Решение № 20 от 10.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 337/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба вх.№4360/07.05.2024г. от Община Х., с адрес пл. „О.“ №1, БУЛСТАТ: ... против Решение №147/18.04.2024 г. по гр. дело №727/2023 г. по описа на ОС-Х., с което се: „ОСЪЖДА Община Х., седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. О. № 1, БУЛСТАТ: ..., представлявана от С.Д. в качеството на Кмет на Общината, да заплати на основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД на Д. К. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Х., ул. Б. № 15, ет. 2 сумата от 84 000 лв. (осемдесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Н.А.А., ЕГН: ••••••••••, б.ж. на град Х., настъпила на 04.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Община Х., седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. О. № 1, БУЛСТАТ: ..., представлявана от С.Д. в качеството на Кмет на Общината да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М., БУЛСТАТ...., регистрирано по ф.д. № 1/2020 г. по описа на СГС, сумата от 8844 лв. (осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева) с включен в нея ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство. ОСЪЖДА Община Х., седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. О. № 1, БУЛСТАТ: ..., представлявана от С.Д. в качеството на Кмет на Общината да заплати по сметка на Окръжен съд – Х. държавна такса в размер на 3360 лв. (три хиляди триста и шестдесет лева), както и сума в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) разноски в производството. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен, алтернативно да се намали размера на присъдените вреди, след което да се редуцирате справедливия размер на обезщетение съобразно наличното съпричиняване. В законния срок, от ответника Д. К. А. е подаден отговор на жалбата с вх.№5526/06.06.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. От Община Х. е подадена и частна жалба вх.№5646/11.06.2024г. против Определение №462 от 30.05.2024 г., постановено по гр. дело №727/2023 г. по описа на ОС-Х., в частта му, с която съдът е отхвърлил молбата на Община Х. за изменение на Решение №147/18.04.2024 г., постановено по гр. д. №727/2023 г. по описа на ОС-Х., в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. Иска се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да се отхвърли искането за присъждане на разноски в полза на адвокатско дружество, представлявало ищцата. Алтернативно и при неуважение на първото искане, се иска да се присъдят разноски в размер, определен съгласно НЗПП, в който размер да не се начислява ДДС. В законния срок, от ищцовата страна е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в аспекта на чл.269 ГПК и ги обсъди в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Ищцата Д. К. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Х., ул. Б. № 15, ет. 2 е предявила иск с правна квалификация по чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника Община Х. да й заплати сумата от 84 000 лв. (осемдесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, в резултат на смъртта на съпруга й Н.А.А., ЕГН: ••••••••••, б.ж. на град Х., настъпила на 04.12.2021 г., в гр.Х., настъпила при инцидент в района на бул.“С.“№10, до вх.А, при който съпругът й, при движение по тротоара, загубил равновесие и паднал от около метър и половина на по-ниската площадка пред вх.А на сградата на посочения адрес, от което получил травматични увреждания, несъвместими със живота, довели до смъртта му, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Отговорността на ответника се ангажира въз основа на твърдения, че смъртта на съпруга на ищцата, в резултат на която последната е претърпяла неимуществени вреди, е настъпила вследствие на това, че Община Х. не е изпълнила задължението си да поддържа и най-вече да обезопаси конкретният пътен участък. В тази връзка, се посочва, че тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, според който, пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение, а съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Позовава се на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, съгласно който О.те пътища са публична общинска собственост, като понятието „обхват на пътя“ е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата. Поддържа се, че според чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата, собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, г. 3 от Закона за пътищата. Визира се и чл. 31 от Закона за пътищата, с който на общината е вменено задължение да поддържа пътищата, което включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година - параграф 1, ал. 14 от ДР на Закона за пътищата. Ищцата поддържа, че с така посочените законови разпоредби, на ответната община, като юридическо лице, е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване и/или недопускане на всяко препятствие, което създава опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците, поради неизпълнение на което е настъпила смъртта на съпруга й. Твърди се, че вследствие кончината на Н.А., ищцата е претърпяла неимуществени вреди, тъй като тя преживяла изключително тежко загубата на своя обичан, непрежалим и незаменим съпруг. Приживе, ищцата и трагично починалият й съпруг имали дълъг и хармоничен брак от ноември месец 1998 г., до смъртта му на 04.12.2021г. Те нямали свои деца и били изключително привързани един към друг, споделяли всички семейни празници, почивки, радостни и тъжни събития, били изключително сплотено и задружно семейство, помежду им била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която трагичната му кончина прекъснала безвъзвратно. Починалият бил добре образован и ерудиран мъж, който дълги години работел като вещо лице и заедно със своята съпруга, която по образование е счетоводител, работели съвместно по възложените му експертизи. Ищцата се грижела за обработката на счетоводните му документи, пряко свързани с работата му на вещо лице. Съответно, главно с доходите, осигурявани приживе от съпруга й, семейството на ищцата успявало да посреща текущите си нужди и да покрива ежемесечните си сметки и разходи. След смъртта на съпруга й, здравословното състояние на ищцата се влошило изключително много и към настоящия момент същата била почти изцяло прикована на легло, като разчита единствено на свои приятели и съседи, които да й пазаруват храна и лекарства, тъй като не може да излиза сама от вкъщи. Тя изпаднала в изключително тежка депресия, станала затворена и неконтактна, постоянно плачела и се чувствала безпомощна, тъй като не намирала смисъл и сили да живее сама, останала без своя най-близък и обичан човек, като животът й оттук нататък не бил същият и никога повече нямало да бъде. В Им се признава, че от страна на пострадалия е налице съпричиняване, тъй като по време на инцидента Н.А. е бил в нетрезво състояние. Поради това, се поддържа, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв, като поради съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, на ищцата следва да се присъди такова в размер на 84 000 лв. Правната квалификация на предявения по делото иск е по чл.49 ЗЗД, тъй като от твърденията на ищцата се извлича, че общината, чрез съответните й структури, служители или трети лице, натоварени с поддържането на пътищата на територията на гр.Х., не е изпълнила тези си задължения си, от което са настъпили твърдените в ИМ неимуществени вреди. Касае се за обективна, безвиновна отговорност на ответната община, като възложител на дейностите по поддръжка на процесния участък от пътя, където е настъпил инцидента със съпруга на ищцата. В случая е без значение на кого точно е било възложено изпълнението на тези дейности, т.е. дали се касае за служители на общината или трети лица, на които тези дейности са възложени от общината с договор, доколкото ответникът е носител на тези задължения, които са твърди, че не са изпълнени. Няма място за правна квалификация на иска по чл.50 ЗЗД, тъй като, в случая, твърденията на ищеца относно неизпълнение на законовите задължения на ответната общината, установени в Закона за пътищата и другите визирани нормативни актове, са ясно заявени, като съответно липсват твърдения, че вредите са настъпили поради свойствата на вещ, собственик на която е общината. С оглед фактическите твърдения, на които е основан иска, първият въпрос, на който следва да се отговори, е легитимирана ли е ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга й. В тази връзка, от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №ГРАОН1-3822/23.12.2021г., издадено за Н.А.А., се установява, че същият е починал на 04.12.2021г. и че ищцата Д. К. А. е била негова съпруга. С Постановление № 4/25.V.1961 г., Пленумът на ВС приема за неимуществени вреди могат бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. Тези постановки за доразвити с Тълкувателно решение №1/2016 от 21 юни 2018 на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В случая, ищцата е сред най-близкия кръг лица на починалия, очертани в Постановление № 4/25.V.1961 г., Пленумът на ВС, като негова съпруга, поради което тя е материално легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, ако действително е претърпяла такива вреди. На следващо място, следва да се отговори дали ответната община носи отговорност за поддръжката и обезопасяването на конкретният пътен участък, в това число на тротоар в посочения участък, където се твърди, че е станал инцидента, при който загинал съпругът на ищцата. В ИМ се твърди, че в ранните часове (през нощта) на 04.12.2021 г., в гр.Х., Н.А. се прибирал към дома си, като се движел по тротоара, прилежащ към бул. „С.“ № 10, до вх. А, с посока на движение от бул. „Р.“ към зеленчуковия пазар в гр. Х.. В посочения участък на тротоара нямало парапет или други ограничаващи и предпазващи пешеходците съоръжения, а в същото време било тъмно и мрачно. Пострадалият Н.А. се спънал, загубил равновесие и паднал от около 1.5 м височина точно пред входа на сградата, в резултат на което получил несъвместими с живота травми, от които починал на място. По делото няма спор, че съпругът на ищцата е починал на 04.12.2021 г., в гр.Х., след получени травми при падане. Установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че процесната злополука е станала през тъмната част от денонощието, в ранните часове на 04.12.2021г., в гр.Х., на бул.С. №10, вх.А, където ищецът е бил открит мъртъв от органите на МВР на площадката пред вх.А, след получен около 7, 30 ч сутринта на посочената дата сигнал за паднало лице. В докладната записка на мл.инспектор при РУ-Х. е отразено, че при пристигане на мястото, там е бил екип на „ЦСМП“-Х., който е констатирал смъртта на лицето, което впоследствие било установено като Н.А.А.. Приет като доказателство е и фотоалбум от местопроизшествието, от който е видно точното местоположение на трупа, описано в протокола за оглед на местопроизшествието, също приет по делото. Според протокола за оглед, трупът на мъж е открит пред офис сграда в гр.Х., бул.С. №10А, на площадка пред сградата, покрита с гранитни плоскости, която граничи с тротоара на бул.С. и се намира под нивото на тротоара, към който е изградена подпорна стена с височина 1, 60 м. в областта, където лежи трупът. Относно собствеността върху пътния участък, където се твърди, че е настъпил инцидента – бул. С., в гр.Х., в частта му между бул.“Б.“ и бул.“Г. С. Р.“, по делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ- Х., според което същият е част от републикански път III-806 „Х. – М.“ и съответно представлява част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата, „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.“ Така посочената разпоредба сочи, че независимо от факта, че участъкът от бул.С., между бул.“Б.“ и бул.“Г. С. Р.“, е част от републиканската пътна мрежа, Община Х. отговаря за изграждането, ремонтът и поддържането на този участък от пътя, в това число на тротоарите. Съгласно, §1, т.1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно §1, т.13 от ДР на Закона за пътищата, " Ремонт на пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Според §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, " Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл.3, ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-19 ОТ 12 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА ПОДДЪРЖАНЕ И ТЕКУЩ РЕМОНТ НА ПЪТИЩАТА, „Поддържането на подземните съоръжения, на тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, на осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организира от съответната община.“ Анализът на горепосочените разпоредби сочи, че по отношение участъците от републиканските пътища в границите на населените места и конкретно този, в който е настъпил инцидента със съпруга на ищцата, че съответната община, а в настоящия случай Община Х. отговаря за ремонта и поддържането на тези участъци, в това число на тротоарите, част от тях, с оглед осигуряване непрекъснато и безопасно движение по тях на пешеходците целогодишно. Предвид изложеното, според настоящата инстанция, без значение относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника е факта, че конкретният пътен участък не е публична общинска собственост на Община Х., тъй като твърденията на ищеца, с които обосновава ангажиране отговорността на ответника са, че Община Х. не е изпълнила задължението си да поддържа и да обезопаси конкретния пътен участък, в това число тротоарите, които са част от него. Правната интерпретация на ищеца относно основанието, на което общината носи отговорност, т.е. конкретните нормативни актове и разпоредби, не е част от основанието на иска, тъй като е единствено в правомощията на съда е да подведе въведените от ищеца факти под съответната приложима правна норма. Ето защо, неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба, че тъй като процесният участък е част от републиканската пътна мрежа и се явява изключителна държавна собственост, не се касае за път публична общинска собственост, за поддържането на който Община Х. да носи отговорност, вкл. по чл.49 ЗЗД, като възложител на дейности по поддържането за този участък. След като ответната община носи отговорност за поддръжката и обезопасяването на процесния участък от пътя и конкретно на тротоарите в него, следва да се отговори дали смъртта на съпруга на ищцата е настъпила по описания в ИМ механизъм и дали се намира в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението от община Х., чрез съответните й служители или трети лица, на тези нормативно установени нейни задължения. Съгласно представената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 162/2021 г., изготвена от д-р Х.Е., при извършената на 05.12.2021г. аутопсия на Н.А. са установени следните травматични увреждания: разкъсно – контузна рана в лявата половина на челото; счупване на лявата ключица; счупване на четири ребра вляво; пълно разкъсване на предната дълга връзка на гръбнака в шийния отдел и разчленяване на гръбнака на нивото на 5-6 шийни прешлени; кръвоизлив в лявата пирамидна кост; оток на мозъка и белите дробове; стеатоза на черния дроб; кръвен застой. Като причина за смъртта на пострадалия Н.А. е посочена травма в шийния отдел на гръбнака, която е причинила спиране на сърдечната дейност и дишането, като смъртта е настъпила за минути и е била неизбежна. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първото денонощие. Описаните увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и по естеството си са травми, характерни за падане от неголяма височина. Пострадалият е паднал на лявата си страна и от удара на главата в терена шията се е извила рязко назад, което е довело и до травмата на гръбнака, причинила впоследствие смъртта. Не се установява увреждане, чийто произход да не може да се обясни с падането от височина. Допълнително в експертизата е отбелязано, че от взетите проби се установява, че преди инцидента, пострадалият Н.А. е употребил алкохол и по време на падането е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта 2.72 промила и концентрация на алкохол в урината 4.08 промила. Тази концентрация е определена към тежката степен на опиване във фаза на елиминация, която се характеризира с изключително тежки нарушения във възприятията, ориентацията, съобразителността, потискане на съзнанието и рефлексите, характерно е поведение, опасно за себе си и за околните. Констатациите в съдебно-медицинската експертиза на труп са потвърдени в заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 41/24, която и настоящата инстанция кредитира. При приемане на заключението, вещото лице д-р Е. подчертава, че смъртта е в пряка причинна връзка с травмата, получена в резултат на падането. Категорично изключва травматичните увреждания да са получени при падане от собствен ръст или ако лицето се е спънало по стълби. Като аргумент се изтъква, че траекторията на падане е от нивото, на което е бил тротоарът по бул.“С.“. Инерцията при падането на тялото придава допълнителна инерция и когато главата опре в твърда повърхност, тялото продължава, в резултат става преразгъване на шията в предния отдел и се къса връзката. Съдът кредитира заключението на СМЕ като компетентно и обосновано. Съвкупната преценка на същото с обсъдените по-горе докладна записка, протокол за оглед и фото-албум, изготвени от органите на МВР, потвърждава изложената в ИМ фактология относно датата, мястото и механизма на настъпване на инцидента, при който е настъпила смъртта на съпруга на ищцата, а именно – на 04.12.2021г, в тъмната част на денонощието, в гр.Х., при движение по тротоара на бул.“С.“, срещу №10, Н.А. губи равновесие и пада от тротоара на площадката от гранитни плочи пред вх.А на сградата посочения адрес, на лявата си страна, като от удара на главата му в терена, шията му се е извила рязко назад, което е довело и до травма на гръбнака, причинила впоследствие смъртта му. Така събраните доказателства не сочат друг механизъм на настъпване на инцидента и смъртта на пострадалия, тъй като вещото лице по СМЕ изключва възможността да се получи процесната травма при падане от по-ниска височина (от собствен ръст или по стълби), което потвърждава извода, че преди да падне на площадката пред №10, вх.А на бул.С., пострадалият се е движел по тротоара на посочената улица. Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ, разликата във височината на основната тротоарна настилка по бул.С. и партерния етаж пред вх. А на бул. „С.“ № 10, измерена вътрешно до двете колони срещу входа, е както следва – до колоната вляво срещу входа разликата е 1.39 метра, а до колоната вдясно срещу входа е 1.53 метра. Според направено от експерта проучване в приложението Google Maps, до месец октомври 2022 г., на мястото на инцидента, пред вход А на сградата на бул. „С.“ №10, няма монтиран парапет. За първи път монтирането на такъв парапет се установява към месец април 2023 г., като същият е с обща дължина в този участък приблизително 50 метра, изпълнен е с височина 1.00 м от кръгли алуминиеви профили, а вертикалните тръби са ф40 мм през 1.00 м разстояние. Вещото лице посочва, че парапетът е изграден на оста на подпорна стена, предвидена съгласно инвестиционния проект на регулационната линия, изцяло в УПИ VII, кв. 304 по плана на град Х., с ид...... по КККР на града. Самият парапет отстои на около 10 см южно от тротоара към булеварда в зоната пред вх. „А“ и на повече в някои други участъци. По измервания на място, този парапет попада изцяло в УПИ VII, кв. 304 по плана на град Х.. Парапетът огражда поземлен имот №..... към по-високото тротоарно ниво към бул. „С.“ и в този смисъл има функция да отделя високо от ниско място. По отношение на възможни опасности при липса на предпазен парапет, вещото лице посочва, че зоната за преминаващи пешеходци, южно на бул. „С.“, е основната тротоарна настилка на южния тротоар, с ширина 2.00 м, нивото на която е с изразена денивелация спрямо партерния етаж на сградата при вх. А на бул. „С.“ № 10. С оглед това, вещото лице прави извод, че инцидентно и при липса на ограждение би могла да възникне опасност от падане от височина и евентуално нараняване на преминаващи пешеходци. Съдът кредитира заключението на СТЕ като компетентно и обосновано. От същото се потвърждават твърденията в ИМ за липсата на предпазен парапет към датата на инцидента със съпруга на ищцата - 04.12.2021г., между тротоара на бул.С., срещу на №10, вх.А и площадката пред вход А, както и че в този участък е налице денивелация между по-високото ниво на тротоара спрямо площадката пред вх.А в порядъка от 1, 39 м до 1, 53 м, поради което, при липса на предпазен парапет, би могла да възникне опасност от падане от височина и евентуално нараняване на преминаващи по тротоара пешеходци. Въз основа на обсъдените по-горе доказателства по делото, съдът приема за установено, че към 04.12.2021г., участъкът по тротоара в гр.Х., бул.С. №10, срещу вх.А, не е бил обезопасен от гледна точка на възможността, при движение по тротоара и проявено невнимание от страна на пешеходците, да се стигне до падане от височина между 1, 39 м и 1, 53 м на гранитната площадка пред вх.А на посочения адрес. Такава реална опасност от падане, при проявено невнимание от страна на преминаващ по тротоара пешеходец, според съда категорично е била налице към датата на инцидента със съпруга на ищцата, за което сочи заключението на приетата и неоспорена от ответника СТЕ, вкл. наличния снимков материал към същото, според което преди 2023г. са липсвали каквито и да е предпазни съоръжения в зоната между тротоара по бул.С. и значително по-ниския терен пред №10, вх.А, въпреки потенциалната опасност от падане на пешеходци. От материалите по делото се установява, че наличието на опасност от падане на пешеходци в този участък е било предмет на обсъждане на сесия на О. съвет-Х., видно от представения по делото протокол №24 от проведено заседание на 25.11.2022г. По време на същото, по повод въпрос на О. съветник, се обсъжда проблем с необезопасен тротоар на ул.С., където през декември 2021г. е настъпил смъртен случай при падане на пешеходец. В тази връзка, кметът на община Х. С.Д. поема ангажимент да се постави парапет, вкл. посочва, че е поръчано изработването и предстои поставянето на такъв. Според настоящата инстанция, макар тази дискусия на сесията на ОбС-Х. да се е случила около година след инцидента, изявленията на кмета на ответната общината, обективирани в протокола от заседанието на ОбС-Х., че е поръчано изработването и поставянето на предпазен парапет в участъка от бул.С., където е станал инцидента с пешеходец през 2021г., потвърждават извода, че е имало нужда от поставяне на такова съоръжение във въпросния участък от тротоара поради опасност от падане на пешеходци и че към датата на инцидента, обезопасяване на този участък от тротоара не е имало. Във въззивната жалба се възразява, че по делото не се установява по несъмнен начин увреждането да е настъпило по посочения в ИМ механизъм – поради спъване на тротоарната настилка, която от снимките по делото от Google maps било видно, че е била в идеално състояние към датата на инцидента. В тази връзка, съдът намира, че действително, по делото няма доказателства, че към датата на инцидента със съпруга на ищцата, в процесния участък от тротоара на бул.С. е имало неравности или други нарушения на настилката, които да са били предпоставка пострадалият А. да се спъне. В случая, обаче, вредоносният резултат не е настъпил заради спъване на пострадалия в елемент от настилката на тротоара, а поради падането му от необезопасения с парапет тротоар на бул.С., на разположената около метър и половина по-ниско площадка пред вх.А на сградата на адрес бул.“С. №10, за което сочат доказателствата по делото и заключението на СМЕ. Във връзка с изясняване на причините, поради които е настъпил инцидента, съдът взе предвид, че е безспорен факт, който се признава и от ищцовата страна, че при настъпване на инцидента, пострадалият А. е бил под въздействието на алкохол. Конкретно, данните от СМЕ сочат, че става въпрос за тежка степен на опиване във фаза елиминацията, която, според заключението, се характеризира с изключително тежки нарушения във възприятията, ориентацията, съобразителността, потискане на съзнанието и рефлексите и поведение, опасно за себе си и околните. Според съда, именно това състояние на съпруга на ищцата е допринесло в голяма степен за настъпването на инцидента, тъй като, предвид липсата на доказателства за недостатъци на тротоарната настилка, в които пострадалият да се е спънал, единствената възможна причина той да се е отклонил до границата на тротоара с по-ниското ниво на съседния имот, след което е загубил равновесие и е паднал на площадката пред №10, вх.А, са тежките нарушения във възприятията, ориентацията, съобразителността и рефлексите му, вследствие високата степен на опиване с алкохол. Наред с това, обаче, събраните доказателства сочат, че не е имало никакво подходящо обезопасяване на тротоара откъм страната на по-ниския с около метър и половина терен на съседния частен имот, което, според съда, иначе би попречило да настъпи падането на пострадалия от посочената височина на площадката пред вх.А, вследствие което е настъпила смъртта му. В обобщение, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че в ранните часове на 04.12.2021 г., в тъмната част от денонощието, А. А. се е движил по тротоара, прилежащ към бул. „С.“, с посока на движение от бул. „Р.“ към бул.Б.. В участъка на тротоара срещу бул.“С.“№10, вх.А, вследствие тежката степен на опиване с алкохол във фаза елиминацията, в която се намирал, съпругът на ищцата се е отклонил към границата на тротоара със съседната сграда и поради липсата на обезопасяване на тротоара в тази зона, на границата между тротоара и по- ниския терен на съседния частен поземлен имот с ид...... по КККР, е загубил равновесие и е паднал от около 1.5 м височина на площадката пред вход А на сградата с ид.......1 по КККР, в резултат на което е получил несъвместими с живота травми, от които починал на място. Според настоящата инстанция, доколкото съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата, „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община, в конкретния случай Община Х. е отговаряла за изграждането, ремонтът и поддържането на този участък от пътя, в това число на тротоарите в същия, независимо от факта, че участъкът от бул.С., между бул.“Б.“ и бул.“Г. С. Р.“, не е публична общинска собственост, тъй като е част от републиканската пътна мрежа. Също така, на основание §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, Община Х. е била отговорна за осъществяване на дейността по "Поддържане на пътищата" относно конкретния пътен участък и тротоара към него, като в тази връзка е имала задължението да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през цялата година от страна на пешеходците. В конкретния случай, от страна на Община Х., чрез съответните нейни органи, служители или трети лица, наети по договор, е налице бездействие относно произтичащото от горепосочените разпоредби задължение за обезопасяването на тротоара по бул.С., в зоната срещу №10, вх.А, предвид съществуващата денивелация на терена на тротоара със съседния имот, която в този участък е в порядъка между 1, 39 м и 1, 53 м и е била предпоставка за опасност от падане и нараняване на преминаващите пешеходци. Според съда, в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението от общината, чрез съответните нейни органи, служители или трети лица, на горепосочените й нормативно установени задължения, е настъпил инцидента със съпруга на ищцата, при който същият е загинал вследствие получените при падането травми, несъвместими със живота. Установеното по делото състояние на пострадалия вследствие употреба на алкохол не изключва отговорността на общината, но следва да се приеме като съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като, както се посочи, по делото няма доказателства, че същият се е отклонил към границата на тротоара със съседния имот, загубил е равновесие и паднал поради спъване в неравност на тротоара. Напротив, основната причина за това се явява нетрезвото му състояние, с характер на тежко алкохолно опиване във фазата на елиминацията. Характерните прояви на това състояние (тежки нарушения във възприятията, ориентацията, съобразителността, потискане на съзнанието и рефлексите и поведение, опасно за себе си и околните) обуславят логичния извод, че това е причината за отклоняване на пострадалия към границата на тротоара и загубата на равновесие, след което, поради липсата на предпазен парапет, е настъпило падането на А. на площадката пред вход А на сградата в съседния имот, от около метър и половина височина, което се е оказало фатално. Според настоящата инстанция, степента на съпричиняване от страна на пострадалия А. в случая е изключително висока, а именно – 80 %, тъй като, според СТЕ, в посочения участък, тротоарът е с ширината 2 метра, при което, причината пострадалият да се отклони до границата със съседния частен поземлен имот с ид...... по КККР, от където, поради липса на обезопасяване, е паднал от около 1.5 м височина на площадката пред вход А на сградата с ид.......1 по КККР, е било неадекватното му състояние вследствие тежкото алкохолно опиване, отразило се на възприятията му и невъзможността адекватно да се ориентира и да преценява обстановката по пътя си. Неоснователни са възраженията в жалбата, че нито един нормативен акт не вменява задължение на общината да сложи парапет за обезопасяване на процесния участък от тротоара по ул.“С.“. С горецитираната норма на чл.30, ал.4 от ЗП е предвидено задължение на общината за поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията й, което включва, по аргумент от §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година, което се отнася както до пътното платно, така и до тротоарите, като част от тези пътища. Задължението за осигуряване на безопасно движение по пътното платно и тротоарите е общо, тъй като следва да се прецени от съответната община конкретната му реализация във всеки отделен случай и съобразно действащите нормативи по устройство на територията и пътищата. В случая обаче, от страна на общината не е предприето нищо по отношение на процесния участък преди датата на настъпване на процесния тежък инцидент. Впрочем, парадоксално е, че от материалите по делото се установява, че около година след инцидента, кметът на общината е направил официално изявление на заседанието на О. съвет-Х. на 25.11.2022г., че е поръчан парапет за процесния участък, където през 2021г. е налице смъртен случай и че предстои да бъде поставен, а по настоящото дело, Община Х. отрича да е поставила, респ. да е инициирала поставянето на съществуващия от 2023г. насам парапет именно в процесния участък. Неизпълнението от страна на общината на горепосочените й, нормативно вменени задължения за осигуряване безопасно преминаване по процесния тротоар, като част от задължението й по поддръжка на тази част от републиканския път, минаваща през територията на общината, няма общо с евентуална отговорност на възложителя на строежа в имот....., по чиято инвестиционна инициатива се твърди, че е налице денивелация между този имот и тротоара, за което е изградена подпорна страна на границата на частния парцел. Освен че това не е предмет на делото, ако следва възложителят на строежа да носи отговорност, то тя би била на друго основание и не изключва обективната отговорността на общината по чл.49 ЗЗД. Същото се отнася до възраженията в жалбата, че вредите са настъпили в резултат на качествата на вещта - имот с идентификатор....., който е частна собственост и за който се поддържа, че общината не носи отговорност. Те не са предмет на делото, доколкото произтичат от различни факти, на които не е основан искът срещу общината по настоящото дело, поради което и не следва да се обсъждат. Предвид установената по делото пряка причинно-следствена връзка между бездействието на община Х. относно изпълнение на задълженията, вменени й с разпоредбата на чл.30, ал.4, вр. §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии през цялата година и настъпилата на 04.12.2021г. смърт на съпруга на ищцата при падане от необезопасен тротоар в гр.Х., бул.“С.“, срещу №10, вх.А, следва да се прецени дали ищцата е претърпяла твърдените в ИМ имуществени вреди и ако това е така, какъв е справедливият размер на следващото се обезщетение. В тази връзка, по делото е разпитан св.В.Х., първи братовчед на ищцата. Същият посочва, че понастоящем с ищцата живее в една къща, като тя обитавала горният етаж. Преди това, ищцата живеела с пострадалия Н.А. в друга къща в центъра на града. Преместването в тази къща се е наложило поради факта, че в другата къща пострадалият Н.А. се налагало да се грижи за майка си, която също била болна, а не заради някаква раздяла помежду им. Според свидетеля, след инцидента, ищцата се е затворила много. Тъй като е трудно подвижна, не можела да излиза често навън, но и не искала други хора да я посещават. Докато пострадалият Н.А. бил жив, той й осигурявал всичко, от което тя имала нужда – носел хранителни продукти, пазарувал, грижел се за къщата. Сега и помагало някакво момче, което периодично й носело храна. След инцидента, свидетелят минавал да види ищцата от време на време. Посочва, че тя е трудно подвижна от 4-5 години и с времето болестта й прогресирала. Споделя, че не са били много близки със семейството на ищцата, докато съпруга й бил жив и не са се събирали, но знае, че двамата живеели добре заедно и не му било известно между тях да е имало кавги и скандали. Анализът на показанията на св.Х. мотивира съда да кредитира същите, тъй като, въпреки роднинската връзка по съребрена линия с ищцата, не се създава впечатление, че същите са повлияни, необективни и заинтересовани, както се поддържа във въззивната жалба. Напротив, свидетелят заявява, че не са били много близки с ищцата и съпруга й приживе и не са се събирали, което, ако свидетелят бе заинтересован в нейна полза, не би споделил изобщо или по този начин. Несъстоятелни са обвиненията в жалбата, че свидетелят е дал неверни показания относно обстоятелството, че ищцата живеела в отделен апартамент от съпруга й, за да може той да се грижи за майка си в друг апартамент и да не гледа две болни жени на едно място. Както самият свидетел признава, той не е бил много близък със семейството на ищцата и впечатленията му са по-скоро бегли. В показанията му не е посочвано, че съпругът на ищцата е гледал майка си до преди инцидента, а че в един момент, без да се конкретизира преди колко години, ищцата Д. се е преместила в бащината си къща, а съпругът й е продължил да гледа майка си в къщата им в центъра на града. Съответно, няма противоречие в показанията му с факта, че майката на съпруга на ищцата е починала през м.юни 2018г., повече от 3г. преди инцидента, при който загива Н.А., нито пък от това може да се направи извод, че в последните години, ищцата и съпругът й са били разделени. В обобщение, показанията на св. Х. сочат на съществувала между ищцата и съпругът й обичайна близост за подобен род отношения между съпрузи. Обстоятелството, че те са нямали деца и че съпругът е бил по- активния от двамата, работел е, а ищцата му е помагала в работата, а впоследствие, след влошаване на здравословното й състояние, е разчитала на него да я гледа, обуславя извод, че загубата му й се е отразила тежко, в какъвто смисъл са й показанията на свидетеля. Освен партньора в живота си, ищцата е загубила и помощта му, както за осигуряване издръжката на семейството, така й за да гледа самата нея през последните 4-5 години, когато здравословното й състояние се е влошило. Няма доказателства обаче влошаването да се дължи или да се задълбочило вследствие смъртта на съпруга й. Предвид горните, установени по делото факти относно отношенията между ищцата и съпругът й приживе, както и отражението на внезапната му и трагична смърт, доказващи претъпени от нея неимуществени вреди заради смъртта на съпруга й, съдът намира, че на основание чл.52 ЗЗД, на ищцата следва да се присъди справедливо парично обезщетение, за да бъде овъзмездена за случилото се. Като се взе предвид датата на настъпване на смъртта на съпруга на ищцата, икономическата конюнктура към този момент и съдебната практика в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение от 120 000 лв ще бъде справедлив еквивалент за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Поради установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в размер на 80 %, следващото се на ищцата обезщетения следва да бъде редуцирано с посочения процент, като й бъдат присъдени 24 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга й, ведно със законната лихва от 04.12.2021г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.84 и чл.86 ЗЗД. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 84 000 лв, предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до различен извод, Решение №147/18.04.2024 г. по гр. дело №727/2023 г. по описа на ОС-Х., следва да се отмени в частта, с която се осъжда Община Х., седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. О. № 1, БУЛСТАТ: ..., представлявана от С.Д. в качеството на Кмет на Общината, да заплати на основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД на Д. К. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Х., ул. Б. № 15, ет. 2, обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Н.А.А., ЕГН: ••••••••••, б.ж. на град Х., настъпила на 04.12.2021 г., за разликата над сумата от 24 000 лв, до пълния предявен и уважен размер от 84 000, ведно със законната лихва за забава върху посочената разлика, считано от 04.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което ще се отхвърли иска за разликата над сумата от 24 000 лв, до пълния предявен размер от 84 000 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.12.2021 г., до окончателното изплащане. В останалата част, с която искът е уважен до размер от 24 000 лв, ведно със законната лихва за забава върху посочената разлика, считано от 04.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение ще се отмени и в частта за разноските, с която се осъжда Община Х., седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. О. № 1, БУЛСТАТ: ..., представлявана от С.Д. в качеството на Кмет на Общината да заплати по сметка на Окръжен съд – Х. държавна такса, за разликата над сумата от 960 лв, до сумата от 3360 лв., разноски в производството за разликата над сумата от 70 лв, до сумата от 350 лв. По отношение на разноските по производството пред двете инстанции: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата има право на присъждане на такива съразмерно с уважената част от иска й. По делото тя е била освободена от държавна такса, като е била представлявана безплатно от адвокатско дружество „Г. и М.“, при условията на чл.38, ал.1 ЗА, което, от своя страна, е преупълномощило съдружниците в него адв.Кирил Г. и адв.А. М.. Съгласно чл.71 от Закона за адвокатурата, „За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал.“ Посочената разпоредба дава положителен отговор на въпроса дали адвокатското дружество може да представлява клиента пред съд. Действително, в нормата на чл.38, ал.1 от ЗА не е посочено изрично, че и адвокатското дружество може да предоставя правна помощ, но от формулировката на нормата не може да се направи извод, че изброяването е строго изчерпателно. Не е налице и законодателна логика за такава забрана, тъй като адвокатското дружество не е нищо повече от форма на сдружаване на адвокатите със самостоятелна правосубектност, с цел осъществяване на същата адвокатска дейност, която така или иначе всеки от членовете му осъществява, още повече, че за осъществяване на представителството управителят на дружеството упълномощава един или няколко съдружници, както е и в настоящия случай. Друг пример за липсата на логика за подобна забрана е предвиденото в Закона за адвокатурата еднолично адвокатско дружество, членственият субстрат на което се състои от самия адвокат, който го е учредил и което, ако се приеме, че не може да предоставя безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 ЗА, то това означава ограничаване на самия адвокат, който го е учредил, да предоставя такава, което е абсурдно. Ето защо, съдът намира, че в полза на адвокатско дружество „Г. и М.“ са налице основания да се присъди възнаграждение за предоставената на ищцата в настоящото производсство безплатна правна помощ, което, съобразно минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 2560 лв без ДДС, върху което следва да се добави ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което, на основание чл.38, ал.2 ЗА, ответната община ще бъде осъдена да му заплати възнаграждение за осъществената в полза на ищцата безплатна адвокатска помощ в размер на 3072 лв с ДДС. Толкова е размерът и на възнаграждението, което ответникът следва да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“ за осъщественото безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство. Ответникът Община Х. също има право на разноските по делото, с оглед отхвърлената част от иска. При установени такива от 350 лв за експертиза пред първата инстанция и от 1680 лв за държавна такса в настоящото производство, ще й се присъдят по съразмерност 280 лв разноски за експертиза, 1344 лв разноски за държавна такса, както и по 100 лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. По частната жалба на Община Х. срещу Определение №462 от 30.05.2024 г., постановено по гр. дело №727/2023 г. по описа на ОС-Х., с което съдът е отхвърлил молбата на Община Х. за изменение на Решение №147/18.04.2024 г., постановено по гр. д. №727/2023 г. по описа на ХОС, в частта му за разноските. Жалбата е допустима, но по същество се явява неоснователна, по следните съображения: В жалбата са направени няколко възражения: На първо място, се оспорва, че съгласно чл.38 от ЗА безплатна правна помощ може да оказва адвокат или адвокат от Европейския съюз, но не и адвокатско дружество. Настоящата инстанция намира, че възражението е неоснователно, по изложените по-горе съображения при разрешаване на въпроса с разпределението на разноските по делото, според които, няма пречка адвокатското дружество да предоставя безплатна правна помощ на клиент при условията на чл.38, ал.1 ЗА. Второто възражение в жалбата е, че не са налице предпоставки за начисляване на ДДС върху определеното възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Според настоящата инстанция, това възражение е неоснователно, по следните съображения: При предоставянето на безплатна адвокатска защита при условията на чл.38, ал.1 ЗА, адвокатът упражнява едно свое, дадено му от закона право да извърши безплатно адвокатската услуга в полза на няколко категории лица, посочени в т.1-3 от същия текст. Тази е израз на регламентираната от законодателя свобода на адвоката да предостави услугите си безплатно в определени хипотези, без да нарушава конкуренцията в областта на тези услуги, които принципно са възмездни. В ал. 2 на чл.38 ЗА обаче, законодателят е предвидил, че ако в съответното производство, насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Това законово разрешение е основано на положението, че трудът на адвоката, независимо че е извършен безплатно в полза клиента, подлежи на заплащане, ако с оглед изхода на делото, в полза на страната, на която е предоставена безплатната адвокатска помощ, се следват разноски по делото, т.е. ако изходът на делото е изцяло или частично в нейна полза. Този двойнствен характер на безплатната правна помощ не може да я определи като безвъзмездна доставка по смисъл на ЗДДС, тъй като, ако правата на страната бъдат защитени успешно, възнаграждение за предоставената безплатно на клиента правна помощ се дължи от насрещната страна. Освен това, предоставянето на безплатна правна помощ не попада в никоя от хипотезите на освободени доставки по глава 4, чл.38 и сл. ЗДДС. Аргументът в жалбата, че при предоставянето на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА се касае за безвъзмездна доставка, тъй като към датата на извършване на услугата, не е уговорено възнаграждение за същата, свързан с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, също не може да бъде споделен. Естеството на услугата на предоставяне на правна помощ е такова, че не се касае за еднократен акт, поради което извършването на услугата продължава по време на висящността на цялото производство, в това число и към момента на постановяване на акта на съда, с който се разрешава спора по същество, който определя и разрешаването на въпроса за разноските по делото. Ето защо, не може да се приеме за основателен аргументът, че безплатната правна помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, представлява безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл.9 ал.1, вр. чл.8 ЗДДС. По изложените съображения, частната жалба на Община Х. срещу Определение №462 от 30.05.2024 г., постановено по гр. дело №727/2023 г. по описа на ОС-Х., с което съдът е отхвърлил молбата на Община Х. за изменение на Решение №147/18.04.2024 г., постановено по гр. д. №727/2023 г. по описа на ХОС, в частта му за разноските, ще се остави без уважение. С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските, с която се осъжда Община Х., седалище и адрес на управление: гр. Х., пл. О. № 1, БУЛСТАТ: ..., представлявана от С.Д., в качеството на Кмет на Общината да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М., БУЛСТАТ...., регистрирано по ф.д. № 1/2020 г. по описа на СГС, адвокатско възнаграждение в настоящото производство, за разликата над сумата от 3072 лв с включен ДДС, до сумата от 8844 лв. с ДДС. По изложените съображения, съдът