Решение № 1051 от 27.6.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 124/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР /. Делото е образувано по Жалба вх. № 832/12.03.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от С. А. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Тетевен, [улица], чрез адв. Л. Г. Г., член на САК, с [ЛНЧ], със съдебен адрес: гр. София [улица], ет. 1, офис 101, против Заповед № 921з-119/26.02.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч при ГДПБЗН - МВР, издадена от комисар П. П. - Директор на РДПБЗН гр. Ловеч. С жалбата е направено искане съдът да отмени оспорената заповед и да присъди на оспорващия сторените от него разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят счита, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона. Излага, че не е спазен срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в Заповедта не са посочени фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, доказателствата за това и разпоредбите, които са нарушени. Излага също, че са нарушени разпоредбите на чл. 205, ал. 4, т. 2, чл. 206, ал. 3, чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че не е извършил дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта, не е имал противоправно поведение и изложената в оспорената заповед фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, като проверката срещу него е водена за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нанасяне на побой на К. Г., но такава нарушение не е доказано. В проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващият С. А. С., редовно призован не се явява лично. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител адв. Л. Г. Г. от САК. Адв. Г. е представила писмена молба, в която излага, че подържа жалбата и моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. По същество адв. Г. представя писмени бележки, в които излага подробни аргументи за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорената заповед, с искане за отмяна. Претендира присъждането на разноски в размер на 1210.00 лева, съгласно представен списък на разноските. Ответникът по оспорването - Директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч при ГДПБЗН при Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, а се представлява от главен юрисконсулт С. Н., която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалваната заповед. В представеният отговор по жалбата процесуалният представител Н. излага, че Заповедта е издадена в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма и съдържание, в съответствие с процесуалните правила, спазени са материалноправните разпоредби и е издадена в съответствие с целта на закона. В този смисъл са изложени подробни аргументи в представени писмени бележки /л. 296-303 от делото/. Претендира присъждането на разноски в размер на 100 лева. Съдът счита, че подадената жалба е допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна с правен интерес от оспорването. По същество жалбата е основателна. Съдът приема за установено от фактическа страна, че по отношение на оспорващият С. А. С. в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч са постъпили предварителни данни, изнесени в Писмо рег. № 356р-11636/14.08.2024г. на РУ гр. Тетевен, с което е изпратено сведение от К. Б. Г., с постоянен адрес в гр. Тетевен, [улица], за това, че на 11.08.2024г., около 20: 20 часа, в неговия дом в гр. Тетевен, му е нанесен побой от С. А. С. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен. Със Заповед № 921з-556/19.08.2024г. на ВПД Директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е била образувана проверка, която да провери постъпилите данни в Писмо рег. № 356р-11636/14.08.2024г. и приложеното към него сведение за извършено на 11.08.2024г. нарушение от С. А. С. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен, за изясняване на причините довели до инцидента и установяване на виновността на служителя. Със същата заповед е назначена и комисия която да извърши проверката и е определен срок за изготвяне на писмена справка до 18.11.2024 година. Оспорващият С. С. е запознат със заповедта на 23.08.2024 година. Със своя Заповед № 921з-570/22.08.2024г. ВПД Директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч е изменил Заповед № 921з-556/19.08.2024г., като е допълнил, че „Данните са за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР“. С Писмена покана рег. № 921р-1803/05.09.2024г. оспорващият е поканен да даде писмени обяснения в тридневен срок от връчване на поканата, като отговори на поставените в нея единадесет въпроса. Поканата му е връчена на 05.09.2024г. срещу подпис. В даденият срок, оспорващият С. е подал писмени обяснения по проверката с вх. № 7271р-503 от 09.09.2024г. по регистъра на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен и е приложил документи. С Предложение рег. № 921р-2354/08.11.2024г. до ВПД Директор на Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч, проверяващата комисия е поискала удължаване на срока за разследване по проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР срещу С. А. С.. Това искане е уважено и е издадена Заповед № 921з-761/15.11.2024г., с която е удължен срока за разследване на проверката/дисциплинарното производство до 17.02.2025 година. С. е запознат със заповедта на 22.11.2024 година. С Писмена покана рег. № 921р-209/20.01.2025г. оспорващият е поканен отново да даде писмени обяснения в тридневен срок от връчване на поканата, като отговори на поставените в нея три въпроса. Поканата му е връчена на 20.01.2025г. срещу подпис. В даденият му срок, С. С. е подал писмени обяснения по проверката, с вх. №727100-1 от 22.01.2025г. по регистъра на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен. С Писмо до Районна прокуратура гр. Ловеч рег. № 921000-21/13.01.2025г. /л. 128 от делото/ е изискано да бъдат изпратени заверени копия на събраните материали по образувано досъдебно производство № 4458/2024г. по описа на Районна прокуратура гр. Ловеч. След получаване и след преглед и запознаване със изисканите материали по досъдебното производство, комисията е констатирала, че същите не съдържат информация, която да промени фактическата обстановка по случая, за което е съставен Протокол с рег. № 921р-418 от 10.02.2025 година. С Писмена покана рег. № 921р-443/13.02.2025г. оспорващият С. е поканен от комисията, извършваща проверката, да се яви до 15: 00 часа на 14.02.2025г. в сградата на РДПБЗН гр. Ловеч, за да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарната проверка, като е уведомен за възможността да даде допълнителни обяснения или възражения. С. е бил запознат със справката на 13.02.2025г. срещу подпис. В даденият 24-часов срок последният е подал допълнителни обяснения по проверката, обективирана в Справка с вх. №7271-108 от 14.02.2025г., като е направил и доказателствени искания за изискване на документи по ДП № 241/2024г. и за представяне на заверени копия от всички документи, които са споменати в Справка с рег. № 921р-440/13.02.2025г. и приложени по преписката по воденото срещу него дисциплинарно производство. Резултатите от проверката на комисията са обективирани в Обобщена писмена справка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с рег. № 921р-440/13.02.2025 година. В същата е посочено, че по повод постъпилите данни в Писмо рег. № 356р-11636/14.08.2024г. от РУ гр. Тетевен и приложеното към него сведение за извършено на 11.08.2024г. нарушение от С. А. С. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен, в което се твърди, че той на същата дата около 20: 20 часа е нанесъл побой на К. Б. Г. в неговия дом в гр. Тетевен [улица] за изясняване на причините довели до инцидента и установяване на виновността на служител е извършена проверка, като е установено, че с поведението си служителят младши инспектор С. А. С. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен е нарушил служебната дисциплина, като не е съобразил поведението си и е влязъл в конфликт, с който виновно е нарушил т. 20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава пример с поведението си.“ Прието е, че с това свое действие, С. С. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, неизпълнение на служебни задължения/, като е предложено на С. А. С. на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца. С Писмена покана рег. № 921р-467/18.02.2025г. на оспорващият е представена възможност от Директора на РДПБЗН гр. Ловеч в 24-часов срок след връчване на поканата, да даде обяснения или възражения, адресирани до него, в качеството му на ДНО. По делото липсват доказателства тази покана да е връчвана на С. А. С., но в посоченият срок, С. е депозирал Писмени обяснения по проверката, с вх. №7271р-117 от 19.02.2025 година. В резултат на проведеното производство, дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) – Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч е издал оспорената Заповед № 921з-119/26.02.2025г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, е наложил на оспорващия дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца за извършено от него нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В заповедта, идентично на обобщената справка на ДРО, е прието, че на 11.08.2024г., около 20: 00 часа, в гр. Тетевен, [улица], К. Б. Г., е започнал удари с чук по масивна тухлена ограда, разделяща двора със съседната къща, собственост на С. А. С., като вследствие на ударите по автомобила на С. са паднали парчета тухли и мазилка. Изложено е, че С. е бил провокиран и е направил опит да предотврати зараждащия се конфликт, но събраните доказателства показват, че заедно със сина си - А. С. А. са влезли във физически сблъсък с К. Б. Г. и брат му В. Б. В., вследствие на което са пострадали С. А. С., К. Б. Г., двама членове на семейството на К. Б. Г. и намиращият се на мястото К. М. У.. Прието е за безспорно доказано, че младши инспектор С. А. С. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен е извършил вмененото му нарушение. Посочено е в заповедта, че с поведението си младши инспектор С. А. С. - водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен, виновно е нарушил е нарушил т. 20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава пример с поведението си.“ За извършеното нарушение на служебната дисциплина, е взето предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината - извършено е виновно при условията на евентуален умисъл, като служителят не е желаел настъпването на последиците от нарушението, но е допускал настъпването им и се е съгласил с тяхното евентуално настъпване, като е напуснал пределите на своя имот и се отправил на саморазправа със съседа си, не е предприел необходимите действия да спре създалото се напрежение, а е взел участие в него, цялостното поведение на оспорващият от момента на назначаването си до настоящият момент няма наложени наказания –награждаван е шест пъти, извършеното нарушение не се характеризира като маловажно, като е прието, че С. А. С. е нарушил разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР неизпълнение на служебни задължения/, като на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР /нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР/ му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца. По делото към административната препискаq освен изброените по-горе доказателстваq са представени от ответника - сведения от Т. Г. В., И. Д. С., А. С. А., К. Б. Г., В. Б. В., Н. М. Н., К. М. У., Н. М. Г., Кадрова справка на младши инспектор С. А. С., Протокол от 27.02.2025г., копие от Протокол от 25.11.2021г. за запознаване на младши инспектор С. А. С. с длъжностна характеристика, копие от Протокол от 22.07.2017г. за запознаване на младши инспектор С. А. С. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и копие от Протокол от 20.07.2018г. за запознаване на младши инспектор С. А. С. със заповед за неговото изменение, копие от Протокол от 29.11.2016г. за запознаване на младши инспектор С. А. С. с вътрешноведомствени актове, уреждащи неговата служебна дейност, Постановление на Районна прокуратура гр. Ловеч от 22.01.2025г., Писмо от РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч от 25.10.2024г., Писмо до РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч от 22.10.2024г., Писмо до Окръжна прокуратура гр. Ловеч от 22.10.2024г., Писмо до РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч от 15.08.2024г., Писмо от РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч от 14.08.2024г., ведно със заверено копие от сведение от К. Б. Г., Писмо до РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч от 13.08.2024г., копие на График от 01.08.- 31.08.2024г. на РСПБЗН гр. Тетевен, Бюлетин № 206 на ОДМВР от 12.08.2024г., съобщение за произшествие от 19.08.2024г. Отчетна карта № 1 от 25.09.2024г., Отчетна карта № 2 от 22.10.2024г., Отчетна карта № 3 от 18.11.2024г., Отчетна карта № 4 от 18.12.2024г., Отчетна карта № 5 от 16.01.2025г., Отчетна карта № 6 от 18.02.2025г. и Отчетна карта № 7 от 19.03.2025 година. В хода на съдебното дирене са представени допълнителни документи от Районна прокуратура гр. Ловеч: заверено копие на ДП № 241/2024г. по описа на РУ гр. Тетевен и от РУ гр. Тетевен: заверено копие от Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ гр. Тетевен от 11.08.2024 година. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство, не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред териториално и местно компетентният да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен съд, пети състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения: Обжалваната Заповед № 921з-119/26.02.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Тетевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч при ГДПБЗН на МВР, е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на ръководителите на структурите по чл. 37 - за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, какъвто съгласно нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се явява Директора на РДПБЗН гр. Ловеч - комисар П. П.. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспореният административен акт е съставен в предвидената от закона писмена форма, подписан е от издателя си и при спазване на формалните изисквания относно неговото съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивиран е с излагане на фактически и правни основания. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Заповедта е издадена в преклузивният срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване. Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случаят дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Директора на РДПБЗН гр. Ловеч, с която е назначена комисия за проверка и изясняване на данни, при условията на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Комисията е извършила процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия: на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите по същото. Съдът констатира, че оспорваната Заповед е издадена, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство и приема, че е в процесният случай дисциплинарното производство е проведено в нарушение на специалните административнопроизводствени правила. Оспорващият твърди, че не е спазен срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, която разпоредба гласи, че дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. В конкретният случай дисциплинарното производство е образувано на 19.08.2024г. и е продължило до 13.02.2025г. с издаването на оспорената заповед. Формално това е в максималният 6-месечен срок /след съответното продължаване на срока от ДНО със Заповед № 921з-761/15.11.2024г./ Но съдът намира, че е налице нарушение. На първо място този срок действително касае дейността на ДРО, а не на ДНО, като срока за наказващия орган тече от момента на откриване на нарушението, т.е. от момента на постъпване на материалите при него. В случаят Обобщената справка е представена от ДРО на оспорващия С. на 13.02.2024г., който е представил своите писмени обяснения на 14.02.2025 година. След това е следвало ДРО да изготви становище до ДНО, но в представената по делото административна преписка липсват доказателства за това. Тъй като дисциплинарно разследващият орган не е изготвил такова становище, съдът приема, че дисциплинарното производство не е приключило в определения му от закона срок. Нещо повече след представяне на писмени обяснения, дадени след връчване на справката, ДРО следва да изготви становище до ДНО за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Като не е приложил разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, ДРО не е приключил окончателно процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение, което води до опорочаване на производството по реализиране на дисциплинарната отговорност и представлява основание за отмяна на обжалвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 4, т. 4 от ЗМВР, служителят срещу когото е образувано дисциплинарно производство и подмогащото го лице, могат да правят искания в хода на производството, като изискват материали по него, за които считат, че са от съществено значение за образуваното производство и за защитата на лицето срещу което е образувано то. ДРО е длъжен да уважи направените искания за предоставяне на документи, като предаде исканите от лицата материали за организиране на защитата на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 4, т. 2 от ЗМВР. Смисълът на това е да се даде възможност на служителя да защити правата си пред ДНО, като изрази становище, даде обяснения и направи възражения по отношение на изисканите от него материали, както и да ангажира доказателства относно вменените му дисциплинарни нарушения. В тази връзка са и направените искания в хода на производството от оспорващия С. А. С. за изискване на документи и за представяне на заверени копия от всички документи които са споменати в справка с рег. № 921р-440/13.02.2025г. и приложени по преписката по воденото срещу него дисциплинарно производство. В конкретният случай не може да се приеме, че е спазена императивната норма на закона, тъй като в представената по делото дисциплинарна преписка липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че Комисията назначена от Директора на РДПБЗН гр. Ловеч, в качеството си на дисциплинарно разледващ орган /ДРО/, е предоставила на държавния служител исканите от него документи, събрани в хода на дисциплинарното производство. Едва след издаването на оспорената Заповед № 921з-119/26.02.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание, на С. са представени исканите от него документи, което е видно от Протокол с рег. № 921р-537 от 27.02.2025 година. С този протокол от 27.02.2025г. е представено и копие на Справката с рег. № 921р-440 от 13.02.2025г., искана от него още на 13.02.2025 година. /л. 121-122 от делото/. Съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ е длъжен да събере и оцени всички доказателства, в т. ч. и доказателствата посочени от държавния служител в писмени Обяснения с вх. № 7271р-117 от 19.02.2025г., което не е сторено от наказващия орган. С непредявяването на исканите документи на оспорващия за запознаване, които същият счита, че са необходими с оглед пълното изясняване на обективната истина и вземане на най-правилното решение от страна на компетентните органи и липса на произнасяне по искането, е нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, опорочено е производството по реализиране на дисциплинарната отговорност, което представлява основание за отмяна на обжалвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Освен горното, по време на провежданата проверка, и в двете отправени до оспорващия С. писмени покани, а именно Писмена покана рег. № 921р-1803/05.09.2024г. и Писмена покана рег. № 921р-209/20.01.2025г., e посочено, че извършеното от него деяние представлява нарушение на етичните правила посочени в т. 19 от Етичния кодекс - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 21 от Етичния кодекс - Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото. Едва в Обобщената писмена справка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с рег. № 921р-440/13.02.2025г., за първи път ДРО посочва, че извършването от С. А. С. деяние представлява нарушение на чл. 20 от Етичния кодекс - Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и по същество приема, че С. не е извършил нарушенията по т. 19 и т. 21 от Етичния кодекс, за които е проверяван. Предвид изложеното съдът приема, че дисциплинарното производство е водено по начин, непозволяващ на С. да разбере какво е вмененото му нарушение и да организира защитата си именно за това нарушение, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на заповедта. Макар, оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и формално да съдържа изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно прецизно, от което оспорващият С. не може да разбере за какво точно е наказан. Както в мотивите, така и в диспозитива на Заповедта, не е посочено в какви точно фактически действия се изразява нарушението, а в диспозитива на заповедта не е посочена конкретна разпоредба от Етичния кодекс, за нарушението на която на С. е наложено дисциплинарно наказание. В хода на дисциплинарното производството на С. А. С. е указвано, че производството срещу него се води за нарушение, изразяващо се в извършване на побой на К. Б. Г., като той се е защитавал срещу това обвинение. Такова нарушение обаче видно от справката в хода на проверката не се установява по несъмнен и категоричен начин, поради което и Комисията приема, че не са нарушени т. 19 и т. 21 от Етичния кодекс и същите отпадат като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Вследствие на това на С. е наложено дисциплинарно наказание не за нанесен побой, за което е водено дисциплинарното производство, а за това, че „...не е предприел необходимите действия да спре..„, при това без да е описано какво е дължимото поведение на служителя в случая. На следващо място, в обжалваната заповед липсва ясно фактическо описание, от което за С. да стане ясно за какво нарушение (описание на фактически обстоятелства) е наказан, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, както и на чл. 63, т. 2, 4 и 5 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Неспазването на законовото изискване на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административно производствените правила на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за отмяна на заповедта. Настоящият състав намира също така, че в конкретния случай при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, наказващият орган не е спазил и правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В атакуваната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, без да е налице съпоставянето ѝ с цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма. В заповедта е направено позоваване на кадровата справка на служителя /при данните за получавани награди и т.н/, но липсва анализ защо въпреки установеното с нея примерно поведение на С. /награждаван многократно, с дългогодишен професионален опит, стриктно спазване на установената дисциплина, отговорно изпълнение на служебните задължения/ по отношение на него не може да се приложи чл. 198 от ЗМВР. Действително цялостното поведение на служителя не представлява основание за освобождаване от отговорност при извършване на дисциплинарно нарушение, но е обстоятелство, което оказва влияние върху определяне на вида и тежестта на наказанието. Размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съда не може да извърши такава. В случаят обаче ДНО въобще не е провел анализ на фактите, установени в кадровата справка на мл. инсп. С. А. С., от тази гледна точка, с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. С оглед изложеното съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Съдът счита, че това в конкретният случай не е направено. По изложените съображения настоящият състав на Административен съд гр. Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издадена от материално компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, но не и с посочване на изискуемите фактически и правни основания за издаването й, в противоречие с административнопроизводствените правила и с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразна и същият следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 т. 4 и т. 5 от АПК. Налице е своевременно направено искане от страна на оспорващия, чрез адв. Л. Г., за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатското възнаграждение в общ размер на 1200 лева по Списък на разноските на л. 294 и Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025г. на л. 22, е неоснователно. Адвокатското възнаграждение по настоящото административно дело се определя по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, съгласно която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 750 лева. Предвид това, че делото пред настоящата инстанция не е с фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, без разпит на свидетели, в което адвоката на жалбоподателя не се е явил, настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено и възнаграждението за един адвокат, представлявал оспорващия в производството, следва да бъде редуцирано до предвиденият размер в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 750.00 лева, което се явява справедливо и обосновано. Ще следва на оспорващия да бъде присъдена и сумата 10.00 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав