Решение № 950 от 9.12.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 966/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от “А1 България“ ЕАД, гр. София против С. М. О. от гр. Шумен, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца /Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги/, съществува изискуемо, парично вземане по Договор за мобилни услуги, сключен, между „А1 България“ ЕАД и ответника - потребител идентифициран с уникален № 503346285/27.04.2015 г., системен партиден № М 2984109, при ОУ на мобилния оператор и издадени три месечни фактури, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС- Шумен, като срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парични задължение в общ размер на 218.66 лв., срещу която длъжникът подал възражение, с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 216.66 лв. - възнаграждение за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги /месечни абонаментни такси/ за периода 10.11.2021 г. - 09.02.2022 г., чрез два мобилни номера, телевизия и интернет; по чл. 92 ЗЗД и цена 2 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; по чл. 86 ЗЗД и цена 45.30 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху начислената сума за периода от датата на първи ден забавата за плащане на всеки отделен документ до датата предхождаща подаване на заявлението. Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника, идентифициран с уникален № 503346285/27.04.2015 г., системен партиден № М 2984109, сключили, при ОУ на ищеца, Договор за електронни съобщителни услуги, към който на 15.11.2019 г., за срок от 24 месеца, с четири Приложения № 1 са уговорени: мобилна услуга чрез национално значим номер 0884188818 - план „А1 без граници ХL Нет Октомври 2017 2 г. КиС“; мобилна услуга чрез национално значим номер 0884550334 - план „А1 Сърф ХL Октомври 19 2 г.“; пакет услуги телевизия 200889777275 и интернет 100889777275 с план „А1 Разширен 75“ и мобилна услуга чрез национално значим номер 0889777275 - план „А1 ОNE 12 Април 2019“. Ищецът твърди, че на 02.12.2021 г. ответникът подал Заявление за пренос на национално значим номер 0884188818 в мрежата на друг оператор, което било изпълнено на 06.12.2021 г., след което Договорът между страните в тази му част бил прекратен. Твърди се, че за периода от 07.10.2021 г. до 06.01.2022 г. ответникът натрупал задължение, които не платил, поради което на 06.01.2022 г., Договорът в частта му за услуги с номера 0884550334, 200889777275, 100889777275 и 0889777275 е прекратен от ищеца съгласно ОУ - поради неплащане продължило повече от 124 дни. Ищецът счита, че за периода 10.11.2021 г. до 09.02.2022 г. ответникът дължи суми в размер на 218.66 лв., от които 216.66 лв. - за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 2.00 лв. – неустойки и 45.30 лв. - мораторна лихва върху посочената сума. Поради неплащане на фактурираните суми ищецът подал Заявление и по реда на чл. 410 ГПК било образувано ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС- Шумен, като срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парични задължение в размер на 218.66 лв., срещу която длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, че ответникът С. М. О., дължи сума в размер на 218.66 лв., за периода 10.11.2021 г. - 09.02.2022 г. г., предмет на Заповед за изпълнение по ЧГД № 182/2024 г., на РС-Шумен, по Договор № 503346285, системен партиден номер М2984109, от които 216.66 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 2.00 лв. – неустойки и 45.30 лв. - мораторна лихва за периода от датата представляваща първи ден забавата за плащане на всеки отделен документ до датата предхождаща подаване на заявлението, както и искане за присъждане на законната лихва върху сборната сума 218.66 лв. считано от датата на образуване на ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС-Шумен до окончателното плащане. Претендира разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Не претендира разноски. В проведеното по делото съдебно заседание ищецът подава становище, с което поддържа исковата молба. Ответникът, се явява в съдебно заседание като поддържа отговора. Признава, че преносът на мобилен номер 0884188818 в мрежата на друг оператор е станало след изтичане на двугодишния срок на договора, който е 15.11.2021 г., но не представя доказателства за точна дата. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С Договор № 503346285/27.04.2015 г. /л. 4/ на ответника са предоставени електронни съобщителни услуги, при приети ОУ на ищеца /л. 23-54/. На 15.11.2019 г. потребителят подписал Допълнение към Приложение № 1 към договора между страните /л. 18/, като са му предоставени мобилни услуги, по Ценоразпис на ищеца /л. 15а/, за срок от две години, както следва: . С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 5/ - мобилна услуга чрез номер 0884188818, по план „А1 без граници ХL Нет Октомври 2017 2 г. КиС“, за срок до 15.11.2021 г. – т. 6.2.2; С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 9/ - мобилна услуга чрез номер 0884550334, по план „А1 Сърф ХL Октомври 19 2 г.“, за срок до 15.11.2021 г. – т. 5.3; С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 10а/ - фиксиран интернет и телевизия, по план „А1 Разширен 75“ за срок до 15.11.2021 г. – т. 8.2; С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 12а/ - мобилна услуга чрез номер 0889777275 по план „А1 ОNE 12 Април 2019“, за срок до 15.11.2021 г. – т. 6.3. С Фактура № 0439283943/10.11.2021 г. /л. 16/ за отчетен период 07.10.2021 - 06.11.2021 г. като задължение на ответника са начислени общо 111.80 лв., с падеж 10.12.2021 г. от които: за 2 бр. мобилни услуги –35.72 лв.; мобилен интернет – 30.82 лв. и за пакет услуги домашен интернет и телевизия – 26.63 лв.. С Фактура № 0440809847/09.12.2021 г. /л. 14/ за отчетен период 07.11.2021 - 06.12.2021 г., като задължение на ответника са начислени общо 106.30 лева, с падеж 08.01.2022 г., от които: за 2 бр. мобилни услуги – 20.31 лв.; мобилен интернет – 34.15 лв. и пакет услуги домашен интернет и телевизия – 34.12 лв.; С Фактура № 0442329786/10.01.2022 г. /л. 14а/ за отчетен период 07.12.2021 - 06.01.2022 г. като задължение на ответника са начислени 1.60 лв. - мобилни услуги с падеж 09.02.2022 г.; Със Сметка № ••••••••••/ 13.12.2021 г. /л. 15/ на ответника е начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения – 2 лв. Въз основа на Заявление рег. № 1395/25.01.2024 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС Шумен, като в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 96/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение: неплатени суми по предоставени съобщителни услуги в размер 218.66; неустойка за предсрочно прекратяване на договора от абоната в размер на 2.00 лева и мораторна лихва в размер на 45.30 лв., както и 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Представени са и други не относими към предмета на правния спор писмени доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното: От писмените доказателства се установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС Шумен и в негова полза е издадена Заповед № 96/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение в претендирания общ размер. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал Възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, като твърди, че не дължи вземането, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими. Ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна ОУ, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството на физическо лице, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна ОУ, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната. Основателността на претенциите, по исковете за реално изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за присъждане на непогасени суми по Договори за предоставени мобилни съобщителни услуги, по общо правило, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и изискуемост на претендираните вземания по договорени възнаграждения за услуги. В тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено - пълно и главно. Страните не спорят, че през периода от 15.11.2019 г. до 15.11.2021 г. са се намирали във валидни облигационни правоотношения, както и че абонатът - ответник е упражнил правото си на пренос на мобилен номер 0884188818 в мрежата на друг оператор. Ищецът твърди, че заявлението за този пренос е подадено от абоната на 02.12.2021 г., както и, че номерът е пренесен в мрежата на друг оператор на 06.12.2021 г., която дата не е оспорена, от който момент договорът за тази услуга е бил прекратен по искане на потребителя. Ответникът признава, че преносът на мобилен номер 0884188818 в мрежата на друг оператор е станало след изтичане на двугодишния срок на договора, който е 15.11.2021 г. като твърди, че операторът е преместил номера един месец след заявлението му, както и, че след този момент не са му били предоставяни другите договорени услуга, като не спори, че до преноса на номера ги е получавал. При наличието на тези доказателства се налага извода, че ищецът действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия за срока на договора от 15.11.2019 г. до 15.11.2021 г., както и след изтичане на този срок до 06.12.2021 г.. Съгласно чл. 22 и сл. от ОУ приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се плаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26, т. 4 от ОУ за ползваните услуги операторът издава на името на абоната ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения срок. При така създадената между страните облигационна обвързаност срещу предоставените услуги, чрез обществена съобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение, поради което претендираните в настоящото производство суми, за потребени мобилни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от абоната в срок посочен в издадена фактура. Абонатът – ответника не е представил доказателства за погасяване на задълженията в срок. Периодът от време, през който ищецът твърди, че е извършил възложените действия, които не били платени от абоната, е от 07.10.2021 г. до 06.01.2022 г., за което по договорения ред е издал, както следва: Фактура № 0439283943/10.11.2021 г. на обща стойност 111.80 лв., за отчетен период 07.10.2021 - 06.11.2021 г., с падеж 10.12.2021 г.; Фактура № 0440809847/09.12.2021 г., на обща стойност 106.30 лева, за отчетен период 07.11.2021 - 06.12.2021 г., с падеж 10.01.2022 г.; Фактура № 0442329786/10.01.2022 г., на обща стойност 1.60 лв., за отчетен период 07.12.2021 - 06.01.2022 г., с падеж 09.02.2022 г.. Предвид установеното, че номер 0884188818 е пренесен в мрежата на друг оператор на 06.12.2021 г., от който момент договорът в частта на този номер е бил прекратен по искане на потребителя, както и твърдението на ответника, че след този момент операторът спрял достъпът му до мрежата за всички услуги, което се подкрепя и от писмените доказателства по делото - Фактура № 0442329786/10.01.2022 г., в която са начислени нулеви стойности за услугите: мобилен интернет чрез номер 0884550334 и домашен интернет и телевизия, следва, че през отчетен период от 07.12.2021 до 06.01.2022 г., ищецът доставчик не е извършил възложените действия за изпълнение на договорените услуги. Ето защо следва да се приеме, че искът за възнаграждение за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги /месечни абонаментни такси/ чрез национално значим номер 0884188818 - план „А1 без граници ХL Нет Октомври 2017 2 г. КиС“; мобилна услуга чрез национално значим номер 0884550334 - план „А1 Сърф ХL Октомври 19 2 г.“; пакет услуги телевизия 200889777275 и интернет 100889777275 с план „А1 Разширен 75“ и мобилна услуга чрез национално значим номер 0889777275 - план „А1 ОNE 12 Април 2019“, е основателен за периода 07.10.2021 - 06.12.2021 г. в частта за начислените общо 215.06 (двеста и петнадесет лева и шест стотинки) лева и неоснователен в частта за начислените 1.60 лв., за периода от 07.12.2021 до 06.01.2022 г. с падеж 09.02.2022 г.. Основателността на иска за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД, за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищец: наличие на валиден договор /клауза от договор/ за неустойка; размер на неустойката; настъпването на предпоставките за плащане на неустойка т. е че вземането за плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж, било след покана за плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава. Ответникът следва да докаже всички евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе правни последици. Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието възникване е обусловено от изискуемостта на главното задължение, поради което неустоечната клауза би била действителна само при действителност на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено. При предявен иск за присъждане на неустойка клаузата, на която се позовава ищецът подлежи на служебна преценка за спазването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед вида на договорното неизпълнение, съществува доктрина, изцяло възприета и съобразена в съдебната практика, съгласно която, според различни критерии, неустойката може да бъде: компенсаторна; при разваляне на договор по реда на чл. 88 ЗЗД; зачетна или мораторна. В този смисъл един от видовете неустойки е компенсаторната. „Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи за основа и при частичното неизпълнение. В процесния случай ищецът претендира неустойки на обща стойност 2 лева: „обезщетение за обработка на просрочени задължения“, но не сочи конкретна договорна клауза по силата, на която я е начислил. От съдържанието на приетото по делото Приложение № 1/15.11.2019 г. за мобилна услуга чрез номер 0884188818, по план „А1 без граници ХL Нет Октомври 2017 2 г. КиС“ – клаузата на т. 6.3.1, съдът намира, че страните са се споразумели, ако абонатът наруши задълженията си по Договора в това число и ако достъпа до мрежата бъде спрян или Договорът бъде прекратен в рамките на срока на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими за съответния абонамент до изтичане на определения срок за ползване. Следователно така формулирана исковата претенция за неустойка в размер 2 лева е „компенсаторна“ - претендира се поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение. Относно възможността наред с иск за реалното изпълнение на парично задължение и на обезщетение за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г., ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о. на ВКС, е посочено, че когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред или уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка. Предвид, че в настоящия случай по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил положителни установителни искове за реално изпълнение, с правно основание 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, както и за обезщетение в размер на мораторна лихва върху начислени суми, за които парични вземания срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то искът в частта за компенсаторна неустойка подлежи на отхвърляне като неоснователен. Относно претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер законната лихва върху дължимата сума за периода от датата на първи ден забавата за плащане на всеки отделен документ до датата предхождаща подаване на заявлението - 24.01.2024 г.. Претенцията е акцесорна, поради което основателността и е обусловена от основателността на обуславящите искове, които както бе посочено по – горе, са частично основателни. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 45.30 лв.. Изчислена от съда с програма Електронен калкулатор, законната лихва върху основателната част от обуславящите искови претенции за периода от 10.12.2021 г. до 24.01.2024 г. възлиза на 51.03 лева. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/ искът следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане. Относно разноските: Ищецът е направил искане за присъждане на разноски като е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 87/ за сторени такива в общ размер 350 лева, от които 75 лева – по заповедното производство и 275 лв. - по исковото производство, като има право на такива, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер 345.23 лева, от която 73.98 лв. - в заповедното и 271.25 лв. - в исковото производства, съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Водим от горното, съдът