Решение № 1358 от 11.10.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 234/2024 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от Я. В. Г., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица]срещу Заповед № 345з-794/05.06.2024г. на ВПД Директор на ОДМВР-Смолян, с която жалбоподателят временно е преназначен от младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ на РУ-Девин при ОДМВР-Смолян на длъжност „младши полицейски инспектор“ в Участък-Доспат. Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е издадена при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон, предвид което се явява неправилна и незаконосъобразна.При издаването й не била спазена установената форма по смисъла на чл. 59, ал.2 АПК, т.к. въпреки посочени правни норми от ЗМВР, Наредба № 8121з-310/2014г., същата била абсолютно бланкетна и не съдържала каквито и да било мотиви. Преценката за наличие на служебна необходимост подлежала на съдебен контрол. В случая такава необходимост липсвала, изложените в заповедта обстоятелства не сочели на основание за издаване на оспорения акт. Твърди се на следващо място, че при издаване на заповедта било допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: съгласно чл. 34, ал.1 АПК, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд. Жалбоподателят счита, че не бил запознат с всички изготвени преди издаване на оспорения административен акт документи. Не му била предоставена и възможност да направи възражения. Нарушен бил и материалния закон, запоредта била издадена и при липса на съответствие с целта на закона. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения административен акт. Претендира присъждането на съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. О. поддържа подадената жалба. Развиват съображения, че от страна на административния орган не били представени никакви доказателства, които да обосновават наличие на служебна необходимост по смисъла на пар.1, т.23 ДР на ЗМВР. Увеличаването на броя на преписките в ПУ Доспат не сочело на извод за наличие на обстоятелства от извънреден характер. Ответникът по жалбата чрез юриск. Ш. оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 165, ал.2 ЗМВР. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм приема за установено от фактическа страна следното: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата на оспорващия Г. е неоснователна. Твърденията в нея останаха недоказани. Съдът намира, че по основния спорен въпрос по делото - дали в конкретния случай е налице служебна необходимост, следва да се даде положителен отговор. Това е така, защото основанието служебна необходимост, както е дефинирано по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, се установи от данните по делото. В оспорената заповед и докладната записка, на която тя се основава сочат особеностите на населението в района на У. Д. към Районно управление –Девин при ОД на МВР – Смолян, недостатъчната заетост на този участък поради наличие на вакантни длъжности ( незаети три от седем щатни бройки по ППД), състоянието на престъпността и обществения ред, както и качествата на жалбоподателя за заемане на посочената длъжност, като е прието, че това преназначение ще бъде в интерес на работата и изпълнение задачите на ОДМВР Смолян. При вземане на това решение административният орган е отчел обстоятелството, че се касае за граничен район, с голяма отдалеченост на населените места. Съдът счита за ноторно известен и ненуждаещ се от доказване факта, че територията на община Доспат е 282, 7 кв. км, което представлява 8, 85% от общата площ на област Смолян. В административните граници на общината са разположени 8 населени места, от които един град – Доспат, който е и административен център на общината и седем села: [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място]. В територията, която обслужва Участък Доспат се намира и язовир Доспат, който през лятото се посещава от много туристи. Районът е планински. Отчитайки тези обстоятелства и вземайки предвид коментираното по-горе завишение на броя преписки, съпоставен с 2023г. правилно административният орган е приел, че в случая е налице първата хипотеза, предвидена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Мотивите на административния орган, че състоянието на оперативната обстановка, престъпността и обществения ред в участъка където е преназначен жалбоподателя в конкретния момент се усложняват подлежи на съдебен контрол и съдът при преценката си тези изводи за правилни. Както бе отбелязано и по-горе, територията на участъка през летните месеци инкасира голям брой лица от вътрешността на страната в зоната на яз. Доспат, което обуславя вземането на подобно управленско решение в името на сигурността и спокойствието на жителите на общината. То е взето на фона на отсъстващ служител Нормата на чл. 160, ал.1 КТ регламентира, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Преценката на работодателя е въпрос на оперативна самостоятелност. Конкретните мотиви такъв отпуск да бъде разрешен на Р. М. не са предмет на преценка по делото. За да бъде разрешен той очевидно са били налице уважителни причини. Релевантно в случая е единствено това, че преценката за преназначаването на Г. е направена след като този отпуск вече е бил разрешен. От приложената по делото справка е видно, че през 2024г. има увеличен брой ЗМ. Целта на нормата на чл. 165, ал. 2, предложение второ, вр. ал. 3 от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В оперативната самостоятелност на органа по чл. 158, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е да прецени, кой държавен служител би се справил с възникналата служебна необходимост. Действително правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, като изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. В случая изборът който е направен от административния орган е обоснован с оглед квалификацията на жалбоподателя и особеностите на района, в който е преназначен. В този смисъл е спазено изискването на т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ВАС, поради което не може да се приеме, че се касае за превратно упражняване на власт при издаването на оспорената заповед. В тази връзка неоснователни са наведените в жалбата възражения за някакво особено отношение към Г. В крайна сметка заеманата от него длъжност е младши изпълнителска, а не ръководна и твърденията му, че ролята му на синдикален лидер го правела неудобен за ръководството на РУ не намира обективна подкрепа в доказателствата по делото. В правните основанията за издаването на заповедта ВПД Директор на ОДМВР-Смолян се е позовал на общото правомощие по чл. 165 от ЗМВР временно да преназначи държавен служител поради служебна необходимост. В тази заповед противно на твърденията в жалбата се съдържат и фактически и правни основания за нейното издаване, които бяха установени по делото. От така изложеното следва извод, че са изпълнени материалноправните изисквания, визирани в чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. Доколкото се касае за служебна необходимост на посочените в текстовете от наредбата основание, то съгласно нормата на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР в този случай съгласие не се изисква. Фактическото и правно основание за издаване на заповедта е чл. 165, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 3 от ЗМВР - временно преназначаване поради мотивирана служебна необходимост, безспорно се доказа по делото. В случая фактическия състав на цитираната законова разпоредба е осъществен, доколкото служебната необходимост е мотивирана с необходимостта от ефективно функциониране на звеното, с оглед промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред. Тези промени са извънредни, доколкото повишаването на престъпността и нарушенията на обществения ред, представляват стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице основанията, визирани в нормата на чл. 165, ал. 3 от ЗМВР вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за временно преназначаване на оспорващия без негово съгласие, поради което заповедта е материално законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. От страна на ответника е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът счита, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, АССм в настоящия си съдебен състав