Решение № 1369 от 25.8.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 276/2024 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 1857/06.06.2024 г., подадена от Л. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], област Ловеч, [улица], ет.1 и настоящ адрес в [населено място], [улица], ет.4, ап.10, чрез пълномощника му адвокат Р. Г. от АК Пловдив, против частичен изричен и мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район Лозенец, [улица], бл.П. Л. О. Ц., ет.8, представлявано от С. Ю. А., да предостави информация относно обработваните от дружеството негови лични данни. Твърдяните мълчалив и частичен изричен отказ са формирани по изпратени по електронен път искания от 05.04.2024 г. и от 21.05.2024 година. С жалбата е наведено искане да бъдат обявени частичния изричен и мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД за незаконосъобразни и да се задължи дружеството да предостави на Л. П. М. копия на всички обработвани от дружеството лични данни, включително носителите на тези данни, като договори за заем, искания за кредит и други, както и да се задължи дружеството да предостави информация за извършените плащания по така сключените между страните договори. С жалбата е наведено искане да бъдат обявени направените частичен изричен и мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД за незаконосъобразни и да се задължи дружеството да предостави на Л. П. М. информация относно обработените от дружеството всички негови лични данни, включително носителите на тези данни, като договори за заем, искания за кредит и други, както и да се задължи дружеството да предостави информация за извършените плащания по сключените между страните договори. В жалбата се твърди, че на 05.04.2024 г. от името на Л. П. М., в качеството му на субект, на когото биват обработвани лични данни, е изпратено по електронен път искане към „Ай Ти Еф Груп“ АД, по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Е. П. и на Съвета. Сочи, че на 12.04.2024 г. от дружеството е била предоставена информация, която обаче е била обща за видовете данни, които биват обработвани, но не и конкретна информация, която да касае жалбоподателя М.. Изтъква, че поради това, на 21.05.2024 г. е било изпратено второ искане за предоставяне на копие от обработваните лични данни, копие от носителите, на които тези данни биват обработвани (като договир за заем, искания за кредит), както и данни за извършените по договорите плащания. Отговор от дружеството е бил получан на 29.05.2024 г., в който обаче от исканата информация е било предоставено само условно извлечение за използваните лични данни на Л. М., но не е било предоставено копие от от носителите, на които тези данни са били обработвани. Счита този отговор за постановен частичен изричен отказ. По отношение искането за предоставяне на информация за извършените по договорите към дружеството плащания изтъква, че ответното дружество не е взело отношение нито с първия отговор, нито с последващия втори такъв, поради което счита тава за формиран мълчалив отказ. Жалбоподателят твърди, че са нарушени правата му, установени с разпоредбите на чл.15 и чл.20 от Регламента, както и правото на информация за потребителя, установено с Директива 2008/48 на Европейския парламент и Съвета и чл.11, ал. 1, т.12 от приетия при транспониране на Директивата ЗПК. Излага, че с непредоставянето на изисканите носители на лични данни, въз основа на които дружеството обработва личните данни на М., се нарушават заложените в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета принципи на прозрачност и отчетност при обработката на лични данни, пряко относими към правото за предоставяне на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на легитимно обработване на личните му данни. Сочи, че в ситуации идентични с процесната е формирана трайна и актуална практика на ВАС и административните съдилища, като сочи такава в жалбата. Претендира присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски. От ответника – „Ай Ти Еф Груп“ АД е постъпил отговор на жалбата /л.49-51/, чрез упълномощен адвокат – пълномощно на л.52 от делото. В отговора се оспорва жалбата, като на първо място считат, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес, а алтернативно поддържат становище за това, че същата е неоснователна. Подробно иса изложени доводи в подкрепа на твърдението, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави информацията по полученото искане своевременно и изцяло. Във връзка с искането за предоставяне на копие от носителите на лични данни твърдят, че са изпълнени изискуемите действия и са предоставили исканата информация, като изтъкват, че са се съобразили с разясненията дадени в Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по Дело № С-487/21 относно термина „копие“. Оспорват като неотносимо към разглеждания казус позоваването от страна на жалбоподателя на Решение на СЕС (десети състав) от 12 октомври 2023 г. по дело С-326/22 и излагат аргументи в този смисъл. С отговора на ответника е заявена и претенция за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият Л. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат Р. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и пледира за отмяна на оспорения мълчалив отказ. Претендира разноски. Ответникът – „Ай Ти Еф Груп“ АД – [населено място], редовно призовани, не изпращат представител. С молба вх.№ 3319/04.11.2024 г. заявяват становище, с което поддържат доводите от отговора по жалбата, като поддържат искането си за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес, а алтернативно да бъде отхвърлена, поради факта, че дружеството е изпълнило и предоставило исканата информация. Поддържат искането си за присъждане на разноски, като правят възражение за прекомерност на претендираните такива от жалбоподателя. Излагат подробни доводи в тази насока. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е частичен изричен отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД – [населено място] да предостави на Л. П. М. копие от носителите, на които са били обработвани личните му данни от дружеството, както и мълчалив такъв относно искането на М. да му бъде предоставена информация за извършените към дружеството плащания по слючени между тях договори за кредит. Оспорващият Л. П. М. е подал чрез адв. Р. Г. до „Ай Ти Еф Груп“ АД – [населено място], по електронна поща две искания /л.11, 11-гръб и л.12/, с правно основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета. Към исканията е приложено пълномощно /л.5/, с което Л. П. М. упълномощава адвокат Р. Г. да го представлява пред „Ай Ти Еф Груп“ АД. Първото искане е с дата 05.04.2024 г. /л.53/, като е поискано от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави информация относно обработените от дружеството негови лични данни, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни, като договори за заем, искания за кредит и други. Поискано е и да му бъде предоставена информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит, общо 5 договора, с подробно посочени номера и дати на сключването им. На 12.04.2024 г. от дружеството отговорили на отправеното искане /л.7, л.11 и л.53-гръб/, видно от което, по отношение на исканата от М. информация са предоставили обща такава за видовете данни, които са обработвани от дружеството и много подробна за начина на сключване на договорите за потребителски кредити и уверение, че личните му данни са били обработвани правомерно и законосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година. На 21.05.2024 г. Л. М., чрез адвокат Р. Г. е подал второ искане до „Ай Ти Еф Груп“ АД /л.9, л.11-гръб и л.54/, за предоставяне на копие от обработваните лични данни, копие от носителите, на което тези данни биват обработвани (като договори за заем и искания за кредит) и данни за извършените по договорите плащания. От „Ай Ти Еф Груп“ АД са изпратили отговор на посочения за кореспонденция електронен адрес на 29.05.2024 г. /л.10, л.11-гръб и л.54-гръб/, като представената с отговора информация е под формата на извлечение за изполваните лични данни на М.. Копие от носителите, на които тези данни са обработвани не е предоставена, като в отговора от дружеството са се обосновали с тълкуване на разпоредбите на чл.15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета и довода, че използвания термин „копие“ се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа. В отговора данни относно искането за информация за извършените към дружеството плащания от страна на М. не се съдържа. От страна на жалбоподателя са приложени доказателства - 11 броя разписки чраз „Изипей“ АД /65-75/, установяващи, че между страните по делото съществува облигационно отношение. Видно е от същите, че на различни дати и по различни договори през 2023 и 2024 година, жалбоподателят е внасял суми за погасяване на кредити, сключени с ответното дружество. Последното и не се оспорва от ответното дружество, като в първия си отговор на искането /л.7/ са изброили номерата на договорите за кредит и датите на сключването им, които изцяло съвпадат с посочените в първото искане от М.. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо изх.№ ППН-01-623#1/01.07.2024 г. на П. на КЗЛД /л.35/, в което е удостоверено, че към 28.06.2024 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от Л. П. М. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: По допустимостта: Жалбата е подписана и подадена от лице с активна процесуална легитимация и с пряк и непосредствен интерес – инициатор на искането до ответника и адресат на оспорения частичния изричен и мълчалив отказ. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. По отношение на обжалвания частичен изричен отказ същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от материалите по делото, искането за предоставяне на данните е подписано с електронен подпис и е било изпратено на дружеството администратор на лични данни по електронен път (e-mail) на 21 май 2024 г., а отговора от ответника е изпратен по електронната поща на 29 май 2024 г., съответно жалбата срещу частичния изричен отказ е подадена на 06.06.2024 г., видно от входящия номер върху нея. По отношение на твърдения мълчалив отказ, то видно от изложеното в жалбата, същия касае искана информация за извършените плащания относно сключени между страните договори. Това заявление е формулирано в искането изпратено до ответника /л.9/ на 21.05.2024 г., като жалбоподателят твърди, че в отговора на ответника от 29.05.2024 г. /л.10 от делото/ въобще липсва произнасяне по искането в частта за предоставяне на информация за извършените плащания по сключени между страните договори. Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. администраторът на лични данни е следвало в месечен срок да се произнесе по искането, като по отношение на заявената информация за извършените плащания по сключени между страните договори този срок е изтекъл на 21.06.2024 г. (петък), т.е. към момента на подаване на настоящата жалба – 06.06.2024 г., месечният срок за отговор все още не е бил изтекъл. Ако в случая беше обжалван само мълчалив отказ, то тогава жалбата би била недопустима (тъй като не би бил налице мълчалив отказ), но предвид обстоятелството, че се касае за обжалван в срок и частичен изричен отказ по същото заявление, то следвад да се приме, че и мълчаливия отказ е бил оспорен в предвидения от закона срок. По отношение допустимостта на оспорването съдът съобрази, че Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни /чл.38, ал.1 от ЗЗЛД/ и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл.39, ал.1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал.4 на чл.39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично по предмет и страни, с настоящото съдебно административно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. В конкретния случай жалбоподателят е отправил искане по чл.37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто „Ай Ти Еф Груп“ АД не оспорва че е, а и същият безспорно попада в хипотезата на определението по чл.4, т.7 от Регламент 2016/679, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На основание факта, че между Л. П. М. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е налице облигационно отношение с оглед на приложените платежни документи от жалбоподателя, а и ответникът не оспорва този факт, потвърждавайки го и с изпратените до М. отговори на исканията, съдът приема за безспорно установено, че оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и респективно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл.15 от Регламент 2016/679. При това за ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, като администратор на лични данни е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подадените от Л. М. искания и съгласно разпоредбата на чл.12, § 3 от Регламент 2016/679 това е следвало да стане без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Както се посочи по-горе в изложената фактическа обстановка, по първото искане ответника е предоставил единствено информация под формата на условно извлечение на изпълзваните лични данни на Л. М., като е отказал да предостави копие от носителите, на които тези данни са обработвани. По този начин е бил формиран частичен изричен отказ, който, както се обсъди по-горе в изложението е бил оспорен в законовия 14-дневен срок от получаването му. По отношение на изрично заявеното и в двете искания да бъде предоставена информация за извършваните плащания по договорите, то и в двата отговора на ответника няма данни за изрично произнасяне в тази част от искането. Няма и данни срокът за произнасяне да е бил удължен на два месеца, каквато възможност е допустима съгласно § 3 на чл.12 от Регламент 2016/679, но при въведено задължение да бъде информиран субектът на данните за удължаването на срока. Въз основа на това се налага извод, че непроизнасянето на ответника в срок по подаденото от жалбоподателя искане по чл.37б от ЗЗЛД, е формирало мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Жалбата до съда е подадена на 06.06.2024 г., поради което е спазен установения в чл.149, ал.2 от АПК едномесечен срок за съдебно оспорване. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. От изложеното дотук е ясно и че жалбоподателят М. категорично има и правен интерес от оспорването, предвид на безспорно установения факт за наличието на облигационни правоотношения между него и дружеството-ответник, и произтичащите от това права, които ЗЗЛД и Регламент 2016/679 му дават в сферата на защитата на личните данни. В този смисъл наведените от ответника доводи за недопустимост на жалбата и искане за прекратяване на производството са неоснователни и не се споделят от съда. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По определението на чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Съобразно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, за „обработване“ се приема всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В нормата на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно разпоредбата на чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Съобразно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция. Съгласно чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В чл.15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... „. Съгласно чл.15, параграф 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. В конкретния случай отправените от жалбоподателя чрез адвокат Р. Г. искания от 05.04.2024 г. 21.05.2024 г. до администратора на лични данни - „Ай Ти Еф Груп“ АД, несъмнено има характер на заявления по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържат реквизитите по чл. 37в, ал.1 от ЗЗЛД. Същото е подадено от представител на жалбоподателя, който е лице с надлежна представителна власт. Видно от представените по делото доказателства, към подаденото по електронен път искане, подписано от адвокат Р. Г. с валиден електронен подпис, е било приложено пълномощно от 27.03.2023 г. /в съответствие с изискването по чл.37в, ал.2 ЗЗЛД/, с което Л. П. М. изрично го е упълномощил да го представлява пред „Ай Ти Еф Груп“ АД, като упражнява всички негови законоустановени права и в тази връзка да извършва всякакви волеизявления, изисква и получава документи /т.1 и 2 от пълномощното – стр.5 по делото/. Горното води до извода, че същото съответства на изискванията на чл.37в от ЗЗЛД и представлява надлежно основание за предоставяне на исканите лични данни. Съгласно чл.12, §4 от Регламент 2016/679, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, го уведомява без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Следователно, в едномесечен срок от заявлението администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично /дори когато не предприема действия по него/, което в случая е сторено само частично (по отношение на част от исканата информация) от дружеството – ответник. В случая, отправените от жалбоподателя заявления до „Ай Ти Еф Груп“ АД имат характер на такива по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и в тях са попълнени реквизитите по чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, в частност, че като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 е заявено и предоставянето на копия от сключените договори за кредит на конкретно посочен адрес, както и информация за извършените към дружеството плащания по договорите. Тук следва да се отбележи, че ако ответникът, като администратор на лични данни е имал съмнение с каква цел е заявено искането на жалбоподателя за представяне на копия от сключените с него договори за кредит, е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламент 2016/679 - "Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните". В случая, от съдържанието на писмото е видно, че за администратора не е имало никаква пречка да идентифицира подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни. Съгласно чл. 12, § 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15 - 22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. § 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15 - 22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. § 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Според чл. 20, ал. 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и обработването се извършва по автоматизиран начин. Подадените от жалбоподателя искания от 05.04.2024 г. и 21.05.2024 г. са във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и както вече се посочи, съгласно § 3 на чл. 15 Регламент 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от обработваните лични данни на субекта, както и копие от носителите, на които тази данни биват обработвани. Действително, копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Въпреки това следва да се отбележи, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679. В т. 1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 е посочено, че член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО ( Общ регламент относно защитата на данните ) трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В случая, по делото не се ангажират доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни (информация по см. на чл. 4, § 15 ОРЗД ), обратно на твърденията на ответника, изложени в нарочния отговор на жалбата, че М. следва да е съхранил копия от документацията по облигационното правоотношение. Не са налице и ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12 - 22 Регламент 2016/679 на администратора на лични данни, който да обосновават издаването на пълен или частичен отказ по реда на чл. 37а от ЗЗЛД. Ответникът не доказва и хипотезата на чл. 12, § 5, б. "б" от Регламент 2016/679, за явно неоснователен или прекомерен характер на искането. Не се установява по делото личните данни на Л. М. да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред администратора на лични данни „Ай Ти Еф Груп“ АД. Тези съображения обосновават извод, че „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл.15, § 3 ОРЗД, като предостави на субекта на данните - Л. П. М., поисканите лични данни, както и носителите на тези лични данни - договори за заем, искания за кредит, в заявената форма за получаване на информацията - по електронен път на посочен имейл адрес. А също и информация по чл.15, §1 от ОРЗД относно обработваните от дружеството негови лични данни, целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и предоставяне на информация за извършените плащания по така сключените между страните договори за потребителски кредит, на основание правото установено за жалбоподателя с разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Е. П. и на Съвета. Отказът (частичен и мълчалив) заявителят М. да получи достъп до данни по реда на чл. 15, § 1 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, § 1, б. „а“ от ОРЗД (Регламент (ЕС) 2016/687). С чл. 12, § 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. В аналогичен смисъл е решение № 14729 от 27.11.2020 г. по адм. д. № 9910/2020 г., пето отделение на ВАС. На следващо място - приложение намира и чл. 5 от ОРЗД „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и по-конкретно отговорността за отчетност, която носи администратора на лични данни и свързаното с нея задължение да докаже, че спазва принципите за обработване на лични данни. Задължението за отчетност кореспондира с правото по чл. 15 от ОРЗД, предоставено на субекта на личните данни. Внимание в настоящия случай следва да се обърне на чл. 5 § 1 буква „б“ от ОРЗД, според който личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели – ограничение на целите, който принцип, както и всички останали се гарантира от основния за прозрачност. Както изричният, така и мълчаливият отказ е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, който гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, свеждане до минимум, точност, цялостност и поверителност при обработване на личните данни. Съгласно чл. 6 от ОРЗД целта на обработването е функция на основанието, поради което правото на субекта на лични данни да получи копие на договорите е вън от съмнение. В потвърждение на подхода, че правните норми разкриват своето съдържание като се вземат предвид на първо място общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне, е самото заглавие на Глава трета, Раздел 1 от ОРЗД, озаглавен „Прозрачност и условия“ при упражняване на правата на субекта на данните. Следователно принципа на прозрачност е основната гаранция за правата на субекта на данните и ОРЗД в своите разпоредби, поместени в Глава трета не оставя място за разумно съмнение, че правото на информация включва и целите на обработване на личните данни, а те са функция на основанието или винаги администратора при поискване дължи да предостави и копие на това основание, защото правото на достъп на субекта на данните е изяснено в чл. 15 от ОРЗД и на първо място в неговото съдържание са целите на обработването. С отказа /в случая изричен и мълчалив/ на администратора на лични данни, на практика физическото лице е било възпрепятствано да упражни правата, които му предоставя чл. 14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по параграф 1, буква „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Така, субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и ОРОЗД. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения жалбата се явява основателна, частичния изричен и мълчаливия отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подадените от Л. М. заявления от 05.04.2024 г. И 21.05.2024 г. /наименовани като „искане“/, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл.174 от АПК следва да се определи четиринадесет дневен срок за издаване на административния акт. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателно се явява и искането на адвокат Р.Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат Р. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. В самия приложен на л.77 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е роднина, близък или на друг юрист. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2. т.10 от Наредба № 1/09.07.2014 година. В полза на жалбоподателя Л. М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на делото. Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение второ от АПК, във връзка с чл.173, ал.2 и чл.174 АПК, Ловешки административен съд, втори състав,