Решение № 556 от 13.5.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2799/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. Т., чрез процесуалния й представител адв. Г. М., против решение № 3384/29.07.2024г., постановено по гр.д.№ 13903/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI гр.с., с което е извършена съдебна делба на недвижими имоти, представляващи:

1./ Поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-288/01.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение е от 17.08.2021 г., с адрес на поземления имот село К., ул. •••, с площ от 1115 кв.м., при трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен идентификатор – няма, и номер по предходен план: 149, квартал 21, парцел XI, при граници и съседи: 35095.501.626, 35095.501.150, 35095.501.152, 35095.501.146 и 35095.501.148, ведно с построените в него сгради, както следва: Сграда с идентификатор 35095.501.149.1 с площ 93 кв.м., при брой етажи – 2 (два), с предназначение – Жилищна сграда- еднофамилна; Сграда с идентификатор 35095.501.149.2 с площ 24 кв.м., при брой етажи – 1 (един), с предназначение – хангар, депо, гараж; Сграда с идентификатор 35095.501.149.3 с площ 73 кв.м., при брой етажи – 1 (един), с предназначение – друг вид сграда за обитаване; и Сграда с идентификатор 35095.501.149.4 с площ 14 кв.м., при брой етажи – 1 (един), с предназначение – друг вид сграда за обитаване;

2./ Поземлен имот с идентификатор № 35095.4.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., община Родопи, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-59/30.06.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение е от 08.02.2022г., с административен адрес на имота: област Пловдив, община Родопи, село К., местност „УЗУН ПАРА“, с площ от 5193 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 004020, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 35095.4.98, 35095.4.88 и 35095.4.19;

3./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.584.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Горуня“, с площ от 4503 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 584011, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.584.47, 62222.584.30, 62222.584.12, 62222.587.179, 62222.584.10;

4./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.584.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Горуня“, с площ от 14299 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 584027, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.584.768, 62222.584.47, 62222.584.7, 62222.584.3, 62222.584.6;

5./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.600.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Под окопа“, с площ от 27871 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 600020, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.600.21, 62222.600.777, 62222.600.19, 62222.600.12, 62222.600.13;

6./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.609.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Под окопа“, с площ от 7504 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 609028, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.609.29, 62222.609.41, 62222.609.40, 62222.609.27, 62222.609.144;

7./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.610.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Златия“, с площ от 18510 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 610001, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.610.785, 62222.610.4, 62222.610.2, 62222.600.150;

8./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.569.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Вокин Шумак“, с площ от 9504 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 569003, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.569.172, 62222.569.4, 62222.569.33, 62222.569.2;

9./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.568.12 по кадастралната карта и адастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Вокин Шумак“, с площ от 4004 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 568012, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.569.172, 62222.569.752, 62222.568.20, 62222.568.172;

10./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.322.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Под село“, с площ от 1994 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята: 5 (пета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 322014, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.320.129, 62222.326.1, 62222.322.10, 62222.322.13;

11./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.435.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Лозята“, с площ от 1652 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 435010, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.435.13, 62222.435.142, 62222.435.11, 62222.436.141, 62222.435.9;

12./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.505.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Шиновец“, с площ от 10998 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 505023, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.505.71, 62222.505.33, 62222.505.36, 62222.505.22;

13./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.527.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община М., област М., одобрени със Заповед № РД-18-1835/08.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: област М., община М., село Р., местност „Греда“, с площ от 10520 кв.м., с предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 (трета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 527020, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62222.527.82, 62222.527.21, 62222.527.10, 62222.572.19.

С обжалваното решение, постановено във фазата по извършване на делбата, делбените имоти са разпределени от съда по реда на чл. 353 от ГПК, като:

• в дял на съделителя Р. Н. Т. са поставени 1./ Поземлен имот с идентификатор № 35095.4.20; 2./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.584.27; 3./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.600.20; 4./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.568.12; 5./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.322.14 и 6./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.505.23, при обща стойност на дела в размер на 76 478 лева, а - в дял на съделителя Д. Н. А. са поставени 1./ Поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, с площ от 1115 кв.м. ведно с построените в него сгради, както следва: Сграда с идентификатор 35095.501.149.1; Сграда с идентификатор 35095.501.149.2; Сграда с идентификатор 35095.501.149.3 и Сграда с идентификатор 35095.501.149.4; 2./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.584.11; 3./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.609.28; 4./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.610.1; 5./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.569.3; 6./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.527.20; 7./ Поземлен имот с идентификатор № 62222.435.10, при обща стойност на дела в размер на 192 318 лева.

Със същото решение Д. Н. А. е осъдена да заплати на Р. Н. Т. сумата от 57 920 лева, необходима за уравнение на дяловете при делбата по настоящото дело. Претенцията по сметките с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е уважена частично, като Р. Н. Т. е осъдена да заплати на Д. Н. А. сумата от общо 18 159, 50 лева, представляваща припадащата се част на Р. Н. Т. в размер на 1/2 от разходите, направени от Д. Н. А. за извършените от нея подобрения, ремонтни и възстановителни работи, както и необходими и полезни разноски, свързани с поддръжката на съсобствения между страните Поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, допуснат до делба, находящ се в село К., община Родопи, област Пловдив, както и в построените в него двуетажна жилищна сграда и други второстепенни сгради и постройки, като за разликата от присъдените общо 18 159, 50 лева до пълния претендиран размер от общо 21 400 лева претенцията по сметки е отхвърлена.

С решението съделителите са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд-Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса по иска за делба в размер на 4 % върху стойността на дела им, както и държавна такса по приетата претенция по сметки съразмерно с уважената и отхвърлената част на претенцията.

В подадената въззивна жалба се оспорва оценката на поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, с площ от 1115 кв.м. ведно с построените в него сгради, която според жалбоподателката била завишена, тъй като вещото лице не е съобразило незаконното строителство в имота. Твърди се, че този поземлен имот ведно с построените в него сгради е поделяем, поради което е било възможно всеки от съделителите да получи реален дял от делбения имот, а не да бъде поставен в изключителен дял на ответницата Д. А.. Решението се обжалва и в частта, в която е уважена претенцията по сметките. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е следвало да уважава претенцията по сметки, тъй като не било доказано, че за извършените в поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, с площ от 1115 кв.м., ведно с построените в него сгради, строително-монтажни работи има издадени строителни книжа, същите се явявали незаконни и следвало да бъдат премахнати. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционния съдебен акт. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Н. А., чрез адв. Н. А., със становище относно неоснователността на депозираната жалба, като съображения за това са изложени в отговора. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният акт да се потвърди в обжалваните части. Противопоставя се на направените доказателствени искания. Не прави доказателствени искания.

В откритите съдебни заседания страните чрез процесуалните им представители поддържат становищата си.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК, намери за установено следното:

Производството е за делба във фазата по извършване. За да постанови решението в обжалваните му части първоинстанционният съд е приел, че способите за извършване на съдебна делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа - изнасяне на допуснатото до делба имущество на публична продан (чл.348 ГПК); поставяне в дял на допуснат до делба неподеляем жилищен имот (чл. 349 ГПК); съставяне на дялове и теглене на жребий (чл.352 ГПК) и разпределение на допуснатото до делба имущество от съда без теглене на жребий (чл. 353 ГПК). Посочил е, че страните не са заявили претенции за възлагане на имота в с. К. по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което този способ е неприложим. Останалите имоти пък не били жилищни, а земеделски. Предвид големия брой допуснати до делба имоти, при наличие на двама съделители, то ПРС е намерил, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, доколкото се установило по делото, че процесната жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149 е неподеляема в хоризонтално и вертикално отношение, т.е. не могат да се формират дялове, както и това, че Д. А. трайно ползва урегулирания имот в с. К., заедно с построените в него сгради, относно които е сторила и значителни разходи за поддръжката и подобрението им. В този смисъл съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК се явявало неудобно, тъй като би се пренебрегнало реалното фактическо положение. При определянето на разпределението като приложим в случая способ било съобразено и приетото с Тълкувателно решение № 2/2021 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните имоти. Поради това в дял на Д. А. е бил поставен поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, ведно с построените в него сгради. Досежно земеделските имоти разпределението им е съобразено от ПРС със заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ за установяване на поделяемостта и пазарната оценка на допуснатото до делба имущество. При спазване на принципа за намаляване на евентуалното парично уравняване, като дял първи по заключението, който е с по-ниска стойност, е предоставен на Д. А., а по-скъпият дял втори на Р. Т.. Предвид, че в дял първи бил включен земеделският имот в землището на с. К., то този имот е прехвърлен в дял втори на ищцата Т., тъй като урегулираният имот в същото село е разпределен на Д. А.. По този начин се намалило допълнително и паричното уравняване на двата дяла. Първоинстанционният съд е съобразил още стойността и местонахождението на земеделските имоти, като във всеки дял имало големи и по-стойностни имоти, както и във всеки дял имало имоти в местностите съответно „Горуня“, „Под окопа“ и „Вокин шумак“, доколкото до делба са допуснати по два имота от всяка от тези три местности. По изложения начин в дял на Р. Т. се разпределили Поземлен имот с идентификатор № 62222.584.27, Поземлен имот с идентификатор № 62222.505.23, Поземлен имот с идентификатор № 62222.568.12, Поземлен имот с идентификатор № 62222.322.14, Поземлен имот с идентификатор № 62222.600.20 и Поземлен имот с идентификатор № 35095.4.20 на обща стойност 76 478 лв., а в дял на Д. А. се разпределили Поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149 и построените в него сгради, както и Поземлен имот с идентификатор № 62222.584.11; Поземлен имот с идентификатор № 62222.609.28; Поземлен имот с идентификатор № 62222.610.1; Поземлен имот с идентификатор № 62222.569.3; Поземлен имот с идентификатор № 62222.435.10; Поземлен имот с идентификатор № 62222.527.20, който дял се явява с обща стойност 192 318 лв. За уравняване на дяловете Д. А. е осъдена да заплати на Р. Т. сумата от 57 920 лв.

