Решение № 3910 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 87/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от С. Н. Д., [ЕГН], от [населено място] против Заповед № 365з-10027/06.12.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай ( водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ-Варна при ОД на МВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта се оспорва с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК- постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че в хода на дисциплинарното производство не е осигурено правото му на защита, в нарушение на чл.207, ал.10 и ал.1 от ЗМВР. Допуснати са нарушения в процедурата по разпознаване. Направените фактически констатации са необосновани. Не са събрани доказателства, с които да се установи, че е извършил тежко дисциплинарно нарушение. Актът е постановен при липса на мотиви в нарушение на чл.59, ал.2 от АПК.

В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед. Сочи се, че от събраните в хода на ДП № 150/2023 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна не се установява виновното извършване на дисциплинарното нарушение за което е наказан. Изложените от ДНО мотиви въпреки, че са в значителен обем, са бланкетни и съдържат предположения. Кредитирани са само показанията на С., без да са анализирани в пълното другите събрани доказателства. Отделно сочи, че с налагането на наказание „уволнение“ е нарушен принципът за съразмерност. Моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в предвидените в чл. 195 от ЗМВР срокове, както и че наложеното наказание съответства на извършеното от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина. Преди налагане на наказанието е спазен чл. 207 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Мл. инспектор Д. не се е възползвал от предоставеното му право да бъде подпомаган в защитата си, да даде писмени обяснения и да депозира допълнителни възражения и искания. Връчена му е показана за изслушване и е бил приет и изслушан от ДНО. Сочи се, че заповедта е издадена след извършена пълна и обективна проверка и отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР. При налагане на наказанието са обсъдени всички събрани доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата му. Счита, че от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, т.50 и т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Счита, че поведението му е било недопустимо за държавен служител на МВР. С действията си пред М. В. С. и М. Р. Т. е показал незачитане на българските закони и е дал лош пример. Описаните в заповедта действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронващи престижа на службата, са станали достояние на неограничен кръг лица. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Мл. инспектор С. Д. е назначен в системата на МВР на 02.08.2010 г. на длъжност „стажант в МВР“ в СДВР. Към момента на издаване на оспорената заповед е назначен на длъжност „старши полицай“ ( ВПА) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор ОП към Четвърто РУ-Варна при ОД на МВР-Варна, считано от 31.03.2021 г. Има наложени пет дисциплинарни наказания през 2024 г., като издадените заповеди не са влезли в законна сила, поради предприето оспорване по съдебен ред. Награждаван е 2 пъти с отличие „Писмена похвала“ и един път с отличие „Индивидуална парична награда“.

В ОД на МВР-Варна е регистрирана докладна записка УРИ № 365р-49153/24.08.2023 г. от полицейски инспектор в група „Оперативна дежурна част“ – инсп. Х. Г.. В същата е посочено, че около 04, 14 часа на 24.08.2023 г. по време на дежурство, приел сигнал за неправомерни действия от полицейски служители, подаден от М. В. С.. Сигналът е подаден по телефон, чрез Централна система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Лицето, което е подало сигнала твърди, че около 03, 20 часа на 24.08.2023 г. на влизане в [населено място], преди А. мост, докато управлявал лек автомобил Хюндай с рег. № [рег. номер] бил спрян от полицейски служители, заради превишена скорост. Те му посочили, че за извършеното от него нарушение се предвижда глоба в размер на 700 лева и отнемане на СУМПС за срок от три месеца. В резултат на проведения диалог се стигнало до даване на сумата от 200 лева, които според С. не били достатъчни за полицаите, поради което добавил още 100 лева, които подаващият сигнала поставил под служебния таблет. Банкнотите били с номинал от по 50 лева. Подателят на сигнала описал полицейските служители, както следва „единият е възрастен, с бяла брада и очила, а другият тъмнокос и с тъмна кожа“.

Със Заповед № 365з-6092/29.08.2023 г. директорът на ОД на МВР-Варна е възложил на определена от него комисия в състав от председател и двама членове, извършването на дисциплинарна проверка за изясняване на данните, които се съдържат в посочената докладна записка. Със заповедта е определен срок за извършване на проверката до 29.09.2023 г. С последващи заповеди на директора на ОД на МВР-Варна срокът на проверката е удължен до 29.11.2023 г. Резултатите от проверката са обобщени в Справка рег.№ 442р-34393/14.11.2023 г. изготвена от председателя и членовете на назначената със Заповед № 365з-6092/29.08.2023 г. на директора на ОД на МВР-Варна комисия. В хода на проверката са извършени действия за събиране на доказателства подробно описани в цитираната справка ( л.117-118 от Папка № 1). Установено е, че от 20, 00 ч. на 23.08.2023 г. до 08.00 ч. на 24.08.2023 г. по утвърден график на работа ППД на Четвърто РУ-Варна с рег. № 442р-26975/2023 г. на работа са били назначени служителите: А. З. К.- ст. полицай в група ООР в Четвърто РУ-Варна и С. Н. Д. - ст. полицай в група ООР в Четвърто РУ-Варна. За времето от 03, 00 ч. до 04.00 ч. на 24.08.2023 г. са изпълнявали задачи по ЗДвП на Южен пътен възел – вход на [населено място], от [населено място], преди А. мост. За цялата смяна не е отбелязана проверка на л.а. с бургаска регистрация или проверено лице с имената М. В. С.. В хода на проверката е дадено писмено сведение рег.№ 442р-32659/29.10.2023 г. от А. З. К.. Потвърдил е, че за времето от 20, 00 ч. на 23.08.2023 г. до 08.00 ч. на 24.08.2023 г. е бил назначен в наряд съвместно с мл. инспектор С. Н. Д.. Служебните задължения изпълнявали със служебен автомобил О. А. с рег. № [рег. номер]. Нарядът бил снабден със служебен таблет, без техническо устройство за установяване на скоростта на МПС. След полунощ, около 2.00 ч. след дадено разрешение, заели установъчен пункт на Южен пътен възел ( вход за [населено място]). Всяка проверка била отразена в служебния таблет, като не си спомня да са извършвали проверка на л.а. „Хюндай“ с рег.№ [рег. номер] с водач М. В. С.. Не е извършвал беседа с водач на ППС относно установено нарушение за превишена скорост, не е искал и не му е предлагана парична сума.

Дадено е писмено сведение рег.№ 442р-32568/29.10.2023 г. от С. Н. Д.. Изложени са идентични факти с тези на колегата му А. З. К.. Заявил е, че не е искал и не му е предлагана парична сума, както и, че не е станал свидетел на извършени такива действия от колегата му.

В хода на проверката е приобщен получен с отговор рег. № 10582р-2989/13.09.2023 г. с приложен CD с 6 файла електронни картони и 2 файла аудио записи. При прослушване на диска е установено, че на 03.55 ч. на 24.08.2023 г. в РЦ 112-Варна е прието телефонно обаждане от мобилен [тел. номер]. Установен е проведен разговор с подателя на сигнала М. В. С., с данните описани в докладна записка УРИ № 365р-49153/24.08.2023 г. ( възпроизведеното съдържане на ел. диск на л. 119-120 от Папка № 1).

С писмо № 365р-51312/05.09.2023 г. следователят Т. К. е уведомил директора на ОД на МВР-Варна, че на производство в Окръжен следствен отдел е ДП № 150/2023 г. за поискан и даден подкуп от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, патрул 411 – С. Н. Д. и А. З. К., водено по чл.302, ал.1 вр. чл.301 от НК с наблюдаващ прокурор- прокурор В. Т.. От приложен отговор от ОСлО при ВОП от 30.10.2023 г. е установено, че следственото дело е започнало на основание чл.212, ал.3 от НК, за това, че на 24.08.2023 г. около 03: 00 – 04: 00 часа в [населено място], [жк], малко преди началото на А. мост в посока центъра на [населено място], полицейски служители, заемащи отговорно положение, от АП 411, в служебен автомобил О. А. към 04 РУ при ОД на МВР-Варна, са поискали и приели облага- сумата от 300 лева от лицето М. В. С., водач на л.а. Х. К. с рег.№ [рег. номер], която не им се следва, за да нарушат служебните си задължения и да не извършат проверка.

С писмото са приложени копия от материалите по следственото дело- общо 2 броя папки. Представени са Протокол за личен обиск и изземване от 24.08.2023 г. на С. Н. Д. за иззети 16 бр. банкноти, всички с номинал от по 50 лева, описани по серийни номера и Протокол за личен обиск и изземване от 24.08.2023 г. на А. З. К. за иззети 2 броя банкноти с номинал от 50 лв., описани със серийни номера. Приложени са и протоколи за разпити на свидетелите М. В. С., М. Р. Т., С. Н. Д. и А. З. К., както и протоколи за очна ставка между М. В. С. и С. Н. Д. и между М. В. С. и А. З. К.. Приложени са и други доказателства от следственото дело, както и други доказателства- за използвани отпуски от служителите, длъжностна характеристика, кадрови справки, които са подробно описани в Справка рег.№ 442р-34393/14.11.2023 г. ( л.121, Папка № 1).

От предоставения протокол за разпит на свид. М. С. е видно, че същият е заявил, че около 03, 20 часа -03, 35 часа на 24.08.2023 г. управлявайки личния си автомобил „Хюндай“ с рег.№ [рег. номер] бил спрян за проверка от служители на МВР на входа на [населено място] ( преди А. мост). Описал е служителите, като единият млад, около 37-38 години, мургав, слаб с брадичка, рядка, с черна коса и шапка, оприличил го на певеца 100 кила. Другият полицай като по-стар, около 56-60 години, висок, светъл, също с шапка, леко квадратно лице и цветни очи. Младият полицай е отишъл до колата и го приканил да слезе и да вземе документите за проверка. Докато обикалял, по-възрастният полицай му казал, че е превишил скоростта с 31 километра, без да му предостави информация от техническо средство. Попитал го дали знае каква е глобата и наказанието и му казал, че е 700 лева и отнемане на шофьорската книжка за 3 месеца. Попитал полицая дали може само да плати глобата, без да му бъде отнета книжката и точките. Полицаят му казал, че се отнемат голям брой точки. Възрастният полицай, който бил до него и пазел номера, за да не го види, му казал „сега какво правим, ти предложи“. Попитал го дали иска пари и полицаят му отговорил утвърдително с мимика. Казал му „ казвай бързо, докато е време, защото колегата ми ще те вкара в системата и не мога да ти помогна после“. Започнал да предлага с думи като първо предложил сто лева, възрастният полицай поклатил глава в знак на несъгласие. Предложил е двеста лева, като отново полицаят е реагирал с отрицание. Възрастният полицая направил жест с три пръста с лявата ръка за триста лева- средните три пръста поставени на колата върху капака и таблета за справки. Тъй като нямал толкова пари, отишъл до своя автомобил и казал на приятелите си, че му искат подкуп от 300 лева. П. М. Т. да му даде 300 лева, но той му дал 200 лева. През това време двамата полицаи били до служебния автомобил. Отишъл при по-възрастния полицай и му казал, че има 200 лева, но той не се съгласил. Казали „побързай, побързай, защото на косъм, на косъм“. Върнал се и взел от М. Р. още 100 лева. След това се върнал с парите, които бил сложил в чантичката си, в банкноти – 6 броя, по 50 лева. Попитал по-стария полицай как да му даде парите и той с мимика му казал да ги остави отдолу на техния таблет, който бил оставен върху задния капак на колата. Той ги оставил и след това възрастният полицай ги взел и ги прибрал. През това време младият полицай бил в колата и излязъл като казал „Добре“ и го предупредил да внимава, защото напред има камери. След около 10 минути подал сигнал на 112. П. А. Й. да запише техния номер, но той казал, че не го вижда целия.

От представения протокол за разпит в качеството на свидетел М. Р. Т. е заявил, че е пътувал от [населено място] до [населено място] с лек автомобил „Хюндай“, който бил управляван от С.. Седял е на задната седалка. На входа на [населено място] били спрени за проверка от служители на МВР. С. бил извикан извън автомобила от униформен служител. В последствие се върнал до колата и поискал от него 200 лв. Свидетелят е заявил, че веднага е разбрал, че полицията иска пари, извадил и дал негови лични пари по 50 лв., общо 200 лв. Той ги взел и отишъл при полицаите, но било тъмно и не видял начина на даване на парите. М. дошъл отново и му поискал още 100 лв., които му дал. Заявил е, че помни докато давал на М. парите, пълният по-млад полицай стоял отзад на стъклото и гледал как вади пари от плика и ги дава на М., като видял сянката му.

При анализ на събраните доказателства и представените документи от ДП № 150/2023 г. по описа на ОСлО при ВОП, членовете на комисията са приели, че в посоченото време и на посоченото в сигнала на С. място, са се намирали служителите на №“ РУ А. З. К. – ст. полицай в група ООР, 04 РУ – Варна и С. Н. Д. – ст. полицай в група ООР, 04 РУ-Варна, със служебен автомобил О. А. с рег. № [рег. номер]. Свидетелят С. е разпознал в хода на проведените очни ставки двамата служители, и посочва К. като служителят поискал и приел от него сумата от 300 лв., за да не го санкционира. До момента на приключване на проверката, не са получени резултати от назначените в хода на следственото дело експертизи. На служителите не са повдигнати обвинения по воденото следствено дело. Прието е, че описаното в сигнала се потвърждава отчасти. Не са събрани достатъчно данни и доказателства за категорично доказване на извършеното от служителите нарушение.

От Комисията е направено предложение на основание чл.37, ал.1, т.7, б. „а“ от Инструкция № 8121з-877/2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, да бъдат образувани дисциплинарни производства по чл.207, ал.1 от ЗМВР срещу мл. инспектор А. З. К. и мл. инспектор С. Н. Д., във връзка с получени данни за извършени от тях дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, предл. второ и т.8 от ЗМВР и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

ДНО е приел, че предвид установената в хода на предварителната проверка фактическа обстановка мл. инспектор Д. не е спазил етичните норми за поведение съгл. т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Със Заповед рег. № 365з-2510/04.04.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, предл. второ и т.8 от ЗМВР и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“срещу мл. инспектор С. Н. Д. ( л.80-83, Папка № 1). Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган ( ДРО) в състав: Председател – ст. инспектор С. И. Ж. и членове: 1. И. Б. Д. Б. и инспектор Т. П. В.. Заповедта е връчена на жалбоподателя ведно със Справка рег.№ 442р-34393/14.11.2023 г. на 18.04.2024 г., като му е дадена възможност да представи писмени сведения по посоченото в нея, в срок до 10.05.2024 г. На 13.05.2024 г. е изготвен протокол с рег. № 439р-13259/2024 г. от ДРО, видно от който, мл. инспектор С. Д. не се е възползвал от правото си да даде обяснения.

Срокът за извършване на дисциплинарното производство е определен до 04.07.2024 г., като с последващи заповеди на директора на ОД на МВР-Варна е удължен до 15.11.2024 г. На 04.06.2024 г. е дадено писмено сведение рег.№ 439р-15842/2024 г. от А. З. К.. Твърди, че не си спомня да са извършвали проверка на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № [рег. номер] с водач М. В. С.. Не е провеждал беседа с него или с друг водач на МПС касаеща извършено нарушение „превишена скорост“, тъй като нарядът не бил оборудван с техническо средство за установяване скоростта на движещите се МПС. Не е искал и не му е била предлагана парична сума, за да не изпълни задълженията си по служба при констатирано нарушение по ЗДвП или друго нарушение или престъпление.

На 07.06.2024 г. е дадено писмено сведение рег.№ 439р-16400/2024 г. от М. В. С.. Потвърдил е, че на 24.08.2023 г. е управлявал собствения си лек автомобил „Хюндай Купе“, рег. № [рег. номер] с маршрут [населено място] – Летището в [населено място]. В автомобила бил с още две лица- А. Й. и М. Р. Т., като е бил помолен от Й. да го закара до летището за полет до [населено място], Германия. Т. е стоял отзад, а до него на предната седалка е бил А.. Около 03, 30 часа, точно преди Аспаруховия мост, забелязал служител на МВР, който със стоп палка му подал сигнал да спре. Полицейската кола била л.а. „Опел Астра“. Извън автомобила имало двама полицаи. По-младият полицай отишъл до него и го приканил да отиде с документите си до техния автомобил. Той ги взел и слязъл от колата, като приятелите му останали вътре. Отишъл до другия полицай до задната част на колата. Младият полицай му взел книжката и талона и го оставил до по-възрастния полицай и обиколил колата. Докато обикалял, по-възрастният полицай му казал, че е превишил скоростта с 31 километра, без да му предостави информация от техническо средство. Попитал го дали знае каква е глобата и наказанието и му казал, че е 700 лева и отнемане на шофьорската книжка за 3 месеца. Попитал полицая дали може само да плати глобата, без да му бъде отнета книжката и точките. Полицаят му казал, че се отнемал голям брой точки. Възрастният полицай, който бил до него и пазел номера, за да не го види му казал „сега какво правим, ти предложи“. Попитал го дали иска пари и полицаят му отговорил утвърдително с мимика. Казал му „ казвай бързо, докато е време, защото колегата ми ще те вкара в системата и не мога да ти помогна после“. Започнал да предлага с думи като първо предложил сто лева, възрастният полицай поклатил глава в знак на несъгласие. Предложил е двеста лева, като отново полицаят е реагирал с отрицание. Възрастният полицая направил жест с три пръста с лявата ръка за триста лева- средните три пръста поставени на колата върху капака и таблета за справки. Тъй като нямал толкова пари, отишъл до своя автомобил и казал на приятелите си, че му искат подкуп от 300 лева. П. М. Т. да му даде 300 лева, но той му дал 200 лева. През това време двамата полицаи били до служебния автомобил. Отишъл при по-възрастния полицай и му казал, че има 200 лева, но той не се съгласил. Казали „побързай, побързай, защото на косъм, на косъм“. Върнал се и взел от М. Р. още 100 лева. След това се върнал с парите, които бил сложил в чантичката си, в банкноти – 6 броя, по 50 лева. Попитал по-стария полицай как да му даде парите и той с мимика му казал да ги остави отдолу на техния таблет, който бил оставен върху задния капак на колата. Той ги оставил и след това възрастният полицай ги взел и ги прибрал. През това време младият полицай бил в колата и излязъл като казал „Добре“ и го предупредил да внимава, защото напред има камери. След около 10 минути подал сигнал на 112. П. А. Й. да запише техния номер, но той казал, че не го вижда целия.

Дал е описание на полицаите, като е посочил, че младият бил на около 35-40 години, мургав, слаб, с брадичка и мустаци, рядка, оприличил го на певеца 100 кила. Бил с шапка и черна коса. По-възрастният полицай бил около 55-[възраст], висок, светъл, също с шапка, леко квадратно лице и цветни очи. Заявил е, че ще ги разпознае ако ги види.

От проведените процесуално следствени действия в хода на ДП № 150/2023 г. по описа на ОСлО при ВОП било установено, че в Д. са открити и иззети 16 бр. банкноти от по 50, 00 лв., а в К. са открити и иззети 2 бр. банкноти с номинал по 50 лв. При проведените очни ставки св. М. С. разпознал С. Д. като служителят, който го е запознал с т.н. нарушение, след което влязъл в служебния автомобил. С. разпознал А. К. като служителят, който му е поискал и приел сумата от 300 лева, за да не бъде санкциониран за нарушението, за което се е твърдяло, че е извършил.

Дисциплинарното производство е приключено със Становище № 439р-26014/18.09.2024 г. от ДРО. Направено е предложение на основание чл.209, т.2 от ЗМВР и чл.37, ал.1, т.3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, дисциплинарното производство по чл.205, ал.1 образувано със Заповед с рег. № 365з-2510/04.04.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР да бъде прекратено.

След запознаване със Становище № 439р-26014/18.09.2024 г. от ДРО и обобщена справка № УРИ439р-25560/16.09.2024 г., ДНО е установил непълнота в събраните материали на дисциплинарното производство. Със Заповед рег.№ 365з-8210/11.10.2024 г. ДНО е разпоредил да се съберат допълнително доказателства свързани с разследването, в срок до 04.11.2024 г. С посочената заповед е допълнена Заповед № 365з-2510/04.04.2024 г. поради промяна на фактическата обстановка и е допълнена квалификацията на деянията, както следва:

На 24.08.2023 г. мл. И. С. Д. при изпълнение на служебните си задължения е станал свидетел на действия от мл. И. А. К., свързани с искане и приемане на дар от М. С., който не му се следва- сума в размер на 300 лв., за да не извърши обявените от служителите действия по служба. Деянието на мл. И. Д. е станало достояние на широк кръг от лица от Съд, Прокуратура, МВР и на неограничен брой граждани. С поведението си е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и да разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни действия. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят не е проявил нетърпимост към корупционно поведение. Деянията му са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Допълнено е и с установено нарушение на т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

ДНО е констатирал, че на 24.08.2023 г., около 03.20-03.35 часа, на автомобилен път, вход за [населено място], преди А. мост, мл. инспектор Д. е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е заблудил и е поддържал заблуждението у М. В. С., че е допуснал нарушение на ЗДвП. Не е поискал и не е приел от лицето дар- парична сума в размер на 300 лв. Това деяние е извършено от колегата му в наряд- мл. инспектор А. З. К., но в присъствието на мл.инспектор Д. и с мълчаливото му съгласие.

ДНО е разпоредил да се установи от ДРО дали мл.инспектор Д. е докладвал на своите началници или съответните органи, че мл.инспектор К. е получил дар от М. С.. С Покана рег.№ 439р-28972/14.10.2024 г. мл. инспектор Д. е поканен да се запознае със Заповед рег.№ 365з-8210/11.10.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна и събраните материали по дисциплинарното производство. На 22.10.2024 г. се е запознал със съдържанието на документите. Уведомен е, че съгласно чл.207ал.10 от ЗМВР, в срок до 24 часа, има право да даде обяснения или възражения. Съставен е Протокол с рег.№ 439р-30148/24.10.2024 г. от ДРО, от който е видно, че Д. не е депозирал обяснения или възражения.

ДРО е извършил допълнително разследване, като е отправено писмо с рег.№ 439р-289748/14.10.2024 г. до началника на Чътвърто РУ-Варна със запитване дали служебният автомобил „Опел Астра“ с рег.№ 8621 РА за времето от 20.00 часа на 23.08.2023 г. до 08.00 часа на 24.08.2024 г. е бил оборудван с техническо средство за контрол на скоростта. В отговор е представено писмо с рег.№ 433р-31286/18.10.2024 г. от началника на Четвърто РУ-Варна, в което е посочено, че служебният автомобил не е бил оборудван с техническо средство за контрол. Посочено е също, че в Четвърто РУ-Варна няма информация служителят Д. да е докладвал, че при изпълнение на служебните си задължения е станал свидетел на действия от страна на мл.инспектор К., , свързани с искане и даване на дар, който не му се следва.

Извършена е справка по отношение на лицето М. Р. Т., при която е установено, че на 18.12.2023 г. е напуснал РБългария през ГКПП Дунав мост и до момента на справката-21.10.2024 г., няма отбелязано влизане в страната.

Направено е запитване до началника на отдел ОП при ОД на МВР-Варна, за изготвяне на справка от програмата VLASAT Technology / Smart Traker, от която да е видно движението на служебен автомобил „Опел Астра“, с рег.№ [рег. номер], за времето от 02.45 часа до 04.00 часа на 24.08.2023 г., с посочени GPS координати. В отговор е изпратена справка, от която е видно, че за времето от 03.10.17 часа до 03.59.24 часа на 24.08.2023 г. се е намирал в покой на GPS координати: дължина 27.87815 и ширина 43. 18649 – А. мост.

В хода на проверката е изготвено искане за продължаване на срока с № 439р-31315/05.11.2024 г. и е издадена Заповед № 365з-9010/05.11.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която срокът е удължен до 15.11.2024 г. Резултатите от разследването по дисциплинарното производство са обективирани в обобщена справка рег.№ 439р-31655/11.11.2024 г. ( л.21-28 от Папка № 1). На 11.11.2024 г. мл. инспектор Д. се е запознал с изготвената обобщена справка рег.№ 439р-31655/11.11.2024 г. и всички събрани материали по дисциплинарното производство. Видно от съставен от ДРО протокол с рег.№ 439р-31786/12.11.2024 г., в указания срок не е депозирал обяснения или възражения.

От ДРО е изготвено Становище № 439р-31798/12.11.2024 г. ( л.1-18 от Папка № 1), видно от което, комисията извършила проверката е констатирала, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от служители при ОД на МВР-Варна. Направено е предложение образуваното срещу мл.инспектор Д. дисциплинарно производство за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР да бъде прекратено на основание чл.209, т.2 от ЗМВР – не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение.

ДНО не е приел направеното от ДРО предложение за прекратяване на дисциплинарното производство на чл.209, т.2 от ЗМВР. Съображенията му са изложени в мотиви с рег.№ 365р66355/20.11.2024 г.( Папка № 4). Видно от посочените, ДНО е приел, че са събрани категорични данни за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина, както следва:

1. На 24.08.2023 г., около 03.20 -03.35 часа, на автомобилен път, вход за [населено място], преди А. мост е използвал служебното си положение на полицейски служител като е заблудил и поддържал заблуждение у М. В. С., че е допуснал нарушение по ЗДвП, с което го е подтикнал да даде сума в размер на 300 лв. на мл. инспектор К.. 2. На 24.08.2023 г., в [населено място], като е използвал служебното си положение на полицейски служител е спомогнал да бъде получена облага от трето лице – сума в размер на 300 лева предадена на мл. И. К. от М. В. С., като го е заблудил, че в противен случай ще го санкционира за извършено от него нарушение по ЗДвП. Съзнавал е извършеното от мл.инспектор К. и е допуснал да се възползва от служебното си положение, с което е извлякъл материална облага за себе си и е поставил себе си в по-благоприятно положение. С това деяние е злоупотребил с доверието на началниците си и директора на ОД на МВР-Варна.

3. Неговите действия са станали достояние на гражданите, които са пътували в колата, широк кръг лица от Съд, Прокуратура и МВР.

ДНО е приел, че с горепосочените деяния не е спазил етичните норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР регламентирани в т.15 -„Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т.19- „Държавният служител пази доброто име на институцията, , която представлява“ т.20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, т. 42 - „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел“, т. 49 „Държавният служител не участва в корупционни прояви“, т.50 – „Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение“ т.51 – „Държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание“.

Мотивите са връчени на Д. на 20.11.2024 г., като му е предоставена възможност да направи възражения по тях самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си, които да депозира в срок до 26.11.2024 г. Видно от протокол с рег.№ 365р-68583/02.12.2024 г. Д. не е представил възражение в указания срок.

Мл. инспектор Д. е поканен за изслушване на 03.12.2024 г. в 09: 00 часа в кабинета на директора на ОД на МВР-Варна с покана за изслушване, която му е връчена на 20.11.2024 г. За проведеното изслушване е съставен протокол с рег. № 365р-68904/03.12.2024 г. подписан от директора на ОД на МВР-Варна, Д. и присъствалите свидетели: И. А. – началник на сектор „Човешки ресурси“, Т. Ж. – старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ и Д. Й. П. – старши експерт ( ДДП) в сектор „Човешки ресурси“. Видно от съдържанието на протокола Д. е отрекъл извършването на нарушенията. Посочил е, че същите са установени само по показанията на лицето, което е подало сигнала. Посочил е, че в този час са регистрирани проверки на други два автомобила, а лицето твърди, че не е имало такива.

При съвкупна преценка на събраните доказателства, ДНО е приел, че Д. е осъществил деяния, които съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, предл.2 и т.8 от ЗМВР и по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното провоотношение. Издадена е Заповед № 365з-10027/06.12.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай ( водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ-Варна при ОД на МВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта.

В хода на съдебното производство не са събрани доказателства.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР- съответният на заеманата от жалбоподателя младши изпълнителска длъжност, ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – директор на ОДМВР - Варна.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочен е извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено, нарушените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание, под което са субсумирани релевантните факти.

Съдът приема, че са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР. В съответствие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Краткият двумесечен срок се включва в рамките на двугодишния, а дисциплинарно наказващият орган няма право да се позовава на по-продължителния срок при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия – тогава, когато и нарушението и нарушителят са установени. И двата срока са преклузивни по своя характер, което означава, че с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно наказващия орган да реализира дисциплинарната отговорност спрямо служителя, независимо дали нарушението е било доказано. Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е процесуална гаранция за законосъобразност и на оспорената заповед, за което съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК.

Срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от момента на откриване на нарушението. Легална дефиниция на това понятие е дадена от законодателя в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. Според тази норма, дисциплинарното нарушение се смята за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарното производство е образувано със заповед от 04.04.2024 г. и е приключило в срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР, след като срокът на проверката е продължен с изрични заповеди двукратно, на осн. чл. 24, ал.1 от Инструкция № 8121з-877/6.07.2021 г. Съгласно чл. 205, ал.6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. Предвид изложеното, съдът приема, че срокът визирани в чл. 205 от ЗМВР е спазен. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. Двугодишният срок от извършване на деянието изтича на 24.08.2025 г. Двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече от 24.09.2024 г., когато материалите от дисциплинарното производство са изпратени от ДРО с писмо рег.№ 439р-26477/24.09.2024 г. за доклад на органа по чл.207, ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В двумесечния срок до 24.11.2024 г. Д. е ползвал 15 работни дни платен годишен отпуск, както следва: 10 работни дни от 03.10.2024 г. до 16.10.2024 г. вкл. по заявление рег.№ 442р-29103/02.10.2024 г. и 5 работни дни от 04.11.2024 г. до 08.11.2024 г. по заявление рег.№ 442р-33577/04.11.2024 г. На основание чл.195, ал.3 от ЗМВР двумесечният срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР е удължен до 09.12.2024 г. Оспорената заповед е издадена на 06.12.2024 г. в рамките на установените преклузивни срокове по чл.195, ал.2 от ЗМВР.

Спазени са процесуалните гаранции за упражняване правата на жалбоподателя, предоставена му е възможност за лично участие в хода на производството - да даде обяснения, да прави възражения, искания и да представя доказателства, така и по отношение на възможността да се ползва от защитата на лице, упражняващо адвокатска професия. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на жалбоподателя срещу подпис. Запознаван е с всички изготвени становища на ДРО, както и с мотивите на ДНО. Дадена му е възможност за изслушване преди налагането на дисциплинарното наказание. В хода на дисциплинарното производство и при предоставена възможност, не е депозирал писмени обяснения и възражения, което е отразено в протоколи съгласно изискването на чл.207, ал.11 от ЗМВР. В този смисъл наведените от жалбоподателя твърдения, че е нарушено правото му на защита, са неоснователни.

Съдът намира, че изводът за извършени нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е изведен при липсата на безпорни доказателства за извършеното от Д. деяние.

Съгласно чл.205, ал.2 ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, ДНО може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

Съгласно чл.206, ал.3 ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, вкл. събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител – чл.206, ал.4 ЗМВР. Съгласно чл.207, ал.3 ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Съгласно ал.6 от с.р., в рамките на своите правомощия ДРО самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. Нормата на чл.215а ЗМВР, сочи, че организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи – в случая Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. – в сила към момента на извършване на процесуалните действия по дисциплинарното разследване.

От разпоредбите на чл.206, ал.4 и чл.207, ал.3 ЗМВР следва, че както ДРО, така и ДНО имат право да събират доказателства, като за целта използват всички допустими по закон начини и средства. В този смисъл е и разпоредбата на чл.13, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. Според ал.3 на с.р. до приключване на проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР – т.е. след образуване на производството със заповед по чл.207, ал.1 и преди изготвяне на обобщената справка по чл.207, ал.7 ЗМВР, всички необходими действия за събиране на доказателствата се извършват от ДРО. ЗМВР, както и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г., не предвиждат специални правила за събиране на доказателства, поради което приложение следва да намерят общите правила по АПК.

Съгласно чл.39, ал.1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за административното производство, каквото е и дисциплинарното се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Според ал.2 не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Съгласно чл.40, ал.1 АПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Съгласно чл.44, ал.1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи производството лице, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено.

В конкретния случай в хода на дисциплинарното производство по реда на чл.40, ал.1 АПК са събрани писмени доказателства, изходящи от Четвърто РУ- Варна – график на дежурствата, месечни графици, дневник за отразяване на сигнали, информация относно местоположението на екипа, цялата документация на екипа в т.ч. ведомост, изготвени докладни записки, протоколи за проверка на лица и МПС ежедневни ведомости и др. Приобщени са документи, които се съдържат в ДП № 150/2023 г. по описа на ОСлО. Снети са писмени сведения по реда на чл.44, ал.1 и ал.2 АПК. Въз основа на тях ДРО е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършените от Д. нарушения, поради което е направено предложение до ДНО за прекратяване на образуваното дисциплинарно производство на основание чл.209, т.2 от ЗМВР.

В случая изводът за доказани тежки дисциплинарни нарушения е направен въз основа на установената от ДРО фактическа обстановка. Съдът приема, че приобщените материали от воденото досъдебно производство са доказателства, събрани чрез доказателствени средства по реда на НПК, надлежно са приобщени към преписката и са предявявани за запознаване от лицето, срещу което е образувано и се води дисциплинарното производство, поради което няма пречка да се ползват в дисциплинарното производство.

В случая ДНО, за да формира решаващия извод за доказани дисциплинарни нарушения, които са извършени от жалбоподателя, се позовава на показанията дадени в досъдебното производство и сведенията дадени пред ДРО от М. В. С. и на показанията на М. Р. Т. дадени в досъдебното производство. Не е обсъдил противоречията в техните показания и отговорите при проведената очна ставка на 24.08.2023 г. между М. С. и Д., когато С. е заявил, че по време на разговора с К., Д. е бил в полицейския автомобил. Свид. Т. не е възприел разговора между С. и полицейските служители, тъй като от дадените показания е видно, че е бил през цялото време в автомобила на С.. Крайният извод за извършените от Д. деяния, е основан на показанията и сведенията на С., тъй като само той твърди, че е разговарял с полицейските служители, и само той възпроизвежда съдържанието на разговора. С. С. не твърди, че Д. е присъствал при разговора с неговия колега, и съответно, че е възприел неговите действия по искане и даване на подкуп от 300 лв. Заявил е също така, че парите са оставени на задния капак на служебния автомобил, докато Д. е бил в колата. Т.е. при тези показания не може да се установи по категоричен начин, че Д. е станал свидетел на извършените от К. действия.

За да обоснове дисциплинарното обвинение ДНО е анализирал приобщени от досъдебното производство материали – протоколите за разпит на свидетели и протоколи за очна ставка. Доколкото със същите се документират процесуални действия извършени по реда на НПК - т.е. по реда на специален закон по смисъла на чл.39, ал.2 АПК, по арг. от чл.206, ал.3 ЗМВР след като същите са приобщени и предявени на наказаното лице, са годни доказателства в дисциплинарното производство. В хода на досъдебното производство като свидетели са разпитани освен лицата М. С. и М. Т. и жалбоподателя и инспектор А. К.. Последните са разпитани по досъдебното производство също като свидетели, под заплаха от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. ДРО не е коментирал техните показания и съответно не е изложил аргументи защо кредитира показанията на другите двама свидетели, нито е коментирал установимите в тях несъответствия. Видно от дадените показания на 24.08.2023 г. свид. Т. сочи, че докато вадел пари да даде на М. през прозореца, пълният по-млад полицай стоял отзад на стъклото и гледал как вади пари от плика и дава на М., като видял сянката му. В показанията си и проведената очна ставка свид. С. е заявил, че по-младият полицай не е присъствал при искането и даването на пари, като е бил в служебния автомобил.

ДНО не е анализирал и резултатите от приетите в хода на досъдебното производство ДНК и дактилоскопна експертизи. В иззетите при обиска на Д. и К. банкноти с номинал от 50 лв. не е определен ДНК материал от С. Н. Д., А. З. К., М. В. С. и М. Р. Т.. Видно от Протокол № 254 от 05.11.2024 г. след обработка на веществените доказателства ( иззетите банкноти) е установено, че по тях няма оставени дактилоскопни следи.

От анализа на показанията и сведенията на М. С. съдът приема, че не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че Д. е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е заблудил и е поддържал заблуждение у М. С., че е допуснал нарушение по ЗДвП, с което го подтикнал да даде сума в размер на 300 лв. на мл.инспектор К.. Уговорката за даване на сумата от 300 лв. е станала докато Д. е бил в служебния автомобил, т.е. не може да се приеме с категоричност, че е чул проведения между К. и С. разговор, нито, че е видял, какво оставя С. на задния капак на автомобила. Не на последно място съдът приема, че свид. С., както при първоначалния разпит, при проведената очна ставка и при даване на сведения пред ДРО не е категоричен, че на Д. му е станало известно поведението на К., а именно, че е поискал и взел подкуп. Съдът приема, че само от показанията на двамата свидетели – С. и Т., не може да се направи еднозначен извод, че жалбоподателят е разбрал, че по време на проверката К. е взел подкуп от 300 лв. Приема също така, че само от показанията на свид. С. не може да се направи извод, че жалбоподателят го е уведомил, че е извършил нарушение свързано с превишена скорост, за което се предвиждат административни наказания и отнемане на точки.

Така установените факти, не са достатъчни за да се обоснове извод, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, за които е санкциониран с най-тежкото наказание.

При оценка доказателствата в тяхната съвкупност, не се установява дисциплинарното нарушение, изразяващо се в това, че Д. не се е противопоставил и не е докладвал по надлежния ред корупционно поведение на полицейски служител, на което е станал свидетел.

За вменените седем нарушения на правила от Етичния кодекс, за които е прието, че Д. е уронил престижа на службата, на практика изводът за извършено дисциплинарно нарушение е основан на предположение, че на жалбоподателят е станало известно извършено престъпление от колегата му и не е докладвал за това. Именно тези обстоятелства са довели ДНО до заключението, че са извършени деяния, които са несъвместими с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало обществено достояние и уронило престижа на институцията. / В тази насока Решение на ВАС № 10563 от 18.07.2012г. по адм. дело № 9098/2011г.; Решение на ВАС № 15157/29.11.2012г. по адм.д.№12543/2012г. на 5 членен състав; Решение на ВАС № 11239/02.08.2013г. по адм.дело № 540/2013г; Решение на ВАС № 5172/14.04.2014г. по адм.д. № 13436/2013г.; Решение на ВАС № 10761 от 01.09.2017г. по адм.д. № 3116/2017г; Решение на ВАС № 1979/13.02.2019г. по адм.д. № 1116/2018г./. В този смисъл не се установява дисциплинарно нарушение на правилата на Етичния кодекс.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които са в размер на 750 ( седемстотин и петдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, втори състав