Решение № 156 от 25.9.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 477/2025 г.

Производството е образувано по жалба на „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Б. Т. от АК-Бургас, срещу решение № 162/20.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 335/25г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с което е била оставена без уважение негова жалба с вх. № 15878/07.05.2025 г. при ЧСИ Даниела Златева рег. № 876, насочена против разпределение, извършено с постановление от 22.04.2025 г. по изпълнително дело № 20248760401101 по описа на ЧСИ Даниела Златева рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС, на основание чл. 463 от ГПК. Поддържа се оплакването, че при извършване на разпределението не е бил включен ипотекарният кредитор на длъжника - „Трейд проект България“ ЕООД. В тази връзка се излага, че с вписването на договора за цесия в имотния регистър, ипотеката, обезпечаваща прехвърленото вземане, запазва своето действие. Поради това е неотносим въпросът за момента на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, което дава основание на взискателя да насочи изпълнението спрямо имотите, предмет на обявената за относително недействителна сделка – ипотеката има действие от момента на своето вписване, което е преди вписването на исковата молба по конститутивния иск. Поради това се счита, че кредиторът „Трейд проект България“ ЕООД има привилегировано вземане спрямо длъжника, тъй като същото е обезпечено с ипотека, което е противопоставимо спрямо взискателя „Агро номер едно“ ООД. Поради тези съображения се поддържа, че висящото пред РС-Добрич гр. д. № 23/25г., имащо за предмет предявен от „Трейд проект България“ ЕООД против „Агро номер едно“ ООД иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, с който се иска установяване недействителността на разпореждането на съдията по вписванията за заличаването на ипотеката на осн. чл. 88 и сл. ЗКИР, вр. чл. 22 от ПВ и чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради противоречие със закона, е преюдициално спрямо настоящото производство. В подкрепа на това се явява постановеното по в. ч. гр. д. № 305/25г. на ДОС определение № 472/18.06.25г., с което е било допуснато обезпечение на предявения по гр. д. № 23/25г. на РС- Добрич иск, чрез спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 1101/24г. на ЧСИ Д. Златева. В мотивите на този съдебен акт е било прието, че при евентуално уважаване на предявения иск, ще бъде заличено недействителното вписване на заличаването на ипотеката и последната ще има действие от нейното учредяване, което предхожда вписването на възбраната по изпълнителното дело. Последното пък ще легитимира ипотекарния кредитор като присъединен по право взискател и неговите права следва да се съобразяват в изпълнителното производство. Въз основа на това определение е било спряно изпълнителното дело с постановление от 20.06.25г. Поради изложеното се отправя искане на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело до влизането в сила на окончателен съдебен акт по гр. д. № 23/25г. на РС-Добрич. В условията на евентуалност се поддържа, че ипотекираните имоти към момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Концепт про“ ЕООД, са били собственост на настоящия жалбоподател „Полюси консулт“ ЕООД, поради което и последният като ипотекарен длъжник продължава да отговаря за изплащането на дълга на „Концепт про“ ЕООД спрямо кредитора „Трейд проект България“ ЕООД. Поради това е без значение дали последният е предявил вземанията си против „Концепт про“ ЕООД в производството по несъстоятелността му. Това е така, защото кредиторът има право да си извади изпълнителен лист за своето вземане и да се удовлетвори от стойността на ипотекираните имоти, независимо от производството по несъстоятелност. Поради това и разпределението се явява незаконосъобразно, тъй като не са били взети предвид правата на ипотекарния кредитор „Трейд проект България“ ЕООД.

Допълва се още, че оплакването за неразпределението на суми в полза на присъединения по право взискател ТД на НАП, не е лишено от правен интерес за жалбоподателя, тъй като с това не се упражняват чужди права, а се бранят собствени такива. Това е така, защото за „Полюси консулт“ ЕООД, като собственик на имотите, не е без значение дали с получената от продажбата им цена ще се погасят негови задължения към ТД на НАП (в размер на 36 710.46 лв.) или не. В тази връзка се поддържа, че при разпределението е нарушен реда за привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Поради изложеното, и ако не бъде спряно настоящото производство на посоченото по- горе основание, жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да се отмени обжалваното разпределение, а делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение, в което да бъдат разпределени суми в полза на ипотечния кредитора и на ТД на НАП.

В указания от съда срок е депозиран отговор на жалбата от взискателя „Агро номер едно“ ООД, гр. Добрич, чрез адв. З. М. от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че тъй като към момента на извършване на разпределението, ипотеката върху продадените имоти в полза на „Трейд проект България“ ЕООД, е била заличена на 16.10.24г., то и ЧСИ не е бил длъжен да включва посочения кредитор в разпределението. Отделно от това се споделя извода на въззивния съд, че след като „Трейд проект България“ ЕООД не е предявил вземането си против своя длъжник „Концепт про“ ЕООД в производството по несъстоятелността му, то и същият е загубил качеството си на кредитор. Отделно от това, основано на цитирана съдебна практика и на изразено становище в правната теория, се поддържа становището, че по-късното вписване на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане (на 30.11.21г.), спрямо момента на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД (на 05.11.21г.), прави непротивопоставимо евентуално съществуващо вземане на кредитора „Трейд проект България“ ЕООД, обезпечено с ипотека, спрямо вземането на кредитора „Агро номер едно“ ООД, който успешно е провел конститутивния иск, защото вписването в имотния регистър има конститутивно действие за преминаването на ипотеката в полза на новия кредитор (цесионера). Поради това и ЧСИ не е имал задължение да конституира „Трейд проект България“ ЕООД като присъединен взискател и да го включва в разпределението. Освен това настоящият жалбоподател „Полюси консулт“ ЕООД не е легитимиран да брани чужди права – тези на „Трейд проект България“ ЕООД, но го прави само защото двете дружества са свързани лица – имат един и същи едноличен собственик на капитала – „БРЕНЕР БЪЛГАРИЯ“ ООД и един и същи управител – Делян Огнемиров Павлов, както и еднакъв адрес на управление. Оспорва се наличието на хипотеза, изискваща спиране на настоящото производство, тъй като съобразно нормата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, изпълнителното производство може да бъде спряно само на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, но не и на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това е така, защото при изготвяне на разпределението СИ не може да взема предвид спорове между кредитори или между длъжника и присъединени кредитори. В тази връзка се сочи, че определението на ДОС по гр. д. № 305/25г. не обвързва настоящия съд. Още повече, че в същото е застъпен незаконосъобразен извод относно действието във времето на решението за установяване недействителността на вписване в имотния регистър. Цитира се съдебна практика на ВКС (определение № 37/20.01.16г. по ч. гр. д. № 6168/15г. на ВКС, ІV г. о.), според която действието на заличаването за в бъдеще, означава, че вписването на евентуалните последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а съществуват от този момент и до момента на заличаването му. Затова, ако в рамките на този период то засяга права на трети лица, спорът за тях може да се разреши по исков ред, съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Поради това и дори да бъде уважен искът, предмет на гр. д. № 23/25г. на ДРС, то действието на решението ще е занапред (заличаване на заличаването на ипотеката), което ще е винаги след момента на вписване на възбраната по изпълнителното дело, което е станало на 01.11.24г. Поради това и съгласно т. 7 от ТР по т. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, вземането, обезпечено с ипотека, вписана след възбраната върху имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори и няма да даде на „Трейд проект България“ ЕООД правата на присъединен по право взискател. Добавено е още, че определението, с което е допуснато обезпечение на иска по гр. д. № 23/25г. на ДРС чрез спиране на принудителното изпълнение, е обжалвано понастоящем пред ВКС, както е обжалвано пред ДОС и постановлението на ЧСИ за спиране на изпълнението въз основа на тази обезпечителна заповед. Сочи се още, че „Трейд проект България“ ЕООД не е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на „Концепт про“ ЕООД, установимо от обявените в търговския регистър списъци на приетите вземания, което означава, че същото няма качеството на кредитор, тъй като на осн. чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, се погасяват. Поради това и това дружество не може да е взискател в настоящото изпълнително производство. Отделно от горното се поддържа, че настоящият жалбоподател няма правен интерес да брани чужди права – тези на ТД на НАП, която не е подала жалба срещу разпределението. Единствено от волята на носителя на правото на предпочтително удовлетворение зависи дали ще защити това процесуално по своята същност право. Изхождайки от указанията, дадени с т. 1 на ТР № 2/22.11.22г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 2/21г., уважаването на жалбата на един взискател не може да доведе до определяне от съда на по-благоприятен ред на удовлетворяване на друг взискател, който не е упражнил правото си на жалба. Излага се още, че в подадената до ШОС жалба, настоящият жалбоподател не е посочил кое точно вземане на ТД на НАП е следвало да се погаси от ЧСИ, тъй като ТД на НАП има вземания и от двамата длъжници в изпълнението и по-точно – че следвало да се погаси вземането против жалбоподателя за сумата от 36 710.46 лв. Това оплакване, като въведено за първи път пред настоящата инстанция, не следва да се разглежда. Ако е да е допустимо разглеждането му, то оплакването е неоснователно, тъй като ако длъжникът е искал да се погаси задължението му към НАП, той е можел да го стори доброволно, а не да се възползва от принудителното изпълнение, осъществено в резултат на уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. Решаващ аргумент обаче се счита, че в случая важат изводите за отражението на уважен Павлов иск спрямо принудителното изпълнение, водено срещу имоти, невключени в масата на несъстоятелността. Относителната недействителност на разпоредителната сделка, прогласена на осн. чл. 135 от ЗЗД, има действие само по отношение на кредитора, провел успешно конститутивния Павлов иск. За всички останали кредитори сделката е действителна и е породила правните последици. Това означава, че процесната покупко-продажба е непротивопоставима на кредитора „АГРО НОМЕР ЕДНО“ ООД, но не и за присъединения взискател ТД на НАП, след като държавата не е защитила правата си по идентичен начин. Поради това и държавата не може да се конкурира с право на предпочтително удовлетворение спрямо тези имоти, тъй като вземането на взискателя, провел успешно иска по чл. 135 от ЗЗД надвишава събраната от проданта парична сума. Поради това и правилно ЧСИ е прихванал с част от вземането на взискателя „АГРО НОМЕР ЕДНО“ ООД целият остатък, останал след отделянето на разноските, за погасяване на задължението на длъжника „Концепт про“ ЕООД. Задължението на третото лице-приобретател, договаряло с длъжника, да търпи принудително изпълнение върху имуществото, което е предмет на уважения иск по чл. 135 ЗЗД, следва да е реципрочно на задължението на кредиторите на това трето лице да търпят приоритетно изпълнение в полза на кредитора-ищец по Павловия иск. В подкрепа на това се цитира и нормата на чл. 135, ал. 4 от ЗЗД, която дава приоритет на кредитора по Павловия иск да се удовлетвори преди третото лице, дори то да има вземане към длъжника. В този смисъл се цитира съдебна практика на съдилища от страната (решение № 134/23.07.19г. по в. гр. д. № 348/19г. на ПАС). Поради всичко изложено се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Останалите участници в разпределението – „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност) и ТД на НАП-София не са подали отговори на жалбата.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването и доказателства за надлежна представителна власт (пълномощното в полза на адв. Т. е на л. 5812 в т. ХІІІ от изпълнителното дело), поради което е допустима. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Според приетото в т. 1 от ТР № 2/22.11.22г. по т. д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорвано разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В случаите, когато невключеният в разпределението присъединен по право взискател, не е подал жалба срещу разпределението, съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител за ново разпределение, с цел обезпечаване на участието на страната в процеса. Според приетото в т. 2 от цитираното ТР, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

Наведените от „Полюси консулт“ ЕООД оплаквания в жалбата, депозирана пред ШОС, са били следните:

1. провеждането на изпълнителното производство е недопустимо на осн. чл. 638, ал. 1 от ТЗ, тъй като по отношение на длъжника „Концепт про“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение от 04.08.22г. по т. д. № 2125/21г. по описа на СГС, вписано в търговския регистър (ТР) на 05.08.22г., а с решение от 04.01.23г. по същото дело е била обявена несъстоятелността на дружеството. Поради това и провеждането на индивидуално принудително изпълнение, без разрешение от съда по несъстоятелността, е недопустимо. Изпълнението по настоящото изпълнително дело се провежда по отношение на имоти, които са включени в масата на несъстоятелността. Решението, с което е била обявена на осн. чл. 135 от ЗЗД относителната недействителност на разпоредителната сделка, с която „Концепт про“ ЕООД е прехвърлило на „Полюси консулт“ ЕООД недвижимите имоти, е било постановено на 31.10.22г. – след обявяването на длъжника в несъстоятелност и то при участието в делото на синдика на несъстоятелното дружество.

2. Не е бил конституиран като страна в изпълнителното производство и не е участвал в разпределението ипотекарен кредитор в лицето на „Трейд проект България“ ЕООД. Същият е закупил на 10.11.21г. от „Интернешънъл Асет Банк“ АД паричното й вземане спрямо „Концепт про“ ЕООД, което е било обезпечено с ипотека върху продадените по настоящото дело недвижими имоти, учредена с НА № 14/2013г. и подновена с НА № 100/23.10.18г., като договорът за цесия е бил вписан в имотния регистър на 30.11.21г. В тази връзка е изтъкнато, че по предявен от „Трейд проект България“ ЕООД иск против „Агро номер едно“ ЕООД, е било образувано гр. д. № 23/25г. на ДРС за обявяване недействителността на вписаното на 16.10.24г. заличаване на горните две ипотеки (по искане на „Агро номер едно“ ЕООД), като недействително на осн. чл. 88 и сл. ЗКИР, вр. чл. 22 от ПВ и чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради противоречие на закона, тъй като не е бил изтекъл 10-годишния срок на ипотеката, считано от датата на нейното подновяване през 2018г. В тази връзка е било отправено искане за спиране на изпълнителното производство до влизането в сила на решението по гр. д. № 23/25г. на ДРС.

3. Неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът за удовлетворяване на кредиторите, тъй като ТД на НАП е конституиран като присъединен взискател за посочени суми, представляващи публични задължения на „Концепт про“ ЕООД (за 360 297.66 лв.) и на „Полюси консулт“ ЕООД (за 36 339.05 лв.). Поради това на взискателя „Агро номер едно“ ЕООД е следвало да се разпределят на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД само направените разноски по обезпечаване и принудително изпълнение, както и разноските по отменителните искове по чл. 135 ЗЗД, а след това е следвало да се разпределят суми в полза на държавата на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД и само при остатък – разпределение на суми в полза на първоначалния взискател, който е хирографарен кредитор.

От материалите по изпълнително дело 20248760401101 по описа на ЧСИ Даниела Златева рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС, се установява, че същото е образувано по молба от 22.10.2024 г., депозирана от „Агро номер едно“ ЕООД гр. Добрич въз основа на три изпълнителни листа, както следва: изпълнителен лист № 39/01.10.2021г., издаден по т. д. № 1754/2020г. по описа на СГС, по силата на който „Концепт про“ ЕООД, гр. София е осъдено да заплати на взискателя следните суми: 226 797.23 лв. – главница; 38 568.51лв. – законна лихва и 17 235.21 лв. – разноски; изпълнителен лист № 69/15.11.2021г., издаден по т. д. № 1754/2020 г. по описа на СГС, по силата на който „Концепт про“ ЕООД е осъдено да заплати на взискателя и законната лихва върху главницата от 226 797.23 лв., считано от 12.03.2020г. до окончателното плащане на сумата; изпълнителен лист № 61/10.10.2024 г., изд. по т. д. № 125/2021г. по описа на ОС – Шумен, с който „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Полюси консулт“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сума в размер на 5 393.17 лева, представляваща присъдените разноски в производството по т. д. № 125/2021г. на ШОС и срещу „Полюси консулт“ ЕООД за сумата от 6 352 лева, представляваща присъдените разноски по в. т. д. № 129/2023 г. на АпС-Варна и по т. д. № 726/2024г. по описа на ВКС. Паричните вземания по първите два изпълнителни листа са свързани с неизплатени покупни цени от „Концепт про“ ЕООД на „Агро номер едно“ ЕООД по договори за продажба на семена и препарати, сключени за периода от м. май 2016г. до м. декември 2018г., присъдени на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ (така от копието на приложеното решение по т. д. № 1754/2020г. по описа на СГС, приложено на л. 23-28, в т. І от изп. дело). Въз основа на вписана на 05.11.21г. (на л. 927 от изпълнителното дело) искова молба е било образувано т. д. № 125/21г. на ШОС, приключило с решение, влязло в сила на 10.09.24г. (виж копията на съдебните актове на л. 36 до 77, т. І от изп. д.), вписано в СВ на 16.11.24г., с което е бил уважен предявения от „Агро номер едно“ ООД срещу „Концепт про“ ЕООД и „Полюси Консулт“ ЕООД иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за относително недействителна спрямо ищеца на разпоредителна сделка за покупко-продажба на 151 броя недвижими имоти – земеделска земя, находящи се в землищата на община Смядово и община Върбица, оформена с НА № 37/19.03.19г.

По реда на чл. 458 от ГПК като взискател по делото е присъединена Държавата чрез ТД на НАП за дължимите й от двамата длъжници публични вземания.

С молба от 31.10.24г. взискателят „Агро номер едно“ ЕООД е отправил искане за извършване на опис, оценка и публична продан по отношение на имотите, за които е бил уважен иска му по чл. 135 от ЗЗД (т. ІІ, л. 829). Върху същите е била вписана възбрана по изпълнителното дело на 01.11.24г. (т. ІІ, л. 831-848).

От вписванията в ТР по партидата на „Концепт про“ ЕООД се установява, че с решение от 04.08.22г., вписано на 05.08.22г., постановено по т. д. № 2125/21г. на СГС, е била обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 20.08.20г., открито е производството по несъстоятелността, на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ и на осн. чл. 710 от ТЗ са прекратени правомощията на органите на длъжника. С решение от 04.01.23г. длъжникът е бил лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността, наложен е общ запор и възбрана върху това имущество и длъжникът е обявен в несъстоятелност като е назначен синдик. С решение от 07.02.23г. на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ производството по несъстоятелност е било спряно, а с решение от 06.02.24г. – производството е било възобновено на осн. чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

Видно от приложеното в т. ІV, л. 1606-1616 копие на НА № 100/23.10.18г. на нотариус Св. Николов, рег. № 592, че със същият е изменен НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот (същите недвижими имоти, които са били предмет на разпоредителната сделка оформена с НА № 37/19.03.19г., прогласена за относително недействителна спрямо настоящия взискател, на осн. чл. 135 ЗЗД) № 14/12.11.13г. по описа на същия нотариус, по силата на който за обезпечаване на паричното вземане на кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД спрямо кредитополучателя „Концепт про“ ЕООД, по договор за кредитна линия от 06.11.13г., и с оглед сключен анекс № 3/27.09.18г. към последния (с уговорени други параметри на кредита), кредитополучателят е дал своето съгласие учредената на 12.11.13г. ипотека, да продължи да обезпечава задължението по договора и при всички останали по договора и Анекс № 3/27.09.18г. изменения, която ипотека включва всичките описани общо 151 броя земеделски имоти.

Със сключен на 10.11.21г. договор за продажба на вземане „Интернешънъл Асет Банк“ АД е продало на „Трейд проект България“ ЕООД вземането си от „Концепт про“ ЕООД, произтичащо от цитираните по-горе договор за кредитна линия от 06.11.13г. и сключените към договора анекси, възлизащо на 331 587.18 лв., ведно с обезпеченията и другите му принадлежности, учредени с описаните по-горе нотариални актове - НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 14/12.11.13г., изменен с НА № 100/23.10.18г., двата по описа на нотариус Св. Николов, рег. № 592. Договорът за цесия е вписан в СВ-Велики Преслав на 30.11.21г. (т. ІV, л. 16176-1618).

Въз основа на подаденото на 15.10.24г. заявление от „Агро номер едно“ ЕООД до СВ-Велики Преслав, съдията по вписванията е разпоредил да се заличи на осн. чл. 22 от ПВ вписаната върху 151 земеделски имоти ипотека, учредена въз основа на НА № 14/12.11.13г., изменен с НА № 100/23.10.18г. и договора за цесия от 10.11.21г. Заличаването им е вписано на 16.10.24г. (т. ІV, л. 1619-1634).

Видно от приложения протокол от 24.01.2025г., че по обявената за периода от 23.12.24г. до 23.01.25г. публична продан на описаните 151 земеделски имота, за купувач на 143 от тях е бил обявен взискателят „Агро номер едно“ ООД, при обща цена от 282 795.20лв. (т. ХІІІ, л. 5609-5810). Бил е изготвен разпределителен протокол от 31.01.25г. за разпределение на посочената сума (т. ХІІІ, л. 5829-5843), който е бил отменен с решение от 19.03.25г. по в. гр. д. № 109/25г. на ШОС. За изготвянето на ново разпределение на сумата ЧСИ е изискал нови актуални удостоверения от НАП за публичните задължения на двамата длъжници, приложени на л. 6259 и л. 6268 от изпълнителното дело.

С процесното разпределение, оформено с протокол от 22.04.2025г., предложената от взискателя като купувач сума от 282 795.20лв. ЧСИ е разпределил по следния начин:

Относно взискателите и техните вземания: 1/ „Агро номер едно“ ООД срещу длъжника „Концепт про“ ЕООД – за сума в размер на 226 797.23 лв., представляваща главница; законна лихва за периода от 12.03.2022г. до 22.04.2025г. в размер на 133 471.73лв.; неолихвяеми вземания /просрочена договорна лихва, неустойка/ в размер на 38 568.51 лв.; разноски по гр. д. в размер на 17 235.21 лв. 2/ „Агро номер едно“ ООД срещу длъжниците „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Полюси Консулт“ ЕООД солидарно за сума в размер на 5 393.17 лв., представляваща присъдени разноски; и само срещу „Полюси Консулт“ ЕООД - присъдени разноски от 6 352.00 лв.; 3/ ТД на НАП офис София – присъединен взискател, въз основа на удостоверения за сума, възлизаща на 365 986.92 лв. – публични задължения на „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност); 4/ ТД на НАП офис София – присъединен взискател, въз основа на удостоверения за сума в размер на 36 710.46 лв. – публични задължения на „Полюси консулт“ ЕООД.

Относно разпределението на сумата от 282 795.20лв: 1. На ЧСИ Даниела Златева да се внесе дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС, съразмерно на сумата за прихващане за „Агро номер едно“ ООД в общ размер на 9 380.03 лв., на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 2. На взискателя „Агро номер едно“ ООД, на който ще се възложат продадените на публичната продан имоти, да се прихване от дължимата сума срещу стойността им в размер на 273 415.17 лв. – част от вземането му в размер на 273 415.17 лв., което включва: 2.1 вземания за платени такси и разноски по принудителното изпълнение (само за изпълнението върху продадените имоти, за които този взискател е обявен за купувач) - в размер на 15 216.51 лв. (подробно описани по основанието на ТТР към ЗЧСИ и по размери), с вкл. ДДС; 2.2. присъдените разноски по т. д. № 125/2021 г. по описа на ШОС в размер на 5 393.17 лв.; 2.3 присъдените разноски по т. д. № 1754/2020 г. по описа на СГС в размер на 17 235.21 лв.; 2.4 законна лихва в размер на 38 568.51 лв.; 2.5 законна лихва за забава върху главницата за периода от 12.03.2022г. до 22.04.2025г. в размер на 133 471.73 лв.; 2.6 част от главницата в размер на 63 530.04 лв.

След извършеното прихващане, общата сума за довнасяне от „Агро номер едно“ ООД е посочена, като възлизаща на 9 380.03лв.

Отразено е, че за ТД на НАП не се разпределя нищо, тъй като събраната сума, предмет на разпределението, е от публична продан на недвижими имоти, за които взискателят „Агро номер едно“ ООД е провел успешно иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и само той може да се удовлетвори от стойността им, като НАП не може да се ползва от действията му по изп. д. № 1101/2024г., на основание чл. 461 ГПК и във вр. с чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД По оплакванията на жалбоподателя, релевирани пред окръжния съд:

Настоящият състав на съда намира, че настоящото индивидуално принудително изпълнение е допустимо, независимо от обстоятелството, че спрямо длъжника „Концепт про“ е висящо производство по несъстоятелност. Това е така, защото от една страна производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, предявен от кредитор на длъжника „Концепт про“ ЕООД, е било образувано преди откриване на производството по несъстоятелност (исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД е вписана на 05.11.21г., а производството по несъстоятелност е открито с вписано първо решение в ТР на 05.08.22г.). Поради това и не е била налице хипотезата на чл. 649, ал. 3 от ТЗ (в този смисъл Решение № 128/31.05.22г. по гр. д. № 3372/21г. на ВКС, ІV г. о.). От друга страна не се твърди, а и няма доказателства по делото да са били предявени от синдика искове по чл. 647 от ТЗ, респективно същият да е бил присъединен по предявен след откриване на производството по несъстоятелност от кредитор на несъстоятелния длъжник, иск по чл. 135 от ЗЗД. От това следва, че имотите, по отношение на които успешно е бил проведен иска по чл. 135 от ЗЗД от настоящия взискател, не са част от масата на несъстоятелността на длъжника „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност) и няма процесуална пречка да се проведе индивидуалното принудително изпълнение. Тези имоти, само в отношенията между първоначалния взискател „Агро номер едно“ ООД и длъжника „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност) и само за целите на неговото удовлетворяване, се считат за такива в патримониума на този длъжник.

Не е налице пропуск на ЧСИ да конституира и кредитор на осн. чл. 459, ал. 2 от ГПК, за който е налице учредена ипотека върху имотите, предмет на принудителното изпълнение, в лицето на „Трейд проект България“ ЕООД. Това е така, защото Въз основа на подаденото на 15.10.24г. заявление от „Агро номер едно“ ЕООД до СВ-Велики Преслав, съдията по вписванията е разпоредил заличаването на ипотеката върху недвижимите имоти, предмет на настоящия изпълнителен способ, от който се разпределя сумата, което заличаване е вписано на 16.10.24г. Поради това и ипотека в полза на посоченото дружество понастоящем не съществува, за да задължи ЧСИ да изпълни задължението си по чл. 459, ал. 2 от ГПК и в разпределението да участва и ипотекарен кредитор, за когото да бъдат предвидени суми. Без значение в тази насока е наличието на висящо понастоящем гр. д. № 23/25г. на ДРС по предявен от „Трейд проект България“ ЕООД против „Агро номер едно“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на заличаването на ипотеката. Както е посочено в определение № 37/20.01.2016г. по ч. гр. д. № 6168/15г. на ВКС, ІV г. о., заличаването на вписване в имотния регистър би могло да бъде постигнато както с иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, с който се установяват пороци на самото вписване, така и с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 88 от ЗКИР и който има за предмет самите засегнати права на ищеца. Последиците от двата иска по отношение на вписването са едни и същи, като в закона не е придадено обратно действие на заличаването, което означава, че същото има действие за в бъдеще. В този смисъл е и трайно установената практика по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като при това за периода след заличаване на вписването е без значение основанието, на което това е направено. Заличаването за в бъдеще означава, че вписването и евентуалните последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а съществуват от този момент до момента на заличаването му. Затова, ако в рамките на този период то засяга права на трети лица, спорът за тях може да се разреши по исков ред, както е предвидено в чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Поради това и дори искът по чл. 90 ЗКИР, който е предмет на гр. д. № 23/25г. на ДРС, да бъде уважен, то заличаването на заличаването на ипотеката ще има действие за в бъдеще и няма да се отрази на законосъобразността на обжалваното понастоящем разпределение (заличаването на ипотеката ще съществува до момента на неговото заличаване). Това означава, че и настоящото производство не следва да бъде спирано до приключването на посоченото дело.

За пълнота на изложението в тази насока, следва да се посочи, че осъщественото спиране на изпълнителното дело въз основа на издадената обезпечителна заповед на основание определение № 472/18.06.25г. по в. ч. гр. д. № 305/25г. на ДОС, също не влияе на допустимостта и движението на настоящото производство. Това е така, защото осъществяване на разпределението на сумите въз основа на обжалвания разпределителен протокол, може да стане след възобновяване на изпълнителното дело.

Настоящият състав на съда намира, че е неоснователно и оплакването на жалбоподателя за нарушение на редът на привилегиите, уреден в нормата на чл. 136 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че оплакванията на длъжника „Полюси консулт“ ЕООД в подадената до ШОС жалба, не съдържат твърдение кое точно вземане на ТД на НАП е следвало да се погаси от ЧСИ – дали това спрямо длъжника „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност) или това на спрямо жалбоподателя, или и двете. Посочено е само, че тъй като първоначалният взискател е привилегирован на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД само за направените разноски по обезпечение и принудително изпълнение, както и за разноските по отменителните искове по чл. 135 ЗЗД, то за останалата част този кредитор е хирографарен и неговото вземане следва да се удовлетвори след това на държавата, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Поради неопределеност на самото оплакване, съдът не е длъжен да се произнесе по жалбата в тази й част (виж указанията, по цитираното по-горе ТР № 2/22.11.22г. по т. д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС).

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако се приеме, че оплакването касае неразпределение на суми на ТД на НАП за погасяване на задължението на длъжника „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност), то същото е лишено от правен интерес относно правата на жалбоподателя. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права (тези на ТД на НАП или на „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност)).

Ако се приеме, че оплакването касае неразпределение на суми в полза на ТД на НАП за погасяване на задължението на самия жалбоподател (както вече е конкретизирано в жалбата пред настоящия съд и конкретно за публичното му задължение в размер на 36 710.46 лв.), то същото се явява неоснователно. Конститутивното действие на съдебното решение по иска по чл. 135 ЗЗД иск създава непротивопоставимост спрямо кредитора-ищец на правните последици на атакуваното с иска по чл. 135 ЗЗД разпоредително и увреждащо го действие на длъжника му. Тази непротивопоставимост ползва само и единствено кредитора-ищец по този иск, като за останалите кредитори извършеното разпореждане с имотите е действително и именно по тази причина прогласената недействителност е относителна. Поради това този кредитор може да се удовлетворява от „разпореденото“ от длъжника му свое имущество за удовлетворяване на вземанията, легитимиращи го като кредитор на този длъжник и които са обосновали процесуалната му легитимация за завеждане на иска. Нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД посочва реда на привилегията на кредитора, който е провел успешно иск по чл. 135 ЗЗД (само за разноските му по този иск), но когато се конкурира с друг кредитор, който също има правото да се удовлетвори за вземането си срещу същия длъжник (в случая „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност)). В случая конкуренцията, която претендира жалбоподателя, е на друга плоскост – взискателят „Агро номер едно“ ООД удовлетворява чрез продажба на имотите вземането си против „Концепт про“ ЕООД (в несъстоятелност), а собственикът на имотите (какъвто се явява настоящият жалбоподател за всички други свои кредитори), претендира да бъде погасено вземането на ТД на НАП към самия него.

Безспорно, в резултат на разпоредителната сделка – предмет на Павловия иск, по отношение на всеки друг кредитор извън „Агро номер едно“ ООД, продаденото имущество следва да се счита собственост на „Полюси консулт“ ЕООД. Но задължението на третото лице-приобретател, договаряло с длъжника, да търпи принудително изпълнение върху имуществото, което е предмет на уважения иск по чл. 135 ЗЗД, следва да бъде аналогично на задължението на кредиторите на това трето лице да търпят приоритетно изпълнение в полза на кредитора-ищец по Павловия иск. В противен случай напълно се обезсмисля идеята за предвидената с института по чл. 135 ЗЗД защита на кредитора, щом като кредиторите на третото лице-приобретател на имуществото, което също е било недобросъвестно, тъй като е знаело за увреждането, без да са участвали в производството по Павловия иск (или в случая – не е бил предявен иск по чл. 216 ДОПК), ще реализират за себе си възможност да се удовлетворят наравно или дори приоритетно пред ищеца по Павловия иск. Ето защо, макар и процесните земеделски имоти формално да са били собственост на „Полюси консулт“ ЕООД, кредиторите на последното дружество също следва да търпят изпълнение върху неговото имущество, без да могат да се удовлетворят преди кредитора-ищец по Павловия иск (по аналогични казуси са налице идентични правни разрешения, дадени с решение № 134823.07.19г. по в. гр. д. № 348/19г. на ПАС, както и с решение № 135/14.07.25г. по в. гр. д. № 306/25г. на ПАС).

Поради изложените съображения обжалваното разпределение се явява законосъобразно и решението на ШОС, с което е оставена без уважение жалбата на „Полюси консулт“ ЕООД, насочена срещу него, следва да се потвърди.

Въпреки отправеното искане от „Агро номер едно“ ООД за присъждане на разноски в настоящото производство, доказателства за извършването на такива не са представени, поради което и разноски не следва да му се присъждат.

Воден от горното, съдът