Във връзка с приетата по делото претенция по сметки ПРС е изслушал заключение по СТЕ, вещото лице по която е констатирало и измерило на място извършените СМР, като в табличен вид е дало оценка на разходите за направата на всяко от тях, в това число за труд и за материали, както и е изчислило увеличената стойност на имота в резултат на съответните СМР. Според заключението разноските за реализиране на процесните ремонтни дейности в поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, с площ от 1115 кв.м. ведно с построените в него сгради, изчислени към съответната година на извършване, са в общ размер на 36 319 лв., а увеличената стойност на имота в резултат на тяхната направа, изчислена към момента на заключението, е 30 982 лв. Прието е, че насрещната по претенциите по сметки страна – Р. Т. не е ангажирала доказателства по повод на отправената срещу нея парична претенция. Не било спорно по делото, че Д. А. е извършвала подобренията като съсобственик, поради което следвало да се приложи възприетото разрешение със съдебната практика, обективирано и в Решение № 1 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр.д. №1131/2018г., II г.о., че в хипотезите, когато съсобственикът извършва подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждали съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, ако липсва съгласието на останалите съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията. Увеличението се заплащало, доколкото съществувало към деня на постановяване на решението за заплащането му. В случая претенцията била с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съдът я намерил за доказана по основание, доколкото от съвкупния анализ на събраните доказателства се установило направата от страна на Д. А. на твърдените от нея СМР, на които тя основавала своята претенция по чл. 346 ГПК. От заключението на СТЕ /л.246-л.250 от първоинстанционното дело/ се установила и цената на сторените разходи, както и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията. По-високата от двете стойности била тази на сторените разноски – 36 319 лв., поради което на Д. А. е присъдена припадащата се на другия съсобственик част от тази сума, а именно 18 159, 50 лв. До този размер претенцията по сметки е била уважена, като за разликата до пълния претендиран размер от 21 400 лв. претенцията е била отхвърлена.

Така постановеното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части, а по същество е правилно.

Във въззивната жалба не се оспорва способът за извършване на делбата, а начинът, по който имотите са били разпределени между съделителите. И по- конкретно основният спорен въпрос се концентрира върху обстоятелството дали от поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., община Родопи, област Пловдив, находящ се в село К., ул. •••, с площ от 1115 кв.м., при трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с построените в него сгради, могат да бъдат обособени няколко самостоятелни реални дяла, в случая два според броя на съделителите, за да е налице възможност всеки съделител да получи при извършването на делбата реален дял от този имот в индивидуална собственост. В настоящия случай допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ е установила, че жилищната сграда е неподеляема в хоризонтално и вертикално отношение. Доколкото въпросът за поделяемостта на поземления имот, в който тя е изградена, не е бил поставян на вещото лице в производството пред ПРС, въззивната инстанция допусна съдебно- техническа експертиза, която да установи дали ПИ с идентификатор № 35095.501.149, с площ от 1115 кв.м. находящ се в село К., общ. Родопи, обл. Пловдив, е поделяем при съобразяване с построените в имота сгради, както и дали е възможно да се образуват нови парцели. Указано е на вещото лице да изготви скица-проект с предложение за поделяемост, ако е необходимо, да изготви няколко варианта на скица. Според изготвеното заключение по приетата СТЕ, което въззивният съд кредитира с доверие като обективно и компетентно изготвено, поземленият имот е неподеляем, спазвайки изискванията на ЗУТ чл.19, ал.1 /3/, т.4. При тези данни следва да се приеме, че обособяването на самостоятелни обекти от допуснатия до делба ПИ с идентификатор № 35095.501.149, с площ от 1115 кв.м. находящ се в село К., общ. Родопи, обл. Пловдив, ведно с построените в него сгради, е невъзможно, поради което всеки от съделителите не може да получи при извършването на делбата реален дял от този имот в индивидуална собственост.

Макар да не се обжалва способът за ликвидиране на съсобствеността, за пълнота е необходимо да се посочи, че въззивният съд намира за правилен изводът на районния съд, че в случая делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. Съобразено е приетото в ТР № 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г. на ОСГК на ВКС разрешение, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни), какъвто е и настоящият случай. Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал.2 от ЗН. Различната стойност на делбените имоти не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал.2 от ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Първоинстанционният съд е отчел разликите в стойността на отделните имоти, както и техния вид и предназначение при извършването на преценка кой имот в чий дял да постави и е спазил принципа за намаляване на евентуалното парично уравняване. Преценката за начина, по който следва да се извърши разпределението на допуснатите до делба имоти следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, извършвани ли са подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността, в съответствие с установения в чл. 69, ал.2 ЗН принцип /Решение № 171 от 27.10.2017г. по гр.д.№ 661/2017г. на ВКС, I г.о./. Както правилно е приел и ПРС в случая тегленето на жребий се оказва „много неудобно“, доколкото съделителят А. ползва имота с идентификатор № 35095.501.149 ведно с построените в него сгради и е направила значителни подобрения в него. Поради това ако при тегленето на жребий този имот не се падне в неин дял /на съделителя-подобрител А./, това може да доведе до усложнения в отношенията между съделителите, свързани с уравняване на дяловете.

С жалбата е направено възражение, че вещото лице в първоинстанционното производство е завишило оценката на ПИ с идентификатор № 35095.501.149 и построените в него сгради, тъй като не е отчело извършеното в имота незаконно строителство, поради което се иска извършване на нова оценка на имота. Въззивният съд намира, че не следва да се допуска нова СТЕ, с която жалбоподателката се домогва да докаже, че разпределеният в дял на другия съделител процесен имот е с по-ниска стойност. От материалите по делото се установява, че експертното заключение на СТЕ за установяване на поделяемостта и пазарната оценка на допуснатото до делба имущество е изслушано в първа инстанция и е било прието, без да е оспорено от страните. Във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първостепенния съд, свързани със събирането на доказателства за оценката на жилищния имот /за да се преодолее забраната по чл. 266, ал.3 ГПК/, т.к. не се твърди страната да е поискала нова СТЕ за установяване на пазарната оценка на допуснатото до делба имущество, която да не е била допусната от ПРС в нарушение на съдопроизводствените правила и това да е от съществено значение по същество на спора. Не се твърдят и нови обстоятелства в хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК. Отделно от това евентуална по-ниска оценка на този имот, който е разпределен в дял на другия съделител, не би ползвала самата жалбоподателка, така казано същата би получила по-малко парично уравнение на дела си.

По отношение на производството по сметки. Така подадената въззивна жалба в частта за сметките се явява неоснователна. Създадената по приложението на чл. 346 ГПК задължителна съдебна практика е константна в разбирането си, че по своята правна същност, искът по чл. 346 ГПК представлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея.

Първоинстанционният съд е приел, че предявената от Д. А. при условията на чл. 346 ГПК претенция по сметки за присъждане на стойността на извършени от нея необходими и полезни разноски - подобрения в съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор № 35095.501.149, находящ се в село К., общ. Родопи, обл. Пловдив, ведно с построените в него сгради, е доказана по основание и частично по размер. За да достигне до този резултат ПРС е съобразил трайно установената практика на ВС и ВКС, обективирана в Постановление № 6 от 27.12.1974г. по гр.д. № 9/1974г. на Пленума на ВС, ТР № 85 от 02.12.1968г. по гр. д. № 149/1968г. на ОСГК на ВС в неотменената с постановлението негова част, решение № 339 от 10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 1 от 24.07.2019г. по гр. д. № 1131/2018г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 113 от 19.10.2023г. по гр. д. № 3575/2022г. на ВКС, II-ро г. о., и др. и правилно е приел, че отношенията между страните във връзка с претенцията по чл. 346 ГПК следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно посочената разпоредбата, когато общата вещ за поддържането си се нуждае от извършване на необходими разноски, всеки от съсобствениците трябва да ги поеме съобразно дела си от нея и в случай, че един или част от тях са поели изцяло същите, им се дължи изравняване до размера на дела им от останалите, които не са участвали при тяхното извършване. Това се отнася и до полезните разноски – подобренията, извършени от някой от съсобствениците, които увеличават стойността на общата вещ като цяло, като всеки от останалите му дължи парично изравняване съобразно дела си в нея. Такъв е и настоящият случай. В изпълнение на разпределената й доказателствена тежест съделителят Д. А. е провела успешно доказване, като е ангажирала писмени /фискални бонове/ и гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Й. и П.Р., които съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления и от които се установява, че заплащането за материали и труд във връзка с необходимите разноски и подобренията било извършено с нейни средства, като другият съделител, към когото е насочена претенцията по сметки – Р. Т., е изразявала одобрение за извършваните полезни разноски - подобрения, в резултат на които се е увеличила стойността на делбения имот. Установява се от приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, че претендираните работи съществуват, като експертизата е извършила остойностяване по СМР съгласно претенцията на А. и е изчислила стойността на извършените подобрения /36 319 лв./, и увеличената стойност на имота /30982 лв./. Доколкото в случая е доказано, че тези подобрения са извършени със съгласието на Т., въззивната инстанция споделя извода на ПРС, че отношенията между Р. Т. и Д. А. относно процесните необходимите и полезни разноски в делбения имот следва да се уредят съобразно правилата на чл. 30, ал.3 от ЗС. Общата стойност на извършените подобрения е в размер на 36 319 лв. Същата е по-висока от увеличената стойност на делбения имот, поради което следва да се присъди именно тя. Вложените средства от подобрителя – съсобственик следва да се поделят с другия съсобственик съобразно квотите им в съсобствеността. Така ответникът по тази претенция Р. Т. отговаря само за припадащата се на дела й в съсобствеността част от задължението за обезщетяване на извършилата разноските Д. А. - ½ от извършените подобрения или до размера от 18159, 50 лв. (36 319лв.÷2 = 18159, 50 лв.). Първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 346 ГПК е отхвърлен за разликата над уважения размер от 18159, 50 лв. до пълния претендиран от размер от 21400 лв. не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.

По отношение на подобренията в ПИ с идентификатор № 35095.501.149 и построените в него сгради, въззивният съд намира за неоснователно направеното от жалбоподателката възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като става дума за незаконен строеж поради липса на съответните одобрени строителни книжа, необходими за осъществяване на строителството. В т. ІІ. 7. на ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д.№ 9/74г., както и в Решение № 315/25.10.2012 г. по гр.д. № 1189/2011г. на ВКС, І г.о. е прието, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство. В решение № 432 от 19.06.2009г по гр. д. № 6086/ 2007 г. на ВКС, ІІ г.о. пък е прието, че незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи. За установяване на това обстоятелство във въззивното производство беше уважено доказателственото искане на жалбоподателя и беше изискана и приета от Община Родопи цялата преписка по депозираната от съделителя Р. Н. Т. жалба с вх.№ 94Р-56-1/18.03.2024г. във връзка със законността на извършените строително-монтажни работи от съделителя Д. Н. А.. В приобщените материали обаче липсват данни да има издадено предписание за премахване на незаконно строителство в имота /напр. заповед по чл. 225а от ЗУТ/, следователно въззивният съд приема, че СМР са довели до подобрения на делбения имот и съделителят, който ги е извършил – Д. А., следва да бъде обезщетена на основание чл. 30, ал.3 от ЗС.

По отношение на отговорността за разноските: При този изход на спора и с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба жалбоподателят Р. Н. Т. няма право на разноски. Същата следва да бъде осъдена да заплати сторените от въззиваемата Д. Н. А. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд