Решение № 104 от 31.10.2008 г. на Районен съд - Левски по дело № 233/2008 г.

РЕШЕНИЕ

гр.Л евски, 31. 10. 200 8 г.

РАЙОНЕН СЪД гр. Левски, І граждански състав в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Н.П. брачно гражданско дело № 20084410100233 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

БРАЧЕН ИСК ЗА РАЗВОД на осн.чл.99, ал.1 от СК по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

В исковата молба П.П.Т. ••• с ЕГН- •••••••••• против М.И.Т. ••• с ЕГН-•••••••••• твърди, че бракът му с ответницата е разстроен като е посочил като факти, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брака, твърдейки в исковото си молба, че в резултат на задълбочилите се личностни и битови проблеми неразбирателствата между съпрузите постепенно ги отчуждили един от друг и през 1993 г, той напуснал семейството и заживели разделени, като ответницата през 1997 г заминала за Гърция. Твърди, че от 1993 г са във фактическа раздяла и че и двамата имат свой собствен живот и че брака е изпразнен от съдържанието, което моралът и брачната институция влагат в него. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Намира, че бракът е непоправимо разстроен.Моли съда на това основание да прекрати брака с развод по чл.99, ал.1 от СК по вина на двамата.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Сн. Лоринкова от ПЛ АК. Поддържа предявения иск.

Ответницата редовно призован се явява в съдебно заседание, но не е подала писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на страните по реда на чл. 235 ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

Пред съда е представена искова молба от П.П.Т. ••• с ЕГН- •••••••••• против М.И.Т. ••• с ЕГН-••••••••••, в която са посочени са данните за съда, за страните, правното основание, изразено е в обстоятелствената част на същата и желанието за развод на ищеца, направено е искане съдът да постанови развод по исков ред, приложени са на оригинал на удостоверение за сключен граждански брак №54 от 24.10. 1971 г. Община гр. Белене, копия от удостоверения за раждане от 30.03. 1973 г и от 29.05. 1979 г и двете на Община Белене, комплект статистически сведения по образец, както и документ за внесена първоначална държавна такса. Съдът е намерил за редовна исковата молба и с разпореждане на съда от 04.06. 2008 г. са разменени книжата и на ответницата на е връчена призовка на 12.06. 2008 г., като и е даден едномесечен срок за възраженията и към дата 12.07. 2008 г. последния е изтекъл и в съда не е постъпил писмен отговор от страна на ответницата по делото.

Предявения с исковата молба на ищеца иск, е брачен иск за развод, с който ищеца упражнява потестативното си право на развод с ответницата, като е посочил като факти, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брака, твърдейки в исковото си молба, че в резултат на задълбочилите се личностни и битови проблеми неразбирателствата между съпрузите постепенно ги отчуждили един от друг и през 1993 г, той напуснал семейството и заживели разделени, като ответницата през 1997 г заминала за Гърция. Твърди, че от 1993 г са във фактическа раздяла и че и двамата имат свой собствен живот и че брака е изпразнен от съдържанието, което моралът и брачната институция влагат в него. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме, че този брачен иск намира правното си основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК от СК.

От приложеното към исковата молба удостоверение за сключен граждански брак е видно, е видно, че на 24.10. 1971 г. с акт за граждански брак № 54 от същата дата страните са сключили граждански брак, което легитимира страните в процеса като ищец и ответник по делото. Страните са процесуално дееспособни, не са налице визираните от закона в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Левски, като искът е подведомствен на Районен съд гр. Левски Изпълнено е и законовото изискване за обективно съединяване на исковете за ползването на семейното жилище издръжката между съпрузите и фамилното име, с което са изпълнени законовите изисквания и тези дадени в ППВС 1/57 г; ППВС №5/31.11. 1981 г; ТР№11/3.03. 1969 г. на ОСГК на ВС, поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим.

Съдът намира, че е сезиран по реда на ГПК, Част трета, глава двадесет и шеста в рамките на особено исково производство с брачен иск за развод, с който ищеца упражнява потестативното си право на развод с ответницата, като е посочил като обстоятелства и факти, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брака фактическото напускане на семейството от ищеца през 1993 г, заминаването на ответницата за Гърция и настъпилата между страните продължителна фактическа раздяла.Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме, че този брачен иск намира правното си основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК от СК.

От приложеното към исковата молба удостоверение оригинал на удостоверение за сключен граждански брак №54 от 24.10. 1971 г. Община гр. Белене е видно, че на 24.10. 1971 г. страните са сключили валиден граждански брак, което легитимира страните в процеса като ищец и ответник по делото. Страните са процесуално дееспособни, не са налице визираните от закона в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Левски, като искът е подведомствен на РС гр. Левски и е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по брачните производства. Изпълнено е и законовото изискване за обективно съединяване на исковете за ползването на семейното жилище издръжката между съпрузите и фамилното име, с което са изпълнени законовите изисквания и тези дадени в ППВС 1/57 г; ППВС №5/31.11. 1981 г; ТР№11/3.03. 1969 г. на ОСГК на ВС. Ответницата по делото не подала писмен отговор в дадения й от съда едномесечен срок не е постъпило възражение, като правата и се преклудираха с изтичането на първото по делото съдебно заседание.

От претендираното право произтича, че с напускането на семейното жилище през 1993 година от ищеца е настъпила фактическата раздяла между страните. От претендираното от ищеца право произтича още и обстоятелството, че ответницата не е полагала и достатъчно грижи за семейството, и децата си, като и тя се е дезинтересирала от семейството и през 1997 г е заминала за Гърция, както и че в резултат на всички обстоятелства се стигнало до неуважение между тях като съпрузи и изпразване на брака от съдържанието, което законът -брачната институция влагат и моралът в него. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Съдът намира, че е сезиран по реда на ГПК, Част трета, глава двадесет и шеста в рамките на особено исково производство с брачен иск за развод, с който ищеца упражнява потестативното си право на развод с ответницата. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме, че този брачен иск намира правното си основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК от СК, предявен по реда на чл.318 от ГПК.

Не е постъпил е писмен отговор от ответницата, като правата й ще се преклудираха с изтичането на първото по делото заседание Тя заявява, че не желае развод, но не ангажира доказателства и в първото съдебно заседание..

Съдът с Определение № 432 / 16.07. 2008 г. е намерил, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата:

• че 24.10. 1971 г в гр. белене, с акт № 54 от същата дата на Община гр. Белене, страните са сключили граждански брак;

• че така сключеният на 24.10.1971г. граждански брак е първи по ред и за двамата;

• че от този брак съпрузите нямат непълнолетни и малолетни деца към датата на завеждане на иска;

• че към датата на подаване на исковата молба за развод, съпругата не е бременна., като ответницата не е подала писмен отговор, като с изтичането на срока за даване на такъв се е преклудирало правото и да подаде насрещен иск, да оспори истинността на доказателствата и твърденията на ищеца, както и да оспори в първото съдебно заседание по делото твърдените с определението приети за безспорни факти, а с оглед разпоредбата на чл. 153 от ГПК подлежат на доказване спорните между страните факти, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, дължащо се както на посочените с исковата молба обстоятелства, така и на онези, които сочи ответницата в отговора си, а и са настъпили след това и от които произтичат основания довели до дълбокото и непоправимо разстройство в брака, до приключване на устните състезания. Като ищецът за установяване на твърденията си поиска от съда да събере гласни доказателства, които бяха събрани в първото по делото съдебно заседание чрез разпит на свидетеля Бойко Йорданов. Ответницата не направи искания в първото по делото заседание за допускане на доказателства свързани с твърдението й че не желае развод и правата и се преклудираха с изтичането на първото по делото съдебно заседание, а съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, така че и ответницата, имаше доказателствена тежест в рамките на направените от нея искания и възражения. В първото по делото съдебно заседание ответника не посочи други факти, които да обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Видно от представеното на л. 5 от делото оригинал на удостоверение за сключен граждански брак е, че страните са сключили валиден първи по ред и за двамата граждански брак на 24.10. 1971 г. с акт за граждански брак № 54 от 24.10. 1971 г. на Община гр. Белене Република България. Ответника не подаде писмен отговор не изрази становището си, нито пък посочи нови факти и обстоятелства за разстройството в брака различни от твърденията на ищцата. Съдът като обсъди доказателствата по делото, кредитира същите изцяло, тъй като те се явяват обективни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна да следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е основателен и доказан по правното си основание.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, намиращо израз във фактическата раздяла на страните и липсата на емоционална и физическа близост между съпрузите. Съдът намира, че фактическата раздяла, която е продължила около 15 години се е отразила зле на брачната им връзка, довела е до напълно охладняване на съпрузите един към друг и до пълното им отчуждаване, поради което я намира за дълга. Дългата фактическа раздяла е фактор който също води до дълбоко разстройство в брака / ПП1-57 т7, 8, 9 и10 /. В този си вид брака не е в интерес на страните поради което съдът счита, че същия следва да се прекрати на основание чл. 99 ал. 1 от СК.

След цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Вината им се изразява в това, че същите не могъл да намерят точния подход един към друг, чрез който да преодолеят различията си и да общуват пълноценно помежду си като личности и съпрузи, а допуснали създалите се различия да се задълбочат, като постепенно се отчуждили един от друг и всеки и заживял свой собствен живот, в който нямало място за другия. По този начин в следствие поведението на съпрузите, обичта и уважението между тях се заменили с отчуждение и дезинтересираност, които на свой ред довели до възникването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ето защо съдът намери, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата съпрузи.

Ищецът е направил искане за предоставяне за ползване на семейното жилище на съпругата му, тъй като след фактическата раздяла, тя останала да живее в него. Съдът намира искането за основателно и като такова следва същото да бъде уважено.

Ищецът твърди, че ответницата е променила фамилното си име при сключването на гражданския брак, и не противопоставя тя да запази това фамилно име и същото следва да бъде уважено като основателно на основание чл. 326 от ГПК, а и ответницата в предоставеният й законен срок не е направила искания и правата й се преклудираха. Страните имат родени от брака деца, които обаче към датата на подаване на исковата молба за развод са пълнолетни и не се третират въпросите свързани с упражняването на родителските права и издръжката по отношение на деца. Не се третира и въпроса за издръжка между съпрузите, като ответникът не е предявил насрещен иск и това му право се е преклудирало.

При този изход на делото на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК следва на страните да не се присъждат направените разноски при този извод за брачната вина, но следва да бъде осъден ответника да заплати окончателна д.т, в размер на 25 лева, а ищецът е внесъл 25 лева със завеждането на искът.

Водим от горното, съдът