Решение № 728 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 93/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 63, ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Образувано е по ЖАЛБА на •• Ц.Ч.Е., •••, срещу Заповед № Л-377 / 29.01.2024г. на • •••, за преместването му от „•••“ в • •••. В жалбата и в допълнителни писмени становища към жалбата, се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че посочените основания в заповедта са необосновани и фактическото основание за преместването е, че се затваря •••. Сочи се липса на компетентност на издалия заповедта. Иска се отмяна на оспорения акт и обявяването му за незаконосъобразен или нищожен. В съдебно заседание жалбоподателят Ц.Е. поддържа жалбата и излага обстойни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска прогласяване на заповедта за нищожна или незаконосъобразна. Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е от ответника заверено копие от образуваната пред административния орган преписка по издаване на оспорения акт. От страна на жалбоподателя са представени 4 бр. писмени декларации от двама лишени от свобода. Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. чл.63 ал.2 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Оспорения акт е връчен на 30.01.2024г., а жалбата против акта е постъпила в съда на 02.02.2024г. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на приетите по делото писменни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С Докладна Записка рег. № 1617/24.01.2024г. /на л.20 от делото/ от Началника на ••• до ••• е предложено да се пренастани •• Ц.Ч.Е. от ••• в корпуса на •••. Посочено е, че с Докладна записка № 635 / 09.01. 2024г. на •••••••••••••••, докладва, че минавайки по коридора на първия етаж е получил •••••• Ц.Е.. След поставена резолюция за преглед от видеозаписите има изготвена Докладна записка № 821/11.01.2024г. от ДГН, който докладва, че съвместно с ГТС по НОТ, са извършили преглед на видеозаписите, от които е видно, че ••. Е., назначен, като •, е напуснал работното си място и разговаря в коридора с •• Г. В., назначен, като •• от ••. При преминаването на ••• се вижда, че •• Е. води •• с него. За случая е уведомена РП-Монтана. С оглед на това, за запазване на реда и опазване на •••• на ••• се предлага пренастаняването. С Докладната записка № 635/ 09.01.2024г. на ••• – •• в •• /л.21/ е докладвано, че на 08.01.2024г. към 13: 00 ч. минавайки по коридора на първия етаж •• Е., който говорил с •• Г. В., без да е провокиран, отправил •••••••••••••••• С Докладната записка № 821/11.01.2024г. от ДГН /л.22/ се докладва, че съвместно с ГТС по НОТ е прегледан видеозаписът заснет в коридора на първия етаж пред • на 08.01.2024г. и се вижда за времето от 13: 06 ч. до 13: 07 ч. двамата •• Ц.Е. и ••.Г. В. да разговарят помежду си. По същото време минава •• П. П. и •• Е. води ••••••, но с оглед на това, че камерата не записва звук, не се установява тона на разговора, както и самия разговор. В писмено Обяснение от ••• /л.23/ се сочи, че си е говорил с •• Е. в коридора до вратата на•, по коридора минал ••• и разговаряли. В писмено Обяснение от •• Ц.Е. /л.24/ е посочено, че тогава разговарял с • и цивилния •• минал, поздравил ги и те му отвърнали уважение. Тогава някой го попитал, как •••••••••••••••, след което си тръгнал. •• Е. му казал, че не му ••••••••••••••••••••••••••. С Протокол от разпределителна комисия по чл. 35 от ППЗИНЗС № 1032/ 29.01.2024г. /л.25/ жалбоподателят •• Ц.Е. е разпределен от ЗОЗТ в 5 група. Съгласно Заповед № Л-216/15.01.2024г. на •••, ••• •• Р.В., на основание чл. 15 от ЗИНЗС е упълномощен с редица правомощия на •• /л.26/, за изпълнение на задължения на същия по време на отсъствия на титуляра. За случая е уведомена Районна Прокуратура – Монтана, с писмо изх. № 1691/25.01.2024г. /л.27/. Със Заповед № Л-377/29.01.2024г. на ••• •• Р. В., е наредено преместването на •• Ц.Е. от ••• в ••• на осн. чл. 63 ал.1 вр. чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС и във връзка с Протокола от разпределителната комисия, състояла се на 29.01.2024г. В заповедта изрично е посочено, че е издадена от •••, съгласно Заповед № Л-216/15.01.2024г. В Декларация от 15.02.2024г. от М. Д. А., •• в кухнята /л.42/, декларира, че •• П. П., ••, е в ••••••••••••••••••••, за което сочи доводи. На 09.01.2024г. работейки в •••••••••• му споделил, че се е погрижил за проблема с •• Ц.Е. и ако продължава да пише ••••••••••••••. Попитал го какво има предвид и той му казал, че ще види резултата. В Декларация от 16.02.2024г. от В.А. Т. /л.45/, декларира, че когато му казали на него и на •• Ц.Е., че трябва да си съберат багажа, да ги ••••••••••••••••••••, като мотив изтъкнали, че е по заповед на министъра на правосъдието, което впоследствие на разпределителната комисия било потвърдено от •••. Във втора Декларация от 15.02.2024г. /л.50/ от В. Т., същия декларира, че на 29.01.2024г. когато с •• Ц.Е. •••, казали, че ги местят, защото затварят общежитието. Това им казали на комисията. В трета Декларация от 21.02.2024г. /л.54/ от В. Т., същия декларира, че в „•“ на ••• няма ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• От представената от жалбоподателя Ц.Е., Таблица за отчитане на явявания и неявяване за м.януари 2024г. в обект: ••• е видно, че същия има 18 р.дни по чл.80 от ЗИНЗС. В съдебно заседание съдът е допуснал констатация от оригинална карта /пропуск/ на жалбоподателя и е констатирал, че същата е със следното съдържание: Разрешавам на Ц.Ч.Е. от зона/етаж А, на длъжност – •, да се движи в района на ••• от 08, 00 ч. до 09, 00ч.; от 10, 00 ч. – до 12, 00 ч. и от 13, 00 ч. – до 17, 30 ч. Началник сектор •••. На картата има поставена снимка черно бяла на жалбоподателя, както и печат на ••, и подпис на ••. Съдът извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното: Разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова ответника в оспорената заповед, предвижда •• да могат да бъдат премествани от •••••••••••••••, функцио-ниращо, като подразделение на •, и обратно, със заповед на • на • в случаите по чл. 62 ал. 1 т. 4 и 5 от ЗИНЗС. Преместването е мотивирано в оспорената заповед във връзка с разпоредбата именно на чл. 62 ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС. Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и изричното посочване на правомощията в делегиращия документ. В случая издателят на оспорената Заповед Л-377 / 29.01.2024г. е •• Р. В. – •••, аргументира компетентността си изрично със Заповед Л-216/15.01.2024г., издадено от •••, на основание чл. 15 ал. 2 от ЗИНЗС, приложена към административната преписка. В същата обаче не е изрично посочено, че е упълномощен да издава заповеди по чл. 63 ал. 1 от ЗИНЗС. Посочени са и конкретизирани в тази заповед за упълномощаване редица правомощия по ЗИНЗС – да води разпределителна комисия и да наказва и награждава л.св. съгласно изискванията на ЗИНЗС, правомощия по чл.66 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС, по чл.64 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС, по чл.66 ал.5 от ЗИНЗС, по чл.60 от ЗИНЗС, по чл.191 ал.4 от ЗИНЗС, по чл.67 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, по предложения по чл.64а от ЗИНЗС, да изготвя предложения за преместване на •• които изтърпяват наказания в •• от ••• или в ••• на осн. чл.64а ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС и др. Видовете дисциплинарни наказанията на •• са посочени в разпоредбата на чл.101 от ЗИНЗС и в тях не фигурира наказание преместване от ••• Няма обаче изрично посочване, в заповедта за упълномощаване - Заповед Л-216/15.01.2024г., че •••••••••••••••••, е упълномощен от ••••••••••••••••••, да издава заповеди по чл. 63 ал.1 от ЗИНЗС – за преместване от ••••••••••••••••••. След като закона не определя на ••• правомощия по издаване на заповеди по чл. 63 ал.1 от ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 29.01.2024 г. или при доказано отсъствие на титуляра, съобразно посоченото в заповедта за упълномощаване, то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е НИЩОЖЕН. Установената липса на компетентност на органа издал оспорения административен акт е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. По изложените съображения жалбата е основателна. Следва да се прогласи нищожността на оспорената заповед - Заповед № Л-377 / 29.01.2024г. на ••••. По отношение разноските по делото. При този изход на делото не се дължат разноски на ответника и такива не следва да се присъждат, а и не са поискани. От страна на жалбоподателя Ц.Е., нито с жалбата и многобройните молби към нея, нито в обстойната пледоария по същество на делото пред съда, е заявено и поискано присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 2 от ЗИНЗС, Адм. съд Враца, втори състав,