Решение № 957 от 1.7.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 1632/2022 г.
Районен съд - Русе01.07.2024 г.докладчик Майя Йончева Йончева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. М. от гр. ••••, ул. “Муткурова” №70, вх.Б, ет.3, ЕГН ••••••••••, срещу К. Й. М. от гр. ••••, ул. “Мария Луиза” №30, вх.1, ет.3, ЕГН ••••••••••, иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 6037 лв. ОСЪЖДА Г. Й. М. заплати на К. Й. М. сумата 2120 лв разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред ••••нски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – ••••: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. ••••, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ••••, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520101632 по описа за 2022 година Искът е за сумата 6037 лв с правно основание по чл.59 ЗЗД.
Ищецът Г. Й. М. твърди, че с Постановление №144 от 21.11.2016г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна на основание Заповед №ЗЦУ- 1369/15.12.2012г., ответницата К. Й. М. е получила/закупила гараж, намиращ се в гр. •••• на ул. “Шести септември” №40, с площ 25 кв.м., за сумата 12100 лв. Твърди, че преди това гаражът е бил съсобствен между него - 6.76 кв.м. и ТД на НАП-Варна - 18.24 кв.м., поради което счита, че ответницата му дължи сумата общо 6037 лв, включваща сумите 3000 лв за част от сградата на гараж №6 от 6.76 кв.м., 1897 лв изплатена общинска земя с площ 18.24 кв.м. и 1140 лв наем за ползване в периода от 01.07.2017г. до 30.03.2022г. или за 57 месеца по 20 лв на месец. Уведомил ответницата, че е съгласен да разговарят във връзка с подписания между тях нотариален акт №68/09.08.1996г. на нотариус при Районен съд ••••, който представя, но не получил отговор. Поради това моли съдът да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 6037 лв срещу получения имот, негова собственост и разноските по делото.
Ответницата К. Й. М. взема становище за неоснователност на иска.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Заявява, че след проведен на 21.11.2016г. търг с тайно наддаване с Постановление №144/21.11.2016г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна по реда на чл.258 ДОПК й е възложен гараж №6 срещу сумата 12100 лв, която е изплатила по банков път. Ищецът не е взел участие в търга, но е обжалвал Постановлението пред Административен съд-Варна в частта за определените за него 2187.68 лв на база 4.52/25 ид.ч., но жалбата му е била отхвърлена. Оспорва поотделно всяка една от сумите (по пера: 3000 лв, 1897 лв и 1140 лв), включени в общата му претенция, като излага фактически съображения. Позовава се и на изтекла след 21.11.2016г. 5-годишна давност. Оспорва съдържанието на посочения в обстоятелствената част на цит. Постановление нот. акт №137, том 14, рег. №5784, д. 2734/08.05.2014г. на СВ-•••• за право на собственост в полза на ищеца върху 4.52/25 ид.ч. на придобития от нея и бившия й съпруг гараж №6 и прави възражение за неговата нищожност в случай, че ищецът желае да се ползва от него. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От данните по делото е установено, че ищецът Г. Й. М. и бившите съпрузи К. Й. М. (С) и В Б С, собственици на недвижими имоти - гаражи, намиращи се в гр. •••• на ул. “Шести септември” в гаражна група “Г-204-Х”, са сключили договор за замяна, съгласно който са си прехвърлили взаимно собствеността върху имотите си по нотариален ред с нотариален акт за замяна на недвижими имоти-гаражи №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г. на ••••нския нотариус Валентина Симова, според който заменителят Г. Й. М. е прехвърлил на К. и В С, в качеството им на заменящи, собствения си гараж за лека кола, означен под №6 в гаражна група “Г-204-Х” по ул. “6-ти септември” в гр. ••••, със застроено пространство 18.24 кв.м., без автоканал, при граници: Е Т В (гараж №3), К. Й. С, ул. “6-ти септември” и закупена общинска земя в кв. 204, при пазарна цена 67473 лв, а за К. Й. С и В Б С в замяна на получения гараж прехвърлили на Г. Й. М. притежавания от тях гараж за лека кола, означен с №4 в гаражна група “Г-204-Х” на същия адрес, със застроено пространство 18.24 кв.м., без автоканал, при граници: гараж №4 на Г. Й. М., гараж №3, терен - закупена общинска земя и ул. “Шести септември”, при пазарна цена на гаража 67473 лв.
В нотариалния акт е посочено, че заменяемите гаражи са построени при отстъпено право на строеж върху общинска земя, съгласно Заповед №591/02.04.1993г. на ИК на Община - ••••, както и че при извършената замяна страните са заявили, че не си дължат никакви компенсации една към друга и нямат вземания една към друга. Нотариалният акт е подписан от заменителите и от нотариуса и не е оспорен.
Със Заповед №1004/03.06.1996г. Кметът на Община •••• на основание чл.13 и чл.15 ЗС и чл.103 от Наредбата за държавните имоти е отстъпил право на строеж на Гаражна група “Г-204-Х” за 7 бр. гаражни клетки с №№ от 3 до 9 вкл., в т.ч. на Г. Иванов М. – гаражна клетка №6, на К. Й. С – гаражни клетки №4 и №5 и на В Б С – гаражна клетка - 7 при доплащане удължението на всяка гаражна клетка с 1.40 м или с 4.52 кв.м. застроена площ. Цената на правото на строеж за удължение на една гаражна клетка възлиза на 5652.20 лв с ДДС (л.62).
Издадени са съответните строителни книжа и строителна документация, в т.ч. приложеното на л.63 Разрешение за строеж №420/12.06.1996г. на К. Й. С, Акт за установяване годността на строежа за удължаване на гаражна клетка №4 с идентификатор 63427.2.2135.6 върху 4.52 кв.м. на К. Й. С от 16.01.2013г., Акт за установяване годността на строежа за удължаване на гаражна клетка №6 с идентификатор 63427.2.2135.4 върху 4.52 кв.м. на Г. Й. М. от 20.01.2014г. (л.199-202) и Удостоверение №21/04.02.2014г. за въвеждане в експлоатация на строеж категория пета: “Удължаване на гаражна клетка №6”.
Горните обстоятелства се установяват и от данните в Удостоверение изх. №ОИ-11-30 от 12.04.2023г., издадено от Община •••• (л.154), в което е посочено, че сумата 5652.20 лв с включен ДДС е внесена от К. С по банков път за удължаване на гаражна клетка №4 на 20.05.1996г.
По делото е представено Споразумение между Г. Й. М., собственик на гараж №6 и отстъпено право на строеж за гараж №6 върху 18.24 кв.м. и удължаване на гаражна клетка №6 върху 4.52 кв.м. (обща площ 22.76 кв.м.) в гаражна група “Г-204-Х”, кв.204 по плана на гр. •••• и К. Й. С и В Б С, собственици на гараж №4 и отстъпено право на строеж за гараж №4 върху 18.24 кв.м. и удължаване на гаражна клетка №4 върху 4.52 кв.м. (общо 22.76 кв.м.) в гаражна група “Г-204-Х”, кв.204 по плана на гр. ••••, с нотариална заверка на подписите на споразумелите се лица с рег. №784/27.02.2014г. на ••••нския нотариус Адриана Филчева. В същото е отразено, че страните- собственици са се споразумели относно обстоятелството, че размяната на гаражите е станала след изграждането на удължението на гаражите с 4.52 кв.м. и подписването на описаните в споразумението документи, видно от нотариален акт №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г.
Междувременно с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115/28.07.2009г., том IV, рег. №8652, дело №554/2009г. на ••••нския нотариус Румяна Падалска ищецът Г. М. е продал на В Ц Ц собствения си недвижим имот: гараж №4 в гаражна група “Г-204-Х”, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, по ул. “Шести септември”, гр. ••••, със застроена площ 18.24 кв.м., при граници: гараж №3, терен, ул. “Шести септември”, представляващ сграда с идентификатор 63427.2.2135.6 в гр. ••••, ул. “Шести септември” №40, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2135, застроена площ 25 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж, при съседи: 63427.2.2135.5, 63427.2.2135.7, улица, терен, за сумата 10000 лв. При съставянето на нотариалния акт ищецът-продавач се е легитимирал с нотариален акт за замяна №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №134/08.05.2014г., том I, рег. №1527, дело №88/2014г., поправен с нотариален акт №24/20.01.2023г., том I, рег. №410, дело №23/2023г. на ••••нския нотариус Любен Шилков, ищецът е признат за собственик на 4.52 кв.м. (поправени на 6.76 кв.м.), представляващи удължаване на недвижимия имот с идентификатор 63427.2.2135.4 в гр. ••••, ул. “Шести септември” №40, разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2135, със застроена площ след извършено удължаване 25 кв.м. При съставянето на нотариалния акт ищецът отново се е легитимирал с нотариален акт №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г.
С влязло в сила на 26.11.2014г. решение №12/19.03.2010г. по гр. дело №84/2006г. ••••нският окръжен съд е отнел на основание чл.28 ЗОИППД в полза на Държавата от В Б С имущество, включително гараж №6, находящ се в гр. ••••, ул. “Шести септември” в гаражна група “Г-204-Х” със застроена площ 18.24 кв.м., без автоканал и закупена общинска земя в кв.204, придобит с нотариален акт №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г.
С постановление №144/21.11.2016г. на директора на ТД на НАП гр.
Варна К. Й. М. е придобила собствеността върху имот №53/16-1 – сграда с идентификатор 63427.2.2135.4 в гр. ••••, ул. “Шести септември” №40, разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2135, застроена площ 25 кв.м., номер по предходен план: Г-204-Х, гараж 6, описан в нотариален акт за замяна на недвижими имоти – гаражи №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г. на ••••нския нотариус В. Симова и закупена общинска земя в кв. 204, за сумата 12100 лв, платена от купувача. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е вписано в Служба по вписванията гр. •••• с вх. рег. №18253/02.12.2016г., Акт №44, том 46, ДВР, стр. 17893.
Обжалвано от сегашния ищец, възлагателното постановление е влязло в сила, видно от приложените на л.142-152 съдебни актове.
Съгласно чл.246, ал.8 ДОПК, собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението.
Съгласно чл.246, ал.10 ДОПК, публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се защити само с иск за собственост по реда на чл.269 ДОПК.
По делото няма данни ищецът да е защитил правото си на собственост по реда на чл.269 ДОПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че нотариален акт за собственост върху недвижим имот №134/08.05.2014г., том I, рег. №1527, дело №88/2014г., поправен с нотариален акт №24/20.01.2023г., том I, рег. №410, дело №23/2023г. на ••••нския нотариус Любен Шилков, с който ищецът е признат за собственик на 6.76 кв.м., представляващи удължаване на недвижим имот с идентификатор 63427.2.2135.4 в гр. ••••, ул. “Шести септември” №40, разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2135, със застроена площ след извършено удължаване 25 кв.м., е непротивопоставим на ответницата. Публичната продан на недвижим имот е производен способ за придобиване на право на собственост. От деня на постановлението за възлагане публичната продан е породила вещнопрехвърлително действие.
Искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен. Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един факт или от няколко общи факти. По делото е установено, че ответницата не се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, тъй като е платила изцяло цената на имот с идентификатор 63427.2.2135.4 с площ 25 кв.м. и е придобила имота на правно основание, съгласно чл.253 ДОПК.
В случая не се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.
При това положение съдът намира, че предявеният на основание чл.59 ЗЗД иск срещу ответницата за заплащане на сума в общ размер 6037 лв следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Поради отхвърляне на иска и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 2120 лв адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът