Решение № 2847 от 20.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 5971/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1910/2022 г по описа на СГС е образувано:

• по въззивна жалба на Н. Б. П. ЕГН •••••••••• от гр.София срещу решение №20202392 от 25.10.2021 г постановено по гр.д.№1943/19 г на СРС, 36 състав, с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Г. М. М. ЕГН •••••••••• да й възстанови на основание чл.76 ЗС отнетото с насилие на 19.12.2018 г владение върху апартамент в гр.София ул••••••• с площ от 97 кв.м.; мазе с площ от 7, 48 кв.м и таван с площ от 23, 60 кв.м..; ведно с общите части от сградата и ¼ идеална част от дворното място УПИ VI кв.13 по плана на гр.София –Трета извънредна част. Според представена от ищцата схема имотът е с идентификатор №68134.108.96.1.3. и е собственост на Г.С. и А.С.;

-и по частна жалба на Н. Б. П. ЕГН •••••••••• от гр.София срещу определение №2002 от 28.03.22 г по гр.д.№1943/19 г на СРС, 36 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението на СРС в частта за разноските материализирано във въззивната жалба.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като същото е постановено от незаконен състав, който е пристрастен и необективен. Изпълнителният лист в полза на ответника е издаден неправомерно и на привиден кредитор. СРС неправилно не е призовал като свидетели другия наемател В.К. и наемодателката Г.С., за да се изяснят обстоятелствата по сключване на договора за наем. СРС неправилно не е допуснал тройна графологическа експертиза, за да се изясни, че наемният договор е фиктивен и от привидни собственици. Изслушаната графологична експертиза, не съобразява, че договорът за наем е заверен от нотариус, което не е възможно без лицето да е присъствало пред нотариуса. Въззивникът е собственик на имота, а ответникът незаконно образува изпълнително дело и действа чрез самоуправство. Съдът трябва да вземе предвид нищожността на договора за наем и че по него не е платена наемна цена. Не може чрез наем да се прехвърли собственост или вещно право и да се вреди на действителния собственик. Въводът във владение е незаконен и това трябва да се установи от съда, а прави впечатление, че длъжниците по въвода не възразяват по него, защото наемателят е подставено лице. Въводът е обжалван, но поради нарушения на ЧСИ защитата е възпрепятствана и отнета. В случая няма изпълняемо право в полза на взискателя и има изначална измама.

Въззиваемата страна Г. М. не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва същата.

В частната си жалба въззивникът счита, че определението на СРС по чл.248 ГПК е неправилно. Присъдените на ищеца разноски са прекомерни, както и не са били заплатени на адвоката и не е представен сп списък на разноски. Възражение срещу разноските е направено от въззивника с писмената защита, а СРС е извършил процесуални нарушения при размяна на книжата по делото.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.11.2021 г и е обжалвано в срок на 12.11.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

За да отхвърли иска СРС е приел следното:

Ответникът Г. М. има издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г по ч.гр.д.№43571/13 г на СРС, 46 състав срещу Г.Х.С. и А.И.С.. Не се спори, че този изпълнителен лист е издаден въз основа на договор за наем от 17.03.2013 г с нотариална заверка на подписите.

Ищцата представя приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г с който Г.Х.С. и А.И.С. предават владението върху апартамент от 96 кв.м., избено помощение от 35 кв.м и таван от 23, 60 кв.м. на ищцата и Б.Т..

Ищцата представя договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г, според който Г.Х.С. предоставя под наем имота на А.И.С..

Според СГЕ на вещото лице И.И. подписите под приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г и договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г не са положени от Г.Х.С.. Подписът под приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г не е положен от А.И.С..

Според СГЕ на вещото лице С.Ц. подписите под приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г не са положени от Г.С. и А.С.. Подписът под договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г е изпълнен от Г.Х.С.. Първоначално по изп.дело №11/14 г на ЧСИ М.Г. е направен опит за въвод от ответника на 22.05.2014 г, като според протокола за въвод в имота са заверени ищцата и Б.Т. и въводът е отложен. С последващо определение СРС е оставил искането на ищцата по чл.523 ал.2 ГПК без уважение.

Въз основа на същия изпълнителен лист ответникът е образувал изп.дело №422/15 г на ЧСИ В. Л. и е направил опит за въвод на 04.02.2016 г. В имота са заварени ищцата и Б.Т. и въводът е отложен. Няма дани за искане по чл.523 ал.2 ГПК.

Според протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №422/15 г на ЧСИ Г.К. е извършен въвод на ответника в имота, който е описан като необитаем. По искане на взискателя е поставена СОТ и е сменен патрона на входната врата.

Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К.. Според протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 05.12.2018 г е направен опит за въвод в процесния имот, като е установено, че в него се намира ищцата и въводът е отложен. Няма дани за искане по чл.523 ал.2 ГПК.

Според протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 19.12.2018 г по посоченото изп.дело на ЧСИ Г.К.; извършен е въвод във владение на процесния имот и същият е предаден на ответника Г. М.. В протокола е посочено, че не е осигурен достъп до имота и с помощта на ключар е отворена входната врата. Ищцата се опитала да избута служителите на охранителната фирма и да влезе в имота. С два последващи протокола е дадена възможност на П. да изнесе движими вещи от имота.

Според свидетеля А.П. /син на ищцата/ в процесния имот живеела баба му до 2016 г, когато тя починала. След това в имота живеела майка му /ищцата/. Имало 10 опита за въвод. По време на процесния въвод в имота имало вещи на майка му и всичко се изхвърляло през прозореца.Свидетелят не си спомня дали в конкретния случай майка му е пострадала физически и дали е бил на въвода, защото имало много въводи.

Според свидетеля С. С.ов, същият като ключар сменил ключалката на процесния имот на 19.12.2018 г. Ищцата се държала агресивно и обиждала. В имота имало куче и боклуци. Имало полиция и линейка, но не и саморазправа.Ищцата крещяла и треперела. Синът на ищцата обиждала „съдията“ /ЧСИ/.

От правна страна СРС е приел, че процесният иск е предявен в преклузивния 6-месечен срок и е допустим. Предмет на делото е само отнемането на владението по насилствен начин. Такава хипотеза може да е налице и при незаконосъобразен въвод във владение от ЧСИ спрямо трето лице. В случая ищцата не е доказала, че е владяла имота преди завеждане на делото, чието решение се изпълнява, както и че владението й – явно, спокойно и несъмнено - е продължило поне 6 месеца. Има данни, че на 28.06.2016 г е извършен въвод във владение в полза на ответника Г. М., като в протокола е удостоверено, че имотът е установен като необитаем и е монтирана СОТ. Този протокол е официален документ по чл.179 ал.1 ГПК за удостоверените в него обстоятелства. СРС не кредитира показанията на св.Плугчиев за упражнено спрямо ищцата насилие, защото тези показания са пристрастни и недостоверни. По делото е безспорно установено, че приемо- предавателен протокол от 19.01.1998 г е неистински документ и не е подписан от Г.С. и А.С.

Решението на СРС е правилно, при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба.

Неотносими и неоснователни са доводите на въззивника срещу издадения изпълнителен лист и документа, въз основа на които този изпълнителен лист е издаден /договор за наем от 17.03.2013 г с нотариална заверка на подписите /. Както законосъобразно е посочил СРС и според решение по гр. д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, І ГО и решение по гр. д. № 6/2010 г., ІІ ГО /, предмет на владелчески иск по чл.76 ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо съС.ие. По такъв спор съдът е ограничен да установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора. Извън предмета на делото е дали съответният взискател е собственик и дали има изпълняемо право спрямо длъжника. Подобни въпроси, включително и дали е налице симулативен договор за наем между взискателя и длъжника по изпълнителното дело, симулативно заповедно производство и последващо изпълнително производство, могат да бъдат предмет само на иск за собственост от ищцата срещу съответните лица, а такъв не е предявен по настоящото дело. Следователно първоинстанционният съд правилно не е допуснал разпит на свидетелите В.К. и Г.С. за обстоятелства, които са без значение по делото. Неотносими са и изслушаните пред СРС съдебно-графологични експертизи и не е следвало да се допуска и тройна съдебно-графологична експертиза.

Правилно първоинстанционният съд е взел предвид, че според протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К., на същата дата е извършен въвод на ответника в процесния имот, който е описан като необитаем. И да е имало установяване на владение от страна на ищцата, това е станало след 28.06.2016 г т.е. след образуване на заповедното производство през 2013 г. Според чл.523 ал.1 ГПК владението на ищцата не би могло да се противопостави на взискателя и ЧСИ е имал право да извърши законосъобразен въвод спрямо нея като трето лице / т.1 от ТР №3/15 г от 10.07.2017 г на ОСГТК на ВКС /.

Отделно, процесната хипотеза разкрива сходства с тази по чл.525 ГПК на самоволно връщане на имот след извършен въвод, макар и от трето лице. Както е посочено в решение №99 от 22.11.2016 г по гр.д. № 4873/2015 г, ГК, ІІ ГО на ВКС в подобна хипотеза ако изваденото от владение лице самоволно си възвърне, по какъвто и да било начин /включително и чрез трето лице/ владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него. Разпоредбата на чл.525 ал.1 ГПК не предвижда специална процедура по уведомяване или обжалване на тези действия. Тези действия по извършване на обратния въвод не представлвяват осъществяване на принудителен способ, а зачитане на конститутивна сила на съдебния акт. Принудителното изпълнение въвод в недвижим имот може да бъде извършено многократно по искане на взискателя при самоволното му възвръщане от страна на длъжника.

В случая законосъобразно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля А.П. /син на ищцата/, който дава противоречиви и пристрастни показания, че ищцата винаги е била във владение на имота и не е отстранявана никога от него. Този факт е отречен с протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. и от наложилия се последващ въвод. Предвид признанието на ответника, че ищцата е била в имота след самоволно настаняване през август 2016 г, то владението на ищцата е продължило повече от 6 месеца. От друга страна предвид чл.523 ал.1 ГПК и чл.525 ГПК действията на ЧСИ са били законосъобразни и не може да се приеме, че налице отнемане на владението с насилие / в случая чрез принудителен въвод от страна на ЧСИ/.

Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

Неоснователна е и частната жалба срещу определението на СРС по чл.248 ГПК. Разноските на ответника са доказани с договор за правна защита и съдействие, който има и значение на разписка за получаване на сумата. Разноските са своевременно претендирани, както и не са прекомерни и ответникът не е възразил своевременно срещу тях в о.с.з. Отделно, делото не е с ниска фактическа и правна сложност, а са събрани множество писмени и гласни доказателства.

По изложените съображения, СЪДЪТ