Решение № 1924 от 19.6.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 327/2024 г.

Производството е по чл. 145, вр. чл. 197-200 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. С. А. и К. К. А., с адреси в гр. Русе, чрез адв. Б., против изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1/11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което е отказана промяна в режима на имуществените отношения на оспорващите по време на сключен граждански брак. В жалбата се сочи, че наистина представеният документ, въз основа на който е постановен отказ, е наречен „следбрачно споразумение”, но по своя смисъл и съдържание той съответства на изискванията на чл. 27, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Семейния кодекс, тъй като с него единствено е декларирано, че съпрузите са избрали режим на разделност на имуществото, което ще придобият в бъдеще. Документът не съдържа други изявления, освен че дословно е записано: Първо: „прекратяваме съпружеския имуществен режим и второ: „бракът ни ще се ръководи от режима на разделеност на имуществото“. Според жалбоподателите представеният документ не представлява брачен договор по смисъла на чл. 38 и сл. от СК, тъй като не съдържа предвидените в този законов текст задължителни уговорки, подробно изброени в ал. 1 на текста от т. 1 до т. 8. В съдебно заседание се излагат съображения, че в последния абзац, абсолютно неотносимо са дадени указания да се спазят условия, посочени в чл. 117, т. 3 и т. 4 от Кодекса на международното частно право. Тези текстове на Кодекса на международното частно право, според тях, уреждат съвсем други хипотези, уреждат случаите на прилагане на решения и актове на чуждестранни съдилища и други органи. В случая липсва такъв акт, който да се иска да бъде признат и приет за изпълнение и дадените указания са неотносими. Искането е да се отмени изричният отказ и да се върне преписката с указания за изрично произнасяне за извършване на промяна в законовия режим на имуществените отношения, както и да бъде вписан законов режим на разделност. Претендират се разноски. Ответникът – кмет на община Русе, редовно призован, не изразява становище. Жалбата е допустима, подадена е от лица, за които изричният отказ рефлектира неблагоприятно в правната им сфера. Доколкото в него не е посочен изричен срок, в който актът може да се обжалва, при приложение на правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК жалбата се явява подадена в срок. От фактическа страна се установява, че със заявление вх. № 94Д-15450-1 /01.12.2023 г. на Община Русе (л. 5) А. са поискали, на осн. чл. 19 от СК, вр. чл. 27, ал. 3 от СК кметът на общината да разпореди да се извърши отбелязване в Акт за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 г. (л. 17 – гръб) на промяна на режима на имуществените им отношения въз основа на приложен заверен препис-извлечение от нотариално заверено следбрачно споразумение по протокол № 289/18.02.2022 г. Липсва изричен петитум за вписване на законов режим на разделност. Представен е заверен документ на испански език, придружен от превод на български език. Документът е наименован „следбрачно споразумение“ съставен от нотариус по протокол № 289 от дата 18.02.2022 г., за К. К. А. и Д. С. А.. С документа е удостоверено, че съпрузите са женени в режим на съпружеска имуществена общност според предвиденото в националния закон на страната, от която произхождат, живущи са в Испания. Същите заявяват, че са сключили граждански брак в България на 20.06.1995 г., за което е издаден акт за граждански брак № 0420 на община Русе, област Русе, България; представили са удостоверение за брак, издадено от Гражданския регистър на град Русе, България на 12.09.2005 г., надлежно преведено и апостилирано. Преди сключването на брака и след сключването му не са съставили никакъв вид брачен договор и тъй като и двамата през цялото време са били с българска националност, брачният им имуществен режим до датата на споразумението е бил законовият режим, валиден в България - страната, от която произхождат и двамата, и където, както заявяват, валиден е режимът на съпружеска имуществена общност. Нямат притежания от никакъв характер, които да са обхванати от въпросната съпружеска имуществена общност, под който режим е попадал техният брак. Желаят да прекратят съществуващия между тях режим на съпружеска имуществена общност и да се възползват от свободата на договаряне, предвидена в испанското законодателство, без това да предполага раздяла на съпрузите. Вследствие на изявлението бракът им ще се ръководи от допълнителния законов режим на испанското законодателство, тоест от режима на разделеност на имуществото, поради което в бъдеще всеки от съпрузите ще управлява и ще разполага със своето имущество напълно свободно, но ще допринася за покриването на задълженията на семейството пропорционално. В никакъв случай имуществото на единия съпруг няма да се използва за покриване на дългове, задължения и договорни отговорности на другия съпруг, нито на задължения, произтичащи от каквато и да било негова дейност, дори ако тя допринася за благосъстоянието на семейството, освен в случай че единият от тях изрично е упълномощил другия за това или е доверил имуществото си на другия. Ако възникне имущество или права, които не са включени в изготвения пред нотариуса официален документ и не е било възможно да се докаже на кого от съпрузите принадлежи, то ще съответства на двамата по равно. Промяната на икономическия брачен режим, който е бил валиден по време на брака им, в никакъв случай няма да накърни вече придобитите от трети лица права. Явилите се изрично изискват въпросното вписване да бъде извършено от длъжностното лице на Гражданския регистър или от аналогичната институция. Верността и авторството на документа не се оспорват от страните. Преводът е изготвен от ЕТ „Н. – Интелект – Н. Радева“. При извършена служебна проверка съдът установи, че преводачът е лицензиран от Министерството на външните работи на Република България. От представеното по делото копие на удостоверение за сключен граждански брак е видна само промяна на фамилното име на Д. С. П. с фамилия след сключване на брака – А.. След депозиране на искането за извършване на административна услуга от страна на кмета на общината е адресирано обжалваното писмо. В него се сочи, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Семейния кодекс режимите на имуществени отношения в Република България са законов режим на общност, законов режим на разделност или договорен режим. На основание чл. 19, ал. 3 от СК промяната в законовия режим се отбелязва в акта за сключен граждански брак и се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2 от СК въз основа на документите по чл. 9 ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от СК. Въз основа на чл. 27, ал. 3 от СК съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака ако съпрузите: изберат режим на разделност или сключат брачен договор. Нормата на чл. 9, ал, 2 от СК регламентира начина по който се реализира промяна в режима на имуществени отношения, а именно по отношение законов режим на разделност, посредством обща декларация с нотариална заверка на подписите, а в случай, че е сключен брачен договор, се представя удостоверение от нотариус относно датата на договора и регистрационния му номер както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на нотариалната камара и района му на действие. Посочено е, че в противовес на гореизложеното, представеният документ, касаещ промяна в режима ма имуществени отношения между Д. А. и К. А., издаден от нотариус при Кралство Испания и снабден с апостил и превод на български език, е озаглавен „Следбрачно споразумение“. Видно от съдържанието на документа, находящо се на страница втора от превода на български език е посочено следното: Второ: „Вследствие на това бракът им ще се ръководи от допълнителния законов режим от втора степен, тоест от режима за разделеност на имуществото, регулиран: от членове от 1.435 до 1.444, включително двата посочени от Гражданския кодекс на Испания. Посочено е, че в представения документ се съдържат индиции касателно и двата нормативно регламентирани режима на законов режим на разделност и договорен режим. Предвид невъзможността за разграничаване на избрания режим на имуществени отношения от 18.02.2022 г. между А. им се указва да представят надлежно оформен официален документ съобразно членове от 1.435 до 1.444 от Гражданския кодекс на Кралство Испания, както и декларация с нотариална заверка на подписа, че са спазени условията посочени в чл. 117, т. 3 и т. 4 от Кодекс на международното частно право, екземпляр от която им се предоставя. При тези факти съдът намира жалбата за основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Административният акт е издаден от компетентен орган. Съобразно чл. 19, ал. 2 от СК регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината, а тя се представлява от кмета (чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА).