Решение № 120 от 20.3.2025 г. на Районен съд - Пещера по дело № 1114/2024 г.

Производството е образувано по иск на В. В. Ф. ЕГН ••••••••••, от с. Бяга, общ. Пещера съдебен адрес: гр.Пазарджик, •••, № 11, адв. Сл. Д., против М. В. К., ЕГН ••••••••••, от гр.София, с правно основание по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 80 от ЗС. Твърди ищцата, че с ответницата са наследници по закон на В. В. В., б.ж. на град София, починал на 20.05.2012г. в село Бяга. Твърди, че с починалия си съпруг закупили през 1994 година л.а. марка Пежо 405 комби червен на цвят, с ДК № •••, който ползвала до неговата смърт през 2012 година. След смъртта на съпруга си автомобилът останал, но ищцата не притежавала свидетелство за управление на МПС и автомобилът не се ползвал. Предоставила го на съседите да го ползват като принужда я карали до града. Твърди, че след 2012 година плаща данъци, застраховки, винетки и прегледи на автомобила. С ответинцата няма никакъв контакт. Последният път когато е говорила с нея, е било преди 30 години, последната я уведомила, че ще сключва брак. Твърди, че оттогова нито баща й, нито ищцата имат информация за нея, само знаят, че се е омъжила в Австрия и живее там. Твърди че повече от 5 години владее автомобила и е станала негов собственик на основание чл. 80 от ЗС. Формулира петитум да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата - М. В. К., ЕГН 9712026292, че ищцата е собственик по давност на л.а. марка Пежо 405 комби червен на цвят, с ДК № ••••, с рама ••••, двигател №•••••. Ангажират доказателства. В срока за отговор от ответинка М. В. К., чрез порцесуалиня й представител – адв. Ст. В. е постъпил отговор, с който не оспорва иска нито пооснование, нито по допустимост.Не ангажира доказателства. Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 80 от ЗС – положителен установителен иск. По длото са приети писмени доказателства - копие от свидетелство за регистрация на МПС част 1, Удостоверение за застрахователна стойност на МПС № 1210812/07.10.2024 г., Удостоверение за наследници изх. № 139/01.10.2024 г., издадено от Община Брацигово, от които се установява, че л.а. марка Пежо 405 комби червен на цвят, с ДК № •••, е придобит от В. В. В. на 17.04.2007г. Застрахователната му стойност към 07.1.02024г. е 800, 00 лева, тоест автомобилът към датата на завеждане на иска съществува. Утановява се и че В. В. В. е починал на 21.05.2012г. и е оставил за наследници по закон– преживяла съпруга В. В. Ф. / ищцата/ и М. В. К. – дъщеря /ответницата/. Според показанията на свидетеля В. Ч., разпитана по искане на ищеца се установява, че знае че ищцата притежавала заедно с покойния й съпруг лека автомобил Пежо 405. След като починал съпругът ищцата, последната им „продала" колата. Това било преди 10-12 години. Колата се помещавала в техния имот, плащали си винетки, застраховки, само ищцата плащала данъка. Не знае съпругът на свидетелката как е купил колата от ищцата, но знае, че този лек автомобил е техен. Не е виждала ответницата, не е идвала в село Бяга. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни и логични, незаинтересовани, тъй като не откри причина или мотив същата да дава показания ведна или друга посока. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Ищцата се позовава на придобиване на собствеността върху автомобила по давност. Съгласно чл. 80, ал.1 от ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. За да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на чл. 80 ЗС следва да бъде доказано, че ищцата е установила фактическа власт с намерение да държи вещта за себе си, както и че владението е продължило в предвидения срок. Съдът счита, че по делото е установено, че ищцата е държала веща. От така изложеното следва, че фактическата власт, упражнявана от ищцата е била със съзнанието, че вещта е нейна, като това намерение не само, че е било демонстрирано по отношение на ответницата, но и същата се е легитимирала като собстевник като е пердоставила автомобила на нейни съседи. Тоест към датата на откриване на наследството – 21.05.2012г., ищцата вече е упражнявала фактическа власт с намерение да държи вещта за себе си. Съдът приема, че в случая не се е налагало тя да отблъсква владението на ответницата, тъй като с оглед обстоятелството, че ответницата никога не е идвала в село Бяга и не поддържала контакт с ищцата, то не е имало намерение да свои вещта. Установи се, че ищцата е установила фактическата власт през 2012 г., поради което към края на 2017 г. предвидения в чл. 80, ал.1 ЗС петгодишен срок на давността е бил изтекъл и ищцата е била придобила правото на собственост. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат. Мотивиран така, съдът