Решение № 37333 от 12.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6749/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ) във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на А. Ф. Х., [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ], [ЕГН], депозирана чрез адвокат Н. О. Г., срещу Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 521 от 27.05.2025 г., издадена от Началник на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗУБ на А. Ф. Х. е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ в [държава], като на основание чл. 39б, ал. 1 във връзка с чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ е определен срок от 30 (тридесет) дни за доброволно напускане на страната. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че с наложената принудителна административна мярка е допуснато необосновано и без доказана основателна причина накърняване на правото на личен и семеен живот на жалбоподателя. Сочи се липса на извършена от административния орган преценка на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, административният орган не е съобразил факта, че от 2012 г. – 2013 г. оспорващият пребивава на територията на [държава], живее на семейни начала с българска гражданка от 2008 г., има сключен граждански брак с Р. М. И. и имат родено едно дете, живее постоянно със семейството си, полага грижи за издръжката им, има постоянна работа, след напускане на държавата си по произход [държава] не се е връщал там, няма роднини там, майка му, сестра му и брат му са с българско гражданство и живеят в [държава], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], завършил е средното си образование в [държава], няма никакви семейни, културни и социални връзки в държавата си на произход. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, жалбата се поддържа чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н. Г.. Посочва се, че цитираното в оспорената заповед Решение № 2343/10.03.2025 г. за отнет хуманитарен статут по ЗУБ на А. Ф. Х., издадено от П. на ДАБ при МС, до настоящия момент не е връчвано и А. Ф. Х. не е запознат с него. Претендира се присъждане на разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Началник на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи , в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд София - град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е представена докладна записка № УРИ 5392Р-453 от 27.05.2025 г. от ВПД началник група 01 „КПЧ-СНМ“ при отдел „Миграция“ – СДВР до Началник на отдел „Миграция“ – СДВР относно налагане на ПАМ по ЗЧРБ на чужд гражданин с отнет хуманитарен статут в [държава]. В докладната записка се сочи, че в отдел „Миграция“ – СДВР е постъпило писмо рег. № ПМЗ-ОК-1206 от 24.04.2025 г. по описа на ДАБ при МС, с което се уведомява, че чуждият гражданин А. Ф. Х., роден на [дата]., гражданство [държава], [ЛНЧ], [ЕГН] е с отнет хуманитарен статут в [държава] с Решение № 2343 от 10.03.2025 г. на П. на ДАБ. До А. Ф. Х. е отправено съобщение рег. № 51300-35309 от 14.05.2025 г., връчено на лицето на 15.05.2025 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК същият е уведомен, че спрямо него започва производство за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ във връзка с отнет хуманитарен статут, като на основание чл. 34, ал. 3 от АПК в срок от 7 дни от съобщението може да представи допълнителни възражения, обяснения и доказателства в отдел „Миграция“ – СДВР. В докладната записка е посочено, че в отдел „Миграция“ не е получен отговор от лицето. Съгласно установено в горепосочената докладна записка при извършени справки в информационната база на МВР е установено, че лицето не е подало заявление за продължително пребиваване, няма нова адресна регистрация, няма регистрирани данни за преминаване през ГКПП и няма данни за подадена последваща молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. Предложено е на основание чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ спрямо А. Ф. Х. да бъде издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“ и на основание чл. 39б, ал. 1 и във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ да бъде определен срок от 30 тридесет дни за доброволно напускане на страната. Установява се от приетата по делото административна преписка, че на 20 май 2025 г. по електронна поща на административния орган в срока, определен със съобщение рег. № 51300-35309 от 14.05.2025 г., връчено на А. Ф. Х. на 15.05.2025 г., е представено сведение от оспорващия, чрез процесуален представител, към което са приложени доказателства по опис, а именно – договор за наем на недвижим имот от 01.09.2024 г., декларация за припознаване на детето М. А., родена на [дата]., с нотариална заверка на подписа, декларация от Р. М. за баща на М. А., с нотариална заверка на подписа, епикриза на М. А., трудов договор от 17.01.2025 г. С оспорената в настоящото производство Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 521 от 27.05.2025 г. на основание чл. 44, ал. 1 във връзка с чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗУБ спрямо А. Ф. Х., роден на [дата]., гражданство [държава], [ЛНЧ], [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ в [държава], като на основание чл. 39б, ал. 1 във връзка с чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни за доброволно напускане на страната. Като мотиви за издаване на Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 521 от 27.05.2025 г. е посочено, че същата се издава за това, че по отношение на чужденеца има решение № 2343/10.03.2025 г. за отнет хуманитарен статут по ЗУБ, издадено от Държавна агенция за бежанците и мотивите, изложени в докладна записка № УРИ 5392Р-453 от 27.05.2025 г. Оспорената заповед е съобщена на оспорващия, чрез адв. Г., на 04.06.2025 г. видно от отбелязване върху същата. Жалбата е подадена в Административен съд София-град, на 16.06.2025 г. По делото са приети справки от Национална база данни „Население“ относно лицата И. Ф. Х. (сестра на оспорващия), М. Ф. Х. (брат на оспорващия) и Н. Х. Ш. (майка на оспорващия). По делото са приети удостоверение за сключен граждански брак на А. Ф. Х. и Р. М. И. № 3808 от 07.10.2024 г., удостоверение рег. № 21/2914 г. за завършено обучение по български език на оспорващия, удостоверение от Регионален инспекторат по образование [населено място] за завършен осми клас на А. Ф. Х., Свидетелство за основно образование на А. Ф. Х., лични карти на И. Ф. Х. (сестра на оспорващия), М. Ф. Х. (брат на оспорващия) и Н. Х. Ш. (майка на оспорващия) и удостоверение на Министерство на правосъдието № 22088/2021 г. за това, че на М. Ф. Х. е дадено българско гражданство. При така установените факти съдът обосновава следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу продлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна по следните правни съображения: Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, предвид уредената в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ възможност за делегиране на правомощия. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация. В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 се посочва държавата, в която мярката ще бъде изпълнена. При настъпване на основателни причини данните относно държавата могат да бъдат променяни от органа, който е издал заповедта. Със Заповед № 513з-9426 от 06.12.2018 г. Директорът на СДВР е оправомощил Началника на отдел „Миграция“ при СДВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Издателят на заповедта, назначен на длъжност Началник на сектор „Незаконна миграция“ към Отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, е определен като заместник на Началника на отдел „Миграция“, считано от 22.01.2025 г. до отпадане на необходимостта със Заповед № 513з-607 от 22.01.2025 г. на Директора на СДВР и съгласно Удостоверение рег. № 513р-25253 от 10.03.2025 г., поради което съдът приема, че на 27.05.2025 г. същият е издал заповедта в качеството си на Началник на отдел „Миграция“ по заместване (Заповед № 513з-607 от 22.01.2025 г.) и при делегирани правомощия със Заповед №513з-9426 от 06.12.2018 г. В конкретния случай заповедта е мотивирана с наличие на решение за отнет хуманитарен статут на А. Ф. Х., т.е. с наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ.