Решение № 5873 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1107/2025 г.

производството са извършвани в присъствието на преводач от езика, владян от търсещата закрила, както и в присъствието на неин законен представител – родител и определения да защитава интересите й социален работник. Производството е приключило по реда и в сроковете, определени в чл. 74 от ЗУБ. В срока, предвиден в чл. 75 от ЗУБ - до 6 месеца от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците е взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещата закрила. С оглед обстоятелството, че същата е непълнолетна, административният орган, спазвайки разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли за започналото административно производство с непълнолетната чужденка, като е определен социален работник, който да вземе участие в производството по предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващата. Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК - в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, изложени са съображения относно крайния извод, че на жалбоподателката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Административният орган е изследвал в мотивите си данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Обследвани са заявените от търсещата закрила факти от личната й бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът е приел, че не са налице причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От друга страна обаче, административният орган е нарушил чл. 6а от ЗУБ, във вр. с § 1, т. 11 от ЗУБ и § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, във вр. чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не е извършил преценка за най-добрия интерес на непълнолетната молителка. Административният орган е следвало да прецени личното положение на детето и конкретната бежанска история, като съобрази висшия интерес на детето съгласно нормите на българското и международното право при приложение на материалния закон. В случая в решението липсва обсъждане на каквито и да било факти относно най-добрия интерес на непълнолетната жалбоподателка. В чл. 6а от ЗУБ е закрепен принципът, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съответно преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 11 от ЗУБ се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно § 1, т. 5 от ЗЗД, „най-добър интерес на детето“ е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Принципът на най-добрия интерес на детето намира нормативна опора не само в ЗУБ, но и в редица международноправни актове, ратифицирани от Република България, които имат предимство пред вътрешното законодателство. На първо място, чл. 3, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето постановява, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, най-добрият интерес на детето не е просто общо съображение, а юридически задължителна преценка, която трябва да бъде направена от компетентния орган във всеки конкретен случай, включително и в рамките на производството по предоставяне на международна закрила. В настоящия случай, въпреки че жалбоподателката е непълнолетно лице, при издаване на обжалваното решение административният орган не е изложил никакви съображения, свързани с особеното положение на жалбоподателката като дете, нито е направил опит да анализира какъв е конкретният най-добър интерес на това дете, в контекста на решението за отказ от предоставяне на статут. В решението не се съдържа нито една изрична констатация, че е извършена индивидуализирана преценка относно възрастта, степента на зависимост от придружителите и от средата; психо-емоционалното състояние и евентуалните рискове при връщане в страната на произход; както и дали решението не би довело до нарушаване на правото на развитие и закрила на детето и до каква степен отказът за предоставяне на статут на детето би нарушил или застрашил основни негови права и интереси. Касае се за преценка, която законът изисква от административния орган във всички случаи, засягащи непълнолетни. Съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, административният акт подлежи на отмяна, когато е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Непълнотата на мотивите, липсата на преценка по задължителни фактически обстоятелства и необсъждането на нормативно предвидени критерии са именно такива съществени нарушения, които засягат възможността за надлежно упражняване на правото на защита. В случая, необсъждането на най-добрия интерес на детето не само че нарушава вътрешноправни и международни норми с непосредствено приложение, но също така осуетява ефективността на съдебния контрол и не позволява да бъде проверено дали отказът е съобразен с положението на жалбоподателката като дете, попадащо в уязвима група. Ето защо съдът намира, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът