Решение № 3001 от 23.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5963/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба от “ХХХ”ЕООД, с ЕИК ХХХ, представлявано от управителя Д.П.Й., срещу Наказателно постановление (НП) №23-2300013/23.02.2023 г., издадено от инж. К.Й.В. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда - Софийска област” (ДИТ - София област) към Главна дирекция “Инспекция по труда”, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500, 00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ. В жалбата се оспорва приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка. Подлага се на коментар отсъствието на изрично посочване в АУАН и НП на лицето, от което е изискано представянето на правилник за вътрешния трудов ред и графици за разпределение на работното време. Навеждат се доводи, че при извършване на проверката инспекторите не са спазили реда за провеждане на контролната дейност, като не са се легитимирали и са забранили на заварените на място работници да се свържат с управителя на дружеството. Сочи се, че те са се запознали с наличен в обекта на хартиен носител и в електронен формат правилник, поради което констатациите им в изготвения протокол не отговарят на действителното положение. Твърди се и че проверяващите са потърсили описаните в АУАН и НП документи едва с връчването на призовката по чл.45, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В жалбата се коментира, че описанието на нарушението в АУАН и НП не е в достатъчна степен точно и ясно, като в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН обстоятелствата, при които е осъществено и доказателствата, ползвани от наказващия орган за ангажиране отговорността на дружеството, са въведени противоречиво. Коментира се, че в нарушение на нормите на ЗАНН за съставяне на АУАН управителят на санкционираното дружество не бил призован по предвидения за това ред, а актът бил съставен в присъствието на свидетели, които не били участвали в проверката. Открива се и противоречие между ангажираната като накърнена в АУАН материална норма, доколкото била посочена тази на чл.403 КТ, която не съответствала на изведената фактология за нарушението. Кореспондиращата такава на чл.403а от КТ била въведена недопустимо за първи път едва в наказателното постановление, с което съществено били ограничени правата на санкционираното лице да се ориентира относно параметрите на вменената му отговорност. Възразява се и срещу доказателствата, върху които актосъставителят и наказващият орган са обосновавали своята теза. В тази връзка се съзират пороци при изготвянето на протокола от проверяващите, свързани с датирането му почти месец след извършената на място проверка и неяснотата кои от описаните в него констатации са направени при посещението в контролирания обект и кои впоследствие, въз основа на представената документация. Отправя се упрек и към доказателствената дейност на наказващия орган, който си позволил да пресъздаде в санкционния акт единствено хронологията на действията на инспекторите по труда, но не и да посочи тези, извършени по собствен почин, насочени към изясняване на спорните обстоятелства. В резюме е формулирана молба за отмяна на издадения санкционен акт. В съдебно заседание жалбоподателят “ХХХ”ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя си – Д.Й. и от пълномощник - адв. П., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В допълнение изтъква като довод, че протоколът от извършена проверка не бил подписан от всички участвали в контролната дейност инспектори. Предявява искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Въззиваемата страна - Директор на дирекция “Инспекция по труда - София област”, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н., с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Споделя становище за доказаност на всички елементи от състава на административното нарушение, предмет на разглеждане в производството. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доводите и възраженията на страните, прецени събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, предвид разпоредбите на закона, установява следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Жалбоподателят “ХХХ”ЕООД е вписан в Търговския регистър с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХ. Управител и едноличен собственик на капитала му бил Д.П.Й.. Дружеството развивало дейност в областта на фризьорските услуги, за чиито нужди, съвместно с друг търговец – „ХХХ“ЕООД, управлявано от съпругата на Й, ползвало обект - студио за красота, находящо се на адрес: ХХХ, в сградата на Мега Мол. На 22.12.2022 г. в гр. София, по повод постъпил сигнал, инспектори при Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” – М. Д. К. и колегите К. Г. К. и Г. Ц. Г., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговския обект на жалбоподателя. На място заварили служители на двете дружества, стопанисващи студиото, сред които и ТТК, САП, ИОИ, С Г. Г., както и един кандидат за работа – Д. И. Л.. Контролните органи връчили на посочените лица декларации по чл. 399 от КТ, които те попълнили. Докато комуникирали със служителите, проверяващите се поинтересували от правилника за вътрешния трудов ред и графиците за работа, утвърдени от работодателя, но не получили задоволителен отговор, дали могат да им бъдат предоставени. Междувременно се явил управителят на „ХХХ“ЕООД – Д.Й.. Инспекторите по труда, в рамките на своите правомощия по закон, изискали от него правилник за вътрешния трудов ред, издаден във връзка с дейността на дружеството и графици, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието на работодателя, който следвало да се съхранява в салона. Такива документи обаче не били представени. На Й била връчена призовка по реда на чл.45, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с която се указвало той или упълномощено от него лице да се явят в офиса на ДИТ – Софийска област на 03.01.2023 г. и да носят изрично изброени документи, сред които били посочени правилникът за вътрешния трудов ред и графици за работа. При приемане на призовката на 22.12.2022 г., Й собственоръчно вписал в нея, че не е имал възможност да представи търсените от проверяващите документи „поради отпуск на счетоводството“. Проверката продължила по документи в сградата на ДИТ - Софийска област за времето от 03.01.2023 г. до 13.01.2023 г., в който период пред контролните органи се явил управителят на „ХХХ“ЕООД, като представил различни книжа, относими към предмета на контролната дейност, сред които правилник за вътрешния трудов ред в предприятието на въззивника, утвърден на 02.01.2022г. и графици за разпределение на работното време в студиото за красота. Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол, с изх. № ПР2242801/13.01.2023 г. С него били дадени задължителни предписания, едно от които, под № 1, касаело държането на разположение на контролните органи на екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, със срок за изпълнение 16.01.20223 г. Изготвеният документ бил връчен на 13.01.2023 г. и подписан от Д.Й.. На 13.01.2023 г. свидетелят М. К., съставила против “ХХХ”ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №23-2300013 от 13.01.2023 г., за това, че на 22.12.2022 г. в обекта на контрол, не държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля по него – К. К. и представляващия дружеството - Й, на когото бил връчен и препис от него. В съответно обособената графа последният не вписал възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като в тях били споделени бланкетни доводи за незаконосъобразност на инициираната административно-наказателна процедура. Въз основа на съставения АУАН, на 23.02.2023 г., директорът на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” - инж. К.Й.В., издала и атакуваното НП № 23- 2300013, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на дружеството - жалбоподател била наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Санкционният акт бил връчен на 27.03.2023 г., подписан от Д.Й.. Жалбата срещу него била депозирана на 07.04.2023 г. чрез наказващия орган. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели К. (актосъставител), К. и Г. Г., Л. (частично), П (частично), К (частично) и С Г. (частично), както и приобщените по надлежния ред на чл. 283, ал.1 НПК писмени доказателства: идентификационна карта, призовка № 22097971/22.12.2022 г., Правилник за вътрешния трудов ред на “ХХХ”ЕООД, онлайн – кореспонденция между управителя на въззивника и контролните органи на ДИТ – СО, декларация по чл. 399 от КТ, писмени възражения срещу АУАН и отговор по тях от Директора на ДИТ - СО, протокол за проведен телефонен разговор с управителя на въззивника по повод връчване на екземпляр от НП, графици за разпределение на работното време, Заповед №З-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ, копия от известия за доставяне, пълномощни за процесуално представителство, писмен отговор от ДИТ-СО, с вх.№148875/29.05.2023 г., с приложения: справка от регистъра на издадените НП, справка за извършени проверки, копие на електронна кореспонденция, заверено копие на протокол за извършена проверка №ПР 2242801 от 13.01.2023 г. От проведените непосредствени разпити на свидетелите К. (актосъставител), К. и Г. Г. се установява редът, по който е протекла контролната дейност, предприетите в нейния ход действия от държавните органи, подложените от тях за анализ документи, предадени от дружеството. Показанията им са подробни, логични, кореспондиращи помежду си и с приложените по делото писмени доказателства, в частност с изготвения протокол, обективиращ хронологията на техните действия. Категорични са свидетелите, че при посещението си в обекта на контрол комуникацията им със заварените на място служители на „ХХХ“ЕООД и „ХХХ“ЕООД, е била белязана от някои затруднения поради отсъствието на желание от страна на последните първоначално да окажат съдействие на контролните органи. Сочат обаче, че след явяването на управителя Д.Й., разговорите са продължили единствено с него. В тази връзка, всяка от проверяващите е категорична, че ръководителят не е могъл да представи изисканите от него правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа, доколкото тези документи не са се намирали в студиото - обстоятелство, недвусмислено заявено писмено и от Д.Й., видно от съдържанието на връчената му на датата на физическата проверка призовка по реда на чл.45 от АПК. Убедително трите проверяващи отричат и факта някой от заварените в студиото служители да им е посочил налични в мястото графици за разпределение на работата. От доказателствата по делото, в частност показанията на свидетелите К. и К. се налага и извод, че дружеството не е отстранило констатираното нарушение незабавно след неговото установяване на 22.12.2022г. Действително, в хода на проверката, на 03.01.2023 г. правилник и графици са предоставени на вниманието на проверяващите, но не са представени доказателства за тяхното подреждане именно в обекта на контрол, така че да се ползва поощрителната разпоредба на чл.415в от КТ. Така обективирани показанията съдът намира за отразяващи действителността и без вложена тенденция да обслужват единствено обвинителната теза, доколкото разкриват съответствие с писмените доказателства по делото, но дори частично съвпадащи с изявления, изхождащи от другите лица, разпитани като свидетели по делото, конкретно касаещи реда за провеждане на контролната дейност. Обстоятелството, че трите проверяващи са част от йерархичната структура в администрацията на наказващия орган не е достатъчен довод за тяхната недобросъвестност. Противното разбиране би било дадено в противоречие с основната процесуална гаранция, ситуирана в нормата на чл.14 от НПК, повеляваща, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила. Ето защо, следва да бъдат кредитирани инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства без резерви. Съдът подхожда критично към показанията на свидетелите П, К и С Г., предвид множеството констатирани в съдържанието им противоречия. За вярно отразяващи настъпилите в действителността събития, следва да се приемат пасажите от техните разкази, свързани с обстановката, времето и мястото на извършената от органите на ДИТ – СО контролна дейност, лицата, присъствали в нейния ход, изпълняваната от тях длъжност в предприятието на въззивника, респ. в това на дружеството, стопанисващо съвместно с него обекта на контрол. В тази насока сведенията им намират подкрепа, както в показанията на проверяващите, така и в приобщените по преписката документи – декларация по реда на чл.399 от КТ, идентификационна карта от 22.12.2022 г. Последователни и достоверни са изявленията им и относно реализацията на проверката от общо трима служители на контролните органи, включително провеждането на контролната дейност по време, съвпадащо с обедната почивка, на част от работещите в студиото - информация, еднозначно откриваща се и в сведенията на свидетелите К., К. и Г. Г.. Съдът възприема с доверие и заявеното от свид. К относно факта на запознаването й с правилника за вътрешния трудов ред при възникването на трудовото им правоотношение, както и твърдението, че е имала изпратени на личната си електронна пощенска кутия предварително утвърдени графици, които е съобразявала при организацията на своята дейност - обстоятелства, изводими и от приобщените към делото копия на правилника за вътрешния трудов ред и представени допълнително от работодателя й документи. Напълно опровергано от доказателствения материал обаче съдът намира твърдението на К, че е представила на проверяващите „график на служителите“, който е само „на компютър“. Така заявеното противоречи на признатото писмено от управителя Й в призовката по чл.45 от АПК относно отсъствието на търсените от органите на ИАГИТ документи и причините за това. Дадено е в противоречие с твърденията на проверяващите, чиято достоверност съдът няма основание да поставя под съмнение. Не следва да бъдат подминати без внимание и съществените колебания при отговорите по поставените въпроси в тази връзка в изложението на самата К пред съда. Първоначално тя настоява, че е отворила пред проверяващите, по повод тяхно търсене, електронен файл в компютъра, намиращ се в салона, представляващ график за конкретния ден, с допълнението, че същият не е бил наличен на хартиен носител, нито е бил залепен на стената, както и че не е било възможно неговото принтиране. Впоследствие сочи, че месечен график е бил оставен в салона, но не представя разумно обяснение защо не го е предоставила на контролните органи, след като те са го търсили от нея, по първоначалните й сведения. В противовес на така изложеното, в следващ етап от разпита си заявява, че проверяващите всъщност не са искали график от нея. Тя няма съхранени спомени и за разговорите между управителя Й и контролните орган, дистанцирайки се от знание дали и каква документация те са изисквали от него. Така различените вътрешни противоречия в разказа на свид. К не позволяват той да се възприеме като обективен и отразяващ действителни събития, още повече когато твърденията й остават изолирани от показанията на инспекторите към ДИТ – СО и писмените документи по делото. В допълнение следва да се посочи, че за представянето на правилника за вътрешния трудов ред и утвърдените графици за разпределение на труда пред инспекторите на ДИТ - СО К не се е нуждаела от предварително съгласие на своя работодател или упълномощаване, тъй като не се касае до изявление от името на предприятието. Изискването за държането на процесната документация на разположение на контролните органи произтича от императивна норма на закона и не може да се дерогира по усмотрение на задължените лица. В този смисъл, при поискване от страна на проверяващи, свидетелката е следвало да я представи, в случай че се е намирала в салона. Дори и хипотетично да се приеме, че тя не е знаела къде са подредени правилникът и документите в обекта, този факт е бил в резултат на пропуски във вътрешната организация на дейността на предприятието - изключителен прерогатив на жалбоподателя, поради което и от него не могат да се черпят аргументи за екскулпиране отговорността на дружеството. За този съд компрометирани са и показанията на свидетелите П и С Г. относно наличието на графици и правилник за вътрешния трудов ред в обекта, които в съответните пасажи си противоречат едни на други. Според свид. П общ график за служителите е имало залепен на една от стените. Г. обаче сочи, че същият е бил разположен до компютъра. Така заявеното от всяка обаче е дадено в противоречие с показанията на участвалите в проверката инспектори, които са категорични, че не са успели да достъпят подобни документи. Противостои дори на заявеното от свид. К, която сочи, че графикът не е бил залепен на стена, но е бил подреден в някое от чекмеджетата в салона, без да го конкретизира. Така предложените противоречия са многобройни, не могат да бъдат преодолени с разумни аргументи, позовани върху анализа на други доказателствени източници по делото, поради което следва да се приеме, че те не отразяват вярно действителността и са предоставени единствено с цел обслужване защитната теза на жалбоподателя. Не следва да се пренебрегва като подробност и фактът, че П и Г. ясно заявяват полагане на труд към друго дружество („ХХХ“ЕООД), стопанисвало съвместно с жалбоподателя студиото, като остана неизяснено дали те визират в разказите си документи, касаещи техния работодател, които нямат отношение към проверката на жалбоподателя или такива, свързани с дейността на „ХХХ“ЕООД. Не на последно място съдът подлага на съмнение и твърденията на заварените в салона служители за незаконосъобразно поведение на проверяващите, не само поради сериозните противоречия, съдържащи се в техните разкази, но и доколкото не се откриват и допълнителни данни за подобно поведение да са сезирани органите на реда или да е потърсена вътрешна проверка в самата инспекция, което би било логичен подход в подобна ситуация. Показанията на свид. Л. нямат пряко отношение към предмета на настоящото производство, доколкото тя е категорична, че не е присъствала на разговорите между Д.Й. и проверяващите относно документи, нито има спомен такива да са обсъждани пред нея. Съдът кредитира с доверие и приетите по делото писмени доказателства, които допринасят за изясняване н обстоятелствата поделото. В протокола за извършена проверка се проследяват етапите на контролната дейност и резюмирано действията, предприети в нейния ход, респ. констатираните обстоятелства, касаещи дейността на дружеството, въззивник. Съдържанието му е поставено в синхрон с показанията на инспекторите от проверяващия екип, поради което и съдът няма основание да се съмнява в достоверността на отразеното в него. Не следва да се сподели наличие на порок в неговата форма, който да налага изключването му от формираната доказателствена съвкупност. Действително, той не е подписан от свид. Г. Г., но доколкото под него се различават подписите на водещия екипа – свид. К., на другия проверяващ – свид. К. и на управителя на дружеството – обект на проверка, последният подписал дори без възражения, то следва да се приеме, че се касае за валиден документ. Липсата на подпис, от друга страна, не сочи отсъствие на свид. Г. от момента на физическата проверка в търговския обект, доколкото противни изводи се налагат при прочит не само на показанията на проверяващите, но и на тези, изхождащи от заварените на място служители, полагащи труд. Не се открива порок и относно датата на съставяне на протокола, който е изготвен към момента на приключване на проверката, протекла в период от време, чиито етапи са ясно разграничени. При прочит на съдържанието му не се поражда съмнение, че липсата на процесните документи е установена именно на 22.12.2022 г. в салона, стопанисван от „ХХХ“ЕООД. Констатациите в него съответстват и на приложената по делото призовка по чл.45 от АПК, връчена на управителя Й, видно от която въпреки че са били изискани, правилник за вътрешния трудов ред и графици за разпределение на труда не са били представени на място, потвърдено дори от писмената декларация на Й, откриваща се върху нейната бланка. Анализът на последната, именно, указва неоснователност и на възражението на жалбоподателя, че контролните органи са изискали документите едва при връчването на призовката. Впрочем, за изводи в тази насока служат и показанията на свид. К, която е категорична, че инспекторите са се интересували от графици и от правилника. От приложената заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ се установява положително компетентността на участвалите в производството актосъставител и наказващ орган. Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и вътрешно непротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактически констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40, 42, 43, ал. 5, чл. 57, ал. 1 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Противно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че нарушението е описано изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетвори изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Освен това са въведени всички съставомерни признаци на съответно приложимия състав на чл.403а, ал.1 от КТ - в качеството на работодател “ХХХ”ЕООД не държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и графици за разпределение на труда в стопанисвания от него обект. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е извършена простъпката - проверения обект, адресът, на който се намира, документите, чиято липса е констатирана, както и датата на това поведение. В случая се касае за консумиране на състав на нарушение посредством изпълнителната форма на бездействие. Създава се едно трайно състояние, начеващо от времето, когато полагането на наемен труд в обекта е започнало и продължаващо до момента, в който това нарушение бъде прекратено от субекта или бъде разкрито от органите, натоварени с компетентност да упражняват контрол. Последното разбиране е поставено в корелация и с правилата за изчисление на давностните срокове в НК (чл.80, ал.3 от НК), към които препраща нормата на чл.11 от ЗАНН (в подобен смисъл, макар и по друг повод, са решенията на АССГ: Р № 5187/20.07.2015г, по н. д. № 146/2015г. на АССГ, IV к. с., Р №. II к. с. на ААСГ, Р № 6518/28.10.2016Г. VIII к. с. на АССГ, Р № 6270/17.10.2016г. III к. с. на АССГ, Р № 7153/16.11.2016г. ХVII к. с. на АССГ, Р № 8019/19.12.2014г. VIII к. с. на АССГ, Р № 880/15.02.2016г. на V к. с. на АССГ, Р № 7237/23.11.2015г. VI к. с. на АССГ). Ирелевантно е обстоятелството от кого именно от служителите на съответното дружество – съдържател на студиото за красота са изискани правилникът или графиците за разпределение на труда, доколкото нормата на чл.403а от КТ е установена с оглед отстраняване на пречки пред осъществяване правомощията на органите на инспекция по труда, поради което не е възприето да се залагат подобни формални ограничения. Ангажимент на дружеството е било да организира дейността си по начин, който да създаде нужните гаранции за изпълнение на императивно вмененото му от закона задължение. Съдът не споделя и възражението за съставяне на АУАН повече от 20 дни след проверката на място, тъй като единствените срокове, с които актосъставителят следва да се съобразява, са тези, установени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Последните в случая са били спазени. Не се възприема като основателен и доводът за непризоваването на управителя по надлежния ред за участие в процедурата. Законът, в чл.40, ал.1 от ЗАНН, въвежда изискване производството да се инициира в присъствието на представител на жалбоподателя. Последното е съобразено в цялост, видно и от реквизитите на АУАН. Как е осигурено участието на представляващия дружеството - въззивник е без особено значение. Не следва да се споделят и възраженията за пропуски в АУАН, които да се разглеждат като съществено ограничаващи правото на защита на въззивника и свързани с неправилно ангажиране на накърнената материална норма. Видно от съдържанието на иницииращия производството документ, в него е вписана като нарушена именно разпоредбата на чл.403а от КТ, която кореспондира напълно с изведената фактология относно нарушението. Дори и цифровата квалификация обаче да бе пропусната или сгрешена, евентуално допуснатият пропуск не би бил съществен, доколкото описанието на обстоятелствата, касаещи проявлението на нарушението в дейността на дружеството, е в достатъчна степен детайлизирано и недвусмислено налага извод, че се визира правилото на чл.403а от КТ. Изброени са всички обективни признаци от фактическия състав на административното нарушение, които са пресъздадени идентично и в наказателното постановление, поради което съмнение за различие във волята на органите не би се събудило. Още повече че в случая нормата на чл.403а от КТ е изрично ангажирана в наказателното постановление, т.е. може да се коментира, че евентуалният пропуск е бил отстранен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. (Разбирането е застъпено и в теорията - вж Сивков, Цв. Съч., с.70, "Процесът по ЗАНН", изд. "Сиела софт енд паблишинг"АД, 2009, с автори Лозан Панов и Ралица Илкова стр.126 и сл.). Със санкционния акт, именно, се очертават окончателно параметрите на предявената отговорност, спрямо които следва да се ориентира правото на защита. Последното е видно дори от доводите, развити във възражението срещу съставения АУАН, в което изчерпателно е взето отношение в насока оспорване на фактите, приети от наказващия орган. В следващ план, въвеждането на допълнително описание на предприети действия в рамките на цялостната проверка, не отегчава съдържанието и не възпрепятства възможността да се узнае действителната воля на наказващия орган за параметрите на предявената отговорност. Тези подробности единствено спомагат да се подчертае, че в обекта – предмет на контрол, действително е полагана трудова дейност, доколкото последното се явява едно от условията, налагащи задължителното държане на правилник за вътрешния трудов ред и графици за разпределение на труда на разположение в него още от първия ден на трудовия процес. Идентични са доводите и относно вписване на действията на проверяващите, свързани с издаването на принудителни административни мерки и тяхното изпълнение, които не касаят съществени признаци от състава на предявеното нарушение, а играят ролята на допълнителни доказателствата, по- конкретно за изключване хипотезата на чл.415в от КТ. В духа на изложените аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано “административнонаказателно обвинение”. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1- годишен срок от неизпълнението на правното задължение. Обжалваното наказателно постановление е постановено в 6-месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател от формална страна. Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.403а, ал. 1 от КТ. С непредприемането на действия по осигуряване на нужната документация в обекта, ползван от дружеството - жалбоподател, която да е на разположение на контролните органи, бива изпълнен съставът на административната простъпка. По делото се установи по категоричен начин, че “ХХХ”ЕООД е осъществило от обективна страна нарушението по чл.403а, ал. 1 от КТ, тъй като към датата на проверката от ДИТ - Софийска област, на място в стопанисвания обект не е бил на разположение на контролните органи правилник за вътрешния трудов ред, потвърдено от показанията на свидетелите К., Г., К. и приобщените писмени документи. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че служителите на държавната инспекция са имали възможността да се запознаят с график в електронен вариант, респ. на хартиен носител. Подобни твърдения бяха напълно опровергани, както от показанията на проверяващите, така от приетите протокол за проверка и призовка, в съдържанието на която дори управителят на дружеството собственоръчно е вписал признание за липсата на тези документи. Дори хипотетично да се приемат за верни твърденията на свид. К, че график е имало изготвен в електронен файл на компютъра в офиса, последното не би съставлявало изпълнение на закона, доколкото не се установява същият да е обладавал нужните реквизити като електронен документ, за да се приеме, че той е бил утвърден от работодателя. Законодателят поставя изискването тези изявления на работодателя да отговарят на изискванията за форма, да бъдат съхранявани в обектите, където се полага труд и да бъдат представени пред контролните органи. Доколкото е въпрос на вътрешна организация на дейността на предприятието, начинът, по който работодателят ще изпълни законовото изискване зависи изключително от неговата преценка. Опровергано бе твърдението, че инспекторите по труда не са спазвали установения ред за извършване на проверка чрез ясната си легитимация и уважително отношение, доколкото за тези обстоятелства не бяха събрани убедителни доказателства. Показанията на разпитаните лица, каза се са противоречиви, съдържат обобщения, които не могат да вземат превес при извеждането на фактологията. Дори и хипотетично да се приеме, че подобно поведение е било проявено, то не би променило установения факт на нарушението на трудовото законодателство, нито би опорочило реда за съставяне на АУАН, който се подчинява единствено на правилата на ЗАНН. Същевременно, не са събрани доказателства действията на проверяващите в хода на контролната дейност да са били предмет на оспорване. Дружеството - жалбоподател е ползвало обекта, като в него са заварени и ангажирани по трудово правоотношение към жалбоподателя служители, които са изпълнявали трудови функции. Без значение е дали те са били в обедна почивка в рамките на работния си ден, когато контролните органи са пристъпили към изпълнение на своите функции. Жалбоподателят не е отстранил непосредствено след проверката на място нарушението. Нормата на чл.403а, ал.1 от КТ изисква правилникът за вътрешния трудов ред и графиците за разпределение на труда да са налични във всеки един момент в обекта, в който съответният търговец извършва дейността си. Следователно, за да бъде приложена привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ в този случай на нарушение, то следва да са представени убедителни доказателства, че липсващите документи вече се държат в сочения обект. В конкретика обаче “ХХХ”ЕООД, макар да е предоставило на контролните органи копия от правилника за вътрешния трудов ред и графици, не е ангажирал доказателства, че същите са подредени незабавно след проверката, на място в обекта, стопанисван от дружеството. Същевременно, не е ангажирал до приключване на контролната дейност на 13.01.2023 г. и доказателства, че всички негови служители са запознати с това обстоятелство, което именно е наложило издаването и на предписание нарушението на чл.403а, ал. 1 от КТ да бъде отстранено до 16.01.2023 г. Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, която изрично препраща към визираното в чл. 403а, ал. 1 КТ правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ е относително определена в границата от 1 500 до 15 000 лева. Административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил „имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер. Изложените от него мотиви за този подход напълно се споделят от контролищата съдебна инстанция, касаещи обстоятелството, че се касае за първа проява. Като не е съобразило установените от законодателя изисквания санкционираното дружество е застрашило отношенията, които гарантират извършването на адекватен и своевременен контрол върху условията за полагане на труд в предприятието в реално време. То не е отстранило и своевременно последните, така че да отговори на критериите за приложимост на института на маловажния случай, установен в чл.415в от КТ. Тези обстоятелства основателно са възприети като обосноваващи налагането на имуществена санкция, макар и в минимално предвидения от законодателя размер от 1500, 00 лева. Целите на административните наказания, заложени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, са съобразени в цялост. Определената в съответен размер санкция се явява справедлива проекция на относителната тежест на реализираното от въззивника административно нарушение. С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – София област. Тя е представлявана от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5, вр.ал.4 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80, 00 до 120, 00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 80, 00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя „ХХХ“ ЕООД по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област. При законосъобразно водено административнонаказателно производство и при безспорно установено нарушение от страна на санкционираното лице, обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,