Решение № 330 от 29.12.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1096/2022 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивни жалби на адвокатите Петър Димитров и Ваня Радиева – и двамата от АК - Бургас, в качеството им на защитници – съответно на подсъдимите Х. Ж. Ж. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Р. с ЕГН ••••••••••, против Присъда № 79 от 30.05.2022 г., постановена по НОХД № 3403/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимият С. Р. е признат за виновен в това, че през периода от месец август 2014 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление и в съучастие с подсъдимия Х. Ж. Ж. като съизвършител, с цел да набави за себе си и за Х. Ж. Ж. имотна облага, придобил и укрил чужди движими вещи – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано”, черен металик, с присаден номер на рама •••• на стойност 47 000 (четиридесет и седем хиляди) лева, собственост на неустановено по делото лице, и лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с peг. № •••, с номер на рама ••• на стойност 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, собственост на ЗАД “Армеец” АД - София, като всички автомобили са на обща стойност 92 000 (деветдесет и две хиляди) лева, за които знаел и предполагал, че са придобити от другиго – от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери, както следва:

• през периода от месец август 2014г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага придобил и укрил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Нисан“, модел“Мурано”, черен металик, с присаден номер на рама ••• на стойност 47 000 (четиридесет и седем хиляди) лева, собственост на неустановено по делото лице, за който знаел и предполагал, че е придобит от другиго – от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери;

• през периода от месец февруари 2015 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, в съучастие като съизвършител с Х. Ж. Ж., с цел да набави за себе си и за Х. Ж. Ж. имотна облага, придобил и укрил чужда движима вещ – лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с peг. № •••, с номер на рама: ••• на стойност 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, собственост на ЗАД “Армеец” АД - София, за който знаел и предполагал, че е придобит от другиго – от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 7500 (седем хиляди и петстотин) лева.

Със същата присъда подсъдимият С. Р. е признат за виновен и затова, че на 29.09.2014 г. в гр. Бургас, в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Бургас, пред К. К. – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР - Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официални документи – свидетелство за регистрация част I на ПС от Швеция с № ••• и свидетелство за регистрация част II на ПС от Швеция с № •••, на които е предаден вид, че са издадени от шведските компетентни органи за лек автомобил марка „Нисан“, модел “Мурано” с peг. № •••, с номер на рама •••, като от него, за самото им съставяне, не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 54, ал.1 от НК е осъден на четири години „лишаване от свобода“.

С обжалваната присъда, подсъдимият Р. е признат за виновен и за това, че през периода от 29.09.2014 г. до 29.01.2016 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, пред К. К. – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас и пред К. Н. – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г. на лек автомобил м. „Нисан“, мод. „Мурано“, с номер на рама •••, декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 2 към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС), декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 8 към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Титан 2020“ ЕООД – С. Й. Б.; договор от 21.12.2015 г. за покупко-продажба на МПС на лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с номер на рама •••, декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 2 към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС), декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД – Н. В. Д., за да докаже, че съществува някое право – за регистриране на МПС - та в сектор „Пътна полиция“, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва:

• На 29.09.2014 г. в гр. Бургас, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, пред К. К. – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, с номер на рама •••, декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 2 към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № I- 45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране, от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС), декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Титан 2020“ ЕООД – С. Й. Б., за да докаже, че съществува някое право – за регистриране на МПС в сектор „Пътна полиция“, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

• На 29.01.2016 г. в гр. Бургас, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, пред К. Н. – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – договор за покупко-продажба на МПС от 21.12.2015 г. на лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с номер на рама •••, декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 2 към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № I- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС), декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 8 към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД – Н. В. Д., за да докаже, че съществува някое право – за регистриране на МПС в сектор „Пътна полиция“, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

С атакуваната присъда, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Р. едно общо наказание измежду наложените му с присъдата в размер на най-тежкото от тях, а именно пет години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК увеличил с една година и шест месеца. Съдът, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановил така определеното и завишено общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия Р. при първоначален строг режим. Към определеното и увеличено общо наказание, съдът е присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 7500 лева.

С обжалваната присъда, подсъдимият Х. Ж. е признат за виновен затова, че през периода от месец февруари 2015 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. Р., с цел да набави за себе си и за С. Д. Р. имотна облага, придобил и укрил чужда движима вещ – лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с peг. № •••, с номер на рама: ••• на стойност 45 000, 00 (четиридесет и пет хиляди) лева, собственост на ЗАД “Армеец” АД – София, за който знаел и предполагал, че е придобит от другиго – от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и на „глоба“ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.

Със същата присъда е било приведено в изпълнение наказанието от девет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х. Ж. по НОХД № 283/2015 г. по описа на РС – Ихтиман, което същият следва да изтърпи при първоначален строг режим.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото, като е отнел в полза на държавата, на основание чл. 112, ал.3 от НПК, лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“ с peг. № ••• ведно с 1 бр. контактен ключ с лого „Нисан“, оставен на съхранение в ЗЖУ – Бургас, 1 бр. контактен ключ с лого на „Нисан“ с два бутона и 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил „Нисан Мурано“ с peг. № •••. На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК били отнети в полза на държавата и 1 бр. печат на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД, 1 бр. печат на дружество „Би Импорт“ ЕООД, 1 бр. печат на дружество „Мел БГ“ АД, 1 бр. печат на дружество „Нова Стил-мод“ ЕООД, 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС - част II за лек автомобил „Инфинити М 35 Н“ с peг. № •••, които разпоредил да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила. Съдът разпоредил иззетите като веществени доказателства 2 бр. регистрационни табели с peг. № •••, да бъдат предадени на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимите С. Р. и Х. Ж. били осъдени да заплатят по равно и по сметка на ОД на МВР – Бургас сумите от по 1014, 57 лв. (хиляда и четиринадесет лева и 57 ст.) за направените в досъдебното производство разноски, а по сметка на РС – Бургас – сумите от по 50 лв. за всеки, за направените по делото разноски, както и по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с бланкетна въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Ж., в която се твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, и се иска неговата отмяна. В допълнително писмено изложение, постъпило по делото, защитникът твърди, излагайки конкретни доводи, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, включително и поради наличието на обвинителен акт, който не отговарял на императивните изисквания на чл. 246 от НПК – поради тази причина се иска отмяна на присъдата и връщане на делото в неговата разпоредителна фаза. Наред с това, защитникът твърди, че мотивите на постановената присъда са неясни, необосновани и противоречиви, поради което подсъдимият Ж. не може да разбере за какво точно е осъден и на база какви доказателства. Твърди се още, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата по делото, като първостепенният съд е упрекнат в пасивност при събиране на относимите по делото доказателствени материали, с което е нарушил разпоредбата на чл. 107, ал.2 от НПК. Защитникът изразява несъгласие и с извършеният от съда анализ и оценка на доказателствата по делото, като излага конкретни доводи в тази насока. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия Ж. за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с бланкетна въззивна жалба и от защитника на подсъдимия Р., в която се твърди, че същата е неправилна и постановена е при допуснати нарушения на процесуалния закон. Твърди се, че обвинението срещу подсъдимия Р. е останало недоказано, а наложеното му наказание е несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения. С допълнително писмено изложение, постъпило по делото, защитникът излага конкретни доводи в подкрепа на възраженията си против присъдата. Твърди, че събраните по делото доказателства не установявали по несъмнен и категоричен начин авторството на деянията в лицето на двамата подсъдими. Първостепенният съд е упрекнат, че превратно е тълкувал доказателствените материали и е демонстрирал обвинителен уклон. Според защитника мотивите на решаващия съд са неясни, необосновани и противоречиви, като съдът не бил обсъдил и направените от защитата възражения. По-конкретно, според защитника съдът не бил посочил въз основа на какви доказателства е направил извод, че подсъдимия Р. е придобил и укрил лек автомобил с цел имотна облага, както и че същият е знаел и предполагал, че въпросното МПС е предмет на престъпление. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Р. за невиновен и да го оправдае по предявените му обвинения. Алтернативно се предлага присъдата да бъди отменена, а делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивните жалби, доколкото намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Категорично възразява срещу твърденията в жалбите, че атакуваният съдебен имал дефицит от мотиви, т.е., че липсвали мотиви. Твърди, че първостепенният съд е спазил изискванията на процесуалния закон, актът му съдържал всички реквизити, посочени в чл. 305, ал. 3 НПК и на това основание присъдата не следвало да бъде отменена. Според прокурора първоинстанционният съд е анализирал поотделно всяко едно от доказателствата по делото и ги е съпоставил помежду им, като не били налице игнорирани или превратно обсъдени такива. Изразява становище, че обвинението по отношение на двамата подсъдими е доказано по несъмнен и категоричен акт по изложените в мотивите на съдебния акт съображения, като събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства не променяли този извод. Прокурорът оспорва достоверността на показанията на свидетеля К., като изтъква конкретни аргументи в подкрепа на извода си, че тези показания са недоказани и че целят да оневинят подсъдимия Х. Ж.. По повод възраженията на защитата за липса на доказателства досежно субективната страна на извършеното престъпление, прокурорът посочва, че за наличието на такава следва да се съди от обективните действия на подсъдимите по повод придобиване владението на леките автомобили и регистрацията им в Сектор „Пътна полиция“. Моли въззивния съд да потвърди атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Според прокурора извършената от районния съд оценка на доказателствата е достатъчно детайлна и подробна, поради което намира, че следва да бъде потвърдена присъдата, включително и в частта, отнасяща се до определянето на наказанията на подсъдимите, които били съобразени с индивидуалната и генералната превенция и били в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Р. се явява лично и поддържа въззивната жалба. Не се признава за виновен. Твърди, че не е извършвал никакви действия по укриване на процесните автомобили, дори сочи, че автомобилът „Нисан Мурано“ е бил предмет на проверка от полицията по повод сигнал на съпругата му, която по това време управлявала въпросният автомобил, че са й били откраднати документи и ключа на автомобила.

Защитникът на подсъдимия Р. поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Твърди, че липсват доказателства за субективна съставомерност на инкриминираните деяния. Моли за отмяна на обжалваната присъда и произнасяне на нова, с която Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане на районния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание подсъдимият Ж. се явява лично и поддържа въззивната жалба. Не се признава за виновен и твърди, че нито е укривал, нито е придобивал автомобилът, предмет на престъплението. Моли за оправдателна присъда.

Защитниците на подсъдимия Ж. поддържат въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Твърдят, че липсват доказателства за обективна и субективна съставомерност на деянията на Ж., като излагат конкретни аргументи в тази насока, анализирайки доказателствения материал по делото. Твърдят, че районният съд е постановил присъдата си при изключителна хипотетичност по отношение на подсъдимия Ж., въпреки императивните изисквания на НПК присъдата да не почива на предположения. Оспорват годността на представените по делото протоколи за извършени претърсвания и изземвания в двете жилища, стопанисвани от Ж., като твърдят, че не са били спазени изискванията на НПК по отношение на поемните лица и ролята им в това процесуално-следствено действие. Възразяват и срещу правният извод на съда, намерил отражение в диспозитива на присъдата, а именно че Ж. е осъществил вмененото му престъпление извършвайки двете изпълнителни деяния, посочени в чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - срещу изводите на първостепенният съд, като е „знаел“ и „предполагал“, че инкриминираният автомобил бил придобит от неустановено лице чрез престъпление. Според защитниците, посочените елементи от субективната страна на престъплението могат да съществуват само в условията на алтернативност, не и кумулативно, поради което твърдят, че само заради това допуснато нарушение присъдата следва да бъде отменена.

Молят за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Ж. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. При условията на евентуалност, молят видът и размерът на наказанието на Ж. да бъдат определени при условията на чл. 55 от НК предвид изминалия период на воденото разследване, добрите характеристични данни и другите смекчаващи отговорността му обстоятелства, които били установени по делото.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и допълненията към тях, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби се явяват процесуално допустими, доколкото са предявени в законоустановения срок от страни, имащи правен интерес и процесуално право да искат проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество, въззивните жалби се явяват частично основателни.

В съответствие с правомощията си, настоящият въззивен състав извърши собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по делото, и прие за установена следната фактическа обстановка:

На неустановена по делото дата през месец август 2014 г. и по неустановен по делото начин, подсъдимият Р. получил възможността да упражнява реална фактическа власт върху лек автомобил марка „Нисан”, модел „Мурано”, черен металик, собственост на неустановено по делото лице. Този автомобил бил предмет на престъпление, доколкото бил откраднат на неустановена дата и място от неговия действителен собственик. След кражбата, на неустановено по делото място, върху автомобила била извършена интервенция, като на рамата му бил присаден нов номер - •••.

Наред с процесния автомобил във владението на подсъдимия Р., по неустановен по делото начин, попаднали и документи, свързани с този автомобил. Тези документи били неистински, били изготвени от неустановено по делото лице и представлявали шведски документи за регистрация на автомобила, а именно: свидетелство за регистрация част I на ПС от Швеция с № ••• и свидетелство за регистрация част II на ПС от Швеция с № •••, на които бил предаден вид, че са официални документи за регистрация на превозни средства, издадени от Шведските компетентни органи за лек автомобил марка „Нисан“, модел “Мурано” с peг. № ••• и с номер на рама •••, както и договор за закупуването от Швеция на въпросния автомобил от лицето С. Й. Б., в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД. Освен тези документи, във владение на подсъдимия Р. били и други, неистински частни документи – договор за покупко - продажба на МПС от 25.08.2014 г. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, с номер на рамата ••• със страни „Титан 2020“ ЕООД, представлявано от управителя му С. Б. (като продавач) и „Г. 09“ ЕООД, представлявано от управителя му – подсъдимия Р. (като купувач); декларация от 25.08.2014 г. от лицето С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД, (приложение № 2, към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1- 45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС) и декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Титан 2020“ ЕООД – С. Й. Б.. На 29.09.2014 г. в гр. Бургас, подсъдимият С. Р. отишъл в сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР – Бургас. На гише, обслужвано от св. К. К., изпълняваща длъжността системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД МВР - Бургас, той подал заявление № 140769029152 за първоначална регистрация на МПС, като към него представил неистинските официални документи – свидетелство за регистрация част I на ПС от Швеция с № •••, свидетелство за регистрация част II на ПС от Швеция с № •••, на които било предаден вид, че са издадени от Шведските компетентни органи за лек автомобил марка „Нисан“, модел “Мурано” с peг. № •••, с номер на рама •••, договорът за закупуване на автомобила от „Титан 2020“ ЕООД, както и неистински частни документи – договорът за покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, с номер на рама ••• между продавача „Титан 2020“ ЕООД, с управител С. Б. и купувача „Г. 09“ ЕООД с управител С. Р.; декларация от 25.08.2014 г. от С. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 2, към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС); декларация от 25.08.2014 г. от С. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Титан 2020“ ЕООД – С. Б.. Подсъдимият Р. регистрирал процесния автомобила на името на управляваното от него дружество „Г. 09“ ЕООД, като превозното средство получило peг. № •••. След това Р. започнал да го предлага за продажба с цел печалба, като фактически го владеел до 09.05.2016 г., когато с протокол за доброволно предаване той предал на разследващите по делото 1 бр. лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“ с peг. №•••, черен на цвят, с номер на рама •••, регистрационен талон част II с № •••за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, с peг. № •••, черен на цвят, с номер на рама •••, регистриран на дружество „Г. 09“ ЕООД и 1 бр. ключ, черен на цвят, с емблемата на „Нисан“.

В хода на разследването е била назначена трасологична експертиза. От приложеното по делото писмено заключение – Протокол № 16-138/27.06.2016 г., се установява, че оригиналния номер на рамата на изследвания автомобил „Нисан Мурано“, цвят - черен, с peг. № ••• е изрязан и липсва, ведно с част от детайла, на който се щанцова. На негово място е присаден (заварен) друг такъв детайл с незаводски изпълнен номер на рама на него •••. „Евростикерът“ на автомобила е неистински. Номерът на двигателя на автомобила е YD25200772D и същият е незаводски изпълнен. Вещите лица са посочили, че поради труден достъп не може да се извърши химическо изследване и визуално други цифри и букви не са установили. Според тях автомобилът е произведен през 2013 г. Видно от заключението на назначената по делото оценителна експертиза, стойността на инкриминирания лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“ е 47 000 лв.

Видно от заключението – Протокол № 23/23.01.2020 г., по изготвената графическа експертиза, че подписите в графа „подпис“ в двете декларации, а именно Приложение № 2 (л. 15, т.6 от ДП) и приложение № 8 (л. 16, т.6 от ДП) от името на „Титан 2020“ ЕООД, се различават по транскрипция с подписа на С. Й. Б., т.е. подписите са несравними и не е възможно да се даде отговор дали той е изпълнителят.

На 28.03.2012 г. в гр. София между дружеството „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, като лизингодател и дружеството „АВАНТИ 777“ ЕООД, представлявано от св. Т. П., като лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 0001654С1 за срок от 60 месеца за лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“, шаси •••• и двигател с № •••. След сключване на договора лекият автомобил бил предаден на св. П., която заплащала ежемесечно вноските по лизинга. Автомобилът имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“ в ЗАД „Армеец“. Св. П. предоставила автомобила на сина си – св. М. П., който го управлявал. За целта, с нотариално заверено на 04.11.2014 г. пълномощно дружеството „ДСК ЛИЗИНГ“ преупълномощило св. М. П. да стопанисва и управлява в страната и чужбина лек автомобил марка „Инфинити“, с peг. № •••.

На 16.02.2015 г. св. П. паркирал лекия автомобил марка „Инфинити“ с peг. № ••• в гр. София, на ул. „Горски пътник“ № ••, в близост до кооперацията, в която живеел. На следващата сутрин свидетелят видял, че автомобилът липсва и предположил, че е откраднат от неустановено лице, поради което подал сигнал в 04 РУ СДВР. По повод жалбата там било образувано досъдебно производство № 228 ДПК - 343/15 г. за престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. Извършителят на деянието не е бил открит, а автомобилът бил обявен за общодържавно издирване. Към момента на отнемане на автомобила в него се намирали документи свързани с управлението му - зелена карта (оригинал) със сериен № •••, име и адрес на застрахования, , DSK Leasing“ AD Sofia, пълномощно с превод на английски с упълномощител „ДСК Лизинг“ АД, с което М. В. П. бил упълномощен да стопанисва и управлява в страната и чужбина отдаденото съгласно договор за лизинг МПС „Инфинити“, с peг. № •••. Лизингодателят „ДСК Лизинг“ АД своевременно уведомил и ЗАД „Армеец“ за настъпилото застрахователно събитие – противозаконно отнемане на МПС с цел ползване на лек автомобил, с оглед получаване на обезщетение за настъпил застрахователен риск по застраховка „каско“.

След кражбата на процесния автомобил „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••, неустановено по делото лице извършило интервенция върху него, като оригиналния номер на рамата ••• на автомобила бил изрязана, ведно с част от детайла, на който се щанцова, а на негово място е бил присаден друг такъв детайл, с незаводски изпълнен на него номер на рама •••. Двигателят на процесния автомобил също бил сменен, като му бил поставен друг с незаводски изпълнен с номер ••••.

Неустановено по делото лице изготвило и неистински частни документи, които да придружават процесния автомобил – договор за покупко - продажба на МПС от 21.12.2015 г. с предмет на договора лек автомобил марка “Инфинити”, модел М35Н” с номер на рама •••; декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 2, към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № I- 45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС) и декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД - св. Н. Д.. През месец февруари 2015 г., след кражбата, по неустановен по делото начин и от неустановено по делото лице, подсъдимият Ж. получил възможността да упражнява реална фактическа власт върху процесния лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••, както и върху оригиналните документи на същия, и неистинските частни документи, изготвени за него и посочени по-горе.

Подсъдимият С. Р. и подсъдимият Х. Ж. били приятели отдавна. Те решили да регистрират автомобила, за който и двамата знаели, че е придобит от неустановено по делото лице чрез кражба, за да могат впоследствие да го препродадат и да получат печалба. За целта, на 29.01.2016 г. в гр. Бургас, Р. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. На гише, обслужвано от св. К. Н., изпълняваща длъжността системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР - Бургас, той подал заявление № 160769000614 за първоначална регистрация на МПС, в което посочил, че автомобилът бил внос от Канада и към него представил разрешение (документ със сериен № С1693755, издадено от канадските компетентни власти, както и неистински частни документи: договор за покупко – продажба на МПС от 21.12.2015 г. на лек автомобил марка „Инфинити”, модел „М35Н” с номер на рама•••, с продавач „Урбан Лайф“ ЕООД и купувач „М. 06“ ООД с управител подсъдимия С. Р.; декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 2, към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС) и декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД – св. Н. В. Д.. В резултата на тези действия на подсъдимия, процесният автомобил марка „Инфинити”, модел „М35Н” с присаден номер на рама ••• получил регистрация на името на дружество „М. 06“ ООД, управлявано от Р. и регистрационен № •••. След това двамата подсъдими започнали да търсят купувачи за автомобила, а по- късно го предоставили и на св. Фратев, за да го предлага за продажба.

На 09.05.2016 г. служители на ОД на МВР - Бургас спрели за проверка лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с peг. №•••, управляван от подсъдимия Х. Ж., тъй като имали оперативна информация, че той се занимавал с продажба на крадени автомобили. В условията на неотложност, за времето от 15: 30 ч. до 16: 25 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие на управляваният от подсъдимия автомобил, като в резултат на това процесуално-следствено действие били установени и иззети 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон“, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, 5 бр. връзки с ключове. С определение № 680 от 10.05.2016 г. по НЧД № 2578/2016 г. PC - Бургас одобрил протокола за оглед в частта, досежно изземване на вещите, подробно описани в него.

С определение № 657/05.05.2016 г. по НЧД № 2533/2016 г. PC – Бургас, на основание чл. 161, ал.1 от НПК, разрешил извършване на процесуално- следствено действие претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр.

•••, ж.к. „•••“, бл. ••, ет. ••, ап. ••, обитавано от подсъдимия Х. Ж.. Разрешеното от съда претърсване и изземване е било реализирано на 09.05.2016 г. като в резултат на него, във посоченото жилище били намерени и иззети 3 бр. печати на дружества „Урбан Лайф“ ЕООД – с. •••, „Ти Импорт“ ЕООД – гр. •••, и „Мел БГ“ АД – гр. •••.

С определение № 658/05.05.2016 г. по НЧД № 2534/2016 г. PC – Бургас, на основание чл. 161, ал. 1 от НПК, разрешил извършване на процесуално- следствено действие претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. •••, кв. „•••“, ул. „•••“ № •••, ет. •, ап. •, обитавано от подсъдимия Х. Ж.. Разрешеното от съда претърсване и изземване е било реализирано на 09.05.2016 г., като при него били намерени и иззети зелена карта (оригинал) със сериен № 06919312 за лек автомобил „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••, номер на рама •••, име и адрес на застрахования, , DSK Leasing“ AD Sofia, пълномощно с превод на английски с упълномощител „ДСК Лизинг“ АД, с което е упълномощен М. В. П. да стопанисва и управлява в страната и чужбина, отдаденото съгласно договор за лизинг МПС „Инфинити“, модел „М“, шаси •••, с peг. № •••, валидно до 29.03.2015 г., нотариално заверено на 04.11.2014 г. peг. № 13831 от нотариус Весела Ивчева с район на действие София, вписана под peг. № 271 на Нотариалната камара, удостоверение за актуално съгласие на дружество „Нова Стил – Мод“ ЕООД (копие), както и нотариално заверена декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от И. Т. Б. от дата 22.07.2010 г., с което упълномощава Л. В. Ш. да представлява дружеството, печат на дружество „Нова Стил – Мод“ ЕООД гр. •••.

На 09.05.2016 г. с протокол за доброволно предаване подсъдимият С. Р. предал 1 бр. лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М 35 Н“ с peг. № •••, сив металик с номер на рама •••, регистрационен талон част II с № 007397275 за лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М 35 Н“, с peг. № •••, с номер на рама •••, регистриран на дружество „МС 06“ ООД, и 1 бр. ключ с два бутона, черен на цвят с емблемата на „Нисан“.

На 19.10.2016 г. св. М. К., изпълняващ длъжността ръководител звено „Сигурност“ при ЗАД „Армеец“ – гр. София, упълномощен представител на застрахователното дружество, с протокол за доброволно предаване предал 1 бр. контактен ключ с чип за заводски имобилайзер, с три активни бутона, черен на цвят, с емблема на „Инфинити“, за лек автомобил марка „Инфинити“ с peг. № ••• и с номер на рама •••. За предадената вещ св. К. обяснил, че ключа е бил предоставен на застрахователното дружество от ползвателя на автомобила веднага след като е била заявена щетата пред застрахователя. С предадените от св. К. и подсъдимия Р. контактни ключове бил извършен следствен експеримент за изпробване на възможността за отключване на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••. При извършеният следствен експеримент, с предаденият от св. К. контактен ключ са били отключени предна лява врата и жабката на процесния автомобил, а предаденият от Р. ключ е отключил само предна лява врата на автомобила, но не и жабката му.

В хода на разследването е било установено, че номерът на рамата на лекия автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••, съществуващ към момента на предаването му от Р., всъщност принадлежи на друг автомобил от същия модел на същата марка. Видно от писмо с изх. № 32-223133/09.08.2016 г. на Началника на Митница Лом, лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“, сив металик с рама № ••• и с разрешение/документ със сериен № С1693755, е манифестиран с ММ № 320 на 16.04.2015 г., а като получател на автомобила е посочено дружество „УРБАН ЛАЙФ“ ЕООД и адрес с. •••, общ. •••, ул. „•••“ № ••. В митническия манифест е посочено, че страна на износа е Канада и лекият автомобил е употребяван и е катастрофирал. В писмо с peг. № А- 23505/03.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР - София е предоставена информация от Интерпол – Отава, от която става ясно, че разрешение/документ със сериен № С1693755 фигурирал, като откраднат, а номерът на рама ••• не фигурирал в канадската база данни. В Министерство на транспорта в Онтарио е била извършена проверка в системата ARFAX относно ••• и било установено, че е действително съществуващ номер, като за автомобила бил издаден документ за собственост № G 69919803 и същият е бил откраднат от собственика.

Видно от писменото заключение – Протокол № 16-139/27.06.2016 г. на изготвената в хода на разследването трасологична експертиза, оригиналния номер на рамата на изследвания автомобил „Инфинити М35Н“, цвят - сив, с peг. №••••, е изрязан и липсва, ведно с част от детайла, на който се щанцова. На негово място е присаден (заверен) друг такъв детайл с незаводски изпълнен номер на рама на него •••. „Евростикерът“ и табелката под предно панорамно стъкло на автомобила са неистински. Номерът на двигателя на автомобила е ••• и същият е незаводски изпълнен. Вещите лица са посочили, че поради труден достъп не може да се извърши химическо изследване и визуално други цифри и букви не са установили. Според тях автомобилът е произведен през 2012 г. Видно от писменото заключение – Протокол № 62/01.11.2016 г. на изготвената по делото трасологична експертиза, ключът с три активни бутона, черен на цвят, с емблема на „Инфинити“, е оригинал, а ключът с два активни бутона, черен на цвят, с емблема на „Нисан, е копие на оригиналния.

От писменото заключение по назначената в хода на разследването оценителна експертиза е видно, че стойността на инкриминирания лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“ е 45 000 лв.

В хода на разследването е била назначена и извършена експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа. От представеното писмено заключение – Протокол № 28/28.02.2017 г., е видно, че:

1. Представеното за изследване шведско свидетелство за регистрация на ПС (Registreringsbevised), част I, с бланков № 1022778947, издадено за автомобил „Нисан Мурано“ с peг. № ••••, с номер на рама •••• е неистинско;

1. Представеното за изследване шведско свидетелство за регистрация на ПС (Registreringsbevised), част II, с бланков № 2022645123, издадено за автомобил „Нисан Мурано“, с peг. № ••••, с номер на рама•••• е неистинско;

1. Експертът допуска, че представеното удостоверение за индивидуално одобрение с № В001784/09.07.2015 г. състоящо се от три листа, издадено за автомобил „Инфинити М35Н“ с номер на рама •••• е истинско;

1. Вещото лице допуска, че представеното канадско свидетелство за регистрация на МПС с № С1693755, издадено за автомобил „Инфинити М35Н“, с peг. № •••, с номер на рама •••, е истинско.

В хода на разследването е била назначена и изготвена графическа експертиза на подписа на заявител и получател на заявление с № 14076929152/29.09.2014 г., подадено от подсъдимия С. Р. за регистрацията на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“ с peг. №••••, собственост на „Г. 09“ ООД с пълномощник за регистрация С. Р., и на заявление с № 160769000614/29.01.2016 г., подадено от подсъдимия С. Р. за регистрация на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••, собственост на „М. 06“ ООД с пълномощник за регистрация С. Р.. От представеното по делото писмено заключение – Протокол № 69/22.02.2017 г. е видно, че подписите за „подпис на заявителя“ и „подпис на получателя“, обекти на експертизата, в заявления № 14076929152/29.09.2014 г. и № 160769000614/29.01.2016 г. са изпълнени от С. Д. Р.. В хода на разследването е била назначена и изготвена графическа експертиза на документи, приложени към заявления за първоначална регистрация на МПС. От писменото й заключение – Протокол № 316/18.09.2017 г. е видно, че:

1. Ръкописният текст в декларация приложение № 2 (л. 15, т. 6 от ДП), изхождаща от името на С. Й. Б., не е изпълнен от С. Р. и Х. Ж.;

1. Ръкописният текст в оригинал на декларация приложение № 8 (л. 16, т. 6от ДП) от името на „Титан 2020“ ЕООД не е изпълнен от С. Р. и Х. Ж.;

1. Подписите в графа „подпис“ в двете декларации приложение № 2 (л.

15, т. 6 от ДП) и приложение № 8 (л. 16, т. 6 от ДП) от името на „Титан 2020“ ЕООД се различават по транскрипция, т.е. те са несравними с подписите на С. Р. и Х. Ж., поради което не е възможно да се отговори дали някое от посочените лица е изпълнителя им;

1. Подписите за „продавач“ в копие на договор за покупко – продажба на лек автомобил „Инфинити М35Н“ от 21.12.2015 г. с продавач „Урбан Лайф“ ЕООД (л. 28, т. 6 от ДП) и за доставчик в копие на фактура с № 460/21.12.2015 г (на гърба на л. 28, т. 6) с издател „Урбан Лайф“ ЕООД са копия на подписи, които не са изпълнени от Н. В. Д., а от друго лице с имитация на подписа му, поради което не е възможно да се установи изпълнителя му. Същите се различават по транскрипция с подписите на С. Р. и Х. Ж.;

1. Ръкописния текст в оригинал на декларация приложение № 2 (л. 29, т. 6 от ДП) от името на Н. В. Д. е изпълнен от Е. Г. К.;

1. Подписът в графа „подпис“ в оригинал на декларация приложение № 2 (л. 29, т. 6 от ДП) от името на Н. Д. не е изпълнен от Н. Д., а от друго лице с имитация на подписа му, поради което не е възможно да се установи изпълнителя му. Същият се различава по транскрипция с подписите на С. Р., Х. Ж. и Е. К.;

1. Ръкописния текст в оригинал на декларация приложение № 8 (л. 30, т. 6 от ДП) от името на „Урбан Лайф“ ЕООД е изпълнен от Е. К.;

1. Подписът в графа „подпис“ в оригинал на декларация приложение № 8 (л. 30, т. 6 от ДП) от името на „Урбан Лайф“ ЕООД не е изпълнен от Н. Д., а от друго лице с имитация на подписа му, поради което не е възможно да се установи изпълнителя му. Същите се различават по транскрипция с подписите на С. Р., Х. Ж. и Е. К.. От представеното писмено заключение – Протокол № 159 от 11.09.2017 г. по изготвената в хода на разследването експертиза за отпечатъци на печати на „Урбан Лайф“ ЕООД – с. ••• в документи, а именно копие на договор за покупко - продажба на МПС („Инфинити М35Н“) от 21.12.2015 г. с продавач „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• (л. 28, т. 6 от ДП); копие от фактура № 460/21.12.2015 г. с доставчик „Урбан Лайф“ ЕООД с.••• (л. 29, т. 6 от ДП); оригинал на декларация приложение № 2 от Н. Д. (л. 29, т. 6 от ДП); оригинал на декларация приложение № 8 от „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• (л. 30, т. 6 от ДП) с печат на „Урбан Лайф“ ЕООД, иззет при извършеното по досъдебното производство претърсване и изземване в обитавания от подсъдимия Х. Ж. апартамент в гр. •••, ж.к. „•••“, бл. ••, ет. ••, ап. ••, става ясно, че вещото лице допуска, че копията на отпечатъци от печати на „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• в документите от обекти на експертизата – копие на договор за покупко – продажба на МПС („Инфинити М35Н“) от 21.12.2015 г. с продавач „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• (л. 28, т. 6) и копие от фактура № 460/21.12.2015 г. с доставчик „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• (л. 29, т.6) са копирани от отпечатъци, отпечатани с предоставения за изследване печат на „Урбан Лайф“ ЕООД с. •••. Отпечатъците от печат на „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• в документите, обекти на експертизата – оригинал на декларация приложение № 2 от Н. Д. (л. 29, т. 6) и оригинал на декларация приложение № 8 от „Урбан Лайф“ ЕООД с. ••• (л. 30, т. 6) са отпечатани с предоставения за изследване печат на „Урбан Лайф“ ЕООД с. •••.

Изложената фактическа обстановка бе изведена от настоящият въззивен съдебен състав след извършена собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, в съответствие с предоставените му от закона правомощия. Тя не се отличава съществено от фактическата обстановка, правилно изяснена от първостепенния съд, доколкото е извлечена от анализа на доказателствените материали по делото и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

При провеждането на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Така, при спазване правилата, установени в НПК, по делото е бил събран годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем за първостепенният съд, за да обоснове своите фактически констатации в мотивите на обжалваната присъда. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени материали, анализирани в тяхната съвкупност и поотделно, не водят до промяна на фактическите изводи, изложени от районния съд, следователно може да се приеме, че възприетите от първата инстанция фактически положения, касаещи основните факти по делото, са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Първостепенният съд е изпълнил и задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като в мотивите към присъдата подробно е посочил не само установените обстоятелства, но и въз основа на кои доказателствени материали приема, че те са установени, а също и какви са правните съображения за взетото решение, като обосновано е посочил защо приема едни доказателства, а други отхвърля.

Видно от мотивите на обжалваната присъда, районният съд е извел възприетата от него и описана по-горе фактическа обстановка от събраните и прочетени в хода на съдебното следствие писмени доказателства: справки за съдимост; протокол за оглед, протокол за следствен експеримент, протоколи за претърсване и изземване, протокол за разпознаване, 2 бр. приемно- предавателни протоколи, протокол за оглед на ВД, ЕЗР, писма и документи от „Омни кар ауто“ ООД, писма от ДЗИ и ЗАД Армеец, договор за финансов лизинг, пълномощни, писма до ДМОС, 4 бр. удостоверения от Агенция по вписванията, митнически манифести, справки за собственост на МПС, фактури, както и други писмени доказателства приложени в ДП. Настоящият съдебен състав намира за правилно решението на районния съд да кредитира същите, доколкото посочените писмени доказателства са събрани по предвидения в НПК процесуален ред, същите в по-голямата си част представляват официални писмени документи, не са били оспорени от страните и липсват доказателства, които оборват тяхната доказателствена стойност.

За да изгради фактическата обстановка, описана по-горе, районният съд се е позовал и на писмените заключения по назначените в хода на досъдебното производство трасологични, оценителни, графически и технически експертизи. Настоящият въззивен състав намира за правилни констатациите на решаващият съд, че следва да се довери на експертните заключения – не само защото са неоспорени по същество от страните, но преди всичко защото са обективни, точни и научно обосновани, и са изготвени от експерти, в чиято професионална компетентност и добросъвестност съдът няма причина да се съмнява.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към присъдата, е била закономерно изведена от първостепенният съд и от събраните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите М., П., П., К., В., Ф., К., Н. и Д.. Правилно районният съд се е доверил на тези показания, доколкото същите са безпротиворечиви, относими са към предмета на доказване, взаимно се подкрепят и допълват, а изнесените чрез тях факти и обстоятелства се потвърждават и от събраните писмени доказателства и експертните заключения по делото.

Настоящата инстанция принципно споделя изложените в мотивите на обжалваната присъда изводи на районния съд по отношение преценката му на доказателствените източници като допустими, достоверни и относими към предмета на доказване, и изложените в тази връзка доводи и аргументи, затова намира за ненужно да ги преповтаря. Същевременно, с оглед направените с въззивната жалба и в хода на съдебните прения конкретни възражения, включително и тези, касаещи конкретни доказателствени средства по делото и извършеният от районния съд техен анализ, обуславящ правните изводи, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а също и предвид събраните в хода на въззивното съдебно следствие нови доказателствени материали, въззивният съд прецени, че следва да посочи допълнителни съображения относно това, кои доказателствени източници следва да се приемат за достоверни, безпротиворечиви, относими към предмета на делото и събрани при спазване на предвидения в НПК процесуален ред.

Защитниците на подсъдимия Ж. оспорват процесуалната годност като писмени доказателствени средства на приложените по делото протоколи за извършени претърсвания и изземвания като писмени доказателствени средства, позовавайки се на допуснати при извършването им нарушения на процесуалните правила, свързани с начинът на участие в тях на поемните лица, посочени в протоколите. Аргументите за подобни възражения защитата черпи от показанията на въпросните лица, разпитани в съдебното следствие пред въззивната инстанция. Тези възражения са неоснователни.

