Решение № 487 от 22.5.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 6/2025 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ищците А. Д. и Р. Д. твърдят, че са съпрузи. През лятото на •••••••г. първият от тях бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №••••/11г. по описа на ОД МВР Стара Загора и представляващо прокурорска преписка №•••••/11г. по описа на Окръжна прокуратура Стара Загора. В хода на извършваните процесуално-следствени действия на •••••.•••••••г. от дома им по време на извършван обиск органите на досъдебното производство иззели сумата от 1020, 00 лева и 140, 00 евро. По- късно органите на досъдебното производство иззели от втория от ищците и семейни спестявания, представляващи пари в размер на 14704, 00 лева и 1880, 00 евро. Тези средства били приобщени като веществено доказателство по воденото срещу А. Д. и други лица досъдебно производство ••••/11г. по описа на ОД МВР Стара Загора. След приключване на разследването по ДП ••••/11г. бил изготвен обвинителен акт, внесен в съда за разглеждане от Специализиран наказателен съд. Било образувано НОХД №••••/16г. С Присъда от •••••••г. постановена по НОХД ••••/16г. на СпНС А. Д. бил оправдан изцяло по повдигнатите обвинения. С този съдебен акт съдът не се произнесъл относно иззетите като веществено доказателство парични средства. По тази причина подали нарочна молба същите да бъдат върнати. С Определение от •••••••г. на СГС издадено по НОХД ••••/16г. по описа на СГС – Специализиран Наказателен съд гр. София /закрит/ било постановено иззетите парични средства да бъдат върнати. Тъй като се оказало, че иззетите парични средства се намирали на съхранение в ОД МВР Стара Загора на ••••••г. подали нарочна молба до Директор ОД МВР Стара Загора въпросната сума да бъде върната, но тъй като това не се случило били принудени да сигнализират органите на прокуратурата и МВР за извършено престъпление. В резултат на подадените молби била извършена проверка, в хода на която било установено, че действително иззетите средства липсвали. Били уведомени, че материалите касаещи техния проблем били изпратени в ОП Стара Загора, по преписка №••••/24г. Тъй като поканили с молба ответника да им върне парите на ••••••г., но до момента това не било сторено за ищците бил налице и правен интерес ответникът да бъде осъден да им заплати и дължимата лихва върху сумата 15724, 00 лева и 2020, 00 евро изчислена от датата на получаване на искането за нейното връщане до датата на подаване на исковата молба в съда. Същата била в размер на 2060, 36 лева и 264, 69 евро. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД МВР Стара Загора да им заплати сумата от 15724, 00 лева и 2020, 00 евро, иззети от нас в хода на воденото ДП ••••/11г. по описа на ОД МВР Стара Загора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата и сумата от 2060, 36 лева и 264, 69 евро, представляваща дължимата лихва изчислена върху сумата 15724, 00 лева и 2020, 00 евро считано от ••••••г. – датата на получаване на искането за нейното връщане до датата на подаване на исковата молба в съда. В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на иска. На първо място в исковата молба не било посочено правното основание за предявяване на иска, като единствено било изложено, че до момента на депозиране на исковата молба иззетите от ищците веществени доказателства по досъдебно производство №••••/•••••••г. по описа на ОДМВР - Стара Загора не са им върнати, което поражда и правния им интерес да предявят иск за заплащане на сумата от 15724, 00 лева и 2020, 00 евро. В случая счита, че била налице неяснота по отношение на изложените в исковата молба основания и обстоятелства и формираната претенция на ищците. При формираните твърдения от ищците добавя, че по отношение на подаденият сигнал до МВР била извършена проверка от ГДНП, при което било установено, че сигналът е основателен. Не било ясно на какво основание ищците приемали, че именно ОДМВР - Стара Загора е юридическото лице, което съхранява и следва да върне иззетата като доказателство парична сума, съответно да заплати претендираната сума. Действително досъдебно производство №••••/•••••••г., по което била иззета като веществено доказателство сумата от двама ищци било образувано в ОДМВР - Стара Загора. През 2013 година ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, изготвен бил обвинителен акт от съответната прокуратура и делото било внесено за разглеждане от Специализиран наказателен съд София /закрит/, за което било образувано НОХД №••••/2014г. В проведено открито съдебно заседание, съдебното производство по делото било прекратено и делото било върнато на прокуратурата. С Определение от ••••••••г. по ЧНД №••••/2015г. на Специализиран наказателен съд, на прокуратурата била дадена възможност да приключи делото. След което воденото производство е започнало да се разследва от ТС БОП - Стара Загора, за което било образувано ДП №••••/2015г. Тоест разследването се е водило от разследващ полицай при ГДБОП - МВР, която структура била самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.37 от ЗМВР. През 2015 година в Специализиран наказателен съд бил внесен обвинителен акт, с който обвиняемите по ДП №••••/2015г. по описа на ТС БОП - Стара Загора били предадени на съд и е образувано НОХД №••••/2015г., по което производството било прекратено и делото върнато на прокуратурата. През 2016 г. Специализирана прокуратура отново внася обвинителен акт, за което било образувано НОХД №••••/2016г. по описа на Специализиран наказателен съд. С присъда от •••••••г., постановена по цитираното НОХД, ищецът А. Д. бил признат за невиновен по повдигнатите обвинения. И впоследствие с Определение от •••••••г. на Софийски градски съд, издадено по НОХД №••••/2016г. по описа на СГС /Сп.НС - закрит/ е постановено връщането на иззетите веществени доказателства - парични средства. Съгласно разпоредбата на чл.110, ал. 3 НПК когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предавали заедно с него. Видно от описаната фактическа обстановка делото последователно било неколкократно предавано на Прокуратурата, на ГДБОП, в лицето на териториалната й структура, на съда, предвид което и законовата регламентация, веществените доказателства следвало да са предадени на тези органи. При извършена проверка в банковата касета, към момента наета от ОДМВР - Стара Загора за съхранение на веществени доказателства, съгласно разпоредбата на чл.110, ал. 5 НПК, бил намерен приемо-предавателен протокол от ••••.•••••••г., с които старши разследващ полицай Д. Т. предава на ВПД главен разследващ полицай В. Г. /към тогавашния момент •••••••••• по ••••••••••••••• ••••••••• ••••••••• ••••••, като е отразено, че с протокол за претърсване и изземване от •••••.•••••••г., от апартамент, находящ се в град ••••••••••, ул.„••••••••••“ № ••, ет.••, ап.•• са иззети и се предават на В. Г.: 16 броя банкноти с номинал 50 лева, 11 броя банкноти с номинал 20 лева, 2 броя банкноти с номинал 5 евро, 2 броя банкноти с номинал 10 евро, 3 броя банкноти с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 50 евро. Но в банковата касета в трезор на „•••••••••••“ ••, наета от ОДМВР - Стара Загора, са намерени налични само: 1 брой банкнота от 20 лева, 2 броя банкноти с номинал 5 евро, 2 броя банкноти с номинал 10 евро, 3 броя банкноти с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 50 евро. В приемо-предавателния протокол било отразено също така, че с протокол за обиск и изземване на ••••.•••••••г., от Р. П. Д. са иззети и се предават на В. Г.: 2 броя банкноти с номинал 100 лева, 20 броя банкноти с номинал 50 лева, 15 броя банкноти с номинал 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 10 лева, 19 броя банкноти с номинал 20 лева, 19 броя банкноти с номинал 20 лева, 11 броя банкноти с номинал 100 лева, 2 броя банкноти с номинал от 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 5 лева, 2 броя банкноти с номинал 2 лева, 18 броя банкноти с номинал 100 евро, 1 брой банкнота с номинал 50 евро, 1 брой с номинал 20 евро и 1 брой с номинал 10 евро, 100 броя с номинал 100 лева, 64 броя банкноти с номинал 20 лева и 1 брой банкнота с номинал 5 лева /общо 113 броя банкноти с номинал 100 лева, 20 броя банкноти с номинал 50 лева, 119 броя банкноти с номинал 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 10 лева, 2 броя банкноти с номинал 5 лева, 2 броя банкноти с номинал 2 лева, 18 броя банкноти с номинал 100 евро, 1 брой банкнота с номинал 50 евро, 1 брой банкнота с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 10 евро/. Но към момента в банковата касета в трезор на „•••••••••••“ ••, наета от ОДМВР- Стара Загора, са намерени налични само: 2 брой банкноти с номинал 100 лева, 1 брой банкнота с номинал 20 лева, 1 брой банкнота с номинал 5 лева, 2 броя банкноти с номинал 2 лева, 18 броя банкноти с номинал 100 евро, 1 брой банкнота с номинал 50 евро, 1 брой банкнота с номинал 20 евро и 1 брой банкнота с номинал 10 евро. В конкретният случай част от претендираните веществени доказателства - пари, иззети от ищците по настоящото производство във връзка с ДП №••••/•••••••г. вероятно били налични в наетата от ОДМВР - Стара Загора банкова касета. Но с оглед факта, че посочените като намерени веществени доказателства били само част от претенцията на ищците счита, че фактическа обстановка е неизяснена и липсвали доказателства по отношение на въпроса кой орган съхранява веществените доказателства- пари, предмет на настоящия иск, било в тяхната пълнота или частично. Към настоящия момент не може да изрази отношение към исковата претенция. В открито съдебно заседание, ищците, редовно призовани, се явяват, се представляват. Молят съда да уважи предявения иск и да им присъди направените разноски. В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли за отхвърляне на исковете. Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Старозагорски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД и с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти /материални предпоставки/: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет/; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа или обобщено - за да се яви предявеният по настоящия спор иск е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки – противоправни действия от страна на представители на ответника при изпълнение на служебните им компетенции и претърпени вреди от ищците, които да са в пряка причинно- следствена връзка с тези действия. По претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди: С доклада по делото и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е било обявено за безспорно между страните, че иззети от ищците са сумите в размер на 15724, 00 лева и 2020, 00 евро /с равностойност в лева 3950, 71 лева/, че има влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №••••/2016г. по описа на СГС- СпНС закрит, вкл. са налице съдебните актове по реда на инстанционната проверка на посочената присъда /така и писмени доказателства, л. 15-90 от делото и л. 96-101 от делото/, че има Определение от •••••••г. на СГС по НОХД №••••/2016г. по описа на СГС-СпНС закрит, с което се постановява да се върнат иззетите средства /л.94-95 от делото/, че сумите за претендираните лихви са правилно изчислени. Стойността на иззетите парични знаци се установява и от приемо-предавателни протоколи и докладва записка /л. 136 – 138 и 140-146 от делото/, които съставляват и извънсъдебно признание на ответника по реда на чл. 175 ГПК за обявените за безспорни факти между страните. По делото са представени и писмени доказателства установяващи наличието на сигнал поради невръщане на паричните средства и образувано разследване по повод неизпълнението на съдебния акт за възстановяване на иззетите от ищците вещи, вкл. изрично изявление, че сигналът на ищците се счита за основателен от страна на ответника /л. 91-93 от делото/. В о.с.з. на 25.04.2025 г. ответникът представи доказателства за върнати на ищците банкноти с обща стойност 3951, 12 лв. /приемо-предавателни протоколи, л. 139 и 140 от делото/. Настоящият съд и след като съобрази съдебната практика по сходни случаи обективирана в решение № 137/18.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2957/2017 г., III г.о., решение № 23/08.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1944/2019 г., III г.о., решение № 413/10.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1478/••••••• г., ІV г.о., решение № 300/09.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2262/2018 г., ІV г.о., решение № 465/20.12.••••••• г. на ВКС по гр.д. № 1794/2010 г., ІV г.о., решение № 64/07.06.2019 г. на Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 161/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 246/08.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3574/2019 г., III г.о. намира следното: Изложените в исковата молба фактически твърдения обосновават правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 49 ЗЗД – обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на правозащитен орган, непопадащи в приложното поле на специалния ЗОДОВ. Това важи и за наведените доводи за продължителността на задържането на процесните парични суми като веществени доказателства. По активната процесуална легитимация на ищцата следва да се посочи, че заявените претенции, че иззетите суми съставляват семейна имуществена общност и че в резултат на действията на разследващите органи е претърпяла вреди, са достатъчни да обосноват процесуалната й легитимация по предявения иск. Обстоятелството, че не е била страна в наказателното производство, водено срещу съпруга й е без значение, тъй като на основание чл. 7 от Конституцията на РБ Държавата отговаря за претърпените от всяко физическо или юридическо лице вреди в резултат на незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица, която отговорност, когато тези действия/актове не попадат в хипотезите на ЗОДОВ, се реализира именно по общия ред /чл. 49 ЗЗД/. Съгласно правното разрешение, възприето в решение № 137/18.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2957/2017 г., III г.о. и решение № 23/08.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1944/2019 г., III г.о., въпросът за съдбата на веществените доказателства /освен ако не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл. 111 НПК/ е предмет на постановения окончателен акт в наказателния процес /освен в случите на отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по чл. 112, ал. 1 НПК и на моторни превозни средства по чл. 112, ал. 3 НПК; връщане на веществени доказателства на правоимащия след решаване на повдигнат спор за права по чл. 113 НПК; предаване на иззети като веществени доказателства книжа, писма и др. писмени актове на заинтересованите лица и учреждения, в които случаи разпореждането с веществени доказателства не зависи или не зависи само от приключване на наказателното производство и поначало се налага последващо – след приключване на наказателното производство, а по – рядко и съпътстващо при произнасяне на прокурора или съда/. Правилото, приложимо при връщане на предметите, иззети като веществени доказателства в наказателното производство е установено в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК – те се връщат на правоимащите, от които са отнети /пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са оставени за съхранение, по правило трае докато завърши наказателното производство – чл. 111, ал. 1 НПК /чл. 108, ал. 1 НПК – отм./, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети./. Понятието „правоимащ“ по смисъла на цитирания текст включва не само собственика на вещта, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическата власт върху вещта /вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т.н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик/ - не е задължително правоимащото лице да е собственикът на вещите /каквото е било изискването по чл. 108, ал. 2 НПК-отм./, достатъчно е да е упражнявал фактическата власт върху вещите на правно основание /вещно или облигационно/ към момента на изземването им. Предписанието, залегнало в чл. 111, ал. 2 НПК повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от правоимащия. При спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства те се пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила – чл. 113 НПК и ТР № 2/2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС, ОСНК. Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите, от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на крайния акт за прекратяването и от този момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо и е налице начало на погасителна давност. По общото правило на гражданския закон вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Но за да е известен деецът, е необходимо действително проявление на увреждането, а това е моментът, от които се дължи връщане на веществените доказателства като при прекратяване – това е датата на прекратяване на наказателното производство, по което са били иззети. Непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира цялостния му фактически състав, вкл. когато вредоносните последици са положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия. При спор за материално право началният момент, от който следва да се счита, че задължението е станало изискуемо е датата, на която решението на гражданския съд по този спор влезе в сила. Горното разрешение относно датата на изискуемост на вземането за вреди от деликт, поради необосновано задържани /невърнати/ веществени доказателства, които са иззети за да документират осъщественото престъпление – а именно датата на действителното проявление на увреждането, респ. при прекратено наказателно производство - датата на влизане в сила на крайния прекратителен акт, се споделя изцяло от настоящия съд и намира приложение по спора, предмет на делото. В случая с доклада по делото бе обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че процесните суми от 15724, 00 лв. и 2020, 00 евро /с равностойност в лева 3950, 71 лв./ са били иззети като веществено доказателство от правоимащите – ищците, техни собственици и оставени за съхранение в мястото, посочено от съответния орган /вж. чл. 110, ал. 4 НПК/. Това е сторено през ••••••• г., като съгласно установеното по-горе процесните парични средства, описани в протоколите за изземване и доброволно предаване са били приобщени като веществени доказателства по воденото срещу ищеца наказателно производство. Действията по разследване по образуваното досъдебно производство, предприети от служителите на МВР /в частност на ОДМВР–Стара Загора/ очевидно под надзора и ръководството на прокуратурата спрямо изземването на вещите са приключили още към началото на ••••••• г. С влязла в сила присъда от ••••••• г. на Специализиран наказателен съд по н.о.х.д. № ••••/2016 г. първият ищец е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, а съгласно определение от ••••••• г. на Софийски градски съд по н.о.х.д. № ••••/2016 г. е постановено иззетите банкноти да бъдат върнати на ищците. Въпреки постановения съдебен акт вещите не са били върнати, като самият ответник е констатирал основателност на подадения от тях сигнал, като било образувано и досъдебно производство, но реално връщане не последвало. При горните факти явно се установява наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД /анализиран по-горе/ за ангажиране отговорността на ответниците. Действията, респ. бездействията на разследващите органи /служителите на ОДВМР – Стара Загора/, а и на прокуратурата /която в случая не е конституирана като ответник въпреки възможността за това/ по осъществяване на ръководство и надзор върху разследването /чл. 196 НПК/, извършени след приключване на висящото наказателно производство и дори след постановяване на изричен съдебен акт - определение от ••••••• г. на Софийски градски съд по н.о.х.д. № ••••/2016 г. са противоправни. Този извод - дали е налице поведение от страна на органите на разследването, което да нарушава общият принцип да не се вреди другиму и което да ангажира отговорността на Държавата по чл. 49 ЗЗД следва да бъде изведен от крайния резултат по наказателното производство. Когато бъде постановена оправдателна присъда, иззетите като веществени доказателства парични средства подлежат на връщане. Правната последица от това е възстановяване на първоначалното положение, а в случая е налице и изричен съдебен акт постановяващ тяхното връщане. Поради това и лишаването на лицето от което са иззети от възможността да ползва същите през периода на отнемането ще бъде без правно основание, независимо от това, че към момента на отнемането са били налице изискуемите се процесуални предпоставки. Положението е аналогично с това на кредитор, събрал вземането си въз основа на надлежно издаден му изпълнителен лист, след което съществуването на същото е отречено. Привидният кредитор, който е получил нещо процесуално законосъобразно, но при липса на материално-правно основание, дължи връщането му, на основание чл. 55 ЗЗД. Вземането за връщане на недължимо полученото е изискуемо от получаването, поради което и от този момент, ако се касае за парично задължение се дължи и законната лихва върху полученото без основание. В тази връзка, отговорността на органа на обвинението при постановяване на оправдателна присъда за обезщетение за вреди от иззетите по реда на НПК парични средства ще включва целия период на задържането им /в този смисъл решение № 413/10.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1478/••••••• г., ІV г.о., решение № 300/09.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2262/2018 г., ІV г.о./. По аргумент от по-силното липса на основание за отнемането и задължение за обезщетение за вреди поради иззети като веществени доказателства парични средства ще е налице и в хипотезите, когато наказателното производство бъде прекратено поради липса на престъпление или установено авторство от страна на разследваното лице от което са отнети, когато разследването е продължило над установените процесуални срокове и е липсвала необходимост от задържането им /решение № 465/20.12.••••••• г. на ВКС по гр. д. № 1794/2010 г., ІV г.о./, както и когато иззетите веществени доказателства не са използвани за нуждите на обвинението. Прилагайки тези постановки и приетото за установено от фактическа страна, настоящият съд намира, че е налице първата от изискуемите се предпоставки от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Иззетите като веществени доказателства парични средства, вкл. и доброволно предадените такива от ищците подлежат на връщане съгласно постановен изричен съдебен акт - определение от ••••••• г. на Софийски градски съд по н.о.х.д. № ••••/2016 г. и тяхното задържане се явява изцяло лишено от основание. В случая не се установява и да е оспорено правото на ищците да упражняват фактическата власт върху иззетите от тях парични знаци /банкноти/ като веществено доказателство на вещно основание. При тези данни по делото и с оглед на даденото разрешение с ТР № 2/2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС, следва да се приеме, че в случая не е възникнал правен спор относно правото на ищците да упражняват фактическата власт върху иззетите като веществено доказателство банкноти/купюри, доколкото такъв не е обективиран, а и не е констатиран от прокуратурата. Претенции, които не са били обективирани, не подлежат на закрила по чл. 113 НПК. При положение, че не се установява да е налице някое от посочените по- горе изключения от принципното положение, че веществените доказателства се връщат на правоимащия, от когото са отнети, с постановяването на окончателния акт в наказателния процес, това е следвало да стане поне след постановяване на изричното определение от ••••••• г. на Софийски градски съд по н.о.х.д. № ••••/2016 г., което ясно съдържа произнасяне по въпроса за веществените доказателства. Следователно наказателният съд е решил съдбата на веществените доказателства, след приключване на конкретния наказателен процес. Когато се изземват и задържат предмети като веществени доказателства в досъдебното производство и същите подлежат на връщане на правоимащото лице след прекратяване на наказателното производство, но не са опазени до приключване на наказателното производство и не са върнати, следва да се приеме за установено противоправното поведение на разследващите органи, изразяващо с в бездействие по опазване на иззети веществени доказателства. Това е особено валидно, когато самата намеса в правото се оказва незаконосъобразна, в случая с оглед на наличието на оправдателна присъда /така и решение 278/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2392/2015 г. на ІІІ г.о./. Настоящият съдебен състав намира за установено противоправното поведение на ответника, тъй като е установено, че е получил/иззел веществените доказателства банкноти/купюри, като след постановяване на тяхното връщане неправомерно е задържал веществените доказателства, като не е ясно къде се намират те. При тези данни настоящият съдебен състав намира за установено, че ищците търпят вреди в резултат от противоправното поведение на служители на ответника, тъй като е бил задължен да върне веществените доказателства. Както се посочи самият ответник в отговор на подадения до него сигнал е посочил, че същият е основателен, което съставлява и извънсъдебно признание. След като са установени елементите на непозволеното увреждане: деяние /действие и бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, по отношение на служители на ответника, последният ще отговаря за вредите, причинени от тях при или по повод изпълнението на възложената им работа. Действително статутът на парите като особен вид движими вещи се определя и от тяхната функция на измерител на стойност. В случая обаче тези конкретни парични знаци са иззети като веществени доказателства и следва да бъдат върнати същите банкноти/купюри и са описани в протоколите за изземване/доброволно предаване, тъй като именно те са веществените доказателства – т.е. в случая са налице индивидуално определени движими вещи – всяка банкнота/купюра. При положение, че по делото се установи, че същите не могат да бъдат върнати, то обезщетението за имуществени вреди следва да бъде определено в рамките на тяхната стойност – на иззетите банкноти/купюри или сумата от 15 724, 00 лв. и сумата от 2020, 00 евро /с равностойност 3950, 71 лв./ – момента на увреждането или общо 19 674, 71 лв. Следва от тази стойност да се приспадне вече върнатото от ответника в общ размер на 3951, 12 лв. или искът е основателен за сумата от 15 724, 59 лв. По претенцията за присъждане на обезщетение за забава - съгласно утвърдената съдебна практика цитирана по-горе, обезщетение за увреждане от невърнати веществени доказателства при прекратяване на наказателното производство, които подлежат на връщане на правоимащите, от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на крайния акт, като именно от този момент следва да се приеме, че задължението е станало изискуемо. В останалите случай обезщетението се дължи от момента, от който се дължи връщане на веществените доказателства. В случая обаче ищците претендират законна лихва, не от влизане в сила на оправдателната присъда, респ. постановяване на определението за връщане на веществените доказателства, а от датата на получаване на искането за връщането на веществените доказателства и поради това ще бъде присъдена в размери на 2060, 36 лв. и 516, 00 лв. за периода •••••• г. – 22.12.2024 г. /чл. 6 ГПК/. действително са върнати банкноти на посочената по-горе стойност, но това няма отношение към претенцията за лихва в посочения период, тъй като неговата крайна дата е 22.12.2024 г., а възстановяването е след този момент – на дата 17.04.2025 г. По съдебноделоводните разноски: По отношение на адвокатското възнаграждение - при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат ищците, като всеки ищец има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2400, 00 лв. съгласно договори за правна защита и съдействие от 20.12.2024 г. /л. 6 и 9 от делото/, с отбелязването в договорите е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК и заплатената от ищеца А. Д. държавна такса в размер на 790, 00 лв. Възстановяването на част от банкнотите е извършено в хода на процеса /17.04.2025 г./ и не може да окаже влияние върху разпределението на отговорността за разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд