Решение № 538 от 25.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 811/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 266669/23.11.2021 г. по гр.д. № 7464/2018 г. на СГС, I-9 състав са осъдени Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К., на основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. ЗЗД да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД следните суми:

• 77626.76 евро - главница по договор за жилищен кредит №478/R/2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 05.06.2018 г. до окончателното плащане, КАТО искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 77626, 76 евро до 88453, 08 евро;

• 7857.81 е в р о - възнаградителна лихва, дължима по договор за кредит №478/R/2007 г. към 05.06.2018 г., КАТО искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 7857.81 евро до 9033.96 евро;

• 131.59 евро - наказателна лихва, дължима по договора за кредит №478/R/2007 г. към 05.06.2018 г., -1382.95 евро - месечни такси, дължими по договора за кредит № 478/R/2007 г. към 05.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 05.06.2018 г. до окончателното плащане, КАТО искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1382.95 евро до 1415.67 евро;

-146 лева - нотариални такси, дължими на основание чл. 3.2 от Общите условия на банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 05.06.2018 г. до окончателното плащане.

Ответниците Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. са депозирали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която го обжалват в неговата осъдителна част. Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно и молят същото да бъде отменено в обжалваната част. На първо място се сочи, че съдът заменил първоначалния ищец „Банка Пиреос България“ АД с „Юробанк България“ АД без да изследва има ли приемство между двете дружества и налице ли е преобразуване. В процеса не било доказано дали пълномощникът на банката е сключил правомерно процесния договор за кредит. Доказано било, че ответниците не са приели Общите условия и тарифата на банката, като същите не им били предадени при сключване на договора. Представените погасителни планове към договора и анексите към него били представени несвоевременно и следвало да се изключат от доказателствата. Ответниците били платили 212 000 евро, която сума надвишава исковите претенции, но вещото лице не проверило това обстоятелство, а работило само по информацията, предоставена му от банката и като приел това заключение без да допусне исканите допълнителни заключения, съдът допуснал процесуално нарушение. В процеса не било доказано съществуването на задължения в претендираните размери, нито обстоятелството, че е направено изявление за предсрочна изискуемост и то е достигнало до ответниците. Не можело предсрочна изискуемост да се обявява с исковата молба, а изявлението за обявяването й следвало да предхожда исковата молба. Поддържа се още, че договорът за кредит и анексите към него са неравноправни и увреждащи ответниците. В тях имало клаузи, които дават право на банката едностранно да променя лихвата, без да е дадена информация как става това и без да е посочено, че ответниците имат право на отказ от договора. Съдът трябвало да прогласи клаузите относно възнаградителната лихва и неустойката за нищожни и като не сторил това, постановил неправилно решение.

На следващо място се прави оплакване, че съдът изобщо не обсъдил направено от ответниците възражение за прихващане. Те били заплатили общо 212 000 евро по обслужващата кредита банкова сметка с титуляр Т. В., а вещото лице било посочило, че банката служебно е отнесла в погасяване на процесния кредит само 62 110.93 евро. Ответниците отделно имали заплатени, служебно събрани и изискуеми суми в размер на 30 000 лева, които били платени за нови оценки, за застраховки, за заличаване на вписани ипотеки и за вписване на нови ипотеки. Тези суми били служебно събрани от банковите сметки на Адвокатско дружество „К. и К.“ и от сметката на ответника адв. Н. К. и не били включени в изслушаната ССЕ. Било поискано допускане на допълнително заключение на ССЕ за установяване плащането на посочените суми, но съдът незаконосъобразно не я допуснал и възпрепятствал доказването на прихващането с вече заплатени от ответниците суми.

Ответниците са поддържали искане за изслушване на ССЕ, което е уважено от въззивния съд.

Ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

„Юробанк България“ АД е депозирала и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, като моли да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер. Намира, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и е необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че в договора за кредит и анексите към него се съдържат неравноправни клаузи – чл. 13, ал. 4 от договора и чл. 2, ал. 3 от Анекс № 1, като същите по никакъв начин не нарушавали правата на потребителите. Неправилно първоинстанционният съд приел, че в анексите към договора за кредит бил постигнат забранен от закона анатоцизъм чрез прибавяне на изтекла лихва към главницата. В тази връзка неправилно бил кредитиран отговорът по задача осем на ССЕ, а следвало да се кредитират отговорите на въпроси от едно до пет.

Ответниците не са депозирали отговор на въззивната жалба на банката.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта на решението, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд при постановяване на диспозитива е излязъл извън рамките на спора в частта относно претенциите за възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, доколкото е присъждал такива „за периода до 05.06.2018 г.“, която дата е датата на исковата молба, а тези искови претенции са ограничени от период започващ от 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенциите за лихви, съответно от 25.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенцията за такси. За периода, предхождащ посочените начални такси произнасянето е направено без надлежно сезиране от ищеца, поради което в тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилена и производството в тази част – прекратено.

Във връзка с правилността на решението в останалата му част, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД (с предишно фирмено наименование „Банка Пиреос България“ АД) твърди в исковата си молба, че сключил договор за жилищен кредит № 478/R/2007 г., по силата на който банката предоставила сумата от 85 000 евро на ответниците Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К.. Същите поели задължение за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 от него било предвидено заплащане на лихвен процент в размер на 6, 4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро, валиден към 15.11.2007 г. Предвидено било, че при забава на която и да е вноска по кредита, както и при обявяването му за предсрочно изискуем по реда на чл.14, ал.3, кредитополучателите дължат за времето на забавата наказателна лихва в размер на сбора на договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. Договорено било заплащане на месечни такси за управление на кредита в размер на 0.095% от първоначално отпуснатия кредит. Между страните били сключени четири анекса към договора, като с първия от 26.08.2009 г. се договаряло заплащане на лихва в размер на 7, 15 %. С останалите анекси били договорени допълнителни условия. След подписване на анекс № 4 били извършвани плащания по договора, като след 2016 г. не били извършвани плащания на дължими суми по договора, поради което на основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ бил направен опит за връчване на изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, което не е достигнало до ответниците, поради ненамирането им на посочените адреси. Поради това в исковата молба е направено изявление за обявяване на всички суми по договора за предсрочно изискуеми.

Предвид изложеното банката е предявила искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно следните суми:

• 88 453.08 евро - главница по договор за жилищен кредит № 478/R/2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

• 9033.96 евро - възнаградителна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г., съгласно чл.13, ал.1 от раздел IV от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

-131.59 евро - наказателна лихва за периода от 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба;

-1415.67 евро месечни такси за периода от 25.01.2017 г. до 26.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

-146 лева нотариални такси, дължими на основание чл.3, ал.2 от ОУ за банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

Ответниците Н. К. К. и К. Н. К., в писмените си отговори излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не са оспорвали сключването на описания в исковата молба договор на 22.02.2008 г и получаването на сумата по кредита., но са твърдели, че банката променила условията на финансиране два месеца след неговото сключване, като ги принудила да заплащат по-висока цена за услугата. Изложили са съображения, че при сключване на договора не им били предоставени от банката доказателства за преупълномощаването на пълномощника, представляващ банката, общите условия и погасителния план. С анекси №1, № 2 и № 3 кредитополучателите били принудени да приемат по-висока главница без да им е предоставяна допълнителна сума, както и увеличение на лихвения процент и намаляване на срока за погасяване на кредита. При сключване на анексите не били предоставени общите условия и погасителните планове. С анекс № 4 банката принудила ответниците да учредят и допълнителна договорна ипотека, с което кредитополучателят е свръхобезпечен, но въпреки това ги принуждавали да правят допълнителни разходи. Поддържали са, че клаузите от договора за кредит, които дават възможност на банката да увеличава първоначално договорения лихвен процент, са нищожни. Заявили са, че липсва уговорка, която да позволява намаляване на лихвата, както и яснота за математически алгоритъм при едностранната промяна на лихвения процент и наказателните лихви. Тези уговорки били изцяло в полза на банката, формулирани са по най-общ начин, което увеличава възможността за субективна преценка. Твърдели са, че банката никога не е спазвала реда за погасяване на вземанията, регламентиран в чл.76 от ЗЗД. Изложили са твърдения за незаконосъобразност на договора и анексите към него поради липса на информация за броя и размера на погасителните вноски, годишния процент на разходите/ГПР/ и годишния лихвен процент /ГЛП/. Поради това били нарушени правата им на потребители, които изискват информацията да бъде предоставена по разбираем и недвусмислен начин. Направили са възражение за липса на индивидуално договаряне, тъй като договора и анексите били изготвени предварително. Възразявали са, че с анексите са прибавени и други задължения към главницата, без да е посочено какво точно включват. Просрочените задължения били включени към главницата, което ответниците са счели за недопустимо. Прибавени били и задължения за лихви, което водело до анатоцизъм. Считали са за неоснователна претенцията за заплащане на неустойка, тъй като не е съобщено на ответниците изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост.

Ответниците Т. К. В. и Ж. Я. К. в писмения си отговор са изложили съображения за неоснователност на исковете. Не са оспорвали сключването на договора за кредит, описан в исковата молба, но са считали за недоказано заверяване сметката на кредитополучателите, което да удостовери получаване на сумата. Изложили са твърдения за сключен предходен договор с ищеца, по силата на който бил предоставен банков кредит на 27.12.2007 г. с идентична цел, за сумата от 160 000 евро, но при различен лихвен процент. Процесният договор бил подписан на 22.02.2008 г. с лихвен процент от 6, 4%, а по анекс №1 от 26.08.2009 г. към договор №478/R/ 2008 лихвеният процент бил 7, 15%, като към БЛП от 5, 75% била прибавена добавка от 1, 40 % при неясна методика, по която се начислява договореният лихвен процент. Направили са възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора и анексите към него, които били наложени от икономически по-силната страна. В чл.13, ал.4 от договора било предвидено право на банката едностранно да променя размера на приложимата лихва по време на действие на договора, в случай, че тримесечният EURIBOR достигне нива с 0, 25 % по-високи от посочените от 2, 5%, а промяната на лихвения процент влизала в сила от деня на приемането му от банката, която уведомявала кредитополучателите за това. Считали са, че с посочената клауза са поставени в неравностойно положение. Изложили са твърдения за неяснота в срока на договора, тъй като в чл.24 бил предвиден срок от 408 месеца, но след усвояване на сумата, съгласно погасителен план, какъвто нямало по процесния договор. Счели са банката за недобросъвестна, тъй като била предвидена единствено възможност за увеличаване на лихвения процент, а не и за намаляване. Изложили са, че по отношение на тях намират приложение разпоредбите на ЗЗП, като във връзка с чл. 143 от него са направили възражение за нищожност на чл.13, ал.2 и ал.3 от договора за кредит, както и чл.2, ал.1 и ал.3 от анекс №1 от 26.08.2009 г. към договор №478/Р/2008 г., в който било предвидено увеличение на лихвата на 7, 15%, а в ал.3 се давало право на банката едностранно да изменя лихвения процент относно възнаградителната лихва. Направили са възражение за нищожност на клаузите относно наказателната лихва в чл.14, ал.3 от договора. Посочили са, че в анекс №1 от 26.08.200 9г. се съдържа признание от тяхна страна за наличие на просрочени задължения в размер на 1136.87 евро, включващи просрочена главница, лихви, такси и комисионни, без да са посочени отделно, като не било ясно как е определена просрочената сума, която с анекс №1 е добавена към главницата. Сметката на кредитополучателите не била заверявана с тази сума, поради което такъв договор не произвеждал правни последици, независимо че в същия анекс, в чл.1, ал.2, страните приели, че главницата от 87 768 евро се счита за реално усвоена към датата на подписване на анекса. Считали са посочената клауза за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави и на основание чл.143, т.14 от ЗЗП. Евентуално излагат твърдения за недовършен фактически състав по отношение на сумата от 2768 евро, за която не било възникнало задължение за връщане. Идентични възражения за нищожност са изложени и по отношение на клаузите на чл.1, ал.3 от анекс 1, 2 и 3 и посочените в тях суми, които били включени към главницата. Възразявали са, че към датата на исковата молба ответниците нямат просрочени задължения, както и че не са налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

На следващо място в чл.8 от анекс 1, чл.2 от анекс 2 и 4 било предвидено право на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не изпълнява свое задължение по този или друг договор и/или по друг договор със свързано с банката дружество, което противоречало на чл.60, ал.2 от ЗКИ, освен това клаузите били нищожни на основание чл.143, т.17 и т.19 от ЗЗП.

Изложени са твърдения за липса на погасителен план по договора и анексите към него, поради което евентуалното неизпълнение от страна на ответниците било по причина, за която не отговарят, поради което са направили възражения по чл.83 от ЗЗД за намаляване на отговорността им или освобождаване от отговорност. Счели са за невъзможно към 2017 г., когато ищецът твърди да са преустановени плащанията по договора, главницата да е по-висока от тази, която е получена, при плащане на задълженията в периода от 2007г. до 2017 г. Намерили са за недоказани твърденията за забава в плащанията при положение, че няма погасителен план към договора и анексите към него. На следващо място с анексите бил намаляван срока на договора за кредит, не им били предоставени никога Общите условия и тарифата на банката, като било невярно отразеното в тях изявление на кредитополучателите, че са ги получили.

Даденото с анекс 4 допълнително обезпечение, чрез ипотека на недвижим имот, многократно надвишавало размера на задълженията по договора. В тази връзка била направена и застраховка "Имущество" по искане на банката, с което допълнителните разходи се увеличили. Твърдели са, че банката не е изпълнила задълженията за управление на кредита, поради което било недължимо претендираното възнаграждение за това.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ. Заключения на ССЕ са изслушани и пред въззивната инстанция.

Видно от представения Договор за жилищен кредит № 478/ R/2007 от 22.02.2008 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и ответниците, кредитополучател по него е Т. К. В., а останалите ответници са солидарни длъжници. С него е предоставен кредит от 85 000 евро за покупка и довършителни работи в недвижим имот, описан в договора, срещу задължението за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 е предвиден годишен лихвен процент от 6, 4%, равен на БЛП по жилищни кредити към 15.10.2007 г. В чл.13, ал. 3 е уточнено, че БЛП по жилищни кредити в евро, валиден след 15.10.2007 г. се формира от 3-месечния ЕУРИБОР плюс надбавка от 3.9%. За изчислението на лихвата по договора е приет тримесечен ЕУРИБОР в размер на 2.5%. В чл. 13, ал. 4 е уговорено, че минималната приемлива за банката стойност на тримесечния ЕУРИБОР е 2.5% Банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай че 3-месечния ЕУРИБОР достигне нива с 0.25 процентни пункта по-високи от посочените, като промяната влиза в сила за страните от деня на приемането му от банката, за което банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковия салон и в интернет страницата на банката.

В чл.14, ал.1 е уговорено задължение за плащане на лихва ежемесечно, заедно със съответната част от главницата съгласно погасителен план-приложение №1 към договора.

В чл.14, ал.3 е предвидено при просрочие от страна на кредитополучателя /солидарният длъжник, на която и да е вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неизплатените суми на главницата за времето на забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената по чл.13, ал.1 лихва и наказателна надбавка от 4%.

В чл.15 е уговорено задължение за плащане на такси по кредита, една от които е месечна такса за управление в размер на 0, 095% от първоначално отпуснатия кредит и съответно от остатъка за всеки следващ месец.

За обезпечаване вземането на банката по кредита е предвидено учредявяне в нейна полза на договорна ипотека върху три недвижими имота.

Относно издължаването на кредита е предвидено задълженията да се погасяват служебно от банката с постъпленията по сметката на кредитополучателя, при уговорен гратисен период, който е 12 месеца в случая, а погасяването започва след изтичане на гратисния период. Предвидено е погасяване на кредита на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план-приложение 1 към договора, освен при определяне на кредита за предсрочно изискуем. Предвидена е възможност за изменение на погасителния план при упражняване правото на банката по чл.13, ал.4. Предвиден е краен срок за погасяване на кредита 408 месеца от датата на първото усвояване.

В чл. 27 от Договора е предвидена възможност за обявяване от страна на банката на предсрочна изискуемост на кредита на няколко основания, едно от които е непогасяване в срок на която и да е от дължимите вноски по договора.

На 26.08.2009 г. е подписан анекс № 1 към договора, в който се съдържа признание от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници за просрочие в изпълнение на задълженията по договора в размер на 1136.87 евро, включващи главница, лихви, такси и комисионни. В ал.2 и ал.3 на чл.1 е предвидено посочената сума да се добави към редовната главница, като общата сума на главницата става в размер на 87 768 евро, която се счита отпусната на кредитополучателя и се счита за изцяло усвоена. В чл.2, ал.1 е определен лихвен процент от 7, 15 %, равен на БЛП плюс надбавка 1, 40 %, като размерът на БЛП към тази дата е 5.75%. В чл.2, ал.3 от анекса е предвидена възможност за едностранна промяна на приложимия лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един компонент, независимо от техния вид и наименование, в случай, че пазарните условия по привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна и при наличие на предпоставките, посочени в ОУ на банката. Определен е краен срок за погасяване на кредита 403 месеца от датата на подписване на анекса. В чл.3 от анекса е предвиден гратисен период от 8 месеца от датата на подписването му за плащане на намален лихвен процент от 3.83%, като погасяването на главницата ще започне да се извършва след изтичане на този срок.

В анекс 2 от 04.02.2010 г. се съдържа признание за просрочени задължения от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници в общ размер от 1406.67 евро, които се добавят към главницата, която се счита за изцяло усвоена и е в размер от 89 174.67 евро. В чл.2 от този анекс е предвидена възможност за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение по този или друг договор с банката и/или по друг договор на кредитополучателя. В чл.4, ал.1 е предвидено връчване на нов погасителен план в 7-дневен срок от подписване на анекса, представляващ приложение № 1. В ал. 2 е предвидено, че с подписване на анекса страните се съгласяват след изтичане на 2-месечния гратисен период на кредитополучателят ще се връчи погасителен план за останалия период от 395 месеца, който следва да му се връчи при посещение на банката за подписване и получаване на втория погасителен план.

С анекс 3 от 29.10.2010г. страните се съгласяват към главницата да се добавят просрочени задължения в размер на 5447.12 евро, след което размерът й става 94 219, 70 евро, която се приема за изцяло усвоена. Предвидено е новият погасителен план да се връчи на кредитоплоучателя в 7-дневен срок от подписване на анекса. С анекс №4 от 27.08.2013 г. е уговорено учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаване точното изпълнение на задълженията по договора. В чл.2, ал.1 от анекса е предвидена възможност за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение по този или друг договор с банката и/или по друг договор на кредитополучателя.

От съдържанието на всички анекси към договора за кредит се установява, че са сключвани във връзка с молби на кредитополучателя за промяна на параметри по договора за кредит, както и във всеки един се съдържа клауза, че с подписването му кредитополучателят и солидарните длъжници приемат без възражения действащите Общи условия на банката с всички изменения и допълнения и тарифата на банката, като декларират, че са им предадени при подписване на анекса.

Представени са Общите условия на банката, като в чл.3.2 от тях е предвидено задължение за клиента да заплаща всички разходи, които включват и такси, свързани с действия, извършени в негова полза във връзка със съдебно или извънсъдебно изпълнение, като същите се събират служебно от банката от сметката му.

Пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Л. Б., която дава следните отговори на поставените въпроси:

Банковата сметка на кредитополучателя Т. Н. е заверена със сумата от 85 000 евро на 27.02.2008г., с което кредитът е изцяло усвоен.

Усвоената и непогасена главница към 04.06.2018 г. е в размер на 88 453.08 евро, от които падежирала главница 1722.11 евро и предсрочно изискуема главница 86 730.97 евро.

Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 26.01.2017 г. до 04.06.2018 г. е 9033.95 евро.

Наказателната лихва за периода от 26.01.2017 г. до 04..06.2018 г. е в размер на 131.28 евро.

Дължимите месечни такси за периода от 26.01.2017 г. до 04.06.2018 г. са в размер на 1415.67 евро.

Размерът на платените от банката нотариални такси е 146 лева. Точният размер на сумите, платени от ответниците за погасяване на кредита, е в размер на 62 110.93 евро, от които 5 937, 30 евро главница, 47 000.41 евро възнаградителна лихва, 247.33 евро наказателни лихви, 8935.89 евро такси за управление на кредита, еднократна и месечни такси. Платените суми по дати са отразени в таблица.

Вещото лице е посочило още, че при прилагане първоначалните условия по договора за кредит до първия анекс, а след това условията, уговорените в анексите, дължимите суми към 04.06.2018 г. биха били в общ размер от 94 491.62 евро, от които главница 79817.65 евро, от която 2213.67 евро падежирала и 77 603.98 евро непадежирала, 11 398.06 евро възнаградителна лихва, 1871.08 евро такси и 1404.80 евро наказателна лихва.

Във вариант при прилагане на първоначалните условия по договора за периода от 27.01.2018 г. до 04.06.2018 г. общият размер на дължимите суми е 11 546.23 евро, от които 1540.73 евро падежирала главница, 1837.22 евро възнаградителна лихва, 1235, 67 евро такси, 634.89 евро наказателна лихва.

Във вариант при прилагане на първоначалните условия на договора, при първоначално уговорения лихвен процент и погасителен план, дължимите суми към 04.06.2018 г. са в общ размер от 87 672.76 евро, от които 77 626.35 евро главница, от която 2101.09 евро падежирала и 75 524.35 евро непадежирала, 7857.81 евро възнаградителна лихва, 1382.95 евро такси, 805.62 евро наказателна лихва.

При прилагане на първоначалните условия на договора, падежиралите и непогасени суми за процесния период от 27.01.2018 г. до 04.06.2018 г. са в общ размер от 10 738.76 евро, от които 1 837.22 евро главница, 7030.98 евро възнаградителна лихва, 1235.67евро такси и 634.89 евро наказателна лихва.

В отговора на въпрос 9 вещото лице определя какво включват по вид и размер сумите от анекс 1, 2 и 3, които са добавени към главницата.

С молба от 22.06.2020г. на ищеца е представен погасителен план към анекс №3, който е взет предвид от вещото лице по СИЕ, и е подписан от кредитополучателя и солидарните длъжници.

Пред въззивната инстанция са изслушани основно и три допълнителни заключения на ССЕ, изготвени от вещото лице Л. З.. В основното заключение тя е посочила, че точният размер на сумите, които са заплатени за погасяване на задължения по процесния договор за кредит са в размер на 63 711.69 евро, от които 47 907.95 евро са постъпили по разплащателни сметки на ответниците, а сумата 15 803.74 евро е част от сума, постъпила по служебна сметка на банката на 29.12.2016 г. от В. П.. С тези суми са погасени 5 927.30 евро – главница, 250.81 евро – наказателна лихва, 48 329.34 евро – възнаградителна лихва и 9 204.20 евро – такси. Погасяванията са били първо на просрочени задължения, а след това на текущи такива в поредността такси, възнаградителна лихва, наказателна лихва и главница. Посочено е и как служебно събрани суми от сметките на Т. К. и Н. К. са разпределяни за погасяване на задължения по договора за кредит.

Отговорено е на въпроса какъв е бил базовият лихвен процент за времето от 22.02.2008 г. до 26.08.2009 г., представляващ 3-месечният ЕУРИБОР и какъв е размерът на лихвата, ако към него се прибави надбавка 3.9%.

Посочено е какъв е базовият лихвен процент, представляващ 3-месечният ЕУРИБОР за времето от 26.08.2009 г. до 62.04.2010 г. и за времето от 26.04.2010 г. до 05.06.2018 г. и към него се прибавя надбавка от 1.4%.

При съобразяване измененията на ЕУРИБОРА по предходните два въпроса е посочено в табличен вид как се изменя процентът на наказателната лихва за периода 22.02.2008 г. до 05.06.2018 г. След съобразяване отразените по-горе изменения в ЕУРИБОРА вещото лице е изчислила, че за периода 26.01.2017 г. до 04.06.2018 г. би била в размер на 1357.19 евро и същите са погасени. За същия период наказателна лихва не следва да се начислява, тъй като вноските предхождат падежа на задълженията. За същия период размерът на дължимите месечни такси е 1 434.89 евро и същите са погасени. Установила е и задължение за нотариални такси в размер на 146 лева.

На следващо място вещото лице е определила размерът на задълженията по пера при прилагане на първоначалните условия по договора за кредит до първия анекс, а след това и условията, уговорени в първия анекс. Така към 04.06.2018 г. е изчислила възнаградителна лихва в размер на 21 829.91 евро, които са погасени; наказателни лихви в размер на 35.81 евро, които са погасени; месечни такси към 04.06.2018 г. в размер на 11 642.17 евро, които са погасен От главницата са погасени 8 232.96 евро от главница в размер на 94 219.70 евро, приета с Анекс № 3. Към 04.06.2018 г. не са погасени задължения с направени вноски в размер на 21 866.47 евро.

Изчислила е, че размерът на задълженията по пера при прилагане на първоначалните условия по договора за кредит, т.е., първоначалния лихвен процент и погасителен план към 04.06.2018 г. са следните: 2 234.54 евро – непогасен остатък от главница; 6 963.39 евро – непогасена възнаградителна лихва; 1 325.04 евро такси. Няма непогасена наказателна лихва.

Вещото лице е посочила и каква част от капитализираните суми по трите анекса към Договора за кредит са просрочена главница, каква лихви и каква - такси.

В първото допълнително заключение вещото лице З. е отговорила на въпросите по първоначалното си заключение, но по вариант поставен от банката – след като за процесния период вещото лице провери какъв е базовият лихвен процент на банката за кредити в евро, така, както е посочено в договорите за кредит и анексите, да посочи какъв е като стойности базовият лихвен процент на банката за съответния период.

Във второто допълнително заключение вещото лице З. е отговорила на въпроси на въззиваемите, съдържащи варианти на изчисления, съобразени с техните възражения и оплаквания. Така вещото лице е отговорила относно размера на вземанията на банката към датата на исковата молба, като го изчисли съобразно уговорената методика в договора, а именно: базовият лихвен процент по жилищни кредити се формира от 3-месечния ЕУРИБОР плюс надбавка от 3.9%, без съобразяване с едностранните увеличения на лихвения процент от страна на банката и без увеличаване на главницата с просрочени задължения съобразно анексите. Според нейните изчисления към 05.06.2018 г. са налице 124 вноски за главница на стойност 9 506.52 евро, които са погасени; 124 вноски по възнаградителна лихва на обща стойност 39 603.23 евро, които са погасени; месечни такси на обща стойност 10 648.47 евро, които са погасени; наказателни лихви общо в размер на 372.04 евро, които са погасени. Или от общо платени 63 711.69 евро, към 05.06.2018 г. са погасени задължения в общ размер на 60 130.27 евро или е налице остатък в размер на 3 581.42 евро. Към 05.06.2018 г. вземането за главница е в размер на 75 493.50 евро.

Изчислен е и вариант на задълженията към датата на исковата молба по методиката, използвана в предходния отговор, но при съобразяване намаляването на надбавката към тримесечния ЕУРИБОР, съобразно решенията на корпоративния орган на банката, подробно описани в заключението, изслушано пред СГС. Този вариант е даден и в подвариант, при който погасяванията са извършени по посочена от въззиваемите поредност. Последният вариант дублира третия, но без начисляване на такса управление.

Третото допълнително заключение на ССЕ, изслушано във въззивната инстанция е отговорило на въпроси, служебно поставени от съда. Така вещото лице е отговорила на въпроса за размера на задълженията на кредитополучателите към настоящия момент за главница и за съответния исков период – за останалите задължения, като приеме, че е обявена предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба (на 10.09.2018 г., когато исковата молба е връчена на Н. К., като на останалите солидарни длъжници исковата молба е връчена по-късно през октомври 2018 г., а а Т. В. връчването на исковата молба е по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на 25.08.2018 г.), като съобрази уговорения от страните в договора за кредит размер на възнаградителната, наказателната лихва и такси по чл. 13, 14 и 15 от договора (включително ограничението от 2.5% на Еурибора), без да разглежда измененията, направени с анексите към договора.

В този вариант тя е изготвила погасителен план. Посочила е, че към 10.09.2018 г. задълженията за главница с настъпил падеж е в размер 9 818.15 евро, от които платени са 7 535.93 евро и неплатени са 2 332.12 евро. Остатъкът на главница за погасяване към 10.09.2018 г. е в размер на 75 131.95 евро Към 27.03.2023 г. не е платена падежирала главница в размер на 7 288.51 евро и остатък от непадежирала главница в размер на 67 843.45 евро Към 10.09.2018 г. задължението за възнаградителна лихва е 8536.41 евро, дадени по вноски в табличен вид.

Дължимите такси към 10.09.2018 г. са 1555.10 евро, дадени по вноски в табличен вид.

Неплатените наказателни лихви към 10.09.2018 г. са в размер на 160.87 евро, дадени помесечно в табличен вид Вещото лице е отговорила и на втория служебно поставен въпрос: като използва методиката и отговорите по въпрос 1 от Второто допълнително заключение, да изготви погасителен план в този вариант до м. март 2023 г. и да посочи кои вноски, дължими след датата на исковата молба се погасяват с установената като надплатена сума към датата на исковата молба и кои вноски и в какъв размер са дължими, но непогасени след датата на исковата молба.

Изготвен е погасителен план до м. март 2023 г. във варианта по въпрос 1 от второто допълнително заключение.

Посочила е, че за периода 05.06.2018 г. до 27.03.2023 г. задължението за главница е в размер на 7 650.03 евро, от които са погасени 1003.77 евро от установената по въпрос 1 от второто допълнително заключение надплатена сума в общ размер 3 581.42 евро, като това са главниците изцяло до падежна дата 27.01.2019 г. Неплатени са вноски в общ размер на 6646.26 евро (вноски, дължими в периода 27.02.2019 г. – 27.03.2023 г.) Вещото лице е изчислявала в този вариант и задълженията за възнаградителна лихва и такси след датата на исковата молба, но доколкото те попадат извън исковия период, няма да бъдат обсъждани.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Предмет на настоящото производство е осъдителен иск за парични вземания на ищеца „Юробанк България“ АД – универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД против Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К., произтичащи от договор за жилищен кредит №478/R/2007 г. и три анекса към него, при изявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем с исковата молба.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен осъдителния иск за вземанията, банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответниците; предоставянето на уговорения кредит; настъпването на условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и обявяването й на длъжниците; възникването на вземания за наказателни лихви, банкови такси и разноски за нотариални такси, и размера на претенцията си.

В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, като в случая пред настоящата инстанция се поддържат основно следните възражения: липса на доказателства, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД; наличие на неравноправни клаузи в договора и анексите, относно формирането на възнаградителната и наказателната лихва, допуснат с анексите анатоцизъм, липса на условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и недопустимост същата да бъде обявена едва с исковата молба.

При служебна справка относно вписванията в търговския регистър по партидата на „Банка Пиреос България“ АД се установява, че това е заличен към момента търговец. В раздел „Праводатели и правоприемници“ е видно вписване с рег. № 20191112155212, с което е вписано вливане на „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк България“ АД. Последното дружество се явява следователно универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, като правоприемството е настъпило в хода на процеса пред първата инстанция и правилно е било съобразено в обжалваното решение.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между праводателя на „Юробанк България“ АД - „Банка Пиреос България“ АД от една страна и ответниците от друга страна е сключен договор за жилищен кредит №478/R/2007 г. и три анекса към него, по силата на които банката предоставя на кредитополучателя Т. В. кредит в размер на 85 000 евро, а останалите ответници са се задължили като солидарни длъжници с нея относно всички задължения по договора за кредит. Доколкото същият е сключен в изискуемата се от закона писмена форма, той е действителен.

Неоснователно е възражението на ответниците за ненадлежно упълномощаване на представителя на банката, подписал процесния договор. Дори същото да е такова, с позоваването на договора и представянето му по настоящото дело от надлежен пълномощник, банката е потвърдила ненадлежното упълномощаване за подписването му.

Макар сключеният договор за кредит да е като цяло действителен, при изпълнение на законовото си задължение съдът служебно да следи за неравноправни клаузи в договорите с потребители, а и предвид изричното оспорване на някои от клаузите на договора и анексите като неравноправни, настоящият състав намира следното:

По делото няма спор, че ответниците са физически лица, като на кредитополучателя въз основа на сключения с ищцовата банка през 2008 г. договор е предоставен ипотечен кредит, който няма данни да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, и същите имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на З., а ищцовата банка има качеството на търговец, по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗПП.

По материалноправните въпроси, свързани с наличието на неравноправие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение като значително по смисъла на ЗЗП, неравноправния характер на клаузите, критериите за определяне наличие на индивидуално договаряне и наличие на изключенията на чл. 144 ЗЗП и спрямо банката като доставчик на финансова услуга, е налице константна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения - Решение № 77/15 г. по гр.д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 424/15 по гр.д. № 1899/15 на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 51/16 по т.д. № 504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/16 г.на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 205/16 по т.д. № 154/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 165/16 по т.д. № 1777/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 201/17 г. по т.д. № 2780/15 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. С тях последователно е установено разбирането, че предпоставките за определяне неравноправността на една договорна клауза, са: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги – дължат се на въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Единствено в тази хипотеза търговецът/ доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.

На самостоятелно основание за да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал. 1 ЗЗП е необходимо те да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, от една страна, а от друга - потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.

В посочените по-горе съдебни актове на ВКС и др. постановени по идентични казуси е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по ЗЗП.

В съдебната практика се приема още, че когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва, разпоредбата на чл.144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП не може да бъде приложена. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП е неприложимо.

В случая в чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от договора за кредит е уговорено, че дължимата договорна лихва е в размер на 6.4% и се формира от базовия лихвен процент по жилищни кредити в евро, който пък се формира от 3-месечния Еурибор плюс надбавка от 3.9%, като към датата на сключване на договора 3-месечният ЕУРИБОР е в размер на 2.5%. По натам, в ал. 4 е уговорено, че приемлив за банката е минимален размер на ЕУРИБОРА от 2.5%, както и че банката може едностранно да променя лихвата при покачване на ЕУРИБОРА с повече от 0.25%. Настоящият съдебен състав намира, че уговорката относно размера на лихвата е ясна и дава достатъчно информация на потребителя как ще се формира тя – от 3-месечния ЕУРИБОР, чието изменение не зависи от волята на банката плюс твърда надбавка от 3.9%. Такова изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителната лихва е в съответствие с визираното в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение, доколкото се основава единствено на влиянието на обективен фактор, чието изменение е извън контрола на банката. Отнапред ясна е и методиката, при която ще се изменя лихвата – при промяна на ЕУРИБОРА с повече от 0.25% и доколкото тази промяна ще следва изменението в ЕУРИБОРА и ще зависи от него, а информацията за същия и неговото движение е публично достъпна, то посочените уговорки не могат да бъдат приети за неравноправни, съответно – нищожни.

Не така обаче стои въпросът с уговорката, че лихвата може само да бъде увеличавана в зависимост от покачването на ЕУРИБОРА, като е приет минимален негов размер от 2.5%, но не и да бъде намалявана, ако размерът на същия намалее. Тази уговорка установява недобросъвестност на банката и определено създава значително неравенство между правата на страните, като е в ущърб на потребителя. Ето защо тя отговаря на критериите по чл. 143 ЗЗП за неравноправност, която неравноправност води и до нейната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожната клауза от договора не следва да се прилага. Според настоящият състав задълженията на ответниците следва да бъдат изчислени при уговорката в чл. 13, ал. 3 от договора, без да се взема предвид ограничението в размера на ЕУРИБОРА, а като се съобразява неговото действително изменение.

Настоящият съдебен състав намира още за неоснователно оплакването на банката, че не е налице забранен анатоцизъм, допуснат при подписване на анексите към договора. И в трите анекса се съдържат уговорки за изменение първоначалния размер на главницата по кредита чрез прибавяне към нея освен на просрочена главница и такси, и на просрочени възнаградителни и наказателни лихви, като последното представлява анатоцизъм (начисляване на лихви върху лихви) по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Анатоцизъм е допустим, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, само при уговорка между търговци, каквото качество длъжниците в настоящия случай нямат и следователно в тази си част анексите са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като към момента на сключването им не е налице подзаконов нормативен акт на БНБ, който да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. (така и Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 150/20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, І т.о., Решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на ВКС, І т.о. и др.) В същото време в чл. 2 на Анекс 1 се изменя размера на възнаградителната лихва, която е в размер на 7.15% и вече се формира от базовия лихвен процент за кредити в евро плюс надбавка от 1.40%, без да е ясна методиката на формиране на базовия лихвен процент. Уговорена е също възможност банката едностранно да изменя така формирания лихвен процент в неговата цялост или всеки един негов компонент в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна. Освен че предвидената възможност за едностранно изменение на лихвата напълно отговаря на посочените по-горе критерии за неравноправност на клаузата, поради което същата е нищожна, целият анекс е нищожен, защото представлява спогодба върху непозволен (нищожен) договор. С решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. №2615/2016 г. на ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от първоначалния договор, която е неравноправна. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.

Ето защо Анекс 1 представлява спогодба върху непозволен договор доколкото прибавените към главницата лихви са изчислени въз основа на клаузата на по чл. 13.4 от договора, ограничаваща възможността за изменение на лихвата само при растеж на ЕУРИБОРА, която е нищожна като неравноправна.

Освен това, изводите за нищожност на клаузите за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, включени в анекси № 1, № 2 и № 3 към договора за ипотечен кредит, изключват възможността размерът на дължимите от длъжниците вноски да се определят по приетите с анексите погасителни планове и съобразно предвидените в тях гратисни периоди. Неправилно установеният размер на главницата във всеки анекс е послужил за основа при съставянето на погасителния план и при определяне на размера на дължимите анюитетни вноски. Поради изложеното нищожността на клаузите за определяне размера на главницата води до нищожност и на тези клаузи от анексите, които са обусловени от тях – приетите с анексите погасителни планове и клаузите за увеличаване на размера на възнаградителната лихва.

С оглед на това, че анексите, имащи за предмет предоговаряне на кредит, в които задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, са нищожни, то дължимите от касаторите суми за главница и възнаградителни лихви следва да бъде определени с оглед на първоначалния погасителен план към договора за кредит (така и решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I т.о.) В случая обаче доколкото за нищожна е приета не възможност за едностранно увеличение на лихвата, уговорена в първоначалния договор, а уговорката, която не допуска да бъде взето предвид намалението в стойността на 3-месечния ЕУРИБОР, то следва да бъде прието, че задълженията на длъжниците следва да бъдат определени съобразно първоначалните уговорки в договора за кредит, но при възнаградителна лихва, равна на 3-месечния ЕУРИБОР плюс надбавка от 3.9%, без да се взема предвид посочената в чл. 13.4 от договора долна граница от 2.5%.

Не е спорно, а и се установява от изслушаните ССЕ, че цялата сума по кредита е усвоена от кредитополучателя на 27.02.2008 г. За да бъде определен размера на неплатените задължения на ответниците по процесния договор за кредит, следва най-напред да бъде отговорено на спорния между страните въпрос дали изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, инкорпорирано в исковата молба, е породило действие.

На първо място следва да бъде посочено, че е неоснователно възражението на ответниците, че предсрочна изискуемост не може да бъде обявяване с исковата молба, а това следва да е сторено в предходен момент. Трайно и последователно се приема в практиката на ВКС, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена и в течение на процеса относно вземането и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки (така напр. Решение № 60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 г. на ВКС, II т.о.) От друга страна, следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването на два юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и субективен - нарочно волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника, за отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК е дадено задължително разяснение относно зависимостта между субективния елемент и настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, като там е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В отговора на въпрос № 1 от Второто допълнително заключение на ССЕ, изслушано пред въззивната инстанция вещото лице З. е посочила размера на вземанията на банката към датата на исковата молба, като го е изчислила съобразно уговорената методика в договора, а именно: базовият лихвен процент по жилищни кредити се формира от 3-месечния ЕУРИБОР плюс надбавка от 3.9%, без съобразяване с едностранните увеличения на лихвения процент от страна на банката, без съобразяване с ограничението в намаляването на 3-месечния ЕУРИБОР и без увеличаване на главницата с просрочени задължения съобразно анексите. Според нейните изчисления към 05.06.2018 г. са налице 124 вноски за главница на стойност 9 506.52 евро, които са погасени; 124 вноски по възнаградителна лихва на обща стойност 39 603.23 евро, които са погасени; месечни такси на обща стойност 10 648.47 евро, които са погасени; наказателни лихви общо в размер на 372.04 евро, които са погасени. Или от общо платени от длъжниците по кредита 63 711.69 евро (не се установява от нито едно заключение на ССЕ ответниците да са платили общо 212 000 евро по кредита, както твърдят), към 05.06.2018 г. са погасени задължения в общ размер на 60 130.27 евро или е налице остатък в размер на 3 581.42 евро, който се явява надплащане към датата на исковата молба. Следователно, към датата на исковата молба не е бил налице обективният юридически факт - неизпълнение, предпоставящ съществуването на потестативното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, а същият не е съществувал и нито към август 2018 г., когато исковата молба е била връчена на кредитополучателя, нито към м. октомври 2018 г., когато тя е връчена на солидарните длъжници, видно от третото допълнително заключение, изслушано пред САС. Липсата на този юрдически факт води и до липса на правни последици от изявлението на банката за обявяване предсрочна изискуемост.

В т. 1.1. от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК е разяснено, че присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Съответно е даден отговор, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, което приложено към настоящия случай означава, че доколкото обявената с исковата молба предсрочна изискуемост не е породила правно действие, а по-късно в хода на процеса такава не е обявявана, то настоящият съдебен състав следва да присъди на „Юробанк България“ АД само неплатените вноски с настъпил падеж до датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Това обаче се отнася само за вноските за главница, доколкото лихвите и таксите са претендирани само за определен период преди завеждане на исковата молба и предвид диспозитивното начало, съдът не може да присъжда вземания за период извън исковия.

В третото допълнително заключение на ССЕ, изслушано пред САС вещото лице З. е изчислила какви биха били погасителните вноски за главница до датата на последното съдебно заседание, проведено на 23.03.2023 г. в относимия вариант на изчисление по посочения по-горе въпрос едно от второто допълнително заключение на ССЕ, каква част от тях са погасени от надвнесената към датата на исковата молба сума от 3581.42 евро и каква част остават непогасени към 23.03.2023 г. Посочила е, че за периода 05.06.2018 г. до 27.03.2023 г. задължението за главница е в размер на 7 650.03 евро, от които са погасени 1003.77 евро от установената по въпрос 1 от второто допълнително заключение надплатена сума в общ размер 3 581.42 евро. Неплатени са вноски в общ размер на 6646.26 евро (вноски, дължими в периода 27.02.2019 г. – 27.03.2023 г., както следва: частична вноска с размер 8.12 евро с падеж 27.02.2019 г.; вноска с размер 118.90 евро с падеж 27.03.2019 г.; вноска с размер 119.53 евро с падеж 27.04.2019 г.; вноска с размер 120.17 евро с падеж 27.05.2019 г.; вноска с размер 120.81 евро с падеж 27.06.2019 г.; вноска с размер 121.46 евро с падеж 27.07.2019 г.; вноска с размер 122.10 евро с падеж 27.08.2019 г.; вноска с размер 122.76 евро с падеж 27.09.2019 г.; вноска с размер 123.41 евро с падеж 27.10.2019 г.; вноска с размер 124.07 евро с падеж 27.11.2019 г.; вноска с размер 124.73 евро с падеж 27.12.2019 г.; вноска с размер 125.40 евро с падеж 27.01.2020 г.; вноска с размер 126.06 евро с падеж 27.02.2020 г.; вноска с размер 126.74 евро с падеж 27.03.2020 г.; вноска с размер 127.41 евро с падеж 27.04.2020 г.; вноска с размер 128.09 евро с падеж 27.05.2020 г.; вноска с размер 128.78 евро с падеж 27.06.2020 г.; вноска с размер 129.46 евро с падеж 27.07.2020 г.; вноска с размер 130.15 евро с падеж 27.08.2020 г.; вноска с размер 130.85 евро с падеж 27.09.2020 г.; вноска с размер 131.54 евро с падеж 27.10.2020 г.; вноска с размер 132.25 евро с падеж 27.11.2020 г.; вноска с размер 132.95 евро с падеж 27.12.2020 г.; вноска с размер 133.66 евро с падеж 27.01.2021 г.; вноска с размер 134.37 евро с падеж 27.02.2021 г.; вноска с размер 135.09 евро с падеж 27.03.2021 г.; вноска с размер 135.81 евро с падеж 27.04.2021 г.; вноска с размер 136.53 евро с падеж 27.05.2021 г.; вноска с размер 137.26 евро с падеж 27.06.2021 г.; с размер 137.99 евро с падеж 27.07.2021 г.; вноска с размер 138.73 евро с падеж 27.08.2021 г.; вноска с размер 139.47 евро с падеж 27.09.2021 г.; вноска с размер 140.21 евро с падеж 27.10.2021 г.; вноска с размер 140.96 евро с падеж 27.11.2021 г.; вноска с размер 141.71 евро с падеж 27.12.2021 г.; вноска с размер 142.47 евро с падеж 27.01.2022 г.; вноска с размер 143.23 евро с падеж 27.02.2022 г.; вноска с размер 143.99 евро с падеж 27.03.2022 г.; вноска с размер 144.76 евро с падеж 27.04.2022 г.; вноска с размер 145.53 евро с падеж 27.05.2022 г.; вноска с размер 146.31 евро с падеж 27.06.2022 г.; вноска с размер 147.09 евро с падеж 27.07.2022 г.; вноска с размер 147.87 евро с падеж 27.08.2022 г.; вноска с размер 148.66 евро с падеж 27.09.2022 г.; вноска с размер 149.46 евро с падеж 27.10.2022 г.; вноска с размер 150.25 евро с падеж 27.11.2022 г.; вноска с размер 151.05 евро с падеж 27.12.2022 г.; вноска с размер 151.86 евро с падеж 27.01.2023 г.; вноска с размер 152.67 евро с падеж 27.02.2023 г. и вноска в размер на 153.48 евро с падеж 27.03.2023 г.) От този размер следва да бъде извадена вноската, дължима на 27.03.2023 г., тъй като тази дата е след приключване на съдебното дирене във втората инстанция, като видно от Таблица 8, колона 6 в към заключението тя е в размер на 153.48 евро. Или непогасени към 23.03.3023 г. са дължими падежирали вноски за главница в размер на 6 492.78 евро. Законна лихва се дължи съобразно искането от датата на падежа на съответната вноска, който е след датата на исковата молба, до окончателното изплащане.

Претенциите за възнаградителна лихва и наказателна лихва са за периода 27.01.2017 г. – 04.08.2018 г., а за този период в отговор № 1 от второто допълнително заключение на ССЕ, изслушано пред САС е посочено тези лихви са погасени чрез плащане.

Погасени чрез плащане са и дължимите такси за периода 25.01.2017 г. – 26.05.2018 г. По отношение задължението за разноски за изпращане на нотариални покани следва да бъде посочено, че изпращането на нотариални покани до длъжниците се установява от събраните писмени доказателства, а разноски за събиране на вземането се дължат, на основание чл. 309а ТЗ. Всички задължения по договора за кредит се дължат солидарно от длъжниците, поради което те дължат солидарно с останалите длъжници пълният размер на разноските за изпращане на нотариални покани, а именно 146 лева, установени като платени още в ССЕ, изслушано пред СГС.

Ето защо предявените искове са основателни само в частта им за заплащане на главница в размер на 6 492.78 евро, представляваща сбора от падежиралите и непогасени вноски в периода 27.02.2019 г. – 27.02.2023 г, както и за заплащане на нотариални такси в размер на 146 лева. В останалата част предявените искове са неоснователни.

Поради достигане от въззивната инстанция до извод относно размера на задълженията на жалбоподателя, различен от този на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която длъжниците са осъдени да заплатят главница над 6 492.78 евро (съставляващи сбора от дължимите месечни вноски за главница с падежи от 27.02.2019 г. до 27.02.2023 г.) до 77 626.76 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба върху главница в размер на 77 626.76 евро и искът за бъде отхвърлен за разликата, както и в частта, в която са присъдени възнаградителна, наказателна лихва и такси – изцяло. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да бъде присъдена законна лихва върху отделните вноски по главницата от падежа на всяка вноска до окончателното й плащане.

По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски имат двете страни съобразно защитения материален интерес.

Жалбоподателите-ответници са сторили разноски за държавна такса в размер на 3 403.11 лева, от които им се дължат 3165 лева.

Направили са разноски за вещи лица в размер на общо 1700 лева, от които им се дължат 1581 лева.

Само жалбоподателят К. К. е заплатил адвокатски хонорар в размер на 25 000 лева. Банката е направила възражение за прекомерност на същия, което съдебният състав намира за частично основателно. Според действащата към 13.01.2023 г. (датата на договора за правна помощ) Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за предявените пет иска е около 13 000 лева. Доколкото обаче производството пред въззивната инстанция е с по- висока от минималната сложност, изслушани са четири заключения на ССЕ и са проведени пет съдебни заседания, справедливото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на 20 000 лева.

Банката е доказала разноски пред САС за държавна такса в размер на 470.77 лева, от които й се дължат 33 лева, депозит за вещо лице в размер на 700 лева, от които се дължат 49 лева, както и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 326.08 лева, от който й се дължат 163 лева.

За първата инстанция на ответниците следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 166.76 лева.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на разноските, присъдени на банката за сума над 809.62 лева до присъдените 10 999.35 лева.

Воден от изложеното Софийският апелативен съд