Решение № 1212 от 10.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1820/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на З.Т.К. ЕООД срещу Агенция Пътна Инфраструктура.

Ищецът З.Т.К. ЕООД твърди, че е страна като цесионер по договор за прехвърляне на вземане, сключен на 07.08.2023 г. и ДЗЗД Пътища Перник, ЕИК ••••••• като цедент. Съгласно договора цедентът прехвърля на цесионера своите права и вземания от Агенция Пътна Инфраструктура, произтичащи от неизплатени фактури и одобрени сертификати, издадени въз основа на договор изх. № РД-38-16 от 16.12.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Югозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“ по обособена позиция № 3 - ОПУ Перник.

Ищецът твърди, че цедентът е уведомил надлежно АПИ. Твърди, че цедентът е изпълнил всички възложени услуги по договора за обществена поръчка, които са одобрени без забележки от ответника АПИ. Поддържа, че цедентът и АПИ имат сключено споразумение, изх. № 53-00-11193/03.11.2021 г., с което страните приемат за безспорно установено, че АПИ има задължения към цедента, които следвало да бъдат заплатени след одобряването на бюджет на МРРБ, но не по-късно от 30.06.2022 година. Твърди, че след фактуриране на извършените работи и липса на плащане е връчено възражение за неизпълнен договор, отправено до ответника поради забава на плащането на изискуемите парични суми в общ размер на 5 791 046, 86 лв. с ДДС. Излага, че макар да са налице плащания, ответникът е в забава на плащането на сума в размер на 685 529, 59 лв. с ДДС, представляваща главница (от която 465 321, 75 лв. - остатък от фактура № 44/19.07.2021 г. към сертификат № 31 от 19.07.2021 г. и 220 207, 84 лв. - остатък от фактура № 67/25.11.2022 г. към сертификат № 36 от 13.07.2021 г.), както и на сумата в размер на 98 133, 94 лв., представляваща лихва за забава от 01.07.2022 г., на която дата ответникът е изпаднал в забава, съгласно споразумението от 03.11.2021 година, с размери за лихвата върху всяка фактура, уточнена с молбата от 08.11.2023 година.

Поради това и във връзка със сключения договор за цесия ищецът моли съда да осъди ответника да плати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски, в това число държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва иска като напълно неоснователен и недоказан.

Твърди, че е извършвал плащания по фактури в изпълнение на решение на Народното събрание от 20.04.2022 г. (понастоящем обявено за противоконституционно), с което се установява нов ред за извършване на плащанията от АПИ. Твърди, че от датата на постановяване на решението до обявяването му за противоконституционно е бил длъжен да се съобразява със залегналото в него. Прави възражение, оспорвайки обстоятелството, че дейностите по всички приложени сертификати попадат в обхвата на договора за обществената поръчка. Сочи се, че съгласно проверка на ДНСК, представена в АПИ с доклад от 14.12.2022 г. работите, описани в сертификат № 31 и сертификат 44 попадат в хипотезата на ДР, параграф 5, т. 42 от ЗУТ - „основен ремонт“, които дейности са извън обхвата на процесния договор от 16.12.2019 година. По отношение на СМР във връзка със сертификат № 36, поддържа, че същите са извършвани на общински път, който не се управлява от АПИ и съответно също не попадат в предмета на договора за обществена поръчка от 16.12.2019 година. Прави възражение относно липсата на елементи на фактическия състав за извършване на плащанията на останалата част от фактурите, с по време на периода на действие на обявеното за противоконституционно решение на НС от 20.04.2022 година. Обосновава приложимостта на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло предявените искове. Поддържа, че процесните дейности попадат в предмета на възложената обществена поръчка, като се позовава на възлагателно писмо с изх. № 53-00-62 от 02.02.2021 г. и възлагателно писмо с изх. № 53-00-316 от 14.05.2021 г. Оспорва приложимостта на решението на НС.

Не е представен отговор на ДИМ от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.12.2019 г. между ДЗЗД „ Пътища Перник“, като изпълнител, и Агенция „ Пътна инфраструктура“, като възложител, е сключен договор, изх. № РД- 38-16 от 06.12.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „ Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Югозападен район, стопанисван от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата“, по обособена позиция №3 – ОПУ Перник.

В пар.I, т.8, т.9 и т. 14 са дадени дефиниции на понятията по договора.

„Извънредно задание“ е писмено възлагане от възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното или допълнителното задание, необходими за осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на движение при възникване на непредвидени и/или изключителни обстоятелства, вкл. при бедствие по смисъла на чл.2 от Закона за защита при бедствията. „Изключителни обстоятелства“ са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за Възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановените дейности на Възложителя.”Непредвидени обстоятелства” са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия, по смисъла на §2, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗОП.

Според пар.I, т.19 от договора, „сертификат” е отчет за извършените и приети видове работи/дейности по количество и стойност за определен период, който се внася в срок до 10 (десет) календарни дни след крайния срок за изпълнение на заданието от изпълнителя при възложителя за одобрение, и който е основание за плащане от страна на възложителя, изготвен от изпълнителя съгласно образеца към договора.

Съгласно чл.1, ал.1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановител ни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на ОПУ Перник. Дължините на републиканските пътища за ОПУ Перник по класове са съгласно приложение №1.1 към договора. Уговорен е срок за действие на договора - 60 месеца от датата на възлагателното писмо, с уговорена прогнозна стойност на възлаганите работи – 14 520 000 лева с ДДС.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни (изпраща се на изпълнителя до 28 число на предходния месец), допълнителни (възлагат се по всяко време, но в срок поне 3 дни преди дата на началото на съответните работи) и извънредни задания.

В чл.5, ал.1, б В е описаната процедурата на възлагане на „извънредни задания“ - в случаи на настъпване на непредвидени и/или изключителни обстоятелства, възложителят и/или директора на Областно пътно управление, на територията на което се осъществява предмета на договора, съгласувано с ЦА на АПИ, има право да възлага и чрез констативен протокол за възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на движението. В срок до 3 (три) дни от възникване на непредвиденото обстоятелство и/или изключителните обстоятелства, устно разпоредените работи се оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя и той е длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи.

Съгласно чл.6, ал.3 от договора, плащанията се извършват в 30-дневен срок след представяне на фактура на база одобрения от възложителя сертификат, като според чл.7, ал.1, т.1 и т.2, цената се изплаща за количество на действително извършените и приети видове работи/ дейности, въз основа на следните документи: 1. сертификат/и за плащане, съставен/и от изпълнителя, съгласувани със съответното ОПУ, на територията, на което се изпълняват дейностите, предмет на Договора, и одобрен/и от Възложителя, изготвен/и на база договорените единични цени (Приложение M2- Ценово предложение и приложенията към него), в рамките на определените средства на АПИ за изпълнение на договора; 2. данъчна фактура, издадена от изпълнителя след одобряването на съответния сертификат по чл. 7, ал. 1, т. 1 от страна на Възложителя.

Установява се, че на 03.11.2021 г. между ДЗЗД „ Пътища Перник“ и АПИ е сключено споразумение, изх. № 53-00-11193/03.11.2021 година, съгласно което страните приемат, че АПИ дължи на Изпълнителя за извършените видове работи/дейности за месечни, допълнителни и извънредни задания по РД-38-16 от 06.12.2019 г. сумата в размер на 5 789 126, 68 или 6 946 952, 02 лв. с ДДС, представляващи извършени работи/дейности и отчетени със сертификат, предявен от изпълнителя на възложителя по договора към 20.10.2021 година, подробно описани в приложение № 3 и сумата в размер на 992 723.80 без ДДС или 1 191 268, 56 с ДДС, представляващи извършени работи/дейности, отчетени със сертификат и фактурирани от изпълнителя на възложителя по договора към 20.10.2021 г., неразделна част от споразумението, отразена в Приложение № 3.1.

Съгласно чл.3.3 от споразумението, дължимите суми за заплащане на работите по т.2.3 и т.2.4, подробно описани в приложение № 3, приложение № 3.1 и приложение 4, неразделна част от същото, ще бъдат заплатени от възложителя след одобряване на бюджет на МРРБ за изплащането на същите от Народното събрание на Република България, но не по късно от 30.06.2022 година.

От приложение № 3 към споразумението се установява, че стойността на извършените работи/ дейности за месечни, допълнителни и извънредни задания, които са надлежно сертифицирани, приети и фактурирани към 20.10.2021 г. е 992 723, 80 лева без ДДС, респ. 1 191 268, 56 лева с ДДС, в които се включва и процесната фактура № 44/19.07.2021 г. издадена за дейности осъществени по сертификат № 31. В същото приложение 3 е посочена и стойността на извършените видове работи/ дейности за месечни, допълнителни и извънредни задания по договора, сертифицирани и входирани в АПИ до 20.10.2021 г., като в тях са включени дейностите за които е издаден процесният сертификат № 36 (т.3 от таблицата, стр. 50).

С т. 5.1 от споразумение, страните са се споразумели, че договорът от 06.12.2019 г. се прекратява по взаимно съгласие.

Споразумението е подписано с особено мнение от В.С. – директор на дирекция БФРП относно стойността на работите по приложение 3, 3.1 и 4 и наличието на ресурсна обезпеченост за заплащането им.

На 01.07.2022 г. ДЗЗД „Пътища Перник“ депозира пред Агенция Пътна Инфраструктура, възражение с изх. № 060/01.07.2022 г. за неизпълнен договор, в което е посочено, че Агенция Пътна Инфраструктура е в положение на забава спрямо ДЗЗД „ Пътища Перник“ за заплащането на парични суми в общ размер от 5 791 046, 86 лева с вкл. ДДС за изпълнени работи/ дейности от предмета на договора за обществена поръчка и приети от АПИ и на основание чл.90 от ЗЗД е направено възражение, че докато АПИ не изпълни задължението си за плащане в пълен размер на всички дължими суми, ДЗЗД „Пътища Перник“ отказва да изпълнява всичките си задължения по процесния договор за обществена поръчка, в това число както основните задължения по чл.5, Раздел V от Договора, така и на всички допълнителни задължения, производни на основните, независимо от обхвата и характера на тези задължения, вкл. задълженията за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа в съответствие с чл.5, ал.1, изр. последно, чл.12, ал.23-27 от договора за обществена поръчка.

Установява се, че ДЗЗД „ Пътища Перник“ е издал фактура № 44/19.07.2021 г. за сумата от 775536, 26 лева без ДДС, респ. 930 643, 50 лева с ДДС за следната услуга: поддържане- превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища по територията на югозападен район ОПУ Перник по соговор за възлагане на обществена поръчка № РД- 38-16/06.12.2019 г. и сертификат № 31/ 19.07.2021 година.

Представен е и описаният сертификат № 31, подписан от ДЗЗД „ Пътища Перник“ и представител на ответника.

По повод сертификат № 36/25.11.2022 г., подписан от представители на ДЗЗД Пътища Перник и на АПИ, е издадена фактура № 67/25.11.2022 г. за сумата от 367 013, 07 лева без ДДС, съотв. 440415, 68 лева с ДДС за следната услуга: поддържане - превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища по територията на югозападен район ОПУ Перник по договор за възлагане на обществена поръчка № РД- 38-16/06.12.2019 г. и сертификат № 36/25.11.2022 година.

Установява се, че с договор за прехвърляне на вземания от 07.08.2023 г. ДЗЗД „ Пътища Перник“ прехвърля на ищеца следите вземания:

• остатък за плащане по фактура № 0000000044/19.07.2021 г. за сумата от 465 321, 75 лв. издадена въз основа на сключен договор № РД-38- 16/06.12.2019г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на югозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 3 — ОПУ Перник” между: Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „ПЪТИЩА ПЕРНИК”, както и сертификат № 31 от 19.07.2021г;

• остатък за плащане по фактура № 0000000067/25.11.2022 г. за сумата от 220 207, 84 лв., издадена въз основа на сключен договор № РД-38- 16/06.12.2019г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на югозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 3 - ОПУ Перник” между: Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „ПЪТИЩА ПЕРНИК”, както и сертификат № 36 от 25.11.2022 г.;

• вземането по сертификат № 44, входиран в деловодството на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 53-00-726 от 10.11.2021 г. на стойност 367 257, 85 лева.

Общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 1 052 787, 44 лева, като цената по договора за цесия възлиза на 35 000 лева.

ДЗЗД „ Пътища Перник“, в качеството си на цесионер, е уведомило ответника за прехвърлянето на гореописаните парични вземания чрез уведомление за извършена цесия с вх. № 53-00-9977/15.08.2023 г., което ответникът не оспорва че е получил.

От представената от ответника справка от счетоводните регистри на АПИ за договор РД-38-16/ 06.12.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Пътища Перник“ се установява, че в счетоводството на ответника е отбелязано, че има задължения по процесния договор за обществена поръчка в общ размер от 685 529, 59 лева, формирани по пера както следва: 465 321, 75 лева - дължими по фактура от 19.07.2021 г. и 220 207, 87 лева дължими по фактура от 25.11.2022 година.

От представеният от ДНСК доклад, вх. № 04-16-3734/14.12.2022 г. на АПИ се установява, че според ДНСК изпълнените дейности включени в процесния сертификат 31 попадат в хипотезата на „основен ремонт“ по смисъла на пар.5, т.42 от ДР на ЗУТ (стр.117, № 426 от представената таблица, колона четвърта).

Представено е и решение на НС от 20.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция "Пътна инфраструктура" за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно т.1 от посоченото решение на НС, Агенция "Пътна инфраструктура" трябва да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на решението, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели, както и да заплати 100 на сто от всички финансови задължения на Агенция "Пътна инфраструктура", възникнали по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, по договорите за производство, доставка и монтаж на пътни знаци и по договорите за полагане на маркировка на територията на републиканската пътна мрежа, както и на задълженията по месечни и извънредни задания по договорите за извършване на поддържане на републикански пътища. Съобразно т.2 от посоченото решение, останалите 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията по т.1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, се извършват след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности (създадена със заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и Заповед № 3МФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра на финансите) и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Това решение на НС е обявено за противоконституционно с решение № 15 от 28.11.2022 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 97 от 6.12.2022 г. От писмо, изх. № 0204/05.05.2021 г, придружително писмо вх. № 53- 00-7245/21.07.2021 г., писмо, изх. № 0228/13.07.2021 г., придружително писмо с вх. № 53-00-14393/30.11.2022 г., писмо за възлагане, изх. № 53-00-62 от 02.02.2021 г. и писмо за възлагане, изх. № 53-00-316 от 14.05.2021 г. и въз основа на назначената и приета по делото съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Р., чието заключение не е оспорено от страните, Съдът намира за установени следните обстоятелства:

С писмо изх. № 53-00-62/02.02.2021 г. (стр. 137) възложителят АПИ изпраща на Изпълнителя ДЗЗД „Пътища Перник“ за изпълнение одобрено извънредно задание за извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи) на републиканските пътища на територията на ОПУ Перник - за нанесени щети от проливни дъждове през месец януари 2021 година (стр. 138) със срок за изпълнение 31.10.2021 година. Извънредното задание включва дейности, подробно описани със съответни шифри/позиции от сметка № 1 - организационни мероприятия, сметка №2 - земни работи, сметка №3 - поддържане и ремонт на пътни настилки, сметка №4 - поддържане и ремонт пътни съоръжения и техните принадлежности и сметка №5 - озеленяване и ландшафтно оформяне.

Вещото лице Р. е посочило, че всичките описани по позиции дейности се съдържат в „Приложение №2 - Техническо и ценово предложение и приложенията към тях “ към Договора за възлагане на ОП. Общата стойност на възложените от АПИ дейности в това извънредно задание е в размер на 1 247 246, 30 лв. без ДДС и на 1 496 695, 56 лв. с ДДС. Действително изпълнените дейности по горепосоченото задание са отчетени от изпълнителя ДЗЗД „Пътища Перник“ и приети от възложителя със сертификат № 31 (стр. 72 и 73). Изпълнените дейности са от сметка №2 - Земни работи - позиции 2004, 2005, 2006, 2014, 2015, 2017, 2019, 2020, 2021, 2022 и 2027; сметка №3 - Поддържане и ремонт на пътни настилки - позиции 3004, 3007, 3015 и 3017; сметка №5 - Озеленяване и ландшафтно оформяне. Според експертизата всичките подробно описани по позиции дейности също се съдържат в „Приложение № 2 - Техническо и ценово предложение и приложенията към тях“. Общата стойност на изпълнените дейности в сертификат № 31 е в размер на 775 536, 25 лв. без ДДС и на 930 643, 50 лв. с ДДС (стр. 73).

С писмо изх. № 53-00-316/14.05.2021 г. (стр. 134) възложителят АПИ изпраща на Изпълнителя ДЗЗД „Пътища Перник“ за изпълнение одобрено извънредно задание за извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи) на републиканските пътища на територията на ОПУ Перник - предварителен ремонт на път PER 3093 „Перник - Рударци - стопанство Витошко“ с дължина 4, 400 км. и общинска улица, свързваща общ. път PER 3093 и път III- 1003 „Драгичево - Рударци - Кладница" с дължина 2, 200 км., съгласно споразумение, изх. № 08-00-633/26.04.20201 г. (стр. 135), със срок за изпълнение 31.07.2021 година.

Споразумение, изх. № 08-00-633/26.04.2021 г., на основание което е възложено извънредно задание по писмо изх. № 53-00-316/14.05.2021 г., е между община Перник и АПИ, и се отнася до участъците, предмет на извънредното задание, като съгласно чл.2 от споразумението, АПИ се задължава да извърши необходимите строително - монтажни дейности по ремонтиране на горепосочените пътни участъци за своя сметка. Извънредното задание включва дейности описани със съответни шифри/позиции от сметка № 2 - Земни работи и сметка № 3 - Поддържане и ремонт на пътни настилки.

В заключението на СТЕ вещото лице Р. е посочило, че всички описани по позиции дейности по писмо изх. № 53-00-316/14.05.2021 г. се съдържат в „Приложение №2 - Техническо и ценово предложение и приложенията към тях" към договора за възлагане на ОП, като общата стойност на възложените от АПИ дейности в това извънредно задание е в размер на 367 100.00 лв. без ДДС и на 440 520, 00 лв. с ДДС.

В заключението на СТЕ вещото лице Р. е посочило, че действително изпълнените дейности по горепосоченото задание са отчетени от Изпълнителя ДЗЗД „Пътища Перник" и приети от Възложителя със сертификат № 36 (стр. 75 и 76).

Изпълнените дейности са от сметка №2 - Земни работи - позиции 2004, 2005, 2007, 2009 и 2017 и сметка №3 - Поддържане и ремонт на пътни настилки - позиции 3001, 3004, 3007 и 3017.

Общата стойност на изпълнените дейности в сертификат № 36 е в размер на 367 013.07 лв. без ДДС и на 440 415, 68 лв. с ДДС (стр. 76).

Според експертизата всичките описани по позиции дейности също се съдържат в „Приложение №2 - Техническо и ценово предложение и приложенията към тях", като видно от сравнителна таблица № 1 към експертизата, дейностите включени в сертификати № 31 и № 36 са част от предвидените за изпълнение работи в Договор № РД-38-16 от 06.12.2019 г. и попадат в неговия предмет.

Съгласно разясненията на вещото лице Р., дадени в съдебно заседание, проведено на 09.07.2024 г., при приемане на експертизата, поддържането на път е комплексна дейност, включваща превантивно, текущо и зимно поддържане, както и при нужда ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации. Уточнено е, че нормативната уредба се съдържа в ЗП, ППЗП, Наредба № РД-02-20-19/2012 и в Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата на НА „ПИ" от 2009 година.

Видно от представената към експертизата сравнителна таблица всички дейности, извършени по сертификат № 31 и сертификат № 36 са описани като попадащи в предметния обхват или на „превантивен“ ремонт по смисъла на чл.8 от Наредба № РД-02-20-19 или на „текущ“ ремонт по смисъла на чл.10 от Наредбата, или в предметния обхват както на превантивен, така и на текущ ремонт по смисъла на чл.8 и чл.10 от Наредбата.

В заключение вещото лице е пояснило, че дейностите, предмет на сертификати № 31 и № 36 са дейности по поддържането на пътищата, включващо превантивен и текущ ремонт и поддържане по смисъла на приложимата нормативни уредба, вкл. Наредба № РД - 02 -20- 19/2012 година, както и, че са възложени като „извънредно задание“, чийто характер и обем е заложен в нарочни писма от възложители до изпълнителя и същите са извършени и приети от Възложителя по установения в договора по ЗОП ред.

По делото е представен и доклад, вх. номер на АПИ 04- 163734/14.12.2022 г., изготвен от работна група, назначена със заповед РД -02- 12-1083/11.11.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, вкл. квалифициране на възлаганията на АПИ – дали се касае за текущ ремонт, текущ ремонт с елементи на основен ремонт, ремонт с рециклиране над 20 см. и нови елементи, и основен ремонт. Към доклада има таблица, в която са квалифицирани различни задания, вкл. и заданията, обект на сертификат 36.

При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, обективно кумулативно съединен с искове по чл. 86 ЗЗД.

Относно исковете по чл. 99 от ЗЗД вр чл. 79 ЗЗД във вр. с вр чл. 266, ал. 1 ЗЗД По този иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) сключване на договор за изработка; 2) пълно и точно изпълнение на възложените дейности, чиято стойност се претендира; 3) приемане на работата от ответника като възложител съобразно уговорките в договора; 4) размера на дължимото възнаграждение за приетата работа и настъпването на падежа за изплащането му; 5) сключване на договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията.

По делото се установи сключване на договор от 28.02.2014 г. между ответника и обединение ДЗЗД Пътища Перник по реда на чл.112 от ЗОП.

Касае се за договор за изработка, тъй като на участниците в ДЗЗД се възлага извършване на конкретни дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища на територията на ОПУ Перник.

Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договорът за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден.

Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на възложителя да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

С оглед приетото за безспорно между страните по делото – изпълнение на описаните в двата сертификата 31 и 36 дейности, осчетоводяването им при ответника, заплащане на 50 % от цената по издадените фактури за работите по сертификати 31 и 36, сключване на договора за цесия и уведомяване на длъжника – ответник АПИ от цедента ДЗЗД Перник Пътища, като спорни по делото се установяват следните обстоятелства: дали действията, осъществени от изпълнителя по сертификати № 31 и № 36 попадат в предметния обхват на процесния договор за обществена поръчка, и съответно са част от вземанията, прехвърлени на ищеца като цедент; както е значението и действието на решението на КС, с което е обявено за противоконституционно решение на НС от 20.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция "Пътна инфраструктура" за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа;

Съдът намира възражението на ответника, че дейностите, осъществени от ДЗЗД „Пътища Перник" при изпълнение на извънредното задание, за което е бил приет сертификат № 31, подписан от двете страни, са извън предмет на процесния договор за обществена поръчка, тъй като съобразно доклада на ДНСК, те съставляват основен ремонт по смисъла на пар.5, т.43 от ЗУТ и са извън предмета на договора за текущ ремонт и поддръжка, за неоснователно.

Предметният обхват на ЗУТ е регламентиран с разпоредбата на чл.1, ал.2, съобразно която законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Обществените отношения, свързани с поддържането и ремонта на пътищата на територията на Република България са уредени в Закона за пътищата и подзаконовата нормативна уредба, създадена по приложението му. Така, съгласно чл.1, ал.1 от Закона за пътищата законът урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. На основание чл.36 от Закона за пътищата е приета и Наредба № РД-02-20-19, чийто предметен обхват е определен в чл.1 от същата. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата с нея се определят видът, обхватът, техническите изисквания, норми и правила и периодичността на работите за поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение. Съгласно чл.1, ал.2 изискванията на наредбата се прилагат за републиканските и местните пътища, класифицирани в съответствие с чл. 3 от Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл.1, ал.3 изискванията на наредбата се прилагат в съответствие с техническите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти в областта на пътното дело, свързани с надеждността и безопасната експлоатация на пътищата и със здравословните условия на труд, пожарната безопасност и санитарно-хигиенните норми.

Видно от чл.1, ал.1 от процесния договор за обществена поръчка, в предметният му обхват се включват дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановител ни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на ОПУ Перник.

В случая Съдът намира, че спрямо дейностите, които е извършил изпълнителят по процесния договор, приложение следва да намерят правилата и дефинициите, съдържащи се в Наредба № РД-02-20-19, а не тези съдържащи се в ЗУТ, тъй като предмет на процесния договор е поддръжка на републиканските пътища, а не извършване на сградно строителство по смисъла на ЗУТ, т.е. в случая следва да бъде приложено правилото, че специалният закон изключва приложението на общият закон. Следва да се отбележи, че в този смисъл са и разясненията на вещото лице Родопмански, които обаче не следва в тази част да се кредитират, доколкото се касае за правен извод, който е от компетентността на Съда.

По изложените съображения, Съдът намира, че дейностите, които е извършило ДЗЗД „Пътища Перник" в изпълнение на извънредното задание и за което е издаден сертификат № 31, следва да бъдат квалифицирани съобразно разпоредбите на чл.8 от Наредба № РД-02-20-19 (уреждаща превантивния ремонт) и чл.10 (уреждащ текущият ремонт).

От т. 2 на приетата по делото експертиза и приложение № 1 към нея се установява по безспорен начин, че всички действия, които е извършило ДЗЗД „Пътища Перник" в изпълнение на извънредното задание, за което е издаден сертификат № 31, попадат в обхвата на понятието „превантивен“ и/или „текущ“ ремонт по смисъла на чл.8 и чл.10 от Наредба № РД-02-20-19. Оттук следва и извод, че тези извършени от ДЗЗД „Пътища Перник" дейности и услуги попадат и в предметния обхват на процесния договор за обществена поръчка, защото видно от неговия чл.1 същият има за предмет поддържане на републиканската пътна мрежа, изразяващо се в превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации.

Този извод не се променя от представения доклад, вх. номер на АПИ 04- 163734/14.12.2022 г., доколкото се касае за вътрешно служебен акт на ДНСК, изготвен по възлагане на министъра на регионалното развитие, с цел анализ на процедурите по ЗОП. Не се касае за индивидуален административен акт, който да води до съответните задължения, вкл. изисквания за предприемане на последващи действия на възложителя по посочените поръчки - АПИ, които да засягат правата на изпълнителите по вече сключени договори по ЗОП. Независимо, че описания доклад е съставен от длъжностни лица, не се установява в изпълнение на какви точно функции, поради което и не може да се приеме, че се касае за официален свидетелстващ документ, т.е този документ няма материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 от ГПК, а единствено формална такава. Направения анализ и оценка на конкретни възлагания по т.нар допълнителни извънредни задания, са становище на членовете на работната група, което не обвързва Съда.

В допълнение, от посоченото в договора от 06.12.2019 г., че обхваща дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации), следва извод, че при определени хипотези, на аварийно-възстановителни работи е възможно и изпълнението на дейности, по дефиниция попадащи в обхвата на понятието на „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 ЗУТ, доколкото е налице препращане на чл. 7, ал.2 от Наредбата към разпоредбите на ЗУТ. Преценката дали се касае до аварийна ситуация и какъв точно вид и обхват дейности следва да се извършат, е в компетентността на възложителя – ответник, която се упражнява по реда за възлагане по чл. 5 от договора, което е направено в случая.

Относно възражението на ответника, че дейностите, за които е издаден сертификат № 36 не са изпълнявани по републикански път, който се управлява от АПИ, а са извършвани на общински такъв, поради което и се касае за дейности, извън обхвата на процесния договор по ЗОП, поради което и не се дължи заплащане на стойността на тези дейности, Съдът намира следното:

Както бе посочено, съгласно чл.1, ал.1 от договора за обществена поръчка от 06.12.2019 г. в неговият предмет са включени дейности по поддържане на „републиканската пътна мрежа“. В предмета му не са включени дейности по поддържане на общинската пътна мрежа, каквито в случая безспорно е извършило ДЗЗД „Пътища Перник“ по отношение на пътя PER 3093 „Перник - Рударци - стопанство Витошко“, който представлява общински път. Категоризирането на пътя, където са извършени дейностите по сертификат № 36 се установява от приложение 1 към договора, където път PER 3093 „Перник - Рударци - стопанство Витошко“ не е включен, от представеното извънредно задание, така и от разясненията на вещото лице Р., направено в о.с.з по делото, проведено на 09.07.2024 г. при приемане на заключението. Този факт е приет и за безспорен между страните.

В случая е ирелевантно обстоятелството, че по силата чл.2 от представеното между Община Перник и АПИ споразумение, АПИ се е задължило да финансира и извърши дейностите по ремонт на описания път, доколкото се касае за споразумение между ответника и трето лице, без това споразумение да поражда права и/или задължения за изпълнителя по договора по ЗОП от 16.12.2019 година.

Договор, сключен по реда на ЗОП, какъвто е и договорът от 06.12.2019 г. между АПИ и ДЗЗД Перник Пътища, може да бъде изменен само на изрично и изчерпателно изброените в чл.116 от ЗОП основания.

В чл.116, ал.1, т.7 от ЗОП е посочено, че договорът за обществена поръчка може да бъде изменен, когато се налагат изменения, които не са съществени. В чл.116, ал.5, т.3 от ЗОП изрично е посочено, че съществено изменение е налице, когато изменението засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение.

В случая с „извънредното задание“ от 14.05.2021 г. по смисъла на договора от 06.12.2019 година, за изпълнение на дейностите по което издаден процесния сертификат № 36, възложителят е поискал от изпълнителя да осъществи дейности, които не попадат в предмета на процесния договор - извършване на дейности по поддръжка на общинската пътна мрежа, при условие, че самият договор за обществена поръчка има за предмет единствено поддръжката на републиканската пътна мрежа.

В случая Съдът не е обвързан от заключението на вещото лице в т.1, че се касае за дейности, включени в предметния обхват на договора, тъй като съобразно константната практика на ВКС (решение по т. д. № 475/2012 г., II ТО, решение по гр. д. № 7493/2013 г., II ГО, решение по гр. д. № 612/2018 г., III ГО, решение № 117 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1034/2019 г., II ТО, ТК) решаващият съд не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, а то се преценява не само с оглед неговата яснота и обоснованост, но и съобразно всички доказателства по делото.

Още повече, че в случая вещото лице е дало отговор на правен въпрос (дали дейностите, за които е издаден сертификат № 36, попадат в предмета на договора за обществена поръчка), извън пределите на неговата компетентност.

Установи се по делото, че не само, че има възлагане, с т.нар извънредно задание, но и насрещно приемане на възложената работа от изпълнителя ДЗЗД Пътища Перник, изпълнение на същата, приемането й от възложителя – АПИ, вкл. чрез подписване на съответния сертификат 36, както и заплащане на 50 % от стойността на изпълнените дейности. Неплащането на остатъка от 50 % се дължи на цитираното решение на НС, съответно липсата на ресурсна обезпеченост, а не на разбирането на възложителя, че не е възложил посочените дейности, съответно, че същите не са изпълнени в срок и качествено.

С оглед така описаните отношения, между страните, Съдът намира, че между тях е възникнало договорно отношение относно изпълнение на описаните в извънредното задание от 14.05.2021 година дейности по участък от общински път PER 3093 „Перник - Рударци - стопанство Витошко“. Извънредното задание от 14.05.2021 г., в което е налице препращане и към договор РД-38-16/-6.12.2019 г., представлява предложение за сключване на договор за изработка с параметрите, описани в същото, с препращането към договора от 06.12.2019 г. относно другите параметри, извън предмета на заданието, напр. начин на установяване на изпълнение на задачите, условия за плащане и пр. Изпълнението на тези дейности, издаването на процесния сертификат, плащането на 50 % от стойността на издадената фактура, сочи на извод, че между ДЗЗД Пътища Перник и страните е постигнато съглашение за извършването на тези дейности, което, както Съдът приема, не е в обхвата на процесния договор от 06.12.2019 г., но има характеристиките на сключен неформален договор, препращаш към част от уговорките на договора от 16.12.2019 година.

Непровеждането на процедура по възлагане на обществена поръчка, не води до нищожността на така постигнатото споразумение, с оглед изричната разпоредба на чл. 119, ал.1 от ЗОП, а е единствено основание за унищожаемост по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП. Този порок обаче може да се предяви единствено по съдебен ред съгласно 224 и сл. от ЗОП и в срока по чл. 225, ал. 1 ЗОП - най-късно до една година от сключването на договора.

По делото не се твърди, а и не се установява такъв иск да е проведен от ответника като възложител или трето легитимирано лице (съгласно разпоредбата на ЗОП, не е възможно упражняване на правото за унищожаване на договора чрез възражение).

Поради това и договорът между страните по повод „извънредното задание“ от 14.05.2021 г. във връзка с договор от 06.12.2019 г. е валиден и е породил съответните правни последици.

Възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи след приемане на работата.

Приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: 1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия (изпълнени дейности по поддържане на републиканската пътна мрежа) и 2) признанието, че изработеното съответства на възложеното. Следователно, приемане има когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на възложителя, че счита работата за съответна на договора.

С оглед подписването на сертификати 31 и 36 от изпълнителя и възложителя, издаването на двете процесни фактури за дължимото на изпълнителя възнаграждение, отразяването им счетоводството на АПИ, то е налице приемане на извършената от изпълнителя материална престация и установяване на съответствието й с възложеното. Това е и още един аргумент, който обосновава неоснователността са доводите на ответника, че приетата работа не представляват дейности, включени в рамките на процесния договор за обществена поръчка.

На следващо място, издадените от изпълнителя фактури не само са счетоводно отразени в търговските книги на възложителя, но са и частично погА.и. Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав (така напр. решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І ТО и др.), фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на изработеното по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представлява признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО).

Предвид обстоятелството, че процесните издадени на АПИ две фактури са осчетоводени, ответникът е признал получаването на изработеното и съответствието му с възложеното, съответно е признал и възникналото задължение за престиране на съдържащото се във фактурите възнаграждение, то същият дължи заплащане на стойността на изпълнените дейности.

Ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира процесното вземане, тъй като договорът за цесия, с който са прехвърлени процесните вземания, съдържа всички съществени елементи от съдържанието на тази сделка- прехвърля се валидно възникнало и индивидуализирано вземане срещу точно определна цена, а за извършената цесия длъжникът е уведомен от цедента на 15.08.2023 г., от която дата цесията е проявила своето консолидиращо действие - арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Съдът намира възражението на ответника, че липсва елемент на фактическия състав за извършване на плащанията на останалата неплатена част от фактурите за периода на действие на обявеното за противоконституционно решение на НС от 20.04.2022 г., което следва да се разглежда като възражение по чл. 81, ал.1 от ЗЗД, за неоснователно по следните съображения:

Както бе посочено, с решение № 15 от 28.11.2022 г. на КС на РБ - бр. 97 от 6.12.2022 г. процесното решение на НС е обявено за противоконституционно.

Ефектът на обявяване на противоконституционността на решения на НС е предмет на тълкуване от КС - решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС. В него изрично е посочено, че обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им. В мотивите на решението на КС е пояснено, че правната последица от решенията на Конституционния съд с действие „ex nunc” може да се осъществи пълноценно спрямо обявени за противоконституционни нормативни правни актове, които произвеждат нееднократно и продължаващо във времето предвидените в тях правни последици. Правните последици от ненормативните правни актове се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност. Тъй като те са вече породени, решението на Конституционния съд не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето – като прегради занапред регулативното им действие. Ето защо при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се гарантира ако обявената противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или издаване. Противното разбиране би означавало, че в разглежданата хипотеза решенията на Конституционния съд не пораждат реално правни последици, което би подкопало върховенството на Конституцията.

Следователно, с решение № 15 от 28.11.2022 г. на КС на РБ - бр. 97 от 6.12.2022 г. с обратна сила е заличена и обективната невъзможност за изпълнение на ответника като последица на решение на НС от 20.04.2022 година (дори и да се приеме, че такава е била налице, с оглед обстоятелството, че в периода, в който решението на Народното събрание не е обявено за противоконституционно ответникът е задължен да съобразява поведението си с него (аргумент от чл. 86, ал. 2 от КРБ)).

Поради това и ответникът не може да се позовава на наличие на обективна невъзможност за изпълнение, при наличие на останалите предпоставки за плащане. Последиците от обявената противоконституционност следва да се уредят от НС съгласно чл. 22, ал. 2 ЗКС, т.е при настъпване на неблагоприятни последици за ответника, същият следва да ангажира отговорността на съответния орган, издал неконституционносъобразното решение.

Следва да се отбележи, че доколкото се касае за задължение за изпълнение на парично задължение, в случая е приложима и разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗЗД - липсата на пари, вкл. и поради липса на ресурсна обезпеченост, не извинява липсващото дължимо плащане, т.е не може да е основание за отказ за изпълнение на изискуемо парично договорно задължение.

От друга страна, самото решение на НС представлява недопустима намеса в договорни отношения между равнопоставени субекти, в рамките на подписан договор по реда на ЗОП. Причината за неизпълнението се дължи на Държавата, която чрез своите действия и приемането на подзаконови актове и решения, е причинила неизпълнението, което е извън предпоставките по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД.

Въз основа на изложеното, Съдът намира, че главният иск, представляващ претенция за заплащане на вземане по договор за цесия от 07.08.2023 г. по повод договор РД-38-16/ 06.12.2019 г. и сертификат 31 и 34, в размер на 685 529, 59 лева, както следва: 465 321, 75 лева, дължими по фактура от 19.07.2021 г. и 220 207, 87 лева, дължими по фактура от 25.11.2022 г., следва да бъде уважен изцяло.

Относно исковете по чл. 86 от ЗЗД По изложените по-горе съображения, ответникът отговаря за забавеното плащане на остатъка от главниците по неплатените възнаграждения за дейности по сертификати 31 и 36.

Относно датата на изпадане на ответника в забава: По делото беше безспорно установено, че ищецът има вземане спрямо ответника в размер на 685 529, 59 лева – неплатената главница по двете фактури 44 и 67.

Установи се също така, че тези вземания е следвало да бъдат заплатени до 30.06.2022 г.- така т.3.3 от споразумение от 03.11.2021 година, с което е променена датата на изискуемост на задълженията за заплащане на стойността на изпълнени дейности по договора от 06.12.2019 година.

Съгласно чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. С оглед на обстоятелството, че падежът на процесните задължения е определен - 30.06.2022 г., то ответникът е изпаднал в забава на 01.07.2022 година.

По вече изложените съображения, Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника по чл.81, ал.1 от ЗЗД и чл.306 от ТЗ, тъй като тези разпоредби не намират приложение при паричните задължения- арг. от чл. 81, ал.2 ЗЗД (така и решение № 89/02.10.2019 г. по т. д. № 1214 / 2018 г. на ВКС, решение № 140/20.03.2006 г. по т. д. № 408/2005 г. на ВКС, ТО и др.).

С уточнителна молба от 08.11.2023 г., ищецът е уточнил, че претенция му за лихва, в общ размер от 98 133, 94 лева, е формирана както следва: лихва за забава в размер на 66 609, 13 лева за периода от 01.07.2022 г. до датата на предявяването на исковата молба, начислена върху вземане в размер на 465 321, 75 лева, дължимо по фактура № 44/ 19.07.2021 г. и лихва за забава в размер на 31 521, 96 лева за периода от 01.07.2022 г. до датата на предявяването на исковата молба, начислена върху вземане в размер на 220 207, 84 лева, дължимо по фактура № 67/ 25.11.2022 година.

На основания чл. 162 от ГПК, с оглед основателността на претенцията, и с помощта на компютърна програма, Съдът намира, че размерът на законната лихва върху вземането по фактура № 44/19.07.2021 г. за процесния период 01.07.2022 г. до 02.10.2023 г. възлиза на 66 609, 13 лева, а размерът на законната лихва върху вземането по фактура № 67/ 25.11.2022 г. възлиза на 31 521, 96 лева, с оглед на което предявеният иск за законната лихва следва да бъде уважен в пълен размер.

Относно разноските При този изход на спора на ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски