Решение № 8711 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1476/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.10, ал.6 от Закон за семейните помощи за деца. Производството е образувано по жалба от Т. К. Х. от [населено място] срещу Заповед № ЗСПД/Д-Х-Х/1439 от 21.07.2025 г. на Директор ДСП Харманли, с която е отказана целева помощ за ползване на автобусен транспорт за 2025 г. на основание чл. 8г от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). В жалбата се твърди, че данните в удостоверението и декларацията са вписани в рамките на срока и билетите били описани по реда на превозвачите. Посочено е, че превозвачът нямало право да пише по билетите. Моли се да бъде извършена проверка. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът – Директор ДСП Харманли, чрез процесуален представител в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна. Аргументира мотивираност от правна и фактическа страна. Заповедта била издадена в писмена форма от компетентен орган, приложените билети не отговаряли на необходимите реквизити, посочени в чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗАП. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-Х-Х/1439 от 15.07.2025 г. от Т. К. Х. за изплащане на еднократна помощ за пътуване на многодетни майки по чл. 34б от Правилника за приложение на ЗСПД вр. с чл. 8г от ЗСПД. Към заявлението жалбоподателката приложила Удостоверение № ЗСПД/Д-Х-Х/ 21.01.2021 г., с последна заверка от 06.01.2025 г. от ДСП Харманли, където били посочени номера на билети за пътувания на 16-18.06.2025 г., 23.06.2025 г., 25.06.2025 г., 30.06.2025 г., 02.07.2025 г. по маршрут Харманли- Хасково съответно на цена 15, 9, 15, 24 лв., както и 18 бр. билети за пътуване със съответни номера. В лист за извършен предварителен преглед от длъжностно лице П. на 21.07.2025 г. било отбелязано, че заявлението е окомплектовано с всички документи, съгласно нормативнте изисквания, че било подадено в срок, че размерът е съответен на нормативната уредба и е изчислен правилно. Върху заявлението вх. № ЗСПД/Д-Х-Х/1439 на 21.07.2025 г. било посочено, че Т. Х. няма право на еднократната помощ в размер на 63 лв., на основание чл. 34б, ал. 2 от ППЗСПД. На същата дата била издадена оспорваната Заповед №ЗСПД/Д-Х-Х/1439 от 21.07.2025 г. на Директор ДСП Харманли, с която е отказана целева помощ за ползване на автобусен транспорт за 2025 г., като мотиви било посочено, че приложените билети не били издадени в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 2 т. 2 от Закона за автомобилните превози. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспореният акт – Заповед № ЗСПД/Д-Х-Х/1439 от 21.07.2025 г. на Директор ДСП Харманли, е постановен на 21.07.2025 г., а жалбата е подадена на 01.08.2025 г. и е безспорно, че е в законоустановения 14-дневен срок, като от обратната разписка е видно, че заповедта й е съобщена на 31.07.2025 г. В заповедта неправилно е посочено, че същата се обжалва в 14 дневен срок пред Директор на регионална дирекция за социално подпомагане Хасково, докато императивната норма на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД повелява, че заповедта подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно. За жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по нейно заявление. Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - Директор на Д. С. подпомагане Харманли, като не е спазена изискуемата писмена форма и съдържание. Оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения при несъответствие с материалния закон. ЗСПД урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне. В случая производството е започнало по подадено от жалбодателката, заявление - декларация за получаване на месечни помощи по чл. 8г, ал.1 от ЗСПД, а именно че многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната. По делото няма спор относно настоящия адрес на майката и това, че същата е многодетна майка. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПД Д „СП“ - Харманли се определя като материално и териториално компетентния орган. Според чл. 34а ал. 2 от ППЗСПД Правото на безплатен транспорт се ползва след представяне пред превозвача на удостоверение, издадено от дирекция „Социално подпомагане" по настоящ адрес на майката, а според ал.3 на чл. 34а от с.з. удостоверението за безплатно пътуване се издава въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. В чл. 34б са уточнени изискванията за отпускане на помощта, а именно че разходите за пътуване с автобусен транспорт се изплащат въз основа на заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, подадено в едномесечен срок от крайната дата на извършеното пътуване, а в ал. 2 императивно е заложено изискването към заявлението декларация да се прилагат билетите, издадени в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози, и да се представи копие от удостоверението, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване. Императивната норма на чл. 39, ал.2, т. 2 от ЗАП постановява, че за превози по междуселищни автобусни линии се използват превозни документи, които съдържат най-малко следните реквизити: а) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници; б) надпис „Билет за пътуване", съответно „Карта за пътуване"; в) номер на билета/картата; г) превозна цена; За превозни документи по ал. 1 т. 1 от чл. 39, от с.з. ал. 2 въвежда допълнителни изисквания, а именно освен от б. „а“ до „г“, така и д) дата на издаване на билета; е) маршрут ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт з) датата на пътуване и часа на тръгване - за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2; и) номер на мястото на пътника - за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2; В ал. 1 т. 1 (т.е за които важат изискванията от б. „д“ до „и“) са отграничени билети, издадени по реда на наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 1, а именно при извършване на превози с атракционна цел, които са от а) електронни касови апарати с фискална памет; б) фискални принтери; в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител; г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност; а в т. 2 (за които важат изискванията по б. „з“ и „и“) това са билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, като "Ценни книжа" по смисъла на наредбата са всички образци на документи, формуляри и бланки, които са под формата на билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт. Мотивът, който е послужил като основание за издаване на заповедта, а именно, че на основание чл. 34б, ал. 2, от ППЗСПД – приложените билети не са издадени в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 2, т.2 от ППЗСПД не дава яснота нито за правните, нито за фактическите основания за отказа. Както е видно от цитираната по-горе норма, вътре са изброени поне три категории превозни документи, за които изискванията се различават. Административния орган не е уточнил, нито кои изисквания счита за спазени, нито кои не. Видно от изпратените по преписката копия на превозни документи, същите отговарят поне на изискванията по чл. 39, ал. 2 т. 2 б. от „а“ до „г“ от ЗАП. За останалите административния орган не сочи дали ги приема за относими или не, като това на първо място препятства, както правото на защита на жалбоподателя, така и проверовъчната дейност на съда, тъй като настоящият състав на съда е в невъзможност да провери правилността на волята на административния орган поради липсата на мотивираност на акта. Административния орган е следвало да посочи кои точно от изискванията на чл. 39, ал. 2 т. 2 от ЗАП, счита че не са изпълнени, както и кои изисквания смята за относими към тях като посочи нормата и нормативния акт който ги определя, т.е. освен че следва да проследи препращащите норми, административния орган следва и да попълни бланкетите освен с норми и с фактически основания. На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго процесуално нарушение от категорията на съществените. Доколкото административния орган е счел, че приложените документи страдат от определена нередовност е следвало да приложи хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, а именно когато е прието заявление-декларация с нередовни или липсващи документи, то на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности, още повече, че изискванията на чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗАП са поставени спрямо превозвачите, а не спрямо многодетните майки. Според настоящия състав на съда при нередовност на представените към заявлението документи административния орган е следвало да приложи чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД като укаже на заявителя в какво точно фактически се изразява нередовността и да предостави срок за отстраняването й и едва тогава, когато в срока по ал.1 лицето не отстранило нередовностите, директорът на дирекция Социално подпомагане или упълномощено от него длъжностно лице е следвало да издава заповед за отказ на исканата помощ, която да се съобщава на лицето. Поради изложеното съдът счита, че обжалваната Заповед №ЗСПД/Д-Х-Х/1439 от 21.07.2025 г. на Директор ДСП Харманли, с която е отказана целева помощ за ползване на автобусен транспорт за 2025 г., е издадена при неспазване на установената форма и при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК. Съдът намира още и че оспорената заповед противоречи и на целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като не съответства на целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД. Отпусканата еднократна помощ за пътуване на многодетни майки е вид социално подпомагане и е способ за подпомагането на семействата в отглеждането на техните деца. Общият режим на предоставяне на семейни помощи за деца стъпва единствено на нуждата, за да постигне необходимата справедливост по отношение условията, в които растат и се отглежда децата, тъй като висшите интереси на детето са и би трябвало да бъдат първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Чрез установеният правен режим на семейни помощи за деца се гарантира съответстваща им се дължима грижа. Това противоречи на основанието за отказ да бъде отпусната помощта, а именно неизпълнение на задължения въведени към юридически лица - превозвачи по отношение на съдържанието на издаваните от тях превозни документи. Не се установява как неспазването на това задължение от страна на тази категория ЮЛ кореспондира със задължението на държавата да подпомага многодетните майки в отглеждането на децата им. В този смисъл неясна остава волята на административния орган да санкционира многодетната майка за неизпълнение на задължение на превозвач да издава превозни документи с определено съдържание. Като счита обжалваната заповед за незаконосъобразна поради изложените съображения, съдът намира, че същата следва да бъде отменена, а преписката следва да се върне на Директор Д. С. подпомагане Харманли за ново произнасяне по заявление-декларация № ЗСПД/Д-Х-Х/1439 от 15.07.2025 г. от Т. К. Х. от [населено място]. Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 от АПК съдът