РЕШЕНИЕ

№ 2698

Пазарджик, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА Членове: ГЕОРГИ ВИДЕВ ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ канд № 20257150700375 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик против Решение № 77 от 10.03.2025 г., постановено по нахд № 17/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е отменено Наказателно постановление № 60/09.12.2024 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 420а, ал. 1, пр. 1 от същия закон, на ответника Т. Д. Л. е наложена глоба в размер на 300 лв.

Касаторът – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Излага съображения за нарушения на материалния закон. Поддържа жалбата и в писмено становище, подадено преди проведеното съдебно заседание.

Ответникът – Т. Д. Л. – лично оспорва жалбата проведеното съдебно заседание. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че действително в НП е е допуснато съществено нарушение, обосноваващо отмяната му. Предлага съдът да остави в сила обжалваното решение.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка, съгласно която е доказано, че ответникът е отглеждал 10 прасета, всяко по около 120 кг, на които не е била извършена официална идентификация и по отношение, на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 от ЗВД. Настоящият състав напълно споделя този извод на съда. Действително извършените нарушения са безспорно установени посредством събраните гласни и писмени доказателства и не се оспорват от ответника в дадените от него обяснения. Безспорно е също, че задълженията за идентификация и за изпълнение на мерките по съответните програми са относими за стопанството на жалбоподателя, което не е лично по смисъла на чл. 4а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, доколкото броят на прасетата му е над 3.

Независимо от това съдът е отменил наказателното постановление, приемайки, че са допуснати следните съществени нарушения при издаване на АУАН и НП, а именно:

Словесно са описани две отделни нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност (неизпълнение на задължението за отглеждане на животни, на които не е извършена официална идентификация и неспазване на забраната за отглеждане на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 от ЗВД) а е наложена санкция за едно нарушение.

Освен това, второто нарушение е и недостатъчно описано, тъй като липсва описание на неспазените от нарушителя конкретни мерки и конкретни програми измежду посочените тези членове и не е цитиран подзаконовият нормативен акт, който ги регламентира.

В тази връзка съдът е направил извода, че е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере за кое от двете нарушения санкциониран и в крайна сметка за какво точно е санкциониран, поради което е отменил постановлението.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд.

В АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД, която предвижда следното:

Чл. 139. (1) Забранява се:

1. отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1;

Съответно, в НП е посочена и разпоредбата, въз основа на която е наложено административното наказание - чл. 420а, ал. 1, пр. 1 от ЗВД, която от своя страна постановява:

Чл. 420а. Който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 1, 1а, 3 - 5 и 15, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.

Словесно, в АУАН и НП, нарушението е описано по следния начин: отглежда животни - прасета (девет броя женски и един брой мъжко), на които не е извършена официална идентификация и по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1. Тоест действително са описани две нарушения - отглеждане на неидентифицирани животни и отглеждане на животни, за които не са изпълнени мерки, предвидени в определени програми.

Наложена е една санкция (глоба) в минималния размер от 300 лв., предвиден за нарушение на която и да е от двете забрани, предвидени в чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД.

Следователно, действително на ответника е вменено извършването на две нарушения, но му е наложена само една санкция - глоба.

При това положение, и доколкото по делото безспорно е установено нарушаването от ответника и на двете забрани, тоест извършването от него и на двете административни нарушения, за всяко от които е предвидена възможността за налагане на глоба от 300 до 500 лв., то налагането само на една глоба (при възможността за налагане на две глоби) е изцяло в полза на ответника и не е незаконосъобразно.

Напротив, неправилно е становището, че след като е наложена само една глоба (при възможност за налагане на две такива за всяко от двете установени нарушения), то следва да се отмени изцяло наказателното постановление, доколкото не е ясно за кое от тях е наложена глобата. От една страна е достатъчно, че отглежданите животни не са били идентифицирани, за да бъде законосъобразно наложена на ответника глобата в минималния размер от 300 лв. От друга страна е достатъчно, че за животните не са били изпълнени предвидените в съответните програми мерки, за налагането на ответника на глобата от 300 лв. Тоест, установеното извършване от него и на двете нарушения не прави незаконосъобразно налагането на единствената глоба, а напротив, дори в по-голяма степен потвърждава нейната законосъобразност, доколкото ответникът е нарушил не само едната, а и двете забрани, предвидени в чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД.

Административният съд не споделя и втория довод на районния съд за отмяна на постановлението. Не е незаконосъобразно непосочването на конкретните мерки и конкретните програми, които ответникът е следвало да изпълнява по отношение на отглежданите от него животни. Това е така от една страна, доколкото, както от АУАН, така и от НП е видно, че ответникът нито е идентифицирал животните, нито е прилагал по отношение на тях никакви мерки, предвидени в съответните нормативни актове. Но дори и да се приеме, че действително второто вменено нарушение не е описано с необходимата пълнота и точност, то (както е посочено по-горе), за да бъде законосъобразно наложено наказанието е напълно достатъчно обстоятелството, че ответникът е нарушил първата, посочена в чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД забрана, като не е извършил официална идентификация на отглежданите животни.

Следователно, наказателното постановление е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с административнопроизводствените правила.

Извършеното деяние не е маловажно, тъй като се отнася до значителен брой животни, а и са допуснати две нарушения - неизвършване на идентификация и неизпълнение на мерки. Напротив, наложената единствена санкция - глоба е справедлива и законосъобразна, тъй като е в минималния предвиден от закона размер.

Неоснователно е възражението на ответника, че наложената глоба е несправедлива, тъй като не е съобразено, че сумата е непосилна за неговото имуществено състояние. Заплащането на глобата от 300 лв. безспорно е по възможностите на ответника, тъй като стойността дори само на едно от притежаваните от него животни значително надвишава тази сума.

Затова, като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното съдът