Преди всичко следва да се посочи, че от доказателствена гледна точка принципно е крайно несигурно да се оспорва достоверността на писмени доказателствени средства, имащи характера на официални удостоверителни документи, чрез съпоставянето им с гласни доказателствени средства, т.е., със свидетелски показания, та дори било то и на поемните лица, вписани в съответните протоколи. По време на разпита си във въззивното съдебно следствие свидетелките М. К. и К. С., поемни лица при претърсването на жилището в гр.•••, кв. „•••“, ул. „•••“ № ••, както и свидетелите С. С. и Р. И. – поемни лица при претърсването на жилището в гр. •••, к-с „•••“ бл. ••, признават, че са подписали предоставените им протоколи, но относно участието им в самите процесуално-следствени действия дават противоречиви показания. Така например свидетелят С. помни единствено, че е бил вътре в жилището при извършването на самото претърсване, но няма спомен дали нещо е било открито от полицията и дали му е било предявено. От друга страна свидетелят И. също заявява, че няма спомен от конкретните действия по претърсването, няма спомен дори дали е бил вътре в апартамента или не, но затова пък помни, че полицаите не му били обяснили какви били правата и задълженията му като поемно лице, както и обещанието им да не бъде търсен повече по делото. Тези избирателни спомени на И., както и изразеното пред настоящата инстанция недоволство, че не е спазено обещанието да не бъде ангажиран повече по това дело, мотивира съда да кредитира като доказателство само признанието му, че е присъствал на претърсването като поемно лице и е подписал предявеният му протокол за претърсване и изземване. В останалата им част показанията на И. не могат да се ползват като достоверни доколкото не съдържат някаква конкретна информация за факти и събития и поради това са неотносими към предмета на доказване, а и по своето естество представляват своеобразен отказ на лицето да свидетелства, за да не се „забърква“ в настоящия казус.

Показанията на свидетелките К. и С. съдържат малко повече информация досежно начинът на провеждане на процесуално-следственото действие, на което са били поемни лица. И двете свидетелки потвърждават, че са били в жилището по време на претърсването и са наблюдавали действията на полицейските служители, които „…Различни чекмеджета отваряха, затваряха…“ (по К.) и „…там вадеха, дърпаха чекмеджета, търсеха в библиотеката“ (по С.), т.е., те потвърждават, че са присъствали и наблюдавали действията на полицейските служители при фактическото извършване на претърсването. Същевременно двете свидетелки са единодушни също, че полицейските служители не са им предявили намерени при претърсването вещи: „… (не) ни обясняват защо, какво, що, намерено ли е нещо, което търсят, не е ли намерено, какво търсят“ (по К.) и „… Като приключиха, полицаите не ни казаха дали са намерили нещо, само ни казаха „Свободни сте“ и ние си тръгнахме.“ (по С.). Последните твърдения на свидетелките настоящият въззивен съдебен състав намира за недостоверни – от една страна, намерените при претърсването и иззети вещи са подробно изписани в съответния протокол за претърсване и изземване, а от друга страна – протоколът е подписан както от поемните лица (свидетелките К. и С. разпознаха подписите си върху предявения им протокол), така и от подсъдимия Ж. и от присъствалия по време на претърсването адв. Росен Русев от БАК, действащ като негов упълномощен процесуален представител. В контекста на последното следва да се посочи, че е логично, ако присъстващите поемни лица, както и заинтересованите Ж. и Р. са били установили нарушения, допуснати от извършващите процесуално- следственото действие, вкл. са имали съмнения за „подхвърляне“ на веществени доказателства, тези нарушения да са намерили своето отражение в самия протокол под формата на забележки от страна на обвиняемия и неговия защитник. Такива няма, с изключение на изявленията на Ж., който не твърди, че вижда намерените вещи за първи път, а заявява, че те са останали от предходния обитател на жилището. От друга страна предвид изявлението на поемните лица, че не са чели представеният им протокол за претърсване и изземване, не може да се твърди, че отразеното в него не отговаря на действителността – не може немарливото изпълнение на граждански дълг да води до отхвърляне на официален удостоверителен документ като недействителен, още повече щом същият е подписан без възражения от лицата, който са присъствали при съставянето му и при отразяване на събитията, описани в него.

Предвид изложеното настоящият въззивен съдебен състав намира приложените протоколи за извършени претърсвания и изземвания на веществени доказателства за нуждите на разследването за достоверни доказателствени източници и тяхната процесуална годност като такива не може да бъде разколебана от показанията на разпитаните в съдебното следствие поемни лица.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие по искане на защитата бе проведен разпит на свидетелите А. К. и Т. Д.. Настоящият въззивен съдебен състав не дава вяра на показанията на св. К. относно произхода на документите, открити при извършеното претърсване в жилището на Ж. в гр. •••, кв. „••••“, ул. „•••“ № •, ет. •, ап. •. В тази им част показанията са противоречиви, неясни и объркани и представляват неумел опит да бъде подкрепена с доказателствено защитната теза на подсъдимия, че не е държал и не знае нищо за въпросните документи, намирали се в лекия автомобил „Инфинити“ към момента на кражбата му. Според свидетеля К., тези документи са се намирали в автомобил, собственост на трето лице, който свидетеля временно ползвал със съгласието на собственика, тъй като ползваният до този момент от него автомобил е бил развален. Свидетелят твърди също, че е взел въпросните документи и ги е оставил в жилището и не ги е върнал при връщането на автомобила, като след напускането на апартамента в кв. „•••“, заради продажбата му на св. Д., той ги е оставил там, наред с други свои вещи и книжа. От показанията на свидетеля не става ясно обаче защо въобще тези документи са се озовали в жилището – защо въобще са били взети от К.. Нелогично звучи и обяснението, че документите на процесния автомобил са се намирали в друго превозно средство – К. е категоричен, че не е управлявал процесния автомобил, нито друг подобен от същата марка и модел. Свидетелят не можа логично да обясни и защо въобще е взел тези документи със себе си, нито пък защо не ги е върнал впоследствие на лицето, което му е услужило с превозното средство, където те са били. Наред това, свидетелят не можа да назове името на лицето, което му е предоставило за временно ползване в описаната от К. случка превозното си средство, поради което не може да бъде извършена проверка за достоверността на изложените от свидетеля факти и събития. Предвид изложеното и с оглед данните по делото, че същият познава добре подсъдимите, както и бащата на св. Д., закупила апартамента в кв. „Сарафово“ и явяващ се много добър приятел на Р. и Ж., съдът намира за недостоверни показанията на св. К. в тази им част и не ги ползва при изграждане на фактическата обстановка, относима към делото. В останалата им част – относно обстоятелствата по продажбата на жилището в кв. ••• съдът кредитира показанията на К., доколкото те се подкрепят от писмените доказателства по делото и от показанията на св. Д.. По отношение показанията на св. Т. Д., съдът намира същите за относими само досежно посочения по-горе факт – продажбата на въпросното жилище в кв. •••“ и относно фактът, че тя е собственик на имота и в него действително е живял и продължава да живее подсъдимия Ж.. Относно останалите обстоятелства, показанията на Д. са неотносими, доколкото не съдържат конкретни факти и обстоятелства, нито такива, които тя лично е възприела.

Неоснователни са претенциите на защитата относно извършената от районния съд преценка на показанията, дадени от свидетелите М. и В.. Същите не могат да бъдат отхвърлени априори само поради факта, че свидетелите са полицейски служители и са извършвали оперативни действия по разследването, без да бъдат разследващи органи. Не може да бъде и споделено възражението, че техните показания са производни и поради тази причина не могат да се ползват след като подсъдимите в обясненията си отричат авторството на деянията – в по-голяма част от показанията си тези свидетели всъщност възпроизвеждат факти и събития, които лично са възприели и които се потвърждават от наличния по делото писмен доказателствен материал – относно намереното при извършените претърсвания в двете жилища, обитавани от Ж., относно установяването на присаждане на номерата на рамите на автомобилите, относно местонахождението на лекия автомобил Нисан Мурано и пр. Въззивният съд намира, че първостепенният съд се е отнесъл с необходимото внимание и прецизност при анализа на посочените доказателствени материали, като в мотивите на обжалваната присъда е посочил ясни и категорични аргументи, които се споделят и от настоящата инстанция, защо решава да им се довери при изграждане на фактическата обстановка по делото.

С оглед изложеното, неоснователни са оплакванията на защитата, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата (с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се оспорват доказателствените изводи на районният съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на наличният по делото доказателствен материал). Постановената присъда не е необоснована – възприетата от първостепенният съд фактическа обстановка намира своята опора в цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, ценена от решаващият съд като достоверна, безпротиворечива и относима към предмета на делото.

Доколкото приетата за установена и относима към делото фактическа обстановка намира своята доказателствена обезпеченост в приетите за допустими и годни доказателствени материали, принципно правилни са правните изводи на районния съд относно субективната и обективната съставомерност на инкриминираните деяния, извършени от подсъдимите Р. и Ж.. Съставът на Районен съд – Бургас, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен и подробен правен анализ за наличието на всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на престъпленията по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – касателно подсъдимия Р. и по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – касателно подсъдимия Ж.. С оглед възприетите от подсъдимите и техните защитници защитни позиции, в мотивите си първостепенният съд е изложил и подробни съображения, защо приема направените възражения срещу обвинението за неоснователни и недоказани, и съответно представляващи защитна версия, целяща постигането на благоприятен за подсъдимите наказателно-правен резултат. Настоящият въззивен състав се солидаризира с повечето правни аргументи и изводи на първостепенният съд, поради което намира за ненужно да ги преповтаря, но същевременно следва да посочи правните изводи на районния съд, с които не е съгласен, както и да даде допълнителен отговор на направените от защитата, в хода на наказателното производство, възражения, т.е., следва да изложи свои допълнителни правни съображения относно правилната обективна и субективна съставомерност на извършените от подсъдимите деяния.

Безспорно по делото е установено, а и няма спор между страните, че двата леки автомобила, предмет на престъплението – „Инфинити”, модел „М35Н” с номер на рама: ••• и „Нисан“, модел „Мурано“, с номер на рама: •••, преди инкриминираните периоди от време, са били предмет на противозаконно отнемане по смисъла на чл. 346, ал.1 от НК. За това свидетелстват както факта на наличие на присадени нови номера на рамите на тези автомобили, така и събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите П. относно кражбата на лекия автомобил „Инфинити“, представените от подсъдимия Р., при регистрацията на леките автомобили, неистински официални документи – свидетелството за регистрация част I на ПС от Швеция с № ••• и свидетелството за регистрация част II на ПС от Швеция с № •••, на които е бил предаден вид, че са издадени от Шведските компетентни органи за лек автомобил марка „Нисан“, модел “Мурано” с peг. № •••, с номер на рама •••, както и представените от него неистински частни документи – договор за покупко – продажба на МПС от 25.08.2014 г. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. /приложение № 2/ и декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. /приложение № 8/, на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Титан 2020“ ЕООД, а също и договор за покупко- продажба на МПС от 21.12.2015 г. на лек автомобил марка „Инфинити”, модел „М35Н”, декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. /приложение № 2/ и декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. /приложение № 8/, на които е било придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД – Н. В. Д.. Няма спор между страните и относно посочения от прокуратурата квалифициращ деянията на двамата подсъдими обективен признак „големи размери“ по смисъла на чл. 215, ал.2, т.1 от НК – определените с оценителната експертиза стойности на двата процесни автомобила покриват критерия, зададен с ТР № 1/1998 г. на ВКС, доколкото надхвърлят седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието (в случая стойността на всеки автомобил надхвърля над сто пъти минималната за инкриминирания период от време минимална работна заплата от 420 лв., определена с ПМС). Възраженията на подсъдимите и техните защитници всъщност са насочени както срещу приравняването на конкретните деяния на двамата подсъдими с изпълнителните деяния на престъплението по чл. 215 от НК, така и относно липсата на субективния елемент на това престъпление – липсата на пряк умисъл с користна цел.

Едно от основните възражения на защитата на двамата подсъдими е относно правните изводи на първостепенния съд, че Р. и Ж. са осъществили състава на чл. 215, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК едновременно като са знаели и като са предполагали, че превозните средства са придобити чрез престъпление. Това възражение има своето логическо основание доколкото става дума за интелектуалния момент при прекия умисъл, който включва представа у дееца за това, че вещта е придобита от другиго чрез престъпление и за това обстоятелство деецът или знае, или предполага. Ето защо правилно се твърди във възражението, че е обективно невъзможно едновременното проявление и на двете форми на познание – знанието е вид съждение, умозаключение или познание въз основа на конкретни факти и обстоятелства, възприети лично от дееца, че вещта е била предмет на друго престъпление или общественоопасно деяние, докато предположението е вид предварително умозаключение за наличието на този факт, но което няма характеристиките на пълна увереност. Това правило има изключение и то касае продължаваните престъпления, при което предмет на вещното укривателство са няколко отделни предмета, придобити от трети лица чрез престъпления, като за всеки от тях субектът на престъплението може да знае, респ. предполага, че е придобит по престъпен начин – тогава в диспозитива на обвинителния акт, респ. присъдата, следва да се посочат и двете форми на познание.

В конкретният случай от доказателствата по делото може да се направи заключение, че единствено по отношение на подсъдимия Р. е възможно, доколкото е налице продължавано престъпление, при извършване на отделните престъпни деяние, осъществяващи един и същ състав на престъпление, подсъдимият да е действал под влияние и на двете форми на познание. От доказателствата по делото може да се направи извод, че по отношение на лекия автомобил „Нисан“, подсъдимият Р. е действал с представата, че най-вероятно превозното средство е предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, но без да е бил напълно уверен за това. Този извод се основава най-вече на представения по делото договор за покупко-продажба на превозното средство със страни дружеството на Р. и търговското дружество на св. С. Б., както и на придружаващия цялата документация по вноса на автомобила договор за покупко-продажба (л. 12, т.VІ от ДП), според който дружеството на Б. е купило превозното средство в Швеция. Предвид показанията на св. Б. и експертните заключения по делото може да се приеме за безспорно установено, че договорът между дружеството на Р. „Г. 09“ ЕООД и дружеството на Б. „Титан 2020“ ЕООД за покупко-продажба на процесния автомобил „Нисан Мурано“ е неистински. От друга страна, от доказателствените източници се установява, че Р. и Б. не са се срещали и не се познават, но затова пък във владение на подсъдимия попадат не само въпросния договор за покупко-продажба на превозното средство с мнимия „шведски“ продавач, но и неистинските официални документи, както и другите необходими за регистрацията на превозното средство документи, изхождащи също от фирмата на свидетеля, следователно логично е да се направи извод, че подсъдимият е предполагал, че този автомобил е бил предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, доколкото очевидно не се е бил снабдил с въпросните документи от свидетеля Б.. По отношение лекия автомобил „Инфинити“ може да се направи извод, че подсъдимите Р. и Ж. са действали със знанието, че въпросният автомобил е предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. За това свидетелстват откритите при претърсване в ползваните от Ж. жилища печат на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД с. •••, както и зелена карта /оригинал/ със сериен № 06919312 за лек автомобил „Инфинити“, модел „М35Н“ с peг. № •••, номер на рама •••, име и адрес на застрахования „DSK Leasing“ AD Sofia, пълномощно с превод на английски с упълномощител „ДСК Лизинг“ АД, с което е упълномощен М. В. П. да стопанисва и управлява в страната и чужбина отдаденото съгласно договор за лизинг МПС „Инфинити“ с peг. № •••, удостоверение за актуално състояние на дружество „Нова Стил - Мод“ ЕООД /копие/, нотариално заверена декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от И. Т. Б. от дата 22.07.2010 г., с което упълномощава Л. В. Ш. да представлява дружеството и печат на дружество „Нова Стил Мод“ ЕООД гр. •••. Посочените по-горе документи, видно от свидетелските показания, са се намирали в лекия автомобил по време на кражбата му от гр. София, а дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД е продавачът на процесния автомобил съгласно представения в „Пътна полиция“ от подсъдимия Р. договор за покупко-продажба на превозното средство. Следователно, доколкото двамата подсъдими са знаели от въпросните документи, кой е действителния собственик на намиращото се в тяхно владение превозно средство – процесния лек автомобил „Инфинити“, може да се направи логичния извод, че те са знаели и че въпросният автомобил е бил предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. Този извод се потвърждава от факта, че подсъдимият Р. е посочил в приложеното по делото заявление за първоначална регистрация (л. 21, т. VІ от ДП), че процесния автомобил е придобит чрез внос от Канада, което предвид намиращите се у Ж. документи очевидно не е така, но също така е посочил и присадения номер на рама, за който не би имал представа и не би узнал, ако не му е било съобщено за него от лицето, извършило самото присаждане. Ето защо в конкретният случай и по отношение на това превозно средство неправилно съдът е приел, че двамата подсъдими – Р. и Ж. са извършили престъплението, предполагайки, че същото е било предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.

Защитата на подсъдимия Р. възразява, че липсвали доказателства, които да обосноват извод за наличие на субективната увереност и субективното знаене от страна на подсъдимия, че процесните автомобили са били предмет на престъпление, тъй като тези превозни средства са се ползвали необезпокоявано дълго време, включително и от съпругата на Р.. Наред с това се възразява, че именно ползването на тези автомобили свидетелствало, че същите не са били укривани, нито пък че са били предлагани за продажба. Тези възражения са неоснователни. Както бе посочено вече, за представите на подсъдимия Р. относно отнемането на процесните превозни средства от владението на техните истински собственици чрез престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, може да се съди от неговите действия по регистрацията им в полицията и документите, които е представил по този повод. Що се отнася до възражението, че автомобилите не са били укривани, тъй като необезпокоявано са били управлявани от трети лица, същото не може да бъде споделено. Изпълнителното деяние „укриване“ не може да се тълкува единствено и само като „скриване“ и неползване на вещите, предмет на престъпление. Като укриване следва да се определят и всички други активни неправомерни действия, чрез които престъпно придобитата от другиго вещ се поставя в положение, затрудняващо откриването й от собственика или от надлежните органи (вж. в този см. Р 199-2012-ІІІ). В конкретния случай, регистрирането в полицията на процесните превозни средства, след незаконно присаждане на нови номера на техните рами (за което действие липсват доказателства двамата подсъдими да са осъществили лично, но за което са знаели предвид разликата между действително отразения в намиращата се у Ж. съпътстваща документация номер на рама на лек автомобил „Инфинити“ и посочения пренабит номер в декларацията за първоначална регистрация, подадена от Р.), е неправомерен, но и хладнокръвен начин за тяхното укриване от действителните собственици, доколкото разпознаването им се затруднява заради издадените нови регистрационни табели и талони за регистрация, в които са отразени неистинските номера на рами. Що се отнася до твърдението за подаден сигнал за кражба на ключ от съпругата на подсъдимия Р., с което се цели отново да се докаже тезата за липса на укриване по смисъла на чл. 215 от НК, същото е ирелевантно към настоящия случай, доколкото разследването на полицията относно тази кражба не предполага подробно и детайлно изследване на рамата на самия автомобил, а видно от експертното заключение само при такова изследване би могло да се установи, че същият е с присаден неистински номер на рама.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия Р. и относно липсата на доказателства за специалната користна цел, посочена в чл. 215, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл. 215 от НК не е необходимо непременно користната цел да е била достигната. В конкретния случай, свидетелските показания по делото сочат, че подсъдимите са търсили купувачи на процесните автомобили, но по отношение на подсъдимия Р. може да се посочи, че той всъщност реално е и получил имотна облага от престъпленията си, тъй като е регистрирал процесните моторни превозни средства на името на свои търговски дружества и официално ги е ползвал като свои, без да е заплатил официално за тях покупна цена. Що се отнася до подсъдимия Ж., същият е щял да получи имотна облага след продажбата на лекия автомобил „Инфинити“.

В жалбата си пред настоящата въззивна инстанция адвокат Димитров от БАК – защитник на подсъдимия Ж., сочи, че при съставяне на обвинителния акт прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на подсъдимия, тъй като там не бил описан механизмът на извършване на престъплението от страна на Ж.. По-конкретно възраженията са насочени срещу правните изводи на прокурора, че подсъдимият Ж. е придобил и укривал процесния автомобил „Инфинити“. Възразява се, че от доказателствата по делото ставало ясно, че този подсъдим не е отнемал противозаконно превозното средство, не е извършвал промяна на идентификационните му номера, нито го е укривал, поради което защитникът твърди, че липсват доказателства за каквато и да е причастност на Ж. към разследваното престъпление.

Възраженията са неоснователни. Преди всичко следва да се посочи, че на този етап на наказателното производство е преклудирана възможността да се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правилното изготвяне на обвинителния акт и съответствието му с изискванията, посочени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, но и по същество настоящият въззивен състав не намира основания за подобни възражения. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени конкретните действия на Ж., които според прокуратурата осъществяват изпълнителното деяние на престъплението по чл. 215, ал.1 от НК, а дали същите покриват критериите на законодателя за изпълнително деяние на това престъпление е въпрос по съществото на делото. От друга страна представената от защитника мисловна конструкция – щом Ж. не е отнемал процесното превозно средство, не е променял идентификационния номер на рамата и не е участвал в изготвянето на неистинските документи, то същият не е осъществил и престъплението по чл. 215, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, не е логически издържана. Изпълнителното деяние „придобие“ се изразява в установяване на фактическа власт от дееца върху вещта, предмет на престъпление, с намерение лично да я упражнява за в бъдеще, като за съставомерността на деянието в тази му форма е без значение дали това е станало възмездно или не (вж. в този смисъл Ал. Стойнов, „Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността.“, изд. „Сиела“, 2009 г., стр. 249, а също и Р 199-2012-ІІІ). Следователно може да се приеме, че в конкретния случай Ж. е придобил, по см. на чл. 215 ал.1 от НК, процесния автомобил „Инфинити“, доколкото от свидетелските показания е видно, че същият се е намирал в негова фактическа власт. Ето защо за съставомерността на деянието му по предложената от прокуратурата правна квалификация не е необходимо да се докаже, че подсъдимият физически е откраднал автомобила (тогава правната квалификация на деянието му би била друга), че лично е присадил неистинския номер на рама и т.н. Достатъчно е да се установи, че този автомобил е бил в негово фактическо владение, че той се е разпореждал с него, както и че е знаел, че превозното средство е било отнето противозаконно от предишния му собственик. За тези обстоятелства, както бе посочено вече, са налице убедителни писмени доказателства, поради което правилно Ж. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал.2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Предвид изложеното настоящият въззивен съдебен състав приема, че с действията си подсъдимият С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като през периода от месец август 2014 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с Х. Ж. Ж. – действайки също като извършител, с цел да набави за себе си и за Х. Ж. Ж. имотна облага, придобил и укрил чужди движими вещи - лек автомобил марка „Нисан“, модел “Мурано”, черен металик, с присаден номер на рама ••• на стойност 47 000 (четиридесет и седем хиляди) лева, собственост на неустановено по делото лице, както и лек автомобил марка „Инфинити”, модел “М35Н” с peг. № •••, с номер на рама •••• на стойност 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, собственост на ЗАД “Армеец” АД – София, като всички автомобили са на обща стойност 92 000 (деветдесет и две хиляди) лева, за които знаел и предполагал, че са придобити от другиго – от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери, а именно: през периода от месец август 2014 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил и укрил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Нисан“, модел“Мурано”, черен металик, с присаден номер на рама ••• на стойност 47 000 (четиридесет и седем хиляди) лева, собственост на неустановено по делото лице, за който предполагал, че е придобит от другиго - от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери; през периода от месец февруари 2015 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, като извършител в съучастие с Х. Ж. Ж. - действайки също като извършител, с цел да набави за себе си и за Х. Ж. Ж. имотна облага, придобил и укрил чужда движима вещ - лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с peг. № •••, с номер на рама: ••• на стойност 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, собственост на ЗАД “Армеец” АД - София, за който знаел, че е придобит от другиго - от неустановено лице чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери.

Воден от изложените по-горе съображения, настоящият въззивен съдебен състав приема също, че с действията си подсъдимият Х. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като през периода от месец февруари 2015 г. до 09.05.2016 г. в гр. Бургас, като извършител в съучастие със С. Д. Р. - действащ също като извършител, с цел да набави за себе си и за С. Д. Р. имотна облага, придобил и укрил чужда движима вещ – лек автомобил марка “Инфинити”, модел “М35Н” с peг. № •••, с номер на рама: ••• на стойност 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, собственост на ЗАД “Армеец” АД - София, за който знаел, че е придобит от другиго - от неустановено лице, чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като укривателството е в големи размери.

Престъпленията си двамата подсъдими са извършили при пряк умисъл – те са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните им последици, доколкото по този начин са очаквали да постигнат поставената от тях користна цел – набавяне на имотна облага от продажба на инкриминираните превозни средства. Прекият умисъл се обективира от действията на подсъдимите при осъществяването на отделните престъпления. Двамата подсъдими са пълнолетни граждани, които разбират свойствата и значението на деянията си и могат да ръководят постъпките си. Снабдявайки се с документите по вноса на лекия автомобил „Нисан Мурано“ от трето лице (същото, което е изготвило неистинските официални и частни документи), а не от вписания в тях негов собственик (св. Б.) и подписвайки писмен договор за покупко- продажбата на въпросния автомобил, без някога да се е виждал и да е говорил с продавача (дружеството, регистрирано на името на св. Б.), подсъдимият Р. очевидно е допускал, с голяма доза на вероятност, че автомобилът е бил преди това предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, поради което е и съзнавал, че регистрирайки го в полицията с въпросните документи на името на свое търговско дружество ще извърши престъпление по чл. 215 от НК. Въпреки това, Р. е осъществил фактическа власт върху автомобила и е извършил действия по укриването му чрез регистрацията му в полицията, тъй като е преследвал постигането на друга първоначално поставена от него цел – да се облагодетелства имотно – било чрез личната експлоатация на превозно средство, за което не е платил покупна цена, било чрез последващо придобиване на средства от продажбата му.

По отношение на лекия автомобил „Инфинити“ и двамата подсъдими са били наясно, че същият е бил предмет на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, като този факт се извежда от обстоятелството, че във владение на Ж., освен въпросния автомобил, са били и документите, които са се намирали в превозното средство в момента на противозаконното му отнемане, и от които и двамата подсъдими са узнали не само действителния номер на рамата му и неговия ползвател, но и собственика на превозното средство. Въпреки това двамата са извършили престъплението, като са установили трайна фактическа власт върху него, а Р. е извършил и действия по укриването му чрез регистрация на автомобила в КАТ, знаейки за извършеното върху рамата му присаждане на нов ВИН-номер – за това се съди от факта, че в заявлението за регистрация автомобилът е посочен с присадения номер, а не с номера на рамата, която е била посочена в документите, намиращи се в Ж., а също и от представените при регистрацията документи, вкл. и договор за покупко- продажба на автомобила, в които като продавач е било посочено дружество, с чийто управител и собственик никой от подсъдимите не е разговарял и договарял продажба, но за сметка на това е внесло през митницата катастрофирало превозно средство, имащо номер на рама като присадения върху автомобила, предмет на настоящото производство. Действията на подсъдимите са били водени от предварително поставената от тях користна цел – да се облагодетелстват материално било като експлоатират превозно средство, за което не са платили покупна цена, било като реализират печалба от продажбата му, която впоследствие да разделят помежду си.

От събраните по делото доказателствени материали може да се направи обоснован извод, че с деянието си подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 29.09.2014 г. в гр. Бургас, в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Бургас, пред К. К. - системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официални документи – свидетелство за регистрация част I на ПС от Швеция с № ••• и свидетелство за регистрация част II на ПС от Швеция с № •••, на които е бил предаден вид, че са издадени от шведските компетентни органи за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано” с рег. № •••, с номер на рама •••, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Престъплението е формално и е довършено с факта на подаване на процесните документи, от подсъдимия Р. пред орган на власт – св. К., с цел да установи съществуването на определено правоотношение, което в действителност не е било обективно съществуващо – да удостовери, че процесния автомобил е бил регистриран и закупен в Кралство Швеция от дружеството на св. Б.. Подадените от подсъдимия първа и втора част от свидетелство за регистрацията на превозно средство имат характеристиката на официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като се издават само по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Същевременно, видно от експертното заключение, тези части на свидетелството за регистрация представляват неистински официален документ, защото не е издаден от посочения в него издател и в изпълнение на неговата компетентност.

Престъплението е извършено с пряк умисъл – обстоятелството, че макар подсъдимият Р. да не се е срещал със св. Б., да не е водил преговори с него за закупуване на процесния автомобил и да не му е платил пари за придобиването на последния, въпреки това е притежавал процесните неистински официални документи, налага извода, че подсъдимият се е снабдил с тях от лицето, което ги е изготвило и им е придало вид на неистинските официални документи. Следователно подсъдимият е знаел, че тези документи са неистински, но въпреки това ги е подал в „Пътна полиция“ за регистриране на лекия автомобил. Ето защо може обосновано да се направи извод, че подсъдимият Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на чл. чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 29.09.2014 г. до 29.01.2016 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, пред К. К. – системен оператор в група «“Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас и пред К. Н. – системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ при сектор „ПП“ в ОД на МВР – Бургас, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г. на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, с номер на рама•••; декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 2, към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС); декларация от 25.08.2014 г. от С. Й. Б. в качеството му на управител на дружеството „Титан 2020“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Титан 2020“ ЕООД - С. Й. Б.; договор за покупко- продажба на МПС от 21.12.2015 г. на лек автомобил марка „Инфинити”, модел „М35Н” с номер на рама •••; декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 2, към чл. 12, ал. 11, т. 6 към Наредба № 1-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС); декларация от 22.12.2015 г. от Н. В. Д. в качеството му на управител на дружеството „Урбан Лайф“ ЕООД (приложение № 8, към чл. 2, ал. 5 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци), на които е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружество „Урбан Лайф“ ЕООД – Н.В. Д. за да докаже, че съществува някое право – за регистриране на МПС - та в сектор „Пътна полиция“, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, инкриминираните договори за покупко-продажба и декларации (приложения 2 и 8 към Наредба № 1-45/24.03.2000 год.) са частни документи. От обективна страна безспорно е установено, че тези частни документи са неистински – подписите върху тях не са положени от св.С. Б. и св.Н. Д., посочени в тях като техни автори, а от друго лице, което е имитирало подписите им. Престъплението е формално и е било довършено с използването на процесните документи от Р. чрез представянето им от него в сектор ПП при регистрацията на автомобилите. От субективна страна подсъдимият Р. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. От интелектуална страна подсъдимия е съзнавал, че посочените документи съставляват неистински частни документи, тъй като не изхождат от посоченото в тях лице, а знанието му за този факт се установява от факта на наличие на тези документи от него въпреки доказателствата, установяващи, че той никога и при никакви обстоятелства не се е срещал и разговарял със свидетелите Б. и Д., нето е купувал от тях процесните превозни средства. Целта на подсъдимия, както правилно е посочил районният съд, е била да регистрира автомобилите, след което да се разпореди с тях и да получи средства по неправомерен път.

Неоснователно е оплакването на защитата за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и искането за определяне вида и размера им по правилата на чл. 55 от НК. Подобно на първоинстанционния съд и настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, с чието несъобразяване би се стигнало до налагане на наказание, което и в най-лекият си, предвиден от закона вид и размер, би се оказало несъразмерно тежко. В тази връзка неоснователно е искането да се отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство дългия период на провеждане на наказателното производство. Действително от извършването на престъпните деяния до постановяване на първоинстанционната присъда е изминал дълъг период от време и същият следва да бъде отчетен при индивидуализацията на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите, но следва да се цени само като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и като изключително такова. Видно от материалите по делото, досъдебното производство е било образувано през месец май 2016 г. и е приключило с внасяне на обвинителен в районния съд през месец юли 2021 г., но следва да се има предвид, че същото е с фактическа сложност, тъй като освен за процесните автомобили, първоначално предмет на разследване са били и други деяния на двамата подсъдими в аспекта на чл. 215 от НК по отношение и на други превозни средства. Настоящият въззивен съдебен състав не установи значителни забавяния в дейността на разследващите органи, като отчита, че в този продължителен период от време регулярно са били извършвани процесуално- следствени действия по разследване – събрани са значително количество писмени доказателства, прилагани са СРС, изисквани са сведения от телекомуникационни компании, извършени са разпити на множество свидетели, изготвяни са съдебни поръчки вкл. и до Република Румъния, назначени са множество различни по вид експертизи, чието извършване също е забавило наказателното производство и т.н. Ето защо не може да се приеме, че е налице нарушение на принципа на чл. 6, т. 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), гарантиращ правото на обвиненото лице за разглеждане на делото му в разумни срокове – забавянето на досъдебното производство се дължи не на липсата на професионални действия от страна на разследващите органи, а заради фактическата сложност на разследването и свързаната с нея необходимост от събиране на многобройни и различни по вид доказателства и доказателствени средства.

Правилно първостепенният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия Р. чистото му съдебно минало към инкриминирания период от време, а като отегчаващо – високата стойност на процесните автомобили, които многократно превишават посочения в ТР 1/1998 г. на ВКС критерий за „големи размери“. Обществената опасност на деянието не е по-висока от обичайната за този вид престъпления, но личната обществена опасност е висока заради обстоятелството, че предмет на настоящото наказателно производство е една усложнена престъпна деятелност от страна на Р., която от наказателно-правна гледна точка се обобщава като свързани логически помежду им три отделни престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, две от които представляват и продължавани престъпления. Предвид тези обстоятелства, налага се изводът, че определените от първостепенният съд наказания от пет години и шест месеца лишаване от свобода и 7500 лева (седем хиляди и петстотин лева) за престъплението по чл. 215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК; наказанието от четири години лишаване от свобода за престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. с ал.1, от НК и наказанието от една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. с ал.26 ал.1 от НК, са законосъобразни и правилно индивидуализирани, доколкото са съобразени с разпоредбите на чл. 54 и чл. 56 от НК. Същите се явяват и справедливи, доколкото съответстват както на обществената опасност на престъплението, така и на неговия извършител, поради което биха довели до постигане целите на индивидуалната и специална превенция.

Съобразно приетото за установено, не търпи критика решението на районния съд да определи по реда на чл. 23 от НК едно общо наказание на подсъдимия Р., тъй като престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност, са били извършени от него в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилно като общо наказание е определено това, което му е било наложено за престъплението по чл. 215, ал.2 от НК, тъй като същото се явява най- тежкото измежду наложените му с присъдата. Към него в съответствие със закона е било присъединено и наказанието глоба. Правилно решаващия съд е преценил, че наложеното на подсъдимия Р. общо наказание от пет години и шест месеца „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален строг режим, доколкото е налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.А от ЗИНЗС.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за неправилно решението на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение определеното на Р. общо наказание. Липсват основания за увеличаването му доколкото към момента на извършване на престъпленията, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил неосъждан – бил е реабилитиран, т.е., всички последици от предходното му осъждане са били заличени и същото не следва да се отчита при индивидуализацията на наказанията му по настоящата присъда. Липсват данни за предходни негови престъпни прояви, нито лоши характеристични данни за него към настоящия момент, поради което настоящият въззивен съдебен състав намира, че целите на специалната и генерална превенция могат да бъдат постигнати и без прилагане на чл. 24 от НК. Ето защо съдът прецени, че следва да отмени първоинстанционната присъда в тази част.

Правилно първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия Ж.. И тук, подобно на подсъдимия Р., като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме продължителния период на разследване, а също и сравнително добрите характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете предходното осъждане на подсъдимия Ж., както и стойността на процесното превозно средство, надвишаваща значително посочения в ТР 1/1998 г. критерий за „големи размери“. Предвид тези обстоятелства, налага се изводът, че определените от първостепенният съд наказания от три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева (шест хиляди лева) за престъплението по чл. 215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, са законосъобразни и правилно индивидуализирани, доколкото са съобразени с разпоредбите на чл. 54 и чл. 56 от НК. Същите се явяват и справедливи, доколкото съответстват както на обществената опасност на престъплението, така и на неговия извършител, поради което биха довели до постигане целите на индивидуалната и специална превенция.

Правилно е решението на първостепенният съд да приведе в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, наказанието, наложено на подсъдимия Ж. с влязла в сила присъда по НОХД № 283/2015 г. на РС Ихтиман в размер на девет месеца лишаване от свобода. Видно от приложената по делото справка за съдимост, престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е било извършено от Ж. в изпитателния срок на посочената присъда, поради което отложеното наказание следва да се приведе в изпълнение и изтърпи от подсъдимия отделно от наказанието, наложено му обжалваната присъда. Правилно районният съд е определил строг режим за изтърпяване на наложеното и на приведеното в изпълнение наказание, доколкото е налице предпоставката за прилагане на чл. 57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС.

Не търпи критика, доколкото е в съответствие със закона, решението на първоинстанционния съд по отношение на веществените доказателства, приложени по делото, както и относно възлагането на разноските, направени в хода на наказателното производство на двамата подсъдими.

По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, настоящата съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания първоинстанционен съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в производството въобще.

С оглед направените от настоящият въззивен съдебен състав изводи относно вината на подсъдимите и обективната, и субективна съставомерност на извършените от тях деяния, обжалваната присъда следва да бъде изменена, като подсъдимият С. Р. бъде оправдан по предявеното му обвинение, че е извършил престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като е знаел, че лекият автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано”, черен металик, с присаден номер на рама ••• е придобит от другиго чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, както и че е предполагал, че лекият автомобил марка „Инфинити”, модел „М35Н” с peг. № •••, с номер на рама: ••• е придобит от другиго чрез престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. Обжалваната присъда следва да бъде изменена и досежно подсъдимия Ж., като същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение, че е извършил престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, предполагайки, че лекият автомобил марка „Инфинити”, модел „М35Н” с peг. № ••••, с номер на рама: ••• е придобит от другиго чрез престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.

Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 и чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. т. 3 и 6 от НПК, Бургаски окръжен съд, Бургаски окръжен съд,