Решение № 594 от 24.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 717/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 20240404120442 на „Т.С.Б.“ ООД с ЕИК ••••, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ••••, представлявано от управителя В.П.П., чрез адвокат К.Д. от САК, срещу Отказ № 20240401091709/02.04.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по Заявление вх. № 20240401091709 за вписване по партидата на дружеството на настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване - заличаване на К.Е.М. като съдружник в дружеството.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Сочи се, че съдружникът К.Е.М. е подал молба до управителите на „Т.С.Б.“ ООД за напускане на дружеството на основание чл. 125, ал.2 от ТЗ и с решение по протокол от общо събрание на съдружниците от 29.03.2024 г. той е освободен, без дружеството да се ползва от тримесечния срок на предизвестие, поради което следвало да се счита, че е настъпило прекратяване на членственото правоотношение между съдружника К.Е.М. и дружеството по взаимно съгласие на страните. Поддържа се, че в този случай не е необходимо изтичането на срок на предизвестие, в какъвто смисъл се цитира правна доктрина. Поддържа се, че срокът по чл. 125, ал.2 от ТЗ е уреден в полза на дружеството и в защита на неговите интереси, и след като най-висшият орган на управление – общото събрание на дружеството – не желае да се възползва от него, то няма пречка за вписване на промяната.

В становището по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата по идентични с изложените в обжалвания отказ доводи.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на подадено от изрично упълномощен от управителя на „Т.С.Б.“ ООД адвокат Заявление обр. А4 вх. № 20240401091709, за вписването на промени по партидата на дружеството, изразяващи се в заличаване на съдружника К.Е.М.. Към заявлението са приложени: Молба от 28.03.2024 г. от К.Е.М., адресирана до дружеството „Т.С.Б.“ ООД, в която е обективирано негово желание да напусне дружеството на основание чл. 125, ал.2 от ТЗ и за уреждане на имуществените последици между него и дружеството съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ; Протокол от общо събрание на съдружниците в „Т.С.Б.“ ООД от 29.03.2024 г., на което другите трима съдружници В.П., И.Я. и Д.С. са взели решение по т.1 /единствена/ за освобождаване като съдружник на К.Е.М., без дружеството да се ползва от тримесечния срок на предизвестие. Със същото решение се възлага на управителя В.П. да уреди отношенията между напускащия съдружник и дружеството съобразно желанието му и разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ; адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса и Декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

На 02.04.2024 г. е постановен отказ за вписване на промяната в ТРРЮЛНЦ, като според мотивите на длъжностното лице по регистрацията, представената молба от съдружника К.Е.М. не материализира негова воля за едностранно прекратяване на членственото правоотношение, въпреки цитираната правна норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ, а искане за прекратяване на членственото правоотношение по взаимно съгласие на страните, като се касае до различни фактически състави за преустановяване на членствени права. Освен това не е изтекъл тримесечния срок на предизвестието, което е част от фактическия състав за настъпване на правната последица прекратяване на членствено правоотношение, и има законова пречка в този срок ОСС да вземе решение за прекратяване на членството, тъй като с това решение ще се осъществи нов фактически състав и ще има конкуренция на две основания.

Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20240401091709/02.04.2024 г. е подадена процесната жалба, като същата е с вх. № на АВп 20240404120442.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обхватът на дължимата проверка от длъжностното лице по регистрацията към АВп при подадено заявление за вписване или обявяване в търговския регистър на съответните обстоятелства или актове е регламентиран от нормите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ. Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на сезиралото го заявление длъжностното лице по регистрация, преди да разпореди вписване или обявяване на посочените в заявлението обстоятелства или актове, следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

В конкретния случай е поискано заличаване на вписването на един от съдружниците в „Т.С.Б.“ ООД - К.Е.М., поради прекратяване на членственото правоотношение между него и дружеството.

Основанията за прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност са посочени в закона – чл. 125 от ТЗ – и се отнасят до няколко фактически състава, изискващи осъществяването на определени юридически факти – 1. Обективни - смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружник – физическо лице (чл. 125, ал.1, т.1 ТЗ) и прекратяване с ликвидация или обявяване в несъстоятелност на съдружник – юридическо лице (чл. 125, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ), 2. По решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал.1, т.2 от ТЗ за изключване на съдружник по правилата на чл. 126 от ТЗ (чл. 125, ал.1, т.2 ТЗ) и 3. По волята на съдружника, изразена с писмено предизвестие за прекратяване участието му в дружеството, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването (чл. 125, ал.2 ТЗ).

Потестативното право на съдружника по чл. 125, ал.2 от ТЗ се упражнява от него извънсъдебно, чрез отправяне на едностранно изявление за прекратяване на участието му в дружеството в писмена форма. Адресат на волеизявлението е дружеството, като не е необходимо негово насрещно волеизявление за приемане, нито решение на общото събрание на съдружниците за прекратяване участието на съдружника. Волеизявлението за прекратяване на членството следва да достигне до дружеството, а целената с упражненото право по чл. 125, ал.2 ТЗ правна промяна - прекратяване на членственото правоотношение между съдружника и дружеството - настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В този смисъл е константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана напр. в Решение № 46/22.04.2010 г., постановено по т. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 7/14.03.2018 г., постановено по т. д. № 926/2017 г. по описа на ВКС, I т. о.

В случая се установява, че прекратяването на участието на К.Е.М. в дружеството е инициирано по негова молба от 28.03.2024 г. Противно на приетото от длъжностното лице по регистрацията, че с молбата е отправено искане за прекратяване на членственото правоотношение по взаимно съгласие на страните, видно от самото и съдържанието, съдружникът К.М. е изразил волеизявление, адресирано до дружеството, че желае да напусне същото на основание чл. 125, ал.2 от ТЗ. Това волеизявление, по начина, по който е формулирано и с оглед цитираната правна норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ, недвусмислено сочи, че съдружникът е упражнил потестативното си право да прекрати участието си в дружеството, произтичащо от разпоредбата на чл. 125, ал.2 от ТЗ, независимо, че волеизявлението е озаглавено „Молба“, а не уведомление или предизвестие например, тъй като от правно значение е не заглавието на документа, а съдържанието на изразената и обективирана писмено в него воля на съдружника. Без значение за характера на волеизявлението е и обстоятелството, че в молбата липсва формулировка, че се отправя предизвестие и не е посочен изрично срок на такова. Законът в чл. 125, ал.2 ТЗ не поставя изискване в предизвестието на съдружника за прекратяване на участието му в дружеството да е посочен срок на предизвестието – разпоредбата предвижда единствено условие предизвестието да е направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Това означава, че то следва да е достигнало до дружеството в така посочения минимален срок от 3 месеца преди настъпването на произтичащите от упражненото от съдружника негово потестативно право да прекрати участието си с едностранно волеизявление правни последици – прекратяване на членственото му правоотношение.

С оглед изложеното, няма основания да се счита, че с молбата от 28.03.2024 г. съдружникът К.Е.М. е инициирал процедура по прекратяване на членството му по взаимно съгласие с дружеството. С тази молба той е упражнил потестативното си право по чл. 125, ал.2 ТЗ да прекрати участието си в „Т.С.Б.“ ООД с едностранно изявление.

Именно такава хипотеза е налице в случая, поради което настъпването на целената с упражняването на това потестативно право правна промяна е свързана с осъществяването в пълнота на елементите на сложния фактически състав по чл. 125, ал.2 ТЗ, включващ освен 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството, още и 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството.

Установява се по делото осъществяването на първите два елемента – отправено от съдружника и адресирано до дружеството писмено изявление за прекратяване на участието му в „Т.С.Б.“ ООД и достигане на това изявление до дружеството най-рано на датата на проведеното общо събрание от 29.03.2024 г. Данни молбата да е получена от дружеството преди това не са налични по делото.

Не е изтекъл, обаче, предвиденият в закона 3 месечен срок от получаването на предизвестието, поради което и не може да се приеме за настъпила заявената за вписване правна промяна, а именно – прекратяване членственото правоотношение с К.Е.М.. С оглед на това постановеният отказ от длъжностното лице по регистрацията е законосъобразен като краен резултат. Изтичането на тримесечния срок на отправеното от съдружника до дружеството предизвестие е предвидено в закона като елемент от фактическия състав на прекратяването на членственото правоотношение в резултат на упражнено от съдружника потестативно право по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Преди осъществяването на факта на изтичане на срока, тази промяна не настъпва.

Същевременно не е допустимо с решение на общото събрание на дружеството срокът да бъде изобщо изключен като елемент от фактическия състав на прекратяването по чл. 125, ал.2 ТЗ, нито да бъде намален под минимално установения от закона период от 3 месеца, както е процедирано в случая от страна на останалите съдружници.

Във връзка с поддържаните в жалбата съображения, следва да се посочи, че установеният в закона минимален срок на предизвестието от 3 месеца не е уреден само в полза на дружеството и в защита само на неговите интереси. Срокът ползва както дружеството, така и останалите съдружници, самият напускащ съдружник и кредиторите. Дружеството има възможност до неговото изтичане да предприеме действия за уреждане на последиците от прекратяване на участието на съдружника, свързани с имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, с вземане на решение за това кой поема дружествените дялове на напускащия или за намаляване на капитала на дружеството с неговите дялове. От друга страна, от предвидения в чл. 125, ал. 2 ТЗ минимален срок на предизвестието се ползва и самият съдружник, който до неговото изтичане продължава да е носител на имуществените и неимуществени членствени права и има право при промяна на волята си да оттегли изявлението си за напускане на дружеството и да предотврати настъпването на правните последици по прекратяване на членственото правоотношение (в този смисъл Решение № 7/14.03.2018 г. по т. д. № 926/2017 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 102/08.08.2019 г. по т.д. № 2053/2018 г. на ВКС, II т.о. ). Освен това в срока на предизвестието могат да настъпят и други основания за прекратяване на това участие, включително с прехвърляне на дружествените му дялове, като в този случай по същество е налице изменение на волята на съдружника прекратяването да настъпи по реда на чл.125 ал.2 ТЗ, поради което подаденото предизвестие по реда на чл.125 ал.2 ТЗ се окачествява като оттегляемо.

Ето защо не може с едностранно формирана воля от останалите съдружници, обективирана в протокол от общо събрание на дружеството, проведено без участието на напускащия съдружник, търговското дружество да отказва да се ползва от предвидения в закона минимален срок на предизвестието или да намалява този срок под минималния – в случая до 1 ден.

С оглед на гореизложеното се налага извод, че към момента на подаване на заявлението за вписване на промени по партидата на „Т.С.Б.“ ООД фактическият състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ не е осъществен в пълнота, защото срокът на предизвестието не е изтекъл, поради което членственото правоотношение на К.Е.М. като съдружник не е прекратено към този момент.

При тези съображения съдът намира, че обжалваният отказ е законосъобразен.

Заявените за вписване обстоятелства не са настъпили, поради което подадената жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Относно разноските: В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане, който извод произтича от характера на производството като охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /. Тази норма единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата.

Мотивиран от изложените съображения съдът