Решение № 1069 от 16.1.2020 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1088/2018 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационни жалби на ТД”Южна морска” към Агенция Митници Митница Б у ргас ( към датата на депозиране на жалбата с наименование Митница Бургас ) и Я.К., гражданин на Република Турция, живущ в гр. Siverek, против Решение № 158/04.10.2018г. постановено по а.н.д. № 334/2018г. по описа на РС-Свиленград. Касаторът ТД”Южна морска” към Агенция Митници, обжалва решението в частта му, с която е отменено НП № №17/31.05.2018г. на Заместник-Началника на Митница Бургас, с която на основание чл. 20 от Валутния закон от санкционираното лице са били отнети в полза на държавата 17 000 евро. Твърди се, че в обжалваната му част решението е издадено при наличието на отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. За да постанови решението си съдът приел, че предвиденото в чл. 18, ал.1 от ВЗ административно наказание”Глоба” в съчетание с предвидената санкция по чл.20 от ВЗ, се явявали несъразмерни и надхвърлящи необходимото, с оглед преследваните от Регламент № 1889/2005г. цели, в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, респ. престъплението и наказанието. При тези съображения, РС-Свиленград намерил че не следва да приложи чл. 20 от ВЗ, спрямо жалбоподателя, тъй като нормата противоречаща на правото на Е Според касатора този извод на съда, бил неправилен. В случая, режимът на контрол и движение на пари в брой, установен в българският Валутен закон и Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. бил декларативен и не бил в противоречие с Регламент № 1889/2005г. В случая, въведеният декларативен режим за внасяната в страната ни валута над 10 000 евро, не нарушавал чл. 56 от Договора за ЕО и установения от него принцип на свободно движение на капитали в рамките на общността.