Решение № 35916 от 31.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9639/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Б. К., [ЛНЧ], [държава], роден на [дата]., търсещ закрила, против Решение № 92Х/04.08.2025 г., издадено от интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, последващата му молба с рег. № КП-01-6032 от 18.07.2025 г. по описа на ДАБ-МС не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки за допускане на последващата му молба за международна закрила, тъй като при първото интервю не е споделил част от действителните проблеми, които правят връщането му в [държава] невъзможно. Излага подробни съображения, че са налице нови обстоятелства относно личното му положение и държавата му на произход, за които органът следва да събере допълнителни доказателства. Моли да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В хода на устните състезания по делото чужденецът, чрез процесуалния си представител адв. Д., моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът, интервюиращ орган при ДАБ, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител. Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Н. Б. К., [държава] за първи път е поискал закрила с молба с вх. № 3102 от 02.09.2024 г. на Регистрационно - приемателен център - [населено място] (РПЦ - [населено място]) /л. 151 от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково/, въз основа на която е регистриран като лице от мъжки пол щ, роден на [дата]. в Манбидж, [държава], [държава], етническа принадлежност: кюрд, религиозна принадлежност: мюсюлманин-сунит, семейно положение: женен за М. Б. Ш., която заедно с малолетно им дете е регистрирана с отделна молба за международна закрила. Мотивирал е първата си молба за международна закрила с войната в [държава], в следствие на която икономическото положение било много лошо. Изтъкнал е невъзможността да си намери работа и да се разхожда свободно. Посочил е, че [населено място] /където е роден и живял/ се намира под контрола на кюрдите, обстановката там е спокойна и не е виждал сражения. Заявил е, че не е отбил военната си служба, като преди две години е получил в дома си призовка, но не се е явил. След това не е търсен. Декларирал е, че не е политически ангажиран, не е имал проблеми с властите в страната и не е бил арестуван, съден или осъждан. Посочил е също, че не е имал проблеми във връзка религиозната и етническата му принадлежност. С Решение № 1223 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ-МС (л. 99 и сл. от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково) на молителя е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. С решението е обсъдена и анализирана представената от чужденеца бежанска история, като са изложени подробни мотиви. Административният акт е обжалван и с Решение № 632662 от 20.03.2025 г. на Административен съд - Хасково, обжалването е отхвърлено (л. 74 и сл. от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково/). Сирийският гражданин не е обжалвал постановеният съдебен акт пред ВАС. С последваща молба за предоставяне на международна закрила с вх. № КП-01-6032 от 18.07.2025 г. (л. 40 от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково/) Н. Б. К. е поискал да му бъде предоставена международна закрила в [държава], поради нови обстоятелства относно личното му положение и държавата му а произход. Заявява, че завръщането му в [държава] било невъзможно, поради лично преследване спрямо него и семейството му. Посочва, че е разбрал от свои близки, че е издирван от властите в [държава]. В тази връзка твърди, че ако се върне обратно там има вероятност да бъде арестуван и осъден. Заявява също, че напрежението в [държава] е нараства и най – вече в района, където е живял. Изтъква, че има вероятност да бъде принуден да се включи във военните действия на страната. Със съобщение с peг. № УП-34360/21.07.2025 г. (л. 49 от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково/) чужденецът е уведомен, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на неговата последваща молба за международна закрила, ще бъде преценена нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Указана му е възможността да предостави писмени доказателства в 7-дневен срок, които да бъдат взети предвид при провеждане на предварителната процедура по допустимост на неговата молба за международна закрила. Такива не са представени от чужденеца. След анализ на установените в административното производство факти и обстоятелства с обжалваното в настоящето производство Решение № 92Х/04.08.2025 г. интервюиращият орган при ДАБ-МС е приел, че молба с peг. № КП-01-6032 от 18.07.2025 г. на ДАБ-МС не следва да бъде допусната до производство за предоставяне на международна закрила. За да постанови решението органът е приел, че чужденецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на своята последваща молба и заявеното в нея, че е издирван от властите, както и относно твърденията, че той и семейството му са били преследвани. Относно заявените от него опасения за мобилизиране за военна служба интервюиращият орган се е позовал на справка с вх. № МД-02-399/21.07.2025 г. на дирекция “Международна дейност” (МД) на ДАБ, (л. 19-25 от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково/), като е изтъкнал, че военната служба в [държава] вече е доброволно видно от информацията в официални източници. Така също е посочил, че по време на предходното производство за международна закрил сирийския гражданин изрично е завил, че не е политически ангажиран, а като причина за напускане на родината си лошото икономическо положение в страната, поради което не може да се приеме, че той лично е засегнат и преследван в страната си. Административният орган е маркирал също така, че актуалната ситуация в държавата на произход на молителя не предполага наличието на обстоятелства, релевантни за допускането на молбата на Н. Б. К. до производство за предоставяне на международна закрила. Стигнал е до извод, че със заявеното в молбата единствено се цели да се създаде необходимост от допускане до процедура по предоставяне на международна закрила на чужденеца. Като е приел, че последващата молба на чужденеца не се основава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход, интервюиращият орган е приел молбата за недопустима и е отказал да образува производство за предоставяне на международна закрила. При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният акт е връчен на адресата си на 15.08.2025 г., а жалбата, въз основа на която е образувано делото е подадена до АССГ, чрез административния орган, на 28.08.2025 г. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 84, ал.2 от ЗУБ, от надлежна страна и следователно е допустима. Решение № 92Х/04.08.2025 г. е издадено от компетентен административен орган - В. Д., младши експерт в Регистрационно приемателен център (РПЦ) - [населено място], определена за интервюиращ орган на ДАБ със Заповед № РД-05-281/13.04.2022 г. на председателя на ДАБ (л. 18 от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково). Решението е постановено в рамките на предметната компетентност на органа по чл. 76б, ал. 1, т. 1-3 ЗУБ. Не са надхвърлени времевите граници – актът е постановен на 04.08.2025 г., след 10 работни дни, след като органът е сезиран с последващата молба вх. № КП-01-6032 от 18.07.2025 г. на ДАБ-МС, съгласно чл. 75б, ал.1 от ЗУБ (л. 40 от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково). Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. Чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила. Според легалното определение на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗУБ. "Чужденец" е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а "чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата/ аргумент от разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗУБ. Молбата за международна закрила представлява отправено искане за закрила от /чужденец до [държава] /параграф 1, т. 10 от ДР на ЗУБ/. От своя страна, съгласно параграф 1 т. 6 от ДР на ЗУБ (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015г.) "Последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в [държава], която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в [държава] е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на [държава]. В конкретния случай, подадената от Н. Б. К. молба безспорно е последваща по смисъла на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, а производството е образувано на основание чл. 76б от Закона за убежището и бежанците, регламентиращ процедурата по предварително разглеждане на подадена последваща молба за международна закрила. В глава шеста на ЗУБ раздел III "Процедура за предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила", състоящ се от разпоредбите на чл. 76а – чл. 76в на ЗУБ, са транспонирани приложимите за последващи молби изисквания на чл. 40–42 от Директива 2013/32/ЕС. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл. 76а ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна закрила да се прецени нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ, изискваща производство за предоставяне на международна закрила да не се образува, а образуваното да се прекрати, ако чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или държавата му на произход. В чл. 76б, ал. 1 ЗУБ тази преценка е възложена на интервюиращ орган на ДАБ, който в срок от 14 дни от подаване на последващата молба единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение с което я допуска или не до производство за предоставяне на международна закрила. Съществено за това производство е, че е предхождащо същинското производство по разглеждане на молбата за предоставяне на закрила и целта му е предварително разглеждане на молбата преди да бъде допусната до разглеждане в производство по общия ред. Нещо повече дори, самата цитирана по-горе Директива допуска при последваща молба да не се провежда лично интервю с подалия такава последваща молба. Наред с това, с цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, б. „г“ първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС. Ако в предварителното разглеждане по параграф 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II. Държавите-членки могат да предвидят и други причини за последваща молба, която да бъде допълнително разгледана, а когато последващата молба не е разгледана допълнително в съответствие с настоящия член, тя се счита за недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, б. „г“. Самите процедурни правила относно разглеждането на последващите молби са уредени в чл. 42 от Директива 2013/32/ЕС, като е предоставено на държавите-членки право да могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно член 40. Тези правила могат, освен другото, да задължават съответния кандидат да посочи фактите и да изложи доказателства, които оправдават новата процедура. В конкретния случай интервюиращият орган при ДАБ към МС е обсъдил представената молба от страна на търсещия закрила, като е приел, че той не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, обосноваващи риск за живота и свободата му в страната на произход, които да обуславят допускането на неговата последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила. За да формира този извод, административният орган се позовава, както на твърденията в интервюто, така и на фактите, които се съдържат в актуална справка № МД-02-399/21.07.2025г. (л. 19 и сл. от адм. д. № 1565 от 2025 г. на АС - Хасково) за държавата [държава] на директора на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ–МС, съставена на основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, /съгласно който дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека/. Интервюиращият орган, след като е анализирал заявените факти в молбата за закрила правилно е приел, че отразените в подадената последваща молба аргументи, /чужденецът бил разбрал от свои близки, че е издирван от властите в [държава] и ако се върне има вероятност да бъде арестуван и осъден; напрежението в [държава] нараствало най-вече в района, където живее; имало вероятност да се включи във военните действия на страната/ и изтъкването им на този етап с настоящата молба, без да са подкрепени с писмени доказателства, се извършва с цел допускането до производство на последващата молба по ЗУБ. В този смисъл, съдът намира за основателен извода на административния орган за недостоверност и непоследователност на твърденията на жалбоподателя, относно наличието на опасност за неговия живот във връзка със заявената от него опасност от преследване, предвид, че на интервюто сирийският гражданин изрично е заявил, че не е бил политически ангажиран или преследван в държавата си на произход. Относно опасенията на чужденеца да бъде мобилизиран, от съществено значение е информацията в приобщената към административната преписка справка, изготвена от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС /частта по точка 4/, видно от която, администрацията на [държава] е премахнала задължителната военна служба, освен в случаите на национално военно положение, като от февруари 2025 г. се разчита на доброволно набиране на войници. Съдът намира, че ситуацията в [държава] непрекъснато се променя, но от справката не се установява наличие на въоръжен конфликт в тази страна, като дори става ясно, че в [държава] се завръщат огромен брой лица, на които се предоставя транспортна и парична помощ за реинтеграция. Ситуацията със сигурността в някои райони се подобрява, новото ръководство на [държава] се ангажира да защитава правата на малцинствата, ВКБООН продължава да се ангажира със сирийските власти. Така в случая, няма никакви данни, че лицето, ако се завърне в [държава], конкретно в [населено място], обл. Халеб - където са родителите му, двете му сестри и двама братя, ще пострада. Така също, от събраните доказателства не може да бъде обоснован извод, че спрямо жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] би бил изправен пред реален риск на заплаха за живота и здравето му. В хода на второто по ред административно производство жалбоподателят мотивира последващата си молба и с желанието си да живее в [държава], предвид че в страната му се е родило второ дете /спрямо съпругата и малолетното му първо дете също е постановен отказ в производство по предоставяне на закрила/. Така посочените лични мотиви на Н. К. са извън обхвата на закона и не могат да бъдат ценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Следва да се приеме, че процедурата по проверка на допустимостта на последващата молба е надлежно проведена. Интервюиращият орган, постановил процесното Решение № 92Х/04.08.2025 г. е изложил конкретни доводи, обсъждайки (отхвърляйки) по същество твърденията на чужденеца. В случая административният орган точно е подвел и фактите по казуса към правната норма на ЗУБ. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ е предвидено, че производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. След оценка на всички обстоятелства по индивидуалното положение на търсещия закрила и държавата му на произход, правилно ответният интервюиращ орган на ДАБ е определил подадената от този кандидат молба за недопустима по чл. 13, ал. 2 ЗУБ. По изложените съображения съдът приема оспореното решение за законосъобразно издадено, без да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 – 5 АПК, вр. с чл. 91 ЗУБ. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл.173, ал. 2 от АПК и чл. 85 ал. 3 от ЗУБ, Административен съд – София град, Трето отделение, 44 състав,