Решение № 87 от 1.12.2023 г. на Районен съд - Дулово по дело № 22/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от •••• ЕГН ••••••••••, в качеството си на ••••••, седалище и адрес на управление – гр. Д•••• против Наказателно постановление № ••• от 30.11.2022г., издадено от Директора на РД "АА" – Русе. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с. з. жалбата се поддържа от пълномощника адвокат А. Б. от АК Силистра. Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с. з. В писмено становище, част от придружителното писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата с искане НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 15.09.2022г в гр. Русе в сградата на РД „Автомобилна администрация“ при комплексна проверка на фирма ••••••, седалище и адрес на управление – гр. ••••• с лиценз № •••, издаден от МТС със срок на валидност до 18.01.2029г. е съставен АУАН № •••• и на 30.11.2022г. е издадено Наказателно постановление № ••• с което за нарушение на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от страна на жалбоподателя. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и форма и съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП гласи, че пътните превозни средства от категории N2, N3, 02, 03 и 04, с изключение на къмпингремаркетата, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години – подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност - всяка година, след което – на всеки 6 месеца. В случая по делото е установено, че процесното МПС попада в приложното поле на посочената разпоредба. Установено е и не се спори, че за същото е следвало, но не е бил извършен преглед за проверка на техническата му изправност в срок до 24.06.2022 г. включително. Същевременно от съдържанието на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е видно, че разпоредбата не вменява конкретно задължение на водачите на ППС, нито пък сочи конкретна забрана за същите, включително забрана - да се управлява непреминало в срок технически преглед превозно средство. Предвид това, не е налице основание за ангажиране отговорността на водача за нарушение на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП. От друга стана, непредставянето на превозно средство за технически преглед е въздигнато в административно нарушение със специалната административно наказателна разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, адресат на която са единствено собственикът или длъжностното лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В съдържанието на АУАН и НП е видно, че т.а. № •••• е собственост на ••••• и именно то е задълженото лице по смисъла на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП. Доколкото водачът ••••• ЕГН •••••••••• не е собственик, нито длъжностно лице, на което изрично е възложено изпълнението на предписанието на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, той не би могъл да осъществи нарушението. Съдът обаче споделя довода, че налице е неправилна правна квалификация на нарушението, тъй като текстът на чл. 181 т.1, във вр.с чл.147, ал.З т.4 ЗДвП, ех lege е винаги в привръзка с чл. 1 от същия закон тоест предвижда санкция при движение по път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 1 ЗДвП( с МПС, което не е преминало през периодичен технически преглед /по смисъла на чл.181 т.1 ЗДвП/ С оглед анализа на фактическата обстановка, изложена в оспореното НП, и предвид заложените по чл. 1 ал. 1 от ЗДвП следва обаче да бъде отговорено и на въпроса какво е ”път отворен за обществено ползване" и кои елементи законодателя е предвидил за да представлява едно съоръжение път отворен за обществено ползване и с оглед възможността за последващо санкциониране на ползвателите на такова съоръжение и в частност санкционирането им при неспазване на определени задължения - както е.в настоящия случай по чл. 181 т. 1 ЗДВП. Отговор на въпросите дават разпоредбите на §6 от ДР на ЗДвП и §1, т.Г от ДР на Закона за пътищата. За да отговаря на дефиницията за път, отворен за обществено пътища по смисъла на §6 от ДР на ЗДвП, той трябва да притежава характеристики, определящи го като такъв и императивно и лимитативно изброени в законовата разпоредба, а именно: пътна лента, платно за движение; граница на платното за движение9 пътна маркировка, която отделя пътното платно от другите конструктивни елементи на пътното платно - башсет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Видно е, че в обстоятелствената част на НП не е установено по никакъв начин движението на т.а. № •••• по обществен път. По проверката има приложена справки на ИААА, които според АНО удостоверяват констатираното нарушение, но това не е установено с допустимите по закон доказателствени средства, които органът има възможност и следва да събере. Не са налице никакви доказателства за движението на описаното по НП - МПС с рег.№ ••••, по който и да е път отворен за обществено ползване. Липсва закупена пътна карта, маршрутна карта за движение по пътищата, няма задържани и описани пътни листи, товарителници или Заповеди по чл.18. т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТИТС за осъществени превози. Едновременно с горното и точно поради липсата на каквито и да било доказателства за движение на посоченото МПС, по път отворен за обществено ползване в хода на административното производство, по никакъв начин не е установено, например - къде се е движило посоченото МПС. Възможно е разстоянието да е изминато в границите на базата на предприятието, от около 100 декара. Доказателствени средства и доказателства за обратното липсват представени. С оглед горното и поради липсата на релевантно установяване на обективните елементи на чл. 147 ал.З т.4, във вр. със санкционната норма на чл. 181 ЗДВП, във вр. с чл. 1 ал. ЗДВП, във вр. с §6 от ДР на ЗДвП и §1, т.1 от ДР на Закона за пътищата считам че нарушението не е установено и не е доказано. Предвид този извод и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е под минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед това, ИААА следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът