Решение № 6592 от 17.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 107/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба от И. П. В. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], •, подадена чрез пълномощник, срещу Експертно решение №90080/09.01.2025г. на НЕЛК – София. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Не били взети под внимание всички медицински документи, съответно неправилно било приложено материалното право. При наличие на диагностицирано заболяване и на двете очи, неправилно била определена степента, стадия и необходимостта от лечение и съответно неправилно били определени процентите на трайно намалена работоспособност. Игнорирана била и необходимостта от чужда помощ. Претендира се отмяна на оспорения акт и даване на указания за правилно приложение на материалното право. В съдебно заседание оспорването се поддържа от пълномощника на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото. Ответникът, НЕЛК – София, с писмени молби, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че оспореният акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление-декларация вх.№262024101563181/15.10.2024г. (л.101 от Медицинското експертно досие на И. П. В.) жалбоподателят И. П. В. поискал да бъде представен на ТЕЛК за преосвидетелстване, поради изтичане на срока на последното експертно решение. С Експертно решение № 90852 от зас. № 118 от 07.11.2024г. ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ [населено място], на И. П. В. са определени 89 % вид и степен на увреждане, без чужда помощ, за срок от три години – до 01.11.2027г., при дата на инвалидизиране – 17.11.1997г., и водеща диагноза: „първична глаукома с отворен ъгъл“, и общо заболяване: „първична глаукома с отворен ъгъл“, и отчетено в графа придружаващи заболявания: „Наличие на интраокуларни лещи“. В мотивите на решението е посочено, че се касае за пациент с първична глаукома с отворен ъгъл. Псевдофакия ок.утр. ТЕЛК определя 89 % ТНР по ч.5 р.1-85 % за намалено зрение на д. око и практическа слепота на л. око и ч.5 р.8 т.4-20 % за риск от допълнително увреждане на очите. Н40.1. Експертно решение № 90852 от зас. № 118 от 07.11.2024г. несъмнено е било получено от И. П. В., тъй като същият е подал жалба вх.№033440/19.11.2024г. срещу него до НЕЛК – София (л.104), в предвидения в чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ срок. От НЕЛК – София, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, е издадено обжалваното в настоящото производство Експертно решение №90080 от зас. № 003 от 09.01.2025г. Със същото е потвърдено Експертно решение № 90852 от зас. № 118 от 07.11.2024г. ТЕЛК към МБАЛ •[населено място]. В мотивите на експертното решение се посочва, че е постановено по документи на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съобразно действащата към момента на постановяването му Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) и след обсъждане на представената медицинска документация. Отбелязано е, че в медицинското експертно досие са приложени епикризи от очна клиника „Св. П.“ [населено място] по повод освидетелстване от ТЕЛК. Направено е заключение за определяне на процент 89 % ТНР в съответствие с т.3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти по Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ/31.03.2023г. Експертно решение №90080 от зас. № 003 от 09.01.2025г. на НЕЛК – София е получено от И. В. на 14.01.2025г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.23). Жалбата е подадена на 20.01.2025г. директно до Административен съд – Хасково. По делото е приобщено медицинското експертно досие на И. П. В., в т.ч. издаваните му от 1997г. насам епикризи от болничен престой поради очни заболявания, и експертни решения на ТЕЛК в тази връзка. От жалбоподателя се представиха Медицинско заключение от преглед №38/15.01.2025г. и Медицинско заключение от преглед №303/11.03.2025г., издадени от специалисти при Очна клиника „Св. П.“ [населено място]. В хода на настоящото производство се назначи съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице офталмолог, което след като се е запознало с материалите по делото и е извършило преглед на жалбоподателя, е установило следното: През 1996г. била установена глаукома на двете очи, като е започнало лечение с капки. Поради бързо влошаване и некомпенсиране, през 1997г. била извършена операция на двете очи. Поради недобра компенсация рете плюс фако плюс иол. през 2023г. слт, 2023г. – фако плюс иол на ло. През 2024г. - ТЕ с ММЦ на ло. м.07.2024г. – те с ММЦ на до. Въпреки лечението пациента прогресивно влошавал зрението, до слепота през 2024г., когато през февруари спрял да вижда с лявото око, а през август и с дясното. Установило е и че през 2000г. жалбоподателят се явил на ТЕЛК с 50% загуба на централно зрение и периферно до зогр. оттф. с ЕР – 55% ТНР, през 2002г. с ЕР 66.4 %, през 2010г. със 75 % ТНР – с рязко влошаване на зрението вод = 0, 15, вос = 0, 1, стеснен периметър до 20 гр. тф. През 2022г. ТЕЛК – Хасково приел ЕР 95% ТНР без чужда помощ вод = 0, 1 НК, вос = 0, 01 НК, стеснено периф. зрение до 20 гр. тф. Експертът отбелязва, че от 2023г. е настъпила промяна в работата на ТЕЛК, като решенията се вземали само по документи, без присъствие на пациента и в тази връзка отчита, че решенията на ТЕЛК [населено място] и НЕЛК – София били приети именно по документи. Последният преглед на жалбоподателя бил от болница “Св. П.