Решение № 66 от 16.6.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 165/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия - Плевен. Съдебен адрес: ••• Телефон за контакти: ••••••••••. Е - mail: ••••••••••••••••.в качеството му на повереник на частния тъжител Д. К. С. по НЧХД № 144/ 2023г. по описа на Районен съд – Луковит против ПРИСЪДА № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд -Луковит.

В жалбата сочи, че неговата доверителка останала изключително разочарована и недоволна от постановената присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд - Луковит, с която присъда съдът оправдал подсъдимата С. П. Д. и по двете повдигнати обвинения. Поради което по изричното искане от страна на неговата доверителка Д. К. С. обжалва горепосоченият първоинстанционен съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства, той и неговата доверителка, считат, че присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 144/ 2023г. по описа на Районен съд -Луковит е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и крайно несправедлива.

Съображенията за това становище са следните: 1.

От събраните гласни доказателства по делото се установило, че между тъжителката Д. С. и подсъдимата С. Д. в това число и нейния съпруг И. Д. е възникнал конфликт свързан с отглежданите петли от подсъдимата и нейния съпруг.

2.

От дадените свидетелски показания на свидетелите П. Д. П. и К. И. Р. се установило, че на 26.03.2023г. в село Т., община Луковит в близост до хранителен магазин „••••• ••••••" подсъдимата С. Д. е отправила няколкократно по адрес на тъжителката Д. С. обиди и заплахи, които кореспондират с описаните в тъжбата. От извършената очна ставка между двете свидетелки и от допълнителния разпит на свидетелката П. П. бяха изяснени допълнителни факти, част от които въобще нямат пряка връзка с предмета на делото. Показанията на двете свидетелки П. Д. П. и К. И. Р. по никакъв начин не бяха опровергани от другите събрани доказателства по делото, а тъкмо напротив. Счита, че от показанията на двете свидетелки се установило обективната истина за инцидента между двете страни от 26.03.2023г.

Въпреки това първоинстанционният съд се произнесъл с оправдателна присъда и по двете обвинения, което е в разрез с установената обективна истина по случая, поради което присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна и неправилна.

3.

В подкрепа на твърденията описани от тъжителката в тъжбата е и представеният към тъжбата амбулаторен лист, както и извършената и приета по делото комплексна съдебно психоло - психиатрична експертиза.

От експертизата се установява, че тъжителката вследствие инцидента подсъдимата от 26.03.2023г. е развила остра стресова реакция, което е довело до изживяване на подтиснато настроение, тревожност, безсъние и безпокойство.

Според експертизата вследствие инцидента с подсъдимата тъжителката е изживяла чувства на обида, унижение, срам, както и желанието й да защити името си и да търси справедливост по съответния законов ред.

Констатациите на вещите лица по извършената комплексна съдебно психоло-психиатрична експертиза кореспондират с описаната фактическа обстановка в тъжбата. От експертизата се установява, че неговата доверителка е преживяла тежко отправените обиди от подсъдимата към тъжителката, както и се установява, че моята доверителка е изживяла чувства на обида, унижение, срам, както и желанието й да защити името си и да търси справедливост по съответния законов ред, което на свой ред съответства напълно на повдигнатото с тъжбата обвинение с правно основание по чл. 146, ал. 1 от НК.

4.

В потвърждение на отразеното в извършената експертиза от вещите лица са й показанията на свидетелите П. П., К. Р. и Р. Л. чрез които се установи, че тъжителката е преживяла много тежко случилото се на 26.03.2023г. Чувствала се е унизена, накърнена и уплашена.

5.Счита, че показанията на свидетелите И. Д. и П. Й. не могат да се кредитират с доверие, тъй като те са близки на подсъдимата и не са безпристрастни към случая.

Освен това от показанията им става ясно, че нито един от двамата не е станал свидетел очевидец на случилото се на 26 март 2023г. между тъжителката и подсъдимата. Показанията им като цяло били свързани с обстоятелства, които абсолютно не са свързани с предмета на настоящото дело.

Счита, че от цялостния анализ на всички събрани по делото доказателства, може да се изведе категорично извода, че повдигнатите с тъжбата на тъжителката Д. С. обвинения са напълно доказани по несъмнен начин, поради което първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК оправда подсъдимата и по двете повдигнати обвинения. С оглед на гореизложеното, моли Ловешки Окръжен съд, да постанови справедлив съдебен акт, с който да отмени изцяло постановената присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд - Луковит, с която подсъдимата С. П. Д. беше оправдана и по двете повдигнати от тъжителката обвинения с правно основание по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като моли ЛОС да осъди подсъдимата С. П. Д. по така повдигнатите с тъжбата на тъжителката Д. К. С. обвинения.

Освен горното, моли ЛОС, да отмени съдебният акт на първоинстанционния съд и по отношение на отхвърлените от съда граждански искове предявени от частната тъжителка, като уважи гражданските искове и осъди подсъдимата да заплати претендираните обезщетения от тъжителката Д.

Моли ЛОС също да осъди подсъдимата да заплати направените от неговата доверителка разноски и в двете съдебни инстанции.

Заявява, че към настоящият момент няма нови доказателства, които да сочи, както и няма нови доказателствени искания.

Прави особено искане като сочи, че запазва правото си след като първоинстанционният съд постанови мотивите към присъдата, да представи на основание чл. 320, ал. 4 от НПК допълнителни изложения за допълване на доводите, посочени в настоящата жалба.

Постъпило е и възражение от защитника на въззиваемата С. Д., в което сочи, че по горното дело е защитник на подсъдимата. Приема, че първоинстанционният съд постановил правилна и законосъобразна присъда, като я признал за невиновна по повдигнатите й обвинения. С оглед на това се явява неоснователна въззивната жалба на частния тъжител, като след запознаване с мотивите по делото и допълнителното писмено изложение на частния тъжител ще може да представи и подробни аргументи в тази насока.

Постъпил отговор на въззивна жалба от адвокат Р. М.. В него сочи, че по горното дело е защитник на подсъдимата. Приема, че първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, като я признал за невиновна по повдигнатите й обвинения. С оглед на това приема, че се явява неоснователна въззивната жалба на частния тъжител, като след запознаване с мотивите по делото и допълнителното писмено изложение на частния тъжител ще може да представи и подробни аргументи в тази насока.

Постъпило е допълнение на въззивна жалба от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия – Плевен В него сочи, че след като се запознал с мотивите към присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 144/ 2023г. по описа на Районен съд - Луковит, дава следните аргументи и съображения в допълнение към подадената въззивна жалба.

Съдът, според него, неправилно и необосновано не кредитира с доверие свидетелските показания на единствените свидетели - очевидци на инцидента от 26.03.2023г., а именно: П. Д. П. и К. И. Р.. От показанията и на двете свидетелки се установява, че на 26.03.2023г. в село Т., община Луковит в близост до хранителен магазин „••••• ••••••" подсъдимата С. Д. и тъжителката Д. С. е възникнал словесен конфликт, като от показанията на двете свидетелки се установи, че подсъдимата е отправила няколкократно по адрес на тъжителката обиди и заплахи, които кореспондират с описаните в тъжбата.

На следващо място въпреки неговото възражение съдът приел като веществено доказателство по делото изпринтирана снимка на надгробна плоча, с която снимка съдът счете, че е основание да не кредитира с доверие дадените показания на свидетелката П. П. по отношение на инцидента между двете страни от 26.03.2023г.

Счита, че е незаконосъобразно от страна на първоинстанционния съд изпринтирана снимка на надгробна плоча, която няма нищо общо с предмета на делото, да бъде приета като веществено доказателство. Според разпоредбата на чл. 109 от НПК веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предвид на горното, счита, че в конкретния случай е незаконосъобразно, неотносимо и необосновано въпросната изпринтирана снимка да се приеме като веществено доказателство по делото.

1.3. По инициатива на съда бил проведен допълнителен разпит на свидетелката П. П. по въпроси нямащи нищо общо със случая.

Счита, че дори да се приеме, че има някакви противоречия в показанията на двете свидетелки П. П. и К. Р., първоинстанционният не взел под внимание, че и двете свидетелки сочат факти и обстоятелства изясняващи случилото се между двете страни по делото и дават показания, че на въпросната дата и място са възприели отправени обиди и заплахи от подсъдимата към тъжителката.

На следващо място съдът не взел под внимание, че показанията на двете свидетелки П. Д. П. и К. И. Р. по никакъв начин не били опровергани от другите събрани гласни и писмени доказателства по делото, а тъкмо напротив.

Предвид на горното, счита, че от показанията на двете свидетелки се установила обективната истина за инцидента между двете страни от 26.03.2023г.

Въпреки това първоинстанционният съд се произнесъл с оправдателна присъда и по двете обвинения, което е в разрез с установената обективна истина по случая, поради което присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна и неправилна.

На следващо място съдът акцентира върху подадена покана във връзка със случая от страна на тъжителката до подсъдимата. От въпросната покана единствено се потвърждава, че на 26.03.2023г. наистина е възникнал въпросният инцидент между двете страни и че неговата доверителка се е почувствала крайно обидена, уплашена и унизена от случая, като тъжителката все пак се е опитала и е дала възможност на подсъдимата извънсъдебно да се помирят помежду им.

Първоинстанционният съд в мотивите си към присъдата си противоречи сам на себе си, като заявява, че кредитира с доверие извършената и приета по делото комплексна съдебно психоло - психиатрична експертиза, но в същото време само по себе си заключението на вещите лица не е доказателство и не може да послужи за обосноваване решаващите изводи на съда относно деянието и неговото авторство.

От приетата по делото експертиза се установява, че тъжителката вследствие инцидента с подсъдимата от 26.03.2023г. е развила остра стресова реакция, което е довело до изживяване на подтиснато настроение, тревожност, безсъние и безпокойство.

Според експертизата вследствие инцидента с подсъдимата тъжителката е изживяла чувства на обида, унижение, срам, както и желанието й да защити името си и да търси справедливост по съответния законов ред, които констатации на вещите лица на свой ред съответстват напълно на повдигнатото с тъжбата обвинение с правно основание по чл. 146, ал. 1 от НК.

Следователно приетата по делото експертиза, която съдът в мотивите си заявява, че кредитира с доверие, същата кореспондира с дадените свидетелски показания от свидетелите П. П., К. Р. и Р. Л.. Приема, че в разрез обаче на така събраните доказателства съдът преценил, че и двете обвинения не са били доказани по несъмнен начин.

В заключение, счита, че от цялостния анализ на всички събрани по делото доказателства, може да се изведе категорично извода, че повдигнатите с тъжбата на тъжителката Д. С. обвинения са напълно доказани по несъмнен начин, поради което първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК оправдал подсъдимата и по двете повдигнати обвинения.

С оглед на гореизложеното, моли Ловешки Окръжен съд, да постанови справедлив съдебен акт, с който да отмени изцяло постановената присъда № 21/ 19.09.2024г. по НЧХД № 20234320200144/ 2023г. по описа на Районен съд – Луковит, с която подсъдимата С. П. Д. била оправдана и по двете повдигнати от тъжителката обвинения с правно основание по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като моли ЛОС да осъди подсъдимата С. П. Д. по така повдигнатите с тъжбата на тъжителката Д. К. С. обвинения.

Освен горното, моли ЛОС, да отмени съдебният акт на първоинстанционния съд и по отношение на отхвърлените от съда граждански искове предявени от частната тъжителка, като уважите гражданските искове и осъди подсъдимата да заплати претендираните обезщетения от тъжителката Д. С.. Моли също ЛОС да осъди подсъдимата да заплати направените от неговата доверителка разноски и в двете съдебни инстанции.

По време на съдебните прения пред въззивната инстанция, адвокат Х. Б. заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба и допълнението към нея. С оглед събраните доказателства счита, че присъда № 21 на Луковитския районен съд по НЧХ № 144/2023 г. е незаконосъобразна и неправилна. Подробни аргументи и съображения за това негово становище е изложил във въззивната жалба и допълнението към нея. Единствено акцентира върху следното:

Първо счита, че по делото се събрали достатъчно доказателства пред първа инстанция, от които да се приеме за установено, че на 26.03.2023 г. в с. Т., близо до хранителен магазин – моя магазин, между подсъдимата С. Д. и тъжителката Д. С. е възникнал конфликт.

Налице са по делото свидетелските показания на П. П. и К. Р., чрез показанията на които се установи, че на горепосочения ден и място подсъдимата е отправяла неколкократно по адрес на тъжителката обиди заплахи.

В подкрепа на показанията на тези две свидетелки е и заключението на вещите вещи лица по извършената и приета по делото комплексна психолого- психиатрична експертиза.

Налице са показанията и на свидетелите Р. Л., П. Ц. и П. Ц., от чиито показания става ясно, че между тъжителката, подсъдимата и нейното семейство е имало възникнал конфликт, както и от показанията на свидетеля Л. се установява как се е отразил на психичното състояние на неговата доверителка инцидентът от 26 март.

Конкретизира, че Д. С. е сезирала съда, за да потърси закрила и защита по закон, както и да защити своите накърнени права. Конкретния казус наистина е свързан с междусъседска вражда, но следва да се има предвид от съда, че неговата доверителка живее сама със своята възрастна майка и тя няма нито физически, нито психически сили да отстоява и да се защитава спрямо своята съседка. Затова счита, че има правораздавателни и правоприлагащи органи в нашата държава, за да възстановят правовия ред, където е нарушен и съответно да раздадат справедливост по начин, по който страните – и тъжителката, и подсъдимата да разберат, че в нашата държава има закони и институции, които да ги прилагат, и никой няма право да извършва неправомерни действия или бездействия и за това да не носи своите последици и наказателна или гражданска отговорност.

Поддържа въззивната жалба с доводите към нея и в допълнението, което е приложил. Моли съда, след като обстойно анализира събраните доказателства, да отмени присъда № 21/19.09.2024 г. по НЧХ № 144/2023 г. по описа на РС – Луковит, като се произнесе с осъдителна присъда, с която да обявите С. Д. за виновна по така повдигнатите обвинения с тъжбата на тъжителя, както и да наложи справедливи наказания.

Моли да бъдат уважени предявените граждански искове като основателни и доказани.

Въззивникът Д. К. С. заявява, че това, което се случва не е еднократно, а вече три години. Сочи, че е юрист по образование и е избрана на конкурс в ЛОС за съдебен медиатор. Казва това с цел, за да увери съда, че не би си позволила да губи процесуалното време на съда, ако тя и нейното семейство не са поставени в невъзможност да оцеляват и да живеят. Заявява, че се изправя се пред ЛОС с огромната й човешка молба да получи справедливост по този спор относно поведението на подсъдимата спрямо нея. Заявява, че на съда може да му се струва незначителен спора, касаещ едни петли и то декоративни, но ако ЛОС живее двадесет и четири часа с три хиляди кукуригания за деня, денонощно работещ компресор от незаконна гумаджийница, за което има документи от РДНСК – Ловеч, с музика, която е до шест сутринта. Въпреки че е сезирала всички институции, въпреки многобройните протоколи, предписания и разпореждания на всички оторизирани органи, на тези хора не им пука нито от закон, нито от правила. Напротив, агресията спрямо нея е в невиждани измерения. Подсъдимата я нарекла и продължава да я нарича в продължение на три години, боклук, измет, смрад, мърша, луда, ненормална, а съпругът й в съдебна зала в Луковит я нарекъл включително пияница, което се вижда от протокола.Заявява, че в тази връзка лично е потресена от съдия Мая Кирчева, която си позволила и я накарала да се чувства не пострадала – не жертвата, а подсъдимата. Сезирала е нужните органи за това поведение – тое е отбелязано и в протокола.

Заявява, че нито образованието й, нито миналото й, нито нейната биография отговарят на тези квалификации. Счита, че това не може да остане ненаказано и несанкционирано. Ужасът й става все по-голям и от заплахите за скорошната й смърт и многократно заявените предупреждения, че й остава много малко да живее.Счита, че има пълно основание да се страхува, че думите могат да стана реалност, тъй като подсъдимата и нейния съпруг убили майка си с 36 удара.Заявява, че има пълното основание да се страхува за нея, за майка й и за всичките й близките. Ако подсъдимата не бъде осъдена справедливо за всичко, което те търпят ежедневно, следващия път се опасява, че ако е тук ще е или смазана, или убита. От безизходица и страх са се опасали с охранителни камери и ползват услугите на охранителна фирма, което не е евтино.Заявява, че тези хора са изпълнени със злоба и ненавист към нея и нямат никакви задръжки към всеки, който си позволи да им направи забележка.

Не на последно място е и въпроса за парите, като заявява, че не е тук за тях. Имала желание да се откаже от гражданските си претенции, но по съвет на адвоката й не го направила, защото всяко престъпление – особено срещу човек, от когото си видял само помощ, трябва да бъде заплатено подобаващо.

Заявява, че е в ЛОС за справедливост и за помощ и както казвал покойният Кристиан Таков, който имала удоволствието да й е преподавал, моли ЛОС да запази правото в закона. Заявява, че е в ЛОС за да защити правото й на живот.

Защитника, адвокат Р.М. счита, че Луковитският районен съд с постановения от него съдебен акт е стигнал до правилни изводи. В мотивите на съда подробно са анализирани събраните от делото доказателства и причината да не се кредитират тези на така наречените очевидци, доколкото съдът както и те считат, че такива очевидци не е имало, доколкото не е имало такава ситуация описана от тях. Счита, че чрез използването на лица, изказващи неистини, частният тъжител се опитва всячески да припише престъпления на доверителката му, които реално тя не е осъществила. В действителност те са имали добри отношения, доколкото доверителката му и съпругът й многократно са помагали на Д. С. и именно този отказ е причината за влошаването им. Те стават обект на постоянни най-различни нападки, като последната от 16.04.2025 г., когато е изсипана сода каустик в двора им. Те трудно ще се справят с тези нападения.

Приема, че в случая съдът следва да анализира събраните по делото доказателства, а от тях по никакъв начин не се установява доверителката му е да е участвала в такава ситуация, описана в частната тъжба. Вижда се и чрез направата на анализ с изпратеното от нея писмо, на което не е оспорено, че частният тъжител е автор. Тя първоначално заявява, че не е имало свидетели, които да е забелязала. Същевременно в съдебно заседание свидетелите, доведени от нея заявяват, че са помагали, че са били заедно на място. Това са едни противоречия, които водят до единствения правилен извод, че не е осъществено нито едно от вменените престъпления от страна на доверителката ми.

Моли ЛОС да потвърди първоинстанционния акт и да му присъди и направените разноски и за настоящата инстанция.

Въззивникът С. П. Д. в защита заявява, че няма какво да каже освен да престане постоянно да се заяжда с тях, тъй като въззивничката не спирала. Прави лоши неща в тяхното семейство. Постоянно идва у тях полиция, притеснява ги. Претърпяла две операции заради жалбоподателката, откакто станал този случай – тя не се отказа. Заявява, че нейното семейство няма спокойствие от нея.В дадената й последна дума моли ЛОС да потвърди решението.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна точка.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45, ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да обжалва подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество, въззивната инстанция приема за неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Възиваемата и въззивничката били съседи в с. Т., обл. Ловеч.

Въззиваемата живеела със семейството си на •••, като имотът им се намирал от задната страна на хранителен магазин „••••• ••••••“, водещ се на адрес •••, а въззивничката живеела с майка си в непосредствено съседство с нея и имали обща граница, но адресът й се водел на ул. •••.

Въззиваемата и съпругът й св. И. Й. Д. от години отглеждали в имота си декоративни кокошки и петли. В имота св. Д. имал и сервиз за гуми.

През годините въззивничката и семейството на въззиваемата имали добри междусъседски отношения, помагали си взаимно. Често се случвало въззивничката да иска пари на заем от св. Д., които той винаги й давал, а тя винаги връщала. Когато въззивничката го помолела, св. Д. я карал с автомобила си до София и обратно. Въззиваемата обаче не била доволна от тези услуги, които съпругът й оказвал на въззивничката, двамата често се карали за това и в началото на 2023 г. св. Д. взел решение следващият път да откаже на въззивничката. Когато в началото на м. март 2023 г. въззивничката му се обадила и поискала да я закара до гр. София, св. Д. отказал, като й казал, че той е до тук, да си търси други шофьори и други хора да й дават пари на заем. От тогава отношенията между въззивничката и съпруга й, от една страна, и въззиваемата, от друга, се влошили. Въззивничката започнала да се оплаква, че спокойствието й се нарушава от звуците, които издават декоративните петли, както и от шума в сервиза за гуми. Започнали постоянни разправии между тях по повод петлите, като въззивничката настоявала въззиваемата и съпругът й да вземат мерки. Въззивничката подавала жалби срещу тях си до различни контролни органи с твърдения за нарушения, по повод на които били извършвани проверки, което допълнително обострило отношенията между тях.

На 26.03.2023 г. около обяд, въззивничката, отивайки до хранителния магазин по улица „•••“, спряла пред дома на въззиваемата, която била на двора, отворила портата й и за пореден път я предупредила да вземат мерки с петлите, при което въззиваемата й казала да напусне дома й и повече да не се занимава с тях.

На 31.03.2023 г. въззивничката изпратила по пощата покана за доброволно изпълнение, адресирана до И. Й. Д. и въззиваемата С. Д., в която се сочело за случил се на 26.03.2023 г. инцидент, при който въззиваемата пресрещнала тъжителката и въпреки нейните опити за добронамерен разговор, въззиваемата я заплашила с израза „Махай се оттук, че ще го отнесеш!", както и я обидила с израза: „Боклук!“. С поканата въззивничката отправила към въззиваемата и съпруга й две искания: първо, лично от двамата да й бъдат поднесени извинения за обидите и заплахите отправени към нея и второ, на основание чл. 45 от ЗЗД за нанесените й неимуществени вреди вследствие неправомерните действия от тяхна страна претендира заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева, като ги поканила в едноседмичен срок от получаването на поканата да изпълнят исканията й. Към поканата в пощенския плик допълнително приложила и писмо, в което в точка V посочила, че „адвокатите ми са пропуснали да напишат, че за казаните обиди и нагло поведение на С. Д. има свидетели, които тя не видя, нито пък аз. Те дойдоха вечерта да ми кажат, че ще свидетелстват, ако се стигне до съд".

В РУ – Луковит били образувани преписки по жалби и на двете страни, по които били извършвани проверки и съставяни протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР. И. Д. подал жалба срещу въззивничката Вх. № 297000-2639 от 05.04.2023г., от своя страна въззивничката срещу И. Д. Вх. № 297000-4782/21.06.2023 г. и на 07.08.2023 г. /докладна записка на л. 52/.

На 13.04.2023 г. въззивничката посетила психиатър. За прегледа е издаден амбулаторен лист № 268/13.04.2023 г. с диагноза: Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Остра стресова реакция. В анамнезата е вписано, че пациентката е съобщила, че на 26.03.2023 г. е била обиждана и заплашвана от неин съсед в с. Т., заплахата била за убийство, предхождана от тежка обида.

На 24.04.2023 г. в PC - Луковит е подадена тъжбата от тъжителката /изпратена по пощата на 21.04.2023 г. / и образувано настоящето производство.

По време на разглеждане на делото в РС-Луковит/РС/ била назначена експертиза в тази насока, като видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, вещите лица приемат, че на 26.03.2023 г. при тъжителката е възникнала Остра стресова реакция, включена в раздела F 43 на МКБ-Х ревизия - Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Това емоционално разстройство представлява състояние на субективен дистрес, който нарушава социалното функциониране. Включва симптоми като потиснато настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните рутинни дейности, както и комуникацията с околните. Тъжителката е преживяла дълъг период на стрес, свързан с развод, смяна на местоживеене, професионална преориентация, здравословни притеснения, усещането, че с всичко трябва да се справи сама. Това е довело до кумулиране на негативи и същата е била особено уязвима и ранима във визирания период, като това състояние е спомогнало емоционалния и поведенчески отговор на осв. в тази ситуация да надвиши привидно не до там значимия стимул. Самият конфликт, както и личностови характеристики на осв. са способствали за затруднения в адаптацията при освидетелстваната свързани с напрежение, несигурност, отчаяние, тревожност и др. Като част от острата стресова реакция, тези преживявания са отзвучали за период от 1-2 месеца с помощта на медикаментозната терапия. Понастоящем продължаващите междуличностни конфликти със съседите, на фона на личностовите особеност на подекспертната, подклаждат и катализират негативни емоции, чувство на неприязън, враждебност, ненавист и антипатия. Относно емоционални преживявания на освидетелстваната в процесната ситуация са на човек, който се чувства обиден, унижен, засрамен и засегнат, на човек, който иска да защити името си, да търси справедливост по съответния законов ред, накърнено е било нейното усещане за социална значимост, достойнство и престиж. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на тъжителката и важни пунктове в ценностната й система - професионален и социален статус, престиж, достойнство и т.н. Експертизата не приела наличието на основателен страх за посегателство спрямо личността й поради отсъствие на убедителни субективни и обективни симптоми, валидиращи подобни страхови изживявания.Вещите лица посочили, че към момента на изследването при подекспертната не се установяват отклонения от нормалното психично състояние. Не се отчитат данни за спад в цялостното й функциониране. Способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени, не е налице социална или трудова дезадаптация.

ОТ ПРВАНА СТРАНА Следва да бъде посочено, че пред въззивната инстанция не са постъпили писмени, гласни и веществени доказателства, които да противостоят на така приетата от РС и от въззивната инстанция фактическа обстановка.

В тази връзка и въззивната инстанция приема, че фактическата обстановка е обосновано приета от страна на РС, споделя се и от възивната инстанция, тъй като кореспондира на събраните гласни доказателства - обясненията на подсъдимата С. П. Д., показанията на св. П. Д. П., св. К. И. Р., св. И. Й. Д., св. П. И. Й., св. Р. Л.в, св. П. Г. Ц., св. П. В. Ц., заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства - епикризи, амбулаторен лист, покана за доброволно изпълнение, писмо приложение към покана за доброволно изпълнение, протокол на ОДБЗ - Ловеч, справка съдимост.

Както е посочил и РС въззивничката с процесната тъжба е повдигнала обвинения срещу въззиваемата за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК- словесна обида с думите „Боклук!“ и „Ти си боклук!“, както и за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с престъпление против личността с думите „Махай се оттук, че ще го отнесеш!“ и „Ще те смачкам!“.

Не е спорно и според въззивната инстанция, че на процесната дата в тъжбата между въззивничката и въззиваемата е проведен разговор, което не се отрича и от въззиваемата в дадените от нея обяснения /л.109 от ЧНД/.Относно мястото на разговора въззиваемата сочи, че същия е проведен пред жилището й, като „…Не е имало между нас спор с Д. и да са били свидетели П.и К..Този случай стана пред нашата порта…“.

Както е приел и РС от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин възведеното с тъжбата обвинение, а именно, че въззиваемата е изрекла по отношение на въззивничката инкриминираните с тъжбата обидни и заканителни думи и изрази, посочени по-горе.

Обосновано в тази връзка РС не е дал вяра на показанията на свидетелите П. Д. П. и К. И. Р., че са били очевидци на разговор между въззивничката и въззиваемата, както и че, на 26.03.2023 г. са възприели обидните и заканителни думи и изрази, изречени от въззиваемата по отношение на въззивничката като е приел, че същите в тази им част са недостоверни, тъй като са налични множество противоречия.

По-конкретно показанията на св. П. Д. са и вътрешно противоречиви и непоследователни. Св. П. Д. в първоначалните си показания от 11.01.2024 г. заявява, че събитието, за което свидетелства се е случило на 26-ти април. Изрично е заявила, че помни тази дата, защото тогава е била в с. Т. /свидетелката живее в с. Д./ на помен - годишнина от смъртта на майка си и около обяд - 13.30 - 14.00 часа се е връщала от гробищата, отивайки към спирката на автобуса за с. Д.. В показанията си на л.40 от ЧНД, както е приел и РС свидетелката е посочила „….Майка ми е починала на тая дата-на 26 април…“Показанията в тази връзка определено противоречат на представеното от страна на защитата писмено доказателство-снимка –л.58 от ЧНД.

Определено, както се възразява от страна на повереника-адв.Х.Б. не се касае, както между впрочем се приема и от РС за веществено доказателство да е процесната снимка, тъй като в конкретния казус се касае за писмено доказателство, което поначало е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление.Документите следва да се отграничават от веществените доказателства, поради това, че в определени случай една вещ може да бъде документ, а в други веществено доказателство.Критерият е какъв интерес представлява вещта за съда-дали той се интересува от изявеното с писмени знаци или от количествените и качествени характеристики на вещта.По-конкретно, в настоящия казус се касае за информацията, която се съдържа на материалния носител.Именно предвид информацията в тази връзка определено обоснован е извода на РС, че свидетелката е заявила в показанията си, че майка й е починала на 26 април, а от представеното фотокопие от надгробната плоча на майката на св. Д. с изписана дата на смъртта ••.••.•••• г., която информация не е оспорена от нея.По-конкретно в проведения допълнителен разпит от 19.09.2024 г. св. Д. е потвърдила, че майка й е починала на 10 януари, но посочила, че отбелязва годишнината от смъртта й на дата 26-ти, като в тези показания е посочила, че пък датата, на която е била на гробищата в с. Т. е 26 март.При тези показания се констатират две съществени противоречия с тези дадени и посочени по-горе.Свидетелката сочи „…Майка ми е починала на 10 януари, аз само тогава отидох……“.На въпрос пък на защитника-адв.М. заявява“…Отидох на 26.03.на гробищата“./л.108/.

Налични са и посочените в мотивите на РС противоречия, между показанията на св. П. Д. и св. К. Р., които не са отстранени с други доказателства пред въззивната инстанция.Така например Според св. Д., връщайки се от гробищата, тя първа е пристигнала на мястото на инцидента между въззиваемата и въззивничката – била е на 1-2 метра от тях, когато е чула въззивничката да казва на въззиваемата да се разберат, а въззиваемата й се развикала: „млъкни, махай се от тука, ще те смачкам, ще те съсипя, боклук такъв“, въззивничката се разтреперала, разплакала се и в този момент от улицата идвала св. Р.. Според св. Д., когато св. Р. се появила, въззиваемата вече си била влязла в къщата и се смеела. Според св. Р. тя първа е пристигнала при въззивничкат и въззиваемата, като нямало други хора на улицата, св. Д. била на 15-20 метра от тях, идвала от гробищата. На следващо място, противоречие в показанията на двете свидетелки има и относно думите, които твърдят, че са чули от въззиваемата по отношение на въззивничката. Според св. Д. -„млъкни, махай се от тука, ще те смачкам, ще те съсипя, боклук такъв", а според св. Р. - „пияница", „ще те унищожа", „алкохоличка", „ще те премахна", „долна", „ще те унищожа" „долнопробна" - все думи и изрази непосочени и в тъжбата.

Св. Д. твърди, че св. Р. дошла, тъй като същия ден се била уговорила с нея от телефона на съпруга си да я закара до с. Д., ако няма автобус. Св. Р. обаче твърди, че не са се чували със св. Д. по телефона в този ден, даже си нямат номерата на телефоните, още по-малко има номера на съпруга й, не са имали уговорка да я кара. Този ден отивала специално при въззивничката.

Посочените противоречия не са отстранени чрез проведената очна ставка между двете свидетелки пред РС. Нещо повече, св-ля К. Р. при проведената очна ставка сочи „…Не съм сигурна дали аз или тя беше първа.Аз като пристигнах случката се беше случила….“л.108.На л.109 св.Р. твърди, че е чула думите „.не знаеш на какво съм способна, ще те съсипя, ще те унищожа, боклук такъв…“.

Безспорно, както е приел и РС тези противоречия сериозно разколебават достоверността на показанията им.

РС е съпоставил тези показания и с приложеното и прието писмено доказателство в с.з. на 10.05.2024г.-приложение към нотариална покана –л.66 от ЧНД.По конкретно въззивничка не оспорва, че е подписано от нея, и в което в т.V сочи, че „адвокатите ми са пропуснали да напишат, че за казаните обиди и нагло поведение на С. Д. има свидетели, които тя не видя, нито пък аз. Те дойдоха вечерта да ми кажат, че ще свидетелстват, ако се стигне до съд“ /л.56/.

Определено, както сочи и РС съществено противоречие е налично и предвид на това, че свидетелката П. П. сочи“…Д. й стана лошо, разтрепера се, разплака се и нищо не каза.В този момент К. идваше от улицата, отиваше у Д...“л.40.

Допълнителни обидни думи сочи, че е чула св-ля К. Р.“…аз вече се приближавах видях С. как избухна и започна да обижда Д. да я нарича и „пияница“, “ще те унищожа“, от всичко най-лошо „пияница“, “алкохоличка“, “ще те премахна“, “долна“, от тоя род „ще те унищожа Д. наистина много се растрои..“ /.л.41/.

В тази връзка нито в тъжбата, нито в посоченото по-горе писмо не са посочени такива факти от страна на тъжителката, още повече както сочи свидетелката, че е разговаряла веднага след инцидента с нея, успокоявала и е седяла с нея на пейка зад магазина, докато се успокои, останала в дома й за около час, направила й чай.

Т.е. обосновано РС е приел, че при всички тези противоречия и несъответствия между писмени и гласни доказателства, подробно посочени по-горе е останал недоказан факта, че свидетелките П. Д. и К. Р. са присъствали на инцидента, както и че са възпрели инкриминираните с тъжбата изрази и е приел показанията им за недостоверни.Следва да бъде посочено, че пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, които да разколебават този извод на РС.

Другия разпитан от РС свидетел Р. Н. Л., както е приел и РС не е очевидец на инцидента, не се е намирал на мястото на събитието, а същият единствено преразказва съобщеното му от самата тъжителка. По отношение на инкриминираната дата в тъжбата за случилото се показанията му са производни на това, което му е разказала въззивничката, въпреки, че в тях също има посочени от него обидни думи, които не са налични в тъжбата.По- конкретно свидетеля сочи, „..Заплахите са тия думи, които са изрекли, когато се случва тая случка, когато са се разминавали на улицата или пред тях, не знам точно къде са отправени-ще те унищожа, ще те смачкам, боклук, мърша.Това са конкретните думи, които са казани от подсъдимата срещу Д..Това съм го чул от Д., не съм бил свидетел на случката..“/л.64 ЧНД.В смисъл, че в процесната тъжба не фигурира думата „мърша“, както и израз „..ще те унищожа..“.

Показанията на полицейския служител св.П. Г. Ц. се отнасят до проверки, които са извършвали по повод жалби на тъжителката срещу съседите във връзка с отглежданите от тях декоративни петли.По-конкретно Ц. сочи, че е присъствал на разпит на въззивничката по повод на нейна жалба, но св-ля сочи, че „..Ставаше въпрос, че са отправяни закани, заплахи спрямо нея от С. и мъжа й.Тя визираше цялото семейство….“л.60 ЧНД.

Не е спорно, както сочи и РС, че по принцип обясненията на въззиваемата са освен доказателствено средство и средство за защита и следва да бъдат преценени съобразно останалите по делото.

В конкретния казус въззиваемата отрича да е отправяла спрямо въззивничката обидните и заканителни думи и изрази, предмет на обвинението. В обясненията си /л.109/ е заявила, че това, което е казала на въззивничката е „напусни ми къщата…“ и повече да не се занимава с тях.Също така е отрекла и „..Не е имало между нас спор с Д. и да са били свидетели П.и К.…“.тези и обяснения не са оборени и пред възивната инстанция, а както вече се посочи и по-горе м-у показанията на посочените като очевидци свидетели – К. Р. и П. П. определено има съществени противоречия, които противостоят на възведеното с тъжбата обвинение, както и че са възприели инкриминираните обидни и заплашителни изрази.

В подкрепа на обясненията на въззиваемата са показанията на св. И. Д., който заявява, че „…Не е имало такъв случай зад хранителен магазин „••••• ••••••“ в който съпругата ми да е срещала тъжителката и да е отправяла заплахи и обиди към нея, всичко е измислено от нея…“.л.61 от ЧНД.

Безспорно, че той е съпруг на въззиваемата и е в конфликтни отношения с въззивниката, поради което се явява заинтересован от изхода на делото, но показанията му не са опровергани нито пред РС, нито пред въззивната инстанция от други гласни или писмени доказателства, освен от заявеното от свидетелите К. Р. и П. П., на чиито показания обосновано РС не е дал вяра предвид на констатираните противоречия.

Нещо повече показанията тези свидетелки, че въззивничката изпитвала страх от въззиваемата противоречат и на заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, които сочат в т.4, че експертизата не приема наличието на основателен страх от посегателство спрямо личността и поради отсъствието на убедителни субективни и обективни симптоми, валидиращи подобни страхови изживявания, вследствие на инцидента на 26.03.2023г./л.100 от ЧНД/.

При изложените съображения и въззивната инстанция приема, че възведените с тъжбата обвинения не са доказани по несъмнен начин и обосновано и законосъобразно РС-Луковит е приел, че въззиваемата С. П. Д. не е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което и е признал въззиваемата С. П. Д. с ЕГН •••••••••• за невинна в това, че на 26.03.2023 г. в с. Т., обл. Ловеч на •••, от задната страна на хранителен магазин „••••• ••••••" с адрес •••, отправила закана с престъпление против личността на гьжителката Д. К. С., като й казала „Махай се оттук, че ще го отнесеш" и „Ще те смачкам", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за престъпление по 144, ал. 1 от НК.

Както и е признал въззиваемата С. П. Д. с ЕГН •••••••••• за НЕВИННА и в това, че на 26.03.2023 г. в с. Т., обл. Ловеч на •••, от задната страна на хранителен магазин „••••• ••••••" с адрес •••, казала думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката Д. К. С. в нейно присъствие, като я нарекла „Боклук" и „Ти си боклук", поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението за престъпление по 146, ал. 1 от НК.

При този изход на процеса обосновано, след като обвиненията възведени с тъжбата не са доказани по несъмнен начин РС е отхвърлил предявения от въззивничката Д. К. С. срещу въззиваемата С. П. Д. граждански иск за сумата 5000 лева /пет хиляди лева/, претендирана като обезщетение за причинените й в резултат на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания и емоции, свързани с възбудения от заканата страх и безпокойство, които по принцип са пряка и непосредствена последица от доказаността на възведените с тъжбата обвинения, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 26.03.2023 г. като неоснователен и недоказан.

По същите съображения е отхвърлил и предявения от въззивничкта Д. К. С. срещу въззиваемата С. П. Д. граждански иск за сумата 5000 лева /пет хиляди лева/, претендирана като обезщетение за причинените й в резултат на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания и емоции, свързани с накърнената чест и достойнство, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 26.03.2023 г. като неоснователен и недоказан.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК на въззивничката Д. С. следва да бъдат възложени разноските сторени в производството пред РС-Луковит и ЛОС от страна на въззиваемата за упълномощаване на защитник в размер на 2000.00./две хиляди/ лева.

При подробно посочените по-горе съображения присъдата на РС- Луковит следва да бъде потвърдена като почиваща на събраните по делото доказателства, поради което и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът