Решение № 1957 от 19.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3994/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК. Образувано е по частна жалба на "С.в.“ АД, ЕИК ••••, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул. “•••• III” ••, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред •••• – длъжник по изпълнително дело № 20228510403601 на ЧСИ М.П., per. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, против Уведомление с изх. № 3666/13.01.2023 г. в частта му, в която съдебният изпълнител е отказал да намали разноските с начислената такса по т.31 от ТТРЗЧСИ и е приел за събиране допълнителна такса в размер на 12 лв. по т.4 от ТТРЗЧСИ. Наведени са доводи, че за начислената такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ няма издаден документ по Закона за счетоводството, а таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ не е дължима, доколкото обжалваното уведомление не им е връчено по пощата, а на изрично посочен електронен адрес, връчено е едновременно с още 14 уведомления в общ файл и за всяко едно от тях ЧСИ е начислил такса по т. 4 в размер на 10 лв. без ДДС за изпращане по пощата, което жалбоподателят квалифицира като злоупотреба от страна на ЧСИ и опит да се обогати за сметка на длъжника. Иска се намаляване на начислените разноски по изпълнителното дело, като се изключат таксите по т. 31 и т. 4 от ТТРЗЧСИ. В срока по чл.435, ал.2 от ГПК взискателите са депозирали възражение, с което молят жалбата да се остави без уважение. Претендират разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на по 200 лв. за всеки от тях. В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално и процесуално- правните разпоредби на ГПК и ТТРЗЧСИ. Сочи, че дружеството-длъжник е отправило официално искане с молба всички документи да бъдат изпращани на електронната му поща и съдебният изпълнител е удовлетворил това искане, като всички изготвени документи са изпращани именно на тази електронна поща. Изготвените и изпращаните документи до длъжника били подписани с квалифициран електронен подпис, като за тази услуга, съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за електронните съобщения „лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат такси за ползване на номерационни ресурси“. С оглед на това, след подписване на книжата, които следва да бъдат изпратени до длъжника, съдебният изпълнител е изпращал същите посредством електронна поща, което действие по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г. представлявало електронна съобщителна услуга, която според същата Директива означава услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане. Освен това били използвани канцеларски материали и канцеларски копирни услуги за поддържане на служебния архив на ЧСИ, за което също били направени разходи. Сочи се и че съдебният изпълнител е взел предвид и забележката на чл. 31 от ТТРЗЧСИ, съгласно която допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, като в производството по делото е издаден такъв документ - Сметка № ••••. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното: Изпълнително дело № 20228510403601 на ЧСИ М.П., per. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, е образувано по молба от 08.12.2022 г. от „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 6740/2021 г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който длъжникът "С.в.“ АД е осъден да заплати на Д.П.Д. сумата от 51.41 лв. разноски в производството. Към молбата е приложен Договор за цесия от 17.08.2022 г., видно от който кредиторът по изпълнителния лист Д.П.Д. е прехвърлила вземането си по него на молителите „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД. С молбата си взискателите са поискали съдебният изпълнител да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. С молбата е представена вносна бележка от 06.12.2022 г. за внесени такси за образуване на изпълнителното дело в общ размер на 66 лв. В същия ден - на 08.12.2022 г. ЧСИ П. е изготвил Сметка № ••••, с която е начислил дължими от „Ф.М.“ ЕООД такси по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв., по т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на покана, призовка и т.н. в размер на 20 лв., по т.3 от ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество в размер на 5 лв. и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 10 лв. – общо 55 лв. без ДДС или 66 лв. с ДДС. С Покана изх. № 79512/09.12.2022 г. длъжникът "С.в.“ АД е поканен в двуседмичен срок от получаването да заплати задължението по изпълнителното дело в общ размер на 387.56 лв., от които 51.41 лв. - главницата по изпълнителния лист, 208.91 лв. разноски по изпълнителното дело, 124.24 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.12.2022 г. С Постановление за разноски изх. № 79513/09.12.2022 г. ЧСИ П. е приел за събиране в изпълнителното производство следните разноски: 24 лв. за образуване на изп. дело по т.1 от Тарифата; 6 лв. за извършване на справка за длъжника по т. 3 от Тарифата; 24 лв. по т.5 от Тарифата за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба и т.н.; 18 лв. за налагане на запор по т.9 от Тарифата; 31.24 лв. за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифата; Допълнителни разноски в размер на 24 лв. по т. 31 от Тарифата; адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 200 лв. и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси в размер на 8.91 лв. Поканата за доброволно изпълнение, изпълнителния лист и постановлението за разноските са връчени на длъжника по електронен път на 13.12.2022 г. На 09.12.2022 г. ЧСИ е изготвил Уведомление по ДОПК до ТД на НАП – Големи данъкоплатци и осигурители. На 29.12.2022 г. длъжникът е депозирал възражение против начислените разноски, като е оспорил начисляването на сумата от 24 лв. за допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ и сумата от 18 лв. за налагане на запор, какъвто няма данни да е наложен. Посочил е и че задълженията по изпълнителното дело са платени на 20.12.2022 г. На 29.12.2022 г. ЧСИ П. е изготвил Справка № 0000275349, с която е начислил на длъжника "С.в.“ АД такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 31.24 лв. На 13.01.2023 г. е изготвил Уведомление с изх. № 3666/13.01.2023 г., с което намалява размера на таксите със сумата от 18 лв. по т. 9 от Тарифата, отказва да намали разноските с таксата по т.31 и таксата по т.26 от Тарифата и приема за събиране такса по т. 4 от Тарифата в размер на 12 лв. за „настоящото съобщение“. Уведомлението е изпратено на адреса на електронната поща на длъжника с електронно съобщение от 13.01.2023 г., ведно с уведомления по още 14 бр. дела. На 24.01.2023 г. длъжникът е депозирал жалба против уведомлението, предмет на настоящото производство. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата е подадена против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт за определяне размера на разноските по изпълнението и с който са определени като дължими нови разноски, и то е предмет на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство. Съобразно чл. 79 ГПК, чл. 78 ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, разноските по изпълнението, дължими от длъжника са предвидените в Тарифата такси за извършването на изпълнителни и други действия (чл. 78, ал.1 ЗЧСИ) и направените от ЧСИ или взискателя разходи по изпълнителното дело (чл. 78, ал.1 ГПК и т. 31 от ТТРЗЧСИ). Допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ са разходите за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0, 50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Видно от Забележката към т. 31, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. От текста на разпоредбата става ясно, че разноски по т. 31 от Тарифата съдебният изпълнител начислява, когато действително е направил такива във връзка с осъществяваното принудително изпълнение и тези разноски съставляват платени такси или възнаграждения за извършени услуги, транспорт и т.н. Смисълът на забележката е, че тези разходи следва да бъдат удостоверени с издаден счетоводен документ, т.е. документ, издаден от доставчика на съответната услуга или стока, материализиращ извършената услуга/доставената стока и нейната стойност. В случая от документите в изпълнителното дело не се установява наличието на издаден счетоводен документ, регистриращ стопанска операция, платец по която е ЧСИ или взискателят. Сметката, на която се позовава ЧСИ съставлява счетоводен документ по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗЧСИ, който съдебният изпълнител съставя за събиране на таксите и допълнителните разноски по изпълнението, а не издаден счетоводен документ за действително направени разходи по изпълнението по смисъла на цитираната забележка. Освен това в сметките /две съставени такива/ е отразено задължение за такса по т. 31 от Тарифата, но не е посочено основание и размер на направени разходи. По изпълнителното дело няма данни за направени от ЧСИ или взискателя разходи от посочените в т. 31 от Тарифата (освен банкова комисионна, която обаче е включена на отделен ред в Постановлението за разноски изх. № 79513/09.12.2022 г., извън допълнителните разноски, начислени по т. 31 ). Ето защо незаконосъобразно ЧСИ е начислил на длъжника разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, без доказателства такива да са действително направени. С Уведомлението от 13.01.2023 г. ЧСИ П. е приел за събиране и допълнителна такса в размер на 12 лв. (с ДДС) по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на уведомлението, с което е отказал да намали разноските на длъжника. Таксата е начислена незаконосъобразно. Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В случая уведомлението до длъжника не е изпратено по пощата, а е връчено по реда на чл. 38, ал.3 ГПК на посочен от длъжника адрес на електронна поща, за което действие не следва да се приема, че се начислява и дължи такса. Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника. Несъстоятелни са и останалите доводи на ЧСИ. Връчването на акт на съда, респ. – на съдебния изпълнител на посочен от страната адрес на електронна поща не съставлява нито услуга по см. на чл. 143 от ЗЕС, нито електронна съобщителна услуга по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г., както поддържа ЧСИ П.. ЧСИ П. не е предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, нито лице, осъществяващо електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, поради което позоваването от него на разпоредбата на чл. 143 ЗЕС е несъстоятелно. Таксата по т.4 е предвидена като проста/обикновена и съставлява възнаграждение за ЧСИ за извършените действия по изпращане по пощата на книжата (за труд и разходи) тогава, когато връчването не е част от самото изпълнително действие и не се осъществява пряко чрез служител на ЧСИ. Предвиждането отделно на такава такса може да се обоснове с възмездяване на евентуално направени разходи за създаване на копие на хартиения документ, който подлежи на връчване, разходи за създаване на пратката (напр. пощенски плик, лепило или други канцеларски материали), труд и т.н., без да е необходимо доказването на конкретно направени такива разходи и труд. Такива разходи, обаче, при връчването на посочена от страната електронна поща не се правят. С оглед на това връчването на акта на ЧСИ по реда на чл. 38, ал.3 ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи. На последно място - таксата за връчване по пощата на книжа от ЧСИ е установена с тарифа, приета много преди измененията в ГПК, предвиждащи възможността за връчване на посочен от страната адрес на електронна поща, поради което очевидно не обхваща действията по връчване на електронна поща. Към настоящия момент Тарифата към ЗЧСИ не предвижда такса за тези действия. При тези съображения настоящият състав приема, че незаконосъобразно ЧСИ е начислил такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС и допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС. Жалбата не съдържа оплаквания против начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което произнасяне от съда по отношение тези разноски не се дължи, но това не изключва задължението на ЧСИ да прецени дължимостта на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата и да определи нейния размер съобразно решението на съда, с което се намаляват дължимите от длъжника разноски по изпълнението. По разноските: Разноски в това производство не подлежат на присъждане. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд