Решение № 9463 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1596/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена Дирекция „Инспекция на труда“ Бургас против решение № 547/04.07.2024 г. постановено по н.а.х.д. № 1988/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Не споделя мотивите на съда с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на дружеството, на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът – „А.К.М.Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК: 207256075, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. С. М., оспорва касационна жалба, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на съдебния акт. Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № 02-2400104/24.04.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „А.К.М.Интернешънъл“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод за несъставомерност на деянието, като приел, че работодателят е изпълнил стриктно изискванията на закона, след като е сключил трудов договор с лицето на 06.03.2023 г., той го е допуснал на работа на 07.03.2023г. и в седемдневния срок от тогава на 13.03.2023 г. е подал заявление за регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. С оспореното наказателно постановление „А.К.М.Интернешънъл“ ЕООД е санкционирано след извършена проверка по документи на 15.03.2024 г. и преглеждане досието на лицето И. Ж., гражданин на Република Украйна, с български произход. Установено е, че лицето е сключило трудов договор № 002/06.03.2023 г. с „А.К.М. Интернешънъл“ ЕООД - работодател, уреждащ извършването на надомна работа, като от 07.03.2023 г. е престирал работна сила в полза на работодателя си, съгласно уговореното помежду им. На 13.03.2023 г. работодателят е подал декларация № РКЗ 10-00-1136/13.03.2023 г. за регистрация по реда на чл.8, ал.3 от ЗТМТМ до Агенцията по заетостта, по която на 11.04.2023 г. е постъпил отказ, а на 13.06.2023 г. работодателят е подал нова декларация до Агенцията по заетостта, която регистрация е била надлежно заверена на 23.06.2023 г. Контролният орган е счел, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на трудовото законодателство, защото на 15.03.2023 г. - денят следващ изтичането на седемдневния срок за подаване на декларация от работодателя до Агенцията по заетостта е полагал труд за него, без съответната регистрация в агенцията. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и е съставен АУАН № 02-2400104/15.03.2024г., а в последствие е издадено и наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които: 1.имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24, ал.2 и 2.имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Съгласно ал.2, т.1 от същата норма право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал.1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, лицата по ал.2, т.1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Според чл.30а, ал.1 от ППЗТМТМ за регистрация в случаите по чл.8, ал.3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5, заедно с останалите необходими документи, в 7-дневен срок от началото на заетостта. Според ал.2, регистрацията по ал.1 се потвърждава със заверка на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на подаването й, като на вносителя се връща заверен екземпляр. Санкционната норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ предвижда имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв. за работодател, за който чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Анализът на разпоредбите сочи, че за да е налице нарушение по чл.30а, ал.1 от ППЗТМТМ, във вр. с чл.8, ал.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, е необходимо местният работодател не само да е приел на работа лице по чл.8, ал.2, т.1 - законно пребиваващ чужденец - гражданин на трета държава, но с български произход, но и да не е подал посочената по-горе декларация в Агенцията по заетостта и то в предвидения за това 7-дневен срок. Не е спорно между страните, че на 07.03.2023 г. „А.К.М. Интернешънъл“ ЕООД в качеството на „местен работодател“ по смисъла на§ 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е приело на работа лицето И. Ж., гражданин на Република Украйна, трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, но с български произход по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗТМТМ, вр. §1, т.6 от ДР на Закона за чужденците в Република България. За да може едно лице-чужденец да предоставя работна сила, то следва да има или съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. В тази връзка на 13.03.2023 г., в изискуемия 7-дневен срок от началото на заетостта работодателят – ответник по касация е подал декларация № РКЗ 10-00-1136/13.03.2023г. за регистрация по реда на чл.8, ал.3 от ЗТМТМ до Агенцията по заетостта. Съответно на датата на която е прието, че е извършено нарушението – 15.03.2023 г. не е бил изтекъл предвидения от законодателя 10-дневен срок от подаване на декларацията за нейната заверка от Агенцията по заетостта и е липсвало произнасяне посредством което да е отказана заверка, поради което дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение и неправилно е било санкционирано. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав