Решение № 423 от 4.12.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 449/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд №491 от 10.05.2023г. постановено по гр.д.№20225220101490 по описа на съда за 2022г., СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 от ЗЗД на С. Г. Г. с ЕГН •••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „Йордан Ненов“ №3А, ет.2, ап.1 против Г. Д. К. с ЕГН •••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „Ягода“ №14, Д. Г. К. с ЕГН •••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „Ягода“ №14, С. Г. Д. с ЕГН •••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „Ген. Скобелев“ №15, ет.6, ап.17 и М. Б. Ю. с ЕГН •••••••••• от гр.Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ №63Б, ет.3, ап.8, за нищожност поради относителна симулация на договора за дарение, оформен с нот. акт №7 от 23.01.2015г., том I, рег. №186, дело №4/2015г. по регистъра на М.М. - нотариус с рег. №571 в НК, както и за прилагане правилата на прикритата сделка, представляваща договор за покупко-продажба на 60/2980 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 55155.22.68 по КК на земеделската територия на гр.Пазарджик, с площ от 2980кв.м., находящ се в местността „Съзлъка“. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.33, ал.2 от ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю. за изкупуване на прехвърлените чрез дисимулирания договор за продажба 60/2980 идеални части от съсобствения имот при условията на прикритата сделка; ОТХВЪРЛЕН Е иска по чл.33, ал.2 ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю., за изкупуване на 603/2980 идеални части от имота, продадени от М. Г. К.а на ответника М. Б. Ю. с договор за продажба по нот. акт №8 от 23.01.2015г., том I, рег. №187, дело №5/2015г. по регистъра на М.М. - нотариус с рег. №571 в НК при посочените в него условия; ОТХВЪРЛЕН Е иска по чл.33, ал.2 ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю., за изкупуване на 1/10 идеална част от имота, продадена от М. Г. К.а на ответника М. Б. Ю. с договор за продажба по нот. акт №181 от 22.12.2015г., том I, рег. №3359, дело №140/2015г. по регистъра на М.М. - нотариус с рег. №571 в НК при посочените в него условия; Присъдени са по делото разноски като е осъдена С. Г. Г. да заплати на С. Г. Д. съдебни разноски в размер на 500лв., а в полза М. Б. Ю. да заплати съдебни разноски в размер на 500лв. Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция С. Г. Г., с ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. Ю. М. от АК-Добрич, с въззивна жалба с вх.№13692 от 06.06. 2023г. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са предявени искове с правно основание в чл.26 ал.2 изр.5 от ЗЗД обективно и субективно пасивно съединен с иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание в чл.33 ал.2 от ЗС. Излагат се теоретични постановки по въпроса за симулацията и видовете симулации в правото, поведението на страните и изразената от тях воля, върху кого лежи доказателствената тежест за установяване привидността на оспорената сделка според чл.154 ал.1 от ГПК; кои са предпоставките и какви факти и обстоятелства трябва да установи ищеца за уважаването на иска по чл.33 ал.2 от ЗС; преклузивният срок в който трябва да се предяви този иск. Коментират се установени и неоспорени според жалбоподателя факти и обстоятелства, че тя е собственик на идеални части по наследство от процесния ПИ с посочената идентификация №55155.22.68 и трансформация на площта му в 4 /четири/ по-малки ПИ, както и правото й на собственост върху други съседни земеделски имоти също по наследство от други общи наследодатели, сключения договор за дарение от 23.01. 2015г. от наследодателката на ответниците М. Г. К.а с последния ответник по исковете М. Б. Ю., който е без родствена или друга връзка, за 60/2980ид.ч. от имота, с последвало сключване на договор за покупко-продажба на същата дата за продажба на други идеални части от съсобствения имот 55155.22.68 - за 603/2980ид.ч., както и сключен втори договор за покупко-продажба между същите страни на 22.12. 2015г. за 1/10ид.ч. от имота. Посочено е в жалбата процесуалното поведение на всеки един от ответниците в производството и какви са заявените оспорвания срещу исковете. Като правилен се определя извода на съда за допустимост на иска на обявяване на дарението за нищожно. Като взаимно изключващи се определят изводите на съда досежно действителния мотив на страните за сключването на дарението, което според жалбоподателя не засягало действителността на дарението и направената от съда разлика между мотив и цел, каква е целта на договора за дарение при липса на каквато и да било връзка между дарителката и надарения. Предвид изводът на съда, че мотивът да се сключи дарението е заобикаляне на закона и че поради тази причина съдът приел, че договорът е нищожен, но на различно от заявеното от ищцата основание. Този правен извод на съда жалбоподателят квалифицира като погрешен защото съдът приемал, че е налице относителна симулация на договор, при който страните не са изразили действително, а само привидно намерение/воля/ за пораждане на правните последици на учреденото съглашение с оглед приетото от съда, че действителната воля на страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение, поради което бил грешен правния извод на съда, че договора за дарение следва да бъде прогласен за нищожен, но на различно от заявеното от ищцата основание, довело до отхвърляне на иска. За вътрешна противоречивост в правните изводи на съда, жалбоподателят посочва и приетото, че твърденията на ищцата за нищожност на дарението се основават на обстоятелствата, че с дарението на идеални части се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС, но същевременно с това, че дарението на идеални части, се прикрива договор за покупко-продажба /привидност на дарението съгласно чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД/, но че по този начин няма нищожност поради относителна симулация на дарението, представляваща договор за покупко-продажба на 60/2980 ид.ч. от имота. Акцентира жалбоподателят, че по делото няма събрани доказателства, включително и гласни, обуславящи валидността на дарението и правния извод, че дарението е симулативен договор прикриващ продажбата, последвала веднага след дарението, и че това е пряката връзка между привидния и прикрития договор доколкото ищецът свързвал привидността на дарението с прикриването на договор за покупко-продажба. Предвид изложеното съдът следвало да приеме за безспорно, че страните по дарението не са желали настъпването на последиците от дарението, а действителната им и прикритата от тях воля е била за сключване на договор за покупко- продажба с предмет прехвърляне на собствеността върху същите уж дарени идеални части, но възмездно. Поддържа се, че и поради липса на събрани доказателства по делото, обуславящи валидността на дарението /което било в тежест на ответниците/, следвал правния извод, че дарението е симулативен договор прикриващ последваща продажба при цена посочена в нотариалните актове, която е действителната продажна цена по нотариалните актове. Счита, че искът за прогласяване на нищожността на дарението като относително симулативен и прикриващ продажба за посочената в нотариалния акт продажна цена. По претенцията по чл.17 ал.1 от ЗЗД жалбоподателя поддържа, че ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, се прилагат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност, като в случая следвало да се приложат правилата на прикритата продажбена сделка, доколкото са налице основания за нейната действителност, в каквато връзка били и мотивите по ТР№5/2012г. по тълк.д. №5/2012г. на ОСГК на ВКС. Заключава, че в случая действителната воля на страните по дарението била да сключат договор за продажба, който е действителен. Развити са и правни и теоретични постановки по иска по чл.33 ал.2 от ЗС. Твърди се, че в хипотеза на призната недействителност на дарението прикриващо договор за продажба и прилагането на правилата за продажбата, следвало да се приеме за доказано, а не се спорело между страните, че продавачът-съсобственик не е отправил писмено предложение до ищцата като съсобственик за изкупуване на собствените й идеални части. Според жалбоподателя уведомяването на ищцата за извършената продажба на съсобствения имот през 2015г. било ирелевантно, доколкото нямало представена покана за изкупуване на имота по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗС и че такъв характер нямал представеното от ответниците пълномощно съставено на 19.10.2015г. подписано от ищцата. Поддържа, че според съдебната практика началото на двумесечния срок за предявяване на иска, се определя от деня на продажбата следваща предварителната покана до другите съсобственици да изкупят дела на продавача. Счита, че в случая хипотезата за отчитане на срока е от момента на узнаване на продажбата. Като недоказано се определя твърдението на ответниците за знание на ищцата за продажбата на идеални части на 19.10.2015г., доколкото ответникът М. Б. Ю. бил станал собственик на множество други наследствени имоти, съсобственост на ищцата чрез други правни сделки и че с пълномощното са разписани от С. Г. извършването от М. Ю. на бъдещи правни действия и за промяна на статута на съсобствени с нея поземлени имоти, поради което нямало как Г. да е знаела, че става въпрос именно за посочените правни сделки. Като погрешни се определят правите изводи на съда, че след 2015г. ищцата е можела да извърши лесно справки в имотния регистър за процесния имот и основанието за придобиване. Счита, че липсват данни ищцата да е узнала по-рано за атакуваната продажба и цената за която е сключена сделката. Навежда се извода, че искът е предявен в двумесечния преклузивен срок, доколкото нямало как ищцата да знае за сделката още през 2015г. Акцентира, че знанието за сделката е налице от момента на получаване на препис от исковата молба за съдебна делба от М. Б. Ю.. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново с което да се уважат заявените искови претенции. Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна- Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю., с вх.№14513 от 14.06.2023г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа се, че няма допуснати процесуални нарушения от исковия съд, нито е накърнено правото на защита на ищеца. Посочват се в отговора притежаваните в собственост от ответника М. Ю. 1855/2980ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.22.68 и образуваните въз основа на него поземлени недвижими имоти с ИДН- 55155.22.182 по КККР на гр.Пазарджик, нива от 960кв.м. м.“Съзлъка“, ПИ с ИДН 55155.22.183 по същата КККР, в същата местност-горски ведомствен път от 38кв.м.; ПИ с ИДН 55155.22.184 по същите КККР-м.“Съзлъка“-за ремонт и поддръжка на транспортни средства -923кв.м. и ПИ с ИДН 55155.22.185 по същите КККР, м. Съзлъка“-нива от 1058кв.м., притежавани по дарение и по три покупко-продажби. Посочва се, че върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че между страните по сделките, е осъществена не друга сделка, а покупко-продажба на процесния недвижим имот, при условията на пълно и главно доказване. Посочва, че твърдението на ищеца, че дарението на идеалната част от частта на дарителя е последвано от продажба на останалата част не установява, че целената сделка в същност е различна от тази която официално е удостоверена. Цитира се и ТР №5/2021г. от 28.12.2012г. по тълк.д.№5/2012г. на ОСГК, в което било направено уточнението, че дарението на идеална част от частта на дарителя, последвано от продажба на останалата част, не следва автоматично и само по тази причина да се тълкува като нищожно, а е необходимо бъдат обсъдени и други конкретни обстоятелства, доколкото законът не забранява идеалната част от недвижим имот да бъде придобит от трето лице- че този резултат не е забранен или непозволен от закона, за да е налице заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД и че такава продажба не е нищожна, а единствено поражда правото по чл.33 ал.2 от ЗС като според мотивите на ТР, във всеки случай фактическият състав на нищожността следва да бъде доказан пълно и главно. Акцентира се и на тезата на ищцата в съдебно заседание за изразено несъответствие между цената заплатена по покупко-продажбата по н.а. №8/2015г. и пазарната стойност на имота. Счита, че няма установена и доказана симулативност на дарението. Посочват се писмените доказателства чрез които според страната се установявало знанието на ищцата за сделката, узнала за същата още на 19.10.2015г. по предприети от последната мерки по делбата на имота и промяна в отреждането и упълномощаването на адвокат К. за сключване на предварителен договор от нейно име за доброволна делба, с което знанието на ищцата за сделката било налично. Излага се и довод за липса на правен интерес за ищцата да предяви иска, предвид на това, че интерес би бил да се оспори с иск сделката, по която не е страна, от което произтича правото й на изкупуване, който иск обаче е предявен извън преклузивния срок, поради което според ответниците за ищцата като съсобственик липсва правен интерес от оспорване на чужда придобивна сделка. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата С. Г. Г. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.26 ал.2 предл.5 във връзка с чл.17 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и по чл.33 ал.2 от ЗС/Закона за собствеността/. В исковата си молба/предявени насрещни искове, отделени в отделно производство -съдебно определение №1016 от 17.05.2022г. по гр.д№440/2022г. на РС-Пазарджик/ против ответниците М. Б. Ю., ЕГН- ••••••••••, С. Г. Д., ЕГН-••••••••••, Г. Д. К. с ЕГН-•••••••••• и Д. Г. К., с ЕГН-••••••••••, ищцата С. Г. Г., с ЕГН-••••••••••, всичките с постоянен адрес в гр.Пазарджик, твърди, че оспорва договор за дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №7, том I, рег.№186, дело №4/23.01.2015г. на нотариус М.М., с район на действие РС-Пазарджик, рег. №571 на НК, с който дарителят М. Г. К.а /сънаследник и съсобственик с ищцата С. Г./, дарява на М. Б. Ю. 60/2980ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.22.68, с адрес на поземления имот гр.Пазарджик, ПК 4400, местност “Съзлъка“, целия с площ от 2980кв.м., представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване-нива. Оспорването на договора за дарение според ищцата е на основание чл.26 ал.2 изр. 5 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД, като се поддържа, че действителната воля на дарителката е била да се сключи договор за покупко-продажба по отношение на същия имот, което се удостоверявало с последвалата веднага друга сделка между същите страни, а именно покупко-продажба във формата на нотариален акт №8 също от 23.01.2015г. при същия нотариус, между същите страни, по отношение на същия имот, съгласно която сделка продавачът М. Г. К.а продава на купувача М. Б. Ю. 603/2980ид. части от същия поземлен имот по н.а.№17, том 2, дело 146, вх.рег.№345 от 23.01.2015г. вписан в Службата по вписванията гр.Пазарджик. Твърди се, че извършеното дарение с първия нотариален акт прикрива договор за покупко-продажба за да се заобиколи разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС изискваща предлагането на съсобствената част от недвижим имот за продажба първо на съсобственика на процесния имот и че С. Г. Г. в качеството й на съсобственик на процесния имот /неоспорвано й от М. Б. Ю./ не е била канена от съсобственика М. Г. К.а-продавач, да изкупи идеалните части от съсобствения имот, не е била уведомявана за извършените сделки, за които ищцата С. Г. е узнала едва след получаване на настоящата исковата молба. Твърди се, че извършеното дарение е привидна сделка, а действителната прикрита сделка е договор за покупко-продажба. Затова ищцата Г. моли да се прогласи нищожността на този договор за дарение на недвижим имот №7, том I, рег.№186, дело №4 от 23.01.2015г. на нотариус М.М.-с район РС-Пазарджик, рег.№571 та Нотариалната камара, и който нотариален акт е вписан с вх.рег.№343 от 23.01.2015г., акт №3, том II, дело 133 на Службата по вписванията при РС-Пазарджик, на 60/2980 ид.ч. като привиден, прикриващ договор за продажба, след което на основание чл.33 ал.2 от ЗС съдът прилагайки правилата на прикритата продажба да допусне изкупуване от заинтересования съсобственик С. Г. на 60/2980 идеални части и на още 603/2980 идеални части от имота при обща цена от 500лв, съгласно посоченото в нотариалния акт за продажба. На същото основание поради оспорване на привидно сключената сделка за дарение, чрез която надареният М. Ю. се легитимира като съсобственик заобикаляйки чл.33 ал.1 от ЗЗ, на 22.12.2015г. М. К.а продала на съсобственика си М. Б. Ю. 1/10 ид.ч. от същия недвижим имот, обективиран в н.а., вписан под №26, том 45, дело 6528, вх.рег.№13168 от 22.12.2015г. на Службата по вписванията гр.Пазарджик за сумата от 400лв, за която сделка ищцата С. Г. също не е била уведомена и че не й е предлагано от ответницата М. К.а да изкупи идеалните й части от съсобствения имот, за която сделка ищцата узнала с получаването на исковата молба по която се подава настоящия отговор. Ищцата заявява желание да встъпи в правата си по реда на чл.33 ал.2 от ЗС, като се моли исковият съд да прогласи нищожността на обективираната в нотариалния акт за дарение имот на посочените основания и се постанови, че относно този договор се прилагат правилата и последиците на прикритата продажба; да се допусне С. Г. да изкупи на основание чл.33 ал.2 от ЗС продадените от М. К.а на М. Ю. 1/10 ид.ч. от ПИ с ИДН 55155.22.68, 2 с адрес на ПИ-гр.Пазарджик, ПК 4400, местност “Съзлъка“, целият с площ от 2980кв.м.-земеделска земя, с начин на трайно ползване -„нива“ за сумата от 400лв. По същия начин ищцата С. Г. оспорва и сключения нотариален акт за покупко-продажба акт №67, том 26, н.д.№4529, вх.рег.№7752 от 18.09.2018г., вписан в СВ-гр.Пазарджик, сключен, между В.А.В. лично за себе си и в качеството си на пълномощник на Н.А.С. и М.А.В., в качеството им на продавачи и от друга страна М. Б. Ю., в качеството му на купувач, по силата на който продавачите продават 3/10 ид.ч. от ПИ с ИДН 55155.22.68 по Кадастралната карта на гр.Пазарджик, с адрес на ПИ-гр.Пазарджик, ПК 4400, местност „Съзлъка“, целия от 2980кв.м., представляващ земеделска земя, начин на трайно ползване -нива. За тази сделка ищцата твърди, че същата е сключена в нарушение на чл.33 ал.1 от ЗС, изискваща предлагането на съсобствената част от недвижимия имот за продажба първо на съсобственика на имота ищцата С. Г. и че същата не е била канена от съсобствениците продавачи да изкупи идеалните им части от недвижимия имот, не е била уведомявана за извършената сделка за която узнала с образуване на настоящото производство и получаване на исковата молба /гр.д.№440/ 2022г. на РС-Пазарджик/. Моли на основание чл.33 ал.2 от ЗС да се допусне ищцата С. Г. Г. да изкупи продадените от В.А.М.-лично за себе си и в качеството си на пълномощник на Н.А.С. и М.А.В., на купувача М. Б. Ю. 3/10 идеални части от ПИ от ПИ с ИДН 55155.22.68 по Кадастралната карта на гр.Пазарджик, с адрес на ПИ-гр.Пазарджик, ПК 4400, местност „Съзлъка“, целия от 2980кв.м., представляващ земеделска земя, начин на трайно ползване -нива за сумата от 200лв, обявена за действително уговорена в посочения нотариален акт. Счита, че делба на процесния имот по цитираното гр.№440/2022г. на РС-Пазарджик, е недопустима, тъй като при уважаване на предявените искове С. Г. ще се яви негов едноличен собственик. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Б. Ю., ЕГН-•••••••••• чрез пълномощника си адв. Ч. Ч., с вх.№17236 от 29.08.2022г./л.148/, в който предявените искове по чл.26 ал.1 изр.5 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД се квалифицират като процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Като довод в тази връзка се изтъква възражението, че искът за право на изкупуване е предявен извън преклузивния срок водещо до липса на правен интерес от оспорване на чужда придобива сделка. Акцентира се, че ищцата С. Г. е узнала за процесните сделки още на 19.10.2015г., когато последната заедно с ответника М. Ю., са предприели мерки по делба на имота и промяна на отреждането на същия, за която цел ищцата Г. упълномощила адвокат П. К. с пълномощно с нотариална заверка на подписа на 19.10.2015г., с рег.№7311/2015г. на нотариус Веселина Гагова, да сключи от нейно име, предварителен договор за доброволна делба с М. Ю., от което според ответника се установявало, че С. Г. още тогава е била наясно с правата на М. Ю. в съсобствения имот. Изводът се потвърждавал и от изготвените в последствие проекти и кореспонденции със съответния държавен орган. По същество ответникът поддържа неоснователност на исковете по чл.33 ал.2 от ЗС като твърди, че ответникът М. Б. Ю. е собственик на 1855/2980 идеални части от процесните недвижими имоти, образувани от ПИ с ИДН 55155.22.68 по КККР на гр.Пазарджик, а именно ПИ с ИДН 55155.22.182 нива от 960 кв.м.; ПИ с ИДН 55155.22.183-път на 38кв.м.; ПИ с ИДН 55155.22.184-за ремонт и поддръжка на транспортни средства, с площ от 923кв.м.; ПИ с ИДН 55155.22.185-нива от 1058кв.м.; всичките с идентификация по КККР на гр.Пазарджик, одобрени със заповед №РД -18-97/28.10.2008г., на ИД на АГКК, с адрес гр.Пазарджик, местност Съзлъка“. Твърди ответникът Ю., че процесните имоти притежава по силата н а нотариален акт за дарение на недвижим имот №7, том I, дело №4/2015г., с Акт за вписване №3, том 2, д.№133, вх.рег. №343 от 23.01.2015г. на СВ-Пазарджик; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №8, том I, дело №5/2015г., с акт за вписване №17, том 2, д. №146, вх.рег.№345 от 23.01.2015г. на СВ-Пазарджик; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №181 том I, дело №140/2015г. с Акт за вписване №26, том 45, д.№6528, вх.рег.№ 13168 от 22.12.2015г. на СВ и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №58, том III, дело №376/2018г., с АКТ на вписване №67, том 26, д.№4529, вх.рег.№7760 от 18.09.2018г. на СВ-Пазарджик. Ответникът Ю. оспорва твърдението на ищцата, че нотариалният акт за дарение на недвижим имот №7, том I, дело №4/2015г., е привиден, нищожен и че с него се прикрива покупко- продажба, за да се заобиколи разпоредбата на чл.33 ал.1 от Закона за собствеността. Твърди се, че ответникът М. Ю. е бил в много близки отношения с дарителката М. Г. К.а, приживе е помагал на същата като в знак на благодарност последната го е дарила с процесните идеални части и че такава е била действителната воля на последната. Счита, че предвид изложеното ответникът М. Ю. не се явява по отношение на последвалите покупко-продажби трето лице, външно за съсобствеността лице, а съсобственик, за да се налага изкупените от него части да бъдат предлагани на ищцата С. Г. Г. за изкупуване. Акцентира на срочността на предявяване на исковете по чл.33 ал.2 от ЗС кумулативно съединени за разглеждане с исковете по чл.26 и чл.17 от ЗЗД, като продължава да се поддържа, че са предявени извън двумесечния преклузивен срок по чл.33 ал.2 изречение последно от Закона за собствеността, а именно, че искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата или в същия срок от момента на узнаването на съсобственика за продажбата. Ответникът допълва още, че за сделките по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №181 том I, дело №140/2015г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №8, том I, дело №5/2015г., ищцата С. Г. е узнала още на 19.10.2015г., когато същата заедно с ответника Ю. са предприели мерки по делба на имота и промяна отреждането на същия, като за целта ищцата Г. е упълномощила адв.П. К. с пълномощно с нотариална заверка на подписа на 19.10.2015г. с рег.№7311/2015г. на нотариус В. Гагова, да сключи от нейно име предварителен договор за доброволна делба с М. Ю., с което е установено, че още тогава същата е наясно с правата на М. Ю. в съсобствения имот, потвърдено и от изготвените в последствие проекти и кореспонденции със съответните държавни органи. Постъпил е в срока по чл.131 от ГПК отделен писмен отговор и от ответницата С. Г. Д. също чрез пълномощника си адв. Ч., с вх.№18773 от 21.09.2022г. /л.160/, в който се излагат същите факти и обстоятелства и се заявяват същите възражения изложени и в отговора на исковата молба на ответника М. Ю.-възражение за липса на правен интерес на иска по чл.26 и по чл.17 ал.1 от ЗЗД предявяване на исковете по чл.33 ал.1от ЗС извън сроковете по чл.33 ал.2 от ЗС, поради знание на ищцата, че ответникът Ю. има качеството на съсобственик на процесния имот още към 19.10.2015г. с подписването на процесното нотариално заверено пълномощно за делба. Допълнено е, че майката на ответницата С. Д., а именно М. Г. К.а е била в много близки отношения с ответника М. Ю. изразяващи се в оказвана помощ, за което в знак на благодарност, го е надарила с процесните идеални части, каквато е била действителната воля на дарителката К.а, поради което надареният Ю. няма качеството на трето за съсобствеността лице, за да се налага на М. К.а изкупените от него части, да бъдат предлагани на ищцата С. Г. за изкупуване. Останалите ответници по спора, Д. Д. К. и Д. Г. К. не са подали отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК в предвидения по закон едномесечен срок. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Ищцата С. Г. Г., с ЕГН-•••••••••• е придобила на 10.03.1999г. в собственост по покупко-продажба /н.а.№124 том I, рег.№926, нот.д. №163/1999г. на нотариус Веселина Гагова, с рег.№071, с район РС-Пазарджик на 1/10 идеални части от нива, цялата от 2.980дка, местност „Сазлъка“, имот №022068 по плана за земеразделяне на землище Пазарджик, в при граници- имот №022069, нива наследници Б., имот №022157-напоителен канал на общината, нива на наследници С. Г. И.; № 022125, полски път, отклонение магистрален газопровод за сумата от 1004100лв /неденоминирани лева/, включваща и цената на друг имот-1/5 ид.ч. от нива от 3.315дка-имот №022067 в същата местност. От същия имот по плана за земеразделяне на 11.07.2000г. / №022068/ в м.Съзлъка, ищцата С. Г. придобива в собственост по покупко- продажба още 2/20 ид.ч. за сумата от 66.60лв /н.а.№153, том I рег.№1270 н.д. №199/2000г. на нотариус А.И., рег.№423, с район РС-Пазарджик. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 04.07.2018г. №59 том V, рег.№7816, н.д.№ 768/2018г. на нотариус А.И., ищцата С. Г. е призната за собственик по покупко-продажба по приложени документи на 164/2980 идеални части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор /ИДН/ 55155.22.68 по скица на ПИ №15-351944 от 04.06.2018г. по КККР на гр.Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ-гр.Пазарджик, ПК 4400, местност “Съзлъка“, целия с площ от 2980кв.м., със земеделско предназначение, нива, с предходен номер 022068, при съседи 55155.22.67; 55155.22.125; 55155.22.157; 55155.22.69. С нотариален акт за покупко-продажба от 26.06.2018г., №22, том V, рег.№7499, нот.д.№734/2018г. на нотариус А.И., ищцата е придобила в собственост 975.50/2980 ид.части от същия поземлен имот с идентификатор 55155.22.68, или общо ищцата е придобила 1139.50/2980 идеални части от процесния имот. Установява се, че М. Г. К.а, ЕГН-4709173439, М.Г.И.-ЕГН- •••••••••• и Илия Г. Николов от гр.Пазарджик, ЕГН-••••••••••, са признати за собственици по документи /09.08.2005г. /н.а. №145, том IV, рег. №6969, н.д.№625/2005г. на нотариус А.И./ на два земеделски имота, между които и на по 1/10 ид.ч. за всеки един от тримата от нива от 2.980дка, в местност „Съзлъка“ и съставляваща имот №022068 по плана за земеразделяне на землище Пазарджик. С нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 15.12.2010г., том VI, рег.№9553, нот.д.№988/2010г. на нотариус И., ищцата С. Г. Г. и С.М.Г. са прехвърлили на М. Г. К.а и на М.Г.И. 1326/2980 идеални части от ПИ с ИДН 55155.22.68 в местност “Съзлъка“, целия от 2980кв.м. С констативен нотариален акт за собственост от 09.08.2005г. №140, том IV, рег.№6950, н.д.№610/2005г. на нотариус И. ищцата е призната за собственик по наследство и покупко-продажба на 2/5 ид.ч. от нива от 3.315 дка, в м.“Съзлъка“ -имот №022067 по плана на земеразделяне на землището на гр.Пазарджик. Установява се, че на 23.01.2015г. или след замяната на части от процесния имот, по която наследодателката М. Г. К.а придобива в собственост 1326/2980 ид.ч. от имота заедно с М.И., същата е извършила дарение на недвижим имот /н.а. №7, том I, рег.№186, дело №4 от 2015г. на нотариус М.М., №571, с район-РС-Пазарджик/, като е надарила М. Б. Ю., ЕГН-•••••••••• с 60/2980 идеални части от ПИ с идентификатор 55155.22.68, местност „Съзлъка“, целия с площ от 2980кв.м.-земеделска земя, нива. На същата дата пред същия нотариус е изповядан нотариален акт за покупко-продажба, пореден номер №8, том I, рег.№187, дело №5 от 2015г. с който продавачът М. Г. К.а прехвърля възмездно правото на собственост на М. Б. Ю. на 603/2980 идеални части от същия поземлен имот за сумата от 500лв, при данъчна оценка на имота от 105.01лв. През същата календарна година и на дата 22.12.2015г., е сключен нотариален акт за покупко-продажба №181, том I, рег.№3359, дело №140/2015г. пред същия нотариус, с който М. Г. К.а продава на съсобственика М. Б. Ю. 1/10 ид. част от същия поземлен имот за сумата от 400лв, при данъчна оценка от 51.19лв. Установява се, че на дата 18.09.2018г. е сключен нотариален акт за покупко-продажба №58, том III, рег.№5208, н.д.№376/2018г. на нотариус Таня Дъбова, рег.№422, с район РС-Пазарджик, съгласно който В.А.М., ЕГН-•••••••••• лично за себе си и като пълномощник на Н.А.С., ЕГН- •••••••••• и А. В. Г. като пълномощник на М.А.В., ЕГН-••••••••••, продават В.М., Н.С. и М. В./ на М. Б. Ю., наследствените си 3/10 ид.ч. от ПИ с ИДН 55155.22.68 по КККР на гр.Пазарджис с адрес гр.Пазарджик, местност “Съзлъка“, нива с площ от 2980кв.м. за сумата от 200лв, при данъчна оценка на целия имот с площ от 2980кв.м. от 518.97лв. Установява се, че дарителката и продавачката на идеални части от процесния поземлен имот от 2015г., М. Г. К.а, ЕГН-••••••••••, е починала на 10.09.2016г., и е оставила като наследници-преживял съпруг Г. Д. К., роден през 1942г. /починал на 15.11.2022г.-по време на висящността на спора пред РС-Пазарджик// и двама низходящи- син Д. Г. К., роден през 1966г. и дъщеря С. Г. Д., родена през 1969г. /л.76 и л.178-удостоверение за н-ци на Община Пазарджик/. Към отговора на исковата молба, подаден от ответника М. Ю., е приложено нотариално заверено пълномощно, изходящо от ищцата С. Г. Г., заверено от помощник-нотариус Б., с рег.№7311/2015г. от 19.10.2015г., /л.151/, с което С. Г. лично и изрично упълномощава адвокат П. Н. К., от АК- Пазарджик с посочени ЕГН и служебен адрес на упълномощения адвока, със следите права: “Да ме представлява, като подпише предварителен договор за доброволна делба с останалите съсобственици на съсобствения ни недвижим имот, а именно ПИ 022068, целия с площ от 2.980дка, находящ се в землището на гр.Пазарджик, местност “Съзлъка“ съгласно правата ни на собственост по представени документи за собственост, като частта ми от 164/2980кв.м. ид.части както и частта на брат ми М. Г. И. в размер на 961/2980 кв.м. ид.ч. бъдат обособени в самостоятелен имот-наша обща собственост и този имот да бъде обособен непосредствено до граничната линия с ПИ 022068, а в дял на съсобственика ни М. Б. Ю., ЕГН- •••••••••• да бъде поставен в изключителен дял и той да стане собственик на частта от ПИ 022068, целия с площ от 2, 980дка, находящ се в землището на гр.Пазарджик, местност „Сазлъка“, съответстваща на правото му на собственост и за която има провеждаща/проведена процедура за промяна на предназначението на част от ПИ 022068, находящ се в землището на гр.Пазарджик, местност „Сазлъка“. Така оформеното пълномощно е напълно ясно, разбираемо е, еднопосочно и ненуждаещо се от каквото и да било тълкуване доколкото в документа ясно е записана формираната и изразената по несъмнен начин от упълномощителя С. Г. Г. воля и знание относими само и единствено по отношение на делбата на един единствен и точно индивидуализиран делбен поземлен имот - процесния ПИ 022068, целия с площ от 2980кв.м. с признати от Г. като съществуващи към този момент собственически права на ответника М. Ю., имащ качеството на негов законен съсобственик наравно и наред със съсобственика С. Г. Г., изрично признато от последната с цитираното пълномощно /л.151/. Последващите нотариално пълномощно №1382 от 18.03.2016г. и нотариално заверена декларация, рег.№7310 от 19.10.2015г., на ищцата С. Г. са в същата посока по трансформацията и промяна на предназначението само и единствено на съсобствения с М. Ю. ПИ 55155.22.68, изрично признават от упълномощителя и декларатора Г., че този имот е съсобствен, като един от съсобствениците е именно М. Ю. и това негово съсобственическо право не е оспорено по никакъв начин в нито един от трите документа нито е поискано по някакъв начин той да бъде изключен и елиминиран като титуляр на правото на собственост. В хода на производството както се посочи, е починал ответника Г. Д. К., който е оставил по закон същите двама наследници, както и съпругата му М. Г. К.а, поради което нови ответници по спора не са конституирани / л.173- справка от ЦБД Население по Наредба №14 от 18.11.2009г./ С решението исковият съд се е произнесъл по иска по отношение на починала в хода на производството страна, която не е оставила други низходящи освен участващите в производството до този момент Д. К. и С. Д.. С изготвения по делото и обявен на страните от съда доклад по чл.146 ал.1 от ГПК съдът след като е квалифицирал всеки един от предявените искове, изрично е разпределил доказателствената тежест по всеки един от тях /определение №2293 от 09.11.2022г. по гр.д.№1490/ 2022г./ включително и доказването от ищцата, че съгласието на страните по договора за дарение на процесната част от имота е привидно, както и какви са правилата на прикритата сделка, както и доказване наличието на съсобственост върху процесния имот и че съсобственикът се е разпоредил със своята част и при какви условия без да я предложи на ищцата, какви условия страните са договорили във вреда на ищцата както и спазването на двумесечния срок за предявяване на иска от узнаването. В първото по делото заседание няма възражения от страните по доклада нито искане за неговото допълване или изменение. Спорове между страните са възникнали по отношение доброволното уреждане на отношения чрез включване и на съседния ПИ №022067, като няма направени нови доказателствени искания, и в същност претенциите на страните се основават само и единствено на представени по делото писмени документи с исковата молба и с отговора на исковата молба и чрез направената им интерпретация, като производството е приключило без направени нови доказателствени искания от страните. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, п предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че процесната сделка -дарение на 60/2980 идеални части от поземлен имот с идентификатор 55155.22.68, по КККР на гр.Пазарджик, с адрес на имота гр.Пазарджик, п.к. №4400, в местност „Съзлъка“, целия с площ от 2980кв.м., представляващ земеделска земя нива, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот №7, том I, рег.№186, дело №4 от 23.01.2015г., е нищожна поради относителна симулация на договора за дарение, както и за прилагане на правилата за прикритата сделка, представляваща договор за покупка на същата идеална част от същия поземлен имот и че в качеството на съсобственик на процесния имот, тя ищцата има право да изкупи прехвърлените с дисимулативния договор за продажба 60/2980 идеални части от съсобствения имот при условията на прикрита сделка, както и че има право да изкупи на същото основание -чл.33 ал.2 от ЗС продадените 603/2980 ид.ч. от имота по договор за продажба по н.а. №8 от 23.01.2015г., том I, рег.№187, дело №5/2015г., както и че има право да изкупи още 1/10 ид.ч. от същия имот на същото основание чл.33 ал.2 от ЗС, предмет на нотариален акт №181 от 22.12. 2015г., том I рег.№3359, дело №140/2015г., при посочените в договорите условия, възмездно прехвърлени в собственост на ответника М. Ю. без да е спазена процедурата по чл.33 ал.2 от ЗС. Всички искове са процесуално допустими. За ищцата Г. е налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на договора за дарение като симулативна сделка прикриваща покупко-продажбата на имота, по който тя не е страна, за да придобие и реализира правото си да изкупи тази част от имота като съсобственик. Оспорвайки правата на ответника приобретател М. Ю. в съсобствеността и като лице чуждо на съсобствеността, ищцата се стреми да придобие всички прехвърлени му в нарушение на чл.33 ал.2 от ЗС права на собственост чрез изкупуването им и да стане едноличен собственик на целия поземлен имот. Неспазването на срока по чл.33 ал.2 от ЗС за предявяването на иска за изкупуване е въпрос по съществото на спора, и няма отношение към допустимостта на иска. В този смисъл решението е допустимо във всичките му части, с изключение на произнасянето по отношение на ответника Г. Д. К., ЕГН- ••••••••••, който е починал в хода на производството, няма конституирани нови страни на негово място, тъй като наследниците му участват в момента в производството и в тази част решението следва да се обезсили и производството да се прекрати. По същество на предявените искови претенции. По иска за прогласяване нищожността на дарението на 60/2980идеални части от недвижим имот с идентификатор 55155.22.68 по КК на земеделската територия на гр.Пазарджик, с площ от 2980кв.м., в м.“Съзлъка“ предмет на нотариален №7, том I, рег.№186, дело №4 от 23.01.2015г. поради относителна симулация и прилагане на правилата на прикритата сделка Искът е неоснователен. Относителната симулация предполага установяване с всички допустими от закона доказателства, че изразената воля на страните по договора за дарение чиято нищожност се претендира като симулативен, не съответства на формираната такава, и че в същност страните са имали намерение на съвсем друго правно основание да сключат сделката, което да остане скрито за третите лица и да не бъде външно обявено. Това предполага установяване, че между страните по сделката, в случая по дарението, да са се водили предварително разговори и да са достигнали договорености, че в същност прехвърлителят и М. Ю. нямат дарствено намерение за безвъзмездно прехвърляне на процесните идеални части от поземления имот, а в действителност общата им воля е да се прехвърли имота възмездно чрез покупко-продажба. Нещо повече, в подобни случаи страните обикновено съставят и си размерят нарочни частни писмени документи – насрещно писмо, контралетър, декларации, изявления и други, в които надлежно записват и декларират каква е истинската им действителна воля и цел за изповядваната сделка. Освен това водените предварителни разговори по сделката следва да установяват, че действителната/прикрита/ воля на страните е за възмездно прехвърляне на имота, но че външно сделката ще бъде сключена като безвъзмездна. Без значение е какви са мотивите за прикриване на покупко-продажбата /прикритата сделка/ във формата на явната сделка-дарение. Съдебната практика приема, че последвалите прехвърлителни сделки на идеални части от недвижим имот в полза на едно трето лице в последователност-дарение на идеална част от съсобствен имот и последвалото в изключително кратък период от време/още същия ден/ възмездно прехвърляне на друга част от съсобствения имот на вече надарения приобретател, легитимиращ се вече като съсобственик по принцип не представляват симулативна сделка. Касае се за две напълно самостоятелни сделки имащи за предмет прехвърляне на права на собственост на различни части от един и същи поземлен имот на различни правни основания. Основанието за нищожност на дарението въведено от ищцата е симулация. Симулативността може да се извлича както от съставените писмени документи чрез тяхното тълкуване така и от установяване на конкретни уговорки между страните по сделката относно начина и правните последици на прехвърлянето на имота-безвъзмездно като дарение, прикриващо възмездна трансформация- покупко-продажба. Не се установява по делото по несъмнен начин, страните по дарението да са имали воля за прехвърляне на имота на основание, различно от записаното в нотариалния акт. Твърдението на ищцата С. Г., че действителната воля на страните по дарението е била друга, защото са сключили същия ден друга сделка, за друга част от имота, на друго основание и че по този начин дарението прикрива покупко-продажба не е доказано по съответния процесуален ред. Не се установява такава връзка между двете сделки като причина и следствие. От съдържанието на двата договора-дарение на недвижим имот за 60/2980ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.22.68 -нотариален акт №7, том I, рег.№186, дело №4 от 23.01.2015г., и покупко-продажбата на 603/2980ид.ч. от същия поземлен имот-н.а.№8, том I, рег.№187, дело №5, от 23.01.2015г., не се установява, че между двете сделки е налице именно такава връзка която неминуемо да води на извод, че действителната воля на страните е била двете трансформации на правото на собственост да бъдат извършени само и единствено под формата на покупко-продажби и срещу заплащане на прехвърляния имот от купувача на продавача, и че дарението в същност прикрива покупко-продажба на процесните 60/2980 идеални части от имота. Направената интерпретация на пороците във волята на страните по дарението, от страна на ищцата С. Г. и че действителната им воля е била за прикриване чрез дарението на договор за покупко-продажба е несъответно на закона и не се подкрепя от нито едно от доказателствата събрани по делото. Наличие на прикрита воля на страните различна от действително изразената в договора за дарение не се съдържа в нито един писмен документ по делото- нито в самия договор за дарение, нито на самия последващ договор за покупко-продажба, нито като изрично записани такива изявления на страните в двата документа, нито има представен по делото друг писмен документ като начало на писмено доказателство за налична или предполагаема симулация. Не се установява между страните по дарението да са съществували такива отношения които по един или друг начин да предполагат трайно прикриване на техните действителни отношения и формиране на воля по възмездното прехвърляне на имота прикрито като дарение. Логично е, когато се иска възмездно прехвърляне на идеална част от имота страните да уговорят и цената на сделката както и момента на заплащането й. В случая липсват установени по делото факти и обстоятелства прехвърлителката М. К.а и приобретателят М. Б. Ю. да са уговаряли конкретен размер на продажната цена на прехвърляните 60/2980 идеални части от ПИ с ИДН 55155.22.68, начина и мястото на плащане и дали фактически такова плащане е направено и кога. За разлика от договора за дарение в следващите възмездни между страните сделки е посочен както размера на продажната цена, така и размера на данъчната оценка на имота, както и момента на извършеното плащане. Няма никакво основание и доказателства договорът за дарение да е нищожен като симулативен и прикриващ покупко-продажба на процесните 60/2980идлни части от ПИ с идентификатор 55155.22.68-нива от 2980кв.м. в м.“Съзлъка“ землище гр.Пазарджик. Между двете сделки дарението на 60/2980ид.ч. и покупко-продажбата на 603/2980ид.ч. от процесния имот, извършени на една и съща дата има връзка дотолкова доколкото, страните по тях са едни и същи страни, предмет на сделката е прехвърляне на собственически права и концентрирането им в приобретателя М. Б. Ю., като трансформацията на собствеността е извършена на различни правни основания. По логиката на ищцата, както дарението прикрива покупко- продажбата така и не би съществувало пречка да се твърди и обратното, че втората сделка-покупко-продажбата прикрива дарението защото такива са били уговорките между страните и защото цената примерно не е била платена. И в двата случая условията за настъпила относителната симулация и прилагане на правилата на прикритата сделка следва да бъдат установени по несъмнен начин от ищеца, който ги твърди. Предвид изложеното въззивният съд намира, че договора за дарение е действителен, не се установява да представлява симулативна сделка по смисъла на закона, породил е правите си последици между страните, с него не се прикрива друг вид договор, още повече договор за покупко-продажба, като страните са изразили свободно волята си по сделката и са я надлежно закрепили в договора за дарение. Данни за друга скрита воля на страните по отношение на тази сделка различна от официално изразената и обявена в документа /нотариалния кат/ няма установени. Следователно въз основа на него надареният М. Б. Ю. надлежно и по закон е придобил права на собственост от ПИ с идентификатор 55155.22.68 представляващ нива от 2980кв.м. в м.Съзлъка, землище гр.Пазарджик, в резултат на които е станал съсобственик на този имот и с право предпочтително да изкупува частите на останалите съсобственици от имота по реда чл.33 ал.2 от ЗС. Това право на приобретателят е придобито в деня, в който той е станал съсобственик по дарение на идеални части / 60/2980 ид.ч./ от процесния поземлен имот - 23.01.2015г. Неоснователни са и останалите претенции на ищца С. Г. по чл.33 ал.2 от ЗС. Правото на изкупуване предполага установяване, че на съсобственик на недвижим имот не му е било предоставена възможност и не е бил поканен от друг съсобственик да изкупи неговите части от имота, които той смята да продаде, преди да го предложи на трето за съсобствеността лице, като следва да предяви иск в двумесечен срок от сключването на сделката. Неоснователността на исковете е на две правни основания. От една страна, към момента на сключването на всичките възмездни прехвърлителни сделки- покупко-продажба на 603/2980ид.ч. от ПИ с ИДН 55155.22.68 с площ от 2980кв.м./н.а. №8 от 23.01.2015г./; на още 1/10 ид.ч. от същия ПИ / н.а.№181 от 22.12.2015г./; на още 3/10 ид.ч. от същия ПИ/н.а. №58 от 18.09.2018г./, приобретателят по тях М. Б. Ю. вече е имал придобито качество на съсобственик на процесния ПИ, притежавайки на валидно и годно правно основание-по дарение 60/2980ид.ч. от същия този ПИ/ н.а.№7 от 23.01.2015г./. Следователно за него не е съществувала процесуална или материалноправна пречка да придобие като съсобственик останалите идеални части предмет на продажбите извършвани от другите съсобственици. За ищцата С. Г. не е възникнала и право като съсобственик да изкупува продаваните идеални части от имота поради неспазването на двумесечния срок за предявяване на иска. Цитираното пълномощно с нотариална заверка на подписите, №7311/2015г. от 19.10.2015г. на нотариус Б., изходящо от ищцата С. Г. Г. е ясно и недвусмислено. Упълномощителката е напълно наясно с факта, че най- късно към този момент /19.10.2015г./ М. Б. Ю. е станал съсобственик на процесния ПИ 022068/ ИДН 55155.22.68 / с площ от 2980кв.м. Правото на Ю. като съсобственик на този имот е признато категорично и несъмнено от ищцата С. Г., без никакви обструкции и възражения и въз основа на това нейно признание същата е формирала и изразила правновалидна воля да упълномощи адв.П. К. за сключване на предварителен договор заедно със съсобственика М. Ю. за делба на същия този ПИ, при съставянето на дяловете, като в изключителен дял съответстващ на правото на собственост на М. Ю. да му се постави съответната част от имота за която има провеждаща се/проведена процедура за промяна на предназначението на част от ПИ. Знанието на ищцата, /явно базирано на известни на нея или съобщени й факти и обстоятелства за да направи този категоричен извод в пълномощното/, че към този момент М. Ю. е съсобственик на имота, означава, че от този момент за нея е започнал да тече двумесечния срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС. Фактът, че до 19.12.2015г. ищцата Г. не е оспорила правата на съсобственика Ю. по съответния ред и не е поискала от съда да й бъде признато правото на изкупуване на дарените и на продадените на него /М. Ю./ идеални части от ПИ, означава, че ищцата е приела този факт за реално осъществил се в правния мир, зачела го е, признала е съсобственическите права на Ю. и на това основание е предприела прави и фактически действия по оформяне на предварителния договор за делба на процесния съсобствен имот и с участието новия съсобственик М. Ю.. В този смисъл обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди изцяло, като се обезсили само по отношение на починалата страна с което крайния изход на спора не се променя. Въззивният съд напълно споделя доводите на Пазарджишкия районен съд изложени в мотивите към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Съдът не споделя доводите на ищцата развити във въззивната й жалба. Принципните разсъждения на жалбоподателката за нищожност на привидните договори по чл.26 ал.2 изр.Първо от ЗЗД и по чл.17 ал.1 от ЗЗД са вярни, но в случая ищцата при условията на пълно и главно доказване не е установила с всички допустими, необходими и относими доказателства и доказателствени средства предвидени в ГПК, привидността на оспорената сделка-дарението, че същата е относително симулативна, и че волята на страните по договора е била да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение. Няма и не се установяват по делото такива предварителни уговорки между дарителя и надарения, според които прикритата с дарението сделка да е договор за покупко-продажба. Не е осъществен напълно фактическия състав на иска по чл.33 ал.2 от ЗС-възмездно прехвърляне на идеална част от съсобствения имот на трето лице, без да е предложена преди това за изкупуване тази част на съсобственик, и последният да е отказал. М. Ю. е надлежен съсобственик на имота придобил тези права в резултат на валидно и действително дарение, извършено в негова полза и от който момент той може законосъобразно и на общо основание да закупува/изкупува/ частите на останалите съсобственици на имота чрез възмездни сделки. Няма спор, че ищцата С. Г. е собственик на идеална част от ПИ с ИДН 55155.22.68 в м.“Съзлъка“, гр.Пазарджик, целия с площ от 2980кв.м, както и че първоначално като съсобственик на имота се легитимира и М. Г. К.а, сестра на ищцата. Притежаването на идеални части от други земеделски имоти от ищцата С. Г. е без правно значение за настоящия спор. Без значение за валидността на дарението е отношенията в които се намират дарителя и надарения- родствени, близки, приятели и други. От значение е единствено формираната и изразената от страните действителна воля /явна или прикрита или симулативна/ за сключване на определена сделка. Действителната воля на страните, е първоначално да се сключи договор за дарение и без заплащането на каквито и да било суми като цена на договора защото той изначално е безвъзмезден /данни за обратното няма установени по делото/, последван от няколко вече възмездни прехвърлителни сделки срещу заплащане на продажната цена от купувача. Няма взаимно изключващи се правни изводи на първоинстанционния съд, доколкото от съда са разглеждани принципно възможни правни конструкции и хипотези, които не са въведени надлежно от ищцата и включени в предмета на делото. Твърденията на жалбоподателят, че съдът е следвало да приеме за безспорно установено, че страните по сделката -дарение не са желаели настъпването на последиците от дарението, а действителната им и прикрита от тях воля е била за сключване на договор за покупко-продажба с предмет прехвърляне на собствеността върху същите уж дарени идеални части, но възмездно, не почива на нито един обективен факт, установен по делото. Както се посочи тази интерпретация служи да обоснове правния интерес на ищеца от неговата гледна точка, но че по делото няма нито едно писмено или гласно доказателство или самопризнание от насрещната страна, което да установява и от които да може да се направи извода, посочен от жалбоподателката. Най-малкото нямо изходящо от насрещната страна писмо- контралетър като начало на писмено доказателства, удостоверяващо наличието на друга воля, различна от официалното изразена в договора за дарение на страните, и което подлежи на доказване по съответния ред. Жалбоподателката обръща доказателствената тежест относно установяването на симулативната сделка, като твърди, че не е доказано дарението да е валидно. Напротив, тя е страната която следва да докаже, че дарението не е валидно на посочените в исковата молба основания чрез ангажиране на съответните доказателства в производството. Изобщо по делото не се установява, че в случая дарението представлява привидно съглашение, поради което на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да следва да се прилагат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Ищцата изобщо не е установила, че действителната воля е друга, различна от изразената и обявена такава в договора за дарение от 2015г. Исковете по чл.33 ал.2 от ЗС са неоснователни по изложените по горе съображения. Пълномощното на ищцата е частен писмен свидетелстващ документ за неизгодни на подписалия го факти и обстоятелства, а именно, че той /ищцата/ е напълно още към 19.10.2015г. с правата на съсобственика М. Ю. в ПИ с ИДН 55155.22.68 м.“Съзлъка“ гр.Пазарджик. Всякакви други интерпретации несъответстват на формираната и изразена в пълномощното воля от упълномощителя С. Г.. Знанието на ищцата за посочените и неизгодни за нея факти по трансформацията на правото на собственост от М. К.а в полза на М. Ю. през 2015г. по отношение именно на процесния имот, а не за някой друг поземлен имот, не е поставено под съмнение или да е резултат на заблуда или плод на измама или резултат на упражнено насилие върху С. Г., поради което следва безусловно да се зачете. От узнаването за сделките когато съсобственикът не е присъствал при тяхното сключване, за него тече двумесечния срок да инициира исков процес за изкупуване на продадената част при условията чл.33 ал.2 от ЗС. В случая срокът е изтекъл още през 2015г., респективно по тези сделки права е придобил вече станалия по дарение съсобственик на имота М. Ю., поради което и тези искови претенции се явяват неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди във всичките му части и се обезсили само по отношение на починалия в хода на производството пред първата инстанция ответник Г. Д. К.. Съдът не присъжда разноски в полза на ответниците по жалбата тъй като такива не са поискани и направени в производството. Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд