Решение № 674 от 29.10.2020 г. на Административен съд - Плевен по дело № 744/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Г.– Ц.Н.“, представлявано от Ц.Н. Н. срещу Решение № 9/28.02.2020г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 318/2018г. по описа на съда. С решението си съдът е допуснал на осн. чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК тълкуване на допуснатата в Решение № 22/17.05.2019 г., постановено по НАХД № 318/2018г. по описа на Районен съд – Никопол техническа грешка относно номера на НП, като на стр. трета от решението в диспозитива следва да се чете: Потвърждава НП № КГ - 2139 /29.05.2018 год. на Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „ГЕА-Ц.Н.” ЕТ с ЕИК 824033365, със седалище и адрес на управление град Плевен, представлявано от Ц.Н. Н., на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за извършено нарушение по чл.47 ал.2, вр.чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, а не както е записано в решението „Потвърждава НП № ГК- 213 /29.05.2018г. на Председателя на ДАМТН“ Касаторът ЕТ „Г.– Ц.Н.“, представлявано от Ц.Н. Н. обжалва решението като счита, че не може да се прави такова тълкуване на решение и моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът по касация – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София не изразява становище. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 414 ал.1 т.1 от НПК по повод подадена молба от ДАМТН за допусната във влязлото в сила Решение № 22/17.05.2019г. техническа грешка при изписването на номера на издаденото НП като вместо НП № КГ- 2139 /29.05.2018г., какъвто е номера на обжалваното НП, погрешно е било изписано НП № КГ- 213 /29.05.2018г., като е пропусната последната цифра. Молбата е да се отстрани допуснатата грешка, за да може ДАМТН да предприеме последващи действия по влязлото в сила НП и предаването му за събиране на вземанията. Решението за тълкуване и поправка на допуснатата техническа грешка е постановено след разглеждане на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните съгласно разпоредбата на чл. 414 ал.2 НПК. Според чл. 414 ал.1 т.1 НПК съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение се произнася и по всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им. В производството по чл. 63 ал.1 ЗАНН по обжалване на НП районният съд прилага правилата на НПК на осн. чл. 84 ЗАНН, доколкото в специалния закон не се съдържат особени разпоредби. Горното обосновава приложимостта на чл. 414 НПК в случаи като процесния с цел преодоляване на затруднението при изпълнение на влязлото в сила НП, заради допуснатата в решението техническа грешка при изписване номера на НП. Това е приложимия според НПК ред за отстраняване на порока на решението, което е преминало касационен контрол, тъй като в случая се касае за техническа грешка, която би могла да създаде затруднения при изпълнението на НП, потвърдено с влязлото в сила съдебно решение и се налага тълкуване на действителната воля на съда, което следва да бъде осъществено от същия съд. Предмет на обжалване е било НП № КГ-2139/29.05.2018г. на ДАМТН, приложено по делото и съдът е поправил по предвидения в НПК ред допуснатата в решението техническа грешка при изписване на номера на НП. Предвид изложеното оспореното решение за тълкуване и поправка е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът