Решение № 148 от 9.9.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 321/2024 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. А. Д. за възобновяване на ВНОХД № 752/2023 г. по описа на ОС- Хасково, с решение по което е била изменена в наказателно-осъдителната част присъда № 54/26.10.2023г., постановена по НОХД № 64/2023г. по описа на РС – Хасково. В искането са наведени оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила както в хода на досъдебното производство, така и в производствата пред двете предходни съдебни инстанции. Отстояват се и оплаквания за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилна фактическа установеност на извършеното и последващо неправилно приложение на материалния закон с признаването на Д. да виновен по предявеното му обвинение и ангажирането на наказателната му отговорност. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна присъда, тъй като обществената опасност на инкриминираното деяние съответства на чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно е отправено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Хасково. В съдебно заседание осъденото лице поддържа искането изцяло. Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване, като неоснователна. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намира за установено следното: С присъда № 54/26.10.2023г., постановена по НОХД № 64/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, подсъдимият С. А. Д. е признат за виновен в това, че на 20.05.2020 год. в с. Ж., общ. С., обл. Х е причинил на М.Я.М. от гр. Х средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, при което на осн. чл. 129, ал 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. В негова тежест са били възложени направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Д. присъдата е била предмет на въззивна проверка. С решение №16/05.02.2024г. по ВНОХД № 752/2023 г. на ОС- Хасково присъдата е била изменена, като наказанието на Д. е определено при условията на чл.55 ал.1 т. 2 б. „б” от НК- наложено му е наказание „ пробация“, включващо само задължителните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично“ за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Решението не е подлежало на касационна проверка и е придобило стабилитет. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо, тъй като е депозирано в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. I.Възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. I.1.Несподеляеми са аргументите за съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, поради игнориране на задължението по чл. 107, ал. 1 от НПК в тази фаза на процеса. Досъдебното производство има само подготвителен характер- чл. 7, ал. 2 от НПК. По силата на чл. 7, ал. 1 от НПК ц ентрално място в наказателния процес заема съдебната фаза. Именно в съдебното производство, в условията на пълно разгръщане на основните принципи на наказателния процес- непосредственост, устност, състезателност, публичност, се събират и проверяват доказателствени материали. Не съществува каквато и да е било пречка в тази фаза на процеса да се събират нови доказателства, както по искане на страните, така и служебно от съда, да се подлагат на проверка вече събрани на досъдебното производство доказателства, да се извършват нови процесуално-следствени действия или да се преповтарят вече осъществени такива / с изключение на уникалните по своя характер/. В този смисъл, дори и да се приеме, че в досъдебната фаза е допуснато нарушение на правилата за събиране на доказателствата, то е сред онези нарушения, които могат да бъдат компенсирани в съдебната фаза на процеса. I.2.Напълно лишени от основание са и доводите за съществени процесуални нарушения поради ограничаване правото на защита на Д. с липсващо дължимо съдържание на обвинителния акт /ОА/. Отстоява се отсъствие на обвинителна теза относно датата на настъпилия съставомерен резултат и механизма на причиняването му. Такова оплакване е било наведено и пред въззивния съд, при което е получило аргументиран отговор. На стр. 6 от решението е изложено виждането, че обвинителният акт, макар и лаконичен, е съответен на изискванията за съдържание дадени в чл.246 от НПК и Т.Р. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, този въпрос е бил подложен на обсъждане и в разпоредителното заседание, първата инстанция е дала отговор, който е споделен от въззивната. И според настоящия състав на съда това оплакване е неоснователно. В съдържанието на обсъждания процесуален документ /и обстоятелствена част, и диспозитив/ ясно е заявена датата на деянието- „ около 18.20 часа на 20.05.2020 г. “ /стр. 1 от ОА/, "на 20.05.2020 г."- диспозитив. Посочено е още, че Д. е ударил в областта на устата пострадалия М. М., като ударът нанесъл „ с юмрука на лява си ръка“. Ясно е описан и полученият съставомерен резултат- разклащане на първи горен десен зъб, което наложило „ зъбът да бъде екстрахиран/изваден/“. Удар с юмрук в областта на устата /след нанесен друг такъв в областта на лицето/, са приели като доказаното увреждащото деяствие и районния, и въззивния съд. Т.е., направената и от настоящия съд проверка по така наведените оплаквания сочи, че обвинителният акт на Хасковската РП отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, изготвен е при съобразяване с правните предписания на чл. 55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР № 2/2002 г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадал и вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на дееца; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; визирал е приложимия закон. В рамките на така предявеното с ОА обвинение е постановена присъдата на първостепенния съд, както и въззивното решение. I.3.Неоснователни са упреците към дейността на първостепенния и въззивния съд. Преди всичко следва да се подчертае, че в производството по възобновяване, к а к т о и в касационното производство, фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационният съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното и убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Ето защо аргументите на осъдения във връзка с доказателствената съвкупност и с приетата фактическа обстановка следва да бъдат обсъдени от гледна точка на наличието или липсата на съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и с оценката на доказателствата и доказателствените средства. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, предпоставило погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. Възприетата от съдилищата фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата, които са обсъдени задълбочено съобразно нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложени са съображения кои доказателства и доказателствени средства се приемат за достоверни и защо, при съответно обсъждане на установените противоречия. В мотивите на атакуваните съдебни актове са развити съображения защо се кредитират едни, а не се възприемат други доказателства. Обясненията на подс. Д., който отрича да е нанасял удар на пострадалия, както и показанията на брат му- св. Г.Д., са били подложени на анализ за съответствие с изводимото от останалите доказателствени източници- гласни и писмени. Заявеното от тях е в противоречие с показанията не само на пострадалия, но и с тези на незаинтересования от изхода на делото св.М.- очевидец, както и на полицейските служители З.З., А.И. и Р.Р., които също възприели лично уврежданията по пострадалия непосредствено след деянието, респ.- липсата на увреждания за подс. Д.. Травмите на М., констатирани с писмени доказателства /медицински документи/, са били заявени на тел. 112 още по време на инцидента от св. А.М., който е съобщил и за сбиването „ двама срещу един“, т.е подс. Д., пътуващия с него в товарния автомобил негов брат Г.Д., респ.- пострадалият, който е бил сам, а преди това е управлявал лек автомобил/л. 91-92, т. 1 от ДП/. Те са били обект на изследване от съдебно медицинските експертизи, чиито заключения са ценени. В обобщение- фактическите данни от събраните доказателства категорично установяват инкриминираното по делото поведение на осъденото лице, както и причинно- следствената връзка между това поведение и полученото от М. съставомерно телесно увреждание. Установени несъмнено са и несъставомерните такива. В резултат на насените от Д. удари в лицето на пострадалия, наред с другите травматични увреждания представляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, на М. е било причинено и изкълчване/разклащане в 3- та степен/ на 11 –ти горен преден десен зъб. Отпадането на зъба е било неминуемо, което се и случило- същият е изваден поради това, а не защото пострадалият имал заболяването пародонтит, както се твърди пред настоящия съд, обсъждано е и от въззивния, който е приел, че от това заболяване въпросният зъб не бил засегнат. Нараняването се приравнява на избиване на зъб, чиято липса в случая е довела пострадалия до затрудняване както при дъвченето във фазата „отхапване“, така и при говоренето. Налице са и обективните признаци на средната телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето или говоренето и в тази насока са спазени задължителните указания, дадени в Постановление № 3/79г. на ПлВС. Настоящият състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт, отговорил е на всички направени пред него възражения. Не са допуснати процесуални нарушения. На подсъдимия и на неговия защитник са предоставени в пълен обем процесуални възможности за упражняване правата им. II.Неоснователно се претендира нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение. Съображенията на въззивния съд относно правната квалификация на деянието са правилни и се споделят изцяло. Те са изведени в резултат на правилна правна оценка на установените фактически данни от предмета на доказване. При правилната фактическа установеност на деянието, изградена въз основа на прецизен и верен анализ на изводимото от доказателствената съвкупност, законосъобразно е прието, че подс. С. Д. е реализирал от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Неоснователна е претенцията за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Следва да се констатира, че в искането е цитирана изобилна практика на ВКС по приложението на сочената норма, но не е заявено при визираните в сочения текст две алтернативи дали се претендира отсъствие или явна незначителност на обществената опасност на деянието. И в правната теория, и в практиката на ВКС, вкл. и сочената в искането, по което е образувано настоящето производство, се отстоява последователно виждането, че преценката дали едно деяние е малозначително, тъй като не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, се основава винаги на конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване деянието, както и на личността на дееца. В случая за отсъствие на обществена опасност не може да с обсъжда. Не налице и незначителност на обществената опасност на извършеното. Деянието е по повод реализирано от осъденото лице управление на МПС не съобразно правилата за това, прераснало в саморазправа между водачите, с демонстрирана от Д. упоритост за причиняване на телесно увреждане на другия водач. На пострадалия са нанесени множество удари. Макар само единият да е причинил съставомерния резултат, то по делото са несъмнено установени и по- леки по вид телесни увреждания на М., причинени му от други удари по лицето. В обобщение: обществената опасност на деянието е оценена въз основа на конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване на деянието, както и с личността на дееца. При установените по делото факти материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, не е налице явна незначителност на неговата обществена опасност, още по-малко – липса на такава. Воден от горното и на основание чл. 424 от НПК, Пловдивският апелативен съд, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК,