Решение № 143 от 16.10.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 488/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняването на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/, за разглеждане на постъпило в Софийски окръжен съд на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от съдебните власти на Република Румъния и засягащо българския гражданин П. Н. В. с ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание представителят на СОП изразява становище за липса на законовите предпоставки за признаване и изпълнение на присъдата на румънския съд, тъй като престъплението, за което е осъден В., не е такова по българския НК. Защитникът на осъдения В. – адв. Ч. от САК, заема становище за поемане надзора на пробационните мерки от Софийски окръжен съд. Осъденият П. В. не се явява пред СОС, като е редовно призован. Софийски окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, взе предвид следното: С Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представена за признаване и изпълнение влязла в сила на 27.10.2022 г. наказателна присъда № 231/19.07.2022 г., постановена от Съда Карансебеш по дело № 3921/208/2021 г., изменена чрез наказателна присъда № 1022/А/27.10.2022 г., постановена по същото дело от Апелативния съд в град Тимишоара, вследствие на приемане на формулираното от Прокуратура към Съда Карансебеш обжалване по делото. Присъдата е издадена за това, че на 09.06.2021 г. около 20: 28 часа подсъдимият П. В. управлявал групата МПС (товарна композиция), състояща се от влекач марка „ДАФ“ с рег. № ЕВ •••• ВК и полуремарке марка „Шмитц“ с рег. № ВТ••••ЕЕ, по път DN 6, с посока от Карансебеш към Оршова. На км 438+500 м. подсъдимият е причинил ПТП, довело до негова телесна повреда, а в присъствието на полицаите, на дежурния лекар, медицинските лица и свидетелите Ф.П. и К.М., говорещи български език, той отказал да бъде тестван с дрегер или да бъдат взети необходимите биологични проби за установяване наличието на алкохол или на психоактивни вещества. Отказът на подсъдимия е даден, след като е бил уведомен чрез преводач за необходимостта да бъде тестван с техническо средство за алкохол или да даде съгласие за вземане на биологични проби от кръв или урина. Посочено е в удостоверението, че подсъдимият е бил изслушан по време на наказателното разследване в присъствието на заклет преводач за българско- румънски преводи и е изразил съжаление за случилото се, като е заявил, че не помни да е претърпял ПТП, да му е оказвана медицинска помощ и да е отказвал тестване с дрегер и вземане на биологични проби от кръв или урина. Посочена е правната квалификация на извършеното от П. В. деяние, а именно по чл. 337 от НК на Република Румъния. С присъдата В. е признат за виновен в извършването на престъплението „отказ или избягване на вземане на биологични проби“, като му е наложено наказание от две години затвор. На основание чл. 91 от НК на Република Румъния, изпълнението на присъдата от две години лишаване от свобода е отложено за определен срок за надзор от три години, установен според разпоредбите на чл. 92, ал. 2 от НК. На основание чл. 93, ал. 1 от НК П. В. е задължен по време на срока за надзор да спазва следните надзорни мерки: а) да се яви в Пробационната служба Караш-Северин в определените от нея дати; б) да приема посещенията на пробационен съветник, назначен с негов надзор; в) да съобщава предварително смяната на местожителството и всяко пътуване, което надвишава 5 дни; г) да съобщи смяната на работното му място; д) да съобщава информация и документи от естество, позволяващо контрол на поминъка му. На основание чл. 93, ал. 2 от НК, по време на надзора, задължава обвиняемия П. В. да посещава една или повече програми за социална реинтеграция, провеждани от Пробационна служба Караш-Северин или организирани в сътрудничество с институции в общността. На основание чл. 94, ал. 1 от НК, по време на срока за надзор предвидените в чл. 93, ал. 1, буква в) – д) от НК данни се съобщават към Пробационната служба Караш – Северин. На основание чл. 404, ал. 2 от НПК, чл. 93, ал. 3 от НК, по време на срока за надзор, обвиняемият В. ще извърши неплатена работа в полза на общността за определен срок от 100 дни при Кметството на град Решица или при Окръжна агенция по труда Караш-Северин. Пробационният съветник от Пробационната служба Караш-Северин, въз основа на първоначалната оценка, следва да реши в коя от двете институции в общността обвиняемият следва да изпълни задължението и вида на дейността. Посочено е в Удостоверението, че отказът или избягването от водача на превозно средство, за което законът предвижда задължение за притежаване на СУМПС или на инструктора по кормуване, който е в процес на обучение, или на лицето, провеждащо изпит, който е по време на практическите изпити за придобиване на СУМПС, от вземането на биологични проби, необходими за установяване на алкохолното съдържание или наличието на психоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. Посочени са и условията за отлагане на изпълнението на наказанието под надзор; както и че срокът за надзор се изчислява от датата, на която решението за отлагане на изпълнението на наказанието под надзор е окончателно. Отбелязано е, че на обвиняемия е било изпратено наказателното решение на адреса в гр. С., както и че той не е поискал преразглеждане на делото или обжалване в съответния срок. Обърнато е внимание, че осъденият е предупреден за бъдещото му поведение и последиците, на които е изложен, ако извърши нови престъпления или не спазва мерките за неотклонение, или не изпълнява задълженията си в периода на надзор. Удостоверението е придружено с препис от наказателна присъда № 231/2022 г. на Съда Карансебеш; препис от Наказателна присъда № 1022/А на Апелативния съд Тимишоара; копия на молба от П. В. до Министерство на правосъдието – Република Румъния, във връзка с досие за пробация № 621/2022 г.; копие пълномощно за адвокат; копия удостоверения за раждане; копие допълнително споразумение към трудов договор; призовка. По силата на чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от чуждестранен съд и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Изпратеното в СОС удостоверение в превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се иска. Касае се за наказателно решение за налагане на пробационни мерки, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е на съдебен орган и се отнася за извършено на територията на издаващата държава престъпление. В удостоверението и наказателната присъда се съдържа описание на деянието на П. В.. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Република Румъния (издаващата държава), което е квалифицирано по чл. 337 от НК на Република Румъния и се изразява в „отказ или избягване на вземане на биологични проби“, като му е наложено във връзка с управление на група МПС, състояща се от влекач марка „ДАФ“ с рег. № ЕВ •••• ВК и полуремарке марка „Шмитц“ с рег. № ВТ••••ЕЕ, по път DN 6, с посока от Карансебеш към Оршова, като на км 438+500 м. подсъдимият е причинил ПТП, довело до негова телесна повреда. В присъствието на полицаите, на дежурния лекар, медицинските лица и свидетелите Ф.П. и К.М., говорещи български език, той отказал да бъде тестван с дрегер или да бъдат взети необходимите биологични проби за установяване наличието на алкохол или на психоактивни вещества. Отказът на подсъдимия е даден, след като е бил уведомен чрез преводач за необходимостта да бъде тестван с техническо средство за алкохол или да даде съгласие за вземане на биологични проби от кръв или урина. П. В. е български гражданин, с настоящ адрес в с. Р., общ. С., обл. С., ул. „П.“ № 27, при което е спазено изискването на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС. В нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение. Съобразявайки данните в удостоверението и наказателното решение, съдът приема, че е налице законово регламентираната предпоставка за отказ от признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти, визирана в чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС – наказателната присъда се отнася до престъпление, което не е наказуемо съгласно българското законодателство, и не се касае за изключението по чл. 14, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Отказът на водач на МПС от проверка с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или от даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, в Република България се наказва като административно нарушение по реда на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, но не е било престъпление по НК към датата на деянието, визирана в присъдата на румънския съд. С редакцията на чл. 343б от НК на Република България, ДВ, бр. 67 от 2023 г., в ал. 6 от същия е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца и глоба от две хиляди лева за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред – неприложимо в конкретния случай на деяние, което към датата на извършването му не е било инкриминирано като престъпление. Софийски окръжен съд е изискал по реда на чл. 15, ал. 4 от ЗПИИСРРПУНПМАС становището на компетентните румънски власти, в случай, че независимо от отказа съдът, с оглед охраняване интересите на българския гражданин П. В., чието местоживеене е в страната му по произход, реши да упражни надзор върху пробационните мерки, които са наложени с изпратеното му решение по чл. 2, т. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, без да поема отговорността за вземане на последващи решения по чл. 21, ал. 1 в случаите, когато осъденото лице без основателна причина не изпълнява наложените пробационни мерки. Постъпило е писмено становище от Съда Карансебеш по дело № 3921/208/2021 г., че румънският съд е съгласен в такъв случай да поеме надзора на пробационните мерки, като българският съд ще е задължен, съгласно чл. 14, ал. 4, вр. чл. 17 от Рамково решение 2008/947/ПВР, да информира Съда Карансебеш, като подаде формуляра, предвиден в Приложение II от Рамково решение 2008/947/ПВР, в случай, че осъденото лице не спазва пробационните мерки. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да постанови отказ от признаване и изпълнение на решението на румънския съд, на изложените по- горе основания, като същевременно следва да вземе решение за упражняване на надзор върху пробационните мерки, наложени на българския гражданин П. В. с изпратеното решение, без да поема отговорността за последващи решения по чл. 21, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Това налага определените в наказателното решение на румънския съд пробационни мерки осъденият: а) да се яви в Пробационната служба Караш- Северин в определените от нея дати; б) да приема посещенията на пробационен съветник, назначен с негов надзор; в) да съобщава предварително смяната на местожителството и всяко пътуване, което надвишава 5 дни; г) да съобщи смяната на работното му място; д) да съобщава информация и документи от естество, позволяващо контрол на поминъка му; да посещава една или повече програми за социална реинтеграция, провеждани от Пробационната служба или организирани в сътрудничество с институции в общността; по време на срока за надзор да извърши неплатена работа в полза на общността за определен срок от 100 дни; да бъдат адаптирани към българското законодателство, в частност към чл. 42а и следващите от НК. Определените от румънския съд пробационния мерки се обхващат пробационните мерки, предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК на Р България; чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от българския НК и чл. 42а, ал. 2, т. 6, вр. чл. 42б, ал. 5 от НК на Република България, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, включване в програми за обществено въздействие, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно, всяка от които за изпитателния срок от три години. Според посоченото от румънските съдебни власти в Удостоверението, срокът за надзор се изчислява от датата, на която решението за отлагане на изпълнението на наказанието под надзор е окончателно, т.е. от датата на влизане на присъдата в сила. С тези съображения, Софийски окръжен съд