Решение № 36531 от 6.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано по жалба от „К И К“ ООД, срещу Решение № 000030-4240/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което е отказано изплащане на лихва по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 100000 лева. В жалбата се твърди, че оспореният административния акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Според оспорващия мотивите на административния орган за неприложимост на нормата на 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) са неправилни. Поддържа се, че доколкото в Закона за хазарта липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платени суми бъдат върнати, то е налице непълнота в закона, която се преодолява чрез прилагането на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Според жалбоподателя на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА и предвид липсата на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми, заедно със законната лихва, в случая приложение следва да намери чл. 129, ал. 6 ДОПК. При условията на евентуалност счита за приложима нормата на чл. 84 от Закона за задълженията и договорите, като, макар и акцесорно вземане, няма пречка лихвата да бъде претендирана в отделно производство. По тези съображения се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Изпълнителния директор на НАП, чрез процесуален представител поддържа, неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище. Съдът, след като се запозна с жалбата и приложените по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа страна: С Решение № 000030-821/11.03.2021г., издадено на основание чл.36 от Закона за хазарта /ЗХ/, на дружеството е продължен лиценза за организиране на игри с игрални автомати за срок от 10 години, в игрална зала, с административен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], бл.22. Със същото решение е определено за заплащане на ДТ в размер 100000 лв. по чл. 30, ал.6 от ЗХ. С молба от 07.06.2021г. от „К И К“ ООД е поискано възстановяване на недължимо платените такси. По повод така депозираната молба е постановено Решение № 000030-2718/02.07.2021г. с което е отхвърлено искането. По жалба на дружеството е образувано адм.д.№ 7959/2021г. по описа на АССГ, който с влязло в сила Решение № 3286/16.05.2022г. е отменил решението на изпълнителния директор на НАП и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. В изпълнение на указанията на съда и на основание чл.173, ал.2 от АПК е постановено Решение № 000030-4908/15.06.2023г., с което сумата от 100000лв., представляваща недължимо внесена такса е възстановена на заявителя. С молба с вх. № 26-К-753/04.04.2024г. от „К И К“ ООД е поискано от НАП да бъде заплатена лихва по възстановената и обявена за недължимо платена сума за държавна такса. В законоустановения срок не е последвало произнасяне, с което се е формирал мълчалив отказ, отменен по съдебен ред с влязло в сила Решение № 22721/07.11.2024г., постановено по адм.д.№ 5065/2024г. на АССГ и преписката е върната за произнасяне по същество на спора. Въз основа на това е издадено оспорваното в настоящето производство решение, с което искането за заплащане на лихви е отхвърлено. Органът е развил съображения, че не е приложима процедурата по ДОПК за възстановяване и прихващане на недължимо платени суми (чл. 129, ал. 6 от ДОПК) или събиране на суми за такси, установени със закон (чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК). Производството по възстановяване на суми, платени по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се развива по ред, различен по ДОПК. В тази връзка органът сочи, че не е подавана жалба срещу Решение № 000030-4908/15.06.2023г. с което се възстановяват 100 000 лв., като недължимо платени, както и не е подавана молба с искане за допълване на диспозитива на същото решение, с което са уважени всички претенции на заявителя. В този смисъл е прието, че е налице стабилен административен акт, който не подлежи на преразглеждане, което прави искането недопустимо. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави своите правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в законоустановения преклузивен срок, насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорваното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила като спор между страните по тези въпроси няма. Не са налице противоречия с материалноправните разпоредби. Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 ЗХ регламентира, че недължимо платени или събрани суми по ал. 1-3 (такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ЗХ, годишни вноски за социално отговорно поведение, глоби и лихви) и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Следователно редът по ДОПК не е приложим към таксите по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 ЗХ. При и по повод дейността си по надзор на хазарта изпълнителният директор на НАП не действа като орган по приходите, така както е предвидено в нормата на чл. 129 ДОПК. Едновременно с това производството по чл. 129 ДОПК приключва с акт за възстановяване и прихващане, а в случая възстановяването на недължимо платената такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ е извършено въз основа на решение на изпълнителния директор на НАП в качеството му орган по надзор на хазарта. В цитирания смисъл и определение № 13042/03.12.2024г. по адм. д. № 9859/2024г. на ВАС, VIII отд. След като в чл. 92 ЗХ не е уредена процедурата за възстановяване на таксите по чл. 30, ал. 6 ЗХ, правилно административният орган е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. След като за главницата не се прилагат правилата на глава 16 "Особени производства", Раздел I "Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 на ДОПК, то същите не могат да бъдат отнесени и към акцесорното вземане – за лихва за забава върху недължимо платени такси по чл. 30, ал. 6 ЗХ. Видно от материалите по делото, заявената претенция на дружеството за възстановяване на недължимо платени суми е уважено. Обезщетението за забава от изпълнението на незаконосъобразен индивидуален административен акт, което е станало изискуемо с отмяната му в посочената част, би могло да се претендира по реда на чл. 203 - чл. 207 АПК във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не чрез оспорване на отказа за възстановяване на законната лихва по реда на ДОПК, с каквото искане е бил сезиран ответникът. Този извод се подкрепя и от разясненията, дадени в ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл са и Решение № 9824/17.09.2024г., постановено по адм.д.№ 1678/2024г. и Решение № 6809/23.06.2025г., по адм.д.№ 2650/2025г. и двете по описа на ВАС. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ на изпълнителния директор на НАП да възстанови лихвата за забава съответства на приложимите материалноправни норми, тъй като липсва норма в специалния приложим закон, която да задължава ответника да издаде търсения от дружеството акт по реда на чл. 21 и сл. от АПК. Горното налага извод за неоснователност на оспорването, поради което жалбата следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на делото и чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответната страна следва да се присъдят направените разноски по делото, които са в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съответстващо на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Така мотивиран, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 28 състав