляващ имот № 975, кв.57 по плана на с.о.”Бялата чешма и дъбравата”, а по скица с площ 500 кв.м., при граници/съседи: на северозапад - гора/УПИ VIll-общ; на североизток - пл. №977 и пл. №978; на юг - път и гора/УПИ V- общ; на запад - №974, ведно с построена в него „вилна постройка" със застроена площ 35 кв.м. Със Заповед №286/12.06.2019г. на кмета на р-н Приморски при Община Варна е наредено „Рубитам” ЕООД да придобие право на собственост върху новообразуван имот в урбанизирана територия м-ст „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата”, землище на Виница, с идентификатор №10135.2517.975 целият с площ 650 кв.м., за доплатените 50 кв.м. по реда на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при граници имоти №№9512, 974, 9517, 976, 977, 978, 4628. В актуалната скица ПИ №975 е записан с площ от 650 кв.м. Няма спор и е видно от представения НА №65/22.10.2021г. по нот. дело №933/2021г. на н-с Д. Върлева, „Рубитам” ЕООД е продало (след подаване на исковата молба в съда) своя ПИ №10135.2517.975 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., с последно изменение, засягащо поземления имот от 01.09.2021г., находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, с.о. „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата”, при граници имоти №№9512, 974, 9517, 976, 977, 978 и 4628, ведно с построената в имота вилна сграда. Видно от приетата на л.81 от делото на ВРС декларация, на 13.07.2006г. Д. Г. е „дал съгласието си за строителство на разстояние 3.5м. от регулационната линия“ между ПИ №974 и ПИ №975, а поставянето на оградата ще бъде за сметка на „Рубитам“ ЕООД. Видно от изготвени по възлагане от „Рубитам“ ЕООД частни геодезическо и тахиметрично заснемане на ПИ 10135.2517.975 и обяснителната записка към тях, северната ограда на място не съвпада с границата от кадастралната карта при засегната площ от 50 кв.м., а западната ограда е изградена изцяло в имота на около 4.70 кв.м. от кадастралната граница, при засегната площ от 143 кв.м. Със Заповед №204/25.04.2019г. на кмета на р-н Приморски при Община Варна е одобрена оценката на част от имот с идентификатор 10135.2517.975 по ПНИ на с.о. „Манастриски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ за площ от 50 кв.м. в размер на 1535 лв., платима от ответника на осн. §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповед №286/12.06.2019г. на кмета на р-н Приморски при Община Варна, е наредено ответникът „Рубитам“ ЕООД да придобие собственост върху 50 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2517.975 по КК и КР, целият с площ от 650 кв.м., заплатени по реда на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На л.179-297 от делото на ВРС са приложени пълните преписки на СГКК – Варна по процедурите по изменение на КК и КР за имоти с идентификатори №10135.2517.975 и №10135.2517.974. Сред материалите е и Заповед №18- 3713 от 21.04.2020г. на Началника на СГКК – Варна, с която по заявление на ответника „Рубитам“ ЕООД е одобрено изменение на КК и КР на гр. Варна, чрез заличаване на сгради с идентификатори 10135.2517.975.1 и 10135.2517.975.2 и нанасяне на нови сгради 10135.2517.975.3 и 10135.2517.975.4. В материалите е и Заповед №18-1546 от 11.02.2019г. на Началника на СГКК – Варна, с която по заявление на „Рубитам“ ЕООД е одобрено изменение на КК и КР на гр. Варна, като в регистрите е вписано, че имот №10135.2517.975 е с площ от 650 кв.м. и е собственост на ответника съобразно НА №11, том IХ, рег. №10445, нот. дело №1579/2004г. на н-с Шарабански за 600 кв.м. ид.ч. Документацията, заедно и с другите приети писмени доказателства, са подробно анализирани от съдебния експерт в приетата по делото СТЕ. Заключението по приетата СТЕ се кредитира като обективно, мотивирано и неоспорено от страните. От него се изяснява, че първият план за процесната територия е КП от 1956г., който не е бил одобрен, но е бил ползван до приемане следващ такъв. Двата сегашни ПИ №974 и №975 са попадали почти изцяло в границите на имот №7078 с площ 10242 кв.м., собствен по разписната книга Д. Й.Хр.. В ПСИГ към ПКП от 1999г. имот №3581 с площ от 10548 кв.м. съответства по граници и почти изцяло по площ с имот №7078 от 1956г. В КП от 1989г. на м-ст „Бялата чешма и дъбравата“, за който също няма данни за одобряване с конкретна заповед, но също е бил ползван до следващ такъв, ПИ №974 е вписан с площ – 1014 кв.м., ПИ №975 – с площ 480 кв.м. Имоти №974 и №975 по този план попадат почти изцяло в обхвата на стар имот №3581 по ПСИГ от 1999 г., само без малка западна част, съответно без негова съвсем малка северозападна част. От СТЕ се изяснява още, че по КП от 1999г., приет с протокол № 56 от 10.12.1999г., имот с №974 се индивидуализира с площ – 1004 кв.м., а имот с №975 се индивидуализира с площ – 470 кв.м. И двата имота попадат изцяло в обхвата на стар имот №3581 по ПСИГ от 1999г., като имот №974 съответства с голямо приближение по граници и площ на имот №974 по КП от 1989г., а имот 975 съответства с голямо приближение по граници и площ на имот №975 по КП от 1989г. За територията е приет ПНИ през м.06.2008г. за с.о. „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата“, одобрен със Заповед № РД- 08-7706-178 от 05.06.2008г. на Областния управител. В плана имот с №974 вече е отразен с площ – 824 кв.м., а имот №975 – с площ 650 кв.м. Тези два НИ попадат изцяло в обхвата на стар имот №3581 по ПСИГ от 1999г. В последващо одобрените КК и КР със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г., ПНИ е интегриран без промени. От СТЕ се изяснява още, че за територията има изготвен през 1993г. само проект на регулационен план на м-ст „Бялата чешма и дъбравата”, който няма данни да е бил приет и одобрен с конкретна заповед, поради което той е и останал само проектен, отделно че не е бил и приложен. Тъй като все пак е бил ползван от администрацията, по него парцел с проектен №III-974 е бил вписан с площ 1029кв.м., а парцел с проектен№IV-975 – с площ 583кв.м., при съвпадане по граници с исковите имоти. С Решение №797-5 към протокол №14/19.12.2012г на ОбС- Варна, обнародвано в ДВ, бр.9/01.02.2013г. е бил приет ПУП-ПУР от 2012г. на с.о. „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата”, но той не съдържа предвиждания за вътрешните регулационни линия и в него няма парцели. Така между двата терена няма регулационна граница. След извършено геодезическо заснемане на гранични точки по оградата е установено, че общата ограда между имотите е разположена приблизително по горния ръб на скат с височина около 2м и представлява полумасивна ограда, изпълнена от телена мрежа с височина около 1.20м., закрепена на бетонни и други колове. Източната й част е разположена в сегашните по КК и КР граници на №975. Имот №974 (на ищеца) бил реституиран на наследници на предишен собственик през 1995г., а имот №975 (на третото лице, а преди на „Рубитам“, е бил запазен от предходния ползвател К.Ил.. В скица №89/04.04.1997г., издадена от ПК-Варна и съставляваща неразделна част от протокола за въвод във владение от същата дата по решението на Решение №320/29.08.1995г. на ПК-Варна, е допусната грешка при вписване площта (929кв.м.) на реситуирания имот, тъй като съобразно регистъра на координатите на граничните точки към скицата, възстановената площ реално възлиза 1003кв.м. Поради тази причина във всички планове, преди ПНИ от 2008г., в т.ч. в приетия КП от 1999г., който е действал към придобиване на имотите от страните през 2004г. и 2005г., ПИ №974 е бил с площ над 1000кв.м., а ПИ №974 е бил с площ 470-480кв.м. С оглед на горните и останалите анализирани данни вещото лице дава заключението, че с ПНИ от 2008г. е допуснато погрешно отреждане с площ от 180кв.м. от имот №974 по ПКП (на ищеца) към новообразуван имот №975 (на третото лице, а преди това на „Рубитам“ ЕООД). Грешката е с оглед предходни документи за собственост и с оглед действалите до този момент планове. Тя е възпроизведена след това и в актуалния КП за местността. Несъответствието е видно и от представените няколко комбинирани скици, като в последната от тях (на л.173 от делото на ВРС): 1/ границите по ПНИ и действащ КП са нанесени с черен и лилав контур; 2/ находящата се на място граница (геодезичски заснета) е между заснетите точки 34-56-55-54-44; 3/ границата на терените по актовете за собственост по ЗСПЗЗ (реституционен и ползвателски) и по КП от 1999г. и предишните, е със син контур между точки А1 и А2. Показанията на св. Вл. Г. съдът цени като непосредствени и обективни. От тях се установява, че имотът на Д. в „Манастирски рид“ се намира на „гумения завой“ в кв. Виница, на 400м надолу след спускане по пътя. До 2004г. бил голяма поляна, с една единствена ограда, която била пред изоставена къща. След закупуването на имота започнало построяване на нова къща в съседство със старата. Сега имотът на Д. е ограден, като входът не е откъм морето, а откъм гумения завой, като оградата била откъм морето. Оградата през годините не е била местена и винаги е била такава, но паднала при строежа на къща в съседния имот. Строителите вдигнали отново оградата и я подпряли с дървени колове. Когато построили къщата в имота на Д., свидетелят живял там близо десет години. Последно ходил преди два месеца и оградата била в същия вид. В годините никога не е имало спорове за оградата. Преди нямало гуми до оградата, но сега има, като относно тях дава донякъде неясни показания. Показанията на св. Г. Г. съдът цени като непосредствени и обективни. От тях се установява, че Г. лично участвал в изграждането на основите на къщата в имота на Д. в „Манастирски рид“, като от 2006г. и досега живее в къщата. Преди да се строи имотът бил лозе, което изкоренили и изчистили. Когато Д. купил имота той бил ограден с телена ограда. Към съседния имот към морето е имал ограда, която съществува и досега. По време на строежа на къщата им съседите я укрепили сколчета, тк се била наклонила. Свидетелят не знае да е имало спорове за оградата със съседите или спорове за имотите. Една година след започване строежа в имота на ищеца, започнало и строителството на сградата в съседния имот. Оградата била на разстояние около метър и половина от новата постройка на съседа. Между нея и оградата има денивилация, като имотът на Д. е по-високо. Свидетелят слагал гуми в имота, защото когато вали силен дъжд отгоре идва много пясък. Оградата от гуми не е от към имота на англичаните, а от вътрешната страна. Слагал гумите, на снимка 3 от заключението на СТЕ, като те са от негова страна, а зад тях е телената ограда. Не знае кой е слагал гумите, които се виждат на снимки 4 и 5. Слагал и гумите на снимка 2, като те не граничат с къщата на англичаните. Показанията на св. Й.Й. съдът цени като непосредствени и обективни. От тях се установява, че свидетелят има имот в м-ст „Бялата чешма и дъбравата“ и познава ищеца, управителя на ответното дружество и третото-лице помагач. Неговият имот е през един имот, откъм източната страна на имота на ответниците, от другата страна на улицата. Познава един от първите собственици на имота, който се казвал К. и притежавал имота на основание постановление 4. К. имал дървено бунгало, занимавал се с пчели, а по-късно построил вила. Имотът на К. бил 600кв.м., тк бил по постановление. К. купил имотът от държавата, а впоследствие К. го продал на един мъж и съпругата му. Този имот имал денивелация с имота на шотландците, като от старата къща на К., поне 3-4 метра нагоре, имало празно място с наредени кошери и някаква импровизирана ограда. Новата къща е на линията на старата. Разстоянието сега било почти заличено - имало нахвърлени гуми. Мястото на шотландците било обрасло, като те не полагали особени грижи за него. Само едно момче идвало от време да гледа дали няма нещо откраднато от двора им. В момента вече имало нови собственици, купили съседния имот от „Рубитам“. Сега има наредени гуми до телената ограда, която няма спомен да я е имало преди години. Парцелите почти не са оградени сега, а нагоре от тях е хавра. Показанията на св. Д.Д. съдът цени като непосредствени и обективни. От тях се изяснява, че от 1992г. Добрев има имот в „Бялата чешма и дъбравата“ и познава П., предишната собственичка на имота на ответника. Познава и новите собственици Д. и Ц.. В имота имало една зелена барака където бил К., който взел имота по постановление. Излага, че преди нямало ограда между лозето и къщите по-долу. В по-ниската част било лозе и П. като дошла построила едната къща. К. гледал пчели до горичката, а П. я напълнила с камъни. Имало е барака до старата къща към пчелите. Новата къща била посотрена от англичанина. По постановление давали по 600 кв.м. и К. владял точно толкова. Не знае някой да е слагал телена ограда. Между къщата на англичаните и пътчето нагоре към съседа имало разстояние от 3-4 м. и нагоре имало лозе. Показанията на св. Ф.Ф. съдът цени като непосредствени и обективни. От тях се изяснява, че от 1994г. Ф. има имот в „Манастирски рид“ и познава англичаните и „Рубитам“, както и новите собственици на имота. Не е виждал Д. да живее там, в неговия имот е виждал да живее П. и внукът или братовчед. К. бил най-старият собственик, като имал барака, овощна градина, лозе и гледал пчели. Мястото на К. било 600кв.м. После К. продал имота. Нямало ограда със съседния имот. До старата постройка биал направена нова. Нямало телена ограда. Преди 2г. си прекарвали ВиК и точно пред къщата на П. имало пръснати гуми. Нямало ограда между имота на англичаните и този на Д.. Между съседите нямало спор за границата на място. Новият собственик позлва имота в същите граници като англичаните. Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи: Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР (ДВ бр. 49/2014г.) е процесуалният способ за отстраняване на грешки и непълноти при нанасяне границите на имотите в КК и КП. Предмет на разглеждане в това производство са реалните имотни граници на притежаваните от страните права върху недвижимите имоти към настоящия момент (ТР №8/23.02.2016г. на ОСГК на ВКС), както и отразяването им в действащия КП, съпоставено с титулите за собственост на страните и с отразяването на границите в предходните РП или КП. Доколкото кадастралният план има констативен характер за фактическото положение на място, пространственото несъответствие на актуалното положение с нормативно регламентираното такова е основание за изменение на плана. Ако последното е свързано със спор за материално право въпросът подлежи на разрешаване в съдебно производство по чл.54, ал.2 ЗКИР. Искът на това основание по своя характер е положителен установителен иск за собственост. Чрез него ищецът, който твърди, че е собственик на имот, който не е заснет или е заснет погрешно като част от имота на ответника, защитава своето право на собственост за тази част. Ето защо същинският спор по чл.54, ал.2 от ЗКИР не е за собствеността на страните върху съседните им имоти, а за пространственото им съотношение във връзка с общата им граница. А той следва да бъде разрешен при преценка както на начално притежаваните от страните или праводателите им права и на отразявнето им в действалите към този момент планове, така и на настъпилите впоследствие промени в границите на имотите, в това число дали последните са били съобразени със законовите изисквания за тях. Когато се касае за имоти в регулация спорът следва да бъде разрешен съобразно приетите и влезли в сила, евентуално и приложени, устройствени планове и предвижданията им по отношение на точните и нормативни местоположение, граници, площ, лице и предназначение на всеки от обособените имоти в конкретната местност. Ако за нея не е налице план с вътрешно регулационно действие, въпросът следва да се разреши на основание титули за собственост и от разяване на собствеността във всички предходно действали кадастрални и помощни планове. От горните правна същност и цел на исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР следва изводът за неоснователност на възраженията за недопустимост на настоящото производство. Очевидно между страните е налице спор за материално право по отношение точното местоположение на общата им граница, при твърдения за несъответствие на същтата спрямо предходните планове, потвърдено и от СТЕ, поради което за ищеца е налице интерес от предявения иск и последният е допустим. Влезлите в сила ПНИ от 2008г. и заповеди за изменение на КК и КР от 2020г. и 2021г. са без отношение към допустимостта на иска, защото вещната защита не е обусловена от проведените административни процедура, втората от които впрочем без участието на ищеца. Отделно според ТР №8/23.02.2016г. на ОСГК на ВКС допустимостта на на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР не е функция от административна процедура по поправяне на непълноти и грешки. Неоснователно е и възражението за недопустимост на делото поради прехвърляне на имота на началния ответник в полза на третото лице, в хода на делото. Видно е от материалите, че исковата молба е подадена на 08.10.2021г., а продажбата на ПИ №975 от „Рубитам“ ЕООД на Ц. Р. е от дата 22.10.2021г. Съгласно чл.226, ал.1 и ал.2 от ГПК ако в хода на производството спорното право бъде прехвърлено, делото продължава между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице за да се защитава срещу обвързващия го краен акт. Ето защо продажбата на имота след исковата молба не накърнява правния интерес на ищеца от иска. Вписването на исковата молба също е без отношение към въпроса, тъй като то има оповестително-защитно действие, тоест съвсем различни от обсъжданите процесуални цели. Отделно, че с ТР на ВКС се прие, че ищецът може да води установителен иск за собственост срещу актуалния титуляр и срещу неговия праводател, а както се посочи искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР по характер е такъв. Във всички случаи прехвърлането на ПИ №975 от „Рубитам“ ЕООД на Ц. Р. след обазуване на делото не води до недопустимост, а по участието на третото лице дори да би имало известно нарушение, то с категоричност не е съществено и не рефлектира на допустимостта, след като крайният реултат от действието на първоинстанционния съд е съобразено с чл.226, ал.2 от ГПК. По съществото на спора следва да се посочи на първо място, че ищецът по делото се легитимира като собственик въз основа на верига от сделки, при начални праводатели – наследниците на реституиран преди одържавяването собственик. От приетите на л.300-304 от делото на ВРС материали се установи, че Решение №320 от 29.08.1995г. на ПК-Варна, на наследниците на Д. Й.Хр. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на два имота, включително нива от общо 15.400 дка в м-ст Мешелика, съставляваща имоти от КП „Краибрежието“ 1956г. с пл. № № 7078, 7100, 7101, 7082 при граници: север – пл. № 7083, изток – пл. № 7079, юг – пл. № 7076, 7077, запад – пл. № 7110, 7108, 7103, 7107, 7115, 7099, на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ. Посочено е в решението, че по КП „Бялата чешма и дъбравата“ от 1989г. имотът представлява пл. № 979, 978, 977, 975, 976, 983, 960, 959, 958, 957 и части от пл. № № 974, 980, 981, 982, 984, 807, при граници: изток – обслужващ път и частта от пл. 807, юг – части от пл. № 957, 958, 959, 960, запад – частта от пл. № № 987, 988, част от пл. № 984 и гора. Въз основа на решението на ПК е издадена скица №89/04.04.1997г. на имот с пл. №974 по КП на „Бялата чешма и дъбравата“, която съставлява неразделна част от нея. В скицата границите на възстановения имот са: от запад имот №973, от изток имот №975, а от двете страни – гора. Относно площта на реституирания имот №974 в скицата (л.303 от делото на ВРС), която е част от изпратената от ОСЗ-Варна реституционна преписка, площта е записана 1000кв.м. В аналогичната скица от същата дата, на същия орган, към същото решение (л.13 от делото) е записана площ от 929кв.м. Несъответствието в този, макар не решаващ белег на собствеността, е изяснено от вещото лице по приетата СТЕ – допусната е грешка при отразяването площта от 929кв.м. на реситуирания имот, тъй като съобразно регистъра на координатите на граничните точки към скицата, възстановената площ реално възлиза на 1003кв.м. В този обем е действително реституиранта площ на №974, което се потвърждава от скицата към преписката и от отразяването на правата в КП от 1999г., които ще бъда обсъдени по-долу. Същата грешката логично е възпроизведена и в КНА №139/08.07.1997г. в полза на наследниците на Д. Й.Хр., тъй като при съставянето му е представенна именно скицата от ПК с погрешно записване на 929кв.м. площ. Така представеното решение на ПК от 1995г., придружено от скицата на възстановения имот, а в допълнение и от протокол за въвод, като издадено при действието на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ към 1995-7г., финализират реституционния състав, в който смисъл е и правилно цитираната от ВРС съдебна практика (Решение №450/03.04.2013 г. по гр.д. №678/2011г. на ВКС; Решение №262/13.07.2012г. по гр.д. №944/2011г. на ВКС; Решение № 809 от 14.01.2011г. по гр.д. № 1889/2009 г. на ВКС; и др.). Срещу предпоставките на реституционните права няма и въведени възражения от ответника. Ето защо и на това основание, от 1995г. или най- късно от м.04.1997г. наследниците на Д. Й.Хр.- М.П.Д. и Й.Д.Й., са легитимирани като собственици на ПИ №974 по КП от 1989г., с площ от (поне) 1003кв.м. С КНА №139/08.07.1997г. наследниците на Д. Й.Хр. –М.П.Д. и Й.Д.Й. са признати за собственици, на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и наследяване по закон, на „земеделска земя/лозе” цялата с площ 929 кв.м. находяща се в землището на гр. Варна, м-ст „Мешелика” представляваща имот пл. № 974 по КП „Бялата чешма и дъбравата“, при граници имоти №975, №973 и от две страни – гора, а имотът е индивидуализиран по скицата към реституционното решение на ПК. В последствие с обективираните в НА №77/28.04.2004г. и в НА №35/01.02.2005г. теренът е прехвърлян, последно в полза на ищеца Д. П. Г.. И тъй като със сделките имотът е индивидуализиран по предходните титули и по скица, в тях е преповторена установената от СТЕ грешка – че по регистъра на координатите на граничните точки към скицата, възстановеният, а респективно прехвъленият имот, е с площ от 1003кв.м. В който смисъл са и записванията в плана от 1989г. и особено в този от 1999г., видно от заключението по СТЕ. От изложеното следва, че при настъпилите правоприемства и липсата на спор срещу вещно-прехвърлителното действие на сделките в полза на ищеца, последният, към 2005г. и към момента, е имал и има същото материалноправно положение, като началните му праводатели - собственик на ПИ №974 с площ 1003кв.м. и при описани в актовете и неоспорени граници. Затова и правилно е прието от ВРС, че няма разминаване между пространствените предели и обема на вещните права на ищеца и графичното им отразяване в плановете от 1989г. и от 1999г., тоест плановете са отразявали коректно вещните му права. Относно правата на праводателя на ответника не е приложена преписка по изкупуване, но въз основа на приетия КНА №83/24.06.199г. може да бъде прието, че К.Ат.Ил. е признат, на осн. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за собственик на имот с №975 по КП на „Бялата чешма и дъбравата”, землище Виница, община Варна, м-ст „Мешелика”, при граници: на северозапад - гора; на североизток - пл. № 978 и пл. № 977; на юг - път и гора; на запад - пл. № 974, ведно с построената в него вилна постройка със ЗП от 35 кв.м. Същият терен след това бил прехвърлен със сделки от 1999г. и от 2004г., последно в полза на „Рубитам“.При това положение дружеството е притежавало към исковата молба собственост върху ПИ №975, но в състоянието в което и К.Ил.. От този момент до ПНИ и КП от 2008г. няма доказани промени в имотите, поради което и към 2008г. правата на дружеството следва да се считат аналогични по обем и по пространствени измерения. След 2008г. и до заповедите от 2019г. – 2021г. също не са налице никакви правни промени в обема и обхава на вещните права на „Рубитам“ ЕООД, извън цитираните административни актове и давността, които ще бъдат обсъдени по-долу. Съотношението между действителните граници на ПИ №974 и ПИ №975, както и общата им граница, са установени от заключението по приетата СТЕ, което се кредитира от съда изцяло, като обективно, мотивирано и неоспорено от страните. От него се установи, че по КП от 1956г., който макар неприет е бил ползван от администрацията, сегашни ПИ №974 и №975 попадали в границите на имот №7078 с площ 10242 кв.м. По КП от 1989г. на м-ст „Бялата чешма и дъбравата“, за който също няма данни за одобряване с конкретна заповед, но също е бил ползван до следващ такъв, ПИ №974 е вписан с площ – 1014 кв.м., ПИ №975 – с площ 480 кв.м., като двата са попадали в границите на стар ПИ №3581 по ПСИГ (1999г). В КП (ПКП) от 1999г., приет с протокол №56 от 10.12.1999г., имот с №974 се индивидуализира с площ – 1004 кв.м., а имот с №975 се индивидуализира с площ – 470 кв.м, като двата имота попадат изцяло в обхвата на стар имот №3581 по ПСИГ от 1999г. Именно този последен план е съществен за пространствения обхват на собствеността на праводателите на страните, защото е изготвен и одобрен след приключване на реституционната процедура в полза на праводателя на ищеца, респ. след евентуалното изкупуване от праводателя на ответника. Данните за процесните два имота по него напълно съответстват на предходните предвиждания, а по отношение на действителната площ на ПИ №974 в плана е вписана посочената от вещото лице реституирана такава от 1003/1004кв.м. Гафично е видно от изготвените от вещото лице комбинирани скици към СТЕ, че въз основа на приетия КП (ПКП) от 1999г., източната граница на вече възстановения ПИ №974 спрямо ПИ №975 е ситуирана между точки А1- А2 (по скици №4-7), при съответствие на границата между терените и по предходните планове (скици №2-3). Видно от комбинираните скици, налице е и идентичност по четирите граници на имотите. Поради което тези графични данни съвпадат с текстуалните по плановете до този момент и както се посочи са съществени за настоящия случай. Доколкото регулационния план от 1993г. не е бил одобрен и приет със заповед на компетентния орган, а през 2012г. е бил приет само план за улична регулация, незасегнал вътрешните линии между имотите, то в случая липсва действащ план с регулационно за върешните граници действия и затова решаващи са случая са останалите изготвени за местността планове. От заключението на СТЕ се изяснява още, че в одобрения през 2008г. и влязъл в сила ПНИ за процесната територия, интегриран в и в следващите КК и КР, за първи път изобщо имот с №974 вече е отразен с площ – 824 кв.м., а имот №975 – с площ 650 кв.м., като двата имота са идентични с терените със същите номера по предходните планова. Границата между тях по ПНИ вече е нанесена западно от линията, заключена между точки А1-А2, и съставлява линията между точки Б1-Б2 (Г1-Г2), като между двете линии е заключена и спорната по делото площ от ПИ 10135.2517.975 по КККР, изчислена от експерта на 180 кв.м. Съобразно чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се индивидуализират недвижимите имоти, правото на собственост върху които се придобива или възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Но ПНИ не е нито основание за придобиване на вещни права, нито има вещноправни последици. Ето защо въведените с него значими в случая (над 20%) промени в площта, както и в местоположението на границата между два съседни имота, не водят до промяна съотношението на вещните права. По същата причина решението по спора за материално право е основание по §4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на изготвения и влязъл в сила ПНИ. Следователно влезлият в сила ПНИ, както и съответствието му с последващите КП, изобщо не обуслвавят, сами по себе си, неоснователност на предявения ск по чл.54, ал.2 ЗКИР, противно на доводите в тази насока. При липса на план с вътрешно регулативно действие решаващи са придобивните основания и отразяването им в плановете след осъществяване на фактическите им състави. Въз основа на горните данни и след проследяване на промените относно засегнатите имоти във времето и титулите за собственост, от заключението по СТЕ се установява, че с ПНИ от 2008г. е допуснато погрешно отреждане с площ от 180кв.м. от имот №974 по ПКП (на ищеца) към новообразуван имот №975 (на третото лице, а преди това на „Рубитам“ ЕООД), която е възпроизведена след това и в актуалния КП за местността. Несъответствието е графично онагледено на комбинирана скица №7 (л.173 от делото на ВРС) и е ситуирано между точки т. Г1-Г2-А1-А2-Г2, тоест между границата на терените по актове за собственост и плановете преди 2008г. (син контур) и границите по ПНИ и сегашен КП (черен и лилав контур). Това заключение се кредитира от съда, тъй като е обосновано и логично с оглед на обсъдените по- горе правни съображения, освен това не е оспорено от страните и в крайна сметка е единственото експертно по делото. С оглед на него искът се явява основателен на база актове за собственост. Относно евентуалното придобивно основание на ответника следва да се посочи, че съгласно чл.200, ал.1 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти, в границите на населените места и селищните образувания, могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност единствено ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ. Изискуемата според чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ минимална площ на поземления имот, находящ се в селищно образувание, е най-малко 500 кв.м. повърхност и 16м. лице. Спорната реална част с категоричност няма кумулативно изискуемите предпоставки, най-малкото защото съобразно заключението по СТЕ възлиза на 180кв.м. Не може да бъде приложено и изключението по чл.200, ал.2 от ЗУТ, съгласно която ал.1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Приложимостта на чл.17 от ЗУТ от своя страна се предпоставя от наличието на първоначално урегулиране на територията, при което да възникват придаваеми по регулация части между съседни имоти (дворищна регулация), а не ПУП-ПУР, тъй като той не урежда регулационния статут на поземлените имоти, като в случая и не се касае за спор, обусловен от предприети действия по отчуждаване на имоти и прокарване на проектираните с него улици. Съгласно съдебната практика (Решение №154 от 21.12.2020г. по гр. д. №4689/2019г. на I г. о. на ВКС; Решение №67 от 16.06.2017г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016г., II г.о.; и др.) на давността по чл.200, ал.2 от ЗУТ може да се позове само собственикът на имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ, в случай че той ги е владял 10 години. Тоест изискването на закона е да има придаваеми части, но при условията на чл.17 от ЗУТ, към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност, а не да е налице фактическо присъединяване на част от съседен имот, както е в настоящия случай (Определение №188 от 28.04.2021г. на ВКС по гр. д. №981/2021г., I г. о.; Решение №14 от 13.09.2022г. на ВКС по гр. д. №1600/2021г., II г. о.; и други). Данните по делото изключват прилагане и на разглежданото изключение в изяснения му смисъл. От една страна, защото не се касае за начално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти и извършвано с оглед на това присъединяване. От друга страна имотите на страните са били в граници на селищно образувание. Този статут е бил налице най-късно към 2006- 2008г., с оглед на издаденото на 05.10.2006г. на „Рубитам“ ЕООД разрешение за строеж на влна сграда със ЗП 80.94 кв.м. в ПИ №975 и свързаните с него тахиметрично заснемане и обяснителна записка; още с оглед удостоверението от 2008г. за постройката в ПИ №974 и от 2009г. за експлоатацията й; още с оглед Заповедта за одобряване на ПУП за кв.57 от СО Бялата чешма и дъбравата (л.218 от делото на ВРС) и други; както и с оглед на приетия през 2012г. ПУП-ПУР за същото селищно образувание. При тези данни земите попадащи в селищното образувание са загубили земеделския си характер, тк попадат в урбанизирана територия - територията на населеното място, включено в строителните му граници определени с устройствен план, а също и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. След като поземлен имот попада в границите на устройствен план на населено място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който намират приложение разпоредбите на чл.200 от ЗУТ. Така процесните имоти не са имали или са загубили годността да бъдат предмет на своителна давност към или най-късно две три години след придобиването им от страните, с което и евентуалното първично придобивно основание за ответника върху спорната реална част следва да се отрече. В допълнение следва да се отбележи, че при съвкупния анализ на всички гласни доказателства съдът би могъл да достигне до извод само за наличие на обективния елемент на давността, при това с известна условност конкретно по отношение на цялата реална част, доколкото материализираната граница не съвпада точно с предвижданията и на КП от 1989г. и КП от 1999г., нито на ПНИ, видно от графичната част на СТЕ, а има данни да не е била премествана. Но с категоричност показанията не могат да установят несъмненото намерение ответникът да ползва цялата процесна част, лично и като единствено негова, отричайки всякакви права на ищеца върху нея. Тримата свидетели разказват само за ползвани от съседите части, при това не съвсем ясни. Декларативното им изявление за „липса на спорове между съседите“ е изключено да обоснове пълно и главно доказване на своително намерение и манифестирането му, като изискване за придобиване. От всички свидетели може да се приеме, че всеки от собствениците е упражнявал правата си според титулите им за собственост, което изключва давностното придобиване. Следва да се обсъди, че декларацията от 13.07.2006г. съдържа съгласие на Д. П. Г. единствено „за строителство на разстояние 3.5м. от регулационната линия“ между ПИ №974 и ПИ №975. Такава обаче няма, при което положение декларацията може да се тълкува най-много като съгласие съседите да строят в имотите си на 3.5метра от действителната граница между тях. От тази декларацията не може да се изведе признание за вещни права. На последно място правилни са съображенията на ВРС, че процесната реална част не може да бъде придобита от ответника и въз основа издадената в негова полза Заповед №286/12.06.2019г. на Кмета на р-н Приморски по реда на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В нея не се съдържа нито посочване на точното място на ситуиране на въпросните 50кв.м., нито основанието „Рубитам“ ЕООД да може да ги изкупи.Правоимащи по § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ са лицата, на които е било предоставено право на ползване, което след това успешно е било трансформирано по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквото качество „Рубитам“ ЕООД няма. Отделно заповедта е издадена приблизително над двадесет години след КНА за констатиране правата на страните по реституция и ползване, тоест след осъществяване на тези специфични по ЗСПЗЗ придобивни основания. С оглед на това заповедта е издадена при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон и не може да произведе последици. Друг е въпросът, че правилото на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ е всяка горница над трансформираната ползвателска земя да се върне на реституираните лица, а само когато не може да участва в друг възстановен имот, да остава за ползвателя. По горните групи съображения съдът намира в заключение, че правата на ищеца, като обхват и пространствени измерения, бяха установени по делото като съответстващи на отразяването им в КП от 1989г. и КП от 1999г., съгласно заключението по СТЕ. За сметка на недоказаните права на насрещната страна към същия момент, към придобиването на имота чрез сделка и към момента. В същото време от съпоставката на правата на страните се установи наличие на грешка в актуалните КК и КР за процесната територия. Последната се изразява в погрешно отреждане с площ от 180кв.м. от имот №974 по ПКП (на ищеца) към новообразуван имот №975 (на третото лице, а преди това на „Рубитам“ ЕООД), която е възпроизведена и в актуалния КП за местността. Несъответствието е графично онагледено на комбинирана скица №7 (л.173 от делото на ВРС) и е ситуирано между точки т. Г1-Г2-А1-А2-Г2, тоест между границата на терените по актове за собственост и плановете преди 2008г. (син контур) и границите по ПНИ и сегашен КП (черен и лилав контур). Поради това и искът следва да бъде уважен. А доколкото съобразно геодезическото измерване на вещото лице на място материализираната граница е по 34-56-55-54-44, тоест между коректните граници по КП от 1989г. и КП от 1999г. и неточните в ПНИ и актуалните КК и КР, то измерената площ на имотите по оградата не е решаваща за изхода по спора в случая, противно на доводите в жалбата, а би имала значение при давностно придобиване. Отделно доколкото площтта не е водещ, а вторичен белег на имотите, релевантни за иска по чл.54, ал.2 ЗКИР са главно реалните имотни граници и съотношението им, мотивирани по-горе от съда. В заключение по изложените съображения и поради пълното съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на последния следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС не следва да бъдат ревизирани. Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на ищеца-въззиваем се следват разноските за адвокатски хонорар от 2000.00лв. Воден от горното съдът