“ [населено място] през месец юли 2024г. Решенията били приети, когато бил с виждащо дясно око и невиждащо ляво око. През март 2025г. при преглед във Варна била установено загуба на зрението и на дясно око. При преглед на жалбоподателя през април 2025г. вещото лице установило воу=пплс – различава светлина. Периферно зрение - до 5гр. оттф. ост-зр.нерв-цирк. изтъняване на рнфл и GCC-обширни дефекти; тод = 10 мм/ж тос = 18 мм/ж - с Акистан дуо; кистозни филтр.възглавнички, периферни иридектомии, иол - на мястото си; очни дъна-папили-бледи, атрофични, диспигментации в макулите; Диагноза: първична глаукома с отворен ъгъл. абсол. опер.комп. ок. отр. псевдофакия. Предвид всички установявания и констатации експертът заключва 100 % ТНР с чужда помощ. Заключението е оспорено от НЕЛК – София като немотивирано, което възражение съдът намира за неоснователно. От съдържанието на заключението се налага изводът, че същото е обективно и компетентно изготвено, от специалист с нужната квалификация и опит, и след извършване на преглед, поради което съдът го кредитира изцяло. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са били приети на база документи за извършени прегледи на жалбоподателя през юли 2024г., когато дясното око е виждало. Веднага след операцията през август 2024г. зрението започнало прогресивно да намалява и до ноември същата година той вече не виждал с двете очи. Обяснява съкращенията в експертизата си, посочвайки, че: „рете плюс“ означава ретръбеколектомия – операция за високо очно налягане, повторно; „Фако“ –факоемулсификация за отстраняване на лещата на окото, която била мътна, т.е. жалбоподателят направил „катаракта“; „Иол“ представлявало интраокулярна леща, която се имплантирала след това „фако“. Съкращението „30 гр.“ означавало 30 градуса, а „ТФ“ – точка на фиксация. „ВОУ = ППЛС“ означавало на двете очи и това било перцепция и проекция луци серта, т.е. различавал само светлина във всички посоки, но не виждал. „ТОД“ означавало тенция окули декстра, в случая тенция на дясното око 10 мм живак, нормите били до 20 мм, а от 20 нагоре не било добре. „ТОС“ – тенция окули синистра (тенция на ляво око) – лявото било около 18, също било компенсирано, т.е. ТОС също било добре. „Акистан дуо“ били капките, с които се смъквало и поддържало очното налягане. „Кистозни филтр. възглавнички“ означава кистозни филтрационни възглавнички. „ИОЛ - на мястото си“ означавало интраокулярна леща, която била добре и на мястото си. Би трябвало жалбоподателят да вижда, но зрителният нерв бил увреден, операциите за вътрешно перде били успешни, но окото не виждало. „ДГ: Първична глаукома с отворен ъгъл. абсол. опер. комп. ок. отр. псевдофакия“ – била диагнозата „първична глаукома с отворен ъгъл“, като „абсол.“ означавало абсолютом, т.е. крайна степен; „комп“ – компенсатум, т.е. компенсира с капки до 20; „опер.“ – оперативум и „ок. отр.“ – на двете очи. Експертът потвърждава, че заключението е изготвено въз основа на медицинската документация и преглед на жалбоподателя. Представя извършените от него изследвания и моли да се приемат като неразделна част от заключението, която молба беше уважена от съда с постановеното в о.с.з. определение. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за съдебен контрол административен акт, като е подадена в срока по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, във вр. с. чл.149, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.103, ал.4 от ЗЗ, вр. чл.43, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Решението е обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, респ. същото е мотивирано в съответствие с изискването на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Относно спазването на процесуалните правила и материалноправните норми, съдът намира следното: Съгласно чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. В случая ТЕЛК и НЕЛК са сторили именно това, като са отчели, че се касае за преосвидетелстване на пациент, а в интерес на последния е било да представи изискуемите медицински документи за проследяването през последните месеци, години преди освидетелстването на заболяването, от което страда. От представените по делото доказателства се установява, че последното не е било сторено. Въпреки това обаче, съдът намира, че оспореното решение се явява незаконосъобразно, тъй като в хода на настоящото производство се установи по безспорен начин, че към настоящия момент обективното състояние на жалбоподателя е влошено, като процентът на трайна неработоспособност е 100 % и му е необходима чужда помощ. В тази насока следва да се отбележи, че на разположение на НЕЛК е било Медицинското експертно досие на жалбоподателя. От същото става ясно обективното състояние на оспорващия, вкл. са налице данни за извършена на жалбоподателя операция на дата 02.07.2024г., който факт с оглед данните за съществуващи и прогресиращи усложнения на зрението на В. е следвало да бъде взет предвид от НЕЛК, вследствие на което комисията е следвало да прояви необходимата процесуална активност и на основание общата разпоредба на чл.35 АПК, да изясни в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. Във връзка с горното, предвид данните на Медицинското експертно досие на жалбоподателя, по арг. от чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ответникът е следвало да предприеме необходимите действия, за да установи обективното състояние на В., като тук следва да се отбележи, че то е било такова, каквото е към момента, още към датата на произнасянето на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев“ [населено място]. Тълкуването на разпоредбата на чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ води до извода, че нормата на чл.50 от същата наредба не следва да се абсолютизира, още повече предвид факта, че НЕЛК действа в качеството на контролен орган по жалбите срещу решение на ТЕЛК. В този смисъл НЕЛК е задължен да извърши цялостна проверка на действията и/или бездействията на ТЕЛК, съответно на извърши преценка на всички факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат предмет на проверка от страна на ТЕЛК. В подкрепа на горното следва да се посочи, че заключението по съдебно-медицинската експертиза опровергава констатациите на НЕЛК и правилността на определения процент трайно намалена работоспособност на жалбоподателя, съответно и необходимостта от чужда помощ. Изводите на експерта са направени след преглед на всички съдържащи се в Медицинското експертно досие на оспорващия документи и след съобразяване с тяхното съдържание, както и след личен преглед на лицето, поради което се налага извод, че фактическите констатации, съдържащи се в оспорения административен акт, в частта на определената степен на увреждане и необходимостта от чужда помощ, не отразяват обективното състояние на лицето. Ето защо направените въз основа на тях изводи се явяват несъответни на материалния закон. В случая с оспореното експертно решение на практика не е спазена и целта на закона. Установеното от вещото лице въз основа на медицинското експертно досие на освидетелстваното лице и извършен на същото преглед, категорично сочат на друга степен на функционално засягане, различна от установената от НЕЛК, съответно обуславят извод, че експертната оценка на работоспособността на лицето не съответства на степента на увреждане на неговото здраве. Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, представляват от една страна експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга – индивидуални административни актове, въз основа на които за освидетелстваното лице възникват определени права. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват такива от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на експертното решение на НЕЛК, в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно и обективно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая от съдържанието на оспорения акт става ясно, че такава обективност не е налице, респ. обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице не отговаря на действителното фактическо положение, подари което и определения с решението процент ТНР се явява занижен и неправилен. По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата следва да бъде уважена, респ. оспореното решение като незаконосъобразно – издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да бъде отменено, съобразно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. При това положение, доколкото произнасянето по жалба срещу решение на НЕЛК е от компетентността на органа по чл.103, ал.4 от ЗЗ, преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие с правилото на чл.173, ал.2 от АПК, за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, при съобразяване с разпоредбите на НМЕ, съобразно заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза и при спазване на изискванията за определяне на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност с оглед приложимите разпоредби от НМЕ, актуалните медицински документи на лицето и обективното му състояние. При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски - в общ размер на 1410 лева, представляващи 10 лева внесена държавна такса, 400 лева възнаграждение за вещо лице и 1000 лева адвокатско възнаграждение, платими от ответника